Грациела
-Скъпа,имаме гост! - провикна се мама от кухнята. Кой пък е сега? Няма още девет сутринта. Изпъшквам под завивката и търся проклетото бельо. Снощи си поиграх с моят “Бадемко” ,докара ме до два оргазма и заспах напълно удовлетворена. Напипвам “Бадемко,но не и бельото си. Мамка му. -Грациела!
-Идвам! - бързам да я успокоя. Нищо чудно да дойде до стаята ми за да ме провери. Ето ги. Обличам ги,вземам “Бадемко” и с усмивка прибирам вибратора в кутията,която крия под леглото си.
-Какво правиш? - падам от леглото,когато чувам гласа на майка ми. Тази жена ще ме докара до инфаркт. Много добре знае,че мразя да влиза в стаята ми без да почука.
-Е не виждаш ли? Обличам се. - мама ме огледа от глава до пети и в същия момент,аз осъзнавам,че съм само по бельо.
-Така като гледам не си в правилната посока. - поклащам глава и отварям скрина за да си изкарам дънките,които в бързината снощи ги хвърлих там. Обличам ги през зоркия ѝ поглед.
-Кой е този важен гост,че чак реши да влезеш в стаята ми.-свалям потника и без сутиен обличам широка бяла тениска. Който и да е ,едва ли ще се впечатли от тях. Не е като да нямам прилични гърди,но с това имам и едри бедра и голямо дупе. Всички гледат колко съм дебела,а не какви гърди имам.
-Чичо Миро. - отварям уста в нямо “О”. Мамка му. Мамка му. Добре,че съм в гръб,иначе майка ми щеше да разбере колко ми повлия само като чух името му.
-Татко е решил да тренира. -предположих аз.
-Знаеш,че баща ти няма време за това.-кимам с глава,докато се поглеждам в огледалото за да прибера дългата си тъмно кафява коса на опашка.
-Винаги може да се намери време,мамо. - тя се подсмихна и тръгна по коридора. Останах сама и вече мога да издишам насъбралия се въздух в дробовете ми. Мирослав Симов. Мъжът,когото ме кара да забравя,че съм на двадесет години. Твърде малка за него. Той е забранен и това го знам,но аз все още търся начин да вляза под кожата му. Грешно ли е да го правя? Да,много! Трябва да излизам с момчета на моята възраст,а не с тридесет и девет годишно Татенце. Само като го изрека и определено звучи извратено,но сърцето ми друго казва. То не се интересува,че имаме деветнадесет години разлика,не се интересува,че има дъщеря на девет години,интересува се ,че е разведен от пет години и е необвързан от тогава.
-Как е Граци? Вървят ли лекциите? - чувам го да пита за мен. Освен,че е безобразно красив,а и е великолепен човек. Винаги се е интересувал за нас. Познавам го от дете. Помня хубавите моменти,когато той си играеше с мен. Отделя време да ме заведе в парка,да ме води на училище,както и да ми помага с домашните. През годините го чувствах като втори баща,докато не осъзнах,че вече го гледам с други очи. Не е онзи чичо,който си играе с мен и се усмихва по един начин,който разтапяше детското ми сърце,сега съм тайно хлътнала по един горд баща на малкото момиченце Руми. Сладка е,колкото баща си.
-Добре съм,чичо! Ти как си? - бодро попитах аз,но като го видях и едва не си глътнах езика. Не може да изглежда толкова добре,просто не може. За тридесет и девет годишен има лице,за което всеки един би си мечтал. Добре очертана челюст,хубав прав нос,устни,които копнея да усетя на хиляди места по тялото си,усмивка,която буквално подмокря бельото и бадемови очи,които само като ме погледнат и ми се иска шумно да изстена. Сега,точно в този миг той ме поглежда и всичко в мен се разгорещи като включена фурна на 250 градуса.
-Много добре! - сядам пред масата и избягвам погледа му. Ако отново го погледна ще се издам. В негово присъствие аз съм като желе. - Как върви работата? - вземам вилицата и бавно режа увитата палачинка с шоколад. Боже,как обичам шоколад,а трябва да се лишавам,заради проклетите килограми. Ако продължавам в същия дух,никога няма да изляза на среща. Просто никой не ме харесва. Явно , пълните момичета не сме в категория “Готините”.
-Фитнеса върви,но все още не мога да намеря човек на рецепция. -В момента ми се прииска да му кажа,аз ще дойда,ще ти помогна,но това никога няма да го кажа,особено пред родителите ми.
-Скъпа,защо не започнеш режима,за който говореше Миро. - стрелнах с поглед баща ми. Може да искам да отслабна,но фитнес и аз сме две несъвместими неща.
-Татко...-започвам аз твърде развеселена. -...как ме виждаш да…
-Не ходиш по срещи,а би ми се искало. Един зет…
-Какво? Чакай,чакай…- вилицата издрънча в чинията. -...Аз съм на двадесет години,скоро ще навърша двадесет и една,за какъв зет говориш? -баща ми повдигна тъмните си вежди.
-Срещнах майка ти,когато бях на двадесет. - поклащам глава.
-Това го знам. - майка ми се замечта и стисна ръката на татко.
-Бяха хубави моменти. - каза мама и тръгна да целува татко. Правя гримаса и инстинктивно поглеждам към Миро. Мамка му. Каква грешка. Лепнал е една от прекрасните си усмивки и как не заревах като лъвица не знам. -Междудругото,баща ти е прав. Така ще се разсееш от учебниците. - изпуфтях и лапнах една хапка от палачинката. Мъркам като котенце,когато шоколада обиколи устата ми. Няма по-хубаво нещо от това. Облизвам устни и поглеждам към Миро. Облегнал се е на стола,скръстил големите си ръце под гърдите и ме гледа по начин,който иска да ме отхапе. С удоволсвие ще му позволя.
-Не,майко! Нямам хубави спомени от предишния фитнес. - мама и татко млъкнаха,но Миро се обади и това буквално подкоси краката ми.
-В моят фитнес ще имаш само хубави спомени…- почеса наболата си брада.
-...Граци! - свеждам глава за да не види как се изчервявам като домат. Боже. Как изрече името ми,погали всяка буква с пъргавия си език.
-Аз…Аз…не знам какво да кажа. - облягам се на стола като него и веднага забелязах на къде се спря погледа му. На настръхналите ми зърна.
-Ела утре в 10:00 часа.
-Утре не е ли неделя? - Миро кимна с глава. -Фитнесът не работи.
-За теб ще отворя. - отново се изчервявам,а мама толкова радостно възкликна,че чак се замислих да не би нещо да пропускам.
-От край време се притесняваш за килограмите. Миро ще направи всичко възможно да ти помогне. - Миро отново погледна гърдите ми и рязко кимна с глава.
-Вярно е ,Боби! Дъщеря ти е в добри ръце. -така ми се иска да съм в неговите ръце. Да усетя пръстите му и да чуя този дрезгав глас близо до ухото ми. -Утре ще те взема и бъди с клин. -рязко вдигам поглед.
-Защо? -
-За да разбера до колко ще се отпуснеш. Във фитнеса няма право на комплекси и съжаление. Там работим. Аз ще работя по теб,ти ще слушаш и изпълняваш. Ясно?! - прехапвам устна за да не му кажа,да,да и да. Искам толкова много да работи по мен,че да усетя ръката му на дупето си. Винаги съм си представяла какво ли ще е чувството да ме напляска. Кожата ми да се зачерви и да искам още. -Граци?!-отплеснах се,а всички очакват да потвърдя.
-Да! Утре в 10:00 часа с клин. Разбрах! - Миро кимна с глава,а аз продължих с фантазиите и моята грешна представа да правим нещо мръсно. Ако родителите ми разберат за какво си мисля,никога повече няма да ми проговорят. а най интересното в случая,че пет пари не давам за това.
Миро е моята фантазия и май ще трябва да взема “Бадемко” и да свърша по най-взривяващия начин за да облекча пулсацията в себе си.
Грациела
Този клин е ужасен. Не знам как ще вляза с това чудо във фитнеса. Толкова ме е срам,че не е истина. Освен,че се впива по широките ми бедра,а дупето ми е двойно по-разплуто. Миро е луд,ако си мисли,че ще правим упражнения в такъв вид. Имам комплекси и колкото да ми говори,че не трябва да го мисля,дяволски ме побърква. Съскам при мисълта да види задните ми части,май направих голяма грешка,че се съгласих. Най-добре е да му пиша,че няма да дойда. Болна съм или в цикъл, толкоз.
Грациела: Чичо Миро,не мога да дойда. Лошо ми е и повръщам.
Всеки път като се обърна към него с чичо и ми идва да се изсмея. Така съм възпитана,той не ми е кръвен чичо,но достатъчно време бяхме заедно за да го наричам така. Сега с тези фантазии и всичко останало бих заменила Чичо с Татенце. Засмивам се и ококорвам очи,когато виждам съобщението от Миро.
Миро: Лъжеш ме. Сега идвам.
Не! Не! Като фурия започнах да оправям стаята си. Изкарах всички дрехи от гардероба и скрина. Знаех ,че все някъде имам клин,но не знаех къде точно съм го прибрала. Намерих го,но просто това не е за мен. Още не съм прибрала и половината и на вратата се чу звънеца. Миро живее на две улици от вкъщи,но чак толкова бързо да стигне е просто странно. Отново иззвъня и вече ми идва да откача.
-Идвам! -изкрещях с пълно гърло за да ме чуе. Мамка му! Защо имам толкова много дрехи? Със силно пъшкане прибрах и последната. Господи! Препотих се ,а ме чака моята фантазия. Забранена фантазия. -Извинявай! - отдръпвам се за да влезе и ми трябваше точно три секунди за да го огледам. Прииска ми се да си повея с ръка пред лицето. Освен,че хубаво ухае ,а и косата му е пригладена назад и кичурите по тила леко са се накъдрили. Толкова е секси. Направо ми идва да го схрускам.
-Боби и Лили излязоха ли? - прехапвам устна,когато очите ми се плъзнаха по тялото му. Стана ми горещо. Чак пари по кожата ми.
-Отидоха да пазаруват. - Миро кимна с глава и неприкрито ме огледа.
-Не ми изглеждаш на болна…- закашлям се за по-достоверно,но той не е глупав. Знае,че лъжа. Винаги ме е хващал. Още от дете. - …Ще ми кажеш ли какво става?
-Ами…аз…оф…-свеждам глава,заигравяйки се с пръстите си.
-Погледни ме! - не мога да не го направя. -Кое не разбра от думите ми,при мен няма комплекси,няма съжаления,бъди себе си. -знам,че той е искрен. Познавам го достатъчно за да съм сигурна в това,но просто той не разбира с какво се боря. -Миналото си остава в миналото. Нали така? - кимам с глава,но вътрешно аз плача от мисълта някой да ми се подиграва. В училище доста често ми се случваше и освен татко,така и Миро са идвали да оправят положението. Колкото и да се опитват,децата не спираха да говорят. Там беше проблема. -Сега…-въздъхна той. - …облечи една горница и да тръгваме. - поколебах се. -Граци…-потръпнах от начина,по който изрече името ми. -...Нали вече преминахме през това?
-Чичо …-прокашлям се. -...Ще ми се смеят. -Миро отново въздъхна,този път по-шумно. Отегчавам го,но аз с това се боря всеки ден.
-Нали ще съм с теб,а и днес е неработен ден за залата. Ще бъдем сами. - О,боже. Така както го каза и отново се завихриха няколко фантазии в главата ми. Разтърсвам глава и си поемам въздух. Трябва да спра,иначе той ще разбере колко го желая. Проклет да е.
-Но…виж ме…- Миро плъзна погледа си от върха на косата ми до шарените маратонки.
-Аз виждам момиче с приятни извивки. -Приятни? Всичко друго можеше да каже ,но приятни е просто комично.
-Нека да не се лъжем. -взех горницата от закачалката и я наметнах върху раменете си. Горещо ми е и заради това е виновен той. - Не съм секси. Мъжете не ме заглеждат,даже и циците ми не помагат в случая. - изминават няколко секунди и се усещам какви ги наговорих. Закривам устата си с ръка и се изчервявам за пореден път. Някой път нямам спирачка и сега ме е срам да го погледна. Заключвам входната врата и заставам до него с прехапана устна за да не кажа още някоя глупост. Вратата на асансьора се отвори и двамата влязохме. Когато се затвориха ,въздуха не ми достигна. Толкова е горещо,а и аромата му е навсякъде. Забива се в ноздрите ми и колкото да се сдържам,а аз вече това го правя от четири години,тихо простенвам. Миро ме погледна с натежал поглед. Господи. Защо ми го причинява? Стискам силно бедра и вдигам поглед към тавана,правейки се на приятно разсеяна. Ако ме попита какво правя,няма да му отговоря,защото не знам какво да кажа. Аз съм идиотка,която е прехласната по забранен мъж. Ясно е ,че нямам шанс,ясно е ,че трябва да търся някъде другъде,той никога няма да ме погледне по различен начин,както би ми се искало. Аз винаги ще си остана малката калинка. Така ме наричаше. Отдавна не е използвал прякора ми. Сега съм Граци,може би,заради годините. Все пак не съм дете,а жена на двадесет години. Би трябвало да имам акъл за мъже на моята възраст,но все ми се струва,че точно този мъж ще ми даде всичко. - Имаш нова кола ли? - знам ,че има нова кола,но е най-правилно да се правя на ударена.
-От скоро. - качвам се в новият Мерцедес и вдишвам от смесеният аромат на ново,чисто и на мъж. Замаяна съм за пореден път и напрежението там долу едва не ескалира. -Добре ли си,калинке? - О,Боже мой! Обърна се към мен с калинке. Толкова ми стана приятно,че се размърдах на седалката и така ударих рамото си в неговото.
-Извинявай! Не мога да се наместя. - повдигам дупе и най-сетне се кротвам,докато Миро ме наблюдава с огромно любопитство.
-Притеснена си.
-Не,как си помисли такова нещо. - засмивам се като идиот.
-Познавам те. - Това е вярно. Знае всичките ми детински глупости през годините.
-Естествено,че ме познаваш. Не забравяй,че и аз те познавам.-Миро потегли и се включи в движението. Фитнесът също е наблизо и с кола се стига максимум до пет минути.
-Какво ще рече това?
-Знам,че ме излъга за извивките. Ти харесваш по-слаби,по-гъвкави и със сигурност не толкова разплути. -Боже,какви ги говори. Трябва да млъкна. Захапвам вътрешността на бузата и поглеждам през прозореца.
-Интересна констатация,но жестоко грешиш.
-За кое точно?
-Не харесвам слаби жени. - до колкото си спомням бившата му съпруга е с хубаво тяло. Велислава е със слаба фигура,напълно изящна и много красива. Просто аз бледнея до нея и заради този факт аз тихо се засмивам. -Защо се смееш?
-Защото съпругата ти е точно такава.
-Бивша съпруга. - поправи ме той.
-Извинявай! - поглеждам го ,той прави същото. Как може всеки път да се разтапям от тези бадемови очи? -Искам да попитам нещо. -Миро паркира и се завъртя към мен. За секунда поглеждам линията с косми между гърдите му. Искам да ги докосна или да плъзна езика си по тях. Отново се изчервявам,чак е безобразно глупаво.
-Зачерви се. -като дете често затъкваше кичури коса зад ушите ми и сега пак прави същото. Взе един тъмен кичур и го прибра зад ухото ми. От това действие едва не скочих върху него. -Питай! - ръката му все още е близо до косата ми.
-Мислиш ли,че мога да отслабна? - невинният ми поглед го накара да повдигне тъмните си вежди чак до върха на косата.
-Зависи от теб ,но …- леко сведе глава и един кичур игриво докосна челото му. Засърбяха ме пръстите да го отместя. Каква хубава кестенява коса има,докосната от слънцето и така повечето кичури са по-светли от другите. -...не мисля ,че имаш нужда. Може да се стегнеш,но да промениш нещо от себе си ,защото мъжете са глупаци,според мен няма смисъл. Това си е твое решение,аз ще ти създам режим на хранене,режим на тренировка,ще бъда неотлъчно до теб през изминалите месеци. - Кожата ми настръхна и ушите ми пламнаха по начин,който никога не се е случвало. Какво иска да ми каже? Харесва моята пухкава фигура или всичко е за да не ме обиди и да ме предразположи по някакъв начин. Това остава загадка. Мога само да кимна с глава и да сляза от колата. Миро върви напред ,а аз най-безсрамно се взирам в дупето му. Той е висок,поне метър и деветдесет и пет,има тяло като на гръцки Бог и в момента си го представям гол,чак устата ми се напълни със слюнка. Трудно ще е това,което ще правим. Срам ме е,а и няма да мога да се съсредоточа. Ако смята да ме разчеква в едни странни пози ,просто ще умра на място.
-Наистина ли заради мен ще отвориш? - Миро не ми отговори,отвори фитнеса,който толкова добре го познавам,сякаш съм играла тук с години. През годините научих как се казват всички уреди,научих за протеините,които пият мъжете,за това как се загрява,но всичката тази информация ще я запазя за себе си. Миро не трябва да знае ,че съм толкова луда по един необясним начин.-Благодаря! - покани ме да вляза и колебливо направих няколко крачки. Ще се побъркам от притеснение. Гледала съм клипчета как инструкторите помагат на жени като мен,това е като един интимен,напълно преобразен момент,който няма как да забравя.Погледите на всяка една жена е просто върховен. Те си представят всичко друго,но не и вид упражнение. В това съм убедена,както аз ще си представям нещо много мръсно. -Какво трябва да правя? - Миро ме погледна през рамо и се подсмихна,докато върви към рецепцията. Пусна лампите,настрои уредбата и свали горнището си. Бицепсите му се издуха и аз просто онемях. Мамка му. Ако ги стисна дали ще възрази?
-Първо е загрявката,калинке. Ела! - впитата долница буквално ми се подиграва. Тези две стегнати полукълба така добре се поклащат,че се задъхах.
-Може ли малко вода? -попитах аз с изтънен глас.
-Още не сме започнали,но да. - колко е търпелив,а аз се чудя как да отстъпя и да не правим това,което ще правим. Миро дръпна една от витрините и като един джентълмен ми отвори шишето за да отпия. Стана ми неудобно от това как проследява водата преминаваща през гърлото ми. Взира се толкова задълбочено,че за момент се притесних.-Готова ли си? - облизвам устни и му подавам шишето. -Музиката е за да те предразположи…- въобще не ме успокоява това. -...Избрах по-бавния ритъм,защото с теб ще действаме бавно,нали? - Аха,бавно ще действаме.
-Да,чичо! - едва не се задавих,докато го казвам. Проклета дума.
-Миро е добре,като ми кажеш чичо и се чувствам твърде стар.
-Така съм възпитана ,а и не си стар,даже си в доста добра форма и годините нямат значение,както и …-пак се раздрънках и само глупости излизат от устата ми.
-Не съм стар? - той видимо се забавлява.
-Ами да,колко са едни деветнадесет години. Сигурна съм ,че се чувстваш на толкова години,колкото съм и аз. - повторих отново думите в ума си и веднага извърнах глава за да скрия възмутеното си изражение. Мамка му. Тази моя уста трябва да я спра.
-Мога да ти бъда баща. - много добро прозрение,няма що. Разбира се ,че вече това съм го мислила и обмисляла. Извратено е знам,но как да спра това влечение. Виновно ли е сърцето ми,че избра него? -
-Зависи от коя гледна точка ще го погледнеш. - Миро ме наблюдава в огледалото пред нас,докато започна да ми показва някои движения с пръстите след това с ръцете и главата.
-И колко гледни точки има? -добър въпрос и сега трябва да измисля правилния отговор за да не се издам по някакъв начин.
-Една колежка има връзка с по-възрастен мъж от нея. В началото ми се стори странно,все пак те имат двадесет и пет години разлика…-облизвам пресъхналите си устни и продължавам с измислената история. -...докато тя не ме убеди,че в любовта няма граници. Нито той,нито тя се възприемат по-различен начин. Те са влюбени и се обичат,макар възрастовата граница. -поглеждам Миро в очите. - Със сърцето не може да се бориш. То знае кой е избраника и на кого ще принадлежи. - Миро вдигна ръка и след малко я свали,направи същото и с другата. Като добра ученичка повтарям след него. В продължение на минути,ние само загряваме. Той е страхотен по отношение работата си. Без колебание прави всяко едно упражнение,а аз вече се изморих. Чак е комично,но ще гледам да му покажа,че не съм чак толкова зле.
-И имат ли деца? -за момент се замислих какво да отговоря.
-Работят по въпроса. - Миро кимна с глава след това ме поведе към края на помещението. Разпъна един дюшек и ме накара да легна. О,не! Само не ми казвай,че ще правим точно това. -Сигурен ли си,че…
-Да,легни! Трябва да те разпъна малко. -
-Разпънеш? Като да ме разчекнеш ли? -развеселеният му поглед ми казва,че отново говоря глупости.
-Довери ми се. - вярвам му,но това е просто прекалено.
-Ъ-ъ…- лягам на дюшека и хваща крака ми,задържайки се с една ръка над мен. Гледа ме в очите и леко го повдига.
-Така добре ли е? - Господи! Как може да ми задава такъв въпрос,разбира се ,че е добре. Толкова да е близо и то над мен.
-Аха! - пусна крака ми и хвана другият за да направи същото. Леко ме понаболява ,но се сдържам. Не съм чак такава глезла.
-Добре се справяш. Сега да пробваме и така. - застана на колене и присви моите за да ги приближи към главата ми. О,боже мой! Погледна между краката ми и така ме задържа няколко секунди. -Супер! Сега застани настрани и си вдигни крака,до колкото можеш. - правя това,което иска и леко изправи крака ми,като ръката му е под дупето ми. Заля ме горещина точно там ,където е ръката му. -Стани! - едва се изправих на омекналите си крака. Това ме възбуди. -Ще започнем с Избутване на преса за гърди.-поведе ме към един уред. -Седни,разкрачи леко крака и хвани дръжките. -изпълнявам заръчаното и го поглеждам. -Три серии по десет набирания. Между всяка серия почиваш около 45 секунди. Давай! - това е лесно,присвивам лакти,изпъвам ръце. Хареса ми и не е чак толкова тежко. Правя първата серия и почивам. -Видя ли? Не е страшно. - кимам с глава с лека усмивка. -Подготвил съм ти режима…-тръгна към рецепцията и се върна с една папка. -...Понеделник ще правиш същото. Вторник е само кардио. Сряда почиваш. Четвъртък ще ти покажа всяко едно упражнение ,петък пак кардио. Събота и неделя също ще почиваш. Така добре ли е?
-Чудесно е,но не трябва ли да ти платя нещо? - Миро остави папката на една от лежанките и се усмихна.
-Ти вече ми се отплащаш. -Какво ще рече това? Тъкмо да го попитам и в залата влезе една стройна брюнетка,с облекло за тренировка.
-Здравей!Звънях ти ,но не ми вдигаш. - каза тя,поглеждайки към Миро,после към мен. Не мога да не забележа колко е красива и каква добра фигура има.
-Имам работа. - с пълно безразличие отговори той. Сякаш му е все тая ,че тя е тук.
-Мисля да продължа с програмата. -приближи се тя за да го целуне по бузата. Жегна ме ревността.
-Добре,ела утре и ще ти покажа основните неща. -
-Не искаш ли да пием кафе и да поговорим? - настоява тя,докато ме наблюдава.
-Имаш още две серии. След малко се връщам. - Миро се отдалечи с нея,но и не е толкова шумно за да не чуя подигравката ѝ относно мен.
-Ще трябва да включиш допълнителен режим,доста е едра. -стискам зъби и правя двете серии. Миро още го няма и търпението ми се изчерпа. Не съм дошла до тук за да ме обсъждат. Унижена и ядосана вървя към вратата на залата. Чувам приглушените им гласове,докато намятам горнището си и излизам навън. Ще вървя пеша,не е далеч,а и ще имам време да помисля за шансовете ми с Миро. Вече клоня към нула,не че някога съм мислила повече от нула,но е хубаво ,когато ми обръща внимание като сега. Чувствам се специална и така надеждата за нещо между нас се възражда .
-Грациела! - обръщам се за да видя Миро да притичва към мен с папката в ръцете си. -Извинявай,Рени е малко несъобразителна и…
-Няма проблем! Не си виновен ти. Знам,че имаш много клиенти,как ще се меря с всяка една,просто е смешно. -засмивам се аз,но той се намръщи на думите ми.
-Вземи папката и нека да те закарам.-поглеждам зад рамото му,виждайки брюнетката да ни наблюдава със скръстени ръце под гърдите си.
-Няма нужда,чакат те. - Миро се завъртя за да я погледне.
-Ще чака! Имам уговорка с теб,не с нея.
-Миро,трябва ми помощ. -провикна се тя. Свеждам глава и стискам зъби.
-Отивай! Утре като свърша с лекции,ще дойда. -толкова уверено прозвуча,че чак аз си повярвах.
-Сигурна ли си? -с приятелски жест докосвам рамото му. Миро погледна ръката ми след това мен.
-Разбира се! Отивай! - отдръпвам ръката си,вземам папката от неговите ръце и с бодра крачка вървя към вкъщи. Не е това,което очаквах,но все от някъде трябва да започнем. Началото е папката,която стискам в ръката си. Все пак е нещо,нали?
Грациела
Понеделник дойде и вече съм на път към Университета. Не се двоумях много да избера Факултета по педагогика,специалност Социални дейности. Ще получа квалификационна степен като социален работник, която ми дава възможност да се реализирам като специалист в сферите на социалните услуги, социалното подпомагане, насърчаването на трудовата заетост, администрацията и управлението на социалните дейности на общинско и национално равнище, социалната закрила на деца и възрастни от уязвими социални групи, както и в областите на клиничната, медико-социалната и училищната социална работа.
Интересно ми е да разбера каква е методиката относно работата като социален работник. Досега обучението ми преминава през Модули. Модул А са Фундаментални дисциплини. Успешно преминах Подмодул А1 -Базисна подготовка,Подмодул А2- Методи на социалната работа,Подмодул А3 -Приложни полета на социалната работа и Подмодул А4-Психологически дисциплини. Вече съм втора година. Есента наближава и ме чакат още четири Подмодула. Не мога да кажа,че материята е безинтересна. Семестрите са добре подбрани и определено няма как да загубиш интерес.
Още пред входа на Университета виждам моите колеги от групата. Дружа само с двама,трудно се доверявам и моите приятели,ако могат да се нарекат се броят на пръстите ми. Освен Тина и Йосиф,които вече ме чакат на обичайното място,под едно дърво близо до стълбите,всяка седмица се чувам с моята приятелка Лора,с която завърших средното си образование. Идеално паснаха характерите ни още в осми клас. Тя също е пухкава като мен,но няма тези комплекси. Приема нещата нормално,а аз се тревожа за всеки поглед.
-Здравейте! - целувам по бузата Тина и прегръщам Йосиф. Както подобаващо той ми отговаря със силно притискане.
-Здравей и на теб! -поглеждам го в сините му очи като цвета на небето. Толкова са красиви,че трудно извръщам поглед от тях.
-Как сте? Отпочинахте ли си? - Тина издуха бретона си и кимна с глава.
-Не ми се идваше. Толкова хубаво ми беше да се въргалям в леглото с Николай. -Йосиф направи гримаса,а аз се изкисках.
-Блазе ти,аз спя сама. -
-Мога да идвам у вас за да те стопля. - отново се изкисках. Йосиф е майтапчия,никога не приемам думите му на сериозно,а и няма как да го направя,усмихва се по един начин,който предразполага да си мислиш,че се шегува.
-Благодаря, достатъчно съм пухкава за да се стопля. -Тина се подсмихна и тръгна към входа.
-Пухкавите са много сладки,като захарен памук. - не можах да се спра,толкова силно се засмях,че привлякох вниманието на всички пред входа.
-От личен опит ли го казваш? - Йосиф приглади черната си коса над челото и пусна една от усмивките,които харесвам.
-Знаеш за Вилито…-кимам с глава,спомняйки си за едногодишната му връзка с Вилияна. Така и не разбрах защо се разделиха.- …тя беше пухкава...-придърпа ме към себе си и прошепна в ухото ми. - …и толкова силно плясках дупето ѝ,че…- рязко се отдръпвам,хилейки се на думите му.
-Ти си мръсник.
-Йосиф и мръсник,абсурд ,не го вярвам. - включи се Тина.
-Искате ли да разберете колко съм мръсен,всъщност? - Тина го погледна така сякаш са му пораснали две глави. Закривам устата си с ръка и поглеждам Йосиф. По изражението му разбирам,че не се шегува,мамка му,той наистина е сериозен.
-Ще ме напляскаш ли? - като ще си говорим така,нека да се включа и аз. Йосиф ме огледа преди да се приближи,да хване ръката ми и да ме накара да ококоря очи. -Йосиф! - изпищях,когато усетих ръката му на дупето си. Той наистина ме напляска.
-Как можах,нали? - постави ръката си на сърцето и направи тъжна физиономия. Колкото и да ме изненада с постъпката си,отново се засмивам.
-Да,как можа да го направиш.
-Пухкавите като теб са ми слабост. -намигна ми той и тримата влязохме в залата за лекция по “Специална педагогика”.
-Не говориш сериозно,нали? - Йосиф не отговори,а Тина любопитно ни наблюдава. -Не може да бъде. - възкликвам аз,твърде престорено. - Искаш да го направиш пак? -настаняваме се на предпоследната редица и изваждам от чантата си тетрадка и химикал.
-Нямаш и най-малка представа какво искам да направя с теб. - отварям уста в нямо “О” и се взирам в профила му. Йосиф е красив мъж,но не е мой тип,просто не си представям моето тяло върху неговото или обратното. Той е слаб,а аз съм дебела. Просто сме несъвместими.
-Ще ми споделиш ли? - лектора влезе и ни поздрави. Помислих,че Йосиф няма да ми отговори,но след малко топлия му дъх запари в ухото ми.
-Ще те оближа от пръстите на краката до пухкавите ти гърди. Със сигурност ще видя едни тъмни зърна,които ще чакат да ги прищипя с пръсти и да си поиграя с тях. Това ще те възбуди и,когато се навлажниш ,ще те гледам в очите и ще тласкам двата си пръста в прогизналата ти путка,за която съм сигурен,че ще е много вкусна.Ти ще скимтиш като котенце,а аз ще дърпам клитора,докато не ми кажеш да спра. - гърлото ми пресъхна и бързо изваждам от чантата си шише с вода. Отпивам няколко глътки и поглеждам Йосиф. Той спокойно се взира в дъската,където лектора пише новата тема,по която ще говори. Изминават няколко секунди ,в които аз си мисля само едно,това шега ли беше или говореше напълно сериозно?
Мирослав
-Тате,имам шестица по Български език. - извика моята умна дъщеричка Румяна. Толкова е щастлива,че размахва бележника пред лицето ми.
-Браво,фъстъче! - повдигам я от земята и силно я прегръщам.
-Изпита ме на същият материал,на който ми помогна. -целувам я по главата и я пускам на земята,виждайки озареното ѝ лице от щастие. Усмивката ѝ ми напомня за бившата ми съпруга. Двете много си приличат,сякаш виждам майка ѝ. Жената,която реши ,че съжителството ми с мен е проблем. Винаги е искала повече и повече. Затруднението относно парите,жилището,в което живяхме като се роди Руми беше под нивото ѝ. Лека полека брака ни пропадаше и може би точно от това имах нужда за да прогледна и да променя нещо в живота си. Фитнес залата беше първата стъпка за промяна. Рискувах и спечелих,работата вече не е проблем,но от друга страна има и още нещо,което загубих. Освен жена си,Руми живее с майка си и я виждам след училище и един ден от уикенда. Твърде недостатъчно. Обичам дъщеря си. Тя е всичко. Смисълът в живота ми и ми се иска да бъде с мен повече време,но съда така реши. Вилиана ме унижи още повече като каза на съдията,че съм неспособен да отглеждам дъщеря си. Спазвам решението на съда,искам да съм примерен,да не обърквам нещата и Руми да е щастлива,но от известно време насам ,дъщеря ми не иска да се прибира при Вилиана. Колкото пъти да я попитам каква е причината,Руми мълчи. Нещо се случва и в най-скоро време ще разбера какво. Само да разбера,че я наранява по някакъв начин ,ще я унищожа. Още като разбрахме,че е бременна,забелязах реакцията ѝ. Тя не беше готова за това,беше адски притеснена и се опита да се държи пред мен. Все повече си мисля,че Руми е нежелана от майка си. Може би аз съм причината,все пак всичко развалих. До ден днешен тя ми го напомня. Откакто се разведохме,избягвам връзки с жени. Стоя на далеч и правя,това ,което трябва да правя. Грижа се за дъщеря си,всичко друго е без значение.
-Ще изкараш още шестици,миличка! Тати ще ти помогне. - стискам ръката ѝ,докато я повеждам към колата. Минаваме през тълпата от деца и родители и я настанявам на задната седалка. -
-Тати,може ли да спя при теб? -
-Съжалявам,фъстъче! През седмицата трябва да останеш при майка си. - разочарованото ѝ изражение ме съкруши. В такива моменти се обвинявам. Не мога да направя детето си щастливо. Аз съм лош баща. - Искаш ли да те заведа при Чичо Илия? Със сигурност ще има от най-вкусния сладолед?
-Да! Да! - извика тя. Толкова е сладка. Моето фъстъче.
-Няма да казваш на майка си,нали?
-Няма! - потеглям от паркинга и спирам на светофара,където разделя училището на Руми и Софийският Университет. -Тати,това не е ли Граци? - поглеждам към посоката,където Руми сочи и мамка му,наистина е тя. Малката Калинка,която си мисли,че е непревлекателна. Такива като нея идват често във фитнеса и отчаяно търсят начини да променят живота си. Нито една от тях не може да разбере,че колкото и да се упражняват и да се хранят здравословно,ако нямат воля нищо няма да постигнат. Като инструктор и собственик на фитнес зала,аз ги насърчавам не да тренират,а сами да осъзнаят какъв е стимула от това. Колко много жени и мъже се отказват под претекст ,че не могат,могат,но не искат. Те са свикнали да живеят този начин на живот и нищо не може да ги промени. При Грациела,за първи път аз не задавам нормалните въпроси за да се опитам по някакъв начин да променя възгледите на хората,тя е съвършенство,което не се вижда всеки ден. Тя е безумно красива с нейната дълга тъмна коса почти до дупето,а очите ѝ в цвят на кафе имат най-хипнотизиращият поглед,който съм виждал. Не осъзнава ,че е по-секси от една жена с изваяно тяло. Всичките ѝ извивки предизвикат у мен нещо необичайно и неправилно. Не трябва да си представям как стискам бедрата ѝ и се забивам зверски в топлата ѝ вагина. Не трябва да си представям как ухае тясното ѝ путенце. Не трябва да я виждам гола и как разтваря бузите на сочното си дупе за да ми покаже как съм разширил двете ѝ дупки. Мамка му. Тя е дъщеря на моят дългогодишен приятел. Само той ми помогна да се съвзема след развода. Мога да ѝ бъда баща,по дяволите,тя се обръща към мен с Чичо и лошото е,че ми се иска да ме нарича по друг начин.
-Наречи ме Татенце! - стискам прашките ѝ и рязко се забих в нея. Грациела изпищя и ме погледна похотливо.
-Татенце…- прехапвам устна и я дарявам с още един тласък до тестисите. -...Татенце…- колко е възбуждащо да го чувам от нейната уста.
-Точно така,аз съм твоето татенце. - силно заблъсках в нея,свеждайки глава към сочното ѝ дупе. Така се тресе,че ме побърква до неузнаваемост. Пускам прашките ѝ и пляскам дупето ѝ с две ръце. Грациела изпищя. Пак я пляскам за да чуя поредният ѝ вик.
-Още Татенце!
Силен клаксон ме изтръгна от фантазията. Поглеждам към светофара и потеглям с малко повече газ,отколкото е необходимо.
-Тати,добре ли си? - кимам с глава,но тази фантазия ме удари чак в пениса. Усещам го да набъбва и,ако не спра да мисля за нея,ще бъда с ерекция пред дъщеря си. Намествам се на седалката и се опитвам да се успокоя.
Тази малка Калинка е моята Забранена фантазия.
Грациела
Не мога да се съсредоточа и това си е. Миро е превзел мислите ми и вече не издържам. След вчерашната ни тренировка,ако мога така да я нарека,не спирам да си представям най-различни неща и най-смешното е ,че колкото и да се дърпах,сега нямам търпение да отида пак. А за да отида трябва да изтърпя още три часа лекции. Досадни лекции по педагогика. Лектор Жеков не спира да дърдори и с всяка изречена дума буквално срива психиката ми.
Случвало ми се е и друг път да искам да изляза по време на лекция и да се разсея,но сега е чак нетърпимо. Прави ли ме това ужасен студент? Да,определено. Да съм в лекция и да мисля за мъж,когото никога няма да имам е просто тъпо. Поне фантазиите за него е безобидна постъпка. Никой не знае какво си мисля за Миро ,само аз и това до някъде ме успокоява.
-Хей,тук ли си? - Йосиф леко ме побутна с ръка. -Да не би да мислиш за мен? - шепти той в ухото ми. Бавно завъртях глава и не се замислих ,че така устните ни са опасно близо. Сините очи на Йосиф буквално ме придърпват към лицето му.
-Ще ти се,ама не. - отдръпвам се на време и отново поглеждам към лектора. Той размахва ръце и обяснява за човешкото поведение и социално обкръжение. Поглеждам часовника на ръката си и едва не изпръхтях като кон ,когато осъзнах ,че има още петнадесет минути до края на първата част от лекцията. Ще имам време отново да помисля за моето Татенце. Как прозвуча, не е истина. Твърде мръснишко,а от моята уста е комично. Аз не съм мръсница или все още не подозирам до къде могат да стигнат възможностите ми ,когато става дума за Миро. В училище имах само едно гадже. Ярослав ми обърна внимание и не ми се подиграваше за килограмите. Аз се хванах като удавник за сламка,колко глупаво. Тогава бях на шестнадесет години и по-едра. Чак лицето ми беше подуто, а сега изглеждам на жена,лицето ми не е подуто,чертите ми са по-изразителни,извивките станаха по-приемливи,ако така мога да се изразя. Не понасям нищо от себе си. И как да понасям като Ярослав реши да ме покани едната вечер в тях. Приех поканата с отворени обятия,имах цялото внимание от едно момче. Какво чудо. Отидох,вечеряхме,смяхме се,той беше любезен ,както винаги,но не знаех,че в тази усмивка се крие нещо опасно.Преминахме от горещи целувки ,на нещо,което за първи път усещах. Пръстите му върху клитора. Загубих се. Мислих си,че наистина ме харесва и затова го прави. Колко съм се самозалъгвала. Всичко вървеше по план,той се съблече,ще загубя напълно девствеността си. В тъмното не видях пениса му,а и бях толкова притеснена ,че не ме интересуваше колко му е голям и как ще влезе в мен. Забелязах ,че не си сложи презерватив,настани се върху мен и аз затворих очи. Това беше моята грешка. Той не ме чукаше с пениса си ,а с вибратор. През цялото време ме болеше,а той ми се смееше. “Очакваше да се изцапам с кръвта на една дебелана ли?” Това бяха думите му,когато натисна вибратора за да ме заболи още повече. На следващият ден всички ученици се смяха и ми се подиграваха. Разказал какво се правили. По-точно той какво направи. Потънах в дън земя от срам. Поисках от родителите ми да не ходя две седмици на училище под претекст,че съм болна. Почти ми повярваха,докато не дойде момента,в който татко дойде и ме попита каква е истинската причина. С много сълзи и сополи,аз му споделих. Изражението му ме съкруши още повече от това какво беше направил Ярослав с мен. Поиска да се срещне с него,не му позволих,не исках още повече да се унижавам. И без това не ми излиза от главата този ужасен момент. Бях отворена с вибратор. Не иска никой да се изцапа с мен. Колко унизително звучи. Аз съм отвратителна.
-Успокой се! Все още нищо не съм направил. - кракът ми спря нервно да подскача и бавно завъртях глава към Йосиф.
-За какво говориш? - попитах малко по-високо отколкото е нужно и така лектора спря да говори. -Съжалявам! -изчервих се и веднага сведох глава. Йосиф ме побутна,но до края на лекцията не повдигнах главата си. Ненавиждам,когато ставам обект на внимание. Това ми напомня за миналото,което се опитвам да избягвам от години. -Тръгвам си. -казвам на Йосиф и Тина. Двамата ме поглеждат така,сякаш съм луда. Може и да съм такава,рядко отсъствам от лекции,трябва да имам сериозна причина за да го направя.
-Защо? - попита Тина. Днес е много мълчалива. Чак сега проговори.
-Защото…-само като виждам погледите,които ми отправят повечето и паниката ме обзема. Обсъждат ме ,нещо,което мразя. Трябва да изчезна от тук. -...Не мога! - те няма да ме разберат. Не знаят за онзи ужасен момент,когато загубих девствеността си. Минавам през тълпата от студенти със сведена глава и с мисли за проклетия спомен от преди години. Чувствам се по същият начин.
-Граци! - знаех си,че точно Йосиф ще ме догони. Тина е по-сдържана. Не ,че не я интересува,просто усеща,че на човек му трябва лично пространство,време за себе си ,без да досажда. -Какво има? - стисна ме за лакътя и ме спря пред входа на Университета.
-Нищо! Имам работа. - лъжа,лъжа,лъжа,така е по-лесно.Йосиф повдигна вежди и огледа лицето ми.
-Има нещо,което не знам ,нали? - извръщам поглед и не смея да отворя устата си. Йосиф стисна брадичката ми за да го погледна. - Искам да знаеш,че държа на теб. Ти си умна,красива и амбициозна. -когато говори така за мен и се изчервявам.
-Моля те,недей! - отдръпвам се. - Рано или късно и ти ще решиш,че съм отвратителна. - не чакам отговора му,директно се завъртях на пети и на бегом стигам до спирката,където ще си хвана автобуса за вкъщи. Слава богу,Йосиф не ме последва. Твърде много казах и не съм готова да обясня какво означават думите ми.
Не чаках много,след пет минути автобуса дойде и слязох на третата спирка,по-близка до фитнес залата на Миро. Колкото повече наближавам толкова повече притеснението си казва думата. Залата е отворена,ще има хора и ще ми се присмиват. Увереността ми лека полека взе да изчезва. Никога няма да се отпусна и това ме кара да си мисля,че самочувствието ми е в пълен разгром.
Влизам в залата и тихомълком пристъпвам към съблекалнята,която е в дясно от входа. Не ми трябва да свалям много дрехи,само горницата и дънките. Отдолу съм с друг клин,който си купих вчера в комплект с късо бюстие. От всичките ужасни извивки,поне имам плосък корем,но за всеки случай за да не се излагам си купих клин,който стига над пъпа. Завързвам косата си на опашка и прибирам чантата в едно от шкафчетата. Заключвам го и пъхам ключа между гърдите си. Бюстът ми е голям,но едва ли ще гледат там,обикновено се взират в голямото ми дупе.
Напълно готова и не толкова нахъсана за тренировка,минавам рецепцията и виждам Миро да помага на същата брюнетка от онзи ден. Тази,която пусна пипалата си. Не я виня,Татенцето е секси. Особено сега с този бял широк потник и долница тясна по прасците. Маратонките също са бели,сякаш току-що си ги е купил и с това облекло определено знае как да привлича внимание.
-Усещаш ли напрежението? -попита той,приглаждайки косата си назад.
-Усещам много неща. Искам и теб да усетя. - измърка тя. Правя гримаса и с бързи крачки минавам покрай тях. Не се хаби с думите. Директно му каза,че иска да спи с него. Отивам към края на залата и започвам с моята кардио тренировка. Изгледах няколко клипчета и мисля,че мога и сама да се пробвам. Той е зает и едва ли ще се занимава с мен.
Първо е загрявката. Раздвижвам глава,рамене,завъртам ханш след това изпъвам ръка настрани ,правя същото и с другата като така напрежението е в ханша. Музиката е супер и наистина предразполага да продължа. В залата има хора,но всеки е със слушалки и напълно вглъбен в тренировката си. Слава богу никой не ми обръща внимание или само така си мисля.
-Загрявката е една от най-важните стъпки в тренировката. - мъжки глас долетя зад мен,точно когато докосвам с ръка пода и дупето ми е на показ. Изправям се и поглеждам през рамо,виждайки един симпатичен Господин. Изглежда невероятно с късата си катранено черна коса,светло зелени очи и привлекателна усмивка. Облеклото му е същото като на Миро и няма как да не хване окото. Чак ми затрептяха очите. Всички хубави мъже ли се намират в тази зала?
-Знам! - колко глупав отговор от моя страна. И като жена,която не знае как да разговаря с мъж,аз продължавам със загрявката като правя кръгове с коленете си. Приключвам и за секунди си почивам.
-Мога ли да се включа?
-Разбира се! - Господинът,който изглежда да е над тридесет годишен застана до мен и започна да прави бокс подскоци. Поставям ръцете си на ханша и се включвам. За миг ме погледна,но не гледа лицето ми ,а гърдите,които зверски подскачат. Стана ми неудобно и леко се поспрях.
-Не си идвала тук. -кимам с глава. -Иначе щях да те забележа. - свеждам глава и прехапвам устна. -Как се казваш?
-Грациела. Ти?
-Здравко,аз ще поема. - Миро пристъпи към нас и така като гледам не е доволен от присъствието на Здравко. -Защо не ме уведоми,че си тук? -Миро ме погледна.
-Беше зает. - до мен застанаха двама мъже и ми стана горещо. Твърде много тестостерон.
-Твоя позната ли е?-попита Здравко с неприкрит интерес.
-Да! - Миро застана пред мен сякаш да ме скрие от Здравко. - Днес е ден за кардио ли?
-Да! - отговарям аз,виждайки как Здравко плъзна зеленият си поглед по тялото ми. Този е играч,надушвам го отдалеч.
-Роси те чака. - посочи жената на средна възраст с дълга руса коса и леко пухкаво тяло. Даже ѝ отива да е пухкава.
-Надявам се отново да те видя,Граци. - широката му усмивка,разкривайки чисто бели зъби ме изпълни с приятни чувства.
-И аз! - Миро видя,че го оглеждам и се подразни,щом резкият му тон ме удари през лицето.
-”Халф Джак”- 60 секунди. - поглеждам как го прави,но нали трябва да се правя на ударена,в началото започвам колебливо. Раздалечавам крака и ги събирам,докато ръцете ги движа нагоре и надолу. Приключваме и Миро не се бави със следващото,а аз вече така се задъхах,че тежко издишах. -Клек с подскок. 10 повторения. - Миро присвива колене и подскача. На петото повторение реших да се включа. Много бърза. Не мога като него. -Някакъв проблем ли има?
-Не трябва ли да се правят почивки между упражненията?
-Не! - така ме отряза,че се зачудих какво направих.
-Защо се държиш така?- изражението му омекна.
-Извинявай! Може да почиваме по една минута. - кимам с глава и пристъпвам към рецепция за да си взема вода. Миро не го таксува,но преди да си тръгна ще му оставя пари. Отпивам две глътки и поглеждам към Миро,който се спря до една по-възрастна дама. Може би е на около петдесет години.Усмихна ѝ се и започна нещо да ѝ обяснява,предполагам за тренировката. Ще го оставя да работи и сама ще продължа с кардиото. Оставам шишето на плота и се връщам на моето място,но преди това виждам Здравко да ми намигва. Като една голяма глупачка,която жадува за внимание,аз се подсмихвам.
Пренебрегвам погледите му и започвам със Стречинг. Изпъвам ръка наляво и поставям другата си ръка на кръста. Затварям очи и продължавам да сменям ръцете и да изпъвам тялото си настрани. Хубаво е ,чак успокояващо.
-Още изпъни. - подскачам ,когато чувам гласът на Здраво. Ръцете му са на кръста ми,а топлият му дъх ме удря в ушната мида. Изпълнявам искането му и след малко приключвам,но Здравко е на друго мнение,показва ми как да изпъна ръце напред като дупето ми се търка в пениса му. О,боже! -Задръж така! Браво! Докосни обувката си с ръце. - правя това,което иска. -Чудесно! В много добра форма си и ти личи. - Прииска ми се да се изсмея,но се спрях в последният момент. Особено като го видях на къде гледа. Май бюстието привлече внимание. Гърдите ми ще се пръснат. -Половин Бърпи. - нямам идея какво означава това. Здравко видя колебанието ми и тъкмо да ми покаже и Миро се появи.
-Бърпи не! - за мое учудване хвана ръката ми и рязко ме дръпна към рецепция. Поглеждам към Здравко и беззвучно му се извинявам. Той ми кимна и тръгна към следващият клиент. -Стой за момент на рецепция. - Миро ме остави зад плота и изчезна. Минават няколко секунди,в които аз се взирам в монитора и не мога да проумея какво се случва.
Миро или знае какъв е Здравко и се опитва да ме предпази или колкото и да е комично и нереално,май ревнува.
Грациела
На следващият ден се разсънвам с “Бадемко”. Сутрешният оргазъм ме разтърси,донесе ми някакво облекчение,но до там. Изгубих девствеността си с вибратор и сега се унижавам със същото. Може би никога няма да разбера какво е да правя секс. Ще продължа да усещам един вибратор,нищо повече. Чак звучи жалко. Аз съм жалка. Никой не ме харесва,не искат да ме опознаят,защото съм дебела. Искам да бъда желана,да покажа тялото си на мъжа,на който ще се отдам напълно. Нито думите на Йосиф и Миро не ме успокояват,имам чувството,че го казват за да не ме обидят. Искам действия за да ме убедят в обратното.
-Граци…- майка ми влиза като фурия в стаята ми.
-Мамо! -очите ми се разширяват,когато виждам Миро зад нея. Мамка му,аз съм гола. Завъртях се и паднах от леглото.
-Какво правиш? - не знам с каква сила го направих ,но рязко издърпвам чаршафа за да се прикрия. Успях ,но вибратора се претъркулва по пода и така попада в обсега на майка и Миро. Закривам лицето си с чаршафа и изпъшквам от безсилие. В момента се чувствам по-унизена от вечерта,когато Ярослав ме отвори с вибратор. -Грациела Каменова Димитрова,какво ми виждат очите?
-Очевидно е вибратор,мамо. - все още не мога да я погледна. Искам да потъна в голяма яма от срам. Представям си какво е изражението на Миро.
-От кога го имаш? - отново пъшкам. - Отговори,Грациела! - свалям чаршафа от лицето си,виждайки гневното изражение на майка ми. Защо е ядосана? Нищо лошо не съм направила.
-От две години. - изражението ѝ от гневно премина в разочаровано.
-Няма да казвам на баща ти. - голямо облекчение няма що. - Изхвърли го на боклука. -Да бе да. Все едно да изхвърля Миро от живота си. Все пак “Бадемко”е кръстен на него. Заради хубавите му бадемови очи. -Облечи се. Миро дойде да те вземе за тренировка. - мама излезе от стаята,а а взех да пръхтя като кон.
Колкото и да искам да прекарам време с Татенцето,сега желанието ми се изпари,особено като знам,че Миро видя вибратора. Неудобно ми е да го погледна в очите. Нито ще съм първата нито последната,която използва средство за задоволяване,но не знам защо,срамувам се от това.
Този път обличам най-хубавият си екип. Не ме интересува какво ще каже Миро. Тези клинове ме правят още по-дебела и това не помага да спра да мисля за проклетото си тяло.
Измивам зъбите си и сресвам дългата си коса ,стигаща малко над дупето. Единственото,което обожавам в себе си е косата. Отива на сърцевидното ми лице,както и на моите тъмно сини очи. А и все си представям как Миро увива косата ми около юмрука си,докато ме чука. Бузите ми горят само от такива мисли,а трябва да се успокоя,защото вече съм в кухнята,където майка и татко пият сутрешното си кафе. Миро се обърна към мен и леко ми намигна. Какво означава това? Трябва ли и аз да му намигна? Просто кимнах с глава и без това съм страшно притеснена от това,че видя “Бадемко” Едва ли всеки ден заварва жена,която изтърва вибратора си от леглото и майка ѝ я прави на две стотинки.
-Искаш ли кафе? - попита татко. Щом е толкова бодър значи мама си е замълчала. Учудвам се ,те всичко си казват.
-Не! Ще тръгваме. -
-Не си закусила. - изтъкна мама.
-Ще я нахраня. Не се притеснявай. - това прозвуча много мръсно от устата на Миро.
-Добре! - майка се съгласи,а татко само помахна с ръка,сякаш ми позволява да тръгна. -Да не забравиш,че си на лекции. - някой път се държи с мен като с дете.
-Трудно е да забравя,мамо. - подканвам Миро да тръгне и за моя радост той казва чао и излиза от вкъщи. Следвам го като кученце с повод,изплезила език от гледката на стройната му фигура и как спортния екип толкова добре прилепва по всеки мускул. Качваме се в колата и за няколко секунди беше тихо. Обмислях как да започна. Очевидно е,че той няма да каже нещо свързано с “Бадемко”,за което го разбирам,трябва аз да действам. -Ъ-ъ…относно…- поглеждам към профила му и затаявам дъх. Трудно е да говоря,когато всичко в този мъж е перфектно. Искам да се захвана за нещо,да открия някакъв кусур,но по дяволите няма такъв. -...”Баде….-прокашлям се. - …вибратора…той….м-м….
-Задоволяваш се с него. - веднага се отпуснах на седалката. Толкова бях втвърдена,даже не усетих,че съм стискала колана от напрежение.
-Нещо такова. - прехапвам устна и правя всичко възможно за да се успокоя. Имам чувството,че всички хормони са се задействали и групово крещят да направя нещо по въпроса с моите фантазии. - В смисъл,аз съм на двадесет години и тъй като нямам гадже …
-Само вибрациите ли използваш или директно го вкарваш в…- той спря и аз довърших.
-Котенцето,катеричката,вагината,путенцето…-Миро за секунда ме погледна след това върна вниманието си към пътя.
-Да!
-И двете. - боже,цялата се изчервявам. - Хубаво ми е,когато е в мен и с пръсти търкам клитора. - поглеждам през прозореца и запушвам устата си. Това защо го казах? Как можах да го изтърся? -Извинявай! - След като се извиних нито той нито аз обелихме дума. А и какво има да се каже като му заявих как ми харесва. Ще си помисли,че по цял ден това правя. Пф! -Днес какво ще правим? -Миро паркира пред фитнеса и бързам да сляза от колата.
-Днес е ден за почивка. Не прочете ли програмата? - четох я ,но толкова я запомних.
-Тогава какво правим тук? -озадачена попитах аз. Миро отвори фитнеса,пусна музиката и лампите и съблече горницата си. Днес е по бяла тениска,която искам да я видя мокра и да описва стегнатите му гърди и видимата коремна преса. Прехапвам устна и чакам да ми каже защо сме тук като днес ми е почивен ден.
-Ще тренираме. -това ми е ясно,но защо? Сега като се замисля няма значение,нали съм с него,а и няма никого. Сами сме и няма да се чувствам неудобно.
-Добре,а кога ще почивам? - Миро ме подкани да мина пред него и аз като жена,която искам да го съблазня ,макар да не харесвам тялото си,поклащам малко повече бедрата си.
-Утре. Съблечи си горницата. - Боже,как прозвуча. Свалям ципа и разкривам белият потник. Без сутиен съм. Нарочно не го сложих. Прекалено ли е? Да! Потникът прозира,със сигурност вижда зърната ми. -Клек с дъмбели,три пъти по 20 серии. -подава ми дъмбелите и с леко зачервено лице започвам да клякам. Миро се взира в мен или по-точно в гърдите ми. -Разкрачи малко краката. - прехапвам вътрешността на бузата си и изпълнявам. -Издишвай,Калинке!
-Правя го! -
-Не го виждам. - поглеждам го и издишвам твърде престорено.
-Така добре ли е?
-Да! - отговорът му повече беше като изпъшкване отколкото обичайното Да. -Спри! Почивка 40 секунди. - оставам дъмбелите на земята и се изправям. Миро отново погледна към зърната ми. - Защо си без сутиен? - не очаквах толкова директен въпрос,затова имах три секунди,в които да измисля някаква тъпотия.
-Забравих да си сложа. - свеждам глава към гърдите си. После защо гледал към тях,тъмните ми зърна ясно се виждат.
-Повече не го прави. Тук идват много мъже и ще си представят нещо…
-Мръсно. - предположих аз. Миро се приближи опасно близо до мен.
-Не е само това,Калинке! Ти не вярваш,че може да привлечеш внимание за отрицателно време. Тези гърди…- сведе поглед към тях. - …и това дупе предразполагат човек да си мисли нещо повече от някаква си мръсна фантазия. -шумно преглътнах на думите му. Той сериозен ли е? -Още една серия. - посочи с очи дъмбелите и с треперещи крака ги взех и започнах да прикляквам. Миро много внимателно ме наблюдава,докато не стигнах до 20. -Пак не дишаш.
-Не е вярно.
-Задъхана си. - задъхана съм заради него,а не от упражнението.-Трябва да си поемаш въздух след това шумно да издишаш.- правя последната серия и шумно издишвам при всеки клек. -Точно така! Сега мъртва тяга с прави крака. -за миг се зачудих какво трябва да правя.-Ще ти покажа. - взе дъмбелите и не приклекна,а издаде дупе назад. -Ясно? -кимам с глава и вземам дъмбелите от ръцете му. Миро минава зад мен и по дяволите какво друго да си помисля освен,че гледа дупето ми. -Не гледай надолу и гърба ти да е изправен. Трябва стойката ти да е правилна. - усещам напрежение в областта на гърба и за секунда сведох глава. - Изправи главата. -сега застана пред мен. -Косата ти пречи. Трябва да я връзваш. - спирам с упражнението и се изправям.
-Още нещо да искаш? - този негов поглед буквално ме разконцентрира. Пф! Оставам дъмбелите и се отдалечавам от него. -
-Не сме приключили,Грациела! - О,този път няма Граци или Калинке. - Върни се! - поглеждам през рамо,виждайки го да сочи с пръст на същото мястото,където бях. -Веднага! - този негов тон вместо да ме ядоса ,аз се възбуждам. Сега не е моят инструктор,а лошото Татенце.
-Или какво? - предизвиквам го аз.
-Не искаш да знаеш.
-Искам. - толкова убедена никога не съм била.
-Ще ми се молиш да не го правя,но аз няма да се спра. - не променя изражението си, нито тона,той говори напълно сериозно. Мамка му,това още повече ме възбуди. Сега какви ли не сцени се завихрят в главата ми.
-Не ти подхожда на професията.
-Нямаш и най-малка представа кое точно подхожда на професията ми.- в момента не искам да тълкувам думите му по някакъв начин. Това още повече ще нажежи положението там долу. - Сега…ела…тук…- пръстът му още сочи към земята.
-Добре,Татенце! - прошепвам последната дума.
-Как ме нарече?
-Грациела…Миро…-Здравко пристъпва към нас ухилен до уши. -Тренирате ли ?
-Нали днес почиваше? - Миро се намръщи.
-Дойдох да ти помогна. - Здравко погледна към гърдите ми. - Така като гледам имаш нужда от помощ. Да поема аз.
-Не! - бързият му отговор ме озадачи. Прокашля се и бавно каза.- Не,аз ще поема до край. - Здравко се обърна по посока вратата и видя една блондинка да влиза.
-След малко идвам. -каза Здравко и тръгна да обслужва жената.
-Облечи си горницата. - нареди Татенцето.
-Какво? -Миро се приближи и отметна косата ми от рамото.
-Облечи си горницата.
-Топло ми е? -Миро изръмжа.
-Здравко не спира да гледа към зърната ти.
-Какво ти пука? -изтърсвам аз.
-След малко ще разбереш колко ми пука. Сега облечи скапаната горница за да не го направя аз. - завъртях очи и взех горницата от уреда до нас. -Ще ги въртиш тези очи,когато запуша устата ти. -Миро се отдалечи и отиде при Здравко ,докато аз обличам горницата. Чак се чудя защо го правя. Стана ми интересно дали всичките тези “заплахи” могат да се превърнат в реалност.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.