Самуил
Отпивам от уискито и наблюдавам красивата Елена да посреща гостите на първото ѝ участие. До преди това се вихреше в кухнята,около бара и стигна до сервиране по масите. Чак не е за вярване колко неща правеше,а е само на крехките деветнадесет години. Разликата в годините не е фрапантно голяма,но все пак едни тринадесет години се отразяват на разума ми,който ми казва всеки проклет ден,че тя е твърде малка за вкуса ми и да се погрижа да я изхвърля от живота си.
-Поредната курва? - стискам силно чашата в ръката си,а Стоил както беше спокоен така се напрегна,че чак го усетих от мястото ,където седя.
-Кой пита? -
-Янко Проданов. - нищо не ми говори името му и, ако след две секунди не каже за какво е дошъл на масата,ще му пръсна черепа пред всички гости,както ми се искаше да направя с Теодора и Валентин,когато си признаха за всички откраднати пари,но Елена реши да ги предаде на полицията. Такива като нея няма да постъпят така,както аз бих постъпил. Не заслужават втори шанс. - Бих искал да разбера нещо повече за бизнеса ви с оръжия.
-Нямам идея за какво говорите. - продължавам да наблюдавам Елена,която в този момент настани едно четиричленно семейство на една от масите,които тя приготви. Всички сто седемдесет и пет маси минаха през ръцете ѝ.
-"Аркусът",нали? - този взе да става нахален и само като го видях да се приближава,скочих и за секунда извадих пистолета и залепих дулото между тъмно кафявите му очи. Хората около нас станаха твърде шумни.
-Имаш три секунди да обясниш какво правиш в ресторанта ми. - твърде е млад за да иска да се занимава с оръжия.
-Дойдох да ти предложа сделка.
-Не правя сделки с пикльовци,а сега чупката. - Янко не помръдна и с това ми показва колко е настоятелен,но не колкото мен.
-Не съм ти враг. - вдигна ръцете си и забелязах,че в едната държи снимка. - Бях приятел на брат ти. - показа снимката на покойника Сотир Карамазов. Не променям изражението си. Всичките приятели на брат ми ги познавам,този не е сред тях и сега ще трябва да му покажа колко ясен мога да бъда с действията си. Тъкмо да го хвана за гърлото и да го изкарам от ресторанта и Елена се появи до нас.
-Самуил! - Янко продължава да се взира в очите ми,даже не мига. - Моля те,свали оръжието! - изведнъж в ресторанта настъпи гробна тишина. - Кой е на снимката?
-Сотир Карамазов. - отговори Янко,карайки ме да го залепя за масата и да натисна дулото още повече към кожата.
-Моля те! - сложи ръката си на рамото ми,а аз съскам пред лицето на пикльото и след малко се отдръпвам ,правейки знак на Орлин и Стоил да го изкарат от ресторанта за да не го направя аз и то по моя начин. - Какво стана? Кой е този? - минавам покрай масите с настроението на убиец,който иска да пролее кръв. Само като видях снимката на брат ми и веднага животното в мен подивя.
-Елена,върни се долу! - ръмжа аз ,влизайки в кабинета си. Тя защо да ме послуша,влезе след мен и затвори вратата.- В момента искам да убия някого,разбираш ли?
-Успокой се! На снимката брат ти ли беше? - прокарвам ръката си по цялото бюро,хвърляйки всичко,което беше върху него.
-Махай се,Елена! Напълно сериозен съм. - слагам ръцете си на облегалката на фотьойла и задишах тежко.
-След малко слизам да пея и искам да си спокоен,а не готов за война. - прегърна ме през корема и постави главата си на гърба ми. Целият се сковах,не позволявам на никого да ме прегръща по какъвто и да е начин. Отдръпвам ръцете ѝ и се отдалечавам от нея. - Моля те! - този път се появи пред мен и само като видях светло кафявите ѝ очи и пълните тъмно червени устни,свеждам глава и силно я целувам. Тя веднага ми отговори като бързо завъртя езика си около моя. Повдигам я за да седне на бюрото и свалям ципа на роклята ѝ,докато бурно преплитаме езици. Елена пъшка,аз ръмжа,когато се разкри греховното ѝ тяло,за което разума ми всеки път ми казва,че е твърде малка. - Самуил! - легна на бюрото и вдигна ръцете си над главата ,предоставяйки ми пълен достъп към гърдите си. Настанявам се между краката ѝ и бързо засмуквам едното зърно след това другото. Толкова ги обожавам ,че бързо казвам майната му на разума ,искам да се наслаждавам и да я чукам за да чуя писъците ѝ.
-Не трябваше да ме следваш. - яростта изчезна, пениса ми ще се пръсне и е готов да го изкарам за да вляза в тясното ѝ путенце.
-Но го направих. - бързо откопчавам копчето на панталона и свалям ципа. През това време Елена стисна гърдите си и с това действие не знам как се стърпях да не изрева.
-Не ме слушаш и сега ще се наложи да приемеш последствията.
-Ако това са последствията …- прекъснах я с един тласък до тестисите. Тя е влажна и пениса ми влезе от раз.
-Какво каза? - увивам опашката ѝ около юмрука си и изправям главата ѝ за да се задържи на лакти.
-Не си спомням. - засмивам се и излизам целия за да вляза пак толкова грубо колкото на нея ѝ харесва. В началото си мислих,че писъците ѝ са от болка,но после като видях соковете ѝ да текат и да се тресе от оргазми,осъзнах ,че съм в пълна заблуда. Момиче на деветнадесет години,която харесва свирепото чукане,примесено с робство и моменти на поемане на пениса ми до гърло.
-Помисли…- гърдите ѝ се разтресоха,когато започнах да се движа по- интензивно,карайки и малкото самообладание ,което имам да изригне. Прокарвам ръцете си зад врата ѝ и леко я повдигам за да я приближа към лицето си и да я видя как се разпада. Оргазмът я помита и с това рязко я пуснах и веднага излязох от нея,изпомпвайки натежалия си пенис. Толкова е горещ,че чак пари в ръката ми.
-О-о…Господи…- продължава да трепери и да се извива и по-стимулираща гледка от тази никога не съм виждал. - Твоите последствия ми харесват. - подсмихвам се и я завъртях на една страна,издърпвайки я към ръба на бюрото със свити колене. Без да се бавя,натискам главичката и отново се потапям в сладостта ѝ. Тя простена и ме погледна в очите. Плъзвам палеца си по пълните ѝ устни,оцапвайки го с червило и започвам да се движа.
-Какво друго харесваш,Елена? - стиснах брадичката ѝ след това слязох надолу и се заиграх със зърната.
-Теб,но когато не си в състояние да искаш да ме убиеш. - отново се подсмихвам,мислейки дали наистина изпитва нещо към мен или това е една роля за да ме убеди,че е влюбена и да я оставя намира,но тя не може да разбере едно важно нещо. Шифърът е края на историята между нас. - Самуил! - бързо ме откъсна от мислите при изричането на името ми и с това гнева ми се завърна.
-Господарю,Елена! Само така ще се обръщаш към мен. - издърпах я да стъпи на високите си обувки на ток и я обърнах с гръб към себе си за да видя татуировката на "Аркуса" . Толкова добре е направил сенките и оцветил розите,че вдигам крака ѝ на бюрото и тласнах силно до тестисите. Това ме възбужда и отново тласкам,чувайки писъците ѝ. Пляскам дупето и дърпам опашката ,докато не усетих тръпки по гръбнака си и след още няколко тласъка аз свършавам дълбоко в нея. Не пускам косата ѝ,даже я дръпнах още повече и с това гърба ѝ се изви и ме погледна над главата си.
-Кой съм аз?
-Господаря! - отговори тя,карайки ме да целуна челото ѝ и силно да я плесна по дупето.
-Точно така! Аз съм твоят Господар. Сега като такъв ,ще ти кажа да се облечеш и да слезеш долу за да чуя прекрасния ти глас. - пуснах я и с нежелание излязох от сладкото ѝ путенце,но преди да се облече разтварям бузите на дупето ѝ за да видя как спермата бавно се стича по вътрешността на бедрото ѝ. Прелестно. Чак пенисът ми трепна. - Бързо! - плеснах отново дупето ѝ и прибрах пениса си,докато тя влиза в роклята. Опита се да вдигне ципа,но я обърнах и го направих вместо нея. Аромата ѝ отново изпълва ноздрите ми и като полудял по това крехко създание,аз я притиснах към бюрото,така както е в гръб и завъртях главата ѝ за да я целуна. Никога досега не съм изпитвал желанието да целувам толкова много една жена. Елена буквално промени това и колкото пъти го правя,аз наказвам себе си. Преплита езичето си толкова страстно,че тестисите ми се напрегнаха. Ако не я пусна в близките няколко секунди,аз отново ще я съблека,отново ще разтворя хубавите ѝ крака и отново ще се потопя в соковете ѝ. Рязко се отдръпвам и прокарвам ръката си през устата,правейки го по- често отколкото ми се струва. - Хайде! - отварям вратата на кабинета,виждайки Стоил и Орлин да стоят между двете страни. Само като видях изражението на Елена и ми стана ясно,че се смути. - Върви,след малко ще сляза! - тя тръгна напред,взирайки се в краката,които си представям увити около кръста ми,дупето,което съблазнително поклаща,опашката,която се люшка при всяка крачка и уверената ѝ походка.
-Шефе?! - извърнах поглед,когато Орлин ме повика.
-Разбрахте ли нещо за Янко Проданов?
-Не! Само повтаряше,че е приятел на брат ти. - изскърцах със зъби.
-Има нещо мътно в цялата работа и искам да разберете какво е то. - двамата кимат с глави,доволен,че каквото кажа и винаги са съгласни.- Стоил, бъди близо до Елена. Не вярвам на никого от тук. Всеки един може да иска да ѝ навреди.
-Дадено! - тръгваме към стълбището,кимайки на няколко познати лица. Ресторантът е пълен,дошли да слушат красивата Елена,която в този момент сяда пред пианото. Изпъна гърба си след това пръстите ѝ плавно преминаха по клавишите,чувайки началото на песента на Лили Иванова. Всички хора се обърнаха към нея,а тези,които са на втория етаж,оставиха всичко и застанаха на парапета.
Стоил застана зад Елена и се взря в ръцете ѝ. Сядам на обичайната маса и се облягам на стола,затваряйки очи от момента,в който тя запя.
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Помниш ли моите сънища?
В тях ти откриваше пътища.
А любовта в този океан,
с мойта нежна длан,можех да ти дам.
За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен….
Последва само мелодията на песента и така като гледам не само аз съм напълно омагьосан от гласа ѝ,а и останалите в ресторанта.
…………..
Помниш ли срещите парещи?
Нежни въздишки ,отронващи.
А любовта, тя дойде сама,
само миг поспря, после отлетя.
За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен.
За тебе бях лунен лъч в уханен мрак,
блясъка на звезден прах,
шепот на един монах.
За тебе бях смисъла на всеки ден,
днес съм вече дъх студен,
ти остана стар рефрен.
Помниш ли моите сънища? -
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Елена затвори очи,а всички хора започнаха да ръкопляскат,карайки кожата ми на мига да настръхне Тя погледна към публиката и широко се усмихна. Усмивка,която показва на всички нас колко е щастлива от изпълнението,колко много вложи да я представи по свой собствен начин.
По дяволите. Колко грешни мисли влизат в главата ми,особено като забелязах погледа ,който ми отправи Стоил. Той разбра какво се случва с мен. Не е толкова трудно човек да види промяната в "Аркуса". Мъжът,който не изпитва никакви чувства,той е убиец ,в това е най-добър,но тази жена направи така,че всеки път като я чуя и сърцето ми да откликва на всяка тоналност,всеки вик,всяка дума, превръщайки я в нещо красиво.
На крачка съм да се влюбя в Елена. На една шибана крачка да направя най-голямата грешка в живота си,а това няма как да го позволява. Мамка му ,не трябва да го позволявам. Аз съм Самуил Карамазов"Аркуса" и ще остана такъв до края на шибания ми живот.
Елена
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Знаех си,че си там.
Знаех си,че пътищата ни ще се сблъскат.
Срещата ни се оказа правилна и грешна….- отварям очи и поглеждам към пръстите си,които без колебание натискат клавишите и довършват частта ,където аз губя себе си.
…- Целувките ни са правилни и грешни. Химията като буря ни връхлита е правилна и грешна. Ти и Аз…заедно сме …- погледнах към масата на Самуил,но за жалост него го няма. Отново затварям очи и продължавам да изливам болката си. - …въплъщение на правилното и грешното.
Припев:
Неразкрити чувства…- гласът ми се промени и сега стана по-висок,заради думите ,които следват. - …Неразкрити чувства…сърцето ме предаде,разума ме предаде,тялото ми ме предаде и сега се оставам на болката. Нека тя да ме обладае. Нека тя да ме обладае. - пръстите ми променят позицията и сега думите ги превръщам в една мелодия,която използвах по време на уроците ми по пиано. Твърде силна,твърде лирично- драматична,показвам какво изпитвам при изречените думи.
Спирам за момент и отново отварям очи.
Бъди до мен.
Бъди до сърцето ми.
Приеми болката ми и нека двамата се предадем на чувствата. - леко се поклащам в такт с музиката. - Готов ли си за това? Колко е нужно на човек да се разкрие? Аз съм твоя,още в мига,в който те видях. Аз съм твоя,още в мига, в който те видях.
Припев:
Неразкрити чувства …Неразкрити чувства…сърцето ме предаде,разума ме предаде,тялото ми ме предаде и сега се оставам на болката. Нека тя да ме обладае. Нека тя да ме обладае.
Преди да завърша,вдигам поглед към публиката и тихо изпявам.
Аз съм твоя,още в мига,в който те видях.
Песен: Правилно и Грешно.
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Публиката ръкопляска толкова силно,че с треперещи крака се изправям и се поклоних,усмихвайки се на това,че Самуил ми позволи да се изявя пред толкова много хора.
-Благодаря ви! Благодаря ви! - казвам аз ,когато аплодисментите спряха. - По- късно съм ви подготвила нещо. Сега ви пожелавам приятна вечеря. Бъдете благословени! - завъртях се и директно се сблъсках със Стоил. През цялото време ли е стоял зад мен? Толкова бях вглабена в песента,че не съм го усетила. - Извинявай! - заобиколих го,а той сложи ръката си на гърба ми,подтиквайки ме да вървя към бара. Трябва ми една чаша вино. Да ме успокои,твърде много емоции. - Къде е Самуил?
-В кабинета. - с разочарование разбирам,че не е чул песента,която написах за нас. Вече няма значение,може би така е трябвало да стане.
-Една чаша вино,моля! - казвам на бармана ,Христо. Младо момче с амбиции да се качи на пасажерски кораб,когато има нужния стаж.
-Красиво изпълнение. Остави ни без дъх. - каза той,а до него една от сервитьорките,на която не си направих труда да запомня името,изсумтя.
-Благодаря ти! - постави чашата на плота и веднага отпивам няколко глътки. Лека полека започнах да се отпускам.
-Направо ги отвя. - мъжки глас долетя зад мен. - Не разбрах името ви. - обръщам се за да видя мъж на около четиридесет години с кестенява коса,светло кафяви очи и усмивка,от която се появиха тръпчинки по двете бузи.
-Елена….Карамазова. -
-Нико Кирязов. - изпъна ръката си към мен ,но ръмженето зад гърба ми ме отказа да я поема. Със сигурност е заповядано на Стоил да не позволява на никой да ме докосне. - Пазят те. - погледна към Стоил,който в този момент направи една крачка и застана плътно до мен. Тъмният му поглед винаги хвърля мълнии към хората ама сега ,сякаш иска да прогори дупки през него. - Както и да е ,имам музикална агенция и търся точно такъв талант като твоя. -
-Наистина ли? - въодушевено попитах аз. Не мога да повярвам какво ми се случва.
-Да! Само трябва да си уговорим среща за да обсъдим подробностите. - подаде ми една визитка.
-Среща за какво? - изтръпнах като чух ръмжащия глас на Самуил. Кирязов го погледна и усмивката му се стопи. Явно не осъзна чия е фамилията или просто е решил,че без негово знание нещата ще се получат.
-Елена пее прекрасно,искам да се видим в агенцията за да поговорим.
-За коя агенция става дума? - Самуил хвана ръката ми,карайки ме да сведа глава и да погледна преплетените ни пръсти.
-За "Транс Мюзик" .
-Не! - Самуил ме дръпна към масите и не ми даде възможността да поговоря с Кирязов.
-Самуиле! - върви като кон и даже не забелязва доволните лица на хората. Усмихвам се и ги поздравявам,а вътрешно ми се иска да изкрещя.- Много ви благодаря! ….Благодаря ви!...Много мило….Да…- едва успявам да обърна внимание на всеки един. - Самуиле,стига! Проклет да си ти и твоята скапана ревност. - вкара ме в кабинета и затръшна вратата. - Какво ти става? Това е най-добрата възможност за мен. Защо тогава искаше да пея?
-За този не съм чувал хубави неща,Елена. Използва такива като теб и ги превръща в курви за богати чичковци.
-Пълни глупости! Пълни глупости! - изкрещях аз ,осъзнавайки колко неадекватно се държа. Имам друг план в главата си и трябва да го следвам. Музикалната агенция не влиза в този план. По дяволите,абсолютно нищо от това,което се случи тази вечер не е част от плана. Трябва да не ми пука и до края да бъда една бездушна жена.
-Ще ми крещиш ли? - яростното изражение на Самуил се появи пред очите ми. Смекчавам тона.
-Не! Съжалявам! - пусна косата ми и седна на фотьойла. - Просто хареса таланта ми и…
-Ще ти уредя среща ,но само при моите правила. - не очаквах да се съгласи. - И ,ако нарушиш едно от тях ,веднага всичко приключва. Разбра ли? -
-Да! - вътрешно съм щастлива,но какво ще правя ,ако нещата се получат и трябва да завърша и последната стъпка.- Чу ли авторската ми песен? - Самуил диша тежко,но спокойно отговори.
-Да! -
-И какво мислиш? - той извърна поглед и шумно издиша,сякаш досега е задържал дъха си.
-Хората те харесаха. Аплодисментите бяха…
-Не питам за хората ,а за теб. - все имам някаква надежда, чудовището да си признае,че изпитва нещо към мен,но за пореден път той ме убеждава,че за него съм едно нищо.
-Мисля,че народната музика повече ти отива. -
-И не разбра,че ….- телефонът му звънна и с това приключи поредния абсурден разговор. Излизам от кабинета напълно огорчена от поведението му. Защо ли си мислих,че тази песен ще докосне студеното му сърце и нещо ще се промени? Жестоко съм се лъгала и сега все повече желая да дойде рождения ми ден и да направя това,което трябва,стига първата стъпка да се осъществила,а за това ще разбера съвсем скоро.
Спирам пред няколко маси за да приема поздравленията на хората и да чуя едни от най-хубавите думи,колко съм талантлива и дай боже да създам собствен клип. Продължавам да обикалям по масите ,да приемам поздравления,както и да попитам всеки един дали всичко е наред и имат ли нужда от нещо. Надявам се да съм впечатлила хората не само с гласа си,но и с грижата за удобството им.
Слизам на първия етаж и отивам към кухнята за да поздравя готвачите. Безспорно Самуил е подбрал най-добрите и честно да си призная не очаквах всичко да е толкова изрядно. В това отношение определено приповдигна настроението ми.
Само като ме видяха и повечето ми се усмихнаха. Жените не ми се радват,бих казала,че не ме понасят и от там изникват мисли,които смятам да пренебрегна и смело да изкажа мнението си относно вечерята. Даже си позволих да им обещая бонус на края на месеца. Дано Самуил да няма нищо против.
Уморена от приготовленията и всичко останало,излизам навън за да взема въздух. Повечето гости си тръгват и в момента по улицата е пълно с коли ,чакащи своя ред. От дни не съм поглеждала телефона ,който ми даде Самуил и се учудвам ,че има батерия. Имам 5% ,но и толкова ще ми стигнат за да прочета съобщението изпратено преди няколко часа.
150623*1200*ЧБСТБНФЙМ
Това е шифър.
Самуил
Отново пускам видеото с Елена и стискам "Аркуса" в другата ръка. В тази балада описва нас и трябва да си пълен идиот за да не разбереш за силните ѝ чувства към мен. В известна степен,това беше една от целите ми,но честно казано не вярвах,че ще се влюби в убиеца на баща си. Естествено аз няма как да откликна на чувствата ѝ и тя това го знае,но е права,ние заедно сме въплъщение на Правилно и Грешно.
Спирам видеото на момента,в който тя поглежда към мястото,където винаги седя. Тя ме търси. Иска да види реакцията ми,но в този момент аз не бях там. Имах важно обаждане и трябваше да отида до кабинета. Докато разговарях с моя информатор ,аз правих всичко възможно за да чуя гласа ѝ. В него се усещаше болката,отчаянието и гнева за несподелените чувства.
По дяволите! Избутвам смартфона и рязко ставам,ядосан ,че гадната ми страна позволи това да се случи. Преди да я срещна никога не съм си ѝ помислял,че една жена ще ме държи в напрежение,ще ме накара да ревнувам и най-малкото да изпитам нещо,което не искам. На всичките тези мисли,в момента желая да отида в стаята ѝ, да вкарам пениса си в сладкото като мед путенце и да тласкам колкото се може по-бързо.
Пенисът ми се раздвижи и с това и раздразнението. Единственият начин,в който мога да го успокоя без да намесвам жена е да убивам,но още е рано за това. Твърде рано.
Вече не мисля. Така ме притиска,че за секунди се отзовавам в стаята ѝ. Елена спи. По къса прозрачна нощница и ето,че се превръщам в изкипяла тенджера като си помисля ,ако не бях влязал аз,а Стоил или Орлин и да видят голото ѝ дупе. Това красиво ,гладко,бяло и перфектно за пляскане дупе.
Затръшвам вратата и с това действие тя се завъртя по гръб,протегна се като котенце и отвори светло кафявите си очи.
-Самуил?! - хубавите ѝ гърди само ме приканват да се кача на леглото и за части от секундата да разкъсам тънкия плат на нощницата,карайки Елена да изписка от изненада. - Какво….- не ѝ давам възможността да се изкаже,пъхам три от пръстите си в устата ѝ и бавно слизам надолу. Така хубаво мирише,че изръмжах преди да вкуся от нектара ѝ. Елена измънка,а аз грубо дръпнах с устни клитора.
-Ще те изям. - засмуквам снопчето и веднага усещам как устните ѝ плавно преминават през пръстите ми. Отдръпвам се и с очи насочени към лицето ѝ,поставям целувка след целувка по вътрешността на бедрото. Пламъкът изгаря зеницата на очите ѝ,показвайки ми колко много ѝ харесва това,което правя. Отдръпвам пръстите си от устата ѝ и стискам бедрата за да поставя същите целувки по другото. - Толкова мека кожа имаш. -
-Моля те! - отново се връщам на клитора и правя няколко въртеливи движения с езика. Елена изпъшка и стисна гърдите си. Колкото повече наблюдавам реакциите ѝ спрямо това ,което правя с нея,толкова повече пениса ми се превръща в разгонен лъв. Разтварям срамните ѝ устни и бавно плъзвам езика си между тях,виждайки я да отваря хубавата си уста за да се чуе стон ,от който тестисите ми се напрегнаха. - Моля те! - за втори път ми се моли и знам ,че иска да вляза в нея,но ще я подразня още малко,както и онзи пощурелия за путенцето ѝ. Искам като тласна в нея и пениса ми да ме подтикне да не спирам дори и да трябва да сменя позата. Повдигам краката ѝ и натискам устата си към клитора,правейки движения наляво и надясно за да го потъркам колкото се може повече. Оргазмът ѝ не закъсня. Изпищя и силно се разтресе,вплитайки пръстите си в косата ми. Скачам от леглото и за секунди събличам дрехите си,докато конвулсиите я завладяват.
-Дърпаш ме към себе си. - хванах го за ствола и бавно плъзнах ръката си.- Днес беше повече от това,което очаквах. - румина изби по лицето и слезе надолу към невъзможно перфектните ѝ гърди. - И заради непоколюбимостта ти, сега ще те чукам,докато не свършиш поне още три пъти…- качвам се на леглото и с едно движение я обърнах по корем. - …Разтвори краката си,искам достъп до медното ти путенце. - Елена мълчи и изпълнява. Много добре знае какво я очаква. - С ръце стисни пръстите на краката си. - тя ме погледна объркано. - Не ме гледай,а го направи. - изпъна ръцете си и стисна пръстите. Тази поза е нестандартна и след петата минути тялото ѝ ще изтръпне,но не съм казал,че всичко ще стане по-лесния начин. - Дано да си подготвена за мен. - не ѝ давам време да ми отговори,директно се намествам зад нея,поставяйки ръцете си от двете страни на главата и с насочен пенис към влажното ѝ путенце. Когато усетих главичката да влиза,аз се задържах с една ръка,а с другата отместих кичури коса от лицето ѝ за да гледам как още повече ще се зачерви.- Ако пуснеш краката си ще те оставя цяла седмица в къщата. - заплахата я накара да ги хване по-добре,докато аз тласнах до край. Не изчаквам и секунда,отдръпвам се и пак тласнах. Елена отпусна главата си на възглавницата и изпищя. Преди да започна ритъм,от който ще я видя напълно разтърсваща ,завъртях главата ѝ за да може само брадичката ѝ да е опряна на възглавницата. - Елена! - прошепвам името ѝ в ухото и се отпускам на лакти като ръцете ми са върху челото ѝ. Първи,втори,трети тласък ,тя не спира да пищи.
-Аркус! - плъзвам езика си в ухото ѝ,показвайки ѝ колко ми хареса,че ме нарече с прякора ми и продължавам да се движа. Елена е толкова възбудена,че усещам соковете ѝ да полепват и по тестисите.
-Колко време има до оргазма ти? - шептя в ухото ѝ и натискам ръцете си към челото.
-Малко. - подсмихвам се и леко се отпускам върху нея,влизайки и излизайки с лекота в тясното ѝ путенце.
-Колко малко? - промушвам ръката си под брадичката ѝ за да стисна гърлото и да завъртя главата,целувайки прекрасните ѝ устни. Тя едновременно застена в устата ми и обиколи езика ми с нейния.
-Много малко. - каза тя и в същото време очите ѝ се притварят и толкова силно ме стисна ,че веднага излязох от нея за да не свърша и аз. Цялата се тресе,но не пуска краката си. Приема заплахата ми много сериозно.- Боли ме. - така и предположих,че ще се случи,но това е интересното.
-И го казваш,когато получи оргазъм? - събирам косата ѝ на опашка и я дърпам над главата,влизайки отново в нея. Елена изписка и леко потрепери.
-Ами….- напълно непоколебимо се забивам,карайки я да застене толкова силно,че ме подтикна да дръпна още повече косата и да извия тялото ѝ. - …Моля те! - запушвам устата ѝ със свободната си ръка и тласкам,докато ръмжа в ухото ѝ. Елена не спира да мънка ,усещам и сълзите ѝ да капят върху ръката ми,знак,че едва издържа така ,но пък продължава да стиска пръстите си. Това ми харесва и то много. Пълен контрол над нея. Доминантната ми страна казва да я оставя така и да се мъчи,но искам да я чуя да пищи за мен ,а не да плаче. Не излизам от нея,когато отдръпнах ръцете ѝ и я завъртях на една страна. Ръката,която запуши устата ѝ, сега шари около гърдите ѝ,а с другата дърпам косата ѝ за да оголя врата и да го захапя.
Елена запищя. Освен моите тласъци,които я тресат,тя цялата трепери. Погледнах към очите ѝ,които в този момент са едва отворени и от тях продължават да капят сълзи. Или ще свърши всеки момент или болката надделява над всичко.
-Елена! - тя кима с глава и с това аз повдигам главата ѝ и опираме носовете си за да я гледам,докато оргазма я помита. След точно три дълбоки тласъка ,тя забели очите си и остави ръката си на бузата на дупето ,тресейки се за трети път. Спрях за секунди ,колкото да се успокои. - Защо плачеш?
-Харесва ти да ме виждаш такава. - права е ,харесва ми. Чрез сълзите си ми показва това,което искам да знам.
-Какво друго ми харесва?- излягам се на леглото и я придърпвам да ме възседне,в гръб. Тя издаде тялото си напред и така ми предостави гледка на хубавото си дупе и двете дупки ,за които полудявам.
-Това,което виждаш. - засмивам се и стискам дупето ѝ с две ръце.
-Чукай ме ,Елена! - дупето ѝ тежко падна и с това пениса ми влезе надълбоко. Тя изпъшка и се подпря на краката ми за да го направи пак. Пляскам дупето ѝ и наблюдавам как пениса ми се показва и скрива за секунда. Прехапвам устна и вдигам поглед към тавана от удоволствие. Така добре го прави ,че при всеки тласък силен ток ме удря по цялото тяло. - Мамка му! - плъзвам ръката си от бузата на дупето към гърба ѝ,карайки ме леко да се изправя и да стисна рамото ѝ. - Давай,Славейче! - Косата ѝ като грива се разстила по гърба ,подтиквайки ме да я хвана и рязко да я дръпна ,докато тя ме чука толкова бурно.
Минутите текат,Елена не спира и малкото самообладание ,което имах се изпари.Повдигам я за да стъпи на краката си и сега аз тласнах. Тя изпищя и ме погледна през рамо. Знам какво иска. Иска грубата ми страна. Отпускам се на леглото и с две ръце хващам кръста ѝ за да натисна дупето ѝ към пениса ми. Повдигам я и пак я спускам,ръмжейки от горещината ,която ме облива.
-Свърши ,Елена! Гледай да го направиш преди мен. - тя скимти и за мое учудване се завъртя с лице към мен и отново започна да ме язди. Поклащам глава и я намествам така,че пак да стъпи на краката си и да се подпре на бедрата ми. Така ще виждам как гърдите ѝ се поклащат и сладкото ѝ путенце да се разтваря. Очите ми се притварят от възбуда и с всеки тласък губя контрол. Закривам лицето си с ръце и съскам при поредния подскок.
-Погледни ме. - казва тя с тон ,от който тестисите ми се напрегнаха. Свалям ръцете си и поглеждам към пръстите ѝ,които ожесточено търкат клитора.
-Не мога,Елена! - рязко я придърпвам към себе си за да я стисна към гърдите си и да чуя силния ѝ вик. Дърпам косата ѝ и с ръмжене дупето ми подскочи,задържайки го за няколко секунди. Правя го отново и отново ,докато тя не запищя и не опръска пениса ми със соковете си. Не я изчаквам да се успокои,продължавам да се забивам ,гонейки собствения си оргазъм и не закъсня. Така силно се изпразних в нея ,че изпъшках от екстаз и до болка дръпнах косата ѝ.
-Самуил…
-Ш-ш-т…-отпускам хватката и тежко издишах в ухото ѝ. - …Не знам какво ме прихвана. - отдръпвам я от себе си и ставам от леглото за да се облека.
-Дойде само за да ме чукаш ли?
-За какво друго иначе?- за секунда я погледнах и съжалих. Това нежно лице и невинността,която личи още от далеч ме кара да върша неща,които не трябва,като например да съм тук,в стаята ѝ.
-Да поговорим.
-За какво? - закопчавам копчето на панталона и рязко дърпам ципа,нервен от ситуацията.
-За чувствата ни. - изсъсках и директно излязох от стаята. - Самуил! - моля се да не ме последва,в противен случай ще покажа онази моя страна ,от която още в самото начало изпитваше страх.
Елена
След като Самуил излезе от стаята ми,се свих на леглото и заплаках като едно дете. Отрича всичко,което се случва между нас и тука не става въпрос за секс. Не мога да се боря с него,а и няма смисъл ,щом той не може да си го признае на себе си,тогава никой не може да го убеди,затова и не го последвах. Колкото и да ми се иска всичко да е различно от това,което е сега,аз следвам целта си.
След като се успокоих ,реших да се опитам да разшифровам кода. 150623 е дата, 1200,би трябвало да е часа,но тези букви ме затрудняват. Не разбирам от кодове,сега като се замисля този,който татко изрично ми каза да го запазя в тайна е подобен,но по- дълъг и буквите са смесени с цифри. А този от съобщението започва с цифри и завършва с букви.
В момента ми се иска да използвам интернет за да потърся статии относно кодове и шифри,но не ми се рискува за да не разбере Самуил. Нямам представа дали не следи всяко нещо,което правя в телефона,но за по- сигурно написах буквите от кода на една блуза,която не обличам и беше паднала от закачалките след това изтрих съобщението. Имам два дена да разбера какво означават буквите след това ще изхвърля блузата.
Докато си мисля за проклетите букви,силен шум от двигател проехтя в тишината. Погледнах през прозореца ,виждайки стоповете на спортната кола на Самуил да светят. Къде ли отива? За един месец е излизал само един път по това време и сега любопитството ме гризе и искам да знам на къде се е запътил. За секунда реших да облека дънки и тениска и да го проследя.
Вземам смартфона и портмонето и отварям прозореца за да скоча от втория етаж. Не за първи път скачам от такава височина,затова сега съм по-смела и без колебание ще го направя.Оглеждам се във всички посоки и скачам отстрани на терасата за да не ме забележат кучетата му. Минавам през басейна и стигам до стената на къщата,откъдето мога да видя Самуил да потегля.
На първият етаж е светло и съм сигурна,че Стоил и Орлин са там,макар часа да е след полунощ. Притичвам ,приклякайки към джипа,който купи наскоро. Твърде лесно се добрах до него,както и се качих на шофьорското място,палейки двигателя. Все още чувам шума от двигателя на спортната кола на Самуил,затова натискам газта и тръгвам в същата посока.
Поглеждам няколко пъти огледалото за задно виждане,мислейки,че ще тръгнат след мен,но уви няма ги. Нещо не е както трябва.
Карам след Самуил на известно разстояние за да не ме забележи. Добре,че баща ми държеше от рано да ме научи да шофирам. Нямам книжка ,твърде бях вглъбена в уроците по пиано,цигулка и пеене,не остана време да се запиша и да изкарам курса. Сега малко съжалявам,но вече няма значение,всичко ще приключи на рождения ми ден - 22.06.2023г. След има няма девет дена. Дано и тогава да се появят знаците и да се успокоя,че се е получило.
Самуил минава през доста тъмни улици и това се оказа проблем. Ако не спра фаровете сега,ще ги забележи,затова ги изключвам и се ориентирам по светещите стопове. След малко той паркира,нямам идея къде сме ,навън е пълен мрак. Чак се чудя дали не е нагласено и ме приканва за да ме убие.
Изключвам двигателя и слизам от джипа,обезпокоена от мислите,които се въртят в главата ми. Трябва да се стегна,проследих го за да подкладя любопитството си,а и може да разбера за какво е този шифър. Готов е на всичко,то се видя,но все пак има нещо,което го спира да не подходи по неговия начин.
Докато вървя към колата му се чува шум от врата. Ясен знак,че съм сама на улицата. Притичвам за да стигна по- бързо и да обиколя сградата,където влезе Самуил. Два пъти го направих ,докато намеря проклетата врата. Когато я открих бавно я отварям и се промушвам през малката пролука за да не издаде същия звук. Още с влизането поставям ръката си на носа и правя гримаса от смрадта,която ме лъхна. Господи,на какво мирише?
Ще рискувам и ще отключа телефона си за да освети пътя. Пиша паролата и обръщам телефона за да видя ….закривам устата си с ръка за да не изпищя от гледката на многото трупове,вдигнати високо с увити вериги около вратовете. Не мога. Ще повърна. Веднага ми се повдигна и повърнах посредата на мръсния под.
Когато се успокоих отново вдигам телефона за да осветя и този път силно изпищявам от насочения пистолет към главата си. Знам ,че е Самуил,но цялата треперя от страх.
-Толкова си наивна. - той направи една крачка напред и така дулото опря точно между очите ми. - Същата като баща си. -
-Не го споменавай. - съскам аз,хващайки пистолета за да го натисна още повече към кожата ми.
-Мислиш ,че като ме следиш няма да разбера. Телефонът ми сигнализира за всяко твое движение. И сега като си тук ще ти покажа моя шедьовър. Наричам го така ,защото за мен е изкуство. - хвана конската ми опашка и рязко я дръпна за да ме подтикне да вървя. Само като се сетя ,до преди час беше увита около юмрука му и ме чукаше толкова силно,че ме докара до два оргазма. - Какво мислиш? - чак сега забелязах фенера в другата му ръка.
-Мисля,че е отвратително.
-Всичките тридесет човека са изнасилвачи,корумпирани ченгета,депутати, "приятели"- предатели, хора,които продават жени и деца. Някои се гаврят с тях,други ги убиват за да си доставят удоволствие. Наркомани,дрогиращи деца в дискотеките за да ги чукат в тоалетните. На никой няма да липсват такива хора,Елена.
-Раздаваш правосъдие ли? - Самуил спря и докосна устните ми със своите,докато прошепва.
-Правя това,което трябва да прави нашата скъпа Държава. Да премахне всеки един от тези навлеци. Те не заслужават да дишат един въздух с нас.
-А ти не заслужаваш ли същото? - осъзнах какво попитах и веднага съжалих,че го направих.
-Баща ти беше в същото число,Елена.
-Пусни ме! - ударих го с юмрук в корема. - Престани да говориш така за баща ми. Той ме отгледа и даде всичко за да съм това,което съм в момента. - гневно правя няколко крачки назад.
-С кървави пари те отгледа. Сключва сделки със съдиите и след всяко дело си деляха парите,инструктирани кой да пуснат и кой да вкарат в затвора. - Самуил пристъпи към мен. - Знаеш ли,че има поне десетина мъже в затвора,които са невинни. Някои имат семейства други ги чакат роднини. Присъдите им са по над 20 години. - не променям изражението си,не искам да разбере колко ми повлияха думите му. Наистина ли баща ми може да постъпи по такъв начин? - Нищо не знаеш…нищо!
-Тогава ми кажи,по дяволите! - Самуил ме притисна към мръсната стена и сложи ръката си до главата ми.
-Баща ти има пръст в убийството на родителите ми,в убийството на брат ми. - не мога да повярвам какви ми ги говори. Та,той го изкара по-голямо чудовище от себе си.-
-Търсеше възмездие ли? Затова ли ме лиши от единствения човек,който ме обича и ще даде всичко за мен?- Самуил се подсмихна и плъзна пистолета по врата ми.
-Наречи го както искаш. Всичките имена …- приближи ръката си за да ми покаже имената изписани върху пистолета. - …са доказателство за краха в нашата държава.
-Не си ти човека да решаваш кой да живее и кой да умре.
-Аз съм човека,който движи живота на много хора. Като твоя. - напомни каква е съдбата ми. - Ти си Карамазова и няма връщане назад. - стисна китката ми и ме завлече на някъде. Свеждам глава за да не погледна към труповете висящи от тавана.
-Ако ти кажа за шифъра какво ще се случи с мен? - поставям ръката си на носа за да не повърна отново.
-Животът ти виси на косъм.
-Какво ще рече това? -
-Ще рече,че единия ден си жива ,а на другия си мъртва. - Как трябва да разбера думите му? Отправи ми ясна заплаха или все още се колебае какво да прави с мен. Точно това ме обърква и ме кара да забравя за всичките ми чувства и да направя така ,че да страда. - Всичко зависи от теб,казах ти го.
-Защо? - Самуил ме погледна през рамо.
-Мислиш си,че те държа при мен само заради шифъра ли? Ти си ключа,Елена! -
-Чакай малко….какъв ключ,за какво говориш? - Самуил замълча и преди да го попитам отново за какво става дума,влизаме в една стая без прозорци,също толкова страховита като цялата сграда,но поне в средата на помещението грее малка крушка. - Какво правим тук? -
-Ще ти покажа докъде стигна решението ти. - объркана го погледнах,но той не видя изражението ми ,а отвори един стар дървен гардероб,който доста шумно изскърца. Пред мен се появиха момчето и момичето от ресторанта.
-Не! Самуиле,недей! -
-Искаш ли да чуеш историята им? - Момичето плаче,а момчето е с насинено око и едва си повдига главата.
-Самуиле,моля те! Пусни ги!
-Полицията ги пусна,предвид доказателствата,които им дадох. Всеки месец са си прибирали по две хиляди лева за да си купуват кокаин и системно да се друсат ,но не това ме подтикна да ги прибера,а как третират пияните момичета и момчета в клубовете и дискотеките. В него момент са неадекватни и те се възползват за да вливат кокаин в организма им. Някои оживяват други не. - Шокирана съм. Не очаквах да чуя точно това. - Има и малолетни. - стискам силно очите си,неспособна да ги погледна.
-Откъде знаеш за…
-Откакто разбрах,че ме крадат,наех човек да ги следи. Получих снимки и клипове. - Самуил ме погледна. - Не искаш да видиш как умират от свръхдоза. -
-Аз…- закривам лицето си с ръце и сега и аз захлипах. - …Не го прави. Не и в мое присъствие. -Няма нужда да го убеждавам. За времето,в което живеем заедно малко или много го опознах. Когато е взел решение,всичко друго са празни приказки и безсмислени действия. Той ще ги убие.
Излизам от стаята напълно съсипана от предстоящото. Изливам сълзите си и чакам да чуя изстрелите. След няколко секунди на гробна тишина, два изстрела един след друг като тътен проехтяха в сградата.
Елена
Поредната безсънна нощ. Посрещам изгрева със сълзи на очи. Нищо по- различно от предишните дни. Колкото повече наближава рождения ми ден толкова повече мъката от предстоящото ме обзема. Мислих за други алтернативи,несходни от това,което ще му причиня,но така поне ще съм сигурна,че ще изпита онази болка,която изпитах и аз ,когато уби татко пред очите ми.
Избърсвам лицето си ,тъжна от всичките мисли,които се въртят в главата ми. Не трябва да ми пука за Самуил и без това нищо не ми остана на този живот,но защо по дяволите като научих,че се е получило ,което влизаше в плана ми,аз започнах неудържимо да плача и така до сутринта.
Какво да правя? Как да постъпя? Твърде крайно ли е решението ми?
-Елена?! - подскачам стресната от гласа на Самуил. - Приготви се ,отиваме в музикалната агенция. - Затвори вратата и даже не си направи труда да ме попита как се чувствам. Не видя зачервеното ми лице,но след снощното преживяване можеше да се интересува за състоянието ми.
С тежка въздишка,ставам от леглото за да се приготвя за срещата. Не очаквах да се състои. Помислих,че е забравил или е направил така,да не отида никога там. Той това го умее перфектно,но ето,ще ме води по неговите правила. Така и не ми каза какви са ,но тъй като нямам желание за нищо,предпочитам да го оставя той да говори. Аз само ще слушам.
Настроението ми е мрачно ,затова и избирам най-мрачната рокля в гардероба. Дълга черна рокля с падащи ръкави и широка в талията. Напълно ме прикрива. Адски скучна. Чудя се как е могъл да купи толкова грозна рокля.
Нахлузвам я през глава и вдигам страничния цип. Сега като се гледам на огледалото, точно така трябва да изглеждам пред мъжа,който без колебание ми взе най- скъпото. Няма да се разстройвам за татко,сега в мислите ми витае нещо друго. Нещо,което същевременно се надявах да се е получило,както и имах една малка надежда да сбъркам с преценката.
-Готова ли си? -
-Ще мина през банята за пет минути и съм готова. - не го поглеждам,със сведена глава го заобикалям,но ме стисна за ръката и така ме спря насред поредната крачка
-Заради снощи ли?-
-Да! - най-лесно ще изляза от ситуация като се съглася.
-Елена,погледни ме! - вдигам поглед,виждайки прекрасните му синьо- сиви очи и невъзможно красивото лице. Аз съм влюбена в Самуил. В убиецът на баща ми. - Знаеш,че…
-Нека да тръгваме,не ми се говори. - за мое учудване ме послуша и ме пусна. Влизам в банята и отново проливам сълзи. Снощи бях тук, седях на пода и правих същото. Никога досега в краткия ми живот не съм плакала толкова много. Когато майка почина плаках цял ден и от тогава си казах,че трябва да съм по- силна и то заради татко. Той беше съкрушен от загубата ѝ и много бързо трябваше да вляза в роля за да не го погуби скръбта. Помогнах му в най- трудния момент,както и той на мен,но сега го няма,няма кой да ми каже дали това,което намислям е правилното отмъщение.
-Елена! - измивам лицето и зъбите за отрицателно време и бавно вплитам пръсти в косата си за да я въведа в ред. Самуил ме чака пред вратата и като ме видя,хвана ръката ми и тръгнахме към стълбището. В пълно мълчание се качихме в джипа,а Стоил на мига потегли. Самуил стиска ръката ми и с това ме подтикна да го погледна. Взира се в мен,сякаш се опитва да ме разгадае,да разбере какво крия,освен шифъра. - Не е заради снощи,нали? - гледам го в очите за да не разбере,че убийството на момичето и момчето е най- малкия ми проблем.
-Сънувах ги. - лъжа аз.
-Кого?
-Тези,които уби снощи. - изражението му помръкна,а моето остана същото. Веднага ще разбере ,че го лъжа,ако съвсем леко го променя.
-Това заслужаваха и ти го знаеш. - не мога да раздавам правосъдие като него. Аз съм едва на двадесет години,до скоро не бях държала пистолет,ума ми е насочен към пеене и свирене. Коя съм аз да решавам кой да живее и кой да умре?Замълчах си,а напрежението между нас се усеща и на няколко пъти Стоил погледна на огледалото за задно виждане. Нямам представа какво виждат двамата му подчинени в нас,но напоследък често забелязвам как ни следят. Сякаш чакат удобен момент за да предотвратят дадена ситуация. Каквато и да е тя ,нашата връзка не съществува. Аз съм удобна на Самуил,по всяко време може да ми се подиграва ,да ме контролира и да ме чука. - Не му се сваляй. -
-За каква ме мислиш,по дяволите?
-Внимавай с думите ,Елена! Повечето на твоята възраст му се предлагат за да ги внедри в агенцията.
-Откъде знаеш? - Самуил слезе от джипа и го заобиколи за да отвори вратата. Поемам ръката му и тръгваме към входа на агенция "Транс Мюзик". Сградата е красива . Има всякакви инструменти за свирене,както и микрофон посредата между етажите. Харесва ми,но вече няма значение,моите мечти останаха на заден план,всичко ,за което се борих е някъде далеч от мен.
-Не можа ли да разбереш,че аз знам всичко за всеки? - отново си замълчах. Каквото и да кажа е безмислено. Чакам да приключи тъпата среща,да се прибера и да разбера онези букви какво означават. Утре ще се случи нещо,но докато не разгадая шифъра ,не знам какво ще е то.
-Господин Карамазов! - Нико Кирязов ни посрещна на входа. - Госпожо Карамазова! - изгледа ме от глава до пети,нещо,което видимо подразни Самуил. Поклати глава и застана пред мен,сякаш има убиец пред очите ни.- Заповядайте! - Кирязов продължава да се усмихва,повеждайки ни по коридора. Докато вървим след него,се правя на ударена и разглеждам картините по стените. Повечето са на известни личности,някои чужди, други са на наши сънародници. Можех и аз бъда сред тях,да се реализирам в професионален план,но съдбата е срещу мен. Нищо от това няма да се случи. - Елена,искам да чуя гласа ти. - влязохме в една голяма стая с шоурум за различни микрофони Sure, Sennheiser,китари Harley Benton и още много други музикални инструменти. От дясната страна има репетиционно помещение,където едно момче на моята възраст тренира да свири на китара,а от лявата специално помещение за Пре и Пост Мастеринг, Аранжименти. Впечатлена съм. Това беше мечтата ми. Да бъда в такова студио и да записвам песните си. Сълзи бликнаха в очите ми като знам,че това е една илюзия ,нищо повече.
-Къде трябва да…
-Тук! - Нико отново се усмихна,а Самуил тежко седна на едно от сепаретата срещу помещението,където трябва да пея. Синьо-сивите му очи за секунди огледаха всеки ъгъл преди да се спрат на мен. - Коя песен искаш да изпееш? - влизам в малката стая и заставам пред микрофона,поглеждайки към Самуил. Той продължава да се взира в мен,с леко приведена глава и поглед,от който краката ми се подкосиха.
-Ниски тонове или високи? - попитах аз,не откъсвайки очи от Самуил.
-И ниски и високи. - кимам с глава и веднага изстрелвам песен ,която ме кара да настръхвам и да почувствам болката от любовта.
-Жива рана. - Слави Трифонов и КуКу Бенд.- Видимо се учуди от избора ми ,но се съгласи като даде знак на момчето с китарата. Започна с първите акорди ,подтиквайки ме да отворя гласа си и дам всичко от себе си,дори да е просто един миг. Поклащам се в ритъма на китарата и ниския ми тон проехтя в студиото.
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Онази нощ, когато бях далеч ти ме викаше нали, но твоят глас не стигаше до мен заглушен от чужди лъжи. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта.- снижавам гласа си в последните две думи.
Припев: Боли и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. - частта ,в която Слави Трифонов пее е малко по-висок,но в тази на Годжи ,аз отново снижавам. - Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли.
Сълзите ти да видя не можах, ослепен от блясък фалшив, изгубен бях, по-вятъра вървях, и не знаех, че мен чакаш ти. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта.
Припев: Боли…. и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли. И от болка пиян, те проклех за това, че отново съм сам и боли любовта. - гласът ми заглушава китарата и с това аз за кратко затварям очи и отново ги отварям за да погледна Самуил. Той седи по същия начин ,но сега ръката с татуирания пистолет е върху устата му.
Припев: Боли и ръцете си мразя аз, защото друга прегръщах с тях и до кръв прехапвам устни пак за това, че не целуват отново теб. Жива рана за мене вече си, жива рана в мене боли. - краят е такъв какъвто го чувствам. Силен,емоционален,ръцете ги вдигам на високо,докато думата "боли" я превръщам в преплитащи тонове, смесица с китарата,която отново прозвуча.
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
-Уау! - Кирязов е впечатлен,но той знае за гласа ми. Всичко е една игра. - Разбрах от Господин Карамазов,че пееш повече народна музика.
-Това никога не ме е спирало да изпълнявам и други песни различни от народната музика. - отново погледнах Самуил,който в този момент потърка брадичката си и бавно се изправи от сепарето.
-Добре! Чудесно изпълнение. Рожденият ти ден наближава. - повдигам вежди от изненада,не очаквах да го изстреля по този начин. - Ще изпълниш песен ,която ще запишем.
-Наистина ли? - въодушевението ми се превърна в тъга. Защо да се радвам като точно на рождения си ден ,ще приключа с всичко това.
-Да! Уредил съм го,само трябва да избереш авторска песен. - каза Самуил,приближавайки се към мен. Защо го прави? Защо се интересува от мечтите ми?
-Не знам какво да кажа. - ръцете ми треперят.
-Може да кажеш ,Благодаря! - Самуил се притисна към мен,обхващайки кръста ми с ръката си ,а носа му се плъзна по върха на косата ми.
-Благодаря! - Кирязов ни наблюдава,докато Самуил ме притисна още повече към себе си и изсъска в ухото.
-Да тръгваме. Веднага!- вдигам поглед,виждайки го леко напрегнат.
-Какво има? - Самуил поклати глава и ме хвана за ръката ,дърпайки ме към вратата. Не ми даде възможността да благодаря на Нико ,нито да му кажа "Чао". Отново върви като кон ,целенасочен в дадена посока. Уморих се от държанието му. Този път никой не ме е заговарял или свалял. Какъв му е проблема? - Самуиле! - отвори вратата на джипа и ме бутна да вляза. - Какво ти става?! Къде са Стоил и Орлин?
-На разходка….- Самуил прокара ръката си през опашката и силно сблъска устните си с моите. Толкова властно ме целува,че едва сварвам да отговарям на всяко плъзгане на езика му. - Елена,имаш зашеметяващ глас. - отново ме целуна ,но този път е бавна,страстна,езиците ни танцуват. Отпускам се и плъзгам ръката си през гърдите му,слизайки надолу към корема и се спирам на издутината,която опъва панталона. - Мога цяла вечер да те слушам. - стиска брадичката ми и пак ме целуна. Вече съм замаяна и адски възбудена. Знае как да ме предразположи и смело успява,но колкото повече влизам в неговия свят толкова повече чувствата ми ме дърпат в друга посока,а не трябва.
-Недей! Не мога! - с нежелание се отдръпвам и поглеждам през прозореца. За моя радост в същия момент се качват Стоил и Орлин.
-Елена! - поклащам глава и правя това,което правя от известно време насам.
Плача с глас.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.