Шеста глава

Грациела

 

 

След скучните лекции ,с Тина и Йосиф се отправяме към малката пицария близо до Университета. Всеки четвъртък идваме за да се насладим на топлите и вкусни пици приготвени от Бисер. Той е мъж на средна възраст,с жена и две деца. Много често сме си говорили за живота като цяло. Неговата мечта е да си отвори собствена пицария,но е реалист,в днешно време е трудно човек да има собствен бизнес. Трябва да рискуваш,може да загубиш много пари,но пък поне си пробвал. 

От друга страна той ме окуражава да завърша и да подам документи за социален работник. Трудно е да се внедриш там ,едва ли ще искат току-що завършила студентка,но нищо не губя. Ще пробвам и аз. Все пак го насърчавам да рискува,а аз самата се колебая дали да го правя. 

 

-Отново си разсеяна. - Йосиф както винаги е много наблюдателен. -Какво има? 

 

-Остави я ,тя е влюбена. - шегувито каза Тина. Не мога да отрека,че е близко до истината. 

 

-Наистина ли? - невярващо попита Йосиф. 

 

-Не! - все още нямам куража да споделя на единствените ми приятели,че съм влюбена в мъж,който е с деветнадесет години по-голям от мен. -Къде е Нико? -прехвърлям темата върху Тина. 

 

-На работа. После ще се видим. - кимам с глава. Поне тя има някого до себе си. 

 

-Сладкарницата върви ли? - нейният приятел е сладкар. Чак ми потекоха лигите само като се сетя каква вкусна торта ни приготви. 

 

-Постоянно валят поръчки за торти за рожденни дни. 

 

-Скоро имам рожден ден ,може да го помоля да направи една торта и за мен. - усмихвам се аз. Влизаме в пицарията и сядаме до прозорците. 

 

-Веднага ще говоря с него. На шести октомври ли беше рожденият ти ден? -кимам с глава и вдигам ръка за да поздравя Бисер. 

 

-Най-хубавата пица ще ти направя. - засмивам се. Винаги така казва.

 

-Трябва да поддържам форма. -правя кръг с ръка по корема. 

 

-Който не те харесва е глупак. - изчервявам се от думите му. -Така е ,миличка! Мъжете не разбират колко прекрасна си като човек. - 

 

-Благодаря ти! - не съм свикнала така да говорят за мен. 

 

-Прав е! - включи се Йосиф и кимна към Бисер. Бузите ми буквално пламнаха. -

 

-Йосиф те харесва,ако не разбираш от намеци. - Тина прошепна в ухото ми. Невярващо я погледнах след това погледнах и Йосиф. Той е красив мъж,но не е мой тип. Аз съм пухкава,търся някого,който да не изглежда толкова слаб като него. Просто няма да се чувствам добре до такъв мъж. Ще си мисля,че е смешно,а и подигравките ще са на лице. 

 

-Той се шегува. Знаеш го какъв е. - гледам да изляза от ситуация за да не задълбочи още повече.  Тина се подсмихна и поклати глава. 

 

-Обичайното ли? - попита сервитьорката Краси. И тримата кимаме с глава. Краси ни остави сами и Йосиф се приближи към мен. 

 

-Не се шегувах. - Тина тихо се засмя ,а аз се чудя как да му кажа ,че не е мой тип. От колко време се движим заедно,досега не е показвал с нищо ,че ме харесва. 

 

-Добре! - Йосиф затъкна един кичур зад ухото ми ,действие,което ме накара да настръхна. 

 

-Напълно сериозен съм,Граци! Искам да знаеш,че те харесвам и ,ако ми дадеш шанса да…

 

-Йосиф…-бързам да го прекъсна.-...Наистина съм влюбена в друг мъж. -Йосиф и Тина наострят уши като кучета извикани от стопаните си. 

 

-Знаех си…знаех си….- Тина удари с ръка по масата,привличайки внимание от другите клиенти. 

 

-Три студени чая с праскова. - Краси остави шишетата и чашите,докато Йосиф не спира да ме наблюдава.  -Идват пиците. - никой не ѝ обърна внимание,явно сега аз съм по-интересна.

 

-Кой е той? - попита Йосиф с неприкрито раздразнение. 

 

-Не го познавате. - пълня чашата си до горе и отпивам от чая. Обичам вкусът му,но сега като и двамата чакат подробности и не усещам обичайният вкус. 

 

-И? - Тина човърка там,където не трябва. 

 

-Нищо! - Краси се приближава с трите чинии с малки пици “Пеперони”. Потекоха ми лигите само като я видях. Особено като знам,че Бисер се е постарал да я направи още по-вкусна от обикновено.

 

-Как така нищо? Как се казва? На колко е години? От къде е? - Тина продължава,а аз искам да си изям пицата и да си тръгна. Режа едно от парчетата и отхапвам ,наслаждавайки се на вкуса. -Граци! -кимам с глава и отново отхапвам. 

 

-Може ли на спокойствие да се нахраня?-може тя да е любопитна,но знае кога да спре и затова съм ѝ благодарна,но Йосиф едва ли ще остави нещата така. Все още не мога да повярвам,че е сериозен относно намеренията си към мен. Откакто се познаваме,той винаги се е шегувал за всичко. Явно не толкова добре го познавам,щом не съм усетила намеците му. Сега като се замисля още от предния семестър пускаше някое друго изречение за тялото ми ,за самата мен. Много пъти е споменавал,че само един достоен мъж може да ме боготвори. Говорил е за себе си,а аз не съм разбрала. -Пицата е невероятна. 

 

-Наистина е такава. Бисер,винаги е успявал да ни впечатли.-изтъкна Тина. 

 

-Йосиф,харесва ли ти? - опитвам се да забравя за думите му и да продължим приятелски. 

 

-Да! - един кратък отговор,който не е типичен за него. 

 

-Какво ще правите след като се нахраним? - попитах аз,докато режа на хапки поредното парче. 

 

-Отивам при Николай. Днес ще има дегустация на торти. -обяви Тина. Мамка му,чак ми се дояде торта. 

 

-Аз се прибирам. -поглеждам към Йосиф,който постоянно се опитва да избягва погледа ми. Не искам така да се държи. Чувствам се ужасно. 

 

-Моля те,не го прави! - вече ме погледна. 

 

-Какво да не правя? - сините му очи се присвиха. 

 

-Не се дръж така. Не се отдалечавай. - Йосиф пусна приборите и избърса със салфетка устата си. 

 

-Май не разбираш колко съм сериозен. - Тина се изкашля,а аз се чудя какво да кажа. Не ми се е случвало досега да мисля как да отблъсна някого. Все пак аз съм жадна за внимание,но с Йосиф не го чувствам правилно. -Би ми се искало да поговорим насаме. - погледна към Тина,която пише на телефона си. 

 

-Добре! - не искам да го губя като приятел,затова се съгласявам. Трябва да се изясним. 

 

-Готов съм. - изправи се от стола и извади една банкнота от 20 лв. -Баща ми ме чака. Чао! 

 

-Чао! - каза Тина, а аз небрежно помахвам с ръка. За секунди беше тихо,толкова колкото трябваше на приятелката ми да изпрати съобщението. - Какво ще правиш? -загубих апетит и половината пица остана неизядена. 

 

-Йосиф ми е приятел. 

 

-Той не мисли така. - тихо въздъхвам. 

 

-Още днес ще му пиша. Трябва да се изясним. -Тина кимна с глава. 

 

-Добре,но имай предвид,че твоят отговор какъвто и да е ще повлияе на сегашното положение. -свеждам глава и премахвам несъществуваща прашинка по дънките си. Знам,че е права,но не мога да го приема. Йосиф е добър приятел. Много пъти ми е помагал . Той е умен и амбициозен. Нещо,което не разбирам го обяснява по всевъзможно най-лесният начин,а и приказката с него върви много леко. -От много време съм забелязала как те оглежда. 

 

-Защо не ми каза? - изваждам портмонето от чантата си за да платя пицата,която не изядох,а бях гладна. 

 

-Защото нямаше да ми повярваш,както направи по-рано. -има логика в думите ѝ. До последно не вярвах.-Къде ще ходиш? 

 

-Предполагам вкъщи. Днес аз се прибирам по-рано и ще направя вечеря. -такава е нашата договорка с родителите ми. Майка все ми казва ,че трябва да се науча да готвя. В това по-добра възможност няма. Тя е помислила за всичко. Със сигурност в кухнята ще има указания какво точно да сготвя. Майка ми е много прецизна,всичко трябва да е по мед и масло,ако сбъркаш,ще те накара отново да го направиш,докато не се научиш. Първите три пъти,в които яденето не ставаше за нищо,го направихме заедно. Един ден наистина ще ми е от полза това и го разбирам. Все пак аз няма да бъда с родителите си цяла вечност. Ще си намеря мъж,ще заживеем заедно и ще имаме деца. Нали това е в нормалният живот?

 

-Николай ме чака. Ще тръгвам. 

 

-Добре! -Тина се изправи и подхвърли една банкнота. - Вземи някое друго парче. - засмивам се аз. 

 

-Разбира се,за теб винаги. - издуха бретона си и ми намигна. Тина си тръгна,оставяйки ме сама с мисли за Йосиф. Как не съм забелязала по-рано? Толкова ли съм вглъбена в образа на Миро,че всичко друго около мен е безразлично. Искам мъж,който по всякаква вероятност никога няма да имам. Глупаво ли е от моя страна? Да,щом вярвам,че ще ме погледне с други очи,а не като малката Калинка от преди години. 

 

Отпивам от студеният чай и правя нещо,което може би ще е грешка и твърде прекалено. Пиша съобщение на Миро. Ще го поканя довечера вкъщи. Родителите ми едва ли ще имат нещо против,ще се оправдая с това колко много ми помага в тренировките. Ще сготвя ,ще изправя чупливата си коса и ще облека нещо,с което да изпъкна. 

 

Звучи детинско,но това ще е моят начин да разбера дали и той може да ме погледне с други очи.

Седма глава

Мирослав

 

 

-Закъсня! - съскащият глас на Валена ме посрещна. 

 

-Помагах на дъщеря ни с домашното по математика. - отговарям със същият съскащ тон. Валена завъртя очи и се отдръпна за да влезем с Руми. Дъщеря ни е мълчалива откакто ѝ казах,че трябва да я върна. Даже не поздрави майка си. - Поне това може да правиш. 

 

-Всеки ден ѝ помагам. Нали, Руми? 

 

-Да! - не беше много убедителен отговор,но няма да задълбочавам. Все още чакам Руми да ми каже какво се случва. Защо предпочита мен,а не майка си. 

 

-Гладна ли си? - попита Валена. 

 

-Не,тати ме нахрани. - това очевидно я подразни,щом отново завъртя очи. Стоя между кухнята и всекидневната и наблюдавам техният разговор. Руми се държи безразлично с нея,а вкъщи беше коренно различна. 

 

-С какво? Пица? - сега аз завъртях очи. Като започне да се заяжда,много ме дразни. 

 

-Не,мамо! Имаше сготвено. Пиле с картофи. - Валена учудено ме погледна,сякаш съм неспособен да нахраня детето си. Готвя вкъщи,но не всеки ден. Имам режим по,който се водя за да поддържам форма. Като фитнес инструктор ,аз трябва да изглеждам добре за да може хората да ми имат доверие. С този режим не мога да нахраня детето си ,затова от време на време готвя нещо,което тя обича. 

 

-Други домашни имаш ли? 

 

-Не!

 

-Добре,отивам в стаята си. Трябва да работя. - повдигам вежда,виждайки я да се затваря в стаята. Валена работи във фирма за онлайн кредити. Часовете работа са плаващи и може да обърне внимание на дъщеря си преди да заспи и тогава да лъже хората с куп неверни условия. 

 

-Това всеки ден ли е? - придърпах Руми за да я прегърна. Тя се сгуши в мен и тихо отговори. 

 

-Да! 

 

-Какво друго те тревожи? - Руми помисли за момент. 

 

-Няма друго. 

 

-Сигурна ли си? - аз не съм много убеден,но тя пък е. 

 

-Да! 

 

-Сега какво ще правиш? - прикляквам за да сме на едно ниво. 

 

-Ще гледам детският канал. - отмятам косата ѝ от рамото. 

 

-Имаш ли нужда от нещо? 

 

-Не,тати! Добре съм! - целувам я по челото и с нежелание се отдръпвам. Искам да живее с мен,а не с майка си,която не ѝ обръща никакво внимание. -Ще те изпратя. - Спирам пред отворената врата и отново я придърпвам към себе си. Обичам я и искам да го знае.

 

-Утре ще дойда да те взема.

 

-Добре! - силно ме прегръща ,правейки още по-трудно сбогуването ни. -Чао! -Руми сведе глава,напълно нещастна,че я оставям. Като я гледам така и ми се къса сърцето.

 

-Обичам те! Чао! - излизам от тях и я гледам как бавно затваря вратата. 

 

-И аз те обичам,тати! - всеки път се чувствам ужасно. Трябва да бъда спокоен, на правилното място е с майка си,но нищо от това не ме успокоява. Подозренията ми относно държанието на Валена с нея се задълбочават. Руми не е щастлива и така и аз не съм щастлив. 

 

Качвам се в колата и не мога да спра да мисля за дъщеря си. Търся всякакви алтернативи за да променя ситуацията. Единственото,което мога да направя е да говоря с адвоката си. Още утре сутрин ще му се обадя за да разбера какви са възможностите,ако въобще има такива. Законът казва ,че детето трябва да е при майка си,ако не докажа,че взима наркотици,пие алкохол или се държи неадекватно и застрашава живота на Руми. Лошото е ,че не мога да докажа такова нещо и всичко се обезсмисля. 

 

Тихо въздъхвам и поглеждам към часовника на колата,разбирайки ,че съм подранил с цял час. Малката Калинка ми изпрати съобщение преди три часа,канейки ме на вечеря в тях. Нямам представа дали знаят родителите ѝ,но това е доста смел ход от нейна страна. Чак ми е любопитно какво е решила да ми сготви и защо ме покани. 

 

Паркирам пред блока и нищо,че съм подранил ,решавам да я изненадам. И без това онзи ден ми се искаше да ѝ напляскам гърдите,които така нагло се очертаваха под белият потник. Тъмните ѝ зърна така бяха щръкнали,че едва се сдържах да не ги стисна с пръсти. И на всичкото отгоре Здравко ме излъга ,че ще почива,затова и промених деня за почивка за да не се види с него. Познавам погледите ,които ѝ хвърля и определено няма да му позволя да я докосне. Той е женкар,налита на всяка една във фитнеса,особено жени с големи гърди и пухкаво дупе като Грациела. 

 

Натискам звънеца и след малко ми отваря малката Калинка,облечена в черен потник,от който не знам как не са изскочили гърдите ѝ,черно бяла престилка и надолу виждам голи крака. Мамка му. Колкото да се опитвам да бъда безразличен,да си казвам,че е грешно да желая дъщерята на един добър приятел,но по дяволите тя е страшно красива и има тяло,което искам да залепя към моето. Представям си я потна,гореща и готова да ми мърка в ухото,докато пениса ми беснее в нея. 

 

-Здравей!-поздрави тя,държейки една дървена бъркалка. Честно да си призная предпочитам да видя в ръката ѝ големият черен вибратор,който се изплъзна от леглото ѝ. Дали му говори ,докато го плъзва в себе си? Още един път ругая на ум и рязко извръщам поглед от нея. За първи път след развода имам толкова силно влечение и то към двадесет годишна жена. Предпочитам така да казвам,отколкото да си повтарям,че може да ми е дъщеря. Разликата ни е голяма и се чувствам като педофил,нищо,че е пълнолетна. 

 

-Здрасти! Родителите ти тук ли са? -Граци поклати глава и ме покани да вляза. 

 

-Рано дойде. Още не съм готова. -сядам на дивана и се заглеждам в стойката ѝ,в това как отваря фурната и бърка ястието,каквото и да е то. Мирише вкусно и не знам защо ,но в момента си мисля колко ли хубаво мирише тя.-Как си? - 

 

-Добре съм! - щом те виждам съм добре. Прокашлям се и поглеждам към голите ѝ крака. Тази пола ме превръща в звяр затворен в клетка. Блъскам решетките,ръмжа и я гледам така,сякаш ще я погълна. -Ти? -завъртя се към мен и ми се усмихна. 

 

-Ами…добре! - сякаш искаше нещо друго да каже,но се спря в последната секунда. -Исках да те попитам…- взе една шванта и започна да почиства плота. -...Ако един мъж те харесва,а ти го смяташ само за приятел,какво трябва да му кажеш за да запазите сегашните си отношения? -Мамка му. Някой точи лиги по моята Калинка. Кой е този мухльо? Само да не е Здравко, ще му счупя главата ,заради нея.

 

-Просто му кажи,че сте приятели. - 

 

-Не го приема като отговор. - стиснах силно зъби. 

 

-Кой е този? - изръмжах аз. Грациела повдигна вежди,напълно учудена от държанието ми. 

 

-Не го познаваш. - сякаш товар падна от плещите ми. Не е шибаният Здравко,но пак се превръщам като куче пазач. Ще отхапя всяка една ръка,дръзнала да я докосне. -Колега от Университета. -Ясно.Някакъв пикльо. 

 

-Кажи,че харесваш друг. - По тъп съвет неможах да измисля. 

 

-Казах му. - осъзна какво каза и изражението ѝ помръкна. Значи така,харесва някого. -Добре! Пилето е готово. - Граци извади големият съд от фурната и отвори капака. Веднага долетя приятният мирис на месо с подправки. 

 

-За какво ме покани? - изправям се от стола и се приближавам към това забранено изкушение. 

 

-За да ти благодаря за тренировките. Ти си добър инструктор и…- заставам до нея и се чудя какви ми ги говори. 

 

-Нима? - притискам я към плота и поставям  ръцете си от двете страни до тялото ѝ. -Защо,Калинке? - издишвам в косата ѝ и тихо изръмжах. Както очаквах мирише превъзходно. 

 

-Аз…аз…за…да..бла-го-да-ря…- заекна тя,правейки я още по-сладка. Трябва ми голяма воля за да спра и да не я кача на плота. Искам навсякъде да я захапя. 

 

-Не е правилно. 

 

-Знам! - поглеждам я в очите и бавно се приближавам. Сега всичко зависи от мен. Граци не мърда,само е вдигнала поглед към очите ми. Тя чака да направя първата крачка и мамка му така искам да я целуна,че се държа като побъркан тийнейджър. 

 

-Ако прекрачим границата ще съжаляваме.

 

-Ти може би,но аз не. - за миг затварям очи. Не трябваше това да го казва,очаквах да ме отреже. 

 

-Разликата ни е голяма. - изтъквам факт,който не ми дава мира. 

 

-Не ми пука. - Аз се чудя как да се спра,а тя ме предизвиква още повече. Леко поклащам глава и с нежелание правя крачка назад,но Грациела ме хваща за тениската и смело ме притисна към себе си. Усещам топлият ѝ дъх пред устните си и тези нейни очи с цвят на кафе ме дърпат,карайки да прекрача проклетата граница. Прокарвам ръката си през тъмните ѝ кичури и силно сблъсквам устните си в нейните. Грациела изхленчи и плъзна ръцете си по гърба ми. Езикът ми поиска достъп и,когато тя отвори уста,аз грубо дръпнах косата ѝ и взех всичко,което искам. Дълго време я целувах,дърпах устните ѝ със зъби,засмуквах ги и пак въртях езика си около нейният. След малко Граци се отдръпна,останала без дъх. Не ме пуска,аз също не я пускам,само се гледаме в очите. 

 

-Още ли не ти пука? -прошепвам пред устните ѝ. 

 

-Да! - тъкмо да я целуна пак и вратата се отваря. Отдръпвам се от нея и заставам до дивана,виждайки Боби и Лили да влизат с две пазарни торби от магазина.  

 

-А,Миро…Не знаех,че ще идваш. -каза Боби.  Поглеждам към Грациела,която силно е прехапала подпухналите си устни от целувката. 

 

-Аз го поканих в знак на благодарност. Тренировките вървят добре и аз самата се чувствам добре. -майка ѝ грейна като коледна елха като чу това. 

 

-Страхотно и си наготвила. -Граци повдигна капака и показа на майка си. -Браво! Който те вземе за жена ще е много доволен. - Погледът на Грациела за секунда попадна върху мен след това извади чинии от шкафа и започна да ги нарежда върху кухненската маса. Не мога да отделя очи от нея,а трябва да съм по-прикрит за да не ме усетят. Боби ме потупа по гърба и веднага извръщам поглед,заговаряйки се с него. 

 

Вечерята беше чудесна. Граци се е постарала и на няколко пъти я похвалих. Тя се изчерви и се опита да прикрие червенината избила по лицето ѝ,но не се получи. Докато я наблюдавах само си мислих за това как искам да обърна внимание,колкото е нужно за да обследвам тялото ѝ. Прекрачихме границата,вкусих я и вече я искам в леглото си. 

 

Отпивам от ракията и си повтарям, още малко и ще разбера този нейн вибратор до колко надълбоко може да влезе в малкото ѝ крехко путенце. 

 

Осма глава

Грациела

 

 

За пореден път съм разсеяна от мисли за Миро. Вчера той ме целуна и света се завъртя под краката ми. Никога досега в жалкият ми опит със срещите и връзките,не съм била целувана така. Веднага се възбудих,веднага вътрешно се молих да не спира. Вкусът му ме превърна в разгонено коте. Езикът му завладя всеки косъм по тялото ми,карайки ги да настръхнат до края на целувката,а ръцете му,така топли и знаещи какво да правят ,исках да ги усетя някъде другъде. Да ме боли от нужда,да крещя до достигане на кулминацията. 

 

-Цялата се изчерви. За какво мислиш? - попита Тина,докато отхапва от сандвича си. В момента обядваме на стола в Университета. Йосиф е до мен и не обелва и дума. Струва ми се ,че ми се сърди,макар той да го отрича.

 

-Ще ходя по-късно на фитнес и съм малко притеснена. - Тина спря да дъвче и ме погледна така ,сякаш са ми поникнали две глави. 

 

-Ти мразиш да ходиш на фитнес. - изтъкна този факт с пълна уста. Свивам рамене в отговор,а Йосиф изглежда така ,сякаш съм му зашлевила два шамара. 

 

-Какво?! 

 

-Не ми казвай,че ще се опиташ да направиш нещо с хубавото си тяло,само за да се харесаш на онзи,в когото си влюбена. - подтискам усмивката си. Те не знаят,че е личният ми интруктор и май ще е най-добре да не им споделям този факт. Все още не. 

 

-Йосиф…

 

-Нищо не казвай! Тръгвам! - въздъхвам и правя всичко възможно да не го последвам.Очевидно иска нещо да ми каже,на езика му е ,но се сдържа,а не обичам така. Винаги изяснявам нещата с хората. Такава съм от дете. Още в пети клас разбрах,че килограмите ще са проблем за околните. Слушах какви ли не приказки за себе си,някои ми се смееха само докато се разминаваме,други ме целиха с храна,а момчетата ме удряха по дупето,защото така правят на прасетата. Тогава се опитах да говоря с тях и да се изясним и това грозно поведение да спре. Не ми се получи,все повече взеха да ми се подиграват и накрая оставих нещата така. Болеше ме,но гледах да не им обръщам внимание. У дома като оставах сама и изливах цялата си болка чрез сълзи. Не постигнах нищо от това,но тази сдържаност часове наред трябваше по някакъв начин да излиза наяве. Сега всичко това с Йосиф ми се струва недоизказано. Искам старият си приятел,а не да ми се цупи насреща и да трябва да внимавам какво да говоря за да не го засегна по някакъв начин. Без да предупредя Тина вървя зад Йосиф. Той не ме усеща,толкова бързо върви,сякаш иска да избяга от всички. Излиза от стола и го хващам за лакътя за да го спра. Не искам да привличаме внимание,това е нещо,което от дете избягвам. 

 

-Какъв ти е проблема? - Йосиф сви устни и се опита да избегне погледа ми. -Гледай ме в очите и ми кажи. -той продължава да мълчи и се възползвам да го дръпна към един коридор,където няма никого. - Виж,ти си един от малкото ми приятели,моля те, нека да не разваляме приятелството си. - Йосиф се колебае и това още повече ме дразни. - Моля те! - стискам ръката му и веднага свежда глава за да ги погледне. Вече си мисля,че ще ми каже да си гледам работата и ще го загубя. 

 

-Няма да разваляме приятелството ни,ако излезеш с мен на вечеря…- повдигам вежди от почуда. - …като приятели. -замислям се за момент. Звучи по-скоро като изнудване отколкото като нещо друго. Много добре знае,че сега нямам избор и се възползва. 

 

-Добре! - сините му очи проблеснаха. -Не се радвай чак толкова. Една вечеря,нищо повече. - Йосиф се усмихна и кимна към вратата. Тина ни наблюдава с любопитство и не смее да ни прекъсне. Завъртам очи и дърпам Йосиф за да отидем при нея. -Всичко е наред! Да ходим на лекция. - пускам ръката на Йосиф и го поглеждам. Той също ме поглежда и мамка му,харесва ми как ме гледа с красивите си очи,сякаш вижда само мен и никой друг,но как да му дам шанс за нещо повече като съм напълно вманиачена по Миро. Особено след целувката,аз съм категорична да изживея още такива мигове,но пък как ще разбера какво ще изпитам,ако целуна и Йосиф. Объркана съм. Отдавна търся внимание от мъж и сега го имам. Йосиф е мил,грижовен,внимателен и с привлекателни черти и всичко в мен крещи,че на тази вечеря може да се случи нещо.

 

Настаняваме се в залата и отново го поглеждам. Той ме хваща,че го правя и ме дари с усмивка,която ме разтопи. Изсумтявам и поглеждам към Тина,която седи до мен и се опитва да разбере защо така постъпвам. И аз не знам. Просто не съм имала приятели в детството си и,ако загубя един от тях ще се чувствам ужасно. 

 

……………………..

 

Поредната лекция,която не слушах. Вече взех да си мисля какво правя тук като не запомням нищо. Изведнъж живота ми стана по разноцветен,има мъж до мен ,който проявява интерес и друг мъж,който харесвам и вчера реши да ме целуне. Сега това повече ме вълнува,отколкото лекциите,което не е хубаво. Аз държа на ученето. В училище бях отличничка,родителите ми се гордеят с мен и сега аз давам на заден ход заради мъже. Исках внимание и го получих. Трябва да измисля как да задържа това внимание и същевременно да не пречи на обучението си в Университета. 

 

-Ще ти дам лекцията. - прошепна Йосиф в ухото ми. Топлият му дъх го погали и кожата ми за миг настръхна. Той знае,че съм мислила за него и пропуснах почти цялата лекция. Написал е две страници ,а аз две изречения. 

 

-Не е нужно….

 

-Напротив. - силно прехапвам устната си и свеждам глава за да не види,че се изчервих като домат. И защо се изчервявам? Нищо не съм направила. Какво ми става? Бузите ми горят и съзнанието ми е пропито с всякакви сцени и лошото е ,че не са само с Миро. Лектора приключи с лекцията и скачам като попарена,минавайки през студентите. -Граци! - поклащам глава и бързам да изляза от залата. Трябва ми моят отдушник. Само той оправя положението. Чувствам се като разгонена котка. Това шепнене,този топъл дъх и този глас тотално ме побърка. Никога досега не съм реагирала така в присъствието на Йосиф. Сега не знам защо усетих топлина в корема си. Това е безумие. 

 

Блъснах се в няколко студента ,но сега изобщо не ми пука,трябва да се махна по най-бързият начин и по възможност да не видя Йосиф,но къде ти този късмет. Хвана ме за ръката точно отвън ,пред входа на Университета и рязко ме придърпа към себе си. Ароматът му,сините му очи,пълните му устни ме довършват. Той винаги изглежда добре. Винаги мирише хубаво.Винаги се е държал с мен като джентълмен. Ако питам майка ми ,той ще е подходящ за мен,макар да си мисля ,че е смешно да бъда със слаб мъж. -Какво има? Така бързо излезе от залата. 

 

-Моля те! Трябва да тръгвам. - вместо да ме пусне ,ме прегърна и зарови лицето си в косата ми. За секунди се парализирах,после успях да се съвзема и отвръщам на прегръдката. Чувствам се в безопасност, в неговите ръце. 

 

-Кажи ми какво се случи в залата? -леко поклащам глава. -Приятелите си говорят. - завъртях главата си и сега носа ми е опрян във врата му. Боже,как хубаво мирише. -Говори с мен. 

 

-На вечеря. 

 

-Кога искаш да вечеряме? - отдръпвам се за да се успокоя. Хормоните ми се подиграват и ме объркват. 

 

-Събота? - Йосиф се усмихна и кимна с глава. 

 

-Събота е добре. В 19:00 часа?- сега и аз кимам с глава. 

 

-Да! - Йосиф отново ме прегърна и като един мъж,който ме харесва ,силно ме стисна и проговори в косата ми. 

 

-Прекрасна си. -не знам какво да кажа ,затова мълча. -Утре ще те чакам на нашето място. 

 

-Утре няма да идвам. - Йосиф се отдръпна и чака да обясня,а обяснение няма. Искам почивка ,ще се направя на болна,трябва да реша какво да правя. -Ще ми дадеш ли тетрадката? -бръкна в чантата си и ми я подаде. -Благодаря! Задължена съм ти. 

 

-Ще чакам. - намигна ми и направи няколко крачки назад,докато не се удари във вратата. По дяволите. Какви ги върша? Какви ги говоря? Обръщам се и се сблъсквам с един познат аромат. От колко време е тук? 

 

-Миро….Ъ-ъ…Чичо Миро,какво правиш тук? - изглежда ми ядосан,а и действията му са твърде резки,щом ме стисна за ръката и ме повлече към двора на Университета. Колата му е спряна точно пред входа, на аварийни. 

 

-Качвай се! - отвори ми вратата и колкото да искам да попитам защо е толкова кисел ,качвам се и закопчавам колана си. Миро също се качва и потегля малко по-бързо отколкото е нужно. Минават няколко секунди ,но никой не проговаря. Прокашлям се и търся думи,с които да започна. 

 

-Здравей! - тъп поздрав,но нали така правят хората. Поздравяват се,но Миро стиска волана и продължи да шофира. Добре,днес явно няма да си говорим. Минава през фитнеса,което ме озадачи,минава през тях и спира пред нас. Дойде до Университета за да ме прибере,колко разочароващо. 

 

-Слизай! - откопчавам колана и слизам от колата. Миро я паркира в забранена зона,но така като го гледам не му пука. Заключи я и ми направи знак да вървя. Влизаме във входа и стискам ключовете си ,сякаш те ще ме спасят от настроението му. Родителите ми са на работа,за което се радвам,защото нещо ще се случва,макар да нямам никакви подозрения какво е то. Работят по дванадесет часови смени на летището. Татко е ръководител в Сектор”Складово стопанство”,а мама работи в магазин ,където продава вестници,списания,книги,пътнически карти и дребни пакетирани изделия.

 

Отключвам вратата и първа пристъпвам вкъщи. Миро влезе и веднага затварям вратата. Той се настани на дивана пред телевизора и ме погледна. Мамка му,какъв поглед. Направо може да ме изгори на парчета. 

 

-Искаш ли нещо за пиене? - пристъпвам към кухнята и наливам в една чаша вода. Гърлото ми пресъхна. 

 

-Не! - отпивам няколко глътки и се опитвам да контролирам дишането си,но като знам,че е тук и пулсът ми се ускори. 

 

-Ще ме изчакаш ли да се преоблека? - потя се ,а и ми трябва време да се съвзема. Миро не отговори,а и какво го питам,директно влизам в стаята си и свалям блузата и дънките си. Сега съм по сутиен и бельо и бързам да изровя нещо хубаво от скрина,но за моя изненада вратата се отваря. Изплашена ,че ще види колко съм дебела,се завъртях и сложих ръцете си на гърдите. Не,че така се прикривам ,но това е инстинктивна реакция,когато ме е срам. Миро неприкрито ме огледа и в този момент се радвам,че съм с най-хубавото си бельо. Черен сатен,който е леко изрязан и така гърдите ми са почти навън,а бельото ми е прашка,която се връзва над дупето. Когато я видях на манекена ,не можах да се сдържа и веднага си купих комплекта. 

 

-Свали ръцете си! - дрезгавият му глас тотално ме разгорещи. Свалям треперещите си ръце и се показвам пред очите му. Изражението му си остава същото,няма промяна и вече взех да се притеснявам. Дебела съм и той не харесва това,което вижда. -Обърни се и хвани дръжките на първите два шкафа. -повдигам вежди ,но изпълнявам. Мисля,че каквото и да ми каже ще го направя. Миро изсъска и знам защо. Прашката му харесва.  - Трябва да си тръгна. Трябва да не съм тук и да те гледам. -поглеждам през рамо,виждайки го бавно да се приближава. Спря преди да докосне дупето ми. Сведе поглед и го огледа така както един мъж гледа жена,която желае. Миро плъзна ръката си по едната буза на дупето ми и аз леко подскочих. Никой не ме е докосвал така. - Не знаеш какво ми причиняваш,особено така както си сега. Полугола и копнееща да те докосна. - Миро отметна косата ми на едното рамо и постави една целувка близо до презрамката на сутиена. Прехапвам устна и се наслаждавам на меките му устни по кожата ми. Свали презрамката и продължи да ме целува. От гърлото ми се изтръгва лек стон ,карайки краката ми да потреперят. - Обожавам мириса на кожата ти. - скимтя и леко издавам назад дупето си. Миро силно го плесна и отново го погали. -Ако продължиш така ,няма да се спра. 

 

-Не искам да спираш. - Миро поклати глава и отново го плесна. Стискам дръжките на шкафовете и едва се сдържам да не извикам от удоволствие. Ръката му така добре пасва на бузите на дупето ми,че е върховно.

 

-Много си малка за да те чукам. - търкам дупето си в ръката му за да продължи. 

 

-Не съм малка. - протестирам аз,докато той откопчава сутиена ми. Отпускам ръце за да може презрамките да се свлекат от ръцете ми и да остана гола. Миро ме обърна към себе си за да се взре в тях за известно време и отново ме завъртя ,събирайки косата ми около юмрука си и започна силно да пляска дупето ми. Пъшкам,охкам и стена при всяко залепване на ръката му. През това време Миро ръмжи в ухото и дърпа косата ми. Той е възбуден,доказателството се търка в дупето ми. Отново го плесна и за миг усетих болка. Със сигурност го е зачервил,но не ми и пука. 

 

-Сега ще разберем колко си малка. - стисна ме за врата и ме поведе към леглото. -Извади вибратора.

 

-Какво? - О,не! Ако смята да ме чука с него ще се разрева. Не искам пак да преживея този момент. 

 

-Извади го! - Миро диша тежко,а аз се колебая и това го ядосва. Обръща ме,остави ръцете ми върху леглото и залепи ръката си на дупето ми. Стена и се извивам,докато зачервява дупето ми. Мамка му. Колкото и на моменти да ме боли,бельото ми е мокро. -Казах да го извадиш! - отново ме обърна като този път ме залепи за себе си. Задъхана и разгорещена,Миро ме кара да падна на колене пред краката му. -Къде е? -гледаме от горе с пламтящи очи,а аз посочвам с пръст кутията под леглото ми. -Вземи го! - пресягам се и я отварям. Моят “Бадемко” се появява пред очите ни. - Лапни го! - отново се поколебах. В момента се опитва да ме унижи или това е вид игра. -Хайде,направи го! Искам да видя как ще лапаш пениса ми. - отварям уста и леко го поемам. Досега не съм го правила,дори и с “Бадемко” . Използвам го за достигане на оргазъм,нищо повече. -По-смело. - вдигам поглед и го поемам още повече. Миро не гледа устата ми,а гърдите ми. Виждам го как тежко преглъща и адамовата му ябълка се раздвижва.-Не знам какво да те правя. -стиска челюстта си и извръща поглед от мен. Той ме желае ,но не иска да прекрачи границата. 

 

-Прави с мен каквото пожелаеш. - Миро поклати глава и леко приклекна за да прошепне пред устните ми. 

 

-Ако те чукам,ще съжаляваме…и двамата. - за да му покажа ,че греши поемам “Бадемко” в устата си и започвам да движа главата си. Миро се взира в устата ми и тежко издиша. Облизвам главичката и въртя езика си около пръстена. -Калинке! - пенисът му се очертава през дънките и вече съм любопитна да го видя. -Ако не спреш…-плъзвам главичката по зърната си и така го спирам.-...Искам да съм груб…-погледна към гърдите ми. - …искам да ги пляскам и ти да пищиш. -сега погледна към лицето ми. - …да спра въздуха ти и да видя уплашеното ти изражение,докато се забивам в теб и същевременно получаваш оргазъм.-кожата ми настръхна от думите му. Наистина ли иска да ми спре въздуха? Това нормално ли е в секса? -Покажи ми мокрите си гънки. - сядам на леглото и оставам вибратора до мен. Отмествам бельото настрани и му показвам колко съм прогизнала. Миро изпъшка,стисна го през дънките и отново извърна поглед. 

 

-Моля те! - Миро обмисля дали да ме чука или не. 

 

-Мамка му! - тръгна към вратата и едва не се разревах. Отново ми се случва. Всички ми се подиграват. Толкова ли съм гнусна и противна? След малко се чува изщракване на ключ и шумолене на дрехи. Изправям се от леглото и го виждам да се съблича. Пенисът му се поддава над боксерките и това леко ме наплаши. Поглеждам към вибратора след това към пенисът му. Неговият ще влезе ли в мен? Изглежда по-дебел. - Не знам какво ще се случи след това,но сега ще си го получиш. - прокара ръката си през косата за да я въведе в ред и пристъпи към мен. Бутна ме на леглото и тежко падам върху него. -Свали прашките. - свалям ги по краката си и ги хвърлям на пода. -Разтвори се за мен,Калинке! - толкова втренчено ме гледа ,че се замислих дали има нещо нередно. Толкова съм неопитна и в момента не мога да разбера тези погледи какво означават. Миро се качи на леглото и сведе глава за да ме вкуси. Плъзна езика си между срамните ми устни и ме накара да ударя главата си във възглавницата. -Мамка му,знаех си! - отново го плъзна и с ръце стисна гърдите ми. -Ще те докарам до оргазъм след това ще те чукам. Много силно. Искам да видя как тези гърди ще се люшкат при всяко мое забиване. -пъшкам при всяко лизване на клитора. Миро знае какво прави и точно заради това исках да е първият,на който ще се отдам след случилото се с Ярослав. 

 

-О-о…- не знам дали мога да го докосна,но ще рискувам. Прокарвам ръката си през кичурите коса,осъзнавайки,че е страшно мека. -...Татенце…-извивам се и на момента разбирам как го нарекох. Миро спря и така ме накара да повдигна главата си. Взира се в мен с непроницаемо изражение и сега не знам какво ще последва. Дали напълно ще спре и ще ме остави гола и възбудена.-Извинявай,аз…

 

-Татенце,а? - Миро се плъзна към мен,стисна гърдата ми и прошепна в ухото.- Искаш да съм твоето Татенце,така ли? - пъшкам в отговор. - Ще крещиш ли на Татенцето? - извивам се ,когато потърка клитора с един пръст,а с другата си ръка дръпна набъбналото ми зърно. -Още,татенце! Искам още! -Господи! Какви неща ми шепне. - По-силно,Татенце! - вкара два от пръстите си в мен и засмука зърното ми. 

 

-Татенце! - простенвам аз. Миро за миг ме погледна след това лапна и другото ми зърно. 

 

-Продължавай! - завъртя езика си около зърното после го перна,успявайки да наелектризира всяка част от тялото ми.

 

-Татенце! - всеки път като му кажа така и го чувам да ръмжи. Харесва му,както и на мен.Той е моето игриво Татенце. 

Миро се плъзна надолу,но го спирам и придърпвам главата му за да го целуна. Искам пак да ме целуне като вчера. Да забравя за всичко,да ме отведе в друг свят ,където ще сме само двамата. Миро плъзна езика си около моят и продължи да вкарва и изкарва пръстите си. Притискам го към себе си,поставяйки ръцете си зад врата му и го целувам така,както той ме целува. Жадно,силно и бурно. 

 

-Толкова си стегната и мокра. -решавам да бъда смела и премествам ръката си за да стисна пениса му през боксерките. Толкова е твърд и дебел,не знам как ще влезе в мен. Чак се притеснявам. -Не си девствена,не усещам преграда. - кимам с глава,не знаейки какво друго да му кажа. Достатъчно ме е срам ,заради постъпката на Ярослав за да му кажа какъв е бил моят първи “секс” и до колко няма да ме боли с истински пенис. -Не мога повече да чакам. - Миро свали боксерките си и аз едва не изхълцах при вида на пениса му. Не съм объркала дебелината му и като една глупачка погледнах към вибратора,който незнайно как е паднал на земята. Мамка му. Определено нямат нищо общо. Преглъщам и се опитвам да видя каква е главичката. Тя е скрита от кожичката,но като се изправи от леглото,взе дънките си,изкара презерватив и го отвори,видях я. Нахлузи презерватива,а аз не мога да откъсна очи от главичката,от която капеше. В момента ми се прииска да го вкуся,да разбера тази капка дали е солена или сладка. - Разтвори още повече краката си. - Миро се намести и плъзна главичката си между срамните ми устни. Той ме гледа в очите,аз също и все още не мога да асимилирам,че е в моята стая,чисто гол и ще правим секс. Главичката е вътре и колкото повече се плъзва, толкова повече аз леко се изправям,отварям уста и гледам как се скрива. Миро не го вкара целият,отдръпна се и така тласна,че викът ми отекна в стаята. Леко ме заболя,но го приемам за нормално. След случката с

Ярослав така и не се престраших да вкарам “Бадемко” по-навътре. Задоволявам се с малко. -Боли ли те? Цялата трепериш. - Миро повдигна главата ми за да види признаци на болка в изражението ми. -Да не си девствена и да не ми казваш. - замълчах си и той го прие погрешно. - Грациела,девствена ли си? Защо не ми каза? Мамка му. - излезе от мен и слава богу по пениса му няма кръв. Ярослав е успял да пробие девствената ципа. 

 

-Не ме боли. -не спирам да се потя,а Миро се колебае. -Просто не съм правила секс….от много дълго време. -Миро продължава да се колебае,но сега ми се е паднало и нямам намерение да го губя. - Моля те,Татенце! - реакцията му е мигновена. Закри ме с тялото си и ме целуна. Отговарям на целувката и усещам как отново влиза в мен. Пъшкам в устата му ,а Миро повдига краката ми и започна да се движи. Лека полека болката утихва и удоволствието ме връхлита. Стена,извивам се,въртя глава и посрещам тласъците му. 

 

-Толкова стегната. - Миро ръмжи и пуска краката ми за да стисне гърдите. Те се люлеят при всеки тласък,това,което той искаше. -Толкова хлъзгава. - удари гърдата ми ,последва и другата. Те се зачервиха и на него това му хареса. Подсмихна се и продължи да ги удря. -Как трябва да ме наричаш? -стисна ме за гърлото и рязко натисна главата ми към възглавницата. 

 

-Татенце! - Миро все по-бързо се движи,карайки ме да запищя и да подбеля очи. Усещам оргазма си. Топлината под корема е доказателство за това. -Татен..це! - Миро ме завъртя на една страна,раздалечи краката ми и сви пръстите си в гърлото ми. Влезе с един тласък,забивайки се дълбоко в мен и спря въздуха ми. Малко по-рано се изплаших от това му изказване,но сега хващам ръката му с две ръце и отново подбелвам очи. Душенето ме възбуди още повече и оргазма ме помита. -Треса се и дращя с нокти ръката му. Миро завъртя главата ми за да види как се разпадам.

 

-Точно така! Стискай го. Удуши го. - конвулсиите утихват,с това и пениса на Миро излезе. Изправи ме да застана на колене и започна да пляска дупето ми,докато ожесточено дърпа косата ми към себе си. Очите ми са насочени нагоре,а ръката му е безмилостна. -С кого се прегръщаше? -прехапвам устна и посрещам следващата плесница. -Отговори,Грациела! - още повече увива дългата ми коса и погали дупето ми. 

 

-Мой колега. 

 

-Този,който те харесва. 

 

-Ревнуваш ли? - веднага съжалих за въпроса си,щом стисна косата ми до болка,но пък това въобще не ме притеснява. Харесва ми. 

 

-На ревнивец ли ти приличам? - съска той в ухото ми. 

 

-Да! -отново си играя с огъня. Миро натисна главата ми с ръка към възглавницата и толкова бързо влезе ,че ми взе въздуха. Господи. Така ме изпълва,че не мога да спра да пищя. 

 

-Няма да го прегръщаш. -отдръпва се и отново влиза в мен. -Какво трябва да кажеш?

 

-Няма!

 

-Няма,какво? -плесна ме по дупето и натисна главичката още по-дълбоко. Тялото ми реагира и потрепери. 

 

-Няма,Татенце! - Миро отмести няколко кичура от лицето ми и ме погледна с бадемовите си очи. Сега са по-тъмни,а пламъкът,който е едва забележим гори около зеницата,придавайки му вид на мъж,който отдавна е искал да направи това с мен. Да ме пляска по дупето ,да стиска гърдите ми и да ме чука по начин,който с друга не е правил. 

 

-Това дупе само аз ще го пляскам,разбра ли? -стисна челюстта ми и силно се заби в мен. От този тласък подбелих очи. Ако го направи още един път ще започна да се гърча от екстаз.

 

-Да,Татенце! - Миро се подсмихна и се заби още няколко пъти,карайки ме да изкрещя. -Да! - вторият ми вик превключи невидимо копче и моят “Бадемко” тотално изтрещя. Взе вибратора,включи го на най-високата степен и го допря до клитора. Тялото ми реагира като коленете ми омекнаха и едва не паднах по корем. Ръцете ми не ме слушат,искам да дращя и да счупя всеки нокът,сърцето ми блъска между гърдите ,а гърлото ми пресъхна от викове. 

 

- Мамка му! Ще свършиш. - пусна вибратора и с ръка удари клитора,стимулирайки топлината да се плъзне стремглаво под корема. Миро ме усеща и така натисна главичката,че едва си поех въздух от взривяващият момент. Изправям глава,отмятам косата си по гърба и се наслаждавам на спазмите,които прави тялото ми. През това време Миро ме стиска за рамото и го вкарва пак. Пенисът му здраво блъска в мен,а аз все още не мога да се съвзема от умопомрачаващият оргазъм,с който ме дари.  

 

-Татенце…- направо съм като зашеметена. Няма нищо общо оргазмите с вибратора и с истински пенис. 

 

-Не мога да издържам. -Миро диша тежко в ухото ми. - Ще свърша. Жалко,че съм с презерватив,щях да напълня путенцето ти със сперма. -мръснишките му думи ме карат да простена. -Така хубаво стенеш,Калинке! - отново стена,чувайки го да пуска серия от пъшкания и да се излива в презерватива. Пенисът му трепти,така както аз трептях,докато свършвах. -Добре ли си? - попита той,когато аз не помръднах.

 

-Да! - за миг изпитах срам ,но устата ми няма спирачка. - Може ли пак? 

Девета глава

Грациела

 

 

 

На сутринта се събуждам бодра и приятно изчукана. Чак усещам влага между краката си. Просто е върховно. Едва го оставих да си тръгне. Исках пак,като една ненаситница,която не е правила секс. Трябваше да изпитвам срам от това,да го убеждавам да правим секс,но като ми каза ,че няма друг презерватив ,а аз очевидно нямам ,защото намерението да правя секс някога граничеше до нула,бях меко казано разочарована. Той забеляза това и като един лъв ме просна на леглото,разтвори краката ми и толкова дълго време ме лиза ,че гърлото ми пресъхна от викове и стенания. Краката не ги чувствах от натиска на пръстите му за да лежа мирна,а клитора  беше набъбнал както никога досега. Още го усещам чувствителен. Той го дърпаше и гризеше със зъби. Говореше ми как иска да го откъсне, да пъхне всичките си пръсти в мен и да ме види как ще се гърча. И без пръстите му се гърчих като обезумяла. Зачудих се дали да не ме мисли за побъркана. Малко ми беше да му откъсна кичури коса. Толкова добре въртеше езика си,че можех да спелувам буква по буква името му. 

 

Отплеснах се от мисли за Миро,а телефонът ми не спира да вибрира. Лора. Моята приятелка от училище.

 

-Хей …Хей! - извиках в телефона. 

 

-Оу! По-леко,Ела! -в училище редовно ми викаше Ела. Така ѝ било по-удобно. Не възразих. -Какво се е случило,че си толкова щастлива рано сутрин? 

 

-Правих секс. - Лора изпищя ,сякаш съм ѝ казала,че съм се омъжила за любовта на живота си. 

 

-И как беше? - 

 

-Зашеметяващо. Просто…просто…

 

-Искаш пак. - кимам с глава ,сякаш е пред мен. 

 

-Да! 

 

-И кой е късметлията? - прехапах езика си за да не кажа,че е Миро. Тя го познава.Не един път го е виждала да ме взема от училище. Харесваше го като човек. Често ни помагаше с домашните. Отделяше ни много повече време,отколкото е нужно. 

 

-Един от Университета. - чак езика ми запари от лъжата. Не обичам да лъжа,бих казала,че не умея да го правя,но този момент не мога да изтърся кой е. 

 

-Как се казва? - за такива въпроси не съм подготвена. 

 

-Боби. - Лора замълча. И аз ,ако бях на нейно място ще направя същото. Как пък ми дойде на акъла точно Боби? 

 

-Разкажи ми нещо повече за него! 

 

-Ъ-ъ…- сядам на леглото и се подготвям за описанието,което бих направила ,ако бях казала истината. -….Висок ,със стройна фигура. -прокашлям се за да помисля какви ще са ми следващите думи. - Боби тренира и всеки мускул го усетих върху себе си. -в момента изниква гол и готов пред очите ми. - Пръстите на ръцете му са дълги и снощи ме накара да пищя от усещането да са надълбоко във вагината. - Лора се изкиска,но аз продължавам. - Косата му е тъмна с няколко по-светли кичура. Лицето му е като за снимка от списание. Има пет бенки. Една на лявата буза,две на дясната,третата е на челото над слепоочието ,четвъртата е на брадичката,а петата на врата му. Така искам да ги оближа и ще го направя.- това не трябваше да го казвам. - Има красиви бадемови очи. Само като ме погледне и се превръщам в друг човек. Няма я комплексираната Грациела,а онази,която иска да направи всичко за да го види над себе си. Гол,потен,стенещ в ухото ми. Пенисът му да влиза и излиза, така сякаш само за нея копнее. Аз да се извивам,да отвръщам на стенанията му ,да кача петите си над дупето му за да бъда още по-разтворена и да се слеем завинаги. Кожата ми лъщи от пот,сърцето ми бумти в гърдите,а разума ми отиде някъде надалеч. Аз съм тук,в моето легло,с този прекрасен мъж и не искам да спира ,докато не ме остави без дъх. 

 

-Уау! - от гласът на Лора се усеща възхищение. -Ти направо ме отвя. Какво описание. - и от това описание аз се възбудих. Бельото ми е вече мокро.

 

-Чакай малко! - казвам на Лора,когато чувам да се чука на вратата. -Да! 

 

-Граци,събуди ли се? -попита баща ми. 

 

-Да! Какво има ,татко? - баща ми отваря вратата,а аз се намятам с одеялото. 

 

-Има един симпатичен младеж на вратата. Пита за теб. - повдигам вежди чак до върха на косата си. 

 

-Едва ли ще е питал за мен. - татко се засмива и така бръчките около устата му се задълбочиха. 

 

-Мисля,че се казваш Грациела. - пошегува се той. 

 

-Добре! След малко идвам. - татко затвори вратата.-Извинявай! Трябва да те оставям. Някой ме търси. 

 

-Боби ли е? 

 

-Не знам! - ставам от леглото и се събличам чисто гола.-После ще се чуем! Чао! 

 

-Чао,Ела! - хвърлям телефона на леглото и вземам шорти и тениска. На бързо ги обличам,колкото да отида до банята и отново ги събличам за две минутен душ. Възбудена съм и трябва да се успокоя. Не съм се бавила много и се надявам този симпатичен мъж да ме чака. Излизам от банята и веднага се чува смехът на татко. Бавно пристъпвам към кухнята и изненадана се взирам в симпатичният 

младеж. 

 

-Здравей! - казва той,неприкрито оглеждайки ме и то пред татко. 

 

-Здрасти! 

 

-Тъкмо ми разказва за деня,когато сте се запознали.- поясни татко. Да,беше забавно. Аз се спънах и директно се озовах върху Йосиф. Да не говорим ,че с коляно ударих тестисите му. Не показа,че го е заболяло,но нямаше как да не забележа червенината избила по лицето му. Сдържаше се. Със сигурност болката е била неописуема. 

 

-Защо си дошъл?Нали имаме уговорка за вечеря? - татко схвана намека и реши да ни остави сами. 

 

-Може ли да поговорим някъде…където да не ни чуят? - кимам с глава и го повеждам към стаята ми. Още с влизането взех да оправям леглото. Определено не очаквах гости,а за Йосиф не мога даже и да си помисля. -Не ми излизаш от главата. Не мога да чакам до вечерта. - завъртях се към него,оглеждайки го така както той ме огледа по-рано. Днес е небрежно облечен. Дънки и черна блуза. Ходи му,изглежда привлекателен. В Университета е с панталон и риза. - Трябва да се изясним. - Йосиф сведе поглед към шортите ми на дяволчета. - Харесват ми. - усмихвам се и изваждам потника в комплект с шортите. Йосиф се засмя,искрен,приятен за ушите смях. 

 

-Не те питах дали искаш кафе. -Йосиф поклати глава и неспокойно се размърда. 

 

-Наистина ли си влюбена? - прехапвам устна и колебливо кимам с глава. Не знам колко съм влюбена ,но знам колко съм луда по Миро. Иска ми се да бъда с него,но и съм реалист. Колкото и да си представям най-различни фантазии или да бъда от тук нататък в леглото с него,няма как да имаме връзка. Той никога няма да се съгласи на такова нещо. Деветнадесет години не са малко и знам,че това е невъзможно. -Не си убедена и това малко ме успокоява. -отварям уста ,но ме прекъсва с изненадващо действие,от което вместо думи излезе скимтене. Устните му се сблъскват с моите толкова силно,толкова настоятелно,че в първият момент аз се стъписах. 

 

-Йосиф! - сърцето ми ще изскочи. Какво прави? 

 

-Не мога да спра. - О,Боже! Бутна ме към стената ,хвана двата края на тениската и рязко я дръпна за да я скъса. Нямам сутиен и гърдите ми се изсипаха пред очите му. -Мамка му. Точно такива зърна си представях. 

 

-Йосиф,не! - хвана едната гърда в ръката си,а другата направо я лапна в устата. Господи! Вдигам поглед към тавана и тихо изстенах. Раздвижи езика си около зърното и замачка другата с ръката си. -Йосиф! - опитах се да го спра,но така се е вкопчил в мен ,че това е абсурдно.-Моля те! - такива бързи движения прави,че отново изписквам. Вече съм на леглото ,с разтворени крака и той е върху мен. 

 

-Толкова перфектна. - плъзна ръката си по бедрото ми и бавно се отдръпна. Прехапвам устна и гледам как устните му се залепят за кожата на крака ми всяка изминала секунда. -Изкушаваща си. - целувките продължиха до долу след това се върна нагоре към вътрешността на бедрото. 

 

-Ще развалим приятелството си. - Йосиф не слуша какво му говоря. Сега е вглъбен в целувките. Видимо се наслаждава на това.

 

-Казах ти, няма да спра. - остава мокри следи след всяка целувка,едва издържайки на тези ласки. Хубаво е. Винаги съм искала такова внимание ,някой да ме целува ,да ме прегръща,да правим секс с часове,но все пак това е Йосиф. Моят колега от Университета. Страх ме е. Ще го нараня ,а не го заслужава. 

 

-Не е правилно. - не знам по какъв начин да му го кажа. След този ден всичко ще се промени. Дали той ще се държи по различен начин,дали аз ,вече няма да е същото. Забравям за мислите си,когато ме притисна с тяло,приглади косата ми с две ръце и яростно заби устните си в моите. Скимтя,когато докосна езика ми със своят. О,Боже. Има страхотен вкус. Не очаквах така да ми подейства,но ето,че завъртях езика си около неговият и го притискам към себе си. С моите действия подтиквам Йосиф да прокара ръката си през гърдата ми и да слезе още по-надолу. Вкара ръката си под шортите ми и със средният си пръст мина през разтворените ми срамни устни. Отдръпвам се от устните му и изпъшках. -Йосиф!

 

-Когато ти казах какво ще направя с теб,ако ми се отдаде възможност, не беше шега. -сините му очи заблестяха от възбуда,а моите едва ги държа отворени. Особено като вкара същият пръст във вагината. -Така хубаво стенеш,сладката ми. - вкара и втори пръст и вече се самозабравих. Йосиф нападна гърдите ми,като лакомо засмуква тъмните ми зърна,а пръстите му се плъзгат в мен така лесно,така правилно,така възбуждащо ,че едва сдържам викът си. Трябва да съм тиха. Нашите са вкъщи и не мога да си позволява да ме чуят. - Гърдите ти са жадни за устата ми. - сега отиде към другата и направи същото. Засмуква,загризва и пак смуче зърното. Прокарвам ръката си през черната му коса и я дърпам. Реакцията на Йосиф е да плъзне езика си от гърдата ми до долната ми устна. Господи. Кожата ми настръхна. -Вкусна си като мед. - слезе надолу ,заобиколи зърната и извади пръстите си от мен. Изскимтях,но бързо премина на изпискване от изненада. Йосиф свали шортите ми толкова бързо,че не можах да реагирам.

 

-Йосиф,какво…- думите ми останаха недоизказани. Започна внимателно да лизва клитора,сякаш да види каква ще ми е реакцията. Изпъвам ръце над главата и гърба ми се извива в дъга. На него това му харесва, щом засмука клитора ,въртейки език и отново върна пръстите си. Затварям очи и тихо стена. 

 

-Мамка му! 

 

-Какво има? - чувам нечия вибрация на телефон. 

 

-Нищо! Прави се ,че не го чуваш. - още по-интензивно засмука пъпката и колкото да съм тиха,лек вик се изтръгна от гърлото ми. 

 

-Йосиф! - пъшкам името му и спускам ръцете си към гърдите,стискайки ги по начин,който Йосиф вдигна поглед към тях. Той изръмжа и леко лизна клитора,докато пръстите му ме отработват. -Близо съм! - познатата топлина плъзна под корема ми. 

 

-Дръпни зърната си. - с удоволствие изпълнявам искането му. -Страхотна си. - завъртя езика си около клитора  след това го натисна точно там ,където трябва. -Стисни ги…силно,сладката ми. - пъшкам и посрещам оргазма си. Стискам гърдите си,стискам пръстите му и се разтрисам. През това време Йосиф изви пръстите си и плъзна езика си между срамните устни. Повдигам дупето си ,не издържайки на стимулацията ,която създава. - Шибан телефон. - конвулсиите лека полека затихват ,но дишането ми още е неконтролируемо. -Трябва да тръгвам. - сядам на леглото ,виждайки огромната ерекция,която опъва дънките му и пръстите в устата му. -Съжалявам! -устните му са мокри,косата му е бъркотия и сега изглежда секси. -Така искам да вляза в теб. -Йосиф извади телефона и отговори. -Идвам! - изръмжа той и затвори. Погледна ме и приглади косата си. 

 

-Тръгвай! 

 

-Не искам! По дяволите! Как да те оставя? - голотата ми го подтиква да се приближи,да ме целуне по устните и да стисне гърдите ми. - По-късно ще те взема. - кимам с глава и след секунди Йосиф излиза от вкъщи. 

 

Трябваше ми известно време да асимилирам какво позволих да се случи. Това беше колкото правилно,толкова и грешно. Не очаквах ,че ще го кажа,но ми хареса. Боже,какво ще правя. Вчера правих секс с Миро,а сега получих оргазъм от Йосиф. 

 

Закривам лицето си с ръце и отчаяно изпъшквам. 

 

Бях жадна за внимание ,но не съм си мислила,че ще бъда с двама мъже в рамките на два дена. Какво не ми е наред? Какви ги върша? 

 

Десета глава

Йосиф

 

Никога не съм бил по- готов от сега. Да бъда толкова настоятелен не е присъщо за мен. Действам бавно,внимателно и,ако съм решен,че трябва да го направя,не я целувам,не я докосвам,просто водим нормален разговор. Бих казал,че тази моя постъпка по-рано поражда образ на човек,който ще направи всичко възможно за да я спечели. Със бившата ми приятелка не действах така. Трябваше ми поне месец да прибегна към секс. Както казах ,действам бавно за да не я изплаша. Жените харесват такива мъже. Първо срещите,подаръците,ласките,вниманието,което чака всяка една ,след това секс. 

 

Със Грациела обаче не се получиха така нещата. Действах като напълно невменяем и,ако не беше звъннал баща ми,щях да я чукам. Само като се сетя за ароматът ѝ,за очите ѝ,за устните ѝ,за гърдите ѝ и какъв приканващ клитор има,се превръщам в друг човек. Чак не мога да повярвам какви ги върша. Не мога да се позная. Колкото и да го мисля,аз вече прекрачих границата на допустимото. Виждам я и вече всичките тези мисли се обезсмислят. Грациела влиза в ресторанта и сърцето ми побесня като момента,когато я целунах. Всяка извивка добре прилепва по плата на черната ѝ рокля,карайки да си мисля за това как беше под мен,разтворена и възбудена.

 

-Здравей! - издърпвам стола за да седне и като видях как гърдите ѝ подскочиха,невидим ток ме удари по всяка част от тялото ми.

 

-Здравей! Каза,че ще ме вземеш.- Трябваше да я взема ,да бъда кавалер до край,но баща ми обърка плановете ми. Писах ѝ съобщение и дойдох тук ,в последната минута. Зарадвах се,че не съм закъснял. 

 

-Съжалявам! Мога да обвиня баща си,но и аз имам вина в случая.- не мога вечно да се оправдавам с баща си,но го правя,защото това,което прави,касае и мен. 

 

-Със какво се занимава баща ти? - сядам срещу нея и мисля как да заобиколя цялата истина. Вече на няколко пъти ми се е налагало и сега трябва да го направя. 

 

-Работи в полицията. - Граци кимна с глава и взе менюто. - Мога ли да добавя,че тази вечер си зашеметяващо красива? - привеждам се напред за да ме чуе.-Спря ми дъха. -сладка е ,като се изчерви. 

 

-Йосиф! - Граци леко поклати глава и се преструва,че чете менюто. -Защо съм тук? - вдигна поглед и тези нейни кафяви очи направо ме сразиха. 

 

-Ще вечеряме. - усмивката ѝ е едва забележима,но я видях. 

 

-Готови ли сте?- попита младата сервитьорка. Кимам с глава и чакам първо да поръча Граци. Избрах този ресторант,тъй като е близо до тях. Не исках много да върви и без това сгафих при първата ни среща.

 

-За мен гръцка салата и една чаша бяло вино. 

 

-Совиньон Блан? 

 

-Да! - Граци затвори менюто и го остави на масата. 

 

-За мен салата “Капрезе” и малко Джони. -затварям менюто. -Може ли едното да го оставим? 

 

-Разбира се! - чернокосото момиче се усмихна и взе менюто от страната на Граци. 

 

-Как си? - струва ми се притеснена. 

 

-Мисля,че много прибързваме. -директно минава по същество. 

 

-Няма проблем да действаме по-бавно. -Граци поклати глава и погледна към останалите маси. 

 

-Не съм сигурна,че е правилно. Ти и аз…да…- сведе глава и постави ръката си на челото. 

 

-Разбирам,не трябваше да те целувам. -Граци ме погледна. 

 

-Да беше само целувката,добре,но не е. - не знам как да го тълкувам това. Тя съжалява за всичко,което се случи по-рано или просто не може още да осъзнае,че я видях гола и целувах тялото ѝ. 

 

-Срамуваш се? - Граци въздъхна.

 

-Да! -сервитьорката се върна и остави напитките ни. Благодаря ѝ и отново връщам вниманието си към жената,която успя да ме накара да се превърна в гладник за тялото ѝ.

 

-Защо? - Граци се замисли. 

 

-Защото….не мога да те възприема като …м-м…-облягам се на стола и стискам чашата с уиски. 

 

-Граци,хареса ли ти? - Нервна е. Ръцете ѝ треперят,не смее да ме погледна. Ще я разсея с наздраве. Тя се засмива и нетърпеливо реши да отпие от виното. Поглеждам към устните ѝ,които така ги облиза,сякаш ги е изцапала с шоколад и отново се привеждам напред. -Хареса ли ти? -отново ѝ задавам същият въпрос. 

 

-Да! - сега и аз отпивам от уискито. 

 

-Погледни ме като мъж,с когото имаш среща,а не с Йосиф,колега от Университета. -отново се опитва да избягва погледът ми. -Погледни ме! - Граци ме погледна и я оставих да се взира в мен,както и първа да проговори. 

 

-Гръцка салата и салата”Капрезе” . - каза сервитьорката,оставяйки ги на масата. Благодаря ѝ ,без да откъсвам очи от Граци. За времето ,в което сме заедно,донякъде сме се опознали. Ясно е,че крие неща от мен и от Тина и ми се иска да си говоря с нея много повече за да разбера какво има. Защо е толкова стеснителна. Може би касае миналото,може би е комплекс ,заради тялото,може да е всичко. 

 

-Какво виждаш? 

 

-Красивите ти очи. -  лека полека започва да се отпуска. 

 

-Друго какво виждаш? 

 

-Мъжът,който ме ….ме…-Боже,колко е сладка. 

 

-...те целуваше.-поглеждам наляво от нас,след това надясно за да се уверя,че няма никого наблизо. -И бих го направил пак. Ти си като разтопен шоколад,Граци. - погледна към устните ми. -Искаш ли да ме целунеш? - Граци сведе глава и изпъна пръстите си на масата. 

 

-Йосиф…-позволявам си да стисна брадичката ѝ за да ме погледне. Не я познавам в такава светлина. Тя неудържимо трепери. -Боже,не го прави! 

 

-Какво правя? 

 

-Гледаш ме с тези очи и все повече ми се иска да потъна в тях. 

 

-Направи го. Кой те спира? - плъзвам палеца си между устните ѝ и се отдръпвам за да засмуча онази част,която се намокри.

 

-Господи! - Граци се изправи. -Отивам до тоалетната. -кимам с глава,давайки ѝ време да се успокои,но не можа да скрие желанието си да ме целуне. Просто не иска да прекрачва собствената си граница. Опитва се да покаже безразличие,но нито аз,нито тя го искаме. Времето е моят спътник. Граци ще се отпусне и ще ме погледне по различен начин. -Извинявай! 

 

-Няма за какво да се извиняваш. - седна срещу мен и отпи още една глътка от виното. -Как се чувстваш? 

 

-Малко по-добре! 

 

-Нека да хапнем. -Граци кимна с глава и започна да се храни. Засега мълчанието е в наша полза,нека да осмисли какво се случва. Опитвам от салатата и правя всичко възможно да не я заговоря пръв. Със жена като нея е трудно да бъдеш мълчалив или да не обследваш всяка извивка по тялото ѝ. 

 

-Харесва ми ресторанта. Не съм идвала тук. 

 

-Тогава това ще е нашето място за срещи. -Граци вдигна поглед и продължи да дъвчи. 

 

-Ще има още срещи? 

 

-Ако искаш,ще има.-тя се намръщи. -Какво има? 

 

-Не съм свикнала да ме канят на срещи. - това вече е новост за мен. -Смисъл…-остави вилицата и погледна към другите маси. -...Никой не ме е канил на среща. Само ти.

 

-Ти се шегуваш,нали? - поклати глава и отново започна да трепери. Хващам ръката ѝ и я повдигам за да я целуна. Граци подскочи от изненада. Реакцията ѝ ме довежда до една единствена мисъл. Има огромна липса на внимание. - Искаш ли другата седмица да отидем на кино? - Граци най-сетне се усмихна. 

 

-Да! - преплитам пръстите си с нейните и така като гледам няма нищо против,щом не отдръпна ръката си. -В понеделник имаме тест при Златанова. 

 

-Да! Готов съм за теста. 

 

-Сериозно? - Граци повдигна вежди от почуда. 

 

-Има неща,които не знаеш за мен,сладката ми.- отново целувам ръката ѝ,виждайки я да трепва от жеста. 

 

-Винаги ли така се държиш на среща? 

 

-Само,ако искам да спечеля една жена. 

 

-За всичко имаш отговор. - засмивам се. 

 

-Разбира се! Искаш ли да поръчаме основно? -попитах аз,когато видях,че почти си изяде салата. 

 

-Не! Може ли да излезем на въздух? - щом това желае,веднага вдигам ръка за да направя знак на сервитьорката да ми донесе сметката. 

 

-Добре ли си? 

 

-Да…просто всичко това е твърде много. 

 

-Кое точно? - преди да отговори,отпи от виното. Харесва ѝ Совиньон Блан и ще го имам на предвид за следващата ни среща.

 

-Първо ти си в костюм.

 

-Във Университета също обличам костюм.

 

-Не е същото. - решавам да си замълча,може и да е права. -Държанието,погледите,тези целувки по ръката. 

 

-Не си свикнала. 

 

-Да! - Граци тежко издиша,карайки да погледна към гърдите ѝ. Облизвам устни и вдигам поглед. - Ето за това говоря. -сервитьорката идва със сметката и бързам да ѝ платя. Оставям ѝ бакшиш и се изправям. Не мога да пусна ръката ѝ,така донякъде ни свързва.  

 

-За какво говориш? - придърпвам я към себе си и веднага аромата ѝ ме омагьоса. 

 

-Йосиф…- погледна към очите ми,след това към устните. -...разсейваш ме. -едва не загубих самообладание. Заобикаляме масите и я повеждам навън. Вече сме пред ресторанта и не смея да ѝ пусна ръката. Толкова е топла и добре приляга върху моята. 

 

-Кажи ми в момента,какво искаш да направиш? 

 

-Сега ли? - отмятам косата ѝ от раменете ѝ. 

 

-Да и бъди честна. - Граци се замисли. -Хареса ли ти срещата? -кимна с глава. -Искаш ли да се прибереш? -изненада ме като поклати глава. - Къде искаш да отидем? -свалям сакото си за да го наметна през раменете ѝ. Колкото и да е топло,вече е към девет вечерта и леко подухва вятър. 

 

-Благодаря! 

 

-Кажи ми,миличка! Какво искаш да направиш? - Граци за миг стисна ръката ми и леко се приближи. 

 

-Аз…не знам какво да правя. Объркана съм. - устните ѝ са толкова близо,че ми идва да я грабна и да я оставя без дъх,но няма да я целуна. Ще я оставя тя да го реши.  

 

-Прави това,което сърцето ти казва. -не знам какво вижда в очите ми,но точно те я карат да се притисне към мен и да ме целуне. Прокарвам ръката си през косата ѝ и плъзвам езика си около нейният. Граци простена в устата ми,а аз накланям главата ѝ и правя това,което си мислих по-рано. Да я оставя без дъх. Ръката ми се премести на дупето ѝ,а нейната на тила ми. -Толкова си сладка. -прошепвам аз,когато за миг се отдръпна. Граци отново ме целува и този път ме прегръща през врата и поема контрола върху целувката. Притискам я към себе си и леко дърпам косата ѝ,карайки я да оголи врата си и да поставя няколко целувки върху кожата ѝ. 

 

-Йосиф! -стене името ми. 

 

-Не съм ти безразличен. - облизвам я от гръкляна до устните ѝ. -Така ли е? 

 

-Да! - усмихвам се и още повече дърпам косата ѝ. 

 

-Целуни ме пак! - Граци не се поколеба. Отново го направи,като този път ме убеди да продължа със срещите,да ѝ давам нужното внимание,което търси и да я оставя да прецени дали аз ,дали другият мъж е по-добър за нея.

 

Моята малка фантазия,може да се превърне в реалност.

Оставете вашият коментар!

Dieses Feld ist obligatorisch

* Kennzeichnet erforderliche Felder
Възникна грешка при изпращане на вашето съобщение. Моля, опитайте отново!
Благодаря за вашето съобщение!

Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen

Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.