Каталин

 

-Какво мислиш за предложението на Благоев? - попитах Белаур,който взема бутилката с бира и отпива няколко глътки. Панорамния ресторант в центъра на града позволява да се насладим на нощната гледка на София,както и да преосмислим следващия ни ход.

 

-Твърде е рисковано. 

 

-Кога не сме рискували,братко? - Белаур отново отпи и изсъска,знаейки,че съм прав. Ние винаги рискуваме,независимо от ситуацията.- Благоев ни даде всичко за нов старт. Зависи от нас как ще продължим от тук нататък.

 

-А майка? - вече съм помислил и за майка ни. 

 

-Ще я вземем. - Белаур поклати глава. 

 

-Опасно е. 

 

-Искаш да се върнем в Италия и семейство Пасторе да ни погне? - попитах аз ,докато се взирам в небето обсипано с ярки звезди. 

 

-Изплатихме дълга,няма как да ни погне. 

 

-Наивен си братко,наивен си…- Белаур вярва на думите на един мафиот. Дори да е изплатен дълга ни ,ние продължаваме да сме в черния им списък. Те са такива,че могат да използват,да се подиграват и да ни въртят на шиш,но никога няма да ни пуснат напълно. И това Белаур трябва да го разбере,иначе и двамата ще се отзовем в затвора за нещо,което не сме извършили или ще сме два метра под земята.

 

-Няма да ходя зад гъза на някаква недоклатена пикла. 

 

-И Зорница ли беше пикла? - Белаур ме погледна със потъмнели очи.

 

-Знаеш за какво говоря. Зорница е нещо друго,тя…- отново отпи и погледна към гледката. - …тя…знаеш ли за първи път усетих болката на една жена. Толкова предана към Благоев... - поклати глава. -... А и ми напомня за Калина. Тя беше ….

 

-Силна жена,бореща се за това,което иска. Вярваше в нас и съм сигурен,че Зорница има пръст в това Благоев да ни осигури нов живот. Имаме къща ,кола,пари и работа,за която съм…- натискам с пръст между гърдите си.- ….готов да приема. 

 

-Заради Калина,нали? 

 

-Заради двете. 

 

-Зорница ти е влязла под кожата. - в началото бях скептичен,исках да откажа сделката с Благоев,не съм охранител на жени,те ме изнервят,мислят си ,че могат да ме разберат,могат да ме контролират и командват,но Зорница ме върна назад във времето,когато майка ни показа момичето,за което си струваше да се борим. Приличаше на нея. Къса черна коса и ярки сини очи като цвета на небето. 

 

-Не направихме това,което трябваше. Сега изпитвам нуждата да опазя някого като Зорница ,като Калина.

 

-Искаш да си нон стоп с една разглезена кифла? - Белаур е твърде краен. Това е една негова черта от характера му,с която се опитва да се съпротивлява и то с мен. Брата,който ще мине и през огъня заради него. 

 

 

-Видях я. 

 

-Кога? - изваждам смартфона и на бързо намирам снимката ,която направих,когато я проследих до къщата.

 

 

-Тази сутрин. - показвам я и Белаур се намръщи. Знам защо реагира така. Тя не е сама. Сестра ѝ е до нея и….те са близначки.- Приличат на …

 

-Калина…. По дяволите…- Белаур остави бутилката и излезе от терасата. Ругая под нос и бъркам в джоба за да платя сметката ни. Вървя след брат си,който минава като танк през хората и не обръща внимание на погледите,които му хвърлят. Той е по-висок от мен,по-едър и определено всява страх сред околните. 

 

-Белаур! - 

 

-Не! - би трябвало да се стресна от свирепото му изражение,но сега  само показва колко надълбоко Благоев ни жегна с това предложение. Мамка му. Сякаш знаеше,че тази работа ще ни накара да направим компромис и да приемем.

 

-Предлагат ни добри пари. 

 

-Не! 

 

-Белаур! - изкрещях аз,карайки го да спре,а няколко човека да ме погледнат.

 

-Ти какво искаш…- гневно пристъпи към мен. - …да ги убият пред очите ни…да преживеем същото като преди години и да ни вкарат в затвора ли? 

 

-Така или иначе ще влезем,ако се върнем,братко.- Белаур се приближи и силно изръмжа,плашейки хората около нас. - Чакат да им потвърдим. 

 

-Баща им е същия изрод като Пасторе. 

 

-Белаур Маджаров го е страх от татенцето,така ли? - подигравам му се ,а той ми обърна гръб и с гръм и трясък излезе от ресторанта. Толкова е вбесен,че не се огледа като пресече улицата и няколко клаксона се чуха. 

 

Следвам го и чакам да се успокои. Той е такъв,че бързо избухва ,но и бързо му минава. Минутите текат ,а аз отново поглеждам към екрана на смартфона,виждайки двете близначки с черни гриви малко над дупето,силно изразени черти и очи като бурното море. 

 

-Знаеш ли историята им? - вдигам поглед,виждайки го малко по- спокоен.

 

-Не! 

 

-И искаш да се впуснем към неизвестното? 

 

-Какво друго ни остава,освен да рискуваме. - Белаур извърна поглед,обмисляйки какво да ми каже. 

 

-Обади се на Благоев. - набирам номера му. 

 

-Щом ми се обаждаш значи сте го решили. - дълбокия тембър на гласа му проехтя в ухото ми.

 

-Защо ни го предложи? - въпрос,на който дълго време умувах. 

 

-Зорница ми сподели някои неща. - подозирах ,че е тя,твърде много време се опитваше да ме разгадае и мамка му тя е единствената след Калина,която успя.- Усетила те е. Лоялността ти към мен не е било толкова по задължение,колкото до лична саморазправа със себе си. Ти се бориш с желанието за нещо,което е в миналото. - сядам на една от пейките в парка и свеждам глава към земята. Не знам дали да се впечатля или да се ядосам ,че наистина е успяла да ме разгадае. 

 

-Дай ми я. - изчаквам няколко секунди,докато не чух гласа ѝ. 

 

-Каталин! - всеки път като изрече името ми и буквално се разкъсвам на две. - Проблем ли има? 

 

-Не! Аз…- погледнах към брат си,който също е свел глава и чака да продължа. - …Напомняш ми на някого. 

 

-Знам! - една единствена дума и колко спомени се върнаха в съзнанието ми. - Имате пари и можете да ги инвестирате в нещо. Може да бъдете себе си,но …- тя спря за секунда. - …сякаш желанието ,което видях в очите ти не са парите ,власта или да се върнеш на ринга. Става дума за жена.  - оставих телефона между мен и Белаур. 

 

-Каква е процедурата? - попита брат ми. 

 

-Тази вечер в 18:00 часа пред къщата на Кашъмов с униформа…костюм. - Благоев ни затвори,а аз поглеждам към Белаур за да разбера какво се върти в главата му. 

 

-Губим си времето в опити да обуздаем страха от риска. Нека да позволим да го почувстваме, когато се впускаме в ново начинание. Трябва да се изправим  лице в лице с него и така ще изградим психическа устойчивост, от която ще имаме нужда, ако искаме да се преборим с миналото. Рискувай или умри ,братко. Какво избираш?

 

-Където си ти,там съм и аз.