Данаил
Взирам се в жената на леглото и си мисля колко много искам да намеря решение за контрола върху второто ми Аз. Снощи Жасмина го успокои,но втори път дали ще успее. Той е готов да я нарани. Не се колебае,както се случва и с Гергана. Не знам какво ще стане с "Него",когато се откажа от бившата си съпруга. Жасмина няма да я замести. В това съм напълно убеден.
Трябва да избирам между Жасмина и неговите желания. Толкова ми е трудно. Три годишния тормоз като дете отключи поредица от кошмари,психични наклонности и борба със себе си.
Никой не знаеше за "Него",докато не пожела да я нарани. Не можах да го спра. Положих огромни усилия,но Той винаги надделява.
Отпивам от червеното виното,с което ме поля и ,с което се наливаше цяла вечер и правя гримаса към телефона ѝ,който непрекъснато вибрира. Знам кой ѝ пише. Льольото,който е излъгал за името си. Малко по-рано прочетох петте съобщения и от написаното разбрах,че е правила нещо с него. Имам ли право да се ядосам за това? И Да и Не.
Аз съм егоист,когато става дума за Жасмина. Искам я само за себе си,но от друга страна нямам право да претендирам за нея,като все още Той контролира нещата.
Жасмина спомена за терапия,която може да ми помогне,но вече съм бил на такава като тийнейджър. Леля ми настояваше да ходя за да не погубя годините си на младост. Само тя успя да го спре. Само тя намери решение. Взе ме при себе си,докато не завърших университет и от там започна кариерата ми. В последствие се запознах с Гергана от приятелка на леля. Ожених се за нея и малко след това показах какъв съм всъщност.
Имахме много проблеми във взаимоотношенията си. Тя искаше да ме контролира до такава степен,че Той да надделее в борбата,която водих всеки ден. Това доведе до посещения в психиатрични клиники. Лекарства,които не помагаха и признание пред ректора на Пловдивския университет"Паисий Хилендарски",откъдето започна кариерата ми.
Върнах се в София и платих да ми изчистят досието. Все още имаха съмнения,които аз потулих и успях да изкарам изпитите,но Гергана отново се опита да провали кариерата ми. Изпрати видео на ректора,когато умишлено предизвика второто ми Аз. След този случай ,както и непрестанните посещения при баща ми,взех решение да се преместя.
-Да!- отговарям тихо на Гавраил.
-Къде си? - излизам от стаята и безшумно затварям вратата.
-При Жасмина. - изсипвам виното в мивката и оставам чашата.
-След десет минути идвам. Искам да поговорим. - даже не ми даде възможност да отговоря. Директно затвори. Прибирам телефона и поставям ръцете си на плота,мислейки за Жасмина,за Гергана и за развода ,който поисках и тя буквално полудя и ме заплаши.
-Хей! - поглеждам през рамо,виждайки я сънена,рошава и секси. Добре,че си е облякла халата за да скрие хубавото си тяло,което всеки път ме кара да рева като лъв.
-Хей!- свеждам глава и тежко издишам.
-Как си? Изглеждаш ми напрегнат. - напрегнат от проблеми.
-Щом те видях по-добре. - малките ѝ ръце се плъзват по скованият ми гръб.
-Какво има?
-Гавраил идва насам. - ръцете ѝ замръзват. - Преди да дойде искам да те попитам …- хващам ръцете ѝ и я придърпах към себе си колкото се може по-близо. - …правила ли си секс с льольото?
-Не! - взирам се в очите ѝ за да разбера дали ме лъже.
-Какво означава "Отново ми се отдай"?- веднага забелязвам притеснението ѝ. Опасенията ми излязоха правилни. Наистина е правила нещо с него.
-Не съм правила секс с Драго. - прокарвам ръцете си през косата ѝ и рязко придърпвам лицето ѝ към моето.
-Дори не се казва така. Какво сте правили?
-Как така? Как се казва тогава?- съскам и свивам пръстите си в косата ѝ. - Аз откъде да знам ти какво правиш с онази змия. - Жасмина прехапа устна и продължи да ме гледа в очите.
-Онази змия е в миналото,сега сме в настоящето.
-Не ти вярвам.
-Какво си правила с него?
-Докара ме до оргазъм. Доволен ли си? - Прииска ми се да го удуша.
-Как? - пускам я и вземам чашата от мивката за да я хвърля към стената.
-Трябва ли да обяснявам? - тя изписка,когато вземам още една и отново я хвърлям към стената.
-Как Жасмина?- ръмжа срещу нея.
-С уста. - отговори тя и сведе глава. Свивам ръце в юмруци и за пореден път се боря със себе си. Малкото копеле отиде твърде далеч. Опитал е вкуса ѝ това ме кара да разширя ноздрите си като бик готов да нападне.
-Аз съм! Отворете вратата. - извика Гавраил,но аз не мърдам от мястото си. Жасмина отиде да отвори вратата. - Какво става? Ти трепериш.- погледна към мен. - Беснееш. Чуваш се чак долу.- не откъсвам поглед от жената,която ясно виждам до себе си за в бъдеще.
-Аз…Съжалявам…- Жасмина изплака и притича към стаята си. Обръщам гръб на брат ми и грубо прокарвам ръката си през косата. Плаша я и определено това не е в моя полза.
-Аз ли трябва да те уча? -
-Не ме дразни.
-Отиди да ѝ се извиниш.
-Какво?! - досега на никого не съм се извинявал.
-Каквото чу. - Гавраил се приближи и ме стисна за яката на ризата. - Тя е влюбена в теб,тъпако. Ако продължаваш в същия дух,скоро ще си намери друг.
-Само през трупа ми. - изсъсках аз.
-Като не си готов,тогава я пусни. Достатъчно я измъчи. - изръмжах и отдръпнах ръката ,която ме стискаше.
-Няма да я пусна. Точка.
-Тогава ѝ се извини. Чакам те в колата. - Гавраил излезе от апартамента,а аз стоя като вцепенен и обмислям как да постъпя. Той е прав. Трябва поне малко да се постарая за да я задържа,но онзи отново беснее. Иска да я нараня.
Стискам ръце в юмруци и вървя към стаята ѝ. Още с отварянето на вратата ме посреща голото ѝ дупе. Съскам и извърнах поглед за да не продължа да я гледам. Пенисът ми реднага реагира,а сега не му е времето.
-Извинявай! -през зъби изричам тази непозната дума за мен. - Прекалих.
-Като всеки път. - вдигна полата си тип молив и ме погледна през рамо. Тези проклети сълзи зачервяват красивото ѝ лице.
-Къде отиваш? - колко тъп въпрос зададох.
-На работа. Къде може да отивам? - облягам се на касата на вратата и скръствам ръцете си под гърдите за да не я грабна.
-Искаш ли да дойда след работа и да те заведа на вечеря? - изражението ми казва всичко. Не го е очаквала.
-Ще помисля. - опитва се да се прави на недостъпна,но на мен тези не ми минават.
-Ще те взема в 18:00 часа. - не чакам да ми отговори,директно излизам от апартамента,готов да помисля над държанието си. Трябва да поема контрола над второто ми Аз,иначе ще я загубя.
-Извини ли се? -качвам се в колата му и сумтя на въпроса.
-Целуна ли я? - отговарям с въпрос.
-Не,разбира се! -
-Но искаше да го направиш?- не може да ме убеди в обратното. Познавам брат си и това,което видях на видеото е мъж,който я желае.
-Исках…- както предположих. - …но никога не бих ти го причинил. - и това го знам,но беше хубаво да го чуя.
-Тя е моя! - натъртвам на думата "моя" .
-Тогава направи нещо по въпроса. Отиди на терапия. Прибери я в София и…
-Какво?! Чакай…чакай…- неспокойно се наместих на седалката,докато наблюдавам как Жасмина притичва по тротоара. - ….Каква терапия? Какво знаеш?
-Всичко. - стиснах силно очи.
-Жасмина,нали?
-Тя нямаше избор. Бях твърде настоятелен. - Гавраил ме погледна. Знам какво означава този поглед. Когато иска нещо си го взема ,без значение от последствията. - Защо позволяваш на тази кучка да дирижира нещата?
-Не знаеш какво се случи в детството ми. - Гавраил шофира до Бог знае къде.
-Ти беше при леля Дони. Нашите така и не ми казаха защо отиде там. На няколко пъти исках да те последвам. Нямаш си и на идея колко гадно се почувствах от липсата ти. - не знаех ,че така се е чувствал. Бяхме близки като деца,но като заминах се отчуждихме. Вече не беше същото.
-Съжалявам! - потупвам го братски по рамото. - Ако не беше леля…- поклащам глава и поглеждам през прозореца.
-Разкажи ми. Знаеш ,че може да разчиташ на мен.
-Не искам да те натоварвам с минали неща. -
-Не е минало,брат. То продължава. Кой те е бил като дете? - като по-малък брат,винаги ме е било страх от неговата избухливост. Не ми е посягал,но на други хора да. Той е готов на всичко за да покаже кой е прав в случая.
-И да ти кажа ,вече е без значение. Тази раздяла е било за добро. Не знаеш в какъв се превръщам. Можех и да те нараня.- Гавраил до толкова стиска волана,че кокалчетата му побеляват.
-Кой е? - стискам зъби. - Данаиле!
-Престани! - удрям по таблото с юмрук.- Вече е минало,мамка му! Сега мисля как ще го контролирам от тук нататък. Жасмина ще избяга от мен,ако отново я нарани. - дишам тежко.
-Какво си направил? - намали скоростта и бавно се задвижи по тесните улици.
-Налагах я …два пъти...не както Гергана,но пак беше безмилостен….- прокарвам ръката си през косата. - …Едва го спрях като разбрах,че е позволила на онзи тъпак да я докосне.- Гавраил спря пред библиотеката. - Какво правим тук?
-В момента ѝ дадохме време да помисли….- Гавраил се огледа. - …Ако продължаваш да се бавиш,онзи тъпак,както ти го нарече,ще направи други неща с нея.- Какви глупости ми говори?- Затова вдигай си задника и я вземи от тук,без въпроси. Бъди настоятелен. Нека да види,че ти пука за нея.
-И това ли е плана ти? - попитах аз,напълно озадачен от думите му.
-Обичаш ли я? - не отговарям,а се взирам в Жасмина,която бързо върви към библиотеката. Косата ѝ е прибрана на опашка като няколко кичура нежно докосват лицето ѝ. Очилата ѝ са на мястото,дрехите ѝ са впити по прекрасното ѝ тяло. Искам я паднала на колене и да ме гледа в очите,докато тласкам в хубавата ѝ уста. Пенисът ми се раздвижи от мръсните мисли. По дяволите. С никоя друга не съм фантазирал толкова колкото с нея.
-Да! -
-Отивай и чакам да се върнеш с нея,разбра ли?
Жасмина
Все още не мога да повярвам,че ще вечерям с Данаил в най-луксозния ресторант на град Своге. При нас всичко се въртеше около книгите и ролите,които използваме в секса. Не очаквах да е толкова настоятелен,особено,когато влезе в библиотеката и решително ми заяви,че иска да се върна с него в София. Не пожелах да тръгна. Не е толкова просто колкото си мислят той и брат му.
Да щракнат с пръсти,да ми кажат,че всичко ще е наред и аз трябва да хукна след тях и да забравя за проблема на Данаил. Това няма как да се случи. Все още не знам дали няма да потърси съпругата си за да угоди на второто си Аз. Трябва да ми докаже,че е поел контрола върху "Него" ,иначе нямаме бъдеще.
-За какво се замисли? - попита Данаил,докато се настаняваме на една от масите. Той както винаги изглежда умопомрачително добре. Този път костюма му е тъмно син ,ризата е бяла ,но с вратовръзка,която пасва нa цвета на сакото и панталона. Просто върховен.
-За това,което се опитваш да направиш. -
-Какво правя?- погледна към видимата цепка на гърдите ми.
-Да пренебрегваш проблема. - сервитьорът дойде и остави менютата на масата. Отварям менюто и разглеждам салатите. В момента не ми се яде нищо друго,освен нещо леко и приятно. Не спирам да мисля за това,което предстои и нямам желание за храна.
-Ще го разрешим. - избирам пъстра зелена салата с маслини и сирене "Фета" и затварям менюто.
-Как? - Данаил все още разглежда менюто,а аз неспокойно оглеждам другите маси. Всички хора спокойно хапват,докато разпалено разговарят на релаксиращата музика от ресторанта.
-За всичко се изисква време. Имай търпение. - кръстосвам крака и поглеждам към чантата ми,която нарочно оставих отворена. Имах предчувствието,че Драго ще ми пише и ето го и първото съобщение. По-рано през деня ми каза,че ще намине до квартирата за да поговорим,отказах му. Откакто Данаил подхвърли,че не се казва така и ме накара да се замисля дали си струва да разговарям с него. Сега ми пише,че е до блока,където живея и ме чака. - Какво има?
-Нищо! Една колежка ме пита дали утре мога да поема смяната ѝ. - вземам телефона и му отговарям. В приятелка съм и скоро няма да се прибера,затова да си тръгва.
-Съгласи ли се? - сервитьора дойде и набързо поръчваме като Данаил не гледа към момчето,а към мен.
-Да! - приближи стола и прошепна в ухото ми.
-Ако ти кажа,че ще изкараме една бурна нощ и няма да може да станеш за работа. - толкова близо да чуя тембъра на гласа му е като лизане с език по клитора.
-Ами…- прокашлям се. - …зависи как ще мине вечерята. - Данаил се подсмихна на думите ми,но и разбра как ми подейства самият му глас. Гадняр.
-За какво искаш да поговорим? - Данаил се изправи и свали сакото си,оставяйки го на другия стол. Веднага няколко жени се обърнаха в наша посока за да го огледат.
-За това какво смяташ да правиш. - леко издърпа вратовръзката и ме погледна с онзи пламнал поглед,от който ми се подкосяват краката.
-Ще ходя на терапия…- сдържам усмивката си. Твърде е рано за да се радвам. - …Ще се опитам да го контролирам…
-….Ще забравиш за онази змия и ще се преместиш далеч от нея.
-Вече живея в друг апартамент. - сервитьора остави двете чаши с питиетата ни и си тръгна.
-Къде?
-Апартамента е купен за Гавраил,но той не го иска и дефакто остава на родителите ми. - отпива от уискито и избягва да ме погледне.
-Колко апартамента имат?
-Два апартамента и къщата. - отпивам от виното и си мисля за едно единствено нещо.
-Гавраил има ли друг апартамент на негово име? - Данаил кимна с глава. - Защо ти нямаш на твое име? - Той не отговори. Продължава да оглежда ресторанта.
-Баща ти е ,нали? - стигнах до този извод още като бях в къщата на родителите им. Данаил не се разбира с тях. Не говори никога за тях. Баща му спи със съпругата му,сякаш иска да го нарани или да му отмъсти по някакъв начин. - Дани! - Мълчанието го разбирам за съгласие. Шокирана съм. Защо е постъпвал така с едно малко момченце? И защо точно с Данаил?- Аз…- сервитьора остави салатата,а апетита ми отлетя някъде другъде. Чак ми се доповръща. Хвърлям кърпата на масата и притичвам към тоалетната на ресторанта. Едва си поемам въздух само от мисълта как го бие и това да изпитва удоволствие от болката на едно седемгодишно дете.
Заключвам се в една от кабинките и клякам пред тоалетната за да повърна.
-Жасмина! - извика Данаил,а аз все още нямам силите да се изправя. Съкрушена съм и така силно плача,че Данаил разбра къде се крия. - Жасмина,отвори вратата!
-Върни се на масата ,след малко ще дойда. - седя на пода и избърсвам сълзите си. Помислих,че няма да ме послуша,но чух стъпките му и след секунда излезе от тоалетната.
Само като си помисля за малкия Данаил и силните му писъци и отново ми се прииска да повърна. Баща му е чудовище,а онази змия играе някакви игрички,за които Данаил не подозира. Може да знае,че Гергана спи с баща им,но тук става дума за нещо друго. Нещо,което нямаме и най-малка представа какво може да бъде.
Излизам от кабинката с треперещи крака и ръце. Едва успях да си измия лицето. Толкова съм отвратена,че нямам желание да седя в този ресторант.
-Добре ли си? - и все пак Данаил ме е чакал пред вратата.
-Не! Искам да си тръгваме.- Данаил ме хвана за ръката и ме поведе към бара,където е нашия сервитьор. Бегло чувам думите му. Даже не разбрах кога излязохме от ресторанта. - Чакай! - сега се замислих,че ако тръгнем към вкъщи Драго може да е там.
-Заведи ме някъде,където …- спирам за секунда за да помисля,но в момента главата ми е пълна с мисли за проклетото видео на малкия Данаил.- …Ох! - закривам лицето си с ръце.
-Успокой се! Това е минало. - поклащам глава. - Погледни ме.
-Ти си бил на седем ,по дяволите! - плача с глас и едва изричам думите.
-Остави го в миналото. - не мога. Аз го виждам пред очите си. Виждам и едва видимите белези. - Ела! - задърпа ме на някъде,а сълзите не спират да мокрят лицето ми. Качваме се в колата,а Данаил ме стиска за ръката,сякаш ще избягам. Подпирам главата си на прозореца и затварям очи. Толкова съм бясна за това,което е преживял Данаил,че едва се побирам в кожата си. Нито едно дете не заслужава такова страдание.
Не мога да не го погледна. Гали кожата на ръката ми с палеца си и съвсем спокойно шофира, сякаш нищо не е станало. Сякаш баща му не го е бил цели три години. Къде е била майка му? Защо не го е спряла? И тя ли е същото чудовище?
Отново сълзи бликнаха в очите ми. Как ще продължим напред като аз виждам малкото седемгодишно дете да пищи,докато го налагат с колан?
Нямах представа ,че толкова много ще ми повлияе миналото на Данаил. Особено като разбрах кой е бил садиста.
-Кой го спря?
-Леля ми.
-Майка ти къде е била през тези три години?
-В къщата. - не мога повече. За секунди сдържах сълзите си ,но пак напират.
-И…- шумно преглъщам.- …те е чувала като пищиш?
-Да! - О,боже! Закривам лицето си с ръце и силно заридавам. Каква майка трябва да си ,да слушаш писъците на сина си и да не го спреш? - Скъпа,успокой се!- за първи път ме нарича скъпа и ми хареса. -
-Опитвам се.- поглеждам през прозореца. - Ъ-ъ…къде отиваме?
-До София. -
-Но…
-Ш-ш-т…утре ще те прибера. Тази вечер си с мен.
Жасмина
-Чувствай се като у дома си. - Данаил хвърли ключовете на портмантото и тръгна към вътрешността на апартамента. Последвам го и с всяка крачка си мисля,че тук не ми е мястото,дори да е за през нощта. Този апартамент е на техните и това ме погнусява. Всичко,което е пред очите ми ме погнусява.
-Не мога!
-Какво не можеш?
-Мразя това място. Не искам да съм тук.
-Ти току-що влезе. - объркан е аз също,но така го чувствам.
-Просто …- чудя се как да му обясня. - …не е заради теб…този апартамент…този…- стискам силно очи. - …напомня ми на клипа и като знам,че е на вашите и…
-Никога не са живели тук,Жаси. - Данаил отиде към кухнята и отвори шкафа под мивката за да изкара една бутилка уиски и една бутилка вино.- Гавраил живее със съпругата си и сина им в другият апартамент.
-Защо не го иска? - подаде ми чашата с вино,докато се настанявам на дивана.
-Заради мен.
-Ако беше някой друг щеше да завиждаш на брат си,а и можеше да не се разбирате. Има много такива случаи,в които роднини се скарват за един имот. - Данаил седна срещу мен и отпи от кехлибарената течност в чашата.
-Не ме интересуват имотите им. Предпочитам брат си,отколкото тях. - възхитена съм от това,което чух.
-Защо не ти го прехвърли на теб?
-Защото не искам. Работя по въпроса да си купя. - чак се възбуждам от начина му на мислене. Не знам как да подходя след такива думи. Да му кажа,че ме възбуди,да скоча на масата и да лазя към него или да си поиграем,както ние си знаем.
-Имаш ли прозрачно алуминиево фолио? - Данаил повдигна вежди от почуда. Въпросът ми е странен,но ще му хареса крайният резултат.
-Нямам идея. Виж по шкафовете.- оставам чашата на масата и се изправям за да отида към кухнята. Отварям всеки шкаф и нищо. - Откри ли?
-Не!
-Виж под плота. - приклякам и виждам малка вратичка на шкаф. Ако не ми беше казал,нямаше да я забележа. Отварям го и за моя радост опаковката блесна пред очите ми. Чудесно.
-След малко се връщам.- Данаил седи на фотьойла и продължава да отпива от уискито. Ако фолиото не е използвано,може и да ми стигне.
Затварям вратата на спалнята и започвам да свалям всяка дреха по себе си. В стаята мирише на Данаил и това ме окуражава да отворя фолиото и да го разтворя до толкова,че да минава малко над зърната като го увивам няколко пъти ,продължих надолу около кръста и се спрях малко над дупето.
Фолиото свърши и всичко,което трябваше да скрия е направено. Поглеждам се на огледалото на гардероба и да,определено ще се задави с уискито като ме види.
Внимателно пристъпвам към вратата и още с отварянето го виждам на същото място и тъкмо да отпива от уискито. Вдигна поглед към мен и както си знаех,той се закашля. Завъртам се с гръб и с ръце леко дръпвам фолиото от двете страни за да го скъсам.
-Жасминке! -
-Господин Ангелов,възбудихте ме. - захапвам палеца си и го поглеждам през рамо.
-Искаш ли да видиш колко бързо ме възбуди? - кимам с глава. Данаил откопча панталона ,смъкна ципа и разклати пениса си пред очите ми. Той е напълно еректирал. - За няма и десет секунди и вече е в това състояние.
-И за това съм виновна ли?- много бавно се приближавам към изкушението Ангелов. Гърдите ми здраво са притиснати и така изглеждат по-големи и това не убягва на Данаил. Взира се в тях и съм сигурна,че в момента иска да ги види. За да го зарадвам още повече късам на няколко места фолиото за да се видят зърната.
-Ела тук! - Данаил плъзна фотьойла за да ми направи място.- Искам да съгреша с теб и като един християнин аз трябва да поискам прошка за греха си,но няма да го направя. Ще си остана грешник докато съм жив. - той плъзна ръката си по вътрешността на бедрото ми и се спря на срамните устни. Погледна ме и директно вкара два от пръстите си между хлъзгавите ми стени. Простенах и леко се размърдах. - Винаги готова. - изкара ги и ги вкара в устата си. -Вкус на грях,Жасминке! - още повече се възбудих,особено като го гледам как жадно си смуче пръстите.
Вече не мога да чакам следващата му команда,затова го обкрачвам като така фолиото се скъса около кръста и дупето ми е на показ. Хващам пениса му и рязко се нанизвам върху него. Данаил изпъшка и остави чашата на масата.
Вземам я и отпивам от съдържанието,задържайки я в устата си. Повдигам се и отново се спускам,докато силно го целувам. Двамата преплитаме езици,а уискито се спуска в гърлото му. Отдръпвам се и плъзвам езика си от врата до устните му,карайки го да изсъска.
-Моя ли си? - попита той,докато хапе кожата на врата ми.
-Зависи. - простенвам и правя няколко резки подскоци. Данаил удари главата си на облегалката и притвори очи.
-От какво?- гласът му е по-дрезгав и това ме стимулира да продължа,но като скъсам останалата част от фолиото. Гърдите ми се изсипаха пред очите му и той веднага ги награби.
-От теб. - пъшкам и изпъвам врат от силните засмуквания на зърната ми.
-Ако зависеше от мен,досега да съм те заключил тук. - хвана едната ми гърда и се опита да я лапне. Боже. Прокарвам ръцете си през косата му и отново подскачам.
-За да ти позволя ,трябва да ми покажеш,че съм само Аз…- притискам се към него и навирам гърдите си в лицето му. - …както и да започнеш терапията.
-Ходил съм на такава терапия,няма полза,но ще го направя заради теб. Сега моя ли си?-стискам го за тила и пак подскачам.
-Все още не съм твоя. - Данаил изръмжа и се изправи заедно с мен. Остави ме на дивана и влезе в спалнята. Това ли беше? Ще ме остави възбудена? - Дани?!
-Ей,сега ще ти го набия в хубавата ти главица….- появи се чисто гол,а в ръцете си държи три кутии. Застана пред мен и отвори едната ,като от нея изскочи нещо като инструмент и аз не мога да разбера какво е. - …Ти си моя! Това трябва да го разбереш….- отвори втората кутия и се появи верига с щипки.-...не те давам на никого….- от третата излезе нещо във формата на палка,но от другия край е назъбен и извит.
-Това секс играчки ли са?- попитах аз,оглеждайки ги така,сякаш ще ми причинят болка.
-Сега ще разбереш.
-Откъде ги имаш? - със сигурност задавам глупави въпроси,но съм любопитна.
-Бяха тук. - подсмихна се и ме накара да легна на дивана. - Не мърдай,иначе ще те накажа. - разтвори краката ми и взе веригата. - Готова ли си за нещо различно,палавнице?
-Зависи. - задържа ръцете ми над главата и сложи едната щипка на зърното. Размърдах се и получих първия плесник по клитора. Изписках и се извих.
-Не мърдай. - сложи и другата щипка,но като тръгна надолу веднага се усетих къде ще сложи третата.
-Не! Ще боли.
-Напротив. Не знаеш какво те чака. - тъкмо отново да възразя и защипа клитора. Отварям уста в нямо "О" и свивам ръцете си,борейки се с удоволствието и болката. Повече надделява удоволствието,за което ме учудва. Усещам го така,сякаш ще свърша. - Не чувам да протестираш? - замълчах си и това го накара да се засмее. - Малка мръсница. - изправи ме от дивана и изписках при удара с палката. - Върви до спалнята…на пръсти. -събувам обувките си на ток и правя няколко ситни крачки като отново ме удари с палката,но по другата буза. Боже,това ме възбужда.
-Дани! - соковете ми текат по вътрешността на бедрата,а Данаил ме стисна за гърлото и ме придърпа към себе си.
-Харесва ли ти? - хващам ръката му и я поставям на входа си. - Тц-тц…- докосна щипката и след секунда тя ме прищипа още повече,карайки ме да закрещя. Данаил отново ме стисна за гърлото и прошепна в ухото ми. - Не знаеш какво ще ти причиня. Сега върви…на пръсти. Искам да гледам хубавото ти дупе. - Пищя при всяка крачка и като стигнах леглото, той ме бутна за да се надупя и да вкара назъбения накрайник на палката.
-О,боже…о,боже…- качвам колената на леглото ,а Данаил продължава да го движи в мен. Бързо и дълбоко. На моменти се спира и го натиска все повече. - Дани,аз…-разтварям по- широко краката си за да го почувствам до толкова,че да забеля очи и да се разтреса цялата от неочаквания оргазъм. Зърната станаха чувствителни,а клитора буквално набъбна,когато конвулсиите утихнаха.
Данаил ме обърна по гръб и махна щипката на клитора за да я засмуче. Бедрата ми потрепериха от интензивното усещане.
-Не спирай! - извивам се и го стискам за косата. - Толкова е хубаво. - Данаил плъзна ръката си и затегна щипките на зърната. - Ох! - свих коленете си,но той разтвори широко краката ми и плесна клитора с ръката си. Отново се извих.
-Греховна…- едновременно вкара накрайника и засмука клитора. Изпищявам. - …Секси….- стисна върха на косата за да изправи главата ми,която не спира да се движи наляво,надясно от възбуда и показа езика си за да го плъзне по чувствителното снопче. - …Неустоима…- погледна към гърдите ми и за да го побъркам ,както в момента прави с мен,отпускам щипките и ги махам за да му покажа колко са се зачервили. Пъшкам и ги прищипвам с пръсти. - …Сложи ги. Искам ги набъбнали. - послушно ги слагам ,докато го гледам в очите. - Когато слушаш те възнаграждавам. - изкара накрайника ,сложи щипката на клитора,качи краката ми на раменете си и влезе в мен с един тласък. Пищя. Много силно.-
-Дани…Дани …- крещя името му ,а той все повече повдига дупето ми за да влиза по- надълбоко. - Ще…ще…- търся думите,но оргазма така ме помита,че подскочих и се отделих от Данаил. Изпъвам треперещите си крака и викам. След малко се успокоих и си поемам въздух няколко пъти,сякаш досега съм бягала . Леко се изправих, виждайки го да държи онзи инструмент,за който нямах представа какъв е. -
-Сега ще ти разширя хубавата вагина. - отварям и затварям уста като риба на сухо. Още съм замаяна от умопомрачаващия оргазъм и не мога да асимилирам какви ми ги говори. - Ще те чукам и ще те напълня със спермата си. Като всичко приключи ще ти задам един въпрос. - хвана крака ми и ме придърпа към ръба на леглото. Разтвори краката ми и пъхна инструмента в мен. След малко завъртя винта и ме накара да гледам как инструмента се разтваря. Стиска косата ми и ме гледа в очите за да види каква е реакцията.
-О-о…- премахна щипката на клитора и продължи да ме разширява. - …Боже мой….-
-Клитора ти е точно такъв какъвто го искам. - леко го стисна с пръсти след това сведе глава и го засмука. Простенвам и стискам ръката ,която държи косата ми за да не мърдам. - Така хубаво го усещам с езика си. - отново завъртя винта и ме целуна по устните няколко пъти. - Разтвори хубавите си крака. - разтварям ги и Данаил клекна за да вкара два от пръстите си. - Да пробваме с още два? - прехапвам устна и гледам как четирите му пръста са в мен. Задвижи ги ,а аз се боря с лекия дискомфорт. Отново повече надделява удоволствието,щом не съм го спряла. Данаил завъртя винта в обратната посока и след малко инструмента падна на пода,но неговите пръсти останаха вътре. Така ги усещам още повече ,а дискомфорта изчезна.
-Дани …- стискам чаршафа с две ръце при опита да натисне все повече. -...Твърде много е…- продължи да натиска и почти влезе ръката му.- …Много е…- с другата ръка търка клитора,а аз пищя и за пореден път се разтрисам цялата. Той извади ръката си и ме бутна да легна за да види как се гърча на леглото от екстаз.
-Не знаеш какво ми причиняваш като ми се отдаваш напълно. - качи се на леглото и премахна щипките от зърната ми. Вдигна крака ми и започна да поставя мокри целувки, докато не стигна до вътрешността на бедрото. Направи същото и с другия крак. Простенвам и прокарвам ръцете си през косата от приятното чувство. Лизна клитора и продължи нагоре към зърната. Те са чувствителни и твърди,но това не го спира да си поиграе с тях и да видя пламъка в очите ,докато ме наблюдава.
-Какво ти причинявам? -
-Сега ще разбереш. - изправи ме. - Хвани се таблата в гръб към мен и клекни до колкото можеш. - краката ми треперят от интензивността на оргазмите,но изпълнявам. Както той каза ,аз му се отдавам напълно и точно това е любимата част от нашите сексуални взаимоотношения. Да усетя всичко,което ми предоставя. Данаил легна и сви коленете си от двете страни на тялото ми,намествайки ме за да може да влезе в мен без проблем. - Хвани се за коленете ми….- здраво стискам коленете му. - … Ще крещиш,Жасмина и то много.- тъкмо да го погледна през рамо и той влезе в мен. Свих пръстите на ръцете си при следващия груб тласък. Разтворил е бузите на дупето ми и се повдига всяка секунда,сякаш ги отброява.
-Да! - крещя аз ,а той плесна дупето ми няколко пъти,докато влиза без колебание. Чак не намали темпото,тласка като побъркан. - Да! - пак крещя и това го стимулира все повече и повече.
-Мамка му! - спря дълбоко заровен в мен с дупе във въздуха и пръст ,който се опитва да влезе в ануса. - Другия път ще ти взема дупето. - поклащам глава и пищя. - Кажи ми ,че ще ми го дадеш! - краката ми започнаха неудържимо да треперят и след малко падам на колене и ръце като така пениса му излезе от мен. - Казах ти да не мърдаш! - плесна ме по дупето. Силно.
-Аз…не можах…- прегърна ме през гърдите и легнах върху него като прокара ръцете си под коленете за да ги вдигне до толкова,че да стисне главата ми. Бързо хвана пениса си и влезе в мен. Така ме е сгънал,че не мога да помръдна,мога само да усещам. Пенисът му бързо се движи,а моя гъдел стремглаво си прокарва път през корема. Данаил ме усети и излезе от мен,потупвайки клитора за да ме накара да изпищя за пореден път. Отново го върна ,а моя оргазъм все повече се удължава при всеки тласък. Отпускам се върху него и затварям очи. Изтощена съм. Направо ми разказа играта.
-След малко ще те напълня със спермата си и искам да застанеш пред мен,широко да разтвориш устните си и да ми покажеш колко ти е било хубаво. - не мога да отговоря,силните му тласъци ме тресат и вече нямам сили дори да отворя уста. Държа се за чаршафа и стена,когато дълбоко го зарови и свърши в мен.
Изчаквам няколко секунди и както той поиска,аз сядам между краката му,широко разтварям устните си,виждайки набъбналия и зачервен клитор и му показвам как се стича спермата от вагината.
Данаил ме стисна за брадичката да го погледна и попита с пламнали очи.
-Моя ли си?
Данаил
Намирам се пред описаната сграда,където би трябвало да се срещна с Жасминка. По принцип не вървя по гайдата на някоя жена,но тази палава библиотекарка много лесно промени това. Още като видях съобщението,набързо оцених казусите на студентите и тръгнах от университета. На няколко пъти хванах червен светофар за да пристигна по-рано в Своге.
Не искам повече да се бавя,затова отварям вратата,виждайки няколко наредени маси,по-интимно осветление и кръгъл бар,на който най-спокойно седи моята ненаситница.
-Заключи!-изпълнявам искането ѝ и бавно пристъпвам към нея. От тук мога да забележа интересното ѝ облекло. Мамка му. Тя е стюардеса.- Тежък ден ли имахте,Господин Ангелов?- имах,но какво значение има щом тя е облечена толкова предизвикателно.
- Вече не! - тя се засмива и вдигна ръка за да ме спре. Стъпа на земята и тръгна напред за да видя впитата рокля и червените жартиери . Ръмжа като подивяло животно.
- Ще пусна музика за да се отпуснете. - оправи миниатюрната си шапка и ме погледна. - Имате ли предпочитания?
- Искам дупето ти,Жасминке.- в отговор облиза розовите си устни и бавно смъкна ципа на роклята. Гърдите ѝ изскочиха ,карайки ме да се приближа,но тя отново ме спря. Онзи долу е на фаза пощуряване.
- Там е строго секретно. -
-За кого?- сядам на един от столовете,а тя ме заобиколи,омагьосвайки ме с аромата си. На дълга греховна нощ.
- За вас! - не е познала. Това дупе във формата на праскова ще го взема. Искам да видя как малката ѝ дупка се разширява с всеки тласък.- Дебелия ви приятел не може да се натиска към ...-посочи дупето си.
Ще го натисна и ще умреш от кеф. -направи гримаса.
- Или ще припадна от болка. - завъртях очи. - Преди да започна,бих искала да те помоля нещо.
- Какво? - загриза устна и засрамено извърна поглед. - Хайде! Кажи си го!
- Да направиш онова с тестиса. - веднага на лицето ми се появи доволна усмивка.- Хареса ми.
- И в дупето ще ти хареса. -трескаво поклати глава.
- Едва ли. - не мога да не се засмея.
- Чакай малко...искаш да вкарам тестиса във вагината,който е по-дебел от пениса,но...
-Да,искам...- започна да се докосва. - ...ще прозвучи ли странно,ако ти кажа,че обожавам тестисите ти? - не се стърпях и гръмко се засмях.
- Ще ми покажеш ли колко ? - кимна с глава и ме натисна между гърдите за да се облегна на стола. Седна в скута ми и имитира движение,сякаш язди пениса. Пъшкам и я гледам как е прехапала устна,докато откопчава ризата ми. Не съм срещал такава жена,затова и разума ми толкова ме дърпа към нея.
- Нещо друго да искате,Господин...- свали я от раменете ми и се плъзна надолу ,падайки на колене за да хване катарамата на колана. - ...- Ангелов?- завъртя езика си около всяка буква на фамилията ми и изкара пениса за да засмуче главичката. Изсъсках и леко се изправих. За мое учудване тя се отдръпна и започна да лази около мен. Каква секси стюардеса. Особено с очилата на носа ѝ. Ще я изям.
-Ела! -Станах от стола ,посочвайки с пръст да дойде пред мен. - Усещам играта ти. - хвърлям шапката ѝ и събирам косата на опашка за да направлявам главата. - Не го изваждай от устата си...ако го направиш ще получиш пет силни плесника по дупето. Разбра ли? -
- Да! - правя две крачки назад,а тя смело лази за да не го извади от устата си.
- Гледай към очите ми,Жасминке. - позата ѝ е страхотна,гърбът ѝ извит,а желанието ми да сбърка става все по-голямо. Стискам косата ѝ и продължавам да вървя назад. - Перфектна. - смуче главичката и не иска да го пуска.- Толкова много искам дупето ти,че не е истина. - и тук тя сгреши като реши да ми откаже за пореден път.
- Дупето не го давам. - очилата ѝ се разместиха и бързо ги оправям.
- Все още. - усмихвам се и свеждам глава за да се приближа до толкова,че да докосна пухкавите ѝ устни. - Обърни се! -
- Господин Ангелов,не играете честно. Разсеяхте ме. - голата ѝ вагина е пред очите ми,а малката дупка малко по-нагоре ме подтиква да направя нещо,което съм сигурен ,че ще ѝ хареса,но първо ще я напляскам. Отново я хващам за косата за да я изправя и да ме гледа в очите,докато...Пляс,един път,Пляс,втори път,на третия запищя от кеф,на четвъртия затвори очи,а на петия ми каза още. Малка мръсница. -Чакай!- пръста ми обиколи ануса и след секунда смело се плъзна. Жасмина ме гледа в очите и трепери.
- Предния път хареса как плавно се движеше показалката. - кимна с глава,а аз пъхам върха на втория пръст за да видя как ще реагира.
- Пръст може,но не и звяра,който в момента се търка по бузата на дупето ми.
- Този звяр те кара да пищиш. - тласкам двата пръста и плъзвам езика си от бузата до устните ѝ. Тя бърза да го докосне,но дръпнах косата ѝ и не успя.-Легни по гръб. Сега! - Ляга на земята,а аз вдигам краката ѝ за да може петите да са до главата. Отново вкарвам двата пръста и се приближавам за да я видя колко ще ѝ хареса това,което предстои. Натискам пръстите си и забелязвам как изпъква точно там ,където са. Красота. - Гледай към пръстите. - започвам да тласкам като при всяко влизане и излизане аз забързвам темпото. През това време Жасмина запищя и едва успява да види как бързо ще я докарам до оргазъм. Спирам с дългите тласъци и решавам да ги оставя вътре,правейки по-къси и същевременно да ги натискам колкото се може повече.
-Боже! - пищи Жасмина и стиска ризата ми ,карайки я да полудее още повече. Тя не може да стои на едно място. Вече е полуседнала и с вдигната глава към тавана. - Не спирай! Не спирай! - крещи тя и след малко свършва ,пръскайки ръката,ризата и панталона. Оставам я да се успокои като отново сядам на стола, с разтворени панталони и пръсти в устата за да я вкуся. М-м-м… -Какво правиш?- цялото ѝ лице е почервеняло.
- Чакам те!- пенисът ми е твърд като камък и се учудвам колко е търпелив. -Ела,Жасминке!- дойде пред мен. -Покажи ми дупето си. -колко е изпълнителна. -Разтвори бузите. - анусът ѝ е леко разширен и е просто..... перфектен .Не мога да издържа на гледката и бързо пъхам езика си вътре. Жасмина ахна и леко се поразмърда.
- Дани...- тя стене,а аз пляскам дупето ѝ няколко пъти,докато вкарвам и изкарвам езика си от ануса.
- Хубаво ли е?- стискам бузите и продължавам да навлажнявам мястото.
- Да! - твърде възбуден я повдигам за да седне на стола и широко да я разкрача. Приклякам и натискам тестиса във вагината. Жасмина здраво стиска стола и сладко стене.
- Ще взема дупето ти. - едновременно клати глава и пищи,докато го изкарвам и пак го вкарвам.- Пищи,Жасмина! - събирам двата и ги стискам за да оформя топка .Натискам я,но влезе само малка част. Толкова за да я накара да се повдигне и да изпищи. Прокарвам ръката си през косата ѝ и свих пръсти за да не мърда,докато продължих да я разширявам. Цялата се разтресе от възбуда. Сега ще добавя и пръстите си в ануса за да стимулирам удоволствието ѝ. Жасмина веднага ме погледна. - Кажи го! - задържам пръстите си вътре и бавно изкарвам тестиса след секунда пак го вкарвам до колкото може.
- Искам да не спираш.- изваждам тестиса и веднага го заменям с пениса,хващайки стола с една ръка. Първия тласък беше тромав заради пръстите ми,но като ги извадих и започнах да се забивам в нея,очилата ѝ паднаха на земята ,а тя изпищя и се разтресе.Излизам от нея и с пръсти разширявам ануса,пъхайки езика си вътре. Жасмина се успокои и започна да дърпа косата ми. - Пак! - плъзвам го към клитора,после се качвам към зърната,разделечавайки краката ѝ за повече достъп. -
- Желая те всяка проклета минута,Жасминке. - целувам я по устните,преплитайки езика си около нейния. -
- И аз те желая. - вкарвам двата си пръста в устата ѝ, докато бавно влизам в ануса. - О-о...- главичката е вътре,а тя загриза пръстите ми. -
- Да продължавам ли? - очаквах да ме спре,но кимна с глава. Тя е малка мръсница и знаех,че ще иска да го усети и там. - Спри ме,ако почувстваш болка. - пенисът ми е наполовина вътре и едва се сдържам да не тласна до тестисите и да я чукам свирепо. - Не знам какво ще те правя. - стискам тила ѝ за да издам напред главата и да гледа как всеки сантиметър влиза в нея.
- Какво имаш на предвид? - целия е в ануса,а тя и дума не каза. Твърде тиха е за вкуса ми. Поглеждам зад себе си,виждайки столовете тип "щъркел" . Точно там ще си получи оргазма. Събирам косата ѝ на върха за да я дръпна и да я накарам да падне на пода и да лази до мен. Повдигам я да седне и завъртам стола за да е в гръб. Плъзвам езика си по извития ѝ гръб и отново влизам ,но този път няма нежност. Събирам ръцете ѝ зад гърба и ги стискам с една ръка,докато тя пищи и се опитва да държи главата си изправена. Свеждам поглед,виждайки как с лекота се скрива в ануса за да ѝ доставя такова удоволствие,че след малко тя свършва. Задържам я на стола и извивам главата ѝ за да ме погледне.
-А ,ти дори не искаше в ануса. - лицето ѝ е зачервено,а очите притворени.
Ах,Жасминке! Колкото си красива,толкова си и палава. До тук няма нещо,което да не е харесала. - Боли ли те? - поклаща глава ,неспособна да ми отговори. - Говори,Жасминке!
- Не,чувството е страхотно. - засмивам се за секунда ,а в следващата хващам гърлото ѝ и се забивам няколко пъти един след друг,карайки я не да пищи,а да крещи с пълно гърло.
- А това как беше? - хвана се за плота и ме погледна с пламъче в очите.- Жасминке...Жасминке...- излизам от нея и вкарвам три от пръстите си ,тласкайки ги много бързо.
- Господи! - извика тя,оголвайки още повече врата си. Веднага го захапвам,а пръстите ми най-спокойно влизат без да има пречка,но не е същото,затова изкарвам ги и вкарвам пениса си. - Ох! - заигравам се като го изваждам и натискам бузите на дупето ѝ за да видя колко е разширен ануса. Точно толкова,колкото искам. Сега би ми се искало ,докато я чукам да пъхна и пръста си,но това ще го направя другия път.
- Обичам дупето ти. - силно го пляскам и отново влизам,събирайки косата ѝ на опашка. Извивам все повече гърба ѝ и се забивам свирепо,чувайки как всеки стон се превръща във вик.- Ти си моята палава...- излизам от нея и отново влизам до тестисите. - ...библиотекарка. - допирам устни върху челото ѝ и пъшкам,когато тя отново свършва,а моят оргазъм стремглаво се движи .След малко се изливам в дупето ѝ,докато натискам с ръка челото ѝ и я гледам в очите.
Бавно се отдръпвам ,а Жасмина рязко се завъртя и скочи върху мен,целувайки ме като подивяла. Стискам голото ѝ дупе и се засмивам на опитите да захапе устните ми.
- Спокойно! -
- Не мога! -
- Колко си ненаситна.
- За теб съм ненаситна. - отново ме накара да се засмея. Обожавам,когато ми говори така и определено сега ще я възнаградя с още един оргазъм.
Дупето ѝ вече е на плота ,а желанието ми да я чуя как крещи се увеличава стократно. С пръсти разтварям срамните устни и пирувам с ненаситната ѝ вагина.
Жасмина
Изпратих Данаил от вкъщи и бързам да се оправя за работа. Времето тече, със сигурност пак ще закъснея и шефа ми този път ще ме глоби. Докато двамата братя идваха и си отиваха,аз не отидох на работа цели два дена. Никога не съм постъпвала така. Аз съм отговорна,организирана и точна,когато става дума за работа.
Не знам как ще се оправдавам,но трябва да измисля нещо и този път. Толкова бързо душ не съм си вземала,както и да облека полата с ризата. Притичвам към вратата и преди да изляза пъхам краката си в обувките на ток. С треперещи ръце заключвам вратата и като се завъртях се сблъсках отново с някого. Вдигам поглед и любимия ми аромат на "Paco rabanne" изпълни ноздрите ми. Драго.
-Бързаш ли за някъде? - зелените му очи се присвиват.
-Да! Закъснявам за работа.
-Ще те закарам. - слизам по стъпалата,гледайки да не се пребия.
-Няма нужда.
-Има,а и искам да поговорим. - знам,че трябва да поговорим,но от известно време насам избягвам този разговор. Спирам пред вратата,когато вдигна ципа на полата ми.- Забравила си ципа. - кимам с глава и вървя към библиотеката,но Драго ме хвана за ръката ,повеждайки ме към една спортна червена кола. Не разбирам от марки,но тази изглежда твърде скъпа за студент. - Качи се. - поколебах се,но след малко се качвам.
-За какво искаш да поговорим?
-Продължаваш да се срещаш с Данаил.
-Това не е твоя работа.
-Моя е. - ахвам ,когато ме стисна за брадичката за да го погледна. - "Приятелството"не върви…- плъзна ръката си и ме стисна за гърлото. - …ти ме отбягваш.
-Не те отбягвам,имам много ангажименти. - Драго се подсмихна.
-Да се шляеш с двамата братя. Това ли са ти ангажиментите?
-Ти следиш ли ме? - сви пръстите си и бавно приближи лицето си.
-Аз съм вманиачен по теб,Жасмина. - плъзна езика си от брадичката ми до носа. - Ти си перфектна,във всяко едно отношение. Копнея отново да те видя гола. Копнея отново да те вкуся. Копнея за всичко свързано с теб. Сега разбра ли колко са сериозни нещата?- шепти той пред устните ми. Подозирах,че нашето "приятелство" е фасада за да бъде близо до мен,но не предполагах,че е толкова вманиачен,както той се изрази.
-Защо ме излъга за името си? - пусна ме и потегли към библиотеката.
-Защото в началото не знаех до къде ще отидат нещата. - погледна ме. - Те са по-сериозни отколкото очаквах. - стискам чантата си и го наблюдавам. Не е с обичайните ежедневни дрехи,дънки и блуза,сега е с панталон и откопчана риза. Изглежда добре,но и той има мръсни тайни. Усещам го.
-И как се казваш?
-Светослав Величков. Бях студент на Данаил Ангелов. - ахвам от чутото.
-Заради това ли ти каза,че те е усетил? - много добре помня думите на Данаил. "Усетих те,мамка му!"
-Да!
-Сега учиш ли?
-Да! Часовете по Икономика ги води друг асистент. Така няма как да ме види Данаил. Неговата стая е от другата страна на университета.- усмислям всяка дума. - Защо си още с него? Той има психични проблеми.
-Какво знаеш за Данаил? -
-Много повече ,отколкото ми се искаше. -
-Кажи ми направо! - извиках аз.
-Той е садист. Харесва му да бие жени. - закривам устата си с ръка,не вярвайки ,че той знае какъв е. -
-Откъде…откъде знаеш?
-Видях го. - Светослав спира пред библиотеката ,а аз не мога да помръдна.
-Къде ? -
-Има "Fetish club" в София. Не се разпространява като информация какво правят вътре,но това е за хора с извратени наклонности и мазохизъм. Има садисти ,които…
-Спри! - имам чувството ,че ще повърна.
-Трябва да чуеш. Трябва да спреш да се виждаш с него. Може да не те е бил сега,но ще го направя по-нататък. - слизам от колата за да си поема въздух. Наистина ли Данаил ходи на такива места? Наистина ли всичко е било само приказки? - Жасмина! - притичвам към библиотеката и още като влязох видях Радост да обслужва клиенти на информация. Оставам чантата в гардеробната и заставам до нея,поемайки следващия клиент.
Колкото и да се опитвам да не мисля за думите на Светослав,те удрят като тъпани в главата ми. Глупачка съм. Една влюбена глупачка,която си мислеше,че ще контролира садистичната си страна.
Изпращам последния клиент и се скривам в гардеробната за да проверя телефона си. Данаил ми е писал.
Данаил: Вече съм в София. Кога ще ми дадеш отговор?
-Жаси! - оставам телефона и се връщам на информация,виждайки Светослав да говори с колежката ми Кристина. Жената,която непрестанно се взира в мен. Тя го прегърна през кръста след това тръгна към детския отдел,поглеждайки ме както винаги.
-Сега идвам! - казвам на Радост.
-Познавате ли се?
-Да,това е майка ми. - Какво?!
-Ти се шегуваш ли се с мен?
-Не! - Едва се стърпях да не му фрасна един в лицето. Накарал е майка си да започне работа тук,само за да следи всяка моя крачка.
-Отвратителен си. - правя гримаса и притичвам към тоалетната. Не мога да повярвам,че го е направил. Той е луд. Със сълзи на очи влизам в една от кабинките и бързо се заключвам. Сядам на тоалетната чиния и веднага чувам вратата да се отваря.
-Жасмина!
-Махай се! - закривам лицето си с ръце и си мисля на какви мъже попаднах. Садист и преследвач. Може ли да бъде по- лошо?
-Отвори вратата.
-Не! Остави ме намира! -
-Няма да мръдна от тук,докато не излезеш. Не знаеш какъв ставам ,когато искам нещо на сто процента. А тези сто процента си ти,Жаси.
-Как можа? Излъга ме ,а това с майка ти…
-Нека да поговорим. Да ти изясня някои неща. Да ти споделя моите тайни. - вдигам глава от чутото.
-Тайни?
-Да! - избърсвам сълзите си и отключвам кабинката. Светослав стои пред мен с ръце в джобовете и напълно спокоен.
-Ела да ме вземеш в 18:00 часа и ако не започнеш да говориш,ще забравиш за мен,разбра ли? -без да чакам отговор,заобикалям го,но той ме бутна към стената и яростно ме целуна. Прокара ръцете си през косата ми и бързо поиска достъп. През това време бръкна под полата и направи няколко кръга през бельото,докато преплита страстно езика си около моя.
-Точно в 18:00 часа ще съм тук. - Светослав излезе от тоалетната,а аз стоя неподвижно и си мисля дали въобще мога да му вярвам,като вече ме излъга за името си и доведе майка си за да ме следи.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.