Татяна
Драгоман. Моето място,където аз се промених и се превърнах в едно самотно и нещастно момиче. Загубих приятелите си,те продължиха напред без мен,а аз потънах в една яма. Едно десет годишно момиченце,което трябва да играе,да се среща с други деца,да създава спомени,аз бях обучена за съвсем друг свят. Не знаех какво е да се срещам с други деца,а за връзка не можеше да става и дума. Баща ми беше категоричен,аз имам мисия,имам цел и трябва да я следвам,според неговите правила и изисквания. Като едно дете аз го слушах и изпълнявах. За първи път се отдадох на човек,който трябваше да прелъстя. Не го познавах,само знаех,че трябва да го убия,тогава бях на седемнадесет години. Твърде малка,почти неопитна,но в главата ми се въртяха думите на баща ми "Вече порасна и трябва да изпълним дълга ни,иначе всички ще умрем."
-Госпожице Спасова! - поздрави ме един от охраната на баща ми. Кимам с глава и вървя към вътрешността на къщата. Като дете живяхме скромно,сега имаме пари за да си купим още две къщи като нашата. На три етажа,напълно луксозна с голям двор и басейн. По едно време ми харесваше тук, заради басейна и сауната,но сега я ненавиждам,особено като знам откъде са парите и всичко останало.
- Миличка! - майка ми се появи на стълбището както винаги в прекрасна рокля,очертавайки фигурата. За жена на петдесет години изглежда великолепно,но парите правят чудеса.
-Здравей,мамо! - тя изпъна ръце към мен ,сякаш съм малко дете. Прегръщам я за да не се чувства обидена,но всичко това има вина и тя. Съгласи се да бъда обвита в паяжината на убийци.- Къде е татко?
-В кабинета,чака те. - кимам с глава и пристъпвам към кабинета. - Не е в настроение. -Кога ли е бил? Всеки път ме посреща с нови изисквания,без никаква емоция,все пак съм му дъщеря,но за него е по-важно какво съм свършила,а не дали ми е удобно да лъжа по този ужасен начин.
- Влез! -извика той,карайки ме да отворя вратата и да го видя в поредния изискан костюм с вратовръзка в по-тъмен нюанс от костюма и пригладена коса назад. Така изглежда на бизнесмен,отколкото на човек,който е продал себе си и семейството си. -Седни! -
-Здравей,татко! Как си? - преправям гласа си за да усети иронията. Сядам на кожения стол и кръстосвам краката си.
-Намери ли ги? - директно минаваме по същество.
- Не са в мезонета. - татко вдигна поглед.
- Къде са?
- Работя по въпроса. - баща ми скръсти ръцете си върху бюрото и сбръчка челото си.
-По кой точно въпрос работиш?
-Много добре знаеш. -
-Искаш ли да ти кажа какво знам? Знам,че си се опитала да убиеш Радина…Какво правиш,по дяволите? - Баща ми се изправи и с юмрук удари бюрото. -Къде ти беше акъла? Знаеш ли какво ще ми коства това?
- Няколко хиляди? - предположих аз,но това го нагнети още повече щом ми зашлеви шамар по лицето. Не издавам звук,просто чакам да отмине болката и да забравя за това,което направи.
-След час имам среща с Давид и се моли на Господ да не е разбрал,че си била ти.
-Никой не разбра,че съм аз.
-Млъкни!
-Татко,аз….
-Млъкни!!!- изкрещя той,удряйки по бюрото. Прехапвам езика си за да не кажа нещо,от което ще съжалявам. - Върни се в София и разбери къде са проклетите сейфове.
-Добре!- бързо се съгласявам за да не влоша още повече нещата.
-Давид чака,сина му също…- правя гримаса. - …не ми гримасничи,а действай! -
-Знам какво правя. - Баща ми седна и извади от шкафа една пура. - Просто премахвам това,което е на пътя ми. Нали на това ме учеше?
- Не и да се опиташ да убиеш племенницата на Давид. Тя беше там за да се увери,че правиш това,което трябва.
-Нямам нужда от човек да ме следи,както знаеш,вече влязох под кожата им.- татко запали пурата и силно дръпна. Издиша дима към мен и се приближи.
-Искам действия,не празни приказки. Разбра ли?- кимам с глава.- А,сега ме остави сам. Трябва да помисля как да прикрия следите ти. - размахна ръка да тръгвам. Не се колебая и бързо излизам от кабинета,виждайки майка да стои пред прозореца.
-Тръгваш ли? - попита тя,все още взирайки се отвън.
- Трябва! -
- Съжалявам! Знам,че не искаш такъв живот,но разбери,притиснаха ни и нямахме избор. - не знам какво трябва да кажа след такива думи. За първи път тя говори открито пред мен,но какво значение има като моя избор е един,или изпълнявам възложеното или ще горя в Ада.
- Винаги има избор. - мама ме погледна с едно от тъжните си изражения. Би трябвало да я съжаля,да отида при нея и да я прегърна ,но нищо няма да променя. Зависим от Давид и каквото той каже ,ние трябва като послушни деца да слушаме и изпълняваме.
-Обичам те! - казва тя,когато слизам по стълбите. Искам да ѝ отвърна,обичам и двамата,но така ще покажа,че съм съгласна на всичко,а дефакто след като открия сейфовете,ще отрежа тази паяжина,в която съм обвита и ще изчезна завинаги.
Излизам навън. Вече е тъмно,прохладно и предразполагащо да вдишаш от нощния въздух. Исках живота ми да се стече другояче,да нямам такива грижи като сега. На двадесет и пет години трябваше вече да съм завършила университет,да гоня кариера,а аз съм в една клопка. Виждам само стени и никакъв път за бягство. Животът ми е предначертан,бъдещето ми е като карта,нямам мнение,нямам мечти,трябва да лъжа,трябва да имам двойна самоличност за да не ме хванат,а всичко това засяга моите мъже. Моите два гряха. Преслав и Кубрат.
Само като се сетя за тях и сякаш ми вдъхват надежда,куража да се справя със злото,но от друга страна ме измъчват лъжите. Те подозират,че ги лъжа,изписано е в очите им,но все още съм в играта,щом не си спомнят коя съм.
Със затаен дъх се качвам в колата и се връщам в София за да съгреша още един път с тях.
………………………………
Влизам в мезонета и ги сварвам на дивана да гледат футбол. Преслав е с джойнт в ръка и без да ги поздравя,аз вземам цигарата и силно дърпам,задържайки го за секунди. В момента искам само да се отпусна и да не мисля за нищо.
-Внимавай,тази е силна! - предупреждава Преслав,но аз пак дърпам,напълно незаинтересована от думите му.
-Хей,спри се! - Кубрат взе джойнта и смело дръпна след това я загаси.
-Можеше да ме оставиш да я изпуша.
- Ще ти замъгли зрението. - свивам рамене. Точно от това имам нужда. Да забравя за този ден и за мен един от начините е това,а другият е да ги съблазня и да ги яздя ,докато гледат проклетият мач.
- Как мина денят ви? - отивам в кухнята да си налея една чаша вода и да си дам време.
-Тежко. Много работа,краката ни болят. - сега ще ги накарам да се почувстват по-добре. Събличам всяка дреха по себе си,включително и бельото и отварям хладилника за да видя какво има. Без да се замисля вземам сметаната и отварям флакона за да впръсна към гърдите ,корема и на линията с косми. Бавно пристъпвам към тях ,но те са толкова вглъбени в мача,че не забелязаха как падам на колене и ръце и лазя към фотьойла срещу дивана ,където седят. Качвам се като котка,която не иска да цапа ,а да покаже какво е сътворила. Още не съм започнала ,а съм възбудена и готова за тях. Само те ми действат така,моите греховни мъже.
- Таня! - Преслав изпъшка ,но върна погледа си към телевизора,а Кубрат отпи от бирата и погледна към гърдите ми. Плъзвам пръста си по едната гърда след това го пухам в устата си. Вкус на грях. Правя същото и с другата гърда,но те продължават да гледат към телевизора. Тц! Добре,щом ще играем по този начин,нека да бъда по-дръзка. Падам на земята и лазя към Преслав ,който за миг ме погледна после скочи и извика Гол. - Какъв гол само.
-От Меси друго не очаквам. - добави Кубрат. Хващам долнището на Преслав и го издърпвам към себе си.
- Изкусителке,не е сега момента. - той ще ми каже ,че не е сега момента. При мен няма такива моменти,аз действам. Явно съм му подействала,щом пениса му е полуеректирал. Отивам при Кубрат и правя същото,но негодника стисна китката ми и поклати глава. Съскам като разгневено котенце и скачам върху Преслав ,хващайки пениса му за да го натисна към входа. Преслав подскочи от изненада и едва не паднахме ,но ме задържа и ме притисна към себе си като така пениса му влезе в мен. Пъшкам и започвам да го яздя като подивяла. Преслав се облегна на дивана и отпусна ръцете си отстрани до тялото. - Мамка му! - притискам сметановите гърди към него и издавам дупето си за да предоставя гледка на Кубрат. - Ще ме побъркаш.
-Това е целта. - стискам облегалката и друсам дупето си,чувайки Преслав да реагира със силно ръмжене. И двамата плеснаха дупето ми,а аз продължавам да го яздя ,докато гледам Кубрат. Хвърля по едно око на мача,но пък и поглежда към мен. И мача няма да ги спре да ме желаят.
- Просиш си го. - изтъкна Кубрат.
- Знам! - излизам от Преслав и скачам върху Кубрат,пъхайки ръката си в долнището му за да изкарам твърдият му пенис. Толкова е горещ в ръката ми ,че чак пари. Нанизвам се върху него и отмятам глава назад от екстаз. Толкова е хубаво,че не е истина. -
-Иска и го получава. - поглеждам към Преслав,който бавно гали пениса си и чака да се върна.
-Жадна е за нас. - гърдите ми подскачат,стенанията ми се превръщат в писъци и вече усещам първият си оргазъм. Сякаш разбра това,Кубрат ме притисна към себе си,плъзна дупето си надолу и започна да го повдига. Изпищявам от начина,по който тласка в мен. -Като съм в прогизналата ти путка,съм жаден за още. - изръмжа той,стискайки ме за косата.
- Кубрат…- стискам го за раменете и се треса от оргазма си. Господи! Чак зрението ми се замъгли и определено не е от джойнта.
-Дай ми я! - още съм замаяна,но веднага разбрах,че Преслав е седнал до Кубрат и ме премества за да ме наниже върху пениса си. - Давай! - плесна дупето ми за да се задвижа. Не се бавя,яздя го така както яздих Кубрат с малката разлика,че сега ръката ми стиска пениса на Кубрат. Двамата се отпускат и ту гледат мача ту гледат мен,докато не решавам да стъпя на дивана и рязко да се спускам и рязко се изправям. Преслав не го очаква и силно изпъшка. - О,да! - едва седи на дивана. Направо го побърках. - Чакай! Чакай!
-Мамка му,пак вкараха гол. - е вече ми дойде в повече. Стъпвам на земята и вземам дистанционното за да спра телевизора. Тук съм само аз и ще бъде така. - Какво правиш? - Кубрат е възмутен,а Преслав се забавлява.
- Това ,което трябваше да направя още в началото.
-Голяма грешка. - изписквам ,когато Кубрат ме придърпа и ме обърна с гръб към себе си. Наниза ме върху пениса си,вдигна коленете ми за да съм напълно разтворена и стисна главата ми с ръцете си.
-О-о…- веднага забелвам очи от удоволствие. Точно това чаках от Кубрат. Вече няма какво да го разсейва,сега е отдаден изцяло на мен.
- Гледаш ли? - попита Кубрат,натискайки ме за да влезе по-дълбоко.
-Да! -
-А,сега? - така както ме е хванал ,стана от дивана и започна да тласка в мен в тази ненормална поза. Имам чувството,че всеки момент ще падна. Пищя и се треса при всеки тласък,тука той ме побърка. - Ще ни спираш телевизора,а? - Преслав се смее,а аз не спирам да пищя.
-Ще падна. - успях да кажа,но Кубрат вместо да спре , засили темпото,чукайки ме като подивял.
-Май се шашна.
- Вземай я ,че малко ми трябва за да не взема дупето ѝ за урок. - пусна ме на дивана и веднага се възползва Преслав. Така го заби в мен,че силно изпищях.
-И това време ще дойде и тогава…- стисна ме за тила и прошепна в ухото ми. - …ще те чукаме и двамата. - тялото ми се тресе и ,ако продължава в същият дух скоро ще свърша.
-Тя няма да издържи. - Кубрат ме предизвиква.
- Желанието ѝ към нас е твърде силно и ще издържи. - дръпна косата ми за да гледам към тавана. -Така ли е? - постави ръката си върху челото ми и силно се забива в мен. - Така ли е ,Таня? Не те чувам! - не мога да му отговоря,пищя и се разтрисам от оргазма си.
-Да! Да! - Преслав излезе и на негово място влиза Кубрат,намествайки ме така,че да съм на ръба на дивана,главата ми опряна на кожата и крака му върху лицето ми.
-Да ли? - не мога да помръдна,здраво ме държи ,напълно покорно стоя.
- Да! - искат да ме уплашат и може би леко се замислям какво ли ще е двамата в дупето. Правила съм анален секс,но с един пенис и то по-малък от техните. Тогава не ме боля,може би сега трябва да си купя разширител за да разбера какво е. Трябва да ме предразположат за да се получи. Кубрат взема ръцете ми и ги поставя върху бузите на дупето,отдръпвайки се за да вкара два от пръстите и да ги тласка в мен. Пищя и се треса едновременно,напръсквайки ги със соковете си. Извади ги ,изправи ме и ме накара да падна на колене,усещайки удара с пениса си по бузата на лицето ми. Преслав се приближава и прави същото,оставяйки ги да го правят,както и ударите по гърдите.
-За това ,което направи го заслужаваш.-ако ще ме чукат така и ще ме докарват до оргазми ще ги ядосвам по-често. Подсмихвам се и поемам пениса на Кубрат до гърло. Той изсъска и ме стисна за тила,а Преслав натиснаа главичката към устата ми,карайки ме да ги хвана за ствола и да отворя широко уста. Главичките са в устата ми и като една изкусителка както ме наричат ,аз вдигам поглед за да видя реакцията им. Похот,това виждам в очите им. Вече не мислят за мача ,а за мен,точно това исках. Цялото внимание за мен,защото са мои,на никой друг,нито на Радина,нито на Мануела нито на Венета. Мои. - Поеми го.- стисна косата ми и тласна в устата няколко пъти. След малко рязко ме отдръпна за да поема на Преслав ,давейки се от дългият му ствол. Отдръпна ме за да види слюнката стичаща се от устата ми и отново ме накара да го поема. Те си играят с мен и в тази игра аз все повече и повече ги желая. Кубрат натиска главата ми за да го поема повече и плесна гърдите ми до зачервяване. -
-На всичко е съгласна. Не хленчи. - за да им покажа ,че е така поемам първо на Кубрат след това на Преслав. -Не се дърпа…-продължава Преслав. - …Иска ги. - опря главата ми на дивана и се заби в гърлото ми,пренебрегвайки порива да повърна.
-Твърде съвършена. - Преслав се отдръпна и сега Кубрат тласка в мен. - Идва ми. -
- Дай я тук за да разкрасим още повече невинното ѝ лице. - Преслав се засмя и Кубрат ме премести за да ги видя да изпомпват пенисите си. Стискат косата ми за да не мърдам и опират главичките на отворената ми уста. -Правила ли си маска от сперма? -не отговарям. Сега той ми се подиграва. -Знаеш ли,че е много полезна за кожата? - това и аз съм чувала ,но никога никой не ми е свършвал върху лицето. -Мамка му! - Преслав изръмжа и сперма разпръсна в устата,носа и на челото ми. Вкара главичката в устата ми,докато Кубрат яростно изръмжа и намокри цялото ми лице. Чак с главичката си размаза спермата. Ядосан е,а на мен ми е смешно ,че успях да го разсея от мача.
-Качвай се горе ,че след малко ще полудея и ще ти взема дупето. - засмуквам и неговата главичка,напълно пренебрегнала думите му. - Веднага! - изкрещя той,карайки ме да скоча и да изкача стъпалата за секунди. Преслав се смее,но колкото и това да е една игра,яростта на Кубрат не е за подценяване. Много добре знам какво представлява избухливата му страна,но интересното е ,че вместо да се страхувам,аз докосвам срамните си устни и разбирам,че това ме възбуди. Още повече.
Татяна
Въртя се в леглото и не спирам да мисля за Кубрат и Преслав. Не знам какво ще правя,когато узнаят коя съм. Не знам какво ще се случи,когато разберат какво смятам да направя. Не знам дали ще искат да чуят причината. Напоследък не мога да заспя само като мисля за това или по-точно за тях. Държа много на двамата,обичам ги и просто не си представям точно сега,когато вече съм при тях,аз да си тръгна. От това най-много ще ме заболи. Честно да си призная не искам да идва този момент. Искам да спра това безумие и да се наслаждавам на живота си.
Завъртях се на другата страна в гръб към стълбището и след има няма минута чувам стъпки. Първоначалният ми инстинкт е да извадя ножа под възглавницата,но знам,че това е един от моите грехове. Затварям очи и се преструвам,че спя. Искам да разбера какви са намеренията му,който и да е от двамата. Матракът потъна от другата страна и бавно плъзвам ръката си под възглавницата готова да използвам ножа. Колкото и да ги обичам,те подозират,че крия нещо и може сега да действат. Те са умни и с това доказаха,че не напразно задават въпросите си относно какво работя и откъде имам тези дрехи.
Веднага разбирам кой е зад мен,аромат на похот,желание и мощ изпълни ноздрите ми. Кубрат се приближи и отмести косата ми. В първият момент се притесних да не види белега,но бързо притеснението се изпари,когато осъзнавам ,че е тъмно.
-Не мога да спра да мисля за теб. - прошепна Кубрат. Със сигурност си мисли,че спя,щом да го каже толкова директно. Той не се изразява по този начин,той винаги е криел емоциите си,чувствата си,мисли си,че с тях човек ще се възползва. Много време отделих да ги анализирам,да бъда сред тях ,но като призрак. Имало е случаи да се преобразявам в различни жени за да поговоря и с двамата и да разбера как мислят. - Превзела си мислите ми. - плъзва пръстите си от голото ми рамо до бедрото. Кожата ми настръхна. - Желая те непрестанно. - леко издърпа сатенената ми нощница и провери дали съм с бельо. Не съм. - Не знам как да се спра. - още повече се приближи за да натисне главичката към входа. Преди това я е намокрил щом толкова лесно влезе в мен. Не мога да се преструвам повече,притискам се към него и тихо простенвам. - Какво направи с мен,Таня? - плъзна ръката си под главата и прошепна в ухото ми. - Как успя да ме оплетеш?- стискам ръката му и поемам всеки тласък. -Отговори! -
-Аз…не…- не знам какво да отговоря. Завъртам главата си за да го погледна в очите и отварям уста,но от нея нищо не излиза,освен стенание.
-Нежна,красива,невинна,но и потайна.- Кубрат не спира да се движи и все повече се възбуждам.
-Какво криеш? - попита Преслав. Легна срещу мен ,собственически ме стисна за бузите и ме целуна. Пъшкам в устата му и мисля как след всеки изминал ден аз се влюбвам все повече в тях и този факт буквално ме срива. Една сълза се търкулва по бузата ми и слава богу,че в този момент Преслав се отдръпва и не разбра.
-Нищо не крия! - опитвам се да бъда убедителна,но аз все още съм разстроена.
- Гласът ти поддава. - Кубрат ме усети и спря заровен дълбоко в мен. - Може да ни кажеш. Ако е свързано с баща ти…
-Не…не…друго е..- Преслав опря носа си към моя и вдигна крака ми за да натисне главичката и да ме разшири още повече. Забравям за скорошния факт,забравям за сълзите,сега усещам разликата. Преслав ме гледа в очите и прави момента още по- силен,по-емоционален. Докосвам лицето му и нежно го целувам. Той издиша пред устните ми и прави същото,нежно целувайки ме. Двамата се движат не бързо,а бавно ,но пак е стимулиращо и се навлажнявам. Те винаги правят така,че да не усетя болка,а удоволствие. Под черупката им се крият чувства,за които те самите не знаят как да ги използват. Искам да ми ги покажат,искам да разбера какво мислят.
-Какво е? - попита Кубрат,стискайки дупето ми.
-Влюбена съм. - двамата замръзват, имам чувството,че чак спряха да дишат. Не знам дали са в шок от признанието ми,не знам дали сега се борят с чувствата си,но поне едно нещо знам,не всичко е похот. Аз все още ги следя ,имам достъп до телефоните им и откакто им се отдадох за първи път те са отказали на няколко момичета да се видят. Очаквах да ме питат за кого,но не го направиха. Преслав завъртя главата ми така ,че да гледам към тавана и се надвесват над мен за да ме гледат в очите. Това е побъркващо,не знам кого да гледам,чувствам се приклещена и уязвима. - Кубрат…- пъшкам името му и се извивам,когато вече тласъците им стават все по-интензивни.- …Преслав…- оголвам врат и двамата се възползват за да захапят кожата ми от двете страни. Господи. Прокарвам пръстите си през косите им и силно стена. Те мълчат и това взе да ме притеснява,може би любопитството ми беше прибързано,но исках да се убедя,исках да разбера. Не съм се отчаяла ,знам,че се прикриват и не искат да разбера,но всичко това,което се случва сега ми казва всичко. Двамата заравят лицата си във врата ми и тласкат все по- бързо. Стискам косите им и посрещам оргазма си. Толкова силен,толкова разтърсващ,чак ги накара да излязат от мен и да ме последват,но не ме цапат,свършват върху ръцете си. - Моля ви,останете при мен! - Те мълчат и стават от леглото, не обръщайки внимание на молбата ми. Това вече наистина ме разстрои. Заравям лицето си във възглавницата и се завивам с одеялото. Изведнъж усещам студ по кожата си. Не мога да сдържам сълзите си,те капят по възглавницата. Може и да не съм права,може всичко да е похот,нищо повече. Хлипам и леко се треса,но когато чувам някой да изкачва стъпалата и веднага почиствам лицето си. -Момчета…
-Ш-ш-т…-Кубрат се настани зад мен,а Преслав срещу мен. -...тихо,не казвай нищо! - помолих ги и дойдоха. Пука им за мен,иначе нямаше да се върнат.
-Толкова хубаво ухаеш. - Преслав ме придърпа към себе си,а Кубрат ме притисна. В техните ръце съм,там,където се чувствам в безопасност.
Моите мъже. Моите грехове.
…………………………………….
Събуждам се залепена за Кубрат и Преслав. Все още е тъмно навън,но е време да ставам. Трябва да изляза преди разсънване за да не ме забележат. Вчера избягах от въпроса им,но тази сутрин ще е трудно да говоря с тях. Бавно ставам от леглото и за моя радост не ме усетиха. Преди да си взема дрехи и да вляза в банята на долният етаж за миг се взрях в тях. И двамата спят по гръб като одеялото покрива само пенисите им. В момента ми се прииска да го дръпна и да си поиграя с тях,но нямам време.
Вземам телефона от етажерката,където умело го крия откакто съм тук и веднага разбирам,че имам съобщение. Лампичката на екрана свети. Слизам тихо по стъпалата и на пръсти стигам до банята. Отключвам телефона и се зачитам в написаното.
Ела в къщата. Давид иска да се срещне с теб.
Мамка му. Само това ми липсва. Да видя това чудовище. Човекът,който реши да навлезе в живота на родителите ми и да диктува всяка наша стъпка. Поглеждам кога е изпратено съобщението,преди двадесет минути. Влизам в банята и за пет минути успявам да си взема душ. Щом баща ми е изпратил съобщението ,значи трябва по най-бързия начин да отида до Драгоман. Обличам дрехите,които успях да взема,а те са дънки и една обикновена черна тениска и сресвам косата си,оставяйки я пусната. Нямам време да нанеса грим,вземам ключа за колата,криейки го под портмантото и излизам от мезонета. Мъжете още спят и това определено ми дава предимството да се изнижа незабелязано.
Пътят до Драгоман е изцяло погълнат от мисли за срещата ми с Давид. Да поиска да ме види,това означава,че иска нещо от мен. Какво повече ще иска като вече ми е възложена мисия и то касаеща моите приятели от детството. Може би точно затова притисна баща ми и той се съгласи. Лошото е,че татко не му се противопоставя,за него това,което му се дава, като къща,пари и коли е достатъчно,а щастието на дъщеря му не е важно. Аз съм обещана и трябва да се съглася за да не нарани родителите ми.
Вече приближавам къщата и както винаги са спрени черните джипове на Давид. Не съм притеснена,обучена съм да се справям във всякакви ситуации,единствено показах емоция пред Кубрат и Преслав. Само те успяват да извадят всички емоции на показ. Снощните сълзи са доказателството за това.
Спирам колата зад джипа на Давид и смело тръгвам към вратата на къщата. Те ме очакват,щом тя се отваря още преди да почукам. Охраната ме посреща,високи и здрави мъже с черни костюми. Не ме плашат,дори самия Давид Рашев,един от големите мафиотски фамилии,държи западната част на България. Всички му се кланят,включително полицията е в играта. Той коли ,той беси. Много животи висят на косъм,възползва се от всеки един,в случая и родителите ми и решава кой да живее и кой да умре.
-Ивет Николова! - странно е да чуя истинското ми име,вече свикнах с Татяна Спасова.
-Добро утро! - поздравявам Давид Рашев,който се е настанил на дивана във всекидневната сякаш е Крал на всички граждани и трябва да му се поклоним. Едва се сдържам да не направя гримаса към единственият му наследник Панайот Рашев. Момчето,което убива за удоволствие и си играе с жертвите. Той е също на двадесет и пет години,напълно готов да замести баща си.
- Миличка,как си?- майка ми се появи от кухнята с табла в ръцете.
-Добре съм! За какво е тази среща? - майка ми оставя чашите с кафе,но нито един от Рашеви гледат към тях,те гледат мен.
-Седни! - баща ми също се появи от кухнята с поредния изискан костюм. Сядам на фотьойла срещу Рашеви и чакам да ми заявят какво се случва или по- точно какво иска.
- Оставете ни сами! - родителите ми се поколебаха,но направиха това,което им се казва. Панайот продължава да ме наблюдава и сега изглежда като хищник,който дебне плячката си. Не един път съм чувала за убийствата му. Вади очите на жертвите си след това реже пръст по пръст на ръцете и краката.- Знаем ли къде са сейфовете?
-Търся ги. -
-Нали знаеш,че не обичам да чакам. - не реагирам по никакъв начин.
- Ще ги имате,трябва ми още малко време.
-Мисля,че трябва да ти дам малък тласък…- преди да попитам какво има на предвид,един от телохранителите води мама,но не това ме притесни,а оръжието към слепоочието ѝ.-...Очаквам повече,нали така? - Майка хлипа ,докато ме гледа в очите,но аз отново не показвам емоция. По-добре да съм с непроницаемо изражение,отколкото да се възползват от емоциите ми.
- Да и скоро ще ги имате. - Давид прокара ръката си през прошарената си коса и ме прониза с тъмно кафявите си очи,почти черни.
-Надявам се! Панайот е нетърпелив. - на лицето на сина му се появи тънка усмивка. Какъвто е бащата,такъв и сина. Тъмна коса,тъмни очи,може да е млад,но има леко плашещи и изсечени черти. Не е мой тип и като знам какво ме очаква и вътрешно крещя.
-Предполагам.
-Добре,разбрахме се! Ако това не ти даде нужният тласък ,имам и други начини. - със сигурност има,в това не съм се и съмнявала. Давид се изправи от дивана и тръгна към кухнята,където баща ми чака. Майка ми също тръгна след него и в този момент аз оставам сама с Панайот. Изведнъж въздуха стана по-тежък,чак ме задушава и едва си поемам въздух. Панайот се взира в мен ,като човек,който иска да ме убие. Всичко взе да ми идва в повече,затова ставам и пристъпвам към вратата за да изляза на чист въздух. Лошото е,че чувам стъпки зад себе си и това ме кара да забързам крачка. Още не съм излязла и Панайот ме притисна към стената,заравяйки нос във врата ми. Шумно вдиша и изръмжа.
-Още малко и ще те имам. Този мирис искам да полепне навсякъде по мен. - не мърдам,сякаш ме е вкаменил. Панайот вдигна глава и ме погледна в очите. - И тогава ще разбереш,че онези тъпаци ,които те чукат,ще са едно нищо в сравнение с мен. Ще разбереш какво е да те чукат и ще се молиш да не спирам. - затварям очи,когато езика му се плъзна от врата ми до слепоочието. - И си вкусна. - Панайот излезе от къщата,а аз не смея да помръдна. Не смея и да допусна абсурдните мисли , след тази мисия,аз съм обещана на сина на Давид Рашев.
Панайот Рашев.
Преслав
Влюбена съм. Цял ден мисля за думите ѝ. Не ми се беше случвало досега да задълбочавам в думите на някоя,която чукам,но ето,че в момента това правя. Лежа на леглото и се взирам в тавана,мислейки за Таня. Жената,която завъртя главата ми и колкото да се опитвам да я изкарам от там ,аз пак мисля за нея. Друсан съм,на нощното шкафче има кокаин и трева,но в главата ми е само тя. Вземам още малко кокаин ,втривайки го между зъбите си и затварям очи с надеждата да ме пренесе в друг свят,там където не е Таня. Безуспешно.В съзнанието ми я виждам как се приближава,гола,възбудена и готова за мен. Придърпвам я към себе си и грубо я целувам за да поема вкуса ѝ,да вдишам от аромата ѝ. Мамка му. Вече съм толкова възбуден,че ако не вляза в мократа ѝ путка,ще се побъркам.
-Преслав….- името ми се завъртя около езика ѝ,така еротично,така игриво. - …Преслав….Чуваш ли какво ти казвам?- отварям очи и подскачам в леглото,когато виждам Кубрат да се взира в мен с неговото обичайно изражение.
-Какво?!
-Къде се отнесе? - погледна надолу и знам какво вижда,усещам пениса си твърд като камък. - Имаме гости.
-Кой?
-Велизар и Ивелин са тук,дошли са от Бургас за да ни видят. -
-Идвам! - Кубрат затваря вратата на стаята ми,а аз поглеждам към пениса си. Трябва му облекчение,а Таня я няма. Чудесно. Ще посрещам момчетата с ерекция. Ставам то леглото и обличам една тениска,шортите ги оставам и без това каквото и да облека ще се вижда. Главата ми е замаяна от кокаина и затова е виновна изкусителката. Заради нея използвах по-голямо количество от обикновено.
-Момчета…-поздравявам нашите приятели,с които завършихме средното си образование. Велизар и Ивелин са братя с разлика една година. Върнаха се в Бургас за да поемат бизнеса на родителите си,а ние следвахме мечтата си с Кубрат. Още от деца искахме да отворим сервиз за автомобилни фолиа. Вече пет години сме на пазара и не можем да се оплачем. Работата върви,клиентите са доволни,сега остава да оправя проблема с Таня.
-Отново готов …- те се смеят,а аз само поклащам глава. Ако имат същият проблем като моя,хич няма да им е смешно. -...Как си,брато? Не се сме се виждали от …
-Близо две години. - потупвам по рамото Велизар. Момчето,което успя да ме изкара от бездната. Проблемът с наркотиците не е от сега. Започнах да употребявам малко след като скъпото ми момиченце от детството си тръгна. Все още мисля за нея,за косата ѝ,за очите ѝ,за малките ѝ пръсти,които докосвах като по-голям брат,а дефакто исках да усетя нежната ѝ кожа. Винаги ми е било интересно,къде ли е сега,какво се случва с нея. Като дете беше хубавелка,а сега си я представям красавица с дълга руса коса,очи изпълнени с желание и кожа,която копнее за внимание.- Как се решихте да дойдете? - потупвам и Ивелин по гърба.
-В отпуска сме. Родителите ни поеха аптеката за една седмица. - отговори Ивелин,докато оглежда мезонета. -Горе свободно ли е?
-Не! Имаме съквартирантка. - за секунда забравих за нея и пак трябваше да я спомена.
-Жена? - Велизар повдигна вежди.
-Да,жена! - отговори Кубрат,който остава на масата кафета за всички. Момчетата се настаняват,аз се подпирам на стената и скръствам ръцете си под гърдите.
-А,къде е тя?
-Не знаем! - отговарям аз със сведена глава. Вечно я няма. Сутрин излиза и се прибира късно вечер. Кубрат си мисли,че лъже за баща си и с цел е тук сред нас,вече и аз взех да мисля същото. Преди две вечери искахме да я подтикнем да ни каже истината,но като ни каза,че е влюбена и с Кубрат не знаехме как да реагираме. Признанието ѝ промени нещата и сега сме малко дистанцирани от нея,все още мислим как да действаме.- Кажете как е живота в Бургас?- всички отпиват от кафето,аз не смея. Все още кокаина ме държи и в момента не искам нищо да пия.
-Едно и също. Работа,забавления,такива неща. При вас?
-И при нас същото. Сервизът върви,не може да се оплачим. - каза Кубрат,поглеждайки към вратата. Мамка му. Пенисът ми се успокои,но като я видя веднага реагира на гледката. Таня е с прилепнал клин,от който виждам как срамните ѝ устни са очертани,а от бюстието, гърдите ѝ пръщят безобразно мръсно и стимулиращо да плъзна езика си между цепката. Поглеждам към Велизар и Ивелин и както предполагах едва не им паднаха ченетата.
-Здравейте! - всички се взираме в нея ,сякаш е гола и всеки момент ще ни скочи като тигрица. -Гости ли имаме? - Таня пристъпи към момчетата и изпъна ръка към тях за да ги поздрави. Момчетата неприкрито я оглеждат и няма как да не забележа как адамовата ябълка и на двамата се раздвижи. Познато. Така действа и на нас.- Татяна,приятно ми е!
-Велизар и Ивелин. - братята поемат ръката ѝ,а Таня им се усмихна.
-Ще се кача горе да се преоблека. - никой нищо не казва,Таня пристъпи към стълбището и като загорели лъвове гледаме задника ѝ как се движи,докато изкачва проклетите стъпала. Прокашлям се за да привлека внимание,но братята са като омагьосани,само Кубрат ме погледна и така като гледам и той се пържи на клада.
-Тя …м-м…тя ли е съквартирантката ви?-кимам с глава,прикривайки коравия си пенис с ръка.-Мисля,че ми трябва въздух. -засмивам се на думите на Велизар.
-А на мен жена,която да ме освободи от капана.-каза Ивелин. Кубрат се усмихна и влезе в стаята си, а аз решавам най-сетне да отпия от кафето си. Една глътка не ми стигна,отпивам още една,чувствайки се леко замаян и дезориентиран. -
-Предлагам да излезем и да се разтоварим. - предложи Кубрат,облечен с дънки и черна тениска. Знам за какво го прави. Иска да се отдалечим от Таня за да не поддадем на желанието.
-Добра идея! Имам нужда точно от това. - каза Велизар. Брат му също е готов да тръгне ,и за да не остана назад влизам в стаята си и набързо се обличам като Кубрат. До къде се докарахме,да бягаме от жена.
-Мен няма ли да вземете? - като чуя гласът ѝ и ми идва да я грабна и да я затворя в стаята си за да ѝ покажа как ми влияе. Всички мълчат, включително и аз,но като излязох от стаята разбрах защо. Толкова секси не е била никога,чак гърлото ми пресъхна от вида ѝ. Тази кожа,която обгръща извивките ѝ буквално ме кара да вия като вълк.
-Ела!- през зъби каза Кубрат,карайки ме да скрия усмивката си с юмрук. Таня мина покрай нас,разпръсквайки аромата си и първа излезе от мезонета. Кубрат я последва след това братята и накрая излизам аз. Имам усещането,че вечерта ще бъде тежка.
Татяна
Тази вечер не съм в настроение,не можах да открия сейфовете и вече взех да се притеснявам. Имам още малко време и трябва да продължа да следя дома на родителите на Преслав,ако и там няма остава сервиза. Буквално съм в безизходица,ще посегне на родителите ми и не знам какво ще правя. Не мога току-така да питам момчетата за тях,директно ще се предам на лъвовете и ще ме намразят,а все още не съм готова да поема този риск.
И за да се разсея от всичките ми проблеми,решавам да се кача не в колата на Кубрат,а в колата на Велизар и Ивелин. Изглеждат ми готини момчета. Велизар е с черна гарванова коса,оставена свободно да се спуска над раменете,очите му са интересни и палави,това зелено смесено с черната коса е комбинация за порочност. Чертите му са груби,но и привлекателни. Пълен мъжкар. Ивелин е интересен с неговата права кестенява коса ,леко изсветляла от слънцето . Харесва ми как докосва яката на ризата му,игриво е. Очите му са топли. Кафяво с лек оттенък на зелено е красива комбинация. Приличат си,може би са братя,но Ивелин има по-меки черти на лицето си.
-Там ли ще се качиш? -изръмжа Преслав,видимо недоволен.
-Да,нещо против ли имаш?- взря се в мен за секунди,докато не реши да поклати глава. Добре,играта започна от сега,може и да ми оправи настроението. Нямах намерение да излизам,но като видях тези симпатяги и веднага ми хрумна една идея.
-Братя ли сте?- попитах аз,когато се качих в колата им. Перфектно приляга на Велизар,черна като косата му.
-Да!- отговаря Велизар.
-Откъде ги познавате? -
-Завършихме заедно средното си образование. - за миг се замислих.
-Не сте близнаци. - Ивелин се засмя и се обърна за да ме погледне.
-Имаме една година разлика. Брат ми тръгна на училище на шест,а аз на седем,пак бяхме в един клас. -все по-интересни взеха да стават.
-И сега с какво се занимавате?
-Фармацевти сме. - изненадано повдигам вежди. Всичко друго очаквах,но не и това.
-Сериозно? - Ивелин отново се засмя. Има красива усмивка.
-Напълно сериозно. На какви ти изглеждаме?
-На гангстери. - пошегувах се аз,но пък и двамата гръмко се засмяха. -Къде ме водите?- Велизар ме погледна на огледалото за задно виждане.
-Кубрат ни води. - отварям уста в нямо "О" и кръстосвам краката си. Роклята ,която избрах е с цел. Тази кожа привлича очи и на няколко пъти ги хващам да ме оглеждат.
-Ти с какво се занимаваш? -попита Ивелин,поглеждайки към голите ми крака.
-Имам онлайн магазин. -лъжата прогори езика ми.
-Какво продаваш?
-Дрехи. - моля се да спрат да ме разпитват. Мразя да говоря за себе си. Аз самата не знам коя съм. Бях обучена да лъжа,да крада,да манипулирам хората и да убивам. Първото ми убийство беше на седемнадесет години. От тогава аз се промених,разбрах,че не съм малкото момиче,търсещо приятели за игра,а жена,на която ѝ отнеха девствеността с мъж на петдесет и пет и с кръв по ръцете си. Слава богу спряха с въпросите и след малко Велизар спира колата на един паркинг близо до клуб "69".
Слизам от автомобила и бавно пристъпвам към Кубрат и Преслав. Нарочно вървя по-бавно за да може братята зад мен да разгледат роклята. Мълчаливо влизаме в клуба и се настаняваме на едно сепаре на горният етаж. От тук се вижда DJ-я и дансинга. Поръчвам си коктейл с водка,а момчетата една бутилка уиски и две бири. Който ще шофира,да му мисли.
Не са изминали и пет минути и взе да ми става скучно,време е да включа братята в играта. Искам да видя до къде ще стигне ревността на моите грехове. Ставам от сепарето и точно пред очите им започвам да танцувам. Веднага привличам погледи,все още е рано и не е толкова пълно с хора,но пак има заети маси. Завъртях се към тях и вдигам ръце от силния бас на техно музиката. Кубрат се е облегнал на сепарето с разтворени крака и изгарящ поглед отправен към мен. Събирам краката си и бавно слизам надолу,виждайки Преслав да губи разсъдъка си. Изправям се и заставам пред колоната ,завъртайки дупето си. Музиката продължава да гърми,светлините в клуба станаха по-ярки,докато не дойде края на песента и отново стана тъмно.
На следващата песен аз сядам между братята. Без да се замислям плъзвам ръцете си по бедрата им и веднага Преслав реагира.
-Махни си ръцете! - не му обръщам внимание.
-Искаш ли да танцуваме? - попитах Велизар. Той погледна ръката ми след това лицето и накрая се приближи за да прошепне в ухото ми.
-Мисля ,че ревнуват. -
-Кой? - правя се на ударена.
-Познавам Кубрат и знам,че в момента е много ядосан. - поглеждам през рамо за да се убедя в думите му. Така е,Кубрат е стиснал челюст,чак е свил ръката си в юмрук.
-Не знам защо реагират така,аз съм свободна. Искам просто да танцуваме. - Велизар се замисли,но накрая се съгласи. Щом са дистанцирани от мен ,сега ще ги предизвикам. Ставам от сепарето и моят партньор за танци ,ме повежда към дансинга,където ще се развихря на макс. Прегръщам го през врата и завъртвам ханш ,решавайки да разгневя лъвовете на сепарето като спусна ръка от гърдите му до колана на дънките. Под допира ми усещам твърди гърди,твърди коремни мускули. Ще се окаже,че фармацевтите тренират. Плъзвам нагоре ръката си и се притискам към Велизар. Той е малко скован,даже на моменти поглежда към сепарето,аз не го правя,няма нужда да гледам дали са ядосани. Аз се забавлявам.-Отпусни се!- прошепвам в ухото му. Освен,че има възбуждащ одеколон,косата му мирише на хубав мъжки шампоан. Завъртвам се с гръб и потърквам дупето си в дънките. Велизар издиша в косата ми,знаейки,че съм докоснала пениса му. Решавам да съм малко по-настоятелна и не спирам да въртя дупето си там,където ще полудее. Велизар плахо постави ръцете си на ханша ми и тъкмо да положа глава на рамото му за да вдишам пак хубавият аромат в косата му и някой рязко ме придърпа.Изпискването се превръща във вик,когато се озовавам с главата надолу. Някой от лъвовете се е ядосал,не мога да спра да се усмихвам. Движим се много бързо и ми става още по-смешно,щом ръката му попада на дупето ми за да го скрие. Много добре,че се е сетил,отдолу съм без бельо. Повдигам глава и виждам Велизар да стои на същото място ,напълно объркан. Той предположи,че на тях няма да им хареса ама пък на мен не ми пука. Дистанцията се превърна в ревност.-Пусни ме! - правя се на момиченце,което отвличат и за по-добър ефект го удрям по гърба.
-Хей,свали я! - дълбок мъжки глас се обади. Сигурно е охраната. Ще стане още по-интересно.
-Лошо ѝ е,ще повърне . Водя я в тоалетната. - кискам се и разбирам,че ме е взел Кубрат.
-Води я! - Кубрат отново се задвижи и след малко влизаме в една от кабинките. Пусна ме да стъпя,стисна ме силно за бузите и изсъска пред устните ми.
-Изпитваш търпението ми ли?- не мога да говоря,захвата му е здрав. - Сега ще ти покажа границите на търпението ми.
Татяна
Кубрат ме завъртя ,натисна бузата към стената и рязко залепи дланта си върху голото ми дупе. Не мога да помръдна и това още повече ме възбужда. Имам чувството,че отключват в мен някакви невидими точки,за които не съм подозирала ,че съществуват.
-Без бельо е…- гласът на Преслав изръмжа в близост. -...ще ни дразниш,така ли? - неговата ръка също се залепи за дупето ми.
-Не знае с кого си има работа. - добави Кубрат. Двамата започнаха да ме пляскат по дупето. Първоначално това ме възбуждаше ,но сега изпитвам само болка. Наказват ме за сторенето и с това доказват,че ревнуват и изпитват нещо към мен. Мислят ме за слаба,но ще изтърпя на болката. Минават секунди,а може би минути те не спират. Едва ме държат краката,направо са безмилостни. -Сега ще се върнем и ,ако погледнеш към братята ще довърша започнатото,разбра ли? - кимам с глава със сълзи на очи.
-Ще гледаш само нас. Само. - Преслав ме изправи и изръмжа в ухото ми. Момчетата излизат от кабинката,а аз леко докосвам дупето си,съскайки от болка. Няма да мога да седна. Бавно пристъпвам към огледалото,виждайки черната линия под очите. Почиствам се и оправям косата си. Както ми тръгна деня така и ще свърши.
Връщам се при тях,без да поглеждам никого. Със силно пъшкане сядам в другият край на сепарето,далеч от всички. Момчетата разговарят,даже не чувам каква е темата,музиката гърми на макс. Кръстосвам крака за да облекча болката, без успех. Не знам как да седна за да не ме боли.
След малко решавам,че няма смисъл да съм седнала,така само ще дразня кожата. Ставам от сепарето и вземам коктейла със себе си. Засмуквам сламката и се спирам на една маса,в която не се седи,стои се изправен. Даже и така усещам болка,но е търпима. Сега трябва да измисля как да се измъкна от тук без да ме забележат. Вече нямам желание за клуб,искам да проверя отново какво се случва в апартамента на родителите на Преслав. Времето лети,Давид чака и трябва да действам.
Докато мислите ми се лутат,една голяма групичка влиза в клуба и това е моят шанс. Минавам между тях и бързо вървя към изхода на клуба. Охраната ме огледа,но нищо не каза. Документи нямам със себе си,но пари държа винаги в пазвата. Поглеждам през рамо за да се уверя ,че не са зад мен и се качвам в първото такси. Едва изтърпях пътя до мястото,където следя и трите евентуални места. В апартамента на родителите на Кубрат съм сигурна,че няма. Освен камерите,които поставих,проверих всяка точка. Имам съмнения при родителите на Преслав. До колкото разбрах той не се разбира с тях,съобщенията и повикванията го доказват. Не се чуват,не ходи при тях,има нещо мътно там,за разлика от Кубрат,те се чуват редовно,с брат си се виждат често,а и Кубрат им помага финансово. Имам достъп и до банковите им сметки. Научих се да правя всичко това,вместо да прекарам време с приятели.
Влизам на тайното място и заключвам вратата. Малка барака на един паркинг със стари коли. Само тук успя татко да ми освободи място. Сядам пред мониторите и връщам видеото с два часа назад. При родителите на Кубрат нищо,прехвърлям видеото и не виждам нещо,което да е подозрително. Очите ми ме заболяха ,докато се взирам в черно бялата картина. Облягам се на стола и поглеждам към видеото при Преслав. Майка му е в кухнята и мие чинии,а баща му е седнал на дивана и говори по телефона. Лошото е,че нямам звук и това затруднява положението. Превъртам видеото и рязко го спирам,когато баща му става и пристъпва към входната врата. Приближавам се за да видя кой е госта и като разбрах скачам и бъркам в пазвата си,където скрих мини телефона за служебни ситуации.
-Какво си правила в дома на Костадинови? - съскам аз,не вярвайки на това,че го е направила. Казах ѝ да стои настрана.
- Исках да помогна. Той ще ни убие.
- Не трябва да се показваш,знаеш правилата. Ако те познаят….
-Няма как да ме познаят,бях дете. -взирам се в монитора и ми се прииска да е при мен и да я разтърся за постъпката ѝ.
- Какво измисли?
- Казах му,че има теч и ,ако е възможно да ме заведе до мястото за да видя какъв е проблема. -на монитора баща му я повежда към вътрешността на апартамента. -
-Била си в стаята,където не можах да вляза. - хитра е ,но е много рисковано.
-Виждаш ли ме?
-Да! -баща му отключва стаята и светва лампата,но не мога да видя нищо друго. Значи има ключ. Въпроса е откъде взе ключа. Така и не се видя.-Какво откри?
- Почти нищо. Имаше лаптоп и стойка с ключове. Много бързо разбра,че проблема не е от там. Трябва ти да влезеш,знаеш къде да търсиш.
-Повече не се подлагай на опасност. Това е моя грижа ,не твоя.
-Давид знае за мен,може да ме използва за целите си,така че и аз съм в кюпа.- затварям очи за миг. Права е,Давид винаги може да я използва,тя е малката ми братовчедка,напълно сама в този жесток живот. Остана без родители. Още преди две години бяха убити по същият начин ,по който убива Панайот Рашев.
-Линията е безопасна. Всичко ще е наред!
-Знам,Ив!Искаше ми се чичо Иван да не се намесва с Давид.
-И аз,но за нас няма надежда,рано или късно ще станем негови робини.
-Не го казвай! Ще се измъкнем от тази каша. - поклащам глава. Никога няма да се измъкнем. Не искам да ѝ казвам,че тепърва се започва,но ще се опитам на нея да ѝ предоставя друг живот,далеч от Давид.
-Обичам те!Пази се!
-И аз те обичам! Бъди внимателна!- затварям ѝ и връщам видеото за да проверя откъде изкара ключа. Давам на пауза и се приближавам за да видя ,че го държи в себе си. Мамка му. Пускам отново видеото и дойде момента,когато я изпраща и след това веднага набира някого. Няколко минути той стои до вратата и сякаш чака някого. Майка му на Преслав е в кухнята и не се интересува какво прави мъжът ѝ. Така е всяка вечер,явно са отчуждени и брака им толкова години е пред разруха. След още няколко минути баща му отваря вратата и влиза един мъж с оръжие в ръка. Говорят известно време,докато мъжът не опря дулото между очите на баща му. Той даже и не трепна,бях сигурна,че работи с някой,който има зъб на Давид. Използват ни в техните си игрички,далавери и накрая се оказваме невинни жертви. След малко мъжът каза нещо и си тръгна. Баща му на Преслав погледна към ръката си след това я пъхна в джоба на дънките.
След всичко,което научих,стана ясно къде са сейфовете. Крият ги при хора,които не познават този живот ,като техният. Ако се случи нещо с тях е мъртъв,със сигурност мъжа с оръжието го заплаши. Казал му е,че при всеки гост трябва да му се обажда. Може би чакат мен. Ако разнищят по- надълбоко, ще разберат за убийствата ми,ще разберат как изглеждам,какви следи оставам. Това им е работата.
Рязко завъртам глава,когато чувам шум отвън. Леко приклякам за да издърпам оръжието,което съм залепила под бюрото. Вдигам го към гърдите си и безшумно отключвам вратата. Отварям я и внимателно поглеждам към колите след това към безлюдния път и накрая към трансформатора. Няма никого. Може да е котка или куче. Свалям оръжието и тъкмо да се върна в бараката ,някои запуши устата ми и опря дулото към слепоочието ми.
-Твърде добре изглеждаш за убийца. - прошепна мъжки глас в ухото ми. Не мърдам,ще му дам предимство,нека да си мисли,че съм безпомощна.- Давид никога няма да надвие Григорий. Колкото и да ви обучават,всички отивате в гроба. -бавно пристъпваме към бараката,но не мога да му позволява да види техниката,затова го настъпвам с токчето на обувката си и го удрям с лакът за да ме пусне. Силният шамар по лицето не ме спря да замахна с юмрук. Стисна ръката ми и се опита да я извие,но бях по-бърза и го удрям с коляно между краката. Мъжът се преви и се възползвам да нанеса удар в главата му с оръжието си. Падна на едно коляно и удар след удар,не спрях ,докато не падна по лице. Взирам се в кръвта и задишах тежко. Не мога да го оставя тук,така ще разберат за бараката. Заключвам вратата и прибирам ключа в пролуката под бараката. Хващам го за блузата и бавно го издърпвам към мрежата,където влизам и излизам. Много тежи и това ме забавя,но успявам да го оставя до контейнерите от другата страна на улицата.
Преди да си тръгна го обръщам с лице към себе си и веднага разбирам кой е. Същият мъж,който беше в апартамента на родителите на Преслав. Вече знаят за мен и ми е интересно кой ме е издал. Сега ще съм на прицел,аз съм от страната на Давид и може всеки момент да отнемат живота ми. Убила съм много хора на Григорий,но най-голямото ми убийство беше на седемнадесет години,когато имах задачата да убия баща му. Направих го. Той взе нещо от мен,аз отнех живота му. До ден днешен Григорий търси убиеца на баща си и като разбере,че съм била аз, ще направи всичко възможно да страдам. Бавно и мъчително,така както той обича.
Кубрат
-Получих обаждане. - каза Преслав,когато се качихме в колата. Братята отиват на хотел,а ние се прибираме без малката изкусителка. Тя ни изигра и си е тръгнала малко след като я напляскахме. Прекалихме,но го направи нарочно и това още повече нагнети положението.
-От колко време не ти се е обаждал? - попитах аз,напълно изненадан,че го е потърсил.
- От година и половина. -
-Какво иска?- поглеждам към Преслав,виждайки го напълно отпуснат и със затворени очи.
-Разбра ли са. - Мамка му. Това е лошо. Много лошо.
-Изпрати ли…
-Да! Веднага се обадих.
-Знаем ли кой е бил? - от толкова време се крием,трудно ми е да повярвам,че някой ни е хванал.
-Все още нямам информация. - значи ще чакаме. - Дали се е прибрала?-
-Няма къде да отиде.
-Или ние така си мислим.- добави Преслав,убеден,че ни лъже. Още като искаше да остане в мезонета разбрах,че иска да ни преметне с лъжи за баща си. Преди това не можех да си го помисля,но съблазняването,вида ѝ ,промяната в нея след тези три месеца ме накара да мисля,че нещо не е наред.
-Какво говори шестото ти чувство?- Преслав не е в кондиция заради алкохола и кокаина ,който взе преди да дойдат момчетата,той си помисли,че не знам какво правеше, но аз не съм прост. От години се бори с наркотиците,имаше период,в който го изтървах и едва не умря и това се започна след като русото,красиво и невинно момиче Ивет си тръгна и така и не се върна. Преслав прие тежко заминаването ѝ,даже не се сбогувахме. Мисля,че е бил влюбен,макар тя да беше само на десет години. Той не говори за нея,бяга като дявол от тамян от темата.
-Знаеш ,че това,което сме сега е едно,но…разбираш на къде ми отива мисълта…- кимам с глава. Знам точно за какво говори.-...Тя е по същият начин.
-Не е случайна. -не беше въпрос,но Преслав кимна с глава.-Ще действаме ли?
-Не…още.
-Харесваш я. -Преслав ме погледна.
-И ти я харесваш. Ревността ти тази вечер го доказа.-поглеждам към пътя и си примълчавам за малко. Знам,че прекалих,знам,че не трябваше да го показвам,но по дяволите така полудях,самият аз не се познах. -Но пък от друга страна не ревнуваш така от мен.-даже и аз не мога да си го обясня. -Няма значение. Уморен съм. - затвори очи ,а аз се замислих над разговора ни,докато търся къде да паркирам колата. Ако тя не е тази,за която се представя,това ще доведе до проблеми,за които още не сме готови с Преслав. Влезе ми под кожата и не знам как ще се справя с това.
-Пристигнахме. - поразбутах Преслав,който за няколко минути дълбоко се е унесъл. -Хайде,ще ти помогна. -слизам от колата и отварям пасажерската врата,помагайки му да слезе. Влизаме в мезонета и веднага ме лъхна аромата на Таня,предизвиквайки пениса ми да реагира. Ръмжа и оставам Преслав в леглото. Затварям вратата на стаята му и изкачвам стъпалата за да я проверя. Лежи на една страна с гръб към мен. -Таня!
-Остави ме! -Светвам лампата и бавно се приближавам.
-Добре ли си? -Таня скри лицето си във възглавницата,но аз повдигам главата ѝ и се намръщвам,когато виждам бузата ѝ да е зачервена,дори леко е посиняла.-Какво е станало?
-Нищо! Остави ме сама! - отново скри лицето си,а аз сядам на леглото до нея и тихо прошепвам.
-Коя си ти? - ако въпросът ми я е смутила не го показа с нищо.-Може да ми кажеш,знаеш,че държим на теб ,иначе няма да си сред нас. -отново мълчание. Очевидно е ,не иска да говори с мен и съм сигурен,че е заради наказанието. -Таня...
-Просто ме остави. Уморена съм и наранена. - кимам с глава и се изправям от леглото. Поглеждам я за последно преди да сляза по стъпалата и да вляза в стаята си за да се съблека. Лягам на леглото и се взирам в тавана,мислейки за жената на горния етаж и нейната тайна. Дали наистина се казва Татяна?
……………………………………
Днес е неделя. За нас е почивен ден и сутринта започва не както ми се иска. Силна музика,блъскане на шкафове,прибори падат на земята,имам чувството,че в кухнята е някаква какафония. Завъртях се на другата страна,поглеждайки към часовника и силно изпъшквам,когато разбирам,че няма осем часа.
-Какво става,мамка му? - щях да се учудя,ако Преслав още спеше. Таня намали музиката и му отговори.
-Правя закуска. - не знам какво каза Преслав,но следващите ѝ думи ме разсмиват. - Казва се благодаря,а не майната ти. -както очаквах вратата на стаята ми се отваря и влиза Преслав,сънен,дезориентиран и леко ядосан.
-Чу ли я? Правила закуска.
-Чух! - лягам по гръб и поставям ръката си зад главата. -Каква е закуската?
-Мекици. - извика Таня. Преслав завъртя очи и тръгна към банята.
-Мекици…-измитира тона ѝ и затръшна вратата. -...Кажи ми защо я търпим? - не се сдържам и извиках това,което и двамата знаем,че е истина.
-Защото има сладка путка. - Преслав гръмко се засмя,а Таня се показа на прага в някакво подобие на нощница,заради която ноздрите ми се разшириха и ме уцели не с какво да е ,а с гореща мекица. Скачам като попарен от леглото и хуквам след малкото ѝ дупе. Тя пищи и обиколи кухнята,но бързо я хващам за да я заведа при Преслав. Още с отварянето на вратата, пара се издигна от душ кабината.
-Водиш ми я да вкуся сладката ѝ путка ли?- Преслав отвори душ кабината,а аз разкъсвам нощницата на Таня пред очите му. Обръщам я с лице към себе си и я надупвам пред Преслав,карайки го да клекне и да започне да пирува с нея. Таня изстена и се хвана за голите ми бедра,но сега искам устата ѝ на едно определено място. Изваждам пениса си от боксерките и леко повдигам главата ѝ за да го поеме. Таня ме погледна и бавно засмука главичката. - Сладка путка. - изръмжа Преслав и се взря в дупето ѝ,което от тук виждам ,че е зачервено. -Хубаво сме ѝ нашарили дупето.
-Ах! - отдръпвам се ,когато пусна зъби по ствола.
-Майната ви! - приглаждам косата ѝ над челото за да ме погледне.
-Заслужи си го. -
-Копеле,ще ти го върна…- директно вкарвам пениса си в устата ѝ за да млъкне. Задвижвам бедра и бързо чукам малката ѝ всезнаеща уста. През това време Преслав вкарва и изкарва езика си в ануса ѝ,а аз все повече искам да вляза точно там. Да усетя колко е тясна и как ще ме засмуче като сега. Спирам да тласкам,а тя започна жадно да го смуче. Съскам и отпускам ръцете си до тялото.
-По-силно. -подтиквам я да ми покаже какво може. Преслав се включи като я стисна за косата и я натисна да поеме още,докато лакомо движи езика си в дупето ѝ. Пъшкам и отмятам глава от удоволствие. Харесва ми тази уста,божествена е. След секунди Преслав я отдръпна за да си поеме въздух и я изправи за да го погледне в очите.Веднага промени изражението си като видя синината на бузата ѝ,но не каза нищо. Умело го пренебрегна,щом вкара един пръст в дупето ѝ.
-Как е? -попита той,докато вкарва още един пръст. - Хубаво,нали? - Таня отваря уста и поглежда ту към Преслав ту към мен. -Ще ни изпратиш ли на майната си?- Преслав се подсмихва,аз ръмжа и вкарвам пръста си в сочната ѝ путка. Толкова е мокра,че влезе като у дома си.
-Не! -
-Защо? Нали сме копелета…-Преслав я дразни и все повече я приближава,до толкова,че да усети топлият ни дъх пред устните си. -...Такива ли сме?
-Не!- Преслав се засмя,а аз повдигам високо крака ѝ,опирайки пръстите ѝ на стената и влизам в прогизналата ѝ путка. Възбудена и гореща. Каквито и да ни нарича тя ни желае и го иска мръсно. Ще си го получи.
-Кажи го пак! - Преслав шепти в ухото ѝ,а тя стене и се притиска към мен.
-Не!- извика тя при резкият ми тласък. Забивам се отново и отново и отново,а Таня пищи и се тресе. С пръсти в дупето и пенис,който тласка в нея,тя свършва за по-малко от минута. Повдигам я за да обхване кръста ми с краката си и така да дам достъп на Преслав да влезе в дупето ѝ. Таня леко подскочи ,когато Преслав се настани и натисна главичката. Изчаквам го,изчаквам и тя да свикне. - Много е…твърде много…- тя пищи,а Преслав вече е в нея и е вкарал целият си пенис. Кимам на Преслав да тласкаме заедно,да усети втриването и на двете места. В едно и също време се отдръпваме и пак влизаме дълбоко в нея. Таня извика,подтиквайки ни да продължим като удоволствието буквално ни удря.Аз я повдигам и спускам,а Преслав я стиска за раменете и заравя лицето си в дългата ѝ руса коса. Дълбоко вдишва и ръмжи. Както той е вманиачен от аромата ѝ така и аз. Двамата се побъркваме по нея и тя не осъзнава,че ако направи така да ни нарани по някакъв начин,дали физически,дали психически,това ще ни нагнети и ще види една наша страна,която няма да ѝ хареса. Ще се страхува от нас,а ние ще я намразим. Тя един път го спомена това и от тогава с Преслав сме нащрек.
-Това хубаво дупе…- Преслав събра косата ѝ на опашка и високо я вдигна,но Таня се размърда и така се изплъзна от нас. -...Какво има? -излезе от банята и нищо не каза. Преслав ме поглежда ,напълно изненадан от това ,което се случи. През цялото време стенеше,очевидно е ,че ѝ харесваше. Възможно ли е да я заболяло? -Таня!- извика Преслав,излизайки от банята гол,мокър и възбуден. Следвам го по същият начин,пенисът чак се блъска в бедрата ми. -Боли ли те?- Таня е пред прозореца,мълчалива,гола и секси. Не може да има толкова изваяно и перфектно тяло. -
-Отговори на въпроса!-изръмжавам аз,виждайки да се взира през прозореца. В единият момент сякаш не е тук ,а в следващият се завъртя и вкара три от пръстите в дупето си. Преслав не издържа и се приближи към нея. Спря се точно пред дупето ѝ и сведе глава за да види как пръстите ѝ излизат. Таня стисна бузите на дупето си и ни показа колко е разширен. Сега и аз се приближавам и правя същото. Желая я,искам да вляза в нея,независимо къде. Тя ни превърна в такива,които не вярвахме,че може да бъдем. Търсим я,сякаш ни е жена,работим и мислим за Нея и най-странното от всичко това е ,че я делим. Нито аз нито Преслав няма нищо против това. Таня иска двама ни,ние също я искаме,без да ни пука,че примерно аз я докосвам,аз я чукам,аз я целувам. Сега точно това правя,дърпам косата ѝ и залепям устните си върху нейните. Преслав няма нищо против,щом и той може да го направи. Дръпна я като мен и той залепи устните си в нейните. Таня скимти и преплита езика си с неговия,докато аз я намествам за да вляза в дупето ѝ. Пъшкам и буквално кожата ми настръхна от това да я усетя точно там. Тясно,много тясно. -Таня! - ръмжа и стискам косата ѝ. Тя се отдръпна от устните на Преслав и постави ръцете си на прозореца. Слънцето блести пред гърдите ѝ и това не убягна на Преслав,щом стисна едната ѝ гърда ,а с уста засмука другото зърно. Таня изпъшка и ме погледна. Мамка му. Тоз син поглед,тези устни,които сега са мокри от целувките с Преслав,тази нейна светла кожа ме кара да дръпна още повече косата ѝ,да изръмжа пред устните ѝ и да започна да се движа още по-бързо,още по-свирепо,да я чуя как вика.
-Кубрат! - цялата се тресе от тласъците ми и знам,че скоро ще свърши. Искам целият да ме намокри. Искам да я вкуся,затова пъхам два от пръстите си в путката и чакам да ги намокри. През това време Преслав я целува ,където му падне. По врата,по гърдите,по корема,слиза надолу и с език докосва клитора,а реакцията на Таня е продължително да пищи. Съскам и излизам от нея за да се успокоя и да я дам на Преслав. Пръстите ми не излизат от нея ,все още чакам да ги намокри.
-Гледай мен! - заповеднически казва Преслав,когато започна да тласка в нея. Таня присви очи и послушно изпълнява,докато не засмука пръстите ми и ги намокри. Изваждам ги и се взирам в струята,която излезе от нея. -Мамка му! - Преслав излиза от дупето ѝ и като един мъж,който обожава вкуса ѝ,а наистина путката ѝ е много вкусна,той падна на колене и облизва срамните ѝ устни . Като гладен лъв е. Таня забели очи и притисна гърдите си към прозореца. Те така хубаво залепнаха,че не се сдържам и залепвам и бузата на лицето ѝ. Тя ме гледа в очите ,а аз вкарвам мокрите пръсти в устата си. Ръмжа и натискам бузата ѝ.
-Порочно вкусна. - Преслав се изправи и аз направо полудях. Дърпам я за косата и лягам на дивана,влизайки по най-бързия начин в сочното ѝ путенце. Пенисът ми потъва,а Преслав се намества зад нея и влиза в ануса. Таня извика и прокара ръката си през косата ми,но Преслав е на друго мнение. Хвана ръцете ѝ да са зад гърба ѝ,а с другата си ръка запуши устата и част от носа и така силно се заби,че ако не беше ръката му щяхме да чуем много силен писък. Дупето ми подскача,гърдите ѝ се люлеят,Преслав ръмжи и я чука като подивял,а Таня не спира да скимти.
- Викай! - отдръпна ръката си и я натисна към мен за да залепи гърдите ѝ. -Гледай към Кубрат! - повдигна клепачите ѝ,но тя продължи да ме гледа,макар с насълзени очи. След малко Преслав я пусна и завъртя главата ѝ хем да я гледам аз ,хем и той да я гледа. -Ще те чукам и пак… и пак…и пак…-при всяко "пак" излиза целият и влиза целият. -...и няма да спра,разбра ли? -Таня кимна с глава,напълно готова пак да свърши.
-О-о…- Таня ме погледна с отворена уста,когато Преслав натисна главичката към вагината. Разширява я и с това тя ни възнагради с писък и бедра,които се разтрисат от силен оргазъм. Преслав излиза и аз правя същото.
-Искам устата ти. - казвам аз,когато се успокои и я карам да падне на колене пред дивана. Преслав сяда до мен,напълно готов да я гледа как ще ги смуче. - Поеми го,Таня! - тя ги хвана за ствола и като една изкусителка пое моят пенис до гърло,чак натисна главичката още повече. Поставям ръката си върху главата ѝ и пъшкам. Отдръпна се и започна да движи главата си. Мамка му. Освен красотата ѝ,тялото ѝ ,погледът ѝ,устните ѝ,устата ѝ е повече от божествена. - дърпам я за косата и грубо премествам устата ѝ върху пениса на Преслав. Не мога да не забележа как подскочи,когато го пое по същият начин като при мен. Докато му го поема, аз бавно го изпомпвам,усещайки познатите тръпки. Много време го задържах,още като я чуках в дупето ѝ го усещах. Забързвам темпо и точно преди да се изпразня,Преслав я отдръпна от себе си и я намести пред пениса ми. Таня отвори уста и спермата удари небцето ѝ,както и попадна на брадичката. Пъшкам и приближавам главичката за да я поеме. Погледна ме със синият си поглед и я засмука. Дълго време се взирах в очите ѝ,докато ми се стори леко познати с очите на невинното момиче от детството ни с малката разлика,че на Ивет бяха по-светли,а на Таня са с по-тъмен нюанс на синьо.
Каквито и да са,тя държи картите в ръцете си и знае ,че това ѝ дава предимство,но до кога ще е така ,въпрос на време е да се разбере.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.