Жасмина
Отхвърлям поредното обаждане от Данаил Ангелов. Не искам да разговарям с него. Твърде краен беше с действията си,а дефакто проблема е друг. Нямам намерение да го деля,с която и да е. Не понасям съпругата му,не понасям как се държи с мен ,не понасям ехидната ѝ усмивка. Ясно стана,че е чукал и колежката си. Дали е преди мен,дали е по време на нашите среща,няма значение. Дойде ми в повече,особено срещата с тях преди месец. Беше меко казано отвратителна.
Колкото и да съм влюбена,време е да продължа живота си и да следвам щастието някъде другъде. Далеч от Ангелов. Далеч от проблеми.
-Ехо! - пред очите ми се появи сериозното изражение на шефа ми. Дърт и напълно изкуфял. Не мога да го понасям,но в малкият град Своге има една библиотека и тук без проблем ме наеха . - Книгите чакат. - кимам с глава и тръгвам към количката за да наредя книгите,които читателите връщат. Работата е същата като при голямата библиотека в София,с малката разлика в заплащането,но пък компенсира с по-евтините квартири. Не се оплаквам ,успявам да се справя. Само ми липсва майка и татко ,но гледам всяка седмица да пътувам до София и да се виждаме.
Докато нареждам всички книги в количката,ръката ми замръзна,когато чух един познат глас. Не! От един месец се крия и сега ,ако ме види и всичко отива по дяволите.
Оставам всичко и се скривам до рафта със секция "фантастика".
-Заданието за архитектурно проектиране на офис сграда до Градската библиотека включва идеен проект и архитектура на сграда с изразен характер и модерно архитектурно решение в градска среда. - гласът му все по-ясен става ,това означава,че идва в моя посока. - Като архитект показвам внимание към детайлите при архитектурното планиране на сградата. Модерната визия и архитектурен стил целят да се подчертаят отделните елементи….-
-Жасмина! - силно стискам очи при споменаването на името ми. Шефът ми е толкова несъобразителен човек. - Какво правиш?
-Аз…- пред очите ми се появи греховният мъж,Гавраил Ангелов.
-А,кой бил тук. - оправям очилата си и изправям гръб за да не изглеждам толкова притеснена.
-Здравейте,Господин Ангелов! - шефът ми се намръщи като видя и чу,че се познаваме и реши да не ми създава проблеми,а само да кимне към количката с книги.
-Господа,след малко ще дойда. - каза той на двамата костюмари. Те тръгнаха към изхода на библиотеката,а Гавраил ме наблюдава със зоркия си поглед. - Данаил,не спира да те търси. - премълчах си,не знаейки какво да кажа.- Защо,Жасмина?
-Няма смисъл да продължаваме. - Гавраил се приближи и веднага опияняващият му аромат се впи в ноздрите ми.
-Знаеш ли,че Данаил е човек,който трудно може да се откаже? - прошепна той в ухото ми и затъкна няколко кичура.- Здраво се е вкопчил в теб. Като пиявица е,а това досега не се е случвало. Според думите му,никоя не заслужава, той да се промени….- погледнах го в очите.- …докато не срещна теб.- вместо да ме зарадва това,което чувам,аз се ядосах.
-Не ти вярвам. Двамата така добре ме омайвате,с харизмата си,но този път няма да се получи. Бъди сигурен. - смело казвам аз.
-Ангелови да омайват…-потупа с пръст долната устна,сякаш размишлява над думите ми. - …до колкото знам ние не правим нищо.
-Не се прави на дръж ми шапката. - не мога да повярвам,че така му говоря. -
-А ти на толкова безразлична. Не ти отива. - стисна рафта точно до главата ми и се приближи до толкова,че да усетя топлия му дъх. - Вие,жените си мислите,че като се правите на недостъпни и така ще получите това,което искате. В повечето случаи даже не знаете какво искате. Хем боли,хем сърби. - свих устни.
-Благодаря за разсъжденията,нямаше нужда. Сега….- отдръпнах се. Тази близост ми дойде в повече. - ….ако обичаш ме остави. Имам работа. - приглаждам полата и се връщам при количката за да подредя книгите.
-Пак заповядай! -стискам книгата и чакам да излезе от библиотеката. Тези греховни братя могат жива да ме изядат,стига да искат. Но няма да се оставя толкова лесно. Планирала съм да създам нови запознанства. Така ще се утърся от Данаил.
Времето тече и скоро библиотеката ще затвори. Подреждам последните книги и проверявам всеки рафт дали има паднала книга или липсваща такава. Изглежда всичко е наред и вече мога да се добера до гардеробната за да си взема палтото и чантата.
Изкуфелият ми шеф тръгна по-рано и сега на информация е колежката ми Кристина. Жена на около възрастта на майка ми. От скоро е тука и се справя сравнително добре,но от друга страна този неин поглед ,който почти е през целия ден, ме притеснява. Не знам за какво си мисли,но е леко плашещо.
-Как си?
-Добре! Ти? - обличам палтото и вземам чантата,готова да изляза навън. Обожавам свежия въздух в това малко градче. В сравнение със София,тук е като рай.
-Ами добре! Щом си тръгваме. - кимам с глава и поглеждам към телефона,виждайки пропуснато обаждане от Данаил,но и от Драго.
Пиша на Драго как е минал деня ми и прибирам телефона в чантата. След срещата с Данаил в библиотеката,реших да му кажа,че искам да бъдем само приятели. Нищо повече.
Не съм готова за нова връзка. Не искам да го заблуждавам по някакъв начин или да си играя с чувствата му. Той се съгласи и всеки ден или си пишем или се чуваме. Добър събеседник е. Харесва ми като човек,макар да усещам от време на време намеците,които прави,но гледам да ги пренебрегна.
-Лека вечер,Криси!-
;Лека вечер!- преди да изляза,поглеждам през рамо за да я видя отново да се взира в мен. Странна жена.
Забравям за Кристина веднага ,щом лекият ветрец повя косата ми. Октомври месец е променлив,но тази вечер е изключително топло и приятно.
И сега като се замисля,все още не ми се прибира,затова решавам да седна на една пейка близо до библиотеката.
Телефонът ми известява за съобщение,но сега нямам желание да отговарям на когото и да е. Искам да релаксирам и да не мисля за никого. Имам нужда от това.
Няма и минута и мелодията на позвъняване се чу. Изваждам телефона и натискам червената слушалка,затваряйки на Данаил. Колко е упорит. Гавраил май ще излезе прав. Трудно се отказва.
Отново звънни и това вече ме вбеси.
-Нахално копеле….не разбра ли,че не искам да ти вдигам?- трябва да го блокирам,само да разбера как.
-Копеле,а?- пръста ми замръзна точно на функцията "блокиране на номер"- Мамка му,Жасмина…- Данаил е точно срещу мен и от уличната лампа виждам изкривеното му лице от ярост.- …Защо ме караш да издивявам? - вземам чантата си и бягам по посока квартирата.
Яко сгафих.
Жасмина
Краката ме заболяха от проклетите обувки на ток. Кой дявол ме накара да обуя по-високите. Уж да изглеждам по-представителна,а сега се мъча като на няколко пъти токчето ми се изкривява и едва не падам на земята.
-Проклет Гавраил,проклет Гавраил…- шепна на себе си и продължавам да притичвам. -...Проклет Гавраил,проклет,проклет,проклет…мамка му. - падам по лице на земята.
-Стани,защото след малко така ще те напляскам. - изправям се за да се отзова с вирнато дупе и с главата надолу.
-Мога да вървя. - извиках аз.
-Видях,затова падна по лице. - повдигам глава за да видя къде сме. Той не знае къде е квартирата и върви в грешната посока.
-Върни се и мини по тясната улица. - Данаил се върна и смело тръгна по улицата. - Пусни ме!Чуваш ли,Данаиле? - ударих го по гърба с юмрук.
-Продължавай да ме ядосваш.
-Ще правя каквото си искам. -крещя аз и в същият момент се чува телефона ми. - Какво правиш? - да не би да ми отваря чантата?
-Така значи…на мен ми затваряш и не отговаряш на съобщенията ми ,а на онзи льольо пишеш. - след всяка изречена дума ,той ръмжи все повече. -Насочвай ме на къде да вървя.
-Не! -
-Търпението ми се изпари,Жасмина.
-Не ме интересува. - държи се като неандерталец.
-Ще те заинтересува….съвсем скоро.- ако си мисли ,че заплахите му ми действат,жестоко се лъже. - Казвай!- спря да върви,а аз леко повдигам глава за да видя,че е на около петдесет метра от блока.
-Синият блок.- отново бърка в чантата и този път да извади ключа. Много мразя някой да ми рови в чантата. Направо полудявам.
Данаил без проблем отключва вратата на блока и след секунда се усещам,че на ключа пише номера на апартамента. Изкачва стъпалата до втория етаж и след малко прекрачва прага на дома ми през последния един месец. Съвсем скромен апартамент с две стаи. Хол и кухня заедно,другата стая е спалнята ,баня и тоалетна в едно. За сам човек дори е много,но това беше единственото място,което е свободно.
Данаил ме пусна и веднага гърба ми залепва за дивана.
-Защо не ми вдигаше,Жасмина?
-Защото така. Не искам да разговарям с теб. - прокара и двете си ръце през косата ми и така я дръпна ,че изпъна врата ми.
-Заради льольото,нали?
-И дори да е заради него,какво ти пука. - разтвори краката ми с коляно и изръмжа пред лицето.
-Пука ми и то много. Малко му беше,трябваше да си получи заслуженото. - спомена за срещата с Драго и Данаил в библиотеката се появи пред очите ми.
-Жасмина! - цялата настръхвам,когато чувам гласът на Данаил. Какво прави тук?- Ела да поговорим. - Драго ме придърпа към себе си и това беше огромна грешка. Сякаш биг застана срещу нас,готов да тропне и да ни отнесе от пътя.
Толкова бързо се случи,че не успях да реагирам. Данаил го отдръпна от мен и такъв юмрук му заби в лицето,че Драго падна на земята по дупе.
-Усетих те,мамка му! - сочи с пръст към Драго,а всички колеги и читатели стоят настрана и ни гледат.- Прости се с университета,келешче и ,ако още един път те видя ще те пречукам от бой,ясен ли съм? - Драго седна и избърса кръвта около устата,а аз стоя като препарирана и не знам какво да кажа. След онзи път,в който ме напляска до болка и не можах да седна на дупето си,сега е по-агресивен. Чак е плашещо.- Сега,ела с мен! Трябва да поговорим.
Така и не отидох. Заинатих се и избягах от Данаил,Драго,колегите и редовните читатели в библиотеката.
Видях на какво е способен и взех кардинално решение да се отдалеча от всички,включително и от семейството си. Прибрах се и приготвих куфара за из път. Естествено родителите ми не бяха доволни. Баща ми побесня и не искаше да ме пуска ,но аз бях категорична в решението си.
Хванах последния влак до Своге като през това време търсих в интернет къде да пренощувам. За града знаех много малко. Нямам приятели,нито роднини,но първия ,за когото се сетих беше той. А и не е много далеч от София.
Намерих малък хотел на добра цена за една нощувка и на следващия ден попаднах на тази двустайна квартира. Собственичката беше твърде добра за да влезе в положението ми и позволи да се нанеса като ѝ дам само половината сума от наема. Даже не искаше депозит.
-За какво дойде? За да ми крещиш или да ми напомниш за агресивното си поведение?
-Не е ли очевидно? - стисна гърлото ми след това спусна ръката си към подгъва на полата. Широко са разтворени краката ми и полата се е подгънала, така лесно може да се добере до бельото.
-При теб няма нищо очевидно. - пъшкам при лекото докосване между срамните устни през бельото.
-Така ли мислиш? - издиша във врата ми и грубо отмести бельото настрани за да плесне клитора с дланта си. Едновременно изписках и подскочих. Повтори го още няколко пъти като ме държи здраво за да не мърдам. В момента ме наказва.
-Да! Ти ме приемаш за даденост,сякаш трябва да съм на линия по всяко време,но вече са замесени чувства и това ме накара да се замисля,че е време да се отдръпна….- отново изписквам. - ….Не ме уважаваш като жена. - Данаил ме обърна по корем и свали бельото ми за секунда. Натисна главата ми към дивана и започна да пляска дупето ми. Тялото ми реагира и вече съм влажна.
-Не си послушна,Жасмина. Ученичките не правят така. - за пореден път пъшкам.-
-Тук ,не сме в роля. Сега съм Жасмина и не съм ученичка,а жена,която е влюбена в теб. - продължава да ме пляска като редува ту едната буза ту другата. Със сигурност съм намокрила дивана под себе си. Пляскането никога не ми причинява болка,а само удоволствие.
-Нищо не знаеш за моите чувства,Жасминке. - съвсем леко разтвори краката ми за да види как тека.
-Сподели ми. - за секунда ме залепи за прозореца и запуши устата ми с ръка. С другата потърка бузите и отново започна да ме пляска. Усещам вътрешността на бедрата ми влажни. Ако ме докосне по клитора и ще свърша.
Пляс…пляс…опитвам се да пищя,но здраво е запушил устата ми. След малко се чува ясния звук на катарама и очите ми се разширяват ,когато леко ме плесна с колана си. Това вече е друго и сега се смесва болката с удоволствието. Интересно е,но до едно време. Данаил е напълно безмилостен. Леките удари ги замени с по-силни.
Отдръпна ръката си от устата ми и запищявам.
-Ще спра ,ако разкараш льольото от картинката. - стисна ме за тила и отново ме удари. Съскам
-Той е просто приятел. Нищо повече. - плъзна колана по двете ми бузи,усещайки ги да парят.
-Този те целуваше. Няма как да ти бъде приятел. Винаги ще има задни мисли.
-Глупости. - казвам аз и в същия момент телефона ми прозвъня. Данаил ме пусна и отиде да го вземе,сякаш си е негов. - Дай ми го! - опитвам се да го взема ,но не ми позволява.
-Кажи му го! Сега! - вдигна на Драго,а аз се взирам в екрана и се чудя какво да правя. Ако откажа,Данаил ще продължи да ме удря с колана,ако зарежа Драго имам усещането,че ще дойде до Своге за да ме търси. За този един месец малко или много го опознах. Имаше случай ,в който аз не му вдигнах цял ден,защото бях на работа и той буквално откачи.
-Ало! Ало! Жаси! - Данаил изръмжа като чу как се обръща към мен.
-Ало! - гласът ми потрепери.
-Добре ли си? -
-Да! Аз….- поглежда към Данаил. Виждам яростта в очите му,но и решителността да вземе това,за което е дошъл.
-Какво има?
-Съжалявам….не ме търси повече. - затварям му и след секунда отново ми звънни.
-Откачам,когато става дума за теб. Разбираш ли? - Данаил стисна брадичката ми за да вдигна поглед. Една непоискана сълза падна на бузата ми,карайки го с палец да я избърше.
-Не! Не разбирам! - зрението ми се замъгли от сълзите,които напират да се излеят от очите ми.
-Ти си моя и това трябва да го знаеш.
Жасмина
Вече за двадесети път отхвърлям обажданията от Драго. Както си мислих,той е откачил,а и съобщенията ,които ми изпраща го доказва.
Драго: Защо не ми вдигаш?
Драго: Ще се побъркам. Поне ми напиши един ред.
Драго: Как така от нищото го реши?
Драго: Не го прави. Сега изградихме нашата връзка.
Все още се чудя за каква връзка говори.
Драго: Оставяш ме в неведение. Не мога така.
Това е последното съобщение и е изпратено преди час. Вече не знам какво да мисля. Нямаме връзка с Данаил,освен да се чукаме ,а действията му бяха твърде крайни. Приключих приятелските си взаимоотношения с Драго,защото не иска друг мъж около мен,а той замина веднага след като ме напляска и ме остави сама.
Дупето ми ме боли,на места има червени линии от колана. Като седна е нетърпимо,затова през нощта спах настрани. На няколко пъти ми идваше да му се обадя и да го ругая,така както аз си знам. Да му кажа,че е ненормално копеле и иска все да става на неговото,но не го направих. Стисках зъби и търсих други алтернативи.
Не мога вечно да бягам. Както се видя,съвсем случайно срещнах проклетия му брат. Тези двамата са си лика прилика и имам усещането,че крият мръсните си тайни.
Поклащам глава на налудничавите си мисли и отпивам от горещия шоколад. Всяка сутрин преди работа изпивам една чаша,така се чувствам по-добре,сякаш деня ми ще е изпълнен с много емоции.
Тъкмо да оставя празната чаша в мивката и на вратата се почука. Интересно. Няма кой друг да е освен Данаил и хазяйката.
Вземам халата от стола и набързо прикривам дантелената нощница,която не оставя нищо на въображението.
-Здрасти!
-Какво правиш тук?....Ъ-ъ…Откъде знаеш къде живея?
-Ти ми каза. - почесвам се по главата. - Може ли да вляза?- зеленият му поглед се втурна да ме оглежда.
-Да!- отдръпвам се за да влезе,а дръзкия дървесно-пикантен аромат Paco Rabanne 1 Million изпълни ноздрите ми. Бях му споделила кой мъжки аромат ми е любим и сега се е напръскал със същия. - След малко трябва да тръгвам за работа.
-Знам! - седна на дивана и отново ме огледа. - Имаш ли нещо да ми казваш?
-Не!- стягам връзките за да не се разтвори халата. - Нещо за пиене?
-Не! - този зелен поглед взе да ме притеснява. - Заради Данаил ли?
-Заради това ли дойде?- Драго се изправи и с пръст погали бузата ми.
-Ние сме приятели и ще направя всичко за да си добре. - "приятелите" както той казва,не се докосват по този начин. Сега пръста му е близо до цепката на гърдите ми.
-Недей! - отдръпвам се,отдалечавайки се все повече от тази близост. - Като ще сме приятели ,да се държим като такива. - прокара ръка през рошавата си коса и шумно издиша.
-Добре! - взира се в мен,както и аз в него. В пълно мълчание. Секундите текат,а моето време да се приготвям за работа чука на вратата.
-Аз…м-м…трябва да се оправям. - стискам връзките на халата,а Драго кимна с глава.
-Ще те изчакам! - тръгвам към стаята ми и затварям вратата след себе си. Отвързвам халата и го свалям от раменете си,оставяйки по дантелената нощница. Тъкмо да я сваля и вратата се отваря. За секунда замръзвам на място,а стъпките идващи към мен ме карат да погледна през рамо. Драго отметна косата ми на едното рамо и постави няколко целувки на другото. Затварям очи и изпъвам врата си,давайки му повече достъп. Не се бави и продължи нагоре като от време на време засмуква кожата ми. Толкова е приятно и възбуждащо. Зърната ми настръхнаха от всички тези целувки. - Толкова хубаво миришеш. - ръката му заобиколи гърдите ми след това корема и се спря между краката. Простенвам и прокарвам ръката си през рошавата му коса. Целувките стават все по-мокри,а пръстите му влизат под бельото и се заиграват с клитора. - Страхотна си. Само за теб мисля. - задвижвам дупето си ,търкайки го между бедрата му. Драго изсъска и рязко ме придърпа към себе си,вкарвайки два от пръстите си във вагината. Извивам се и пъшкам. - Толкова си влажна. - погледнах го и веднага нападна устните ми,въртейки езика си около моя,докато пръстите му все по-бързо тласкат в мен. - Не мога да те пусна,Жаси! - стисна тила ми и ме завъртя към себе си. Бутна ме към леглото,широко разтвори краката ми и силно засмука клитора. - Бъди моя! - стисна гърдите ми и продължи да смуче. - Кажи ми Да! -Зелените му очи са вперени в мен,докато върти езика си около клитора,а аз не изтървам и най-малкото докосване. Стискам косата му и изпъвам врат,пъшкайки. - Кажи го! - поклащам глава и пищя,когато стремглаво слезе оргазма ми и цялата се разтресох. Той не спря,а продължи да го върти,стимулирайки още повече удоволствието.
След малко конвулсиите утихват и мозъка ми започна да работи на пълни обороти. Отдръпвам се и скачам от леглото,дишайки тежко.
-Не трябваше….Боже…Какво правим? - Драго облиза устните си.
-Не ме спря. Искаше го. - трескаво поклащам глава.
-Моля те,излез от стаята ми! - отварям гардероба и вадя предразборно няколко дрехи. Какво направих? Сега му дадох надежда за нещо повече.- Не,тръгни си!
-Нека да поговорим.
-Не…не…тръгвай…- повишавам тон. Това го подтикна да си тръгне и след секунди чувам вратата да се затръшва. Проклятие. Какви ги сътворих? Въобще не трябваше да го позволявам. Аз съм си виновна и сега трябва да мисля как да се измъкна от тази каша.
Докато размишлявам над проблема,телефона се чу да звънни в кухнята. Ако е Драго или Данаил директно ще им затворя. Не искам да разговарям с нито един от двамата.
-Майко?!
-Здравей,скъпа! Как си?
-И по- добре съм била. Оправям се за работа.
-Чакай да ти кажа какво дойде по пощата. - Чува се прелистване на страници.- Канени сме на гала вечеря в един от най-скъпите ресторанти в София.
-Какво?! - връщам се в стаята и грабвам една черна пола и обикновена бяла риза. Нямам време да търся нещо по-добро.
-Каквото чу,само че не знаем от кого е изпратено писмото. Има ден и час. Пише нашите имена с баща ти и твоето.
-Изпрати ми снимка на писмото по "вайбър". Не мога сега да говоря. - затварям ѝ,ако пък иска да ми се сърди. Ще закъснея за работа.
След малко получавам исканата снимка и докато закопчавам ризата си виждам въпросното писмо. Интересен почерк. Определено ми грабна окото,но нещо друго ми направи по-голямо впечатление, жълтите рози след името ми.
До колкото знам те символират-радост,приятелство,ревност,надежда и свобода.
Кой,по дяволите е изпратил тази покана?
Данаил
-Откри ли я? - попита брат ми,когато се качих в колата. Ректора ми даде допълнителни документи за изпита,които точно днес трябва да му ги предам и сега бързам да стигна до вкъщи преди да започне часа. Толкова съм глупав,бях забравил за този ден.
-Да! - ръмжа аз и потеглям с гуми от паркинга на университета.
-И? -
-И яко я наплясках. - Гавраил гръмко се засмя. -
-Нашари ѝ дупето,а? - не му отговарям. Толкова съм бесен на всичко,че не е истина. Отговаря на льольото,а мен ме отхвърля цял месец. Изпитах нужда да я накажа,макар да не исках да ѝ причинявам болка,но второто ми Аз,който дълбоко прикривам излезе наяве.Мразя миналото си и не трябваше да го правя. - Тя как реагира?
-Беше възбудена,но като добавих колана,сякаш удоволствието и болката се смесиха и ….- набивам спирачки. Тези хора не знаят ли,че се пресича на пешеходна пътека?
-И не беше много доволна?
-Да!-
-Всички жени така реагират в началото,но после ще те моли да го правиш. -
-Ти откъде знаеш? - изненадан съм от думите му. Диляна не е от тоз тип жени. Според мен тя е по нежната любов.
-Имам опит. - повдигам вежди от почуда. - Както и да е. Имам работа. После ще се чуем.- затвори ми ,а на мен ми стана любопитно какъв опит има като Диляна определено не е такава.
Спирам пред вкъщи и притичвам към входа. Изкачвам стъпалата и рязко спирам,когато виждам черния плик пред вратата. Вземам го и влизам в апартамента,вземайки чантата с документи. Връщам се в колата и докато шофирам с една ръка отварям плика.
Напълно смутен се взирам в ясната покана за вечеря в ресторант в центъра на София и черната роза с думите….
Ти си като"Черният принц". С магически чар и неземна красота,но това е една илюзия,която прикрива истинската ти същност.
Жасмина
Нямам представа защо дойдох на тази прословута гала вечеря като не знам кой е изпратил поканата. Може би е любопитство или възлагам малка надежда инициатора да е Данаил. Каквото и да е,вече съм пред ресторанта в секси черна рокля с пайети като корсета е мрежест под чашките.
Купих я в последния момент,още като бях в Своге. Направи ми впечатление корсета и сега се чувствам елегантна сред всички хора в ресторанта. Жените изглеждат чудесно със скъпите си тоалети,а мъжете са допълнение към лукса около тях.
Само като ги гледам и се радвам,че не дойдоха майка и татко. Те не са за такъв тип среди. Твърде много кич. Нямаше да се чувстват добре тук.
-Вашето име?- попита чернокоса жена със стегнат кок,горе долу на моята възраст.
-Жасмина Борисова. - сведе поглед към папката с листи и след малко ми кимна да тръгна след нея. Настанява ме на една маса за трима,по средата на ресторанта. Жени и мъже в близост се взират в мен така сякаш не съм за тук. Може и да е така. За първи път присъствам на такава тип вечеря.
Още не съм седнала и веднага дойде сервитьор с букет цветя жълти рози и едно меню. Поглеждам към другите маси,но такъв букет няма. За какво е всичко това? Кой ги изпраща? Огледах се наоколо,сякаш търся определен човек,но всички са ми непознати.
Мястото ми не е тук. Просто ще си тръгна. Тръгвам към изхода и тъкмо да отворя вратата се сблъсквам с познатия аромат на секс. Данаил Ангелов. Мъжът,който ме напляска до болка за решението ми да избягам от него.
-Жасмина?! - заобикалям го,но той бързо ме спря като стисна лакътя ми. - Какво правиш тук?!
-Мога да те попитам същото. -
-Получих покана.
-И аз!- хората минават покрай нас и ни гледат.
-Ела!- поклащам глава.
-Не!- придърпа ме към себе си,вдишвайки проклетия му аромат.
-Дърпаш се,а това стимулира пениса ми да се раздвижи. Нека да не го позволяваме. - хвана ме за ръката и в пълно мълчание хостесата ни поведе към масата на Данаил. Сядам на стола и избягвам пронизващия му поглед. - Какво ще пиеш?
-Секс на плажа. -
-За вас, Господине?- същият сервитьор дойде до масата.
-Голям Maker's Mark,а за дамата "Секс на плажа".-Данаил продължава да ми хвърля същите погледи,а моят се спря на сервитьора,който най-учтиво ми носи проклетия букет. Остави го на масата,така че да видя бележката. Вземам я и се зачитам без да забележи Данаил.
Радостта те прави красива.
Приятелството колеблива.
Ревността те обърква.
Надеждата те превръща в развалина от емоции.
Свободата те кара да правиш избор между доброто и злото.
Жълтите рози са олицетворение на твоята личност. Изящна като цвете,но бодлива като трън.
Мачкам бележката в ръката си и тръгвам в някаква посока. Трябва ми пространство и въздух. Задушавам се в този ресторант,особено като чета такива неща за себе си.
Изкачвам стъпалата за втория етаж и оглеждам наоколо за да забележа вратата към терасата.
Минавам покрай празните маси и изведнъж бях рязко придърпана. Изписках и се озовах в ръцете на Данаил.
-Никога повече не прави така.
-Пусни ме!- започва да се бунтувам,но той така ме държи,че е трудно да се измъкна.
-Няма да те пусна и това трябва да ти е ясно. - отваря вратата на терасата и след секунда и двамата излизаме напълно притиснати един към друг. Хладно е,но точно от това имам нужда. Цялата горя от тази близост.
-Ти имаш проблеми и не искам да съм потърпевша. - Блъсна ме към стената ,където никой не може да ни види,освен,ако някой не реши да излезе на чист въздух като нас и ожесточено ме зацелува. В началото се дърпах,твърде ядосана за това как трябва да става на неговото,а аз явно не мога да имам мнение по въпроса,но чувствата,които изпитвам към този мъж взеха връх над всичко и сега аз му отговарям по същия начин.
-Имам един проблем и той е,че съм пристрастен към теб. - стиска гърлото ми и поставя мокри целувки над деколтето. - Този един месец ми се стори цяла вечност. - приглажда косата ми и отново ме целуна. - Не ме карай да те пускам,защото не мога. -
-Трябва да уважаваш моето мнение. - продължава да стиска гърлото ми,докато целувките му слязоха към гърдите. Корсета е стегнат ,но това не го спира да извади гърдата ми и да смуче зърното.
-Ти ме обичаш.
-И това ти дава предимство да правиш с мен каквото пожелаеш ли? Не съм кукла,Данаиле,а жена,която иска поне малко уважение и любов. - зърната ми набъбват от хладния въздух и от силното дърпане.
-Много си далеч от кукла. - плъзна езика си от бузата до слепоочието. - Ти си нещо повече,Жасминке. - стисна дупето ми с две ръце и изсъска,карайки ме да изохкам от болка. След като чу, Данаил ме завъртя,вдигна роклята ми и падна на колене за да види следите от колана.
Имах леки подозрения ,че крие някаква неконтролируема част в себе си,още като го завързах за леглото. Тогава той откачи като непрестанно ми крещеше и ме нараняваше без да му пука кой е насреща. Момента с колана беше същото. Забелязах познатия озлобен поглед,сякаш се превръща в друг човек.
-Страхуваш ли се от другото ми Аз? - гали с пръст двете линии от колана.
-Да! - била съм права. Има нещо в миналото,което го подтиква да се промени до неузнаваемост. - Сподели ми. Какво се е случило? - зададох един въпрос и вече виждам как се преобразява.
-Това не е за споделяне. - изправи се и погледна към ресторанта за да види дали идва някой, след това откопча панталона и смъкна ципа. Събра косата ми на опашка и я вдигна високо с една ръка,а с другата хвана пениса си и започна да ме бие по дупето. - Миналото ще ни раздели. - отмести бельото и натисна гърба ми за да издам дупето си към него след това постави ръцете ми на стената. Все още стискам бележката. Не трябва да я вижда.
-Защо така мислиш?- простенвам,когато дебелият му пенис премина между стените ми. Не бях много влажна и леко ме заболя.
-Щом се страхуваш ,значи не си готова да го разбереш. -
-Кого?- отдръпна се и силно се заби. Цялата ме разтресе.
-Него. - изправи ме и прошепна в ухото ми. - Опитах се да го скрия от теб,но ти ме подтикна да го пусна на свобода.- стисна косата ми и започна да се движи.
-Кой ти го причини?- не мога да се съсредоточа в това,което прави. В момента секса е на заден план. Искам да разбера повече за "него".
-Това няма значение. - запушвам устата си за да спра виковете на наслада. Вече съм свръх възбудена,но все още си мисля за думите му. "Не си готова да го разбереш." - Сега си тук с мен и нищо друго няма значение. - рязко дръпна косата ми и по този начин изви гърба ми. Съска в ухото ми,докато тласка все по-бързо. Прииска ми се да се отдам на оргазма си. Да изригна и доволна да се върна в ресторанта,но нищо от това няма да се случи. Вече не усещам онзи гъдел под корема. Само чакам да свърши и да си тръгна от тук. Не виждам смисъл да съм на място, където хората са ми непознати,а Данаил да прикрива всички проблеми.
След малко той ме целуна и се изля в мен. Не издавам нито звук. Отдавна удоволствието отлетя.
-Беше много тиха. - свалям роклята, когато излезе и прибра пениса си в панталона. - И не свърши…- отварям вратата и влизам в ресторанта,чувайки го да върви след мен и да ругае. - …Жасмина!
-Какво?! - обръщам се с лице към Данаил.
-За този един месец си се променила. - засмивам се.
-А ти не си,така ли? -
-Предупредих те.
-За кое? Да не се влюбвам в теб,защото не те познавам ли? Или трябва да правя това,което ми се каже за да съм перфектната партньорка?- зад нас се чуват гласове,но Данаил се взира в мен,сякаш обмисля какво да ми отговори.
-Ти не разбираш,мамка му!- поклащам глава и тръгвам към стълбището.
-"Него"ли?
-Не искам да ме виждаш такъв. - слизам по стъпалата,а той хвана ръката ми за да покаже,че съм негова.
-Мисля,че преди да заговорим за "него"...- спрях се посредата на стълбището. - …трябва да разрешим и други проблеми. Като например защо не можеш да се разведеш.
-Сложно е. - отново се засмивам.
-Всичко е сложно,Данаиле. - токчетата на обувките ми шумно тракат ,докато слизам. - И точно тази дума ме отблъсква. - търся проклетата маса за да седна и да си изпия коктейла преди да тръгна.
-Не искам да те пускам. - разгневена се блъскам в хората и на няколко пъти се спрях за да се сетя къде беше След малко я виждам и сядам на стола за да отпия от коктейла. Данаил стои прав срещу мен и ме следи.
-Остави ме за пет минути. - кима с глава и след няколко секунди изчезва. Боже. Какво ми дойде на главата? Влюбена съм в мъж,който и пет пари не дава за мен. Не зачита моето мнение,а проблемите се увеличават с всеки изминал ден. Как да бъда с него като има съпруга и очевидно се превръща в друг човек- садист.
-Госпожице,това пристигна за вас! - стреснах се ,когато до мен се появи голям плик.
-Кой…- сервитьорът се изниза,а аз плахо поглеждам към плика. Сега какво ли ще пише? Бавно го отварям като от време на време поглеждам към другите маси за да видя дали някой ме наблюдава. Всички хора запалено разговарят и никой не ми обръща внимание.
Ела в стая номер 10!
Прибирам листа и оставам плика на масата,решавайки да потърся прословутата стая. Виждам бара в единия край на залата,а в другия са само маси. На втория етаж нямаше коридор със стаи. Напълно объркана от написаното,пристъпвам към бара ,забелязвайки врата от дясната страна.
Не пише нищо на нея,затова смело я отварям и пред мен се разкрива дълъг коридор. Първите две врати са отворени и така мога да разбера ,че там е персонала от кухнята. Бързо се скривам за да не ме видят и продължавам напред,докато не зърнах стая номер 10.
Страхувам се от неизвестното. Не знам дали да я отварям,но пък разума ми ме подтиква да го направя. Аз съм любопитна и трябва да разбера защо ме извикаха точно в тази стая.
-Спри го! Мамка му,спри проклетото видео! - чува се отвътре и това е гласът на Данаил. Той крещи. - Не! Мразя го! Мразя го! - изплашена от виковете му ,отварям вратата и останах безмълвна от видяното. - Спри го! - мигновени сълзи се стичат от очите ми,когато се натъквам на шокираща гледка. Данаил държи колана си и налага напълно гола жена, с вдигнати ръце над главата и пристегнати с верига за да я държи да не падне. Тя е в гръб и не издава нито звук,докато той грубо я удря по дупето. - Спри видеото! Спри! - отново закрещя. Правя една крачка напред и поставям ръката си на устата,когато пред очите ми се появи малко момче,може би на около 6-7 години,завързано по същия начин и някой до него го налага. Момчето пищи при всеки удар,а аз падам на колене и заридах,осъзнавайки,че това е Данаил.
Вдигам поглед и в същият момент жената завъртя главата си към мен и се подсмихна.
Скачам от мястото и притичвам по коридора, отвратена от видяното. Та,той налагаше съпругата си.
Жасмина
Изминаха няколко дена в мисли за Данаил и неговото минало. Сега разбрах защо откачи,когато го вързах и в какъв се превръща ,когато иска да причини болка на някого. Включително и на мен.
Не знам как ще се боря с човек,който отключва садистичната си страна.
Откакто се сблъсках с тази сцена,реших да търся книги за садизъм. Изчетох две,третата е в ръцете ми и това,което видях на клипа е една психотравма,свързана с преживяване на насилие и унижение.
Освен мъката,която изпитах при писъците на малкия Данаил,аз се погнусих от съпругата му,която стана ясно,че тя е инициатора той да откачи до толкова,че да гледа себе си и да извършва същото,за да чуе на другия болката.
От всичко прочетено научих,че трябва да е подложен на индивидуална психотерапия за да се справи с травмата. Тя е връзка,специално взаимоотношение между двама души,в която единият помага на другия.
Изпитвам нуждата да му помогна,макар малката доза страх да я има от агресивността му,аз съм готова да поговоря с него. Стига да е склонен на сделката,която искам да сключим.
-Жасмина,отиди на детския отдел. -затварям книгата и тръгвам към другия край на библиотеката. Поздравявам няколко редовни клиента и на бързо оставям книгата на мястото си преди да отида до отдела.
Още с влизането получавам съобщение на телефона. Със сигурност е Данаил. След онази ужасна вечер буквално запали телефона ми от обаждания и съобщения, но исках време за да помисля. Той не знаеше ,че съм там. Беше вглъбен в това,което прави и така ми даде предимството да се информирам за жаждата,която изпитва,а именно садизма.
Обслужвам всички клиенти чакащи да върнат детските книжки и записах още някои,преди да имам няколко минути почивка. Изваждам телефона и преглеждам съобщенията му.
Данаил: Ще откача. Пиши ми.
Данаил: Трябва да поговорим.
Данаил: Ще дойда до Своге.
Съобщението е изпратено преди няма и двадесет минути. Загризах устна и пристъпих към прозорците ,поглеждайки навън,да не би да е тук. Твърде е рано. Пътя от София до Своге е към четиридесет минути,зависи как ще шофира.
Докато го чакам,подредих детските книжки и прегледах всеки рафт за да проверя дали всичко е наред. Поглеждам часовника на ръката си и разбирам,че е минало повече от час.
-Къде си?- прошепвам аз.
-Тук съм! - рязко вдигам поглед,виждайки го по средата на коридора,задъхан и с небрежно облекло.
-Здравей! - няколко кичура коса падат върху челото му,правейки го още по - неустоим. Красив мъж със сериозен проблем. - Изглеждаш добре. - бавно пристъпвам към Данаил.
-Същото мога да кажа и за теб. - засмивам се и прокарвам ръката си през непокорната му коса. - Знам,че ме видя. - ръката ми замръзна и усмивката ми се изпари.- Гергана…
-Не я споменавай. - заобикалям го и съскам като същинска змия,готова да я захапе.- След половин час смяната ми приключва и тогава ще поговорим. - заставам на информация ,а Данаил сяда точно срещу мен,следейки всяко мое движение. Усмихвам се на клиентите и от време на време хвърлям по някой друг поглед. Скръстил е ръцете си под гърдите и кафявите му очи са вторачени към мен. Този горещ поглед ме разконцентрира и на няколко пъти обърках имената.
-Жаси,извинявай,че закъснях! -
-Няма проблем, Радост. Случва се.- моята колежка връхлетя покрай мен като торнадо.
-О-о,кой е този? - поглеждам на къде сочи пръста ѝ и както предположих е към Данаил,който в този момент поглежда през прозореца и е с телефон в ръка.
-Приятел. - почеса главата с дългия си розов нокът и на няколко пъти отвори уста и я затвори.
-Има ли брат?-
-Има,но ще съгрешиш,скъпа! Женен е. - размаха ръка ,сякаш не е толкова важно.
-Готова съм да съгреша,стига да изглежда като този. - не сдържам смеха си и така привлякох вниманието на Данаил. Отново се взира в мен,даже не погледна към колежката ми.
-Трябва да тръгвам. - вземам чантата си ,а Радост продължи с очи да съблича Данаил. Колкото и да го желае,никога няма да го има.
-Чао и попитай за брат му. -
-Да! Да! - Данаил отвори вратата и ме подкани да изляза.
-Какво си говорихте? -
-Колко ти е навита. - искам да му видя реакцията.
-Защо не? Хареса ми. - рязко спира ,поглеждайки с изненадана в очите. -
-Ти сериозно ли? - излизаме навън ,а Данаил се насочва към колата,която е паркирана точно пред входа.
-Напълно сериозен. - качвам се и затръшвам вратата,ядосана,че ми говори такива неща. - Защо си бясна?
-Помислих…помислих…- не можах да се изкажа. Явно всичко е една заблуда от негова страна.
-Помисли,че толкова лесно ще те заменя. Казах ти,че ще откача,ако ме оставиш. - извърнах поглед,но Данаил ме стисна за брадичката за да го погледна.- Опитвам се да…
-От колко време продължава това със съпругата ти? - Данаил ме пусна и неспокойно се намести на седалката.
-Откакто разбра за"него". От две години.
-Докато си бил с мен,срещал ли си се с нея за да….- даже не знам как да го нарека.
-Един път. Когато ме завърза. - стиснах очи,не способна да го погледна. Отново съм ядосана. Отново искам да избягам и повече да не погледна назад.
-Защо?
-Защото не исках да ти го причиня.
-Ти го направи. Казах ти,че не знам кой ми изпраща съобщенията,но не ме слушаше. Едва седях на дупето си. Сега пак е същото. До кога? - може би първият път трябваше да се отдръпна,но твърде силни чувства изпитвам към него за да го направя. - Сега разбирам защо не искаш да се разведеш.
-Това няма нищо общо.
-Има. На теб това ти харесва,а тя е готова да ти се отдаде.
-Напротив не ми харесва. Мразя го.
-Тогава го контролирай. - опита се да хване ръката ми,но я отдръпнах. Докато провеждаме такъв разговор,не искам да ме докосва.
-Опитвам се,но желанието да причиня болката,която изпитвах като дете е много по-силно. -
-Трябва ти помощ,а не човек,който да те подтиква да го правиш,докато гледаш себе си. Това е отвратително. Съпругата ти е изрод. Чак ми се доповръща от всичко това. - гневно изричам всяка проклета дума. Бясна съм. Ако беше пред мен щях да ѝ налетя. Вместо да му помогне,тя засилва това желание. - Виж сега….- цялата треперя от нерви. - ….ще сключим сделка…Отърваваш се от тази змия и започваш да посещаваш психотерапия или ще отида в полицията, ще пусна ограничителна заповед срещу теб и няма да може да се приближиш и на десет метра от мен. Разбра ли?
-Не ми поставай такива условия…
-Ще поставям. - приближавам се до толкова,че да усетя топлия му дъх. - Сега ще се разбере колко наистина държиш на мен. - целувам го толкова настойчиво,че дъхът ми спря и кожата настръхна. Отдръпвам се,но Данаил отново притисна устните си като прокара ръцете си през косата ми и силно я стисна. Когато се откъснахме един от друг слязох от колата и приклекнах за да го погледна.- Имаш срок от десет дена. Помисли си. - затръшвам вратата и съвсем спокойно вървя към квартирата,мислейки за малкият Данаил.
Нарочно не попитах кой го налага във видеото. Така ще отворя раната от миналото,а ми се иска да поговори със специалист и сам да прецени дали да ми го сподели. Естествено,ако реши да избере мен,но все пак интересното е кой ли ще причини такова нещо на едно малко дете.
Кой е садиста?
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.