Татяна
На следващата вечер изчаквам момчетата да заспят за да мога да изляза. Готова съм да направя последната стъпка от моята задача. За втори път ще вляза в онази стая и ще изляза със сейфовете. Твърде дълго време игнорирах заплахите на Давид и това беше моя грешка. Ели я няма,не искам да се случи нещо подобно и с родителите ми. Знам,че ако скоро не се задействам, следващите ще са те.
Безшумно излизам от мезонета и слагам маската,която закрива цялото ми лице и коса. Само очите и устните ми се виждат. Не мога да рискувам някой да ме познае. Трябва да съм бърза и тиха. Качвам се в колата,която спирам далеч от мезонета и се огледах преди да потегля. Няма как да са ме усетили,но все пак трябва да бъда предпазлива.
Стигам за по-малко от десет минути,в които обмислях всеки ход и,ако нещо се прецака как да действам. Тихомълком изкачвам стъпалата и изваждам резервният ключ. Докато момчетата са на работа,аз взех отпечатък от входната врата,както и снимах ключа,който криеше бащата на Преслав. Ако не стане с ключа,който имам това ще бъде голям проблем. Игнорирам тази мисъл в главата си и успешно влизам в апартамента. Скривам ключа в обувката си и бавно стигам до вратата на стаята,където са скрити сейфовете. Много тихо пъхам другият ключ и го завъртам. Слава богу се отключи. Изваждам го и силно го стиснах в ръката си. Отварям вратата и я затварям след себе си. До тук добре,сега остава да ги открия. Предният път времето ме притискаше , баща му се събуди и чувах ясните му стъпки по коридора и кухнята,но сега смятам да огледам всеки ъгъл,всяко подозрително кътче. Те са тук,сигурна съм ,иначе нямаше баща му да държи ключа в себе си.
За да бъда по-спокойна ,ще използвам фенера от телефона. Крушката ще освети пролуката под вратата и така ще разберат ,че има някого. Оставам телефона на бюрото и започвам да ги търся. Едва за няколко минути проверих цялата стая и не мога да ги открия.
Тежко въздъхвам и стъпвам върху килима на едно определено място и се чува леко поскърцване. Повдигам го и пак стъпвам. Има нещо под килима. Отмествам го и насочвам фенера към ламината. Няма тайна вратичка,може да е заради поставянето на ламината така да се чува,но все пак ще проверя. Докосвам с ръка и нищо. Притискам още повече и едната част от скокна. Изненадана от това,изваждам няколко части и виждам сейфовете. Открих ги. Нетърпеливо изкарвам единият след това вторият и тъкмо да взема третият и някой ме бутна. От фенера виждам двама мъже облечени изцяло в черно и също са с маски като моята. Единият е по-едър от другият,но със сигурност и двамата са обучени убийци. Разбра ли са по някакъв начин ,че съм влязла и сега искат да ме убият. Даже не съм ги чула кога са влезли,толкова безшумно са го направили.
В такъв случай,трябва бързо да действам. Изваждам ножа от обувката си и заставам пред тях. От тях се излъчва сила и непоколебимост. Нямат нищо общо с мъжа,който убих преди дни. Тези са друга партия и трябва много да внимавам.
-Григорий ли ви изпрати? - попитах аз с преправен глас. Те мълчат. Не искат да се издадат. Хитри са.
Въртя ножа между пръстите си,а по-слабият лека полека се приближава. Замахвам към него и умело избегна ножа. Ще действам,няма време за губене. Сейфовете ми трябват. Този път го удрям ,но с ръка. Даже не изсумтя,по никакъв начин не показа,че го е заболяло. Сега той ме удари. Удар,който буквално отметна главата ми настрани. Веднага се съвзех и скачам върху него,удряйки го по лицето. Той сякаш ме оставя да го направя. Стои като менгеме и не мърда. По дяволите. Тези двамата ме плашат и за първи път не знам как да се справя. Имам чувството,че не искат да ме убиват,по-скоро да ме стреснат. По-едрият само ме наблюдава,не прави нищо. Сякаш преценява какво да прави с мен.
Преди да предприема каквото и да било, се озовавам на земята по дупе. Повдигам глава и замръзвам на място ,когато усещам дулото към слепоочието си. Едрият взе сейфовете и излезе от стаята. Съскам и се опитвам да се измъкна,но ударът с дръжката на пистолета в тила ме повали и на секундата изпадам в безсъзнание.
……………………..
Събуждам се на земята в същата стая,напълно дезориентирана от удара. Сейфовете ги няма ,всичките ми ходове отидоха по дяволите с появата на тези двамата. Не ме убиха и това ме изненада. Просто ме зашеметиха за да не ги последвам.
Пъшкам и бавно се изправям,усещайки тъпа болка в главата си. Вече нямам работа тук ,затова излизам от стаята,както и от апартамента. Родителите на Преслав спят и слава богу нищо не са чули.
Когато се качих в колата, за секунди се взрях в кормилото. Какво ще правя? Не знам къде да търся. Появата и на двамата беше непланирана. Погубих се. Давид ще се ядоса,ще каже,че не съм готова и ще нарани родителите ми. Допирам челото си към кормилото и силно изпъшквам.
Сега нищо не мога да измисля. Ще се прибера,ще си почина и утре ще реша какво да правя. Трябва ми малко време преди Давид да се е усетил. Преди да разбере,че съм се прецакала.
Шофирам на магия. Добре,че няма трафик и съм сама по улиците. Толкова съм притеснена,че не знам как успях да стигна до мезонета на момчетата. Вече мога да махна маската и да се погледна на огледалото. Дори и през маската няма как да не забележа леката синина на бузата си. Не ме удари силно ,удряли са ме много по-силно от това. Издържам на болка,това не ме притеснява. Притесняват ме сейфовете. Притесняват ме животите на родителите ми.
Влизам в мезонета по същият начин, както влязох в апартамента на родителите на Преслав. Момчетата още спят и не ме усещат. Събличам дрехите си и влизам в банята за един душ. Не се бавя повече от пет минути. Уморена съм от живота,който води. Лъжа всеки един и най-вече ме боли,че го правя пред момчетата. Те не заслужават това,но какво да им кажа. Аз съм убийца. Имам цел и затова живея с тях. Чукам ги за да им вляза под кожата и да разбера нещо повече за плановете им. Давид не им вярва,казва,че знаят много повече отколкото показват. Водят нормален начин на живот, нищо съмнително и аз вярвам в тях. Нямат нищо общо с Григорий. Те не са сред войната.
Влизам под завивката чисто гола и затварям очи. Каква вечер. Плановете ми се объркаха,няма какво да предоставя на Давид и това ме ужасява. Синът му ме чака,бъдещето ми е с него. Завъртях се на другата страна и отварям очи,виждайки два мъжки силуета на стълбите. Рязко се изправям и за миг затварям очи. Когато ги отворих,тях ги нямаше. Сякаш изчезнаха вдън земя.
-Кубрат…Преслав…- скачам от леглото и бързо слизам по стъпалата за да се уверя,че не са били те. Приличаха на мъжете в стаята.
Леко отварям вратата на Кубрат,виждайки го да спи по корем. Затварям я и нетърпеливо отварям вратата на стаята на Преслав. Той също спи,даже тихо похърква.
Мамка му. Толкова са потайни тези мъже,че чак ми се привиждат. Това никога не ми се е случвало,дори и да не съм спала с дни.
Трябва ми почивка и точно това смятам да направя. Да се просна на леглото и да заспя,в противен случай ще се побъркам от мисли за тях.
Преслав
-И този път няма да се прибере. - казвам аз на Кубрат и Борко. Двамата седят на дивана и спокойно гледат мач,за разлика от мен,който не може да си намери място от притеснение.
-Ще се прибере. Правила е и друг път така.
-Но не и три дена. Три скапани дни. -отпивам от бирата и поглеждам през прозореца.
-Въобще какво знаете за нея? - попита Борко,напълно отегчен от темата Таня. На първият ден спах на дивана за да я чакам,но тя така и не се прибра. Писах ѝ,обадих ѝ се и нищо. На вторият ден ,едва изкарах работния ден с надеждата,че тя ще си е вкъщи. Дрехите и обувките ѝ са в гардероба,но тя липсва. Днес,на третият ден съм страшно раздразнителен и мога да убия някого,ако ме подразни. Чувствам се като жена в цикъл и то заради Таня.
-Достатъчно за да ме е грижа за нея. - Борко ме погледна с повдигнати вежди. Той е най-скептичният човек,когото познавам. Мисли си,че тя ни използва,а ние сме двамата глупаци,които ѝ се връзваме.
-Под “Достатъчно” да разбирам,че знаете къде е по цели вечери и се прибира по някое си време за да ви чукне. -Кубрат изръмжа на думите му. Най-сетне някаква реакция от него. От три дена е страшно мълчалив ,сякаш не му пука за нея. Или се прикрива добре,което това му е в кръвта или наистина му е писнало да я чука.- Да не би путката и устата ѝ да са различни от останалите.
-Млъкни! - изсъсках аз,силно блъскайки шишето върху парапета. Не споделяме нищо за Таня,дори и на най-добрият ни приятел.Все още си имаме нашите съмнения и трябва да бъдем кротки с приказките.
-Така и не каза откъде ти е синината. - докосвам бузата си и отново поглеждам през прозореца,очаквайки да се появи от някъде.
-В сервиза се ударих. - звуча като някое хлапе на десет години.-Впрочем какво те вълнува? -
-Мамка му,вкараха гол. Този път Ливърпул играят по-добре от предишната среща. -Борко или не ме чу или сега е твърде разочарован,че губи отново пари. Заложил е на Арсенал и засега губят.
-Обади ѝ се! - каза Кубрат без да ме поглежда.
-Защо си толкова спокоен?
-Защото знам,че ще се върне. - изсумтях и извадих телефона за да я набера за двадесет и втори път. Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват. Чудесно.
-Искам да ти покажа нещо. - тръгвам към стаята си,чувайки стъпките на Кубрат зад себе си.
-Отново ли ще ме игнорирате? - пренебрегвам въпроса на Борко и затварям вратата след Кубрат.
-Проследи телефона ѝ.
-Не мога! Знаеш процедурата. -Разбира се ,че я знам. Как мога да я забравя.
-Ако тя е човека? - Кубрат се намръщи.
-И дори да е тя,твърде силни чувства имаш към нея за да предприемеш драстични мерки. - стискам зъби и извръщам поглед от него. Мамка му,за пореден път е прав. Ако е тя,няма да направя това,което се изисква.
-Ти ще направиш ли нещо? - Кубрат за секунди се замисли. Разбирам го,не само аз имам чувства към нея.
-Зависи.
-От какво?
-Не е сега времето да го обсъждаме. - опитва се да ме отреже,особено като ме избута и излезе от стаята.
-Ти сериозно ли?
-Тя не е Ивет,по дяволите. -извика той,виждайки Борко рязко да се завърта към нас.
-Защо я намесваш? - Кубрат отиде до хладилника за да вземе една бира и затръшна вратата. Борко спря мача на пауза и любопитно ни наблюдава.
- Защото си мислиш,че е тя и затова си толкова сляп и глупав.
-Много добре знаем,че говориш шибани глупости. - повиших тон аз.
-Спри до тук. - Кубрат отпи дълга глътка и известно време отбягваше погледа ми. Борко хвърля поглед ту към мен ту към Кубрат. Учуден е и знам защо. Никога не сме спорили или заяждали пред когото и да било. С Кубрат сме приятели от деца,винаги сме се разбирали,поехме по един път,продължаваме да следваме всяка стъпка,докато не се появи Татяна и заради нея ние станахме уязвими. Не сме готови да действаме,това ни обърква и издава.
-Излизам! - вземам ключа за мезонета и колата и бързо се изнизвам. Ако продължаваме да човъркаме и то пред Борко ще загазим.
Качвам се в колата и мисля къде да отида. Венета винаги ще ме приеме,но не ми се занимава с нея,а другите курви,които ми пишат,някои са клиенти от сервиза,просто ги игнорирам. Не ме вълнуват,вглъбен съм в друга жена. Харесва ми,когато е готова да ни се отдаде напълно. Без приказки,без фалшиви игри. Тя е себе си,но само в това отношение. Таня в момента се крие. За добро или лошо,тя все повече ни убеждава,че играе роля и целта ѝ сме ние. Ако съм прав,трябва да се въоръжим с търпение и сила,която ще е трудно постижима.
Потеглям с гуми и шофирам по нощните улици,напълно безцелно. Мачът ще приключи скоро и Борко ще си тръгне,тогава ще мога да се прибера. Сега е най-добре да сме далеч един от друг. Кубрат е прикрит,винаги е бил такъв,но е директен. Още ме боли за Ивет. Малкото русо момиченце с игриви къдрици. Така обичах да ги въртя около пръста си. Носеше ми удовлетворение. Бих дал всичко,ако можех в този момент да направя същото. Да седим един до друг и да увия тези къдрици около пръстите си.
Спирам на светофара и чувам прозвъняване от телефона за спешни случаи. Още преди три дена го преместихме в моята кола. Така правим от години. Отварям жабката и бъркам в тайното място. Светофарът светна в зелено и бързо потеглям за да избера място,където да отбия и да видя съобщението.
Спирам на един паркинг и отключвам телефона.
Отново те проверяват.
Стискам челюст и поглеждам през прозореца. От години някой ме следи. Проверяват телефона и сметката. Не знаем кой е,много добре се прикрива. Имаме едни от най-добрите търсачи,а точно този не можем да проследим.
Внимавай! Следят те.
Първоначално не реагирах за да не разберат,че знам. Прибрах телефона и отново запалих колата. Фаровете осветиха колите отпред и за секунди останах така. Взирам се само напред,с ръка подпряна на брадичката.
Рискувах много за да съм този,който съм сега. Загубих връзка с родителите си,заради точно тази цел. Знаем какви ще са последствията,затова слушаме и изпълняваме. Всичко това е твърде опасно за да се разкрием,както и да поддам да се обадя на баща ми. Може би сме заблудили този,който ни следи,че е така,но само аз и баща ми не водим битка със себе си. Майка ми е податлива,не един път се е опитала да ме потърси. Не може да осъзнае факта в какво сме се замесили.
Измина достатъчно време и вече мога да тръгна. Мачът е приключил и смятам да се отправя към вкъщи,но нещо в края на паркинга ме накара да застана нащрек.
Бавно преминавам между колите и завивам точно там,където го видях. Фаровете осветяват пътя и дефакто няма никого. Намалих скоростта за да огледам наоколо и точно,когато върнах вниманието си отново към пътя,набих рязко спирачки. Не мога да видя кой е застанал срещу мен,заради фенера,който свети в очите ми,но пък не мога да не забележа пистолета,насочен към мен. Три,две,едно и куршума излезе от цевта.
Кубрат
Всичко се случи твърде бързо. Изгледах мача,изпратих обърканият ни приятел,който не спираше да задава въпроси защо се караме и седнах за да реша проблемите си с бирата в ръка. Не пия нищо друго освен бира. Мразя твърдият алкохол,както и наркотиците. Не мога да отрека,че не съм ги употребявал и точно заради това аз ги ненавиждам,особено като виждам Преслав да се трови с тях. Опитах се по всякакъв възможен начин да го убедя да ги спре,но това е една загубена кауза. Същото е да накарам един алкохолик от години да спре алкохола.
Притеснявам се за Преслав. Той е добър човек,разбира хората,има огромно търпение,макар да не го вярва и най-важното, знае кога да спре. Самообладанието му е на лице и точно тази вечер го показа. Обучението ни беше тежко,но и наложително. Преминахме през много препятствия,бяхме на прага на смъртта,но успяхме да преодолеем всичко,с което се сблъскахме. До преди три дена. Разбирам съмненията на Преслав,и аз клоня към неговата версия,но все още не мога да го повярвам. Пренебрегвам същите мисли вече три дена,докато Преслав не се прибра окървавен и с дезориентиран поглед. Изпадали сме в подобни ситуации,това беше част от обучението ни. Все още се чудя защо през тези седмици Таня не се е интересувала от белезите ни по тялото. Сякаш е знаела откъде са и не е намирала смисъл да попита. Преслав никога не се е замислял над това,защото за него тя е Ивет. От тийнейджър е вманиачен по образа на Ивет. И заради нея той лека полека пропада. Наркотиците му влияят и това го виждам само аз. Другите не обръщат внимание,защото не знаят историята. Не са били до него. Борко знае една малка част от детството и това как сме се сдобили със сервиза. По-добре да излъжем ,отколкото да попадне в устата на акулата.
-Кой беше? - попитах аз,докато изваждам куршума от рамото му. В обучението ни включваше и да се оправяме сами точно в такива моменти. Никакви болници,никаква полиция,никакви въпроси.
-Същата жена от преди три дена. - изсъска той,когато с медицинска пинсета бъркам по -надълбоко в раната.
-И мислиш ли,че е Таня?
-Твърде дълго време съм я оглеждал за да съм сигурен. Няма как да я сбъркам. Може да не се вижда лицето ѝ,но познавам тялото ѝ. -изваждам куршума и го пускам в купичката. -Девет милиметров. -
-Да! - почиствам раната и се замислям дали е Таня и защо ще го прави.
-Какво ще правим? - тъкмо да му кажа,че ще трябва да я хванем и да я притиснем и входната врата се отваря. Преслав присви очи ,а аз гледам да направя това,което се иска от мен. Да затворя раната.
-О,Боже! Какво става? - Таня заприпка към нас с елегантна рокля,заради която пениса ми трепна. -Остави на мен. - взе памука от ръцете ми и падна на колене пред краката на Преслав. Той е видимо объркан,бих излъгал,ако кажа,че и аз се чувствам по същият начин. -Кой го направи? - Преслав ме погледна и направи гримаса.
-Ти сериозно ли? - Таня повдигна вежди и умело почисти кръвта. Видя иглата и конеца и ги взе за да се подготви да го шие. Или си е сложила много грим по лицето за да не се види ударът от Преслав или не е тя.
-Не разбирам. Какво искаш да кажеш? -Преслав отново ме погледна и търси съвет от мен,но в момента блокирах. Не знам какво става.
-Нищо! - Преслав изсъска,когато прокара иглата по кожата му. -Откъде знаеш как да шиеш? - наистина го прави перфектно и ето,че има още едно нещо ,което не сме подозирали,че може.
-Изкарах шестмесечен курс по медицина.- Преслав изпъшка и облегна главата си на дивана.
-Къде беше? - попита той.
-Откриха баща ми мъртъв в апартамента. - Преслав рязко сведе глава към нея,напълно шокиран от думите ѝ. Мамка му. Отдалечавам се от тях за да си взема една бира от хладилника. В гръб отпивам няколко глътки и си мисля за срещата ни с баща ѝ. Той наистина не се интересува от нея. Беше пиян и едва изговаряше думите.
-От какво е починал? -попита Преслав. Таня не отговори веднага.
-Алкохолно отравяне. Този път не е извикал бърза помощ. - гласът на Таня поддаде,карайки ме да погледна през рамо и да я видя как бърше сълзите си.
-Съжалявам! - Преслав звучи искрен,а аз не смея да изкажа съболезнованията си. Баща ѝ е идиот,който пропиля живота си да се налива с алкохол и не направи това,което трябваше,да върне дъщеря си. Таня от страх не искаше да живее с него. -Защо не ми отговори? Знаеш ли колко се притесних? - Таня въздъхна и приключи с шиенето. Залепи една марля и съкрушена се изправи.
-Не исках да ви натоварвам. Трябваше сама да се справя с това. - Преслав кимна с глава и се опита да хване ръката ѝ,но Таня бързо извърна глава и тръгна към стълбището. -Ще си търся квартира. Не мога вечно да остана тук. Сигурно ще искате да си водите приятелки. -
-Какви ги говориш? - този път аз се включих,но Таня ме игнорира и се качи на вторият етаж. Изръмжах и погледнах към Преслав,който изглежда така,сякаш е готов да се качи при нея. -Дай ѝ малко време. -гледам да го спра,но Преслав не иска да остави нещата така. Последва я и след малко чувам думите му.
-Няма да ти позволя да си тръгнеш,разбра ли? -
-Не ти го решаваш. - Таня слиза по стъпалата и се насочи към банята. Все още без тениска Преслав отвори хладилника и така затръшна вратата ,че не знам как остана на мястото си.
-Успокой се!
-Не ми казвай какво да правя. -изсъска той.
-Сдържай емоциите си,знаеш на какво са ни учили. - Преслав постави ръцете си на плота и сведе глава.
-Майната му на правилата. Мразя го. Искам да излезе от живота ни.
-Не трябва заради жена да се променяш. Промяната води до слабост.-Преслав затвори очи и тежко задиша.
-Досега всички курви,които са били с нас са едно нищо. Шибано нищо. Таня…- посочи с пръст към банята. - …не е като другите. Тя е нещо повече и ти…- прониза ме с кафявите си очи. -...мислиш същото,просто се правиш на безразличен за да не видим колко те прави уязвим. - изръмжах в отговор. - Прав съм,нали? Признай си го. Тя успя да ни влезе под кожата. -отпивам от бирата,давайки си време за да не си призная,че е така.
-Влюбен ли си?
-А ти? - контрира ме той. Двамата мълчим,а нашата изкусителка излезе от банята все още мокра и с кърпа увита около тялото си. Косата ѝ се стеле по гърба и от краищата капят капки вода по пода.
-Таня! - повиках я аз,виждайки я да спира пред стълбището.
-Какво?
-Ела! - поколеба се за секунди,но дойде при нас. Изглежда уморена,личи си ,че не е спала ,има кръгове под очите. - Имаш ли нужда от нещо? - Таня прехапа устна и за миг сведе глава.
-Не! - кимам с глава и тя се възползва да си тръгне. Вече е късно и я разбирам. След такава загуба,какъвто и да е бил той все пак е неин баща. Не трябва точно ние да го съдим. Нямаме това право.
-Точно сега има нужда от нас. -оставам празното шише на плота и пристъпвам към банята.
-Остави я да си почине.- измивам зъбите си,Преслав прави същото и като приключих,влязох в стаята си за да се съблека и да се просна на леглото.
-Мамка му. - Знам,че не желае да я оставя сама,аз също не искам, но е най-добре да се съобразим с нея. Преслав влезе в стаята си и затвори вратата. Уморен от работният ден,от напрежението покрай Таня и изтъкнатата причина поради,която я нямаше,загасям лампата и затварям очи. Сам съм и би трябвало точно това да искам за да си почина,но като знам,че Таня е горе и може да тъгува за баща си и се чувствам ужасно.
Няколко минути се въртя в леглото и не ми дава мира. Отмятам завивката и сядам за да помисля какво да правя. Тъкмо да се изправя и вратата се отваря,очаквайки да е Преслав,но не е. Женски гол силует се появи на прага.
-Може ли да остана?
Татяна
-Може ли да остана? - тъмно е,но ясно го виждам седнал на леглото. Кубрат ме гледа и обмисля дали да ме пусне. По-рано му казах,че нямам нужда от помощта им,но не мога да се спра. Избрах Кубрат,защото точно сега той е по-сдържан. Преслав е твърде емоционален и точно заради това преценката му ще бъде грешно подправена към мен. Не съм готова да чуя обвинението,което таи през тези три дена. Ще ме заболи,достатъчно ме заболя факта,че го нараних. Наложи се да го направя. Преди да го прострелям не вярвах,че са те. Трябваше ми много време за да го осъзная,но доказателствата са налице. Затова баща ми ме изпрати при тях. Имаше си своите подозрения,но не беше сигурен. И след всичко това,аз не можах да го направя.
-Ела! - затварям вратата и бавно пристъпвам към този греховен мъж. Заставам пред него и чакам да направи първата крачка. Гола съм и леко възбудена. - Ти ли беше?
-Не знам за какво говориш. За кое аз да съм била? - Кубрат сведе глава и въздъхна.
-Или си добра актриса или наистина не си била ти. - измърмори той.
-Наистина не…-Кубрат ме прекъсна със силно придърпване към голото си тяло. Бързо го възсядам и притискам гърдите си към неговите.
-Млъкни и падни на колене. - дръпна ме за косата и грубо ме свали от скута си. -Свали ги! - хващам боксерките и рязко ги издърпвам ,разкривайки дебелият му пенис. -Искам да чуя как се давиш. -наклони главата ми настрани и силно ме удари с пениса си по бузата. Отварям уста за да ми позволи да го поема,но отново го направи. -До гърло. - пъхна пениса си по-дълбоко колкото бих го поела. Отдръпна се и шумно си поех въздух. - Още един път. - изсъска той,поемайки го до колкото мога. Задържа го за момент и започнах да се давя. Кубрат е надарен и определено няма как да го поема целият. - Плюй върху него. - изплювам се върху главичката и задвижвам глава нагоре и надолу. Кубрат стисна косата ми и се подпря на лакътя си за да ме гледа. Вдигам поглед към лицето му,което не мога да видя заради тъмнината в стаята и го хващам за ствола. Когато стигам до половината ,той натиска главата ми за да го поема повече и тогава чува моето давене. -Точно така. Отново. - пак се давя. -Още. - задържа ме малко повече и надигна дупето си. -Мамка му. Искам да чукам устата ти. -изправи се ,приглади косата ми над челото с две ръце и ме накара да гледам към лицето му,докато влиза и излиза от устата ми. През това време Кубрат ръмжи и събира тестисите си за да се опитам да достигна до тях. Просто е невъзможно. -Смучи. - отдръпна ме и натисна подутите си тестиси към устата ми. Наполовина влязоха и започнах да ги смуча. Това му харесва ,щом трепна. -Легни по гръб. - изпълнявам искането му. -Петите ти зад главата. -
-Но…
-Няма но,веднага го направи. Искам те разтворена. - гъвкава съм и вече съм напълно отворена за него. Очаквах веднага да влезе в мен,но Кубрат светна нощната лампа,хубаво ме огледа ,сякаш преценява дали така е добре и сведе глава. Лешниковите му очи се спряха на моите,когато плъзна езика си по линията с косми над венериния хълм. Боже,това толкова ме възбуди,че го дарих с тих стон. Заигра се с тях,сякаш е клитора и оголи зъби за да видя как ги дърпа. Слезе надолу и като един гладен вълк без лизвания,без леки докосвания,директно засмука пъпката и ме погледна. В тази поза съм максимално разтворена и така много лесно, без прегради може да вкара пръстите си.
-Кубрат…- изпъшквам името му,когато вкара единият пръст в мен,а другият само върха в ануса. Комбинацията е взривяваща,особено като започна да дърпа клитора и пак да го засмуква. Пръстът в ануса все повече влиза и аз буквално удрям главата си на възглавницата,пъшкайки от удоволствие. Чак бедрата ми затрепериха и едва държа петите си зад главата.
-Няма по-вкусна путка от твоята. -изръмжа Кубрат преди отново да се върне на клитора. Поредното тласкане на пръстите ме кара да хвана таблата с две ръце и да простена много по-силно.
-Кубрат,не мога да…- забелвам очи и изпъвам врата си,напълно готова да се отдам на оргазма си. Кубрат извади пръста си от вагината и го натисна в ануса. Разширението ме довършва,а моят греховен мъж се отдръпва и започна да натиска пръстите си в ануса. От един нормален оргазъм се превърна в мокър и пръскащ. Ръката му е прогизнала,чаршафа също,но най-вече себе си.
-Мокро и лепкаво. - потърка с цяла длан чувствителния клитор след това плъзна главичката между срамните устни за да го навлажни и да се настани на входа. Влезе за секунда колкото да усетя дебелината на пениса и се отдръпна. Удари ме по клитора с него и приглади косата ми назад за да открие лицето ми. -Ако си тиха ,ще те чукам само аз,но…- влезе до край и аз изпищях. - …ако пищиш като сега,Преслав ще дойде. -надвеси се над мен,подпря се на петите ми и започна да се движи по начин,който е абсурдно да бъда тиха. Позата е интензивна,тласъците му са дълбоки,на моменти натиска за да усетя главичката там,където искам. Побъркващо е и не мога да се сдържам. Пищя и го гледам в очите.
-Кубрат…- шептя името му ,останала без дъх.
-Кажи моя грешнице. - леко се отпусна върху мен,прокара ръцете си през косата ми и плъзна езика си от брадичката до челото ми. Цялата настръхвам от това действие и вътрешно копнея да го направи пак. Опря челото си в моето и тласък след тласък, аз губя разсъдъка си. Последва удар с главичката,завъртане на дупето си ,рязко отдръпване и силно забиване. -Ще свършиш,това ли искаш да ми кажеш? - кимам с глава и посрещам вторият си оргазъм,заради който Кубрат се отдръпва и вкарва два от пръстите си в ануса. Пускам краката си и се извивам в леглото,неспособна да лежа на едно място.
-Боже…Боже…- крещя и затварям очи. Още не се бях успокоила и бях дръпната на ръба на леглото и обърната по корем. Стъпвам на пода и отново изпищявам,когато внезапно ме изпълни. Опитвам се да завъртя глава и да го погледна,но ръката му ме натиска към леглото и не мога да помръдна. Пъшкам при поредният тласък и след малко разбирам,че това не е Кубрат ,а Преслав. Познах го по това как се движи в мен. Той обича леко да се отдръпва и рязко да се забива,а при Кубрат,той се отдръпва почти до край и се забива пак до край като така иска да усетя дължината му. И при двата варианта,аз съм на седмото небе от удоволствие. Не мога да ги деля,не мога и да направя това,което иска баща ми. Те са моите грехове и ще си остане така. Поне докато не разберат коя съм. -Преслав…- двамата се засмиват,явно не очакваха да разбера.
-Добра си,но защо по дяволите не дойде при мен,а при Кубрат,а? - прокара ръката си през косата ми и рязко я дръпна.
-Защото Кубрат ще ме чука по-добре. - дразня го аз. Преслав застина с пенис вътре в мен и много бавно завъртя главата ми за да го погледна. Той е рошав,гол и ядосан.
-Наистина ли го каза? - прехапвам устна за да не отговоря с “Да”. - Кажи,кажи…- за да му покажа,че това беше просто шега,започвам сама да се движа по ствола. Преслав продължава да ме гледа гневно и не мога да не спомена,че така изглежда още по-горещ. - Спри! - Преслав се отдръпна,грубо вкара пръстите си в устата ми и натисна главичката към ануса. По-рано Кубрат успя да ме разшири и не усетих кой знае каква болка. Търпима е.
Скимтя ,смуча пръстите му,пак скимтя,а той все повече ускорява. Тласък,пляска дупето ми,тласък,пляска гърдите ми,тласък,плесна ме по бузата на лицето. Отдръпна пръстите си колкото да намокри зърната ми и пак ги пъхна. Не мога да говоря,не мога да пищя,но звуците,които издавам му харесват. Сега и Кубрат се приближи,досега само ни наблюдаваше и чакаше удобен момент.
-Запуши ѝ още повече всезнаещата ѝ уста . - нареди на Кубрат,който без колебание се качи на леглото и както пръстите на Преслав са в устата ми така и вкара част от пениса си. Кубрат стисна косата ми над челото и започна да се движи в такт с Преслав. Направо загубих ума и дума. Всичко е толкова интензивно,че усещам как мокря вътрешността на бедрата си и така разбирам,че съм близо. Вдигам поглед към Кубрат,който е свил устни,сякаш е недоволен от това,което прави,а дефакто не е така,на него му харесва да ме вижда по този начин и поемам пениса му. Преслав промени ъгъла на влизане и сега и той се качи на леглото. Преди да влезе в мен,отдръпна пръстите си и ме стисна за челюстта за да направлява главата ми. Така усещам топлият му дъх в косата ми,а и даде пълен достъп на Кубрат. Той се възползва и веднага ме задави. Поемам си въздух ,когато се отдръпна и го хващам за ствола. Изпомпвам го и силно простенвам при появата на третият си оргазъм. Преслав не спира,а аз мокря пода и пищя.
След малко отпускам тялото си върху леглото и захапвам чаршафа. Това триене,което прави Преслав е влудяващо.
-Ела! - Кубрат легна и ме придърпа към себе си. И двамата едновременно влязоха и с това, аз напълно се отпускам върху Кубрат и го целувам. Отметна на едното рамо косата ми и наклони главата ми за да задълбочи целувката. Неговият език се бори с моят по най-ожесточения начин,докато не изревнува Преслав. Стисна ме за гърлото и ми изправи главата за да гледам към стената. Харесва ми като показва ревността си и знам защо го прави. Не е забравил Ивет,не е забравил мен.
-Моля ви! - ще започна да се моля за да му докажа,че не може да ме изплаши.
-За какво молиш? - попита Преслав,прилагайки малко повече натиск върху гърлото ми.
-За още. - Кубрат засмука зърното ми и стисна другата ми гърда. Пъшкам и прокарвам ръцете си през наедрелите му бицепси.
- Колко още? - пъшка в ухото ми Преслав.
-Искам по-интензивно. - реакцията им беше да излязат от мен. -Моля ви! - Преслав е зад мен на колене и гали пениса си с похотлива усмивка,а Кубрат продължава да си играе с гърдите ми,чиито зърна са така щръкнали,че чак е болезнено.
-Продължавай! -Преслав обича игрите и в момента си играе с мен.
-Моля ви! - най-безсрамно търкам мокрите си срамни устни по коремната преса на Кубрат. Той изсъска и ме обърна за да съм в гръб. Сега съм полулегнала и с пенис в дупето. Простенвам и се подпирам на ръцете му за да не се отпусна изцяло върху него. Преслав гледа към пениса ,който влиза и излиза и след секунди се настани и натисна точно там. Подскачам и поклащам глава. -Не!
-Ще ти хареса. - пак поклащам глава.
-Ще боли.- Преслав се подсмихна.
-Нека да проверим. - стисна косата ми на тила и издаде напред главата ми. Така съм все едно седнала и усещането е още по-различно. Мамка му,хубаво е,но не знам до колко ще е приятно с още един пенис в дупето ми.
-Добре! - ръката на Преслав се сви при отговора ми и бързо натисна главичката. Тя влезе от раз,а аз отварям уста в нямо “О”,готова да изригна.
-Как е? - не се движат,просто чакат да свикна. Нямам думи,затова кимам с глава. -Знаех си,че няма да ме спреш. - И двамата бавно тласкат в мен. О,боже. Това е най-интензивният секс,който съм правила с тях. Цялата ми кожа е настръхнала. Срамните ми устни са се разтворили сякаш чакат да ги дърпаш със зъби,зърната още ме болят,а гърлото ми буквално пресъхна.
-Аз…аз…- не мога да се изкажа,оргазма ме помита и пред очите ми се появяват черни петна. Те не се отдръпват,продължават да се движат,а аз продължавам да ги мокря. Този оргазъм не спира,всичко е във сокове. Отпускам се върху Кубрат и веднага се възползва да повдигне краката ми до толкова,че ръцете му да се озоват зад главата ми. Напълно разтворена и неподвижна. -О,Да!- извиках аз,стискайки с ръце чаршафа. Много е,но е страхотно.
-Да ли е? - Кубрат излиза и повдига дупето ми за да влезе само Преслав. Той се забива в мен няколко пъти и се отдръпна за да види колко е разширен ануса. - Просто перфектно. - Кубрат отново влиза,Преслав също и търкането отново е на лице.
-Да! - изкрещях аз,подтиквайки ги да засилят темпото. Цялата се треса,пот избива по тялото ми и най-правилното,което можеше да се случи е,че пръстите на Преслав потъркаха клитора. Пищя и отново оргазма ме връхлита като избухнали фойерверки на Нова година. Затварям очи и силно стена. Трябваше ми малко време да разбера ,че не съм върху Кубрат ,а излегната на леглото,напълно сама. Вече всичко е твърде чувствително,клиторът ми пулсира,усещам напрежение в дупето си,но дяволите да ги вземат, не мога да ги спра.
-Отвори широко краката си. - гласът на Кубрат ме накара да повдигна глава и да го погледна. Двамата ме чакат да се съвзема. Правя това,което иска и след малко съм отново изпълнена. Пенисите им са наполовина в дупето ми и толкова са доволни от това,което се случва,че се сдържат да не свършат. -Ще гледаш. - Кубрат леко ме изправи с ръка стиснала косата ми,а Преслав потърка зърната ми след това леко ме плесна по бузата на лицето. Поглеждам го ,готова да го направи пак. Това е игра и искам да играем.
-Направи го пак!- Преслав се подсмихна и отново ме плесна,но този път другата буза. -Пак! - тазовете им се раздвижиха и в допълнение с тези леки шамари, аз буквално полудявам. Кубрат ме държи да не мърдам ,докато Преслав отново ме плесна след това вкара два от пръстите си във вагината. -Да!Да!Да!- Двамата пъшкат,двамата неконтролируемо се движат и знам,че ще свършат. След няколко тласъка първи застина Преслав със силно изпъшкване. Последва го Кубрат с ръмжене,което накара зърната ми да настръхнат.
-Стани! - заповяда Преслав. Бавно излизат от мен и с треперещи крака ставам от леглото. Обръщат ме с гръб и разтварят бузите на дупето ми. Спермата им се изтича по бедрата и на пода. -Вкарай пръстите си. - Толкова са го разширили,че като у дома си влязоха всичките ми пръсти. -Мамка му! Сега ги извади. - изваждам ги и леко се напъвам за да видят това,което искат. -Имаш пет минути да смениш чаршафа и калъфката. - поглеждам го объркана. - Ще спим.
-М-м…дали? - поглеждам към Кубрат,който жадно гледа към дупето ми.Само като му гледам изражението ,стигам до извода,че тази вечер няма да спя. В едно легло с тях,определено сънят е нещо,за което не се мисли. Те ме искат,аз също,няма денем, няма нощем.
Издърпвам мокрият чаршаф,сменям калъфката,чудейки се как ще спим и тримата на една възглавница и вземам нов чаршаф,който го постилам върху леглото. Двамата търпеливо ме чакат,докато изкарвам мръсният чаршаф и го пъхам в пералнята. Позволявам си да се измия за секунди и се връщам при тях,виждайки ги излегнати и голи.Очевидно ще съм по средата.
Настанявам се и веднага се залепят за мен. Първо целувам Кубрат,после целувам Преслав,уж за лека нощ,но да видим колко време ще издържат без да влязат в мен.
-Лека нощ!
Татяна
Утрото настъпи и дойде момента,в който аз трябва да си тръгна. Обещах да го направя,обещах и да ги убия в сънят им. Първото е на път да се случи,но за второто няма да го позволя. Каквото иска да прави татко с мен,но аз няма да ги убия. Съгласих се да изживея детството си без приятели,без обичайните игри на тази възраст,следвах инструкциите му само,защото да не ни убият,както и да трупа богатство,което не може да контролира. Обичам родителите си,те са ми дали живот,но загубата на Ели,която все още не мога да преживея и това колко решително ми заяви,че трябва да убия двама мъже,които със сигурност са нямали избор като мен,няма как да се случи.
-Къде си мислиш,че отиваш? - Кубрат веднага ме усети и толкова рязко ме върна в леглото,че се сблъсках с тялото на Преслав. Той се размърда и отвори очите си. Лежа между двама греховни мъже и се чудя как ще си тръгна. Това ще е един от най-болезнените моменти в живота ми. Достигнах до тях,получих ги,макар да беше една задача, но само аз знам ,че има и нещо друго. Стискам силно очи за да не видят рязката промяна в тях.
-Да се измия. - лъжа аз. Исках да се облека и да тръгна по най-бързият начин. Дрехите и козметиката не ме интересуват.
-Ще се измием заедно,но не сега. - включи се Преслав,напълно готов за действие. Еректиралият му пенис се търка в бедрото ми. Снощи ме събудиха за още един рунд,подхвърляха ме като кукла и ме дариха с два оргазма. Зърната ме болят от хапане,клиторът ми е страшно чувствителен,а за дупето,усещам един дискомфорт,който ,ако в момента решат да ме чукат там ,едва ли ще изпитам удоволствие.
-Ако смятате да…
-Тихо! - Кубрат ме завъртя към себе си и ме придърпа колкото се може повече. Почти съм качена върху горещото му тяло. Заравям лицето си във врата му,още ухаещ на тежък одеколон и го дарявам с тихо стенание. Дебелият му пенис бавно и мъчително се плъзва във вагината. -Толкова си красива,Таня. - премигвам няколко пъти за да спра сълзите си. В момента трябва да ми е хубаво,с тях съм,но като знам,че пак ще си тръгна и това ме натъжава. - Никога няма да те пуснем. - шепти в ухото ми той,сякаш е прочел мислите ми. -Ти си наша,разбра ли? -леко кимам с глава. - Наша! - целувам го по врата за да се разсея от думите му.
-Ако не го разбираш ,мога да те убедя. - Преслав отметна косата ми ,но в паниката завъртях глава за да не види белега. Сега съм на няколко сантиметра разстояние от устните им. Толкова са близо,че не мога да спра да отмествам поглед ту от единият ту от другият. Тъжна съм за това,което предстои,но съм и възбудена за още.
-Как? - Кубрат спря да се движи от мига,в който Преслав се включи,сякаш му дава време да ме убеди по някакъв начин.
-Съвсем скоро ще разбереш,както и още нещо,за което трябва да поговорим.- сбръчквам чело заради това,за което трябва да поговорим.
-За какво … -Кубрат ме прекъсна с тласък,от който буквално забравих мисълта си.
-Мисля,че е време да спрем да говорим. - каза твърдо той,потърквайки палеца си между устните ми. Този жест ми хареса и тъкмо да го целуна, съм рязко издърпана и залепена за леглото. Преслав прокара ръцете си под коленете ми и ги повдигна до толкова,че ръцете му да стискат таблата на леглото. Дупето ми е във въздуха,срамните ми устни са разтворени под горещият поглед на Преслав и чакат да ги докосне. Плъзва пениса си между тях и след секунда влиза в мен с един бърз,дълбок и крайно удовлетворяващ начин,карайки ме да изпищя. Сред моят писък,чувам ръмженето на Кубрат,подозирайки,че е заради грубото отмъкване от страна на Преслав. Досега не е правил така,винаги са се изчаквали или пък и двамата ме задоволяват по свой си начин.
-Преслав! - облизвам пресъхналите си устни и се чудя какво се е променило,че държанието му е такова. -Какво…- запуши устата ми с ръка и започна да блъска в мен,докато не откъсва очи от моите. Сега изглежда различен, не е нито с обичайното му изражение,нито с обичайното му държание. Нещо става. Извръщам поглед за да видя изражението на Кубрат,но него го няма. Измънквам и отново го поглеждам. Сега е изкривил уста и ме гледа по начин,който никога не ме е гледал. Забеляза недоумението ми и рязко ме завъртя по корем,все още притискайки устата ми за да не говоря. Тласна един път,два пъти,три пъти,излезе от мен и ме пусна. Завъртях глава за да видя ,че съм сама в стаята. Придобивам смелост и каквато и да е причината за държанието им,ще се изправя очи в очи с тях. Излизам от стаята и веднага съм залепена за стената от Кубрат. Изписквам ,когато влезе в мен,без да повдига краката ми,стоя права. Ръмжи пред лицето ми и също като Преслав запуши устата ми. Лешниковите му очи са спокойни и това ме кара леко да се отпусна. Въобразявам си ,а те просто искат да си играем. Плъзвам ръцете си по надулите му бицепси и изскимтявам.
-Каквото и да се случи ,не прави нищо. Разбра ли? - отново изскимтявам от търкането на пениса между срамните ми устни. Кимам с глава,макар да не знам за какво говори. -Преслав намери нещо за теб. - цялата се сковавам от чутото. Разкри ли са ме. -Ядосан е ,аз все още се държа…- шепти той пред устните ми. Не иска да чуе Преслав,където и да е той. -...зависи какво ще ни кажеш. Зависи как ще постъпиш и какво ще решиш. -търка пениса си в мен и буквално се губя в думите му. За какво решение говори? Мамка му. Думите му ме объркват и правя това,което трябва да правя. Изигравам ролята си и бягам. Кубрат хваща ръцете ми и ги притиска към стената,докато тазът му се движи. Вече мога да кажа нещо. Мога да го попитам какво има на предвид,но съм научена да не го правя,а да изчакам. Сега е техен ход,те трябва да действат,затова ще си замълча и ще чакам. -Мамка му,Таня! - опира носа си в моя и след секунди свършва във вагината с продължително ръмжене. Бавно излиза от мен,както и бавно пристъпва назад с все още еректирал пенис. Стоя до стената и не знам какво да правя. Не знам къде е и Преслав.
-Кубрат…- той поклаща глава и се скрива в стаята на Преслав. Имам две възможности. Да побягна към вторият етаж ,да се облека и да се изнижа от тук ,или да изчакам и да разбера какво са намислили. -...Момчета! - гола съм и вече се чувствам неудобно. Какво се промени от снощи? Изчаквам няколко минути ,в които решавам да приема нещата по опростен начин. Влизам в банята,вдигам косата си на кок и си удрям един душ. Когато излизам от душ кабината гъста пара се плъзна навсякъде,карайки ме да спра пред мивката. На огледалото не се вижда нищо, тихо е ,но усещам някакво присъствие. Поглеждам през рамо ,няма никого. Поглеждам към вратата,нищо. Парата се издига и лека полека се прояснява пред очите ми,но усещането ,че не съм сама продължава. -Момчета! - тихо извиках аз. Огледах се за миг и това,което се случи ме накара да изпищя и да изпитам страх,който не бях изпитвала от години.
-Коя си ти ,мамка му? - острието на нож допря в гърлото ми. Не мърдам,не издавам и звук. Те знаят на кого съм човек и това обърква още повече положението. Никога няма да ме оставят да си тръгна. Това бяха техните думи и аз си помислих,че значението им означава нещо друго. Заблудиха ме и аз се вързах на въдицата. Добри са. Григорий е успял да ги вербува. Така той действа. Това е неговият начин за да следват стъпките си на обучение. Ако не се лъжа,щом ги използва за мръсните си сделки,значи те са най-добрите.
Тежко преглъщам и отново поглеждам към огледалото. Преслав е зад мен и първоначално не разбрах в какво се е взрял,докато не каза.
-Ивет?!
Край на Първа част!
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.