Шестнадесета глава

Данаил

 

-Какво те води отново при мен след повече от петнадесет години? - попита психоложката от детството Давина Проданова. Първият сеанс при нея беше пълна катастрофа. Аз мълчах през цялото време,а тя не спираше да ми задава въпроси. След половин час опити да ме накара да говоря,леля ми беше повикана от чакалнята. Помолиха ме да изляза от кабинета,а леля остана с психоложката. До ден днешен не знам какво са си говорили,но в едно бях сигурен,тя не ми беше ядосана. Напълно ме разбираше и затова я уважавам като човек.  Днес пак е с мен. Чака ме. 

 

-Исках да поговоря с някого,който би ме разбрал. - не поглеждам към нея,взирам се в пода. 

 

-Добре! Кажи ми какво се случи след третия и последен сеанс? - поставям ръцете си на подлакътниците и продължавам да се взирам в пода,докато думите бързо се изливат от устата ми.

 

-Завърших образованието си. Изкарах всички изпити за асистент в университета в Пловдив. Започнах работа. Запознах се с Гергана,вече бивша съпруга и всичко вървеше добре,докато не се появи Той…отново. - очаквах въпрос от нейна страна,но си замълча. - От тогава не мога да го контролирам. Първия път,в който искаше да я нарани го направи на годишнината ни. Скарахме се и…- прокарвам грубо длан през лицето си. - …започнах да я налагам с колана. Тя пищеше. Така както аз пищях като дете. На Него това му хареса,след време и на нея. Предизвиква го и той отново и отново и отново я нараняваше. Опитвах се да го спра,но винаги надделя. Винаги….освен последния път. 

 

-Разкажи ми за последния път. 

 

-След Гергана,не исках жена до себе си. Тя същевременно беше началото и края на един тежък период в живота ми. Разбрах какво е да бъдеш предаден,използван и безсилен. След като се изнесох от семейния ни дом исках да се самонараня,така както баща ми го правеше. Докато един ден не я срещнах. - усмихнах се. - Първото ми впечатление за нея беше ,че е скромна и срамежлива. - поклатих глава. - Тя ми отвя главата.Тя преобърна живота ми. Тя го спря. 

 

-При кой опит го спря? 

 

-При третият.

 

-Значи се е сблъсквала със садистичната ти страна. - кимам с глава.

 

-За жалост,да. Това е проблем,с който се боря за да не я изгубя.

 

-Какво подтиква садиста в теб? - вдигам поглед към тавана и отговарям с напълно спокоен тон.

 

-Всеки път като се отключи садистичната ми страна ме връща назад в годините,когато бях малкото седемгодишно момче. Баща ми почти всяка вечер ме биеше с колана…. и знаете ли какви му бяха думите след като ме оставя на пода…- откакто влязох в кабинета отбягвах да я погледна,но сега се взирам в очите ѝ,готов да изрека проклетите думи - …"Ще стоиш долу,както аз лежах и се молих на Господ." Плачейки на пода,аз лежах до полунощ. Майка идваше  да ме заведе до стаята ми. "Не плачи,защото ще се върне" бяха думите ѝ преди да затвори вратата и да ме остави сам с болката.

 

-Да разбирам,че я е било страх. - не отговарям веднага. Помислих над думите ѝ. 

 

-По- скоро задължение. 

 

-Защо така мислиш? 

 

-Баща ми я контролира,както той си иска. Друг е въпроса какво се случва от другата страна на вратата. 

 

-Помня,че говореше за брат си. Той какво знае. Жертва ли е ? 

 

-Наскоро разбра и не е жертва на садиста. Само аз го подтиквах. Той ме мрази от дъното на душата си. 

 

-Защо? - За първи път говоря за миналото си и на моменти ми е трудно да споделя какво мисля. 

 

-Не знам отговора. Всичко идва от тук. - посочвам главата си. - 

 

-Спомена,че наскоро е разбрал. Къде беше той,когато ставаше жертва на собствения си баща. - 

 

-Родителите ми са заможни хора. В къщата имаше всичко,за което се сетите. От билярдни маси до кино стая. Тя беше направена с цел. Майка водеше Гавраил там ,защото е звукоизолирана. Нито аз ги чувах,нито те ме чуваха. - Давина си записа нещо и дълго време не проговори. 

 

-Какъв садист си? 

 

-В какъв смисъл? 

 

-Има сексуален садизъм и несексуален. В широк смисъл садизмът е склонност на човек към насилие, унижение и мъчение на другите. Садистът се радва на контрол, доминиране, насилие, агресия и агресивно поведение. Той получава изключително положителни преживявания от действия на манипулация, страх от „жертвата“.- видя,че се поколебах с отговора и продължи. - Сексуалният се различава по това, че унижението, физическата и емоционална болка, всички съпътстващи актове на поведение и действия доставят сексуална възбуда на един от партньорите или и на двамата.

 

-Може да прозвучи странно…- изправям се от стола,не способен да я погледна,докато си признавам. - …Виждам себе си…тази болка…тези сълзи…дори писъците ме карат да се превърна в чудовището за да чуя и видя същото,което той ми причини. Аз се превръщам в баща си. Той ме създаде един и ме въплати в мъж с две лица. - неспокойно обикалям кабинета. - И да отговоря на въпроса,болката не ми доставя сексуална възбуда.

 

-Жената,за която говореше…- погледнах през рамо,виждайки я да пише в дневника. - …тя ли те подтикна да дойдеш тук? 

 

-Да! Усещам ,че тя е моя лек в битката с другото ми Аз,но има нещо,което ме тревожи. Не бях искрен с нея. Има място,където си изливам агресията. Там се превръщам в садиста.

 

-От колко време го посещаваш? 

 

-От близо месец.

 

-Какво чувстваш,когато си там?- взирам се в пътя навън и отговарям с пълно безразличие.

 

-Себе си. - 

 

-Мислиш ли ,че втори път тя ще успее да го спре? - замислям се над въпроса ѝ. 

 

-Зависи от нея. 

 

-Защо? - пъхам ръцете в джобовете на панталона и започнах отново да обикалям кабинета. 

 

-Садиста в мен излиза наяве,когато съм ядосан и така ставам агресивен спрямо човека пред себе си. Както се случи преди дни. Тя го разсея по неин си начин. 

 

-Тука идва въпроса…склонен ли си да я удариш,щом агресията избива по такъв начин?

 

-Не! Бих наранил себе си,отколкото да ударя красивото ѝ лице. 

 

-Искаш ли нещо друго да ми споделиш преди да сложа край на сеанса? - отново се замислих. 

 

-Мисля ,че не! 

 

-Ще дойдеш ли пак след седмица? 

 

-Да! - Давина разлисти няколко страници в дневника и след малко ми подаде малък лист с датата и часа за следващия сеанс. Вземам го и го прибирам в джоба на панталона. - 

 

-Преди да си тръгнеш,искам да ти дам едно домашно. - повдигам вежди от почуда. - Напиши ми на един лист всичко,което мислиш за твоя лек. Това ще е добър старт на сеанса. 

 

-Добре! Благодаря! - изпъвам ръката си към нея. 

 

-Ще те чакам след седмица. - пое ръката ми. - Не позволявай да те контролира. Щом всичко се върти около тази жена,мисли за нея преди агресията да отключи отново садиста в теб. Хубавите мисли ще го разсеят. Бори се и не ходи на място,където копнежа от болката те прави неконтролируем. Ще я загубиш. - кимам с глава.

 

-Довиждане,Госпожо Проданова! - тя се усмихна и така бръчките по лицето ѝ се задълбочиха. 

 

Излизам от кабинета и веднага леля скочи от стола. 

 

-Как мина? - хващам ръката ѝ за да допра устните си върху нея. Тя ме отгледа и много държа на нея. Чувствам я като моя майка.

 

-Добре,сякаш товар падна от плещите ми. Така се чувствам. 

 

-Много се радвам,скъпото ми дете! - може да съм на 33 години,тя продължава така да ме нарича.

 

-Имаш ли нужда от нещо преди да тръгна за София? 

 

-Остани тази вечер. Липсват ми нощите с теб. - отново целувам ръката ѝ. Много ми се иска да остана,но в момента Жасмина ми е в главата и нямам търпение да я видя. 

 

-Ще дойда другата седмица….- виждам разочарованието,изписано на лицето ѝ и бързо добавям. - …с жена. - тя рязко спря. 

 

-Не ми казвай,че е Гергана. Въобще не я харесвам. Тя е…

 

-Не е,Гергана! Ние се разведохме. Казва се Жасмина. - така ѝ се промени лицето от радост,че за миг видях майка пред очите ми.

 

-Боже,колко съм щастлива. - две сестри,а са толкова различни. - Ще ви чакам,ще сготвя любимите ти пълнени пиперки с кайма и ориз,както и…

 

-Ако успея да я задържа. - отварям пасажерската врата за да седне и след малко се настанявам до нея. 

 

-Естествено,че ще я задържиш. Ти си млад,красив и…

 

-Той се появи и два пъти усети садиста. 

 

-И не си тръгна…- усмивката ѝ посърна. 

 

-Не,но иска много от мен,а аз все не мога да го контролирам. - 

 

-Няма да се отказваш от нея. - леля стисна ръката ми.

 

-И през ум не ми минава да се откажа. Тя е перфектна. Жената до мен. Моя лек във всичко. - докато говоря за Жасмина,леля отново се усмихна. 

 

-Влюбен си. 

 

-Да! 

 

-И не е като Гергана? - тя знае,че Гергана е първата жена,с която поисках съвместен живот. 

 

-Не е,тука става дума за нещо друго. - потупа ръката ми. 

 

-Доведи ми я другата седмица. Искам да я видя. - кимам с глава. - Ще те помоля нещо.

 

-За теб всичко ще направя. - преплитаме пръстите си. 

 

-Идвай по- често. Разговорите по телефона не е същото.- 

 

-Ще се опитам. Ежедневието ми е натоварено.- целувам я по бузата. - Ще те оставя и ще тръгвам за София. 

 

-Скъпото ми дете. Толкова те обичам! - отново я целувам по бузата и вече си мисля как трябва да се опитам да го контролирам преди да ме подтикне да се върна към мястото,където съм себе си.

 

Седемнадесета глава

Жасмина

 

 

Светослав е пред библиотеката и ме чака. С майка му не се видях през деня,защото я преместиха в детския отдел,а и по-добре. Вече не знам как да се държа с нея. Трудна беше комуникацията преди да разбера коя е,а сега ще е почти невъзможна. 

 

-Ще се оправиш ли сама? - попитах Радост,която попълва книгата за приключване на работния ден.

 

-Да! Тръгвай. - вземам чантата и палтото и с тежка въздишка излизам навън,виждайки го да стои до колата си и да гледа телефона. 

 

-Здравей! - каза той и прибра телефона в джоба на дънките си.

 

-Здравей! - качих се в колата и първото нещо,което направи е да ме целуне по бузата след това по устните. Леко се отдръпнах за да разбере,че ние нямаме никаква връзка. Съгласих се на тази среща за да разбера какво крие. Шестото ми чувство казва ,че има толкова тайни колкото при Данаил и Гавраил. - Без целувки,моля! 

 

-Защо? Ти ми отговори по-рано,значи ти харесва.

 

-Това не ти дава право да продължиш да го правиш.- не му харесаха думите ми,щом лицето му толкова рязко се промени. Не ми проговори в близките няколко минути. Пътуваме в пълно мълчание,докато не видях,че излизаме от Своге. - Къде ме водиш?

 

-В квартирата. 

 

-И защо точно там? 

 

-Ще си поговорим и ще ти покажа моята тайна. - извръщам поглед от Светослав и поглеждам през прозореца,мислейки до колко е редно да ходя в квартирата му. Не ми изглежда на момче ,което бие и изнасилва жени,но не очаквах и Данаил да е садист. Всеки крие някаква тъмна страна в себе си и от това най-много ме е страх. Каква ще е неговата?

 

-Сега може да говорим. 

 

-Той ще е там. 

 

-Кой и къде е това там? 

 

-Данаил, на "фетиш" клуба. -стискам чантата от чутото.

 

-Откъде знаеш? - Светослав се подсмихна.

 

-Всеки петък ходи.- ако е вярно и Данаил е там,ще се срина и всичките ми чувства ,които изпитвам към този мъж ще отлетят надалеч. Една неканена сълза падна на бузата ми от мисълта да не го видя повече. Скривам лицето си и непохватно я избърсвам.-

 

-Къде се намира този клуб? 

 

-На Витоша. - кимам с глава и се опитвам да се сетя къде може да е този клуб. - Колко добре го познаваш? 

 

-Това няма значение. Не съм тук с теб за да обсъждам Данаил,нали така?- отново този плашещ поглед. 

 

-Добре! Аз ще ти покажа това,което крия,а ти ще избереш. Аз или той. - шокирана съм,че очаква да избирам. Данаил има психологична травма като дете, не е искал да стане жертва на баща си. На един садист. Тука проблема е сериозен и може би поправим. Зависи от него. 

 

Преди дни говорих с един от най-известните психолози в София и разбрах колко ще е трудно да се откъсне от желанието да причини болка. Разказах му за агресията,за това как поиска да нарани себе си за да не нарани мен и ми даде малък лъч надежда,че в крайна сметка има някакъв контрол над себе си. Не го е обладал напълно. 

 

-За Данаил няма спасение. Садист остава до края на живота си. Колкото и да го мислиш не може да му помогнеш. 

 

-Престани! Нека да поговорим за теб. - завъртях се към него. - Това нормално ли е да накараш майка ти да ме следи по време на работа? 

 

-Да,искам да знам дали си добре. 

 

-Ти сериозно ли? Всеки ден си пишем,знаеш много повече,отколкото трябва. 

 

-От известно време не ми пишеш,Жасмина. Занимаваш се с асистента. - намръщвам се. 

 

-Съгласих се на това "приятелство",ако спреш с намеците и всичко останало. - намествам се на проклетата седалка,вбесена на себе си,че му позволих да стигне толкова далеч.

 

-Кое е това всичко останало? 

 

-Целувките и интимният момент преди седмици. - 

 

-Това ти хареса и тук не може да ме излъжеш. - поглеждам през прозореца и прехапах езика си за да не му кажа,че е прав. Целувките,жаждата за мен,както и онзи момент вкъщи ,наистина ми хареса,но сърцето ми не клони към Светослав,а към Данаил. - Да разбирам мълчанието ти за съгласие.

 

-Гледай си пътя. - измърморих аз,а той тихо се засмя. Не му обръщам внимание,в момента мислите ми летят към Данаил и дали наистина е в онзи клуб. Всеки петък ходи,това ще рече,че го посещава повече от две седмици. Редувал е клуба с онази змия. Тя го подтиква да се превърне в садиста и започва с нея и завършва в клуба. Ако мислите ми се окажат верни, нямам идея как ще постъпя. Винаги предвиждам нещата,но този път не знам на къде да се запътя. Да се върна пак в София,ще бъде грешка. Не искам да живея с родителите ми. Не съм ги чувала от доста време и със сигурност баща ми е откачил. Трябва да им се обадя,затова без колебание изваждам телефона и набирам майка.- Здравей ,майко! - Светослав ме погледна преди да завие за изхода на магистралата. 

 

-Как си,скъпа? Не се обаждаш. Лъжа баща ти ,а и имам чувството,че вече не ми вярва. 

 

-Извинявай! Имах много работа в библиотеката. Татко,при теб ли е? 

 

-Не! Шофира до Турция,ще се върне след два дена. - 

 

-Прати му целувки от мен ,ще гледам в неделя да си дойда за няколко часа,щом ще се връща след два дена. 

 

-Ела си! Забрави ни,а и трябва да ти кажем нещо. - намалям звука за да не чува Светослав. 

 

-Какво е то? 

 

-Постоянно получаваме писма. Не сме ги отваряли,но са същия тип като онзи на гала вечерята.- не реагирам по никакъв начин за да не разбере събеседника ми колко съм притеснена от чутото. 

 

-Последното от кога е? 

 

-От вчера. - кимам с глава,сякаш е пред мен и с крайчеца на окото поглеждам към Светослав. Спокойно шофира и се взира в пътя. 

 

-Добре,ще се чуем пак. Целувам те,майко! Лека вечер! - затварям ѝ и прибирам телефона в чантата,мислейки за проклетите писма. Като знам какво пишеше на първото и какво се случи на тази вечеря,паниката ме обзе. Какво искат от мен? Онази змия ли ги изпраща? 

 

-Да не би да се е случило нещо? 

 

-Не! Просто ми липсват. 

 

-Мога да те закарам в неделя. - поклащам глава. 

 

-Има време. Да не го мислим от сега. - загледах се в сградите и разбрах ,че сме в София. - Още колко път има? 

 

-След пет минути сме пред блока,където живея. - кимам и подпирам главата си на прозореца. Изтощена съм от всичко. От проблемите с Данаил,от настойчивото държание на мъжа до мен и писмата,които най -малко очаквах. - Добре ли си? 

 

;Да! -

 

 

-Пристигнахме. - паркира пред един блок. Огледах се ,но в тъмното не мога да се ориентирам в кой квартал сме. Стискам чантата си и слизам от колата. Светослав тръгна към входа и с бавни крачки го следвам. Поемам голям риск да отида в тях,но аз съм такъв човек. Риск печели,риск губи. - Сега ще разбереш,че това съм си аз. Студента,който следва мечтите си.- изкачваме стъпалата до третия етаж и след малко прекрачвам прага на дома му. Квартирата е лукс и това ме навежда на мисълта как един студент успява да я плаща .- Какво ще пиеш? 

 

-Само вода. Родителите ти какво работят. 

 

-Майка ми почина като бях на една година. Баща ми живее в чужбина. Работи като заварчик.- подаде ми чашата с вода,а той отпи от бутилката с бира. 

 

-Кога се виждате? - 

 

-Само по празниците. Или аз отивам при него или той се прибира в София. - облегна се на плота на кухнята и отново отпи,докато ме гледа в очите.

 

-И каква е твоята тайна? - Светослав се подсмихна и остави бутилката с бира на плота.

 

-Ела!- хвана ме за ръката и ме поведе към вратата срещу нас. Предполагам това е неговата стая. Отвори я и натисна копчето за да освети стаята. Аз буквално се парализирах на място. Пред мен има голяма зелена дъска и цялата е покрита със снимки. Правя една крачка след това още една и закривам устата си с ръка,шокирана от видяното. - Кажи нещо! - на всички снимки фигурирам Аз. При родителите ми са най-много. Когато пия кафе до прозореца,когато ям,когато чета,когато пиша,когато се преобличам. Има и голи снимки. Аз съм напълно гола. Това ми дойде в повече и всичките са снимани от един ъгъл. Очите ми сканират всяка една,стигайки до момент,в който се самозадоволявам и до момента,в който Данаил ме налага с колана в квартирата. 

 

-Ти…ти …- не мога да спра да ги гледам. - …си луд. 

 

-Аз съм вманиачен по теб. Обожавам тези снимки,особено тази. - взе една от снимките и ми я показа. Лазя в леглото с предизвикателно бельо,а дупето ми е напълно на показ. Помня този момент. Исках да направя видео за Данаил. - 

 

-Не мога! - трескаво клатя глава. - Искам да си тръгвам. - даже не чакам да ми отговори,а директно вземам чантата от дивана и се насочвам към вратата на апартамента. Преди да я отворя Светослав постави ръката си на нея. 

 

-Само това ли ще кажеш? 

 

-Какво трябва да ти кажа? Да те поздравя ,че си ме снимал и то гола. Кое ти дава правото да го правиш? Това е отвратително. - опитвам се да я отворя,но не ми позволява. - Пусни ме! - крещя аз. 

 

-Ще те пусна ,ако ми обещаеш да помислиш.

 

-Над какво? - яростно дърпам бравата . 

 

-За нас. - злобно се изсмях. Той или се прави на безразличен от реакцията ми или наистина е луд. - Жасмина! 

 

-Добре,ще помисля,а сега ме пусни! - изминаха няколко секунди,в които аз не спирам да натискам бравата,докато не се отвори и по най-бързия начин слизам по стъпалата. Цялата треперя. Направо съм в шок. Той е обзет от манията да ме наблюдава. Подозирах,че крие някоя мръсна тайна,но това да видя голяма дъска с поне сто снимки на нея е прекалено. Това е болестно състояние. 

 

Вече съм навън в търсене на такси. Нямам идея къде съм,но след това,което видях твърдо реших да посетя онзи клуб. Искам да проверя дали наистина ходи там или е било начин да ме отблъсне от Данаил. 

 

Стоя до тротоара и чакам,но все още нищо не се задава в далечината. Продължавам да треперя ,продължавам да си мисля колко отвратително беше това,както и,че може да ме гледа,докато мастурбира….доповръща ми се. 

 

-Хей! - извиках аз и излизам на пътя за да спра таксито. - Знаете ли къде се намира "Fetish club"?- попитах като се качих. 

 

-Да! 

 

-Чудесно. Карайте натам. - свеждам глава за да видя колко неудържимо треперят ръцете ми. Влюбена съм в садист и ми хареса близостта на мъж,който задоволява нуждите си като ме наблюдава….гола. Боже. Закривам лицето с ръце и хлипам. Ако Данаил е там,какво ще правя? Как ще продължа напред? 

 

-Госпожице? - 

 

-Да!- избърсвам сълзите си и поглеждам към брояча. Бъркам в чантата и подавам една банкнота. Не чакам ресто. В момента това не ме интересува.- Довиждане!- слизам от таксито и вървя към входа на клуба. Той е до пътя и определено не съм обръщала внимание ,че точно на Витоша ще има такъв клуб. 

 

-Входа е петдесет лева. - на вратата се появи грамаден гологлав мъж в черно облечен. Плащам входа и бавно вървя по сумрачния коридор,чувайки стенания,пъшкания дори и тихи викове. Нямам идея на къде да вървя. Навсякъде има врати и като завих по коридора от ляво пред мен се разкри голямо червено перде,което закрива какво се случва вътре. Леко го издърпах за да видя мъже и жени  с маски да седят и да се взират напред,напълно безразлични от околните. 

 

Стискам чантата си и отново започнах да треперя,когато влязох и погледнах към посоката,в която всички очи са насочени. Ахвам и закривам устата си ,напълно смутена от това,което се разиграва пред всички. 

 

Мъж с панталон и риза къса дрехите на жена,която е вързана и вдигната на високо. Остава я напълно гола. След това погледна към масата с наредени камшици, нагайки и палки и взе нещо дълго и тънко,изглежда на пръчка и без да се замисли започна да я пляска. По дупето, по гърба и по краката. Жената не издава и звук,сякаш е свикнала да изпитва такава болка.

 

Мъжът е с маска и колкото повече се взирам в него толкова повече се убеждавам,че ми е до болка познат. Шест месеца го наблюдавах. Стойката,походката,дрехите,които така добре залепват за стройното му тяло,няма как да го сбъркам. Просто е невъзможно. Особено като пусна пръчката и се завъртя към всички. 

 

В началото не ме забеляза,но като погледа му се спря на мен и буквално замръзна. Сълзи се стичат от очите и цялото ми тяло се разтресе. Светослав не ме излъга. Данаил посещава този клуб за да угоди на садиста в себе си. Той все още не може да го контролира и това ще е краха на нашата връзка. 

 

 

Осемнадесета глава

Жасмина

 

 

-Жасмина,чакай! - събувам обувките си и притичвам по коридора. - Мамка му,чакай! - ръмжи зад мен Данаил.

 

-Върни се и прави това,което най- много искаш. Да налагаш жени. - преди да отворя вратата,той ме стисна за лакътя,обръщайки ме към себе си. Без да се замисля вдигам ръката си и му зашлевявам един доста силен шамар по бузата. Данаил сви устни и затвори очите си. - Аз ли съм следващата….Давай! Бъди садиста. Удари ме. 

 

-Недей! - отскубвам се и излизам навън,далеч от това място. Далеч от Ада. - Трябва да поговорим. 

 

-За какво? -обувам обувките си и вървя по Витоша. Нямам идея на къде отивам. Не съм толкова бясна,колкото разочарована и обидена. Помислих,че се опитва да го контролира,иска да бъде с мен,но отново ме заблуди. Няма да спре. Той ще търси къде да си излее агресията,както и желанието си да причини болка. 

 

-Днес бях на сеанс. - поклащам глава и продължавам да вървя. - Олекна ми,сякаш товар падна от плещите ми. Казах всичко,което криех дълбоко в себе си. Другата седмица пак ще ходя. Жасмина,слушаш ли ме? 

 

-Вече е без значение. За садизма няма лек. - отново ме стисна за лакътя,но този път крия лицето си за да не види колко съм разстроена.

 

-Ти си моят лек. Ти си всичко,което искам. 

 

-Защо? Тогава защо го правиш? - след всяка моя дума го удрям с юмруци по гърдите.- Защо? - плачейки извиках аз.

 

-Дай ми време. Ще се опитам да го контролирам. 

 

-Не! 

 

-Моля те,Жасмина! На никой не съм се молил. - отскубвам се и отново крещя. 

 

-Не! Това беше краят. - поглеждам го в очите.- Край! - изглежда съсипан от думите ми. Никога не съм го виждала такъв. 

 

-Обичам те! - ахвам. - Дай ми време. Не искам да те пускам. Ти си жената,която ще застане до мен за добро и лошо. - сълзите не спират да се изливат от очите ми. 

 

-Аз…аз …- толкова бързо ме притисна към себе си и залепи устните си към моите,че не успях да реагирам на време. Езика му се преплете около моя и само разума ми ме отдръпна от тази гореща целувка. 

 

-Моля те! - опира челото си към моето и ме гледа в очите. - Моля те! - 

 

-Добре,но няма да се виждаме. 

 

-Поне може ли да ти се обаждам? 

 

-Да! - отдръпвам се. - Сега нека всеки да тръгне по пътя си. - Данаил кимна с глава,но изражението му не се променя. Той наистина е съсипан. - Чао! 

 

-Чао! - вървя по пътя и вътрешния ми глас шепти да погледна през рамо. Преди да завия към една от улиците, се спрях за да го видя на същото място и да се взира в мен. Не издържах и отново неудържимо заплаках. 

 

Имам чувството,че не си дадохме време,а се сбогувахме.

 

 

……………………………

 

Данаил

 

След три седмици

 

 

Стоя пред вратата на къщата и серия от спомени се появиха пред очите ми, напомняйки за ужасните нощи ,които прекарвах като дете. Гавраил така и не разбра какво се случва в тъмната стая. Откъснаха ме от него и загубихме годините си на детство заедно. 

 

Разговорите по телефона бяха повърхностни и пълни с лъжи. Трябваше да го заблуждавам ,че съм добре и скоро ще се върна. Тази моя заблуда продължи дванадесет години. Период,в който аз съжалявам за постъпката си. Съжалявам,че не му казах истината и не го взех при мен. 

 

Дойде времето,в което аз ще покажа моята болка,моята същност и битката ми със себе си. 

 

-Брат,какво става? Защо сме тук? - Гавраил заключи колата и пристъпи към мен с деловия си костюм. Накарах го да излезе от работа за да дойде до тук. В къщата на садиста.

 

-Скоро ще разбереш. 

 

-Нещо сериозно ли е? - 

 

-Данаил?!- майка ни отваря вратата и по изражението си личи,че е шокирана от появата ми. От няколко месеца не съм стъпвал в къщата и ,ако не беше сеанса,в който Госпожа Проданова ми заяви да споделя на брат си за всичко,нямаше да дойда. Тази къща я мразя от дъното на душата си,както мразя и баща ни.  - 

 

-Ще ни пуснеш ли или ще стоим отвън? - тя се отдръпна и с ръмжене прекрачих прага. 

 

-Къде е…Добромир? - попитах аз ,напълно безразличен,че го наричам по име.

 

-След малко ще слезе. - тежко сядам на дивана,а Гавраил се настанява до мен като с крайчеца на окото го виждам как ме наблюдава. - Искате ли нещо за пиене? - попита скъпата ни майка. 

 

-Двойно уиски. - казвам аз,без да я поглеждам. 

 

-Същото и за мен. - допълни Гавраил. 

 

-Ще ми кажеш ли какво става? 

 

-Имай търпение. Нека да слезе "баща" ни. 

 

 

-Надежда,кой е дошъл? - извика Добромир. Не получи отговор и след секунда се появи на стълбите. Само като ме видя и замръзна на място. - Какво правите тук?

 

-Не се ли радваш да ни видиш…"татко"? - подигравката се усеща и това не убягва на Гавраил. Той ни наблюдава и не знае как да реагира. Те са в добри отношения. Все пак е любимеца им. 

 

-Не очаквах да дойдете. -дърпам ципа на чантата и изкарвам ноутбука за да го поставя на масата. Включвам го,а през това време майка ни се връща с питиетата. Веднага отпивам няколко глътки за да се подготвя за това,което предстои. - Какво ви води насам? - седна срещу нас,а аз се изправям с чашата в ръка и пускам голямата плазма за да се вижда по-добре. Свързвам ноутбука с плазмата и след малко се появи видеото ,което съм подготвил. Без да се бавя и да говоря празни приказки с хора,които и пет пари не дават за мен,натискам "Play" и заставам до прозореца.

 

На екрана се появи седемгодишния Данаил,който пищи и плаче от болка. На видеото не се вижда Добромир,но Гавраил не е глупав и ще се усети сам. Даже не си правя труда да поглеждам към родителите ми ,те не ме интересуват,взирам се само в брат си,който лека полека осъзнава какво се случва. 

 

-Какво става,мамка му? - той е по- избухлив от мен и това ще го разберат, след малко. Гавраил ме поглежда. Със същия поглед ме изпрати преди години. Когато бях на десет. - Ти…- погледна към Добромир. - …Мамка му…Ти ли го биеш? - Гавраил се изправи в целия си ръст метър и деветдесет и две и без колебание тръгна към баща ни. Добромир не помръдна,показвайки му,че не го е страх,но юмрука ,който се залепи за бузата  буквално го повали. Не очаквах по друг начин да реагира. Може да сме били разделени толкова години,но връзката ни с Гавраил продължава да се крепи. Отчуждението в началото бързо изчезна. Гавраил е добър брат и приятел в едно.

 

-Гавраиле! - извика майка ни.

 

-Ти да мълчиш. Сигурен съм,че си му помагала. - 

 

-Изпращаше те да гледаш филм. - казвам аз,сменяйки видеото.

 

-За това ли не искаше Данаил да гледа с мен? - изръмжа той и погледна към плазмата,когато се чуха фалшиви женски стенания. Гергана язди пениса на Добромир,докато аз стоя на вратата и всичко записвам. Не ме усетиха веднага. Добромир ме видя пръв и по никакъв начин не показа,че му е неудобно от постъпката си. От друга страна Гергана започна да се оправдава,сякаш ще ме разубеди с решението ми да се изнеса.

 

-Със сигурност знаеш за изневярата. - казах аз,поглеждайки към майка ни,която стои напълно неподвижно и се взира във видеото. - Добромир никога не ти е бил верен. Гергана не е първата. Като дете го хванах два пъти,докато ти беше с приятелки навън. - само по изражението ѝ мога да разбера,истината боли,но не един път съм я чувал да казва на приятелките си ,че има изгода от съпруга си и не я интересува какво прави. 

 

-Надежда…

 

-Спри! - вдигна ръка тя. - Не искам повече да слушам. - майка се качи по стъпалата и се скри в една от стаите,а Добромир седи на пода и избърсва кръвта от носа си.

 

-Искаш ли да видиш какво създаде? - даже не чакам отговора му,а директно пускам следващото видео. Гергана е вързана и напълно гола. В момента чака да се превърна във второто ми Аз. Да подтикне желанието ми да причиня болка. Ето ме и мен. Напълно променен с колана в ръка. Избрах най- тежкия за да я боли още повече. - Тук любовницата ти дойде при мен и ме умоляваше да го направя. - без колебание вдигам ръката си я удрям по дупето. Тя не издаде и звук. Нейното граничи до мазохизъм. Иска още и още и още. В този момент се появи Гавраил и тогава за първи път ме видя в това състояние. - Кое е по -хубаво...Да гледаш в какво ме превърна или как налагам любовницата ти? - Гавраил се взира в екрана ,напълно безмълвен. 

 

-Казах на майка ти да направи аборт и да те махне. Нито аз ,нито тя те искаше.- по никакъв начин не реагирах. Стоя до прозореца, безразличен от чутото и чакам да продължи. - Глупавата ти леля все се меси в живота ни. Тя е виновна за всичко. - скърцам със зъби ,ядосан,че я споменава. - Предупредих Надежда,ако те роди ще те превърна в мое копие…. - Добромир се усмихна. - …и успях. - погледна към екрана. - Сякаш гледам себе си. - секундите текат,аз оставам спокоен,но Гавраил го хвана за яката и го повдигна да е на нивото на очите си. 

 

-Ти си пълно нищожество. - удари го в лицето,отмятайки назад главата му.- От днес нататък не искам нито ти ,нито тя…- вдигна пръста си нагоре.-...да ми се обаждате. Чак се срамувам от вас. - бутна го към стената и тръгна да излиза от къщата. Затварям ноутбука и го прибирам в чантата. 

 

-Ще бъдеш такъв до живот. Желанието ще се засилва и нищо няма да ти помогне. 

 

-Каквото и да кажеш,вече няма значение. Аз намерих за какво да се боря,а ти?

 

 

Деветнадесета глава

Жасмина

 

 

Изминаха три седмици ,а аз всеки ден се боря с желанието да се срещна с Данаил. Макар да се чуваме ,на мен това не ми стига. Искам да го видя. Да усетя аромата му,да съм в прегръдките му и да ме целува страстно ,докато не ми достигне дъх. 

 

Пръста ми отново е на името му. От няколко часа се опитвам да не му звъня. Знам,че днес има натоварен ден. Ще се явява на изпитите за доцент,но искам да чуя гласа му. Да се уверя,че е добре. Не мога повече,затова натискам на името и чакам да се свържа. 

 

-Скъпа?! - от известно време насам така ме нарича и това ме изпълва с приятни чувства.

 

-Удобно ли е? - прокарвам пръсти през косата си,сякаш той е пред мен. 

 

-Разбира се! За теб винаги ще намеря начин да вдигна. - изчервявам се. 

 

-Как минаха изпитите? Извинявай,не исках да те притеснявам,но не съм спала от мисли за ….теб. 

 

-Добре! Чакам да ми кажат крайния резултат. 

 

-О-о…ами добре…..Знаеш ли…

 

-Мисля ,че…- двамата едновременно се прекъсваме.- Кажи ти първа. 

 

-Искам…м-м…- поглеждам се в огледалото и оправям розовия сутиен ,който купих специално за Данаил. Той е изрязан,гърдите ми са издути,защото ги притиска и определено ще му хареса. - …да те видя. - мълчание. Може би избързах. Не сме говорили колко време ще ни трябва за да помислим над всичко,но с всеки изминал ден той ми показва промяната ,която чаках. Сеансите му помагат и съм щастлива за него. Той заслужава по-добро бъдеще,а не да е затворен и контролиран от другото му лице. Садиста.

 

-После ще те взема. 

 

-Дойдох на гости за почивните дни при родителите ми….да знаеш.

 

-Рано си свършила в библиотеката. 

 

-Оставах повече часове тази седмица за да си тръгна на обяд. - 

 

-Не си ми казала. - свивам рамене. 

 

-Не мисля ,че е важно. 

 

-Всичко е важно,щом е свързано с теб. - отново се изчервявам. Още от сега се възбуждам от тембъра му,а като го видя ще се разпадна.- Ще ти се обадя. Викат ме. - каза той и ми затвори. 

 

-Красива си. - майка влезе в стаята, а аз бързам да прикрия бельото си. - Като бях на твоята възраст,ухажвах баща ти. Гледах се на огледалото с часове за да се уверя ,че изглеждам добре. -взе четката ми за коса и започна да ме сресва. - С Данаил ли говореше? - майка ми знае много малка част от връзката ми с Данаил. Не посмях да ѝ кажа за най-големия ни проблем. Садиста. 

 

-Да! Чака да му кажат дали е взел изпитите. 

 

-Ще се виждате ли? - майка ми взе шнолата на масата и хвана няколко кичура за да ги прищипе. 

 

-Липсва ми. 

 

-Влюбена си. - кимам с глава. - Ще поговоря с баща ти да не бъде толкова краен ,когато дойде да те вземе.

 

-Не знам защо го взема толкова навътре като вие имате десет години разлика.- погледна към несесера с гримовете ми и изкара едно ярко розово червило.

 

-Не всичко беше цветя и рози в нашата връзка. Дядо ти беше много строг. - плъзна червилото по устните ми. - Не ме даваше на никого,а баща ти беше в черния му списък. Годините бяха голям проблем. Трябваше да се доказва. - нямах представа ,че дядо е бил такъв човек. Той почина като бях на шест години. Помня го като усмихнат и ведър човек,а не като строг и създаващ проблеми. - Въпреки всичко,баща ти го уважаваше. Знаеш ,че е израснал без баща и той го приемаше като такъв. 

 

 

-За това ли е такъв към мен? - майка ми кимна с глава и взе черния молив. 

 

-Данаил трябва много да се доказва ,че да получи уважението от баща ти. - 

 

-Точно така. - двете подскачаме ,когато чуваме гласа на главата на семейството.- Имаме ново писмо,адресирано е към теб,Жаси. - баща ми подаде жълтия плик с красивата роза. 

 

-Ела! Нека да я оставим. - хвана го за ръка и излязоха от стаята. Отварям плика и виждам няколко снимки на Данаил на различни места. На улицата,в университета, сниман в апартамента ,също така и докато шофира,а последната е в онзи фетиш клуб. Седи на едно от сепаретата и се взира към сцената. Не е садиста,просто наблюдава. 

 

Прибирам снимките в плика ,а последната я пъхам в чантата си. В останалите също има снимки,такива,които ме убедиха,че беше добра идея да си починем и да се отдалечим един от друг,но и объркани послания. Най-много ме притесни едно от тях. 

 

Ще късам малка част от всяка роза,докато смъртта ви раздели. 

 

Не знам кой ги изпраща и каква е целта на всички тези снимки,но ме плаши. Като видя ново писмо и настръхвам от страх. 

 

Спирам да мисля за тях. Това ще ме натъжи или по-лошо ще се затворя в себе си,а искам да се приготвя за срещата с Данаил. Имаме много да говорим. Едно е по телефон,друго е на живо. Емоциите говорят сами по себе си. 

 

-Жаси! - обръщам се за да видя майка на прага на стаята. Не съм усетила кога е отворила вратата. - Имаш посетител. - тя си тръгна и след секунда се появи Данаил с голям букет цветя. 

 

-Хей! - пристягам връзките на халата. 

 

-Хей! - подаде ми букета с червени рози и ме целуна по бузата. - Станала си още по-красива за тези три седмици. 

 

-Мога да кажа същото и за теб. -вдигам ръка и я прокарвам през черната му коса. Обожавам я. - Взе ли изпитите? 

 

-Да! Облечи се. Искам да те заведа на едно място. - 

 

-Добре! - оставам букета на масата и отивам пред гардероба. Свалям халата от раменете си и веднага  зад мен се чу силно ръмжене.

 

-Ела! - пристъпвам на пръсти,така както на него му харесва. - Жаси…- отметна косата ми и сведе глава към гърдите. - …нарочно си облякла това бельо,нали? - затварям вратата и го бутам за да удари гърба си на нея. Толкова е красив,че не мисля,когато силно го целувам и плъзвам крака си по бедрото му. Той изсъска и ме стисна за дупето,докато жадно преплита езика си около моя. 

 

Огън пламна между нас ,когато целувката се задълбочи и аз скачам върху него. Данаил е неконтролируем. Така ме целува,че на няколко пъти оставам без дъх. Така ме хапе,че със сигурност ще остави следи. Така натиска клитора с пръсти ,че едва сдържам стенанията си. 

 

-Дани…- пусна ме да стъпя,рязко ме завъртя с гръб към себе си и натисна гърба ми за да издам дупето си. Падна на едно коляно и отмести настрани миниатюрната прашка за да усетя езика му на входа. Стиска дупето ми и прави линии с езика. Хвана част от косата ми и рязко я дръпна за да извие гърба ми,докато продължава да навлажнява и двата входа. Тихо стена и леко се повдигам и спускам за да разклатя дупето си. Това го накара да го плесне 

няколко пъти,но езика му не се отдалечава от целта. Той така ме обработва,че аз буквално тека като река. 

 

-Не може да си толкова вкусна. - постави ръцете ми на дупето за да освободи и другата си ръка. Тя директно влиза в употреба ,като палеца му се завъртя около клитора ,а езика обира соковете ми на входа. - Как ще издържа без да вляза в теб? - дърпа косата ми,карайки ме да го погледна и да видя тъмните му очи да се взират в моите. - Харесва ли ти? 

 

-Много! - качи се по-нагоре и вече езика му е в ануса. - 

 

-Навлажни го. - отварям уста за да поема палеца. Силно го смуча,докато не го изкара и не размаза още повече червилото около устата ми. Натисна палеца в ануса ,а аз отново отварям уста и силно се разтрисам от внезапния оргазъм. Данаил се изправи ,стисна ме за гърлото за да ме придърпа към себе си и започна да тласка пръста си. След малко го изкара и приближи показалеца и средния пръст към устните ми. - Нека да видя хубавото ти езиче между тях. - завъртях езика си пред очите му . - Малката ми палава библиотекарка. Пак си без очилата. - тъкмо да му кажа ,че щях да ги сложа като излезем и пъхна пръстите си в ануса. - С лекота влязоха. - стиска ме за гърлото и ръмжи ,докато ги тласка в мен. - Липсваше ми това дупе. - езика му се заигра с ухото ми ,докато другата му ръка свали чашките на сутиена. Гърдите ми изскочиха и това го подтикна да ги погледне след това да дръпне силно зърното. Изсъсках. Последва и другото и мигновенен ток ме удари по тялото. - Покажи ми ануса. - излезе от мен,а аз стискам бузите и му показвам колко се е разширил. - Не ми стига. - приклекна и спусна слюнката си в дупката за да вкара отново пръстите си и да добави още един. Цялата потреперих. - 

 

-Боже…Дани…- отново ме придърпа към себе си и ме прегърна през гърдите ,докато диша в ухото ми и тласка трите си пръста. 

 

-Толкова си мокра ,че се стича на пода. - плесна гърдите ми. - Кажи ми,че обичаш това,което правя. Това ,което ти причинявам. - не му отговорих веднага. Започна да ме гъделичка под корема. - Кажи ми! - отново ги плесна ,но по-силно. 

 

-Обичам това,което правиш с мен. - погледнах го в очите. - И то много. - запуши устата ми и натисна пръстите ,стимулирайки оргазма ми. Извих се в ръцете му и се опитах да изпищя,но от ръката му не се чу. 

 

-Покажи ми какво ти причиних. - с треперещи крака стигам пред леглото. Лягам по гръб,разтварям краката си и му показвам колко са влажни срамните ми устни и колко е разширен ануса. - Красота….- натисна краката ми за да стоят толкова широко и облиза срамните ми устни. Стена и оголвам врата си. - Обличай се,иначе скоро няма да тръгнем. - плесна ме по дупето и се отдръпна с видима ерекция,изпълвайки панталона му.

 

Изправям се и вдигам чашките на сутиена. През това време Данаил гледа през прозореца и дърпа панталона за да го намести. Подсмихвам се и свалям прашките,които са напълно мокри от възбуда и вземам други горе долу в същия цвят като сутиена. 

 

-Къде ще ме водиш? Как да се облека? - стоя пред гардероба и оглеждам дрехите си. 

 

-На място,където ще ме видиш напълно открит. - повдигам вежди от почуда. Какво е това място? - Облечи тази рокля ,ще описва изваяната ти фигура. - подаде ми прилепнала рокля в цвят пепел от рози до коленете и с яка. 

 

-Сигурен ли си? Ще прикрива всичко. 

 

-Искаш да ме дразниш ли? - Издиша в косата ми. 

 

-Да! - оголи врата ми и го захапа.

 

-Обличай я…не ме карай да те хвърлям на леглото и да те чукам цял час без да спра.- отварям уста в нямо "О" от мисълта да ме докара до още няколко оргазма. - Ще си го получиш,но не сега. Хайде,закъсняваме! - плесна ме по дупето,карайки ме да пищя.

 

Обличам роклята и набързо нанасям същото червило върху устните. Вземам палтото и обувам ботите,докато Данаил не откъсва очи от мен. Като хипнотизиран е. Хванах ръката му и още като излязохме от стаята ни посрещна баща ми. Изглежда ядосан. Пак ще започне с неандерталското си поведение. 

 

-Кога ще се прибереш? - завъртях очи. 

 

-Няма да се прибирам. Ще прекарам нощта с Данаил. - нямам идея дали е такъв плана,но искам да видя как ще реагира. 

 

-Остави ги ,скъпи! - майка се появи зад татко с тънка усмивка на лицето си.- Ние не бяхме ли същите? Татко все беше недоволен. Колко пъти ни е следял? - изражението на татко се промени. 

 

-И всеки път се появяваше в най-неудобния момент. - двамата се засмиват на спомените. - Добре,че знаеше как да го заблудиш. Щеше да ми откъсне топките. - баща ми усети какво каза и се прокашля. Скривам лицето си в коженото яке на Данаил и се засмивам. - Не ме карай и аз да ви следя. 

 

-Ще я върна жива и здрава. - каза Данаил без капка емоция. 

 

-Хайде! Чао! Обичам ви!- целувам ги по бузите и дърпам Данаил да излизаме по-бързо. - 

 

-Трябва да…- притискам го към стената и налитам към устните му. Той веднага ми отговори като ме придърпа към себе си и стисна дупето ми. 

 

-Вкусен си като мед. - облизвам устните си. Добре,че взех червилото в чантата си. Ако така продължавам ще го изхабя ,докато стигнем до мястото.

 

-Върви палавнице…- плесна ме по дупето. Слизам по стъпалата и се кикотя. - …Не знаеш какво ще ти причиня като останем насаме. 

 

-Сега пак сме само двамата. - отново се кикотя.

 

-Не го предизвикай и без това още е твърд и шава. - излизаме навън и вървя към колата с усмивка на лице. Качвам се и отварям чантата за да му покажа снимката. Той сяда до мен и погледна към ръцете ми. 

 

-Ще ми кажеш ли защо продължаваш да ходиш в онзи клуб? - обръщам снимката и му я показвам. Той се взря в нея без да обели и дума.- Слушам!- Колкото повече го чакам да ми отговори,толкова повече си мисля,че отново се е върнал там за да довърши започнатото.

 

Двадесета глава

Жасмина

 

 

Секундите текат, Данаил продължава да мълчи. Опитвам се да му вярвам. Доверието е най- важното за една връзка,но като го виждам в този клуб и няма какво друго да си помисля освен,че се е превърнал в садиста. 

 

-Не е това,което си мислиш. - накрая проговори той. 

 

-Какво е? 

 

-Не мога да ти кажа. - всичко друго очаквах,но не и такъв отговор.

 

-Как така? - върна ми снимката и запали двигателя. 

 

-Не става дума за мен. Както виждаш аз седя на сепарето и държа уискито в ръката си. - така е ,той нищо не прави,но все пак защо е там.

 

-А за кого? - Данаил не отговори веднага. Знае,че се съмнявам в него. 

 

-За Гавраил. - любопитството надделява с всяка изминала секунда. - Не ме питай. Не мога да кажа,обещах му. 

 

-Дори и на мен? - плъзвам ръката си по бедрото му. 

 

-Каквото си наумила да правиш,няма да помогне. Това е братско обещание. - пуфтя и отдръпвам ръката си. Непоклатим е. 

 

-Да се споразумеем по някакъв начин? - последно пробвам пък каквото ще да става. - Ако ти дам пак дупето? - Данаил отметна глава назад и гръмко се засмя. - Спри да се смееш. - цупя се и скръствам ръцете си под гърдите. 

 

-Толкова си сладка. Готова на всичко за да разбере нещо,което не те касае. 

 

-Любопитна съм. Знаеш,че на никого няма да кажа. 

 

-Наскоро Гавраил разбра за миналото ми.…- погледна ме за секунда и отново върна вниманието си към пътя.- …Показах му в какво ме превърна баща ни. Нещо,което криех от него дълги години.

 

-Как реагира?- завъртам се към Данаил. 

 

-Гавраил е по- избухливия и както си знаех реагира по- обичайният начин. - няма да питам какво е правил. Видях го как реагира,когато му казах за случката в ресторанта. - Показа ми и неговата същност. 

 

-Не ми казвай,че е садист.

 

-Не е садист…- погледна ме. - …спри…без повече въпроси. - 

 

-Споразумение? - Данаил широко се усмихна. Нещо,което прави много рядко.

 

-Така или иначе ще ми дадеш дупето си, няма споразумение. - 

 

-Не бъди толкова сигурен,Господин "Пляс Пляс". - тази усмивка продължава да краси лицето му. 

 

-"Пляс Пляс",а? - кимам с глава и отново плъзвам ръката си по бедрото му. Той сведе глава и погледна какво правя. 

 

-Да!- приближавам се за да гризна със зъби меката част на ухото. - Обичам да ме пляскаш. - само от мисълта,че може да го направи всеки момент и бельото ми се навлажни.

 

-Така ли? - попита той,правейки се на изненадан. Докосвам изпъкналата част между краката му и бавно започнах да го търкам.

 

-Още не си ме докоснал,а съм страшно влажна. - шептя в ухото му,продължавайки да го възбуждам. Той изръмжа и завъртя главата си за да ме целуне. Целувката беше колкото да ми покаже,че е възбуден и на ръба. Добре,че бяхме на светофар,а не да шофира и да загуби управление. - Искаш ли да провериш? - поглеждам към пътя и виждам на около стотина метра още един светофар. Изчаквам да спре и вземам ръката му за да я пъхна под роклята. - Хубаво ли е да знаеш,че пръстите ти се напоиха със соковете ми заради теб?- Данаил вкара два от пръстите си в мен,докато ме гледа в очите. 

 

-За това те обичам. Само аз те подтиквам да бъдеш дръзка и непоклатима пред околните. В момента не ти пука,че хората,които са в колите спират до нас и може да ни видят. Ти си възбудена заради мен,а дори не те бях докоснал. Това доказва колко е силна връзката ни. Секса е началото. Така започнахме,но ти не ме обичаш заради това,а заради начина,по който те карам да се чувстваш. Прав ли съм? 

 

-Само ти може да ме накараш да направя нещо,за което няма да изпитам срам. Аз виждам само теб,околните не ме интересуват. Сега сме само ти и аз. Другото е без значение. - Данаил се усмихна. 

 

-Съвършена. - отново ме целуна,но за секунда. Светофара светна в зелено и бързо изкара ръката си. Намествам се на седалката,усещайки влажността по бельото ми,но и нямаше как да не забележа как засмука пръстите си. - Стой кротко,докато пристигнем. - кимам с глава и поглеждам през прозореца. Всичко,което каза е напълно вярно. Аз съм сляпа за останалите,когато той е с мен. Връзката ни наистина е много силна и това да бъдем заедно е най-правилното. Не трябва да се разделяме. Проблемите се разрешават,но любовта не се заменя. 

 

Данаил паркира на един паркинг не далеч от центъра на града. Нямам идея къде отиваме,а и няма смисъл да го питам. Където и да е ,знам ,че го е направил с умисъл.

 

-Студено е,закопчай палтото си. - послушах го. Наистина е студено,зимата настъпи и съвсем скоро идват най-светлите празници. Бъдни вечер и Коледа. - Няма от какво да се притесняваш. Може да мълчиш,може да говориш,това е твой избор.

 

-За какво говориш? - Данаил не ми отговори,а директно се насочихме към една нова сграда на три етажа. В пълно мълчание изкачваме стъпалата до втория.  Данаил отвори една от вратите на етажа и ме подкани да вляза. Притеснена прекрачвам прага,виждайки малка рецепция срещу нас и една млада дама,която ни посреща с приветлива усмивка. 

 

-Имам час при Госпожа Проданова. Казвам се Данаил Ангелов. - жената сведе глава и след секунда ни каза,че може да влизаме и тя ни очаква. Коя е тази жена? - Добър ден! 

 

-Добър ден! Довел си ни някого. - жената е на около петдесет години с права,дълга руса коса и очарователна усмивка. 

 

-Този сеанс ще е различен. Може би не за вас,но за мен ще е. Реших да я поканя за да разбере,че миналото го преодолявам,а бъдещето ми с нея е всичко,което искам. - поглеждам към Данаил,изненадана от думите му и от това,че съм тук.- Искам да не се съобразявате с присъствието на Жасмина. Не подбирайте въпросите си. Все едно я няма. - Данаил издърпа стола пред бюрото за да седна,а той се настани малко по-назад. 

 

-Добре! Щом си готов да говориш и пред нея,това е последната стъпка да пребориш себе си.- жената се усмихна и погледна към мен. - Написа ли домашното? 

 

-Да! - завъртях стола  за да мога да го наблюдавам. Той не гледа към мен. Впрочем не гледа към никого. Все едно е сам със себе си.

 

-Прочети ни го. - Госпожа Проданова седна ,а аз се взирам в Данаил и чакам да започне да чете,но не виждам нищо в ръцете му.

 

-Като едно дете на седем години мечтаех за добро семейство и безгрижно детство. Бях щастлив,че имам родители,които ме обичат и брат,който ме учи какъв да бъда. Всяка сутрин се събуждах с мисълта за поредния прекрасен ден с тях. Закуската беше точно в 08:00 часа ,всички сядахме на масата и обсъждахме с какво ще оползотворим деня…. - Данаил се взира в земята и продължи - …Докато един ден,аз се озовах не в стаята за игри с брат ми,а в тъмната стая ,където баща ми прекарва вечерите. Няма да забравя колко злоба имаше в очите му. Как ме стискаше за ръката и колко бързо ме съблече. Завърза ръцете ми с вериги и ме повдигна на високо. Беше ме страх. Нямах представа какво да очаквам…- Данаил направи пауза ,а в моите очи бликнаха сълзи,знаейки какво ще каже.- …В първия момент не осъзнах какво прави,докато не усетих силния удар с колана по гърба. Пищях. Болеше ме. Молих го да спре…- бърша сълзите си. - …но сякаш това го подтикна да продължи и да ме остави на пода напълно безчувствен. Не можех да помръдна. Толкова болеше... - Данаил се изправи и започна да обикаля кабинета с ръце в джобовете. - …На следващия ден се погледнах в огледалото и видях едно дете,което нямаше желанието повече да мечтае. Спря да говори. Спря да мисли. Спря да комуникира дори и с брат си. Дните летяха бързо и неусетно. Промяна няма. Нощите в тъмната стая зачестиха,а аз вече спрях да усещам болката. Всяка сутрин поглеждах към гърба си за да видя,че не ме е бил до кръв,а само колкото да се зачерви кожата. Никога не ме удря на едно и също място. Червените линии избледняваха…- закривам лицето си с ръце и тихо хлипам. Трудно ми е да го слушам,но знам защо го прави. Иска да се раздели с миналото и да продължи напред. - … Мислих да избягам,но не го направих заради брат си. Молих се за спасение. Молих се някой да дойде и да спре този Ад ,на който се подлага едно седемгодишно дете. След три години спасението дойде. Леля ненадейно се появи в къщата и чу писъците ми. Както винаги майка и Гавраил са в кино стаята. Там,където не могат да ме чуят. Тя ме взе без да каже и дума на родителите ми. През целия път леля мълчеше,аз правих същото. Пристигнахме в Пловдив ,а моите думи така и не дойдоха. Не знаех какво да ѝ кажа. Мълчанието ме успокояваше. Така бях свикнал. От опит знам ,че думите ми не довеждат до нищо хубаво.…. - Госпожа Проданова ме успокои като леко ме стисна за ръката. - …Изживях детството си в страх да не би баща ми да дойде и да ме прибере в София. Леля обеща ,че няма да го позволи,но аз не вярвах на обещания. През всичките години,в които аз живях в Пловдив не спирах да мисля за брат си. Не знаех дали не е започнал да го бие,докато сам не се уверих в това. Пътувах до София без да кажа на леля и тогава го видях. Той изглеждаше добре,с тъмната си коса,ярко зелените очи и стройната му походка. Уверен и щастлив. Прибрах се и реших да продължа със следващата стъпка. Да се изуча. Завърших образованието си,направих грешката да се оженя и да живея с жена,която не се опита да ме промени,а напротив тя искаше Садиста. Искаше да я бия ,докато той сам не спре….- Данаил спря по средата на кабинета и ме погледна. - …След шест месеца срещнах друга жена. Не мислих,че ще изпитам това желание да ѝ повярвам. Макар да бях твърде гаден с нея,търпя всички мои настроения, сблъска се със Садиста,който всячески се опитвах да спра,тя не се отказа от мен. Накара ме да се боря. Търсеше алтернативи да потърся всякаква помощ. Ето ме тук,готов да разкажа за тъмното си минало. Готов да заявя,че се срещнах с баща ми,исках да разбера дали ще изпитам същото,което изпитах като дете- страх,болка,тъга,ненавист. Изпитах единствено омраза. Моят път към миналото приключи. Той се затвори завинаги. Сега друг път следвам. Той е изпълнен само с незабравими моменти и то с жената,която обичам. Тя е моето начало,такъв какъвто не си представях,че ще създаде и моя край,в радост и мъка,в добро и зло,в богатство и бедност,докато смъртта ни раздели. - едва го виждам от многото сълзи,които мокрят очите ми. Аз съм възхитена от това,което чух. Даже ме накара,за първи път да остана без думи.

 

-Страхотно есе. Нека да поговорим за бъдещето. Този нов път,за който спомена означавали,че вече си тръгнал да стъпваш по него или изчакваш жената,която обичаш да тръгне първа?

 

-Аз вече съм стъпал,въпроса е тя дали е готова да го направи.- избърсвам сълзите си за пореден път.

 

-Ако откаже,миналото ще те настигне ли? - Данаил не се замисли ,директно отговори.

 

-Не! Пътя вече е затворен,няма връщане назад.

 

-По твоите думи разбирам,че си поел контрола и любовта те споходи. 

 

-Напълно. Ще ѝ предложа брак…- ахвам и закривам устата си с ръка. - …ще създадем семейство. Ще направя всичко,само да се съгласи да протегне ръка,да ми даде знак,че иска бъдеще с мен. - и в този момент той протяга ръка към мен. Не мога да повярвам какво се случва. Боже,цялата треперя. - Ще поемеш ли ръката ми,Жасмина? - 

 

-Да…Господи…Да! - изправям се и силно го прегръщам,докато сълзите мокрят коженото му яке.- 

 

-Ще стъпиш ли по пътя,който съм тръгнал? 

 

-В момента съм там. - едва изричам от хлипания. 

 

-Готова ли си за всичко,което казах? - поглежда  го в очите и с категоричен тон отговарям.

 

-Да!

Двадесет и първа глава

Данаил

 

 

-Скъпа,изчакай две минути! - моята ненаситница не е спряла да се притиска към мен,докато шофирам. То не бяха целувки,не бяха докосвания,не бяха мръснишки думи ,шепнещи в ухото ми. Ще си го получи,но трябва малко да изчака.

 

-Не мога! След този сеанс събуди палавата ми страна. - засмивам се и правя ляв завой за към паркинга. - Искам да те яздя,така както никога досега. - спирам колата и я придърпвам към себе си за да я целуна. Едва сварва да преплита езичето си около моя. Моята Жасминка. Моята палава библиотекарка. 

 

-Къде са ти очилата? 

 

-Тук! - дръпна ципа на чантата си,а аз бързам да извадя кутията и да ги сложа пред очите ѝ. 

 

-Тази вечер не искам да ги сваляш. Разбра ли? - 

 

-Да! - стискам я за брадичката и шепна пред устните ѝ. 

 

-Ще бъде дълга вечер. Няма да те оставя и за миг. - очите ѝ заблестяха,карайки ме да се подсмихна.- Сега ще вървиш пред мен и като влезем във входа ще вдигнеш роклята до кръста и ще започнеш да се пипаш. Искам те прогизнала. Като те докосна и да течеш. Да намокриш пръстите ми. - Жасмина се отдръпна и слезе от колата. Отново е непоклатима и заради това ще я възнаградя. Вървя след нея и наблюдавам как хубавото ѝ дупе във формата на прасковка се поклаща. Пенисът ми вече е в режим ревящ лъв,ако имаше нокти сигурно щеше да ме дере за да го пусна. - Ах,колко секси…колко секси…- пъшкам при всяко качено стъпало и гледката на пръстите ѝ между срамните устни. Нетърпеливо откопчавам панталона си,а онзи не спира да го дърпа,сякаш иска да я подгони. Отключвам вратата и я следя с поглед къде ще отиде. Светвам навсякъде и заставам по средата на всекидневната. Жасмина свали роклята си,откопча сутиена и остана по бельо. Направих ѝ знак и тях да свали. 

 

-Там ли ще стоиш? - 

 

-Отиди пред масата. - посочих по високата маса,тази която е в кухнята. Жасмина застава пред масата. - вдигни си единия крак над масата и ми покажи колко си влажна. - Преди да отида да проверя колко е влажна ,минавам през спалнята и вземам дългата линия,която купих наскоро. Връщам се и я виждам как се пипа. - Не съм ти позволил да се докосваш,Жасминке. - плесвам я по клитора с линията. Тя изписка и леко се сви. - Я,да видим колко си мокра. - плъзвам линията през срамните ѝ устни след това я вдигам на нивото на очите си,виждайки соковете ѝ полепнали по нея.

 

-Ще ме накажите ли,Господин Ангелов?- съскам и отново я плесвам с линията. 

 

-Искаш да те накажа ли? - събрах косата ѝ и рязко я дръпнах за да издишам във врата ѝ,докато не спирам да плъзвам линията между срамните ѝ устни.

 

-Да!- езикът ми остави мокра линия от врата до устните ѝ.

 

-Наказанието е десет удара по клитора. - извивам още повече  гърба ѝ и започвам да я пляскам. При петият удар, тя извика да не спирам,а при осмия запищя,силно. - Девет…- цялата трепери. - …Десет…- оставам линията на масата и пъхам два от пръстите си между стените ѝ за да я видя как се свива ,а мускулите на вагината ги притисна. Хапя врата ѝ,докато конвулсиите утихнат и тя се съвземе. - Падни на колене. - дърпам я за косата. - Извади го. Нетърпелив е. - гледа ме в очите,докато ревящия лъв се появи. Той е зачервен ,сълзящ и напълно готов да я чука,но първо ще си поиграем. Вземам линията и я облизвам ,там където соковете ѝ са полепнали. Затварям очи,а тя го стисна за ствола и започна да смуче главичката. - Поеми го до гърло. - Жасмина го пое и веднага я спрях да не се отдръпне. Слагам пръста си ,където е долната ѝ устна и я дърпам за да излезе от устата ѝ. - Вземи линията и виж колко сантиметра са до тук. - 

 

-Петнадесет сантиметра. - започвам да цъкам.

 

-Лошо…лошо…още..- Жасмина отново го пое,даже не ѝ бях казал да го направи и се задави като се опита да натисне главичката. Изпъшках и стиснах косата ѝ. - …Ах,мамка му! - отдръпвам се за да се успокоя. Твърде надълбоко беше главичката и така ме възбуди,че усетих оргазма си. - 

 

-Осемнадесет сантиметра. - кимам с глава и се приближавам ,но не за да измеря колко сантиметра ще го поеме,а да видя устните ѝ как се плъзват по ствола. 

 

-Прави каквото искаш. - Жасмина се усмихна и бавно го пое. Скривам ръцете си зад гърба и наблюдавам движенията ѝ. Само като ме гледа в очите през тези очила и как издава секси звуци ,стимулира тестисите ми да се напрегнат. - Хубаво го навлажни. - ръмжа аз и свих ръце в юмруци при интензивното движение на главата ѝ. - Да! - събра тестисите и започна да ги смуче. - О-о…- пусна ги и се подпря с ръце на бедрата ми,докато пенисът ми се скрива в хубавата ѝ уста. - …Точно така! - вдигам глава към тавана и пъшкам. - …Страхотна си. - прокарвам ръцете през косата ми и леко се размърдах от възбуда. - Жасмина…- погледнах я ,а тя така го пое ,че очите ѝ се насълзиха. Изпомпи го и продължи да го поема ,а моя оргазъм лека полека си прокарва път през мен. - …Спри! - стиснах тестисите си за да го спра,но тя отдръпна ръката ми ,бутна ме към дивана без да изкарва пениса от устата и се набра с ръце на бедрата,поемайки го колкото може. Събирам косата ѝ на опашка и удрям главата си на облегалката,пъшкайки за пореден път. Жасмина натисна главичката към бузата си,показвайки ми как изпъква след това отново го пое и го изкара. 

 

-На ръба си. - изтъкна очевидното. Започнах да скърцам със зъби сякаш ще я изплаши и ще спре. Жасмина ме гледа в очите,мачка тестисите ми и смуче настървено главичката,докато мърка. Първо засмукване,второ,трето,аз вече едва седя, на четвъртото,стискам косата ѝ до болка,на петото, леко се изправям и ръмжа. На шестото,аз го изваждам от устата ѝ,дърпам я за да легне,широко разтварям краката ѝ и го помпя,докато с пръсти разширявам срамните устни. След малко кремообразната течност се събира точно там. 

 

-Малка ненаситница. Казах ти да спреш,а не да го смучеш,сякаш ще го видиш за последно. - 

 

-Кой знае,може да е за последно. - засмя се тя. Сега ще види колко ми е смешно, само да мине известно време и лъва да зареве.

 

-Докато се събуди може да пием по нещо. Днес имаме два повода. -Пристъпвам към кухнята и изваждам две чаши.

 

-Щастлива съм. Вече си доцент.

 

 

-Само за това ли си щастлива? - сипвам уиски в едната и вино в другата и се връщам за да ги оставя на масата. Жасмина отиде да се почисти и след секунда припна към мен с широка усмивка. Гола е и едва отпих от уискито да гледам как гърдите ѝ подскачат.

 

-За нас. - тя взе чашата и ги чукнахме за наздраве. 

 

-За нас. Това е нашия ден. - Жасмина отпи след това я остави на масата и неочаквано дръпна ризата ми за да я скъса. Изкиска се и продължи като последните копчета ги откопча. Свали я от раменете ми и ме бутна пак да седна на дивана за да направи същото и с панталона. През това време тя не спира да се усмихва. 

 

-Десети декември. - каза тя и седна върху пениса ми.- Трябва да мислим къде ще празнуваме Коледа. - затъквам няколко кичура коса зад ухото и намествам очилата ѝ. 

 

-Има време. Остави това на мен. - устните ѝ са толкова приканващи,че веднага ги зацелувах. Върти езичето си около моя ,а аз я придърпвам към себе си за да ме обкрачи. - Събуждаш го. - пенисът ми вече е полуеректирал.

 

-Ако го събудя напълно. - хвана го и без да се замисли го натиска към входа. Трудно ще влезе като не е напълно еректирал,но на Жасмина не ѝ пука. Пенисът ми е вече в нея,а тя смело заподскача ,докато го придържа с ръка за да не излезе. 

 

-Защо не изчака? Малко му трябваше.- Жасмина го пусна и продължи да подскача,докарвайки ми силна възбуда.

 

-Не мога да чакам. Това е непосилно за мен. - подсмихвам се и хващам косата ѝ с две ръце за да я дръпна и да извия гърба ѝ. Тя простена,а аз повдигнах дупето си за да посрещна тласъците ѝ. - Дани …любов моя…- хареса ми как се обърна към мен ,затова я повдигам и я намествам така,че устата ми да е срещу клитора. Стискам бедрата ѝ и задвижвам езика си около снопчето. Тя пищи и се държи за облегалката на дивана. 

 

-Отново го кажи. - ръмжа и правя линии с езика си за да обера навсякъде вкусните ѝ сокове. 

 

-Любов моя…- плесвам дупето ѝ след това я хвърлям на дивана и заравям главата си между краката  за да довърша това,което започнах. Засмуквам клитора и вдигам поглед ,виждайки я да стене с отворена уста и да дърпа зърната си. Плесвам гърдите ѝ и пъхам палеца си в устата ѝ,докато все по-силно смуча малката пъпка. Усещам я да набъбва,това е знак,че скоро ще свърши. - …Любов…- изпъва врата си и захапа пръста ми,посрещайки втория си оргазъм. Отдръпвам се и с пръсти дърпам клитора. Жасмина изпищя и започна да се извива наляво и надясно. 

 

Не я изчаквам да се успокои,директно я хващам за ръката и я повеждам към спалнята ,където ще си поиграем. Бутам я към леглото и отварям шкафа за да извадя топката за уста с ограничители за ръце. Показвам ѝ ги , а реакцията на Жасмина е да отвори уста в няма "О".

 

-Готова ли си да почувстваш удоволствието от ролева игра?- колебливо кимна с глава. Засмивам се и я карам да стане и да дойде при мен. - Няма да можеш да пищиш,няма да можеш да си движиш ръцете,само ще ми се подчиняваш. Сега,отвори уста…- слагам топката в устата ѝ,която е с отвори за да улесни дишането. Тя е свързана с широка здрава лента към метална халка,към която се закрепят ограничителите за ръце.- Имам и маска за очи,ако искаш после мога да ти я сложа. -  бутам я към вратата и притиснах бузата на лицето ѝ. Разтварям с една ръка дупето ѝ и бавно влизам в нея,усещайки колко са влажни стените ѝ. С другата минавам през пролуката на сгъвката на ръцете и вече контрола е под моя юрисдикция. 

 

Откакто я срещнах си я представям така. Гола,неподвижна с запушена уста и да се движа в нея,колкото се може по-свирепо.

 

Стискам лакътя ѝ и се отдръпвам до толкова,че главичката почти излезе от вагината и отново се забих. Този път не се бавя,започвам да тласкам бързо,неуморимо,така както аз искам. Да се отдам на желанието,на момента,когато аз контролирам ,а тя ми се отдава напълно. 

 

Жасмина не може да пищи,но звуците,които издава ми доказва,че ѝ харесва и иска още. Отметнах косата ѝ и я задържах за да я гледам как забелва очи от удоволствие. В допълнение на предстоящия ѝ оргазъм ,зашепнах думи,които ще изпълня. 

 

-Не знаеш как ми действа да си под мой контрол.- натискам бузата ѝ към вратата и се повдигам на пръсти за да влизам още по на дълбоко. - Сега като напръскаш пениса ми ,ще застанеш на колене на пода и ще разтвориш хубавото си дупе. Ще разширя ануса и ще получиш двойно удоволствие.-  В отговор тя притвори очи и кимна с глава. Усмихвам се и стискам върха на косата ѝ ,докато тя се опитва да я завърти за да не гледам как оргазма я помита. - Ще ме гледаш в очите и няма да отместваш погледа си,разбра ли? - дърпам я за косата и я карам да застане на колене. Завъртях главата ѝ за да гледа право към мен,а аз за секунди отивам до шкафа за да взема големия разширител. Първо вкарвам пръстите си в соковете ѝ за да ги натисна в ануса. Те с лекота влязоха,а през това време Жасмина заскимтя. Правя същото и с разширителя като той малко по-трудно влезе,но Жасмина ми кимна с глава ,че всичко е наред. - Палавница…- плеснах я по дупето един път.- …Мръсница…- два пъти,три пъти и се надвесвам над нея ,влизайки във вагината. Гледам я в очите и се движа колкото се може по- свирепо. Пот изби по челото ми ,докато я гледам как на няколко пъти забели очи и продължи да кима с глава. - …Ненаситница. - свалям очилата ѝ и ги хвърлям на леглото за да виждам по-добре как удоволствието се изписва в очите ѝ. - Моя ли си? - силно натискам в нея,виждайки я да завърта главата си и да прави грешката да отбягва да ме погледне. - Моя ли си? - свих пръстите си в косата ѝ и леко повдигнах главата за да я приближа към себе си. В отговор кима с глава. - Точно така! Моя си. Само моя. - отново започнах да се движа като от силните тласъци цялата я треса. След малко рязко излизам,усещайки как напръска килима под нас. Докато чакам да се успокои ,бавно изваждам разширителя и разтварям бузите за да видя колко се е разширил. Доволен от видяното ,намествам се и натискам главичката,докато се взирам в лицето ѝ. - Скъпа…- пъшкам и го вкарвам целия. Тя скимти и леко се преви. - …Боли ли те? - поклати глава. Това беше спусъка да я докарам до още един оргазъм. Стискам раменете ѝ и започнах да се движа. В дупето е по-тясно,по-стимулиращо,удоволствието е двойно и вече не сдържам стенанията си. - Много е хубаво. Много…- плъзвам ръката си по косата ѝ,продължих нагоре към лицето и се спирам на очите ѝ ,дърпайки клепачите нагоре. Очите ѝ се насълзиха,а моят оргазъм вече е на път,само докато я гледам по този начин,но все още ми се иска да не спирам. 

 

Излизам от нея и вкарвам пръстите си в ануса за да спра оргазма си и да я накарам да свърши. Жасмина отново се преви и забели очи. След секунди тя напръска отново килима,както и пръстите ми и в последния момент заравям лицето си за да поема соковете ѝ в устата си. Звуците ѝ се промениха и съм сигурен,че това ,което направих ѝ е харесало. Досега не съм го правил и определено не съжалявам. Всичко свързано с Жасмина ми носи наслада. Нейните сокове са като еликсир за душата ми и стимулация онзи долу да иска отново да я накара да свърши.

 

Избърсвам устата си и я повдигам за да сваля ограничителите както и топката в устата ѝ. 

 

-Дани…- гласът ѝ потрепери. 

 

-Още ли го искаш? - хванах пениса си и го разклатих пред очите ѝ.

 

-Разбира се,че го искам,но и искам да…- загриза устна. - …да…- знам какво иска да ми каже. Знам,че онези звуци бяха заради соковете ѝ.

 

-Кажи си го. 

 

-Онова,което направи…Боже…само по книгите съм го чела.- 

 

-Ела! - придърпвам я към себе си и с палец избърсвам черните линии от спиралата ѝ. - Аз съм отворен за нови преживявания,нови пози,нови усещания,както и ти,нали така? 

 

-Да! - плъзна ръката си от гърдите ми до пениса,стимулирайки го да набъбне.

 

-Къде искаш този път? Без да се срамуваш.- тя продължи да го изпомпва,докато оглежда стаята. 

 

-Какви играчки имаш? - подсмихвам се. Отварям шкафа за да огледа. - Това какво е? 

 

-Секс люлка за врата. 

 

-Покажи ми. - очите ми заблестяват от чутото. Вземам лентите и ги слагам на вратата. Затварям я за да видя дали ще я издържи. Добре съм я наместил и сега е време да я кача. 

 

-Краката ти трябва да минат през пролуката и да се хванеш за дългите ленти. 

 

-Ще ме издържат ли? - кимам с глава,натискайки още един път лентите за да видя дали ще поддадат. - Любов,харесва ми,но …- помагам ѝ да вкара краката си в пролуката. 

 

-Няма но,ти го пожела. - вземам лентата и закривам очите ѝ. Само ще усеща. - Дръж се здраво. - за да я накарам да се отпусне ,потърках клитора с главичката. Тя застена и леко се размърда. - Ще вдигна малко краката ти. Искам да се отпуснеш,разбра ли? 

 

-Да! - повдигам ги за да мога да вляза в ануса. Още като натиснах главичката,Жасмина изпъна врата си. Влизам целия и пускам бавно краката ѝ за да видя дали ще ми създаде дискомфорт. Искам ръцете ми да са свободни,затова леко ще приклякам. Прокарвам ръцете си през косата ѝ и се отдръпнах за да видя как отново пениса ми се скрива. - Да! - извика Жасмина,давайки ми стимула да засиля темпото и да я целуна. Преплитаме езиците си и приклякам за да ме усети. Целия. Целувката ме възбуди и продължавам да въртя езика си около нейния,докато се движа толкова бързо,че гърба ѝ се блъска във вратата. 

 

-Кажи ми,че ти харесва в дупето. - свеждам поглед и с пръсти още повече разтварям срамните ѝ устни. 

 

-Харесва ми…- събирам слюнка и я пускам за да падне около клитора. 

 

-Не ми стига. - стискам гърлото ѝ и излизам от ануса за да потъркам клитора с главичката. Тя запищя,карайки ме да продължа като леко свих пръстите си за да спра притока ѝ на въздух. Тя даже не се отдръпна. Оголи още повече врата си и това до толкова ми хареса,че влязох в ануса и започнах да тласкам за да я докарам до следващия ѝ оргазъм. - Ти моята робиня ли си?

 

-Такава съм каквато ти пожелаеш. - засмивам се и продължавам да се движа в дупето ѝ. 

 

-Помисли си пак. - издърпвам лентата от очите ѝ за видя дали говори сериозно.

 

-Ще бъда такава,каквато ти искаш.- за да я възнаградя ,пъхам пръстите си във вагината и след точно три тласъка и свити пръсти,тя изпищя и се разтресе цялата. Засмука пениса ми ,както и пръстите и се отпусна на люлката. Хващам лентите и се задвижих в нея,докато и аз не я последвах. 

 

Излизам от дупето ѝ и я повдигам за да я хвърля на леглото. Жасмина изписка,а аз с плавни стъпки и пенис,който все още твърд като камък и тежко се поклаща се приближавам към моята робиня. 

 

 

-Готова ли си за още една игра?

 

Двадесет и втора глава

Жасмина

 

 

Отварям очи от силното придърпване към топлото тяло на Данаил. Ръцете му ме обгръщат ,а топлия му дъх гали кожата на врата ми. Леко се размърдах за да го погледна и така усетих спокойния му пенис на дупето си. Не сме завити. Цяла вечер се топлихме с телата си. Чувството е страхотно,чак не искам да се отделям от него.

 

Вече искам да го събудя. Искам да чуя тембъра му. Искам да усетя пениса между стените ми и най-вече погледа,който ми отправя всеки път,когато е готов за мен. Снощи играхме на няколко игри. Върза ме за леглото, кара ме да лазя из стаята,докато се правя на котенце, вкарвах и изкарвах разширителя за да види колко ме е разширил и последната беше най- интересна. Купил е няколко секс костюма и поиска да се превърна в секси розово зайче. Имах ушички,с които  се заиграх докато танцувах предизвикателно,както и опашка на бельото. 

 

Данаил почти цяла вечер беше готов, ръмжащ и целеустремен да ме докара до много оргазми. Той ме изцеди. Едва можех да си кажа името,а да помръдна от леглото беше невъзможно. Всичко ме болеше,но не се оплаках. Беше бурна вечер и, ако отново поиска ще се съглася без да се замисля.

 

Само като се сетя за всичките ми оргазми и ми се прииска да направя нещо палаво. Нещо ново и интересно. С много зор успявам да се откъсна от ръцете му без да се събуди. Стъпвам на пръсти към гардероба и отварям тази страна,в която са секси костюмите. Харесах си прозрачен гащеризон с дълъг ръкав,напълно прилепнал по тялото. Обличам го и вдигам ципа,който започва от горната част на дупето,минавайки през вагината и стига до гърлото. 

 

Изключително провокативно и секси.

 

С тихи стъпки се връщам при Данаил. Докато съм се обличала той се обърнал по гръб,което донякъде ще улесни това,което смятам да направя. Пенисът му спокойно си почива,а моята вагина вече се навлажни само от гледката на голия мъж в леглото. Вдигам косата си на кок за да не ми пречи и се качвам на леглото,лазейки към него. 

 

Той е толкова приканващ,толкова неустоим,толкова възбуждащ,че няма как да не си мисля мръснишки неща в момента. Преди да го докосна той се размърда и сви крака си. Чудесно. Така ще имам повече достъп до тестисите и ануса. Там е целта. 

 

Свеждам глава и облизвам тестиса. Данаил отново се размърда и в просъница сви коляното си и още повече се разкрачи. Облизвам хубаво показалеца и натискам в ануса,докато навлажнявам тестисите с езика си. 

 

-Жасмина…- дрезгавият му глас ме подтикна да продължава и след секунда пръста ми се скрива в ануса му. Данаил се изправи и силно изсъска,поглеждайки към ръката ми след това към гащеризона.- …По дяволите…- бутам го отново да легне и да ми даде повече достъп до ануса. За първи път правя такова нещо и съм любопитна ,ако задвижа пръста си дали ще му хареса. 

 

-Така как е? - изкарвам и вкарвам пръста си,докато бавно свалям ципа на гащеризона. 

 

-Ти си греховна,скъпа! Няма какво да ме питаш. - прокара ръка през рошавата си коса и изпъшка.

 

-Не питам за себе си,а…- двамата поглеждаме към пръста ми,който не спира да се движи. 

 

-Ти как мислиш? - хвана пениса си и го разклати. Вече е напълно еректирал и явно това,което правя му хареса. За да стане по интензивно натискам върха на средния си пръст. Данаил ме стисна за кока,повдигна краката си и придърпа лицето ми към ануса. - Възбуди ме и то много. - извадих пръста и на негово място завъртях езика си. - Ах…- Данаил потрепери,а желанието ми да го възбудя до крайност се увеличи стократно. Изпомпвам пениса и вкарвам и изкарвам езика си от ануса,докато го гледам в очите. - …Не спирай,Жасмина! - ръмжи и стиска кока ми,а аз нямам никакво намерение да спра. Ще го подлудя така както той прави с мен. Засмуквам тестиса и вкарвам двата пръста в ануса. Само до половината. Колкото да разбера как се чувства. - Изкарай ги и добави езика. - изпълнявам,карайки го силно да простене. - Пак. - отново вкарвам пръстите си,но този път до край и поемам пениса в устата ми. Задвижвам хем пръстите хем главата. - Боже,какво ми правиш? - Данаил вдигна поглед към тавана и изпъшка. Обичам да го слушам. 

 

-Докарвам те до оргазъм. - изплювам се върху главичката и отново го поех. Засмуквам главичката и натиснах пръстите си както той правеше. Това много ми харесва и така като гледам и на него също,щом захапа юмрука си. 

 

-Идва…- поемам пениса ,а Данаил с две ръце натисна главата и се изля дълбоко в гърлото ми. - Отвори уста и изплези езика си. - преглъщам спермата и отварям уста за да му покажа. - Браво! Сега ще си получиш наградата. Така никога не съм се възбуждал,но преди да прибегнем до там,вдигни ципа и обиколи стаята,докато бавно го сваляш. Давай! - скачам от леглото и вдигам ципа до гърлото. Бавно стъпвам на пръсти и бегло го поглеждам. Данаил се е облегнал на таблата на леглото и ме пронизва с онзи поглед,от който на мига се възбуждам. - Бавно,скъпа! Много бавно…- дърпам ципа и се спирам пред леглото. Гърдите ми лъсват пред очите му,а аз решавам да стисна зърната си и да се обърна в профил,докато ги дърпам. - Точно така! - доволен е,затова продължавам с ципа ,стигайки до срамните устни. Навлажнявам ръката си и започнах да се опипвам. Стенание след стенание,Данаил отново е с напълно еректирал пенис. Тежко го поклаща пред мен. - Обърни се и бавно отиди до вратата. - дърпам ципа до край и гащеризона пада в краката ми. Прекрачвам го и изпълнявам искането му като сложих ръцете си на вратата и леко завъртях дупето. - Малка прасковка. - вече е свръх възбуден,разбирам по гласа. - Разтвори бузите си и се надупи. - показвам му желанието си. Показвам му как от един поглед аз вече тека. - Представям си как идвам зад теб,натискам главичката в малкото ти дупе ,а ти пищиш от кеф,докато не те изпълвам до край. През това време ще пъхна пръстите си в устата ти и ще търкам клитора докато свършиш един път,втори път,трети път…краката ти ще треперят и ще ми се молиш да спра ,защото си уморена…. - поглеждам го през рамо. - …но няма да спра. Пенисът ми е алчен. Той иска да се търка. Да се навлажни. Да набъбне…- простенвам заради думите му. - …В момента е зачервен. Главичката сълзи ,Жасминке. - кимам с глава и падам на колене и ръце на пода. Започвам да лазя към леглото,докато мъркам като котенце. - Мяукай,коте….мяукай…- спирам от неговата страна и го гледам в очите. Данаил плъзна палеца си между устните ми и го пъхна в устата. Загризах го и измърках. - Красиво котенце. - 

 

 

-Мяу-у…- 

 

-Ела! - качих се на леглото и веднага бях залепена за матрака. Вдигна краката ми и ги задържа като ръцете ми минаха под тях ,а пръстите докоснаха петите. - Няма да мърдаш. - така съм широко разтворена и само като видях колко е доволен и измърках. - Все още ти е леко разширен ануса. - отвори шкафа от моята страна и извади същия разширител от снощи,както и един голям червен вибратор във формата на пенис. Определено го виждам за първи път и нямам търпение да разбера какво ще прави с него. - Виждам как го гледаш,но тука става дума за твоето удоволствие. Аз може и да не свърша. 

 

-Но…- 

 

-Ш-ш-т…Навлажи вибратора. - доближи го към устата ми ,а аз бавно отварям уста за да смуча главичката. Данаил натисна за да влезе до гърлото ми и го изкара. - Навлажни и разширителя. - завъртях езика си. След секунди ,той едновременно вкарва вибратора във вагината и разширителя в ануса. От стенания се превърна в силен вик. - 

 

 

-Боже…Боже….- стискам петите и оголвам врата си от удоволствие. 

 

-Това е наградата ти. - рязко вдигам глава,когато езика му се завъртя около клитора и започна да движи вибратора. 

 

-О-о…аз…- удрям главата си на възглавницата и отварям уста. 

 

-Колко време ще издържиш,скъпа моя? - силно засмука клитора. 

 

-Няма да е много. Усещам го. - Данаил продължи да смуче,продължи да движи вибратора,а разширителя леко го върти,колкото да усетя ,че е вътре. Три стимулации и последващ оргазъм. Пищя и се треса пред очите му. 

 

-Бързо свърши,нека да видим ,ако добавим и …- извади разширителя и вкара пениса си в ануса. На момента изпищях. Взе ръката ми за да движа аз вибратора,а той задържа крака ми за да не мърдам. Гледам го в очите с отворена уста. Толкова е хубаво,че не е истина. Той го вижда това. Знае,че съм на прага отново да изригна. Доставя му удоволствие да ме оставя безмълвна. Ако ме накара да сформирам изречение ,каквото и да е,няма да мога,само усещам. И ето,че след още три дълбоки тласъка и вибратор,който не спирам да движа ,отново свършвам. - Мамка му…- Данаил излезе от мен и потупа с пръсти чувствителния клитор.- …Искаш ли да спра? - поклатих глава. - Не може да говориш,а? - подсмихна се,завъртя ме настрани и легна зад мен. Едновременно вдигна крака ми и стисна кока за да е изправена главата и да гледам как и двата пениса влизат в мен. Данаил се задвижи,както и вибратора. При всеки негов тласък ,аз пищя и наблюдавам как се движат. 

 

-Да-ни….ще…ще ..- забелвам очи и прехапвам устната си ,усещайки гъдела под корема. Данаил разбра и още по-свирепо започна да се забива. Оставам вибратора в мен и стискам чаршафа,сякаш той ще ме спаси от следващия оргазъм. - О-о ..- затварям очи и се разтресох цялата. 

 

-Ах! - Данаил излезе от ануса и завъртя главата ми за да ме целуне. Преплитам езика си около неговия и се отпускам на леглото. - Умори се. - кимам с глава,а той се засмя. - Почини си,ще вляза в банята. - за секунда пак ме целуна,след това изкара вибратора и ме зави с одеялото. 

 

След малко чувам да пуска душа ,а аз уморена затварям очи. Този секс маратон беше страхотен,но ме изцеди. Всеки път съм ненаситна и хо желая непрестанно,но сега имам нужда от малко сън и почивка. 

 

Преди да се унеса се чу стъпките му из стаята. Първо мина от своята страна,после от моята. Даже нямам сили да отворя очи,а и се радвам,че не ме разсея за да успея да подремна малко. След секунди той излезе от стаята,а аз решавам да се отпусна,но един силен шум ме накара рязко да отворя очи. 

 

-Любов моя?! - изправям се. - Дани?! - още се чува душа и това ме подтикна да стана от леглото и да пристъпя към банята. Всичко ме боли. Най- вече краката,сякаш имам мускулна треска. - Скъпи,краката ми треперят. Едва вървя. - прекрачвам прага ,замръзвам на място и силно изпищях,когато виждам проснатото тяло на Данаил,а около главата му се събира локва кръв.

 

 

 

 

 

 

Край на Втора част!

Оставете вашият коментар!

Dieses Feld ist obligatorisch

* Kennzeichnet erforderliche Felder
Възникна грешка при изпращане на вашето съобщение. Моля, опитайте отново!
Благодаря за вашето съобщение!

Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen

Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.