Самуил
Взирам се в красивата Елена и за пореден път отпивам от уискито. Това ми е трета чаша и мога да изпия още толкова за да спре онзи долу да се опъва,сякаш го дърпам с повод. Курвата не успя да го успокои,просто не ме накара да свърша,търси едно определено путенце и в момента се е насочил натам.
Пенисът ми е на едно мнение ,а разума ми клони да се държа по всевъзможно най-отвратителния начин. Първоначално тактиката ми беше коренно различна. Исках да се влюби в мен и сама да пожелае да ми каже за шифъра,но обстоятелствата се промениха.
Заради доброто ми държание,аз започнах да се вглъбявам в нея ,да я ревнувам,да изпитвам чувства,които не знаех,че са били дълбоко заровени в мен и сега лека полека се появяват на повърхността. За да не го позволя, направих това,което трябваше да направя след като я изчуках. Извиках курвите за да види колко гаден мога да бъда и да ме намрази от дъното на душата си. И колкото пъти ми каже"Мразя те",толкова пъти искам да ме удря в сърцето и шибаните чувства да изчезнат.
Съвсем скоро трябва да приключат нашите взаимоотношения. Ако въобще мога да ги нарека по този начин. Бих казал,че тя няма избор и се примирява с този факт. Или крои някакъв план. Засега не мога да я разгадая,на моменти е покорна и е мечтаната партньорка за секс,а в други показва това,което целях. Да ме ненавижда.
-Ще тръгваме ли? - попита Орлин.
-Остави ме сам още малко. - тежките му стъпки се отдалечават,а моите се насочват към прелестното създание в черен бански от две части,който очевидно ѝ е малък,щом гърдите ѝ са наполовина отвън. Дупето ѝ е страхотно. Обожавам бански тип прашка. Превръщат ме в озверял вълк. - Ела при мен! - Елена се поколеба,но се изправи от шезлонга в цялата си прелест и пристъпи към мен като сбъдната мечта. Косата ѝ е мокра и пусната да падне от рамото и да стигне под гърдите. Капки се стичат по гладката ѝ кожа и тези гърди,които се поклащат при всяка крачка го усещам като силно засмукване на тестисите. По дяволите! Как ще я намразя като не спирам да я виждам във всички всевъзможни пози. - Вчера говорих с родителите на онзи ,как му беше името….Йоан. - хората бяха твърде приветливи,но на това малко лайненце нямам доверие. Не мога да забравя как ѝ се усмихваше.
-О-о…- изстиска косата си и отново ме погледна.
-Ще стоиш далеч от него. - тя се намръщи.
-Защо? Искам да го чуя как свири.
-Забрави,Елена! Той иска да те чука. - обръщам ѝ гръб и влизам в къщата за да я чуя как притичва към мен с босите си крака.
-Защо си мислиш,че всеки иска да ме чука? Не мога да те разбера. Искам да имам приятели,а той беше много мил.- качвам се по стъпалата и спокойно ѝ отговарям.
-В моят свят няма приятели,има фалшиви хора,целящи да ме наранят. Ти вече си там. Потенциална мишена.
-Но аз съм никоя,нали така ми каза. Какво ти пука за мен? - ето тук е проблема. Пука ми и само като знам,че всеки шибаняк като я види и си представя как я чука, веднага искам да ги пратя в Ада. Първият,който заслужаваше да бъде там е Чеченеца. Бях на косъм да му пръсна черепа. Много добре знам какъв вкус има. Чука малки путки като Елена. Особено девствени.
-Не ми пука.
-Ами тогава ме остави да си живея живота както аз искам. - засмивам се на думите ѝ. Вече няма как да живее живота,който иска. Старият ѝ живот умря заедно с баща ѝ.
-Облечи се. Отиваме в "The Red Gym".
-Няма! Искам да отида до "Sunshine Diner". - Мамка му,защо сега се опитва да ме ядосва?
-Елена съблечи банския и се приготви,имаме среща с Чеченеца. - влизам в стаята ѝ и отварям гардероба за да ѝ избера рокля,която да не описва хубавите ѝ форми. Ако можех да я забуля,щях да го направя. - Тази е подходяща. - изваждам дълга рокля под коленете и с яка. Всичко прикрива и може би ще ѝ е леко широка. Перфектна.
-Ще ми е топло с нея. - рязко дръпна връзките на горнището ,а пениса ми веднага направи няколко салта в боксерките. Излезе на терасата полугола за да го простре след това свали и прашката. Толкова силно никога не съм ръмжал. Чак я изплаших,щом рязко спря по средата на стаята. Оставам роклята на закачалката и откопчавам дънките си за да види какво ми причини.
-Падни на колене и лази към мен за да оправиш проблема.- пенисът ми е напълно еректирал и по дяволите как искам да чукам гърдите ѝ. Елена се взира в него и знам какво си мисли,досега не е правила свирки,но на мен изобщо не ми пука. Само да я видя на колене пред краката ми и да го облизва като сладолед ще ми е достатъчно. - Хайде,Елена! Губим време. - ето я и покорната Елена. Тази,която човърка в студеното ми сърце и ме прави по-луд от всякога. - Проклятие….- лази към мен като малка перверзница и така подтиква лошата ми страна. Увивам няколко пъти косата ѝ около юмрука си за да не мърда и приклякам за да достигна до лицето ѝ. - …Мразиш ме ,но и ме желаеш,нали? - главичката се плъзна между устните ѝ,карайки я да отвори уста и да завърти езика си около пръстена. Изсъсках и рязко се отдръпнах за да ми отговори.
-Да! -
-Плюй върху него. - тя събра слюнка и се изплю. - Хвани го за ствола и ми покажи колко искаш да го смучеш.- малката ѝ ръка се обви около ствола и леко засмука главичката. Неопитна и несигурна. - По-силно,Елена! - същевременно започна да го изпомпва,а главичката яростно да я смуче. - Точно така! Бъди послушна и не спирай. - стискам косата ѝ и направлявам главата. Тя не отмества погледа си,гледа ме право в очите и това още повече ме стимулира да я видя като ненаситна мръсница. - Искам да видя как се пипаш. Разтвори хубавите си крака и го направи. - Елена стъпа на краката си и докосна пъпката с пръсти. Изпъшках и задвижих бедра за да усетя гърлото ѝ. За мое учудване не се задави и реших да бъда малко по-груб. Отдръпнах ръката ѝ от ствола и хванах с две ръце главата за да влизам и излизам от хубавата ѝ уста. Елена се просълзи ,но продължава да ме гледа в очите. Мамка му. Колко е побъркваща. - Потупай клитора. - излязох от устата ѝ за да видя как го прави. - По-силно. - Вдигам поглед към тавана за да успокоя животното в себе си. Пръстите ѝ са лепкави и в момента е възбудена заради мен. - Легни на леглото и продължи да се пипаш. - Елена се изправи и легна на леглото,разкрачвайки се широко за да ми покаже соковете полепнали по срамните устни. Докато я гледам бавно изпомпвам набъбналия си пенис. Вените му буквално ще изскочат от възбуда. - Ще свършиш ли?
-Да! - след секунди тя се разтриса и сладко изпищя. Всичко в нея е сладко. Дори розовото ѝ путенце,което в момента се свива и отпуска от конвулсиите.
-Искам гърдите ти. - хванах я за ръката и я изправих за да се кача на леглото. Приклекнах и пуснах слюнката си между гърдите ѝ за да плъзна пениса си и да ги стисна към него. Перфектно прилягат и така добре се движи между тях,че не се сдържам и изпъшках няколко пъти. Елена изпъна врата си,сякаш ѝ доставя удоволствие и стисна гърдите си вместо мен. - Хубаво ли е?
-Много! - подсмихвам се и го плъзнах малко по-високо за да я подтикна да оближе главичката.
-Кое е по-силно,омразата или желанието? - рязко се отдръпвам и я бутам за да легне. Настанявам се върху нея и влизам до тестисите. Елена силно изпищя. Правя два тласъка като при първия изпъвам врата ѝ за да видя как трудно преглъща.
-Омразата.
-Лъжкиня. - захапвам зърната едно след друго и ръмжа при смесицата от скимтене и пищене. - Толкова ме желаеш,че без колебание се съблече само за да те изчукам. Искаш го толкова много,колкото аз искам да влизам в тясното ти путенце.
-Мразя те. - завъртях я на една страна и легнах зад нея за да прокарам ръката си под коляното и да стисна главата ѝ. Така е приведена напред и не може да се движи.
-Кажи го пак! - гърдите ѝ се поклащат при бурните ми тласъци.
-Мразя те! Ти уби баща ми.
-Не знаеш нищо за баща си,Елена! - още повече натискам главата ѝ и така се забих ,че тя изкрещя. - Намеси се там ,където не трябваше. - отново се забих. - Предпочете парите пред живота си….- пуснах я и стиснах гърлото ,приближавайки лицето ѝ към моето. - …Застраши теб. Даже не ти каза какъв е този шифър. - Сълзи бликнаха в очите ѝ. -Провали живота ти. Мечтите ти. - Елена плаче ,а аз отново облизвам сълзите ѝ,докато се движа в нея ,гонейки оргазма си. - Той не беше добър човек.
-А ти си ,така ли?
-Никога не съм бил. - с това приключи разговора ни,оставихме се на удоволствието. Елена отново свърши ,а аз я последвах малко след това, спокоен,че ѝ наредих да пие противозачатъчни. Излизам от нея и се изправям за да прибера пениса си. - Облечи роклята. Чакам те долу. - Излизам от стаята и спрях пред вратата,чувайки силните ѝ ридания. Тя трябва да знае какъв е бил баща ѝ. Намеси се с хората,които убиха брат ми. Защитаваше един изрод,макар да знаеше какво се случва ,той предпочете парите пред живота на няколко души. Този шифър ще ме отведе до мястото,където всичко ще приключи, ще направя и невъзможното да се добера до него. Ще пролея още кръв,ако трябва,докато Елена не склони да ми го каже.
Елена
Пътуваме до мястото,където ще се проведе срещата с Чеченеца. "The Red Gym". След онзи път,в който ни откри заедно,помислих,че се е отказал,но очевидно бизнеса му не подлежи на отлагане. Като цяло всичко,което интересува Самуил не подлежи на отлагане,затова ще си трая през цялото време. По-добре така ,отколкото да направи някоя глупост,като например да го застреля.
Поглеждам с крайчеца на окото перфектният му профил и се замислям в какво се опитва да ме убеди. В това,че баща ми не е добър човек и трябва да повярвам на шибаните му лъжи за да му кажа за шифъра. Може да не бях наясно с работата му,но да го изкарва едва ли не най-големия престъпник и е заслужавал да умре ,не мога да го приема.
Този,който заслужава да умре седи до мен,но това ще го направи някой друг. Рано или късно ще се случи. Дали ще е сега,дали ще е след няколко месеца или години ,то ще се осъществи. Вярвам го.
-За какво мислиш? - стисна бедрото ми и прокара другата си ръка през косата ми.
-За това как все някога ще умреш. - Самуил се засмя.
-Ако това се случи и ти ще умреш с мен. - погледнах го в синьо-сивите му очи. Колкото прекрасни,толкова и зловещи.
-Така да бъде. Вече не ми пука за живота ми. - гали косата ми и тежко издиша в нея.
-А трябва. Ти си млада,красива,умна и амбициозна.
-И тези качества за какво са ми ,щом ще ме контролираш. -
-За кое си недоволна? Вече посещаваш Университета,имаш телефон,купих ти лаптоп за да пишеш песните си,живееш в къща,в която нищо не ти липсва и пари,които да харчиш.-
-Откъде знаеш,че пиша песни? - Самуил се подсмихна и нежно погали бузата ми. Ако не знаех,че е зъл,щях да си помисля,че изпитва нещо към мен.
-В моята къща знам абсолютно всеки един какво прави. - Интересно ми е дали знае,че жената,която идва да чисти и готви в къщата взема парите на плота,отредени за мен. - Включително и това,че Жана взема парите,които оставам за теб. - ахнах от изненада,сякаш прочете мислите ми.
-Защо ѝ го позволяваш? Тя не е от скоро при теб. - Самуил вдиша в косата ми и плъзна ръката си през гърдите ми.
-Мъжът ѝ е болен от левкемия. Това е малкото,което мога да направя за да ѝ помогна. Тези пари са за химиотерапия. - Не трябва да ме впечатли това,което прави за тази жена,но наистина съм. Чак се просълзих за съдбата на мъжа ѝ. Дано да оздравее. Това е коварна болест.
-От колко време се бори? - постави ръката си на корема ми и прошепна в ухото ми.
-От една година. -
-Аз…- леко завъртях главата си за да усетя устните му върху моите. - …Аз…- изведнъж почувствах желанието да го целуна. Може би е грешно ,но това,което ми каза ме подтикна да го направя. Целувам го бавно,страстно ,така както никога не съм правила. Той ми отвръща със същото. Не бързаме. Устните ни се сливат,езиците ни се преплитат в един танц,за който няма водач. Вкусът му е божествен,аромата му ме омагьоса. Осъзнавам какво се случва с мен. Осъзнавам грешката си. Осъзнавам колко трябва да го мразя и да искам да го видя повален,но ето ме тук,в лимузината с мъжа,който уби баща ми и ще убие и мен,ако му кажа шифъра. Отдръпвам се и оставам сълзите да капят по лицето ми.
-Защо плачеш? - избърсва с палец всяка една.
-Не знам! - най-лесният отговор. Така ще избягам от истината,а тя е ,че изпитвам силни чувства към Самуил. Нещо,което подозирах,че ще ми се случи.
-Трябва да има причина. Една жена не плаче напразно. - има и е толкова неправилно. Аз го ненавиждам. Какво се случва с мен?
-Ти си причината. -
-Тези думи ми напомнят за майка ми. Тя често плачеше и то заради мен. - Самуил се отдръпна,наля уиски в чашата си и отпи дълга глътка. Другата му ръка,която си почива върху бедрото ми се сви в юмрук и така татуирания пистолет още повече изпъкна.
-Ще ми разкажеш ли за нея? -
-Не! - отново отпи ,а напрежението ,лъхащо от него веднага се усети. - Не искам да разговаряш с Чеченеца. - завърна се обичайния Самуил.
-Какво му каза?
-Ако те докосне ще му счупя пръстите…- стисна ме за брадичката и рязко завъртя главата ми за да го погледна.- …Повярвай ми ,правил съм го. - шумно преглътнах от мисълта наистина да го направи и то пред мен.
-Защо се държиш така?- опря носа си към моя и тихо отговори.
-Защото мога. - две думи и толкова истина има в тях. Може и го прави,по всяко време. Аз съм като марионетка на конци и ме направлява така,че да съм там,където му се иска.
-Не те разбирам. - шептя пред тези приканващи устни,които те карат да да ги целуваш,докато останеш без дъх,а това ми се случва доста често.
-Не искам и да ме разбират. - плъзнах показалеца си по татуирания пистолет на ръката му,след малко направих същото и с другия.
-Харесвам ги. - казвам това,което мисля.
-А знаеш ли какво пише на тях? - сега като зададе въпроса си и повдигнах ръката му за да се взра в ситно написаните …..
-Това имена ли са?
-Да! - с всяко прочетено име аз се погнусявам все повече и повече. Рязко пуснах ръката му и бързо се отдалечих от него. - Защо бягаш? - усетих злоба в смеха му.
-Има ли го името на татко? - закрих устата си с ръка,когато той замълча и с това ме убеди,че е там. - Как можа?
-Това са всички хора,които се подиграха с мен,със семейството ми и най-вече с брат ми. - стисна ме за косата и приближи лицето ми към татуирания пистолет. - Виждаш ли? Шибаняците заслужаваха смъртта си.
-Не! Ти заслужаваш да умреш. - отскубнах се и без да мисля взех пистолета от малката маса,където винаги го оставя и го насочих към Самуил. Напълно безразличен от това,че мога да натисна спусъка ,той спокойно отпи от уискито.
-Давай! - дулото се сблъска с челото му. - Стреляй. Пръсни ми главата. - държа с две ръце пистолета и силно ридая. - Отмъсти за баща си. Отмъсти за човека,който погуби много животи и заложи апартамента,където израсна и даже не помисли ти къде ще останеш. Хайде,Елена! Направи го,сега имаш възможността.- поставям пръста си на спусъка и стискам зъби. Така искам да бъда непоклатима в този момент и да направя това,заради което играя тъпата роля,но сърцето започна да ме боли от мисълта да го убия. Аз съм момиче,което мечтае да пее и свири. Не съм убийца.
Самуил се взира в мен,не изглежда да е ядосан,по-скоро се забавлява,може би знае,че нямам смелостта да го направя или е нещо друго. Това,което не мога да си призная пред самия него.
-Не мога! - пускам пистолета и се отдръпвам далеч от Самуил за да се свия до прозореца и да заплача с глас. Толкова раздвоена никога не съм била. Живота ми беше съвсем спокоен и уравновесен. Нямах притеснения относно амбициите си. Аз смело ги следвах,родителите ми повярваха в мен и продължих да се усъвършенствам. Знаех какво искам,но сега не знам какво да правя. Не знам кое е редно. Не знам на къде да тръгна за да постъпя правилно. Объркана съм.
-Елена! - поклащам глава.
-Остави ме! - един път да не прояви характера си. Остави да излея сълзите си и да помисля над всичко. Колкото и да изпитвам нещо към този мъж,аз трябва да се придържам към моя план. Дори това да е най-лошия в случая,аз взех решение. Избърсвам сълзите по лицето си и леко се изправям за да взема чашата от ръката му и да изпия цялото съдържание. Алкохола прогори гърлото ми и ми даде ясната представа,че живота е един кръговрат. На единият ден аз съм момичето,бореща се за мечтите си,на другия ден се превръщам в онази,която не вижда смисъл да продължава.
-Хайде! - не разбрах кога лимузината е спряла и Самуил ме чака пред вратата с мрачно изражение. Хващам се в ръце и поемам ръката му. Сведох поглед към земята за да не разберат колко бях разстроена преди това.
-Господин Карамазов! - гласът на Чеченеца накара главата ми да се повдигне и да го видя в изискан костюм. Косата му е прибрана на опашка,а дългата му брада вече я няма. Така мога по-ясно да видя чертите на лицето му и с това все повече се убеждавам ,че е на възрастта на баща ми.
-Господин Соколов! - стиснаха си ръцете ,а аз само кимнах с глава като някоя глупачка.
-Елена! - взе ръката ми и тъкмо да я целуне и Самуил постави неговата върху моята.
-Няма нужда от такива жестове. - изръмжа той и свали ръката ми. Чеченеца само се усмихна,нищо не каза. Няма и какво да каже. Самуил е неразбираем. Толкова собственически настроен се държи пред другите,а дефакто и пет пари не дава за мен.
Влязохме на стрелбището и шум от изстреляни куршуми отекват в помещението. Самуил ме поведе към вътрешността, забелязвайки още петима мъже да стоят пред маса пълна с огнестрелни оръжия. Не чувам разговора им заради силния шум ,но явно се подготвят за стрелба.
Всеки един от тях застана на отделен коридор. Всичко се случва пред очите ми и преди да започне стрелбата ,Самуил сложи големи слушалки на ушите ми. И с тях аз пак подскочих от серията куршуми ,които се изстреляха от оръжията. Не разбирам от стрелба,нямам идея как трябва да се насочи пистолета,под какъв ъгъл и как разбираш кога си готов за да натиснеш спусъка. Преди малко държах "Аркуса" на Самуил и да си призная беше лек в ръцете ми,чувствах се така,сякаш съм държала с години такъв пистолет.
-Може ли да опитам? - повиших тон за да ме чуе.
-За да ме застреляш ли? - завъртях очи,знаейки,че ще се ядоса. - Внимавай ,Елена! - прииска ми се още един път да завъртя очи,но се стърпях. Стрелбата приключи и неочаквано в ръцете си получих "Аркуса" на Самуил. - Давай!
-Но не знам как да…- Самуил поклати глава и ме поведе към единия от коридорите.
-По време на високоскоростната стрелба, тялото ти трябва да се наклони леко напред. - Прехапвам устна при докосванията ,които прави за да ме намести така както трябва. - В такава позиция, едно оръжие е по-добре контролирано, неправилното положение на пистолета в ръката ти може да повлияе отрицателно на точността на стрелба от трудни позиции….. Сега хвани пистолета с две ръце и го вдигни на нивото на очите си,излагайки лентата между показалеца и палеца. Другата си ръка постави на дръжката на пистолета в мрежата на дясната ти ръка.- намества хубаво ръцете ми за да го държа правилно . -Хватът трябва да е здрав, но не стегнат. Ако го стискаш толкова здраво, пистолетът се разклаща, няма да можеш да го контролираш точно. - сега като се замисля в лимузината го стисках толкова здраво,че пръстите ми побеляха. - Готова ли си? - Самуил застана зад мен,гърдите му се залепиха за гърба ми и чака да натисна спусъка. Прицелвам се към мишената,която е на около петнадесет метра от мен и стрелям. Така се стреснах,че затворих очи и пистолета се разклати в ръцете ми. - Пак! - извика Самуил ,карайки ме да вдигна отново ръцете си и да натисна спусъка. - Пак! - като професионален инструктор повдигна още повече ръцете ми и стисна бедрото ми за да намести стойката. Цялата горя от допира му и от това,че в ръката си държа неговия"Аркус",този с който ме възбуди и ми каза да го лапна,сякаш е пениса му. - Когато стреляш не трябва да се колебаеш. Действай! - изстрелях още три и спрях,завъртайки се към него за да видя,че всички ни наблюдават ,включително и Чеченеца. Преди да му кажа,че искам да пробвам пак,мишената се приближи и в същия момент влязоха групичка момчета,изглеждащи на гангстери. Започнаха да се смеят и едва чувам Самуил какво ми говори. -....Като за първи път е добре,само два пъти си пропуснала мишената.
-Сега не се ли страхуваш,че мога да го използвам срещу теб? - вече не гледа към мен ,а към групичката момчета. Чеченеца също се взира в тях,само мъжете,които доведе разглеждат оръжията. Все пак затова сме тук.
-Не!
-Защо?
-Защото имаше възможността и не го направи. - прииска ми се да му кажа да не бъде толкова сигурен,но си прехапах езика. Заплахите ми няма да доведат до нищо хубаво,а и решението,което взех,стига всичко да върви по план,не е да го застрелям. Има и други начини за да страда.- Къде отиваш? - свалих слушалките и пристъпих към потенциалните клиенти на Самуил. Забелязвам ,че им харесаха оръжията и ,ако знаех поне малко за всяко едно бих направила лека презентация.
-Харесват ли ти? - попита ме Чеченеца,усещайки тъмното присъствие на Самуил зад себе си.
-Да,но не знам нищо за тях. Може би този…- взех един сребристо черен,много е красив и добре пасна на ръката ми.
-Beretta, модел 92X Performance в калибър 9х19, с 15-заряден пълнител. Техническите решения, като стоманената рама тип Vertec и затворния блок тип Brigadier, намаляват теглото на 92X Performance до 1350 г, което увеличава стабилността на пистолета и ограничава отместването на дулото при стрелба. Голямата основа на пълнителя и накатките от задната и предната страна на рамата улесняват боравенето с пистолета и осигуряват сигурен и стабилен захват във всякакви ситуации. Уголеменият бутон за пълнителя може да се обръща за употреба с дясна или лява ръка. - Самуил го взе от ръцете ми и го разглоби за секунди. - Предпазителят също може да се ползва както с дясна, така и с лява ръка. За да се осигури възможно най-бърза работа, 92X е снабден със скелетонизиран ударник със стандартна за състезателните оръжия пружина. - отново го сглоби и ме погледна - Налице са фиброоптична мушка и регулируем мерник.- Всички го слушахме с голям интерес, но аз видимо съм в пълен шок. Не очаквах с такава лекота да обясни за типа оръжие.
-А за този какво ще ми кажете ,Господин Карамазов? - попита един от мъжете,на който евентуално ще продава оръжия.
-Пистолет CZ P-10 C 9x19. Затворен блок от неръждаема стомана с противокорозионно нитридно покритие и добре изразени серетации в предната и задната част. - вземам отново "Baretta" и застанах пред свободния коридор. Момчетата,които дойдоха са на другите коридори и стрелят по мишените. - Двустранна затворна задръжка. Стоманени луминисцентни мерни прибори в триточкова система. Метални пълнители с оранжев подавач и вместимост 15 патрона…..- слагам слушалките и се прицелвам към мишената. След първия изстрел усетих непознато присъствие и веднага се напрегнах. Леко свалих слушалките и погледнах към Самуил,който продължава да обяснява за оръжията на мъжете.
-Често ли идваш тук? - попита ме един от гангстерите. Мирише на алкохол и заради това леко се отдръпнах.
-Не! - сложих отново слушалките и застанах така както Самуил ми каза. Преди да вдигна пистолета този се приближи и докосна дупето ми. Свалям слушалките и отварям уста за да му кажа да се разкара,но вместо думи излезе силен писък ,който успешно пребори шума от изстрелите.
Сърцето ми буквално ще изскочи от усещането на пръските кръв полепнали по лицето ми. Поглеждам към Самуил ,който в този момент пристъпва към приятелите на момчето,което се строполи на земята и умря на място.
-Ще ви сполети същото ,ако я доближите.
Елена
Стоя в тъмното и чакам Самуил да се прибере. След като уби момчето на стрелбището,в мен изникна много важен въпрос. За какво,по дяволите беше всичко това? Ревността му излезе извън контрол и след всичките мисли в главата ми,аз стигнах до един извод. Той се опитва да се прикрие,но зад тази маска на един безскрупулен мъж, се забелязва една различна част от него. Самуил изпитва нещо към мен,не може тази ревност да е от това,че ми даде фамилията си. Двамата се заблуждаваме и не може да си признаем колко е грешно това влечение.
-Какво правиш тук? - макар и със слаба пусната нощна лампа,няма как да не забележа кървавата риза.
-Тежка вечер?- хвърли пистолета на бюрото и тежко седна на фотьойла .
-Кажи какво правиш в кабинета ми,Елена? - опря главата си на облегалката и постави ръцете си на подлакътниците,поглеждайки ме с тежкия си поглед. Поглед на убиец.
-Търся отговори. -
-И ще ми задаваш въпроси с това облекло,така ли? - сведох поглед към черното дантелено боди с дълбоко деколте. Свих рамене,сякаш не е голяма работа. Вече ме е виждал гола,защо да се притеснявам да съм по боди,което се води според неговите виждания тип нощница.
-Какво значение има? Тука става дума за…
-Има,Елена. В момента си представям как влизам в сладкото ти тясно путенце. - изчервявам се от мисълта да му кажа да го направи. Тогава забравям за всичко,което стори.
-Защо го направи? - Самуил бавно се приведе напред и така от светлината на лампата веднага забелязвам разранените му кокалчета. Той се е бил.
-Защото си го заслужи.
-Не е отговора,който очаквам. - очите му се присвиха.
-А какъв отговор очакваш?
-Един мъж не убива току-така,заради едното докосване. -
-Още в началото ти казах…
-Нищо не си ми казал. Нищо съществено.
-Не ме прекъсвай! - изръмжа той,карайки ме да извърна поглед и да свия устни. Мразя,когато така ми говори,сякаш съм някакво нищожество.- Какво искаш да ти кажа,а? Имах други планове,които определено не включваха да си в картинката,но тъй като реших да убия баща ти…- трепнах и това не убягна на Самуил. - …и да те взема при себе си ,направих една шибана грешка. Ти си грешка ,Елена! -
-Говориш ми пълни глупости. - изправям се от стола и го соча с пръст. Вече ми писна от всичко. Писна ми от тази глупава роля,писна ми от него,писна ми от безсмисления живот,който водя. Аз съм като затворник. Нямам приятели и едва ме пуска в Университета.- Изплю камъчето,мамка му! - Самуил рязко стана и толкова бързо ме залепи за бюрото,че силно изписках.
-Добре,сега ще изплюя камъчето. - каза през зъби той,докато силно ме стиска за гърлото. Слагам ръцете си върху неговата и го гледам в буреносните му синьо- сиви очи.- Чакам момента,в който ти ще ми кажеш за шифъра…- забих ноктите си в кожата му за да отпусне хватката. Не ми достига въздух. - …и тогава…тогава …- за секунда ме стисна още повече след това рязко ме пусна и се отдалечи. Докосвам гърлото си и силно се закашлях.
-Тогава какво? - Самуил хвана косата си с две ръце и закрачи към вратата. - Ще ме убиеш ли?
-Да! -
-Не ти вярвам! - той излезе от кабинета ,подтиквайки ме да притичам след него. Щом в момента се опитва да ме избягва значи има за какво. Както аз нямах смелостта да го убия и той няма да го направи. - Господарю! - нарочно се обърнах така към него,знаейки,че ще го спре и успях. Самуил замръзна на място,а аз бавно се приближавам към него. - Не съм ти безразлична и това те ядосва….нали така? - докосвам гърба му,усещайки да се напряга от допира ми. - Иска ти се да ме тормозиш,да изтръгнеш проклетия шифър и да приключиш с живота ми,но тук…- натискам с пръст сърцето му. -...не го позволява. - той стисна пръста ми и сведе глава за да усетя топлия му дъх.
-Тези сапунени приказки ги говори някъде другъде. Тук…- натисна пръста ми отново към сърцето. - …е мъртво,от много време. Не може да го съживиш. Не си мисли,че като те чукам и ще ме промениш.
-Не искам да те променям. - той се отдръпна,а аз стъпвам на пръсти за да може да бъдем пак толкова близо. - Искам да си признаеш. Не съм ти безразлична. - нямам идея какво се опитвам да направя. Така или иначе аз ще изпълня моя план ,независимо дали ще признае за чувствата си.
-Върни се в стаята си и ме остави. - Самуил ме заобиколи,но успях да хвана ръката му за да го спра. Имам още малко време преди всичко да приключи,затова ще се отдам на удоволствието. Свалям презрамките на бодито,рискувайки да ме отхвърли. - Какво правиш? - гърдите ми са на показ,след малко оставам гола пред изгарящия му поглед.
-Не може да отречеш желанието,което изпитваме един към друг. - приближих се и потърках гърдите си към кървавата му риза. През това време,той не откъсва очи от моите. Даже не забеляза зърната,които набъбнаха при допира с плата на ризата. - Ти се опитваш да ме нараниш и успяваш,заболя ме като видях онази жена в скута ти. Мислих,че ти харесва да си първия…- Самуил прокара ръката си през косата ми и здраво я стисна. - …Мислих,че ще съм само аз,но наивното ми сърце сгреши. Както и ти сгреши за мен. Не очакваше това да се случи. Не очакваше да те накарам да ревнуваш от най-малкото. Нека да си кажем истината,това няма нищо общо с фамилията. - сложих ръката си върху твърдия му пенис и го разтърках през панталона. Каквото и да ми каже в момента,аз съм му слабост. Не ми беше за цел да изпита нещо към мен,но това определено ще е в плюс ,когато всичко приключи.
-Кажи си го направо…искаш да те чукам?- дърпам катарамата,откопчавам копчето и смъквам ципа на панталона. Веднага го хванах в ръката си,толкова е горещ с изпъкналите вени. Изпомпвам го с една ръка,а с другата умело откопчавам копчетата на ризата. Тя се разтвори,а загорялата му кожа и стегнатите гърди се появиха пред очите ми. Нетърпеливо откопчавам всичките и плъзгам ръката си през мускулите. Самуил стои спокойно и следи всяко мое движение с ръцете. - Не трябва да изпитваме това,за което говориш. Аз отново ще те нараня,разбираш ли го?
-Разбирам го. - подозирах,че това няма да е всичко. Той иска шифъра.
-Може да ги избегнем,ако ми кажеш за…
-Не е толкова лесно. - Самуил изръмжа и ме притисна към стената,но това не ме спря да продължа да го изпомпвам. - Имам усещането,ако ти го кажа ,ще отключа една твоя страна,която няма да познавам и ще ме е страх. - Без думи,той свали панталона по краката си,вдигна моя крак и влезе с един тласък. Изпищях от внезапната пълнота. - Стоил и Орлин?
-Няма ги! - отново изпищях при следващия му тласък. - Предотврати това,което предстои. Кажи ми за шифъра. -
-Не!- Самуил приближи лицето си и издиша в бузата ми,докато ме гледа в очите. -
-Ще съжаляваш! - сложи ръката си на гърлото ми и леко го стисна.
-Нищо не ми остана. -изрекох с леки прекъсвания. Толкова бързо се движи в мен,че при всяко забиване до тестисите той ме стиска за да спре притока ми на въздух. - Привързах се към теб и като всичко приключи…- сълзи мокрят очите ми,не успях да довърша. Не искам повече да говоря,а да усещам как пениса му непрестанно влиза и излиза. - Господарю! - когато се обръщам така към него,той започва да ръмжи и да ме чука още по-силно. Сега пак изръмжа,но ме повдигна от земята и закрачи към стаята ми. През това време го стискам за врата и поставям няколко целувки. Може да се е бил и да има кръв по ризата и ръцете,но толкова хубаво мирише,че едва се отлепих от кожата му.
-Ще ме накараш да не изляза от теб до края на нощта. -
-Господарю,моля те! - очаквах да ме пусне на леглото,но той ме изненада като ме остави по корем върху килима. Широко разтвори краката ми и се настани така,че да се придържа с една ръка,а с другата да стиска дупето ми за да влезе в мен.
-Давай,Елена! Покажи ми колко ти е хубаво. - раздвижих дупето си и така аз се чукам сама. -По-бързо! - Самуил сложи свободната си ръка на разтворените ми срамни устни и ми помогна да се движа както иска. Позата е интензивна,пениса му така добре се усеща и едва сдържам стенанията си,но все пак искам Самуил. Той да действа, да покаже грубата си страна и да ме накара да получа поредния взривяващ оргазъм.
-Господарю,искам теб! - без капка срам го изтърсвам при следващия тласък. Самуил на мига легна по гръб и ме качи върху себе си. Не разбрах какво искаше точно да направи,докато не вкара малка част от пениса си в мен и не прокара ръцете си под коленете, стискайки главата ми. Повдигна коленете си и така се задвижи ,че писъците ми отекнаха в цялата къща. Главата ми е сведена и мога да видя как пениса му лъщи от соковете ми и с каква лекота се плъзга. - Господарю!- пищя и стискам ръцете му.
-Това ли искаше ,а? - прехапвам устна и стискам очи,когато гореща вълна ме облива и след секунди се разтрисам цялата от силния оргазъм. Самуил ме пусна и директно се отпускам върху него,дишайки тежко.
-Искам още. - не съм си мислила ,че толкова много ще желая мъж,но ето ме тук. Най-безсрамно чакам отново да влезе в мен и в такъв момент като този аз забравям за абсолютно всичко. За моят план,за убийството на баща ми,за държанието му към мен и за това колко ме наранява.
Самуил ме хвана за кръста и ме накара да застана на ръце и колене, грубо натискайки главата ми към килима.
-Сега ще те видя какво означава това още. - пъхна пръстите си в устата ми и толкова силно се заби ,че писъка ми излезе приглушен. - Това ли е желанието ти към мен? Това ли искаш,Елена? Искаш го грубо,да чукам малкото ти путенце и да пищиш. - изкара пръстите си и натисна единия от тях в ануса. Веднага се напрегнах,но той продължи и след секунда влезе целия. Чувството е много странно,освен пълнотата на двете места,едновременното интензивно усещане ме кара да завъртя главата си към него и да му кажа да не спира. Колкото повече тласка пръста си,толкова повече започва да ми харесва. - Дойде момента да изпиташ всички удоволствия…- извади пръста си,надвеси се над мен и събра косата ми на опашка,докато пениса му не спира да се движи.- …И нека да видим как ще реагираш на това…- извади пениса си и натисна към ануса. Веднага се отдръпнах. - …Събери краката си и се отпусни. - повдигна главата ми за да захапе долната ми устна и да натисне главичката. Изпъшках и се напрегнах. Цялата. Самуил ме усети и се отдръпна за да вкара два от пръстите си във вагината. Развях косата си по гърба и издадох дупето си към него. Главичката е вътре,а пръстите му спират дискомфорта и така в мен се разливат едни силни усещания,които само той може да ме накара да изпитам. -
-Самуил…- знам,че ще се ядоса ,но в момента искам да се обърна към него с името му. Получавам силно пляскане по дупето,след това по голите ми гърди. - …Самуил…- той се отдръпна и отново тласна. Погледнах го и застенах пред очите му.
-Само Господарю,Елена! - поклащам глава.
-Не! Докато ти се отдавам напълно като сега,ще казвам името ти. - отново получих силно пляскане по дупето и веднага усетих парене по бузата.
-Ти ми се отдаваш,защото харесваш какво ти причинявам. - отново се надвеси и започна да прикляка,движейки се в един нормален ритъм. - Така ли е?
-Да! - Това беше ,Самуил изсъска и натисна главата ми към килима,движейки се все по-яростно. Тестисите му се блъскат при всеки тласък,виждайки го да ме наблюдава с пламнали очи. - Господи! - прехапвам устна и свивам пръстите на ръцете и краката от интензивността на тласъците.
-Сложи ръцете си на бузите и ми покажи какво ти причиних. - излезе от мен и веднага направих това ,което ми каза. Усещам леко парене в областта на ануса ,но удоволствието е по-силно от всякога. Не съм чувала приятни неща за секса в ануса. Една приятелка ми каза,че не е могла да седне на дупето си от болка,затова и се напрегнах толкова много. В момента си мисля,че точно това ще се случи и с мен. - Пъхни си пръстите вътре. - пъхнах два от пръстите и с лекота влязоха. - Още един. - добавям трети и силно изпъшках. - Извади ги. Перфектно. Толкова покорна.
-Самуил,моля те! - той се изплю в ануса и легна по гръб за да ме придърпа към себе си. Сега с тази поза ще го усещам още повече. Без да се бави ,влезе в ануса ,прокара отново ръцете си под коленете и стисна главата ми. Започнах да пищя. Толкова много не съм пищяла никога. Явно това се хареса на Самуил щом плъзна ръката си през корема и стигна до клитора за да го разтърка. Той е толкова чувствителен в момента,че за секунди получих страхотен оргазъм,от който кожата ми настръхна и гърлото ми пресъхна от пищене. Отпускам се върху Самуил,но той няма намерението да спре. Все по-бързо се движи,а два от пръстите му влизат във вагината,карайки ме да се опитам да изпъна врата си от удоволствие,но той здраво стисна косата ми за да не мърдам. - Самуил….-обърна ме за секунда,сякаш съм една кукла и ме повдигна за да седна върху устата му. Сведох поглед и стиснах косата му ,издавайки звуци,за които не знаех,че могат да излязат от гърлото ми. - …Боже,какво ми причиняваш? - Самуил хвана гърдите ми и започна да ги мачка като от време на време прищипва с пръсти зърната.
-Сега ще разбереш какво.- плъзна ме по тялото си и толкова бързо влезе в ануса ,че подскочих от изненада. Прегърна ме през гърба и така ме притисна към себе си,че усетих топлия му дъх пред устните ми. - Няма по-красива жена от теб,Елена! - бързо поиска достъп и веднага преплетохме езиците си,докато дупето му подскача толкова неуморимо. - И си само моя. -
-Докато не ме убиеш. - стисна врата ми и направи три силни тласъка преди да свърши в мен. Изпъшка и рязко изпъна врата ми за да го захапе.
-От теб зависи.
Самуил
-Хванахте ли я? - попитах Стоил и Орлин, стоящи до вратата и чакат да приключа с почистването на "Аркуса.
-Да,в скривалището е. - кимам с глава,доволен ,че са изпълнили задачата,която възложих. Не го правя често,не ми харесва някой друг да върши работата ми,но сега предпочетох да остана с Елена. Напоследък не ми харесва това,което виждам. Последните два текста в дневника ѝ ,говори за смърт,която не желае,но се налага.
-Доведи ми Елена. - вдигам поглед към Орлин. Той тръгна към стаята ѝ,а през това време прибирам пистолета и обличам сакото. Преди да изляза от кабинета,Елена се появи на прага в светло син гащеризон прилепнал по перфектните ѝ извивки. - Не ми харесва това.- гърдите ѝ са прекрасни,но тази празнота между тях не е добре за нервите ми.
-Беше в гардероба. Не съм я купувала аз. -
-Внимавай с тона.- Орлин и Стоил вървят към стълбището,а аз я притиснах към стената и дръпнах тънкия плат за да захапя зърното ѝ. Елена изпъшка и повдигна крака си за да го хвана и да плъзна ръката си по бедрото ѝ, спирайки се на хубавото ѝ дупе. Преди няколко дена ѝ го взех и ми се иска пак да го видя толкова разширен. - Не знам какво да те правя. - с нежелание се отдръпвам и грубо прокарвам ръката си през косата. С всеки изминал ден усещам как стремглаво влиза под кожата ми и точно от това се опасявах,когато ѝ взех девствеността. Не трябваше да се поддавам на изкушението,сега замислям как да се отърва от нея. - Върви ,Елена! - объркания ѝ поглед още повече ме кара да обмисля действията си.
-Какво ти става? - слизам по стъпалата колкото се може по-бързо за да се отдалеча. Тя е като магнит.
-Не задавай тъпи въпроси. - изсъсках аз,излизайки от къщата. Стоил е отворил вратата на черния джип "Kia Sportage" с напълно затъмнени стъкла, купувайки го наскоро за да го заменя с лимузината. Не ми се искаше да го правя,тя също остана от брат ми,но ми трябва нещо по-бързо и по-защитено. Джипа е брониран и реших да го купя заради Елена. Още една причина да искам да спра това,което се случва с мен. - Ако не си оправиш деколтето ,ще те накарам да се качиш и да се преоблечеш.
-Самуиле,гърдите ми не се виждат. - сто пъти я предупредих да не се обръща към мен с име. Знае и пак го прави.
-Виждам зърната ти. - свивам ръката си в юмрук и извръщам поглед от съблазнителното същество до мен.
-А аз виждам гадното ти настроение. - отсече тя,карайки ме да сложа ръката на устата ѝ и да приближа лицето си до толкова,че да вижда много добре колко ярост има в очите ми.
-Сега по- добре ли го виждаш? - съскам аз,усещайки раздвижване на предните седалки. Стоил може да е гадняр,но с Елена е по-търпелив,нямам представа защо. Тя кимна с глава и погледна право в очите ми. - Някой път е хубаво да замълчиш. Нали? - отново кимна и с това се отдръпвам и откопчавам сакото си. Прокарвам ръката си през устата и вземам "Аркуса" за да видя дали е зареден. В момента се опитвам да се разсея и да не обръщам внимание на Елена,но нейния аромат е навсякъде. По тапицерията,по дрехите ми,макар да ги давам редовно на химическо,дори ръката ми ,която я стискаше за устата мирише на нея.
-Утре може ли да отида на лекции? Вече трети ден не ме пускаш и изтървам важни упражнения. - изскърцах със зъби и натиснах предпазителя ,сякаш всеки момент ще я гръмна.
-Онзи с кривата усмивка…Йоан ли е какъв е,не ми харесва как те чука с очи.
-Той ми е колега. Добро момче…
-Тези тъпотии ги говори някъде другъде. Разбери,Елена…- прокарвам ръката си през косата,която постоянно увивам около юмрука си и с това пениса ми се раздвижва,опитвайки се да скъса панталона от дърпане. - …ще убия следващия и за миг няма да съжаля за постъпката си. Не забравяй коя си и къде живееш. Ако не те бях взел ,щеше да останеш на улицата,там,където баща ти те изпрати,без да помисли.- Елена ме погледна,поглед,от който може да прогори дупки през лицето ми.
-Ти сериозно ли го каза? - въртя един кичур между пръстите си и безразлично кимам с глава. - Ти ме държиш на сила,това няма нищо общо с помощта,за която говориш,а и имах къде да отида. Имам роднини и приятели,които на драго сърце щяха да ме приютят.
-И къде са те,Елена?
-Със сигурност не знаят какво се е случило с татко и къде съм сега. -веднага Стоил завъртя главата си за да ме погледна. Той много добре знае какви хора са роднините ѝ в чужбина. Не искат да дишат един въздух с нея и това като го разбере,ще потъне вдън земя от срам заради скъпото си татенце.
-Колко си наивна,Славейче. - увивам още един кичур между пръстите си и самодоволно се усмихвам.
-Какво знаеш? - попита тя,присвивайки очи. Май вече започна да ме опознава и в момента подозира,че наистина знам повече отколкото ми се иска.
-Достатъчно за да съм сигурен в думите си.- Елена извърна поглед и примълча. Тази тишина не е типична за нея и след малко осъзнах ,че тя леко се тресе и плаче. - Няма къде да отидеш. - проумя ,че говоря истината и с това тихия плач се превърна в силно ридане. Намествам се на седалката и веднага забелязвам реакциите на момчетата отпред. Орлин постоянно поглежда на огледалото за задно виждане,а Стоил стиска здраво челюстта си и свива ръце в юмруци. Напрегнати са. Към Елена се държат по-друг начин в сравнение с курвите,които често посещават къщата. Не съм разговарял с тях относно Елена,но и най-големия глупак да си ще забележиш начина,по който реагират,когато тя е тъжна и плаче.
След около десетина минути Орлин паркира джипа пред входа на къщата,която брат ми превърна в голям ресторант на два етажа. Отвън наистина изглежда на къща за живеене,но отвътре е с интериор за ресторант. Елена не ме погледна през останалата част от пътя,както и като хванах ръката ѝ за да слезе от джипа. Тя е разстроена и ще я оставя да се успокои. Моите думи едва ли ще успеят да разведрят положението,по- скоро ще го влошат.
Стоил и Орлин влизат първи и вървят към обичайната маса. Персоналът ме поздравява,включително и момичетата- сервитьорки,които редовно чуках в кабинета на втория етаж. Елена е свела глава и гледа в краката си. С такъв баща като нейния е жалко,такава красива жена и таланта,който има да бъде сама и мразена от роднините си.
-Какво ще пиеш? - настаняваме се на сепарето и сервитьорката Теди,която харесва само аналното чукане ми се усмихна.
-Вода. - отговори тя с пресипнал глас.
-Обичайното. - казвам аз без да я поглеждам. Тя се изниза ,а Елена се взря в някаква неутрална точка. - Тиха си.
-Има ли какво да кажа? - тежко издиша тя. - Аз съм прецакана,това е.
-Не си доволна от грижите,които полагам,така ли? - не ме интересува какво мисли за мен или дали ѝ харесва в къщата,аз имам цел за осъществяване.
-Не съм казала това.
-А какво? - Теди се връща с притиетата ни,вземайки чашата си с уиски и водата на Елена за да я накарам да стане и да отидем на друго място.
-Къде отиваме? - стискам я за лакътя и я повеждам към втория етаж. Веднага се усети тежкото присъствие на Стоил и Орлин зад нас.
-Имам работа. -
-Чакай…ресторанта,твой ли е? - бързо схваща.
-Да! - кимам на няколко души,с които съм работил и изкачваме стъпалата. Вторият етаж е празен,по това време не се отваря за клиенти. Това беше правило при брат ми и продължавам да го спазвам. - Колко умееш да боравиш с цифри? - отварям вратата на кабинета и я бутам за да влезе. Тя се препъна, хващайки се за стола пред голямото махагоново бюро. Правя знак на Орлин и Стоил да стоят пред вратата.
-Не съм добра. - погледна ме,когато заобиколих бюрото и седнах на широкия фотьойл. Все още се чудя брат ми как е седял на него,толкова е неудобен.
-Помогни ми да разчета няколко документа. - Елена повдигна вежди от почуда. Игнорирам реакцията ѝ и подавам една жълта папка. Тя колебливо я отваря и се зачита.
-Това са писмени обяснения. Коя е Теодора Симеонова? Както и Валентин Кисимов? -
-Те са лъжци и крадци. - Елена отново сведе глава към документите. Разгърна една страница и попадна на няколко снимки,които камерите са доловили.
-Защо ми го показваш? - вземам химикала от бюрото за да го завъртя между пръстите си.
-Защото ти ще решиш как да постъпиш с тях. - Елена рязко вдигна поглед.
-Какво?! Чакай малко. Защо аз? Какво ме касае бизнеса ти?
-Нали ти беше скучно в къщата? - тя не каза нищо,но няма как да пренебрегна редовните ѝ оплаквания, как цял ден няма какво да прави и я държа в затвор. - Ще те направя управител ,както и ще има вечер,в която ти ще пееш. -
-Не! Искам да уча,а не да бъда тук. - Елена реагира както обикновенно,твърде импулсивно.
-Университетът не е за теб. Ти имаш таланта,просто трябва да го развиеш.- Хвърли папката към мен и сложи ръцете си на бюрото,изричайки думи,от които бих я наказал.
-Може да контролираш всяка частица от мен,да ми се подиграваш и дори да ме обиждаш,но не вземай единственото нещо,което има някакъв смисъл в скапания ми живот.
-Смени тона,Елена!
-Няма! - явно трябва да ѝ обясня в какво положение е. Рязко ставам от фотьойла и се пресягам през бюрото за да я приближа към лицето си.
-Не можа ли да разбереш,че нямаш избор? - челата ни се сблъскват,а аз продължавам да ѝ напомням за ситуацията,в която е. - Достатъчно съм добър с теб,не ме карай да правя неща,за които ще съжаляваш. - Само тук ще знам какво прави. Ще е под пълен контрол.
-Моля те!
-Казах нещо. Ти си моя жена и като такава ще се съгласяваш на това,което съм решил. - сълзи пълнят очите ѝ. - Ще работиш тук,ще командваш целия персонал,ще пееш и ще си тръгваш ,когато пожелаеш. Кое не ти харесва? - гледа ме с насълзени очи дълго време,докато не отговори.
-Харесва ми. - пускам я и тежко сядам на фотьойла.
-Сега реши дали тези двамата ще живеят или ще умрат.
Елена
Цяла вечер плаках от нещастието,което ме сполетя. Самуил ме отписа от Университета,това,което най-много исках. Мечтата ми да се усъвършенствам си отиде,толкова бързо,колкото,когато ми съобщи,че ще уча. Другото,което ме измъчва е, наистина ли баща ми не помисли за мен и дефакто аз щях да остана на улицата. Вече не знам какво да си мисля,аз съм на прага да полудея от мъка. Толкова много обичах татко,той беше целия ми живот,крипях се на него в най-трудните ми моменти,а сега имам чувството,че сърцето ми е разкъсано на две и това ще ме погуби.
-Елена?! - свивам се в ембрионална поза и затварям очи.- Трябваше да си готова.
-Не ми е добре. Остави ме. - нямам представа колко е часа,трябваше в 07:00 да съм облечена и готова за първия ми работен ден.
-Какво има? - усещам го да прикляка пред леглото ми и с това ме подтикна да отворя очите си. Непоносимо красив както винаги. - Защо си плакала?
-Много добър въпрос. Живота ми е отвратителен. Мразя себе си,мразя теб,мразя всички,които са около мен. - завъртях се на другата страна и отново заплаках.
-Облечи се. Чакам те в джипа. - естествено Самуил е напълно безразличен от думите и сълзите,които проливам.
-Не! Никъде няма да ходя. - спрях го преди да излезе от стаята ми. - И не съм твоя жена. Не съм Карамазова.
-Русева умря преди повече от месец. -
-Карамазова също ще умре. -
-Това ще го реша аз,Елена! Не ти,не някой друг ,а аз! - излезе от стаята и затръшна вратата. Нервно ставам от леглото и изхлузвам нощницата през глава. Отварям гардероба и вземам най- провокативната рокля за да го извадя извън нерви. Щом аз съм в такова отвратително настроение,ще се опитам и неговото да стане същото за секунди. Минавам през банята за да се измия и прибирам косата си на опашка. Връщам се в стаята за да сложа спирала и тъмно червено червило като роклята. Преди да изляза от къщата,обувам черните десет сантиметрови обувки на ток с каишка,вземам телефона,който досега не съм го използвала,защото Самуил следи дали ще си направя профил в социалните мрежи и вбесена пристъпвам към проклетия тъмен джип. Тъмен като душата му. - Какво ,по дяволите си облякла?! - още като седнах и черните ми прашки лъснаха пред очите му.
-Очевидно е рокля. - дърпам роклята за да излязат още повече гърдите ми. Забравих да си сложа сутиен. Чудесно,още повече ще го ядосам.
-Така няма да отидеш в ресторанта. Изглеждаш на курва.
-Аз какво съм? Не съм ли курва?- Самуил грубо прокара ръката си през устата,явно се бори с гнева,който успях да предизвикам.
-Елена,върни се в къщата и се преоблечи. - не мърдам от мястото си,а Орлин само ме погледна през огледалото за задно виждане. Този път Стоил е останал в къщата. - Веднага! - силният му вик ме накара да сляза от джипа и да притичам до колкото мога към вратата на къщата. Още не съм изкачила всички стъпала и татуираната ръка на Самуил ме стисна за гърлото,побутвайки ме да продължа да вървя. Влизаме в стаята ми и падам по корем на леглото. Самуил затръшна вратата и свали панталона си за да изкара напълно еректиралия си пенис. - Ще ми се правиш на интересна ,а? - натисна главата ми към одеялото с една ръка ,а с другата издърпа роклята и свали прашката по краката ми. Бързо ме повдигна за да застана на колене,както и бързо влезе в мен силно пищейки. Не бях възбудена и леко ме заболя. - Коя курва си,Елена? - отдръпна се и отново се заби в мен,пищейки за втори път.
-Твоята. - Самуил ме плесна по дупето и хвана конската ми опашка за да я дръпне към себе си.
-Не чух. - соковете ми вече напоиха пениса му и отново изпищях от удоволствие.
-Твоята. - пъхна четирите си пръста в устата ми и натисна долните ми зъби,докато пениса му преминава между стените ми.
-Ако още един път си позволиш така да ми говориш…- напълно излезе от мен и пак влезе. Забелвам очи при втория път. - …ще те оставя на улицата като бездомно куче. Разбра ли? - третият път буквално ме накара да потреперя,а при четвъртия топлина се разля под корема.
-Да! - извиках аз,когато изкара пръстите си,но след малко отново ги върна като този път са на вътрешността на бузата ми.
-Мамка му,така ме ядоса,че не се побирам в кожата си. - качи се на леглото и още повече дръпна опашката със свободната си ръка за да изпъне врата ми и да го погледна над главата. Сякаш усети ,че ще свърша и излезе от мен. Изчака няколко секунди и силно се заби. - Така искам…- стисна зъби,сякаш се сдържа да не го сподели. - …искам…- пусна опашката и махна пръстите си за да постави и двете си ръце върху челото ми,гледайки ме в очите. - …да ти причиня болка. Толкова силна,че да не може да вървиш. - тежко преглътнах от думите му. - Изплези езика си. - тялото ми се тресе от тласъците му и едва изплезвам езика си от писъците,които след всеки се изтръгват от гърлото ми. - Идва ми да изкарам ножа и да ти го отрежа за да спреш да ме ядосваш. - обърна ме по гръб и закри тялото ми със своето,тласкайки по същия начин. Груб е,но отдавна болката отмина и сега всичко,което прави ме възбужда. - Искаш ли да го направя? - отново топлина се разлива под корема.
-Не! - гали косата ми от корена до началото на опашката и докосна езика си с моя. Завъртяхме ги сякаш водим някаква игра и след поредното преплитане Самуил събра слюнка в устата си и я изплю върху езика ми. Прибирам го и веднага преглъщам,докато го гледам в очите.
-Мамка му,това малко ми оправи настроението. Сега падни на колене и изцапай пениса ми с червилото си. - Точно преди да свърша,той се отдръпна и стъпа на земята ,докато аз падам на колене и поемам главичката,вдигайки поглед към него. Усещам вкусът на възбудата си и неговия мъжествен аромат и хващам коравия му пенис ,плъзвайки езика си през вените. Самуил хвана опашката ми и рязко я дръпна за да ме натисне към леглото и да ме обкрачи. Приклекна и издаде бедра напред за да го поема до колкото мога. Поставям ръцете си на бедрата му и леко се закашлях от натиска на главичката. Той се отдръпна,но след секунда отново влезе и започна да ме чука в устата. - Няма по-възбуждащо нещо да гледам как лапаш пениса ми и да те слушам да стенеш,заради това. - дръпна се и повдигна опашката ми над главата. - Така хубаво ти се е размазало червилото. - плесна ме по бузите с пениса си и отново го върна в устата ми. - Давай,Елена! - стиснах бедрата му,когато го натисна много повече отколкото мога и с това той изпъшка,излезе от устата ми,свали чашките на роклята и свърши върху гърдите ми. Гледам го в очите,той прави същото,докато не ме стисна за бузите и не се приближи до толкова,че да усетя топлия му дъх. - Това да ти е за последно. Сега те чуках като курва и те оставих незадоволена ,защото си курва. Ти сама си си виновна. Другият път не се обличай така и не се наричай така. Ясно?!
-Да! - Самуил прибра пениса си ,закопча панталона и грубо прокара ръката си през косата,правейки я по-рошава.
-Облечи нещо прибрано,не искам да убивам още някого заради това как те гледал.- излезе от стаята ми,а на мен ми трябваше няколко секунди за да осъзная какво се случи. Даде ми урок и по дяволите това наистина беше гадно. Почувствах се използвана и омърсена. Със сълзи на очи влизам в банята за да сваля роклята и да си ударя един бърз душ за пет минути. Даже не си правя труда да се увия в кърпа,в момента се чувствам отвратително и това му беше целта.
Обличам обикновена черна рокля с дълъг ръкав,стигаща до коленете ми. Гърдите ми са прибрани до колкото позволява роклята и с това спазвам искането му. Почиствам остатъците от червилото и слагам същото върху устните си.
Стоил пие кафе на плота на кухнята и за секунда ме погледна след това върна вниманието си към телефона. От месец съм тук и стигнах до извода,че този е по-безразличен и от Самуил. Направо се чудя какво може да го зарадва за да промени страшното си изражение всеки ден.
-Елена ,ще пее тази вечер. Извикай повече хора и подготви сцена. - каза Самуил по телефона,когато се качих в джипа. Погледнах го ,той направи същото като очите му бавно преминаха по всяка част от тялото ми. - Искам целият ресторант да е пълен. - свали телефона от ухото си и го остави между нас.
-Не си ми казал,че тази вечер ще пея.
-Трябваше ли? - кръстосвам краката си и свеждам поглед към татуирания пистолет на ръката,която тежко падна върху бедрото ми.
-Исках да се подготвя. - тихо казвам аз.
-Коя песен ще изпееш? -
-Само една ли мога?
-Колкото искаш.
-"За тебе бях" на Лили Иванова. - обичам я тази песен и често я пеех на майка и татко. Самуил замлъкна и с това ме накара да го погледна. Гледа през прозореца и мърда челюстта си.- Проблем ли е?
-Не! Изпей също и една от твоите песни. Тези,които пишеш. -
-Не са готови. Имам само текст,но мелодия…
-Какво ти трябва? - прекъсна ме той.
-Трябва ми пиано. - без да ме погледне,взе телефона и набра някакъв номер.
-Намери и пиано. - прехапвам езика си и правя същото като него,гледам през прозореца.
Изминават няколко секунди в пълна тишина,докато не завъртя главата ми и грубо вкара езика си в устата ми. Стиска ме за врата и преплита езика си около моя,карайки ме да сложа ръката си на бедрото му. Целуваме се може би повече от минута и ,когато се отдръпна ,аз едва се стърпях да не му кажа да върне хубавите си устни и да го направи отново.
Синьо-сивите му очи заблестяха,знак,че е възбуден,но за съжаление извърна поглед и отново се загледа през прозореца,осъзнавайки,че желанието за още бързо отлетя като ято птици.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.