Двадесет и първа глава

Жасмина

 

Вече съм в заведението и чакам на една от масите близо до бара. Притеснена съм. Не знам дали постъпвам правилно. Влюбена съм в Данаил,а имам среща с друг. Толкова съм объркана ,че нямам представа на кой свят се намирам.

 

За пореден път поглеждам през рамо,сякаш ще разбера кой от всичките мъже е тайнственият обожател. Никой не идва към моята маса,а и защо по дяволите заглеждам само костюмирани мъже като вече знам ,че се облича с блуза и дънки.

 

Данаил.

 

Пак мисля за него. Това не е на добре, щом чакам да дойде.

 

-Жасмина! - прокашлям се и леко се завъртам. Какво?!  

 

-Ъ-ъ…Какво правиш тук? - изглежда страхотно. Косата му е зализана назад,очите му блестят,брадата си личи и го прави още по-секси,но не може да е той. Няма как да е братът на Данаил. Не и Гавраил.

 

-Имам среща. - поглеждам наляво след това надясно и си задавам въпроса къде му е срещата. Колкото и да ме е срам,ще попитам.

 

-С мен ли имаш среща?- пъхна ръцете си в панталона и широко се усмихна. Боже,каква усмивка само. 

 

-Искаш да вечеряме ли? 

 

-Ъ-ъ…- в момента съм в лек шок. Не ми казвайте,че съм се целувала с брата на Данаил. 

 

-Едва ли ще се хареса на Данаил. Имам бизнес среща. - какво облекчение само. Така си отдъхвам,че го накарах да се засмее. 

 

-Повече не ме стряскай. 

 

-Толкова ли съм страшен? - усмивката му е още на лицето и така привлича много женски очи. Забелязвам една дама да минава покрай него за трети път и да го съблича с поглед. 

 

-А,не! Не! Боже…ти и страшен... - бих казала секси,но това е друга тема. - …просто..- замислих се за момент. -

.. Няма значение. - размахвам с ръка и фалшиво се засмивам. Какви ги говоря,по дяволите?! - Радвам се,че те видях. - трябва да го отпратя иначе ще кажа още някоя глупост. 

 

-И аз,Жасмина! - леко трепвам,когато сложи ръката си на масата и сведе глава към моята. - Данаил няма да остане доволен,ако разбере ,че имаш среща с мъж. - от усмихнат се превърна в сериозен и строг. 

 

-Той е женен. - изтърсвам аз. Вместо да ми отговори по начин,който да защити брат си,Гавраил само се усмихна.

 

-Изборът е един…- приближи се и веднага усещам топлият му дъх в ухото си. - …Да не съжаляваш. - изправи се. - Лека вечер! - следя го  с поглед,виждайки го да сяда на една маса с още трима мъже. Откопча сакото си и се здрависа с тях. 

 

 

Изборът е един…

 

Нещата станаха още по-сложни. Той ме накара да се замисля за решението си да съм тук. Прав е. Ако Данаил разбере , всичко между нас ще приключи. 

 

-Здравей! - приятният му глас долетя до мен. 

 

-Здравей! - завъртях се с усмивка,но бързо се стопи. Виждала съм го някъде. 

 

-Не си доволна? 

 

-Не,аз…- откъде ми е толкова познат? 

 

-Ти? - седна срещу мен,а аз не откъсвам очи от неговите. 

 

-Нищо! - усмихвам се. Колкото и да го мисля,може да съм го срещала и на улицата. - От кога ме следиш? 

 

-От две седмици. - сервитьорката дойде и на бързо поръчвам една салата,а той направо мина на основно ястие  и бутилка вино. 

 

-Защо аз? - Красиво лице, ярко зелени очи, тънки устни,интересен кафеникав цвят на косата и малко по-тъмна кожа от на Данаил. Не изглежда зле,но дали е мой тип? Не,но да не прибързвам с изводите. Трябва да го опозная.

 

-Защото си перфектна. - сервитьорката отвори бутилката вино и наля в две чаши. - Ти си най-красивата жена,която съм виждал. -Боже. Изчервявам се и инстинктивно поглеждам през рамо.Гавраил се взира в мен с непроницаемо изражение. 

 

-А-ами…- прокашлям се.-...Благодаря! - 

 

-Разделихте ли се? - определено не съм дошла до тук и да говоря за Данаил.

 

-Това не те интересува. - помислих,че ще се ядоса,но той се приближи и хвана ръката ми.

 

-Всичко свързано с теб ме интересува.- не знам защо,но пак поглеждам през рамо и този път Гавраил е с телефон на ухото. Възможно ли е да звънни на Данаил? - Има ли някакъв проблем? - поклащам глава,осъзнавайки,че се държа нелепо. 

 

-Не,извинявай! Просто съм уморена. - усмихвам се. - Разкажи ми нещо за себе си. 

 

-Казвам се Драгомир и съм на 24 години. Уча в Софийският университет…- усмивката ми се стопи.

 

-Коя специалност? - ето къде съм го виждала.

 

-История и философия. Ти къде си завършила?

 

-Университет по библиотекознание и информационни технологии.- още на 15 години знаех къде ще запиша и какво ще работя.

 

-Искам отново да усетя устните ти. -  на мига зелените му очи потъмняват. За да разбера дали ще почувствам същото както при Данаил,трябва да му позволя. Надвесвам се над масата и докосвам устните му. Драго веднага ми отговори като изкара езика си и го преплете с моят. Вкусът му е приятен. Задълбочавам още повече целувката,усещайки лека възбуда да се плъзва под корема. Не ми е достатъчно,трябва да….  Изведнъж се озовавам с вирнато дупе и с главата надолу. Изпищявам.

 

-Хей! - извика Драго.

 

-Пусни ме! - всички хора от ресторанта ме зяпат. - Чуваш ли? - след малко дупето ми тупна на седалката на нечия кола. - Какво правиш? 

 

 

-Знам какво се опитваш да направиш. 

 

-Ти сериозно ли? - направо съм бясна. Какви ги върши?

 

-Обичаш ли го? - поглеждам през прозореца,виждайки Драго да стои пред входа на ресторанта и да ме търси.

 

-Да! - 

 

-Почувства ли нещо? - шокирана го поглеждам.

 

-Откъде…

 

-Отговори,Жасмина! - 

 

-Имаше лека тръпка…. 

 

-Но?! - сякаш съм отворена книга и ме чете. Откъде знае ? 

 

-Но не е същото като при Данаил.

 

Двадесет и втора глава

Данаил

 

 

 

Изминаха няколко дена и все още нямам известие от Жасмина. Взела е решение и явно не съм аз. От една страна съм разочарован,но от друга я разбирам. Колкото и да ми се иска да беше избрала мен, аз все още съм женен.

 

Не трябваше така да разбира. Нямах представа ,че Диляна е поканила съпругата ми. Винаги е била подмолна с действията си и сега го доказа на собствената си сватба.

Дано скоро брат ми да се вразуми и  да се отърве от тази жена.

 

Отпивам поредната глътка от кафето си и отново влизам в съобщения за да пусна видеото от Жасмина. 

Стискам чашата и съскам,когато започна да се докосва. Толкова непоклатима и секси. Вагината ѝ е толкова мокра и приканваща,че едва сдържам моите стенания. При всяко споменаване на името ми ,пенисът ми се сгърчва. 

 

Явно съм мазохист щом за двадесети път го гледам и пенисът ми е нетърпимо твърд. 

 

 

- Харесвате ли това,което виждате,Господин Ангелов?! - Много,Жасмина. Много. 

 

Тъкмо да видя как се докарва до оргазъм и на екрана изписа номера на полицията . 

 

-Да! -

 

-Господин Ангелов?! 

 

-Да,аз съм! - преди два дена ми се обадиха за да ме извикат в районното и да дам показания. Направих всичко каквото ми казаха ,както и видях въпросния Бойчо Генов. Не го познавам. За първи път го виждам. 

 

-Имаме развитие по случая. 

 

-Слушам! 

 

-Господин Генов си призна ,че някой му е платил за да го направи.- изправям гръб от чутото. 

 

-Кой е бил? 

 

-Не знае! 

 

 

-Как така няма да знае?! - не мога да повярвам,че всичко е било умишлено.

 

-Получил е писмо с инструкции и няколко банкноти по сто лева. - потърквам лицето си с ръка. Не може да бъде по-лошо. Опитват се да ме убият.- Елате в районното за да поговорим. 

 

-Имам часове до обяд,след това ще дойда. - затварям му и  си мисля кой може да се опитва да ме нарани. Нямам врагове. Не се занимавам с нелегални неща. Нямам сдърпвания и спорове с хората. Кой,по дяволите е?

 

Докато размишлявам над ситуацията,на вратата се почука. Не очаквам никого, но пък може да е Жасмина. 

 

-Какво правиш тук? -

 

-Не се ли радваш да ме видиш? - очевидно не,щом се опитах да затворя вратата под носа ѝ.- 

 

-Нямам време. - обличам сакото и прибирам телефона в джоба на панталона. 

 

 

-Преди имаше време. 

 

-Правилно го каза. Имах…- слагам часовника и вземам чантата. Все още не съм я погледнал. 

 

-Трябва да поговорим. - правя гримаса.

 

-Няма за какво. 

 

-Има,Данаиле! - тонът ѝ въобще не ми харесва. 

 

-Гергана,живей си живота и ме остави на мира.- заобикалям я, но тя ме стисна за лакътя,карайки ме да я погледна. Очите ѝ са зачервени,сякаш е плакала.

 

-Нека да се съберем. 

 

-Защо? Да продължиш да играеш игричките си ли?

 

-Данаиле…

 

-Успя да заблудиш родителите ми,но не и мен. - все още ме стиска. - Пусни ме! Веднага! -поколеба се,но ме пусна.  - Само едно ще ти кажа. Ще поискам развод.

 

 

-Не можеш.

 

-Мога и ще го направя. - погледна  ме  невярващо. Мисли си ,че нямам смелостта да го направя,но ще я изненадам като подам документи за развод. - Сега,излез от апартамента ми и си тръгвай. - чакам с ключовете пред вратата.

 

-Апартамента не е твой.

 

-Така да бъде. - соча с ръка към стълбището. - Излез! - Известно време се взираше в мен,очаквайки да си променя решението,но съм краен. 

 

-Сигурна съм,че няма да го направиш. Ще се върнеш при мен. - сумтя от увереността ѝ.

 

-Чао,Гергана! - заключвам вратата и слизам по стълбите за да не се кача в асансьора с нея. 

 

Качвам се в колата и я изчаквам да се отдалечи. Колко е нагла. Да дойде до вкъщи и да ми заяви,че иска да се върна. Няма как да стане. Тя направи своя избор,както и аз. 

 

Остава само да ѝ поискам развод и да приключи тази пародия на брак.   Вече се ориентирах към друга жена.  И в момента тази жена върви към мен с решителна крачка и желание в очите. 

 

-Здравей! - поздрави тя,а аз накланям глава и правя знак да се качи. - Случило ли се е нещо? - освен,че пенисът ми се събуди,другото не е важно.

 

-Не! - имам тридесет минути до първия час и смятам да я заведа на едно закътано място. 

 

-Къде отиваме? На работа съм. 

 

-И аз! - малко по-нагоре е края на вилната зона и там ще спра за да я огледам. Така ,както аз си знам. - Колко време има до започване на смяната? 

 

-Половин час. - Чудесно. Паркирам между две коли и изгасям двигателя,завъртайки се към тази малка мръсница.- Исках да ти кажа,че бихме продължили взаимоотношенията си, ако ми обещаеш,че ще се разведеш,в противен случай…

 

-Добре!  

 

-Добре?! Само това ли ще кажеш? - кимам с  глава и плъзвам ръката си по голото ѝ бедро. Толкова гладка кожа има,че ме кара да я завъртя и да вдигна крака ѝ към устата си. Свалям обувката ѝ и я поглеждам,докато поставям няколко целувки. 

 

-Трябва ли още да говорим? - Жасмина отвори и затвори уста след това поклати глава. Така си и помислих. - Заради мен ли си толкова секси?- вдигам и  другия ѝ крак и започвам да го целувам. 

 

-Аз…ами…- хващам ръката ѝ и рязко я придърпвам към себе си. Като изгладнял лъв,бързо откопчах копчетата на ризата и я свалям от раменете ѝ. Смъквам чашките на сутиена и засмуквам зърното. Тя застена,а аз продължавам като направих същото и с другото.

 

-Ами?! - повдигам полата ѝ и плесвам хубавото ѝ дупе. 

 

-Желая те. - събирам косата ѝ и я дръпнах за да захапя врата ѝ. 

 

-Колко ме желаеш? - пенисът ми буквално изтръпна от нужда. 

 

-Много. - подсмихвам се и леко я повдигам за да откопчая панталона си. - Дани…- харесва ми ,когато се обръща към мен  с "Дани". Звучи възбуждащо от нейната уста.

 

-Покажи ми колко много. Искам да ме яздиш толкова бясно,че да свърша за няколко минути. Нямаме време. Трябва да сме …..-не можах да довърша. Тя така се наниза върху пениса,че си забравих мисълта. - …. бързи. - хвана се за облегалката и яростно се задвижи. Стискам дупето ѝ с една ръка,а с другата меката ѝ накъдрена коса. Кичурите се вплитат около пръстите ми,карайки ме да я дръпна и оголя врата ѝ. Очилата ѝ едва стоят на мястото си,но тя не спира. - Точно така,Жасминке! - пъшкам и натискам дръжката за да падне седалката и да сме в полулегнало положение.- По-силно. -  с  всеки подскок, гърдите ѝ се поклащат пред лицето ми и вече едва издържам да не променя позата и да я чукам като побеснял.

 

-Харесва ли ти? - Завъртя дупе и ме целуна. Притискам я към себе си и отвръщам на начина,по който езика ѝ се преплете около моя. 

 

-Много си тиха. Искам да пищиш. 

 

-Така е,защото ти не го правиш. - Ах! Спирам движенията ѝ и погледнах към всяко едно огледало за да видя дали има някого навън. После я прехвърлих на задните седалки и върнах моята както беше. Преди да изляза прибирам пениса си и отивам при Жасмина. Ще е неудобно,но щом иска мен ,така да бъде.

 

-Точно така те искам.- пълзя върху нея и отново го изкарвам. Толкова е корав, чак си мисля,че ще се пръсне.  Да го направи,но в нея. - Хвани дръжката и вдигни краката си. - помагам ѝ за да се разкрачи максимално и така тласнах ,че викът ѝ беше божествен. - Така ли стана…- отдръпвам се  и грубо влязох,тресейки я. - …Онзи не ти даде това,което искаш и се върна?- подпирам се с една ръка,а с другата стиснах бузите ѝ за да отвори уста. - Кажи,Жасмина?! Така ли беше? - събирам слюнка и я пускам за да влезе в нейната уста. Тя преглътна.

 

-Да! Искам теб. - повдигам брадичката ѝ за да оголи врата си .

 

-Ще ме гледаш така. - очите ѝ са сведени,а аз толкова бързо влизам и излизам от нея ,че усещам как и тя скоро ще посрещне оргазма си. - Няма да има друг. - захапах брадичката ѝ. - Само аз ще съм. - приглаждам косата ѝ над челото и три пъти се забивам. Жасмина изкрещя .- Само аз. - хванах крака ѝ и го прехвърлих върху другия,придърпвайки я към себе си за да ме усети под друг ъгъл. Така още повече закрещя. Усмихвам се и решавам да намокря пръста си след това да го вкарам в ануса . Жасмина ме погледна за секунда,после забели очи от удоволствие. Тласкам на двете места и след малко ,тя изписка и свърши,подскачайки за да се отдръпне от мен. Стиснах бедрата ѝ и след още три тласъка и аз я последвах. Задишах тежко във врата ѝ,а тя пусна дръжката и плъзна ръцете си по гърба ми. Тъкмо щях да ѝ кажа,че не потвърди и тя го изрича.

 

-Само ти си.

 

Двадесет и трета глава

Данаил

 

 

Имам чувството,че всеки иска да изцеди силите ми. Първо- "съпругата "ми, която не спира да ме тормози заради заплахата. Второ-студентите, които идват неподготвени в час и вече двама ще отидат на изпит без точки. Трето- полицията,която ме кара да ходя до районното за щяло и нещяло. Така и не се разбра кой му е дал парите за да го направи. Единственото ,което помолих е да ми покажат писмото за да го видя. 

След няколко дена отново ще отида и дано този път да има някакво развитие. 

 

Събувам обувките си и тежко седнах на дивана. Краката ме болят,главата ще се пръсне и ми се иска да изпия една чаша уиски. Толкова съм уморен. От всичко. Къде е  Жасминка за да ми оправи настроението? 

 

С нежелание станах за да отида до кухнята и да си сипя една чаша. Тъкмо да отпия и на вратата се почука. Ръмжа и вземам чашата със себе си. Едновременно отпивам и отварям вратата. По дяволите. Тази глътка така ми заседна,че едва си поех въздух. 

 

 

-Добър вечер,Господин Ангелов! Разбрах,че имате нужда от прислужница. - захапвам юмрука си,а тя влиза с мрежеста рокля ,украсена с бели дантелени детайли по подгъва. Отдолу е напълно  гола. - Ле-ле…мръсно е. Ще ми трябват два часа за да изчистя. -  свали шлифера и ме погледна. Перуката и устните ѝ са в розов цвят и така изглежда страшно секси.- Откъде искате да започна?- свали шлифера и пристъпи към кухнята. Шумно преглътнах. Изведнъж забравих за умората и проблемите си. Сега се взирам в това изкушение на име Жасмина.- О-о…- отвори хладилника и се надупи. Малкото търпение,което имах се изчерпа.

 

-Стой така! - докосвам дупето ѝ. - Невероятна си. Караш ме да те желая всеки ден.Сега, изчисти пода. - отивам до килера и изваждам прахосмукачката. Като ще играе роля,нека да е както трябва. - Ще те наблюдавам. Ако изпуснеш и една троха,ще те напляскам. - прехапа устна и оправи очилата си. 

 

-Къде точно искате да е чисто,Господин Ангелов? - попита кокетно,а аз сядам на дивана и отново отпивам от уискито. 

 

-Пред мен. - посочвам килима под краката си. 

 

-Добре! - включи прахосмукачката и започна да чисти като от време на време ме поглежда. 

 

-Знаеш ли,че имам нужда от прислужница един път в седмицата?

 

-Така ли? - застана пред мен с гръб за да видя дупето ѝ. Не се стърпях и го плеснах. 

 

-Така! Надупи се…има нещо на земята ,което не може да се обере с прахосмукачката. - както винаги Жасмина се върза и така се надупи,че вкарвам два от пръстите си във вече мократа ѝ вагина. Винаги ли е възбудена? 

 

-Ох,разсейвате ме! - изправи се . Къде видяхте това нещо,което не може да се обере от прахосмукачка? - въпросаът ѝ ме накара да отметна глава назад и гръмко да се засмея. - Господине,не се смейте! Дошла съм да изкарам пари. 

 

-Колко искаш да ти платя? - свих пръстите си и промених ъгъла за да я чуя как простена.

 

-Двеста лева. - повдигам вежди. - Много е мръсно. А и четох в една книга, че трябва да мина първо през банята,след това спалнята,кухнята и накрая всекидневната. Вървим отзад напред,Господине! - оставам чашата и се изправям,опирайки гърдите си към гърба ѝ. 

 

 

-Коя е тази книга,Жасминке? - 

 

 

-"Страстната прислужница". - 

 

-Утре я искам. - завъртях главата ѝ и плъзнах езика си между розовите ѝ устни. Облизвам ги за да усетя ягодовият вкус на гланца ѝ. - Вкусно.

 

-Господине,не трябва да правите такива неща. На работа съм. - вдигам ръце и сядам с широка усмивка на лицето си. Щом иска да играем и аз ще се включа. 

 

-В банята…Сега! - остави прахосмукачката  ,а аз я плеснах по дупето за да я накарам да притича към банята. - Искам ваната да блести.- Жасмина се събу и взе препарат и четка от шкафовете под мивката. Боже,толкова е секси. 

 

-Нещо друго да искате?- Пръсна от препарата и започна да търка като дупето ѝ е точно срещу мен. Скръствам ръце под гърдите и облягам гърба си на стената,наслаждавайки се на прекрасната гледка.

 

-Искам да те чукам,Жасмина. - тя се прокашля. - Яростно. 

 

-Ако ме накарате да крещя,съм съгласна.-усмихвам се. 

 

-Ела! - остави четката и препарата на пода и бавно дойде при мен. - Не е правилно да си мисля как искам да прониквам в теб.- затъквам няколко розови кичура зад ухото ѝ. - Но….- свеждам глава за да допра устните си към нейните.-...в това прасковено дупе. -Вместо да ме целуне,тя ме заобиколи и излезе от банята,карайки ме да я следвам като куче дърпано от повод.

 

-Мисля,че е време да измия чиниите. - засмивам се на самообладанието ѝ. Виждам ,че е възбудена,но не поддава. - Толкова хубава кухня трябва да се поддържа ,Господин Ангелов. Това говори лошо за имиджа ви. - 

 

-Е,вече няма да се притеснявам. Ти си тук. - откопчавам панталона си и го свалям по краката. През това време, тя така е застанала пред мивката,че пенисът ми на мига започна да сълзи от възбуда. 

 

 

-И добре,че дойдох…- изправи се на пръсти за да отвори най-горния шкаф. Ризата ми е на пода и вече съм зад нея.- ….Къде държите …

 

 

-Кое? - плъзвам ръцете си по гърба ѝ за да стигна до раменете.

 

-Ъ-ъ…забравих. - отново се засмивам. 

 

-Харесва ми,когато играеш роля,но вече не мога да издържам.- карам я да продължи да стои на пръсти,а аз бавно прониквам във вагината. - Не мога,Жасмина! Каквото и да облечеш,изглеждаш секси и събуждаш всички хормони в мен. - пенисът ми е наполовина вътре. 

 

-Аз…исках да ви е удобно и…- стиснах брадичката ѝ за да ме погледне и да тласна до край. Жасмина изпищя. Отдръпвам се и отново тласнах. - Дани…

 

-Другият път те искам като стюардеса. - издишах в бузата ѝ ,докато се движа бавно и спокойно. 

 

-Ще си представяме ,че сме във въображаем самолет ли? - увивам розовата ѝ коса около юмрука си.

 

-Ще измисля нещо. -  

 

-Прекъснахте работния процес за да се движите  по този начин ли?- 

 

-Как искаш да се движа? - стига нежности. Натискам главата ѝ към мивката- Така?! - Не ми харесва тази поза,затова я  повдигам  за да я наместя по такъв начин,че коленете ѝ да са от двете страни на мивката,а  ръцете ѝ на чешмата. Сега аз трябва да съм на пръсти,че да достигна мястото,където след малко ще се изпразня. - Така?! -щом запищя значи харесва как прониквам в нея. 

 

-Да! - държи се за чешмата,а аз премахвам перуката,хвърляйки  на пода за да събера косата ѝ и рязко да я дръпна към себе си. -

 

-Какво каза? - прищипвам зърната ѝ. 

 

-Да! - крещи тя. 

 

-Точно така. Крещи,Жасмина! - свеждам глава ,виждайки как плавно влизам и излизам,а пенисът ми е толкова мокър,че ми се прииска да усетя колко е тясна в дупето,но ще се сдържам. Достатъчно съм възбуден за да знам,че ако вляза и за секунда ще свърша.- Трепериш. - излизам от нея и клякам за да вкарам носа си в подгизналата ѝ вагина. Облизвам клитора след това издърпвам срамните ѝ устни. 

 

-Боже…- разтварям още повече дупето ѝ ,виждайки как малката дупка се отваря и затваря. Езика ми се заигра с ануса,а след секунди тласнах в него. Жасмина веднага реагира като пусна чешмата и сложи ръцете си върху моите. 

 

-Ще я взема тази малка дупка. 

 

-И аз ще ти позволя. - вече е влажно и с лекота може да влезе пръста ми. Плъзвам го и отново прониквам в нея,виждайки как забелва очи. Не откъсвам очи от нея,знаейки ,че съвсем скоро ще свърши. Лицето ѝ почервеня и това е знак за…изпищя и хвана дръжката на шкафа за да се задържи. 

 

-Свали очилата. - казвам аз,когато конвулсиите утихнаха. - Падни на колене! - веднага изпълнява. Издърпвам с пръсти клепачите ѝ и казвам. - Време е да обърнеш специално внимание на пениса ми. Почисти го.  - свеждам глава,а тя се опитва да ме погледне. - Започни с тестисите,че те са по-деликатни. - заглаждам косата ѝ над челото. - Ще останеш до края на вечерта за да те видя гола и надупена във всяка стая. -очите ѝ започват да сълзят.-Хайде,Жасминке! Покажи как се почиства с уста.  

Двадесет и четвърта глава

Жасмина

 

 

Събуждам се до Данаил. Не мога да повярвам,че искаше да остана. Това е стъпка напред в нашите взаимоотношения и определено ме направи щастлива. Дано да е искрен и час по-скоро да се разведе. Мисля,че има надежда и нещата ще се променят. Както се изрази Гавраил, трябва да съм търпелива с него. Точно това ще направя. 

 

Търпението е разковничето за да ме допусне до себе си. 

 

И сега като го гледам гол и спокоен в съня си ми се иска да направя нещо палаво. Наскоро четох в "Мръсни фантазии" как Лиса събужда Пит по един интересен начин, но моят сексуален партньор не харесва да го връзват. И това е още една въпросителна в главата ми. Защо така реагира? Сякаш беше различен човек. Има нещо и трябва да се добера до истината. 

 

Ставам от леглото и си мисля какво да го правя. Има два варианта. Да го яздя като побесняла или да използвам вибратора,който вчера извади от нощното шкафче за да ми каже ,че иска да вземе дупето ми. Категорично му заявих,че вибратора може да влезе,но не и това дебело чудовище,което виси между краката му. Той ще ме разпори и после няма да мога да седна на дупето си.

 

Хайде,Жасмина! Мисли,сега ти се е паднало. 

Така е. Кога пак ще го видя толкова спокоен.  Освен,ако не се преместя при него и да му стана съпруга. 

Удрям се по челото и тихо се засмях на глупостите ,които се въртят в главата ми. Аз, женена за Господин"Пляс Пляс" звучи невъзможно и комично. 

 

 

Добре,да се върна на съществената част,а тя е голото тяло на Данаил. Ами ,ако…притичах към кухнята за да видя дали има лед. Чудесно. Има. Слагам няколко кубчета в една чашка и се връщам в спалнята. Ето го и Крисчън Грей в женски вариант. Засмивам се. Колко смешно звучи. 

 

Сега ще го поразхладя. Дано да го направя както трябва. Но липсва нещо. Поглеждам към шкафчето и не виждам чаша вино. Отново притичах към кухнята,но вино не виждам. Този човек само уиски ли пие? Като няма вино ,ще е  уиски. Не е болка за умиране.

 

Наливам в една чаша и пак се връщам при "Извратеният асистент". Слава богу още спи. Чак се чудя как толкова спокойно спи,предвид факта,че все е нацупен,ядосан и строг. Явно съм го изцедила. Свърши пет пъти и се тропяса на леглото. Батериите му се изтощиха ,а моите още бяха в работен режим. Можехме още да си поиграем. Ставам ненаситна и неуморима,когато съм с него.

 

И така…няма как да го вържа. Не искам отново да изперка,а да е забавно. Пълзя към голото му тяло след това отпих от уискито,като го задържах в устата си. Свеждам глава и с устни се опитвам поне малко да разтворя устата му. Успях. 

 

Течността малко по-малко се спуска,а той така подскочи,че едва не паднах от леглото. 

 

 

-Какво правиш? - Много е секси,когато е сънен. Косата му е пълна бъркотия и така искам още повече да я разроша,че не е истина. 

 

-Остави ме да го направя. Сега съм Крисчън Грей в женски вариант. - Данаил повдигна вежди. Сигурна съм,че не е чел "50 нюанса сиво",но и няма да му дам тази книга. Да вземе да ме налага ,сякаш съм играчка ,не благодаря. И така съм си добре. Дебелият му пенис прави всичко,което искам.- Легни и се наслаждавай. - усмихнах се за да го уверя,че няма да правя нещо лошо. 

 

-Искаш пак да откача ли? - бъркам в чашата с кубчета лед и пъхам едно в устата си. Приближавам се и  леко изкарвам кубчето лед за да го плъзна от врата до гърдите. В отговор,Данаил прокара ръката си  през косата ми. Продължавам надолу към коремната преса ,вдигайки поглед за да видя как е прехапал устна. Тези хубави устни. Само да ги хапя. Разсейвам се,затова няма да го поглеждам. -Коя е тази книга,Жасминке?- няма да му кажа. А и той ще забрави като стигна до полу еректиралия му пенис. - Ох! - изохка,когато обиколих главичката след това минавам през целия ствол и накрая оставам кубчето между тестисите. 

 

-Винаги съм искала да го направя.- Придърпа ме към себе си и прошепна пред устните ми. 

 

-А,аз искам да направя… - натисна главичката към ануса ,а аз зацвилих и подскочих като кон. - 

 

-Не! Дупето не го давам. - щях да получа инфаркт ,а той ми се хили на среща.

 

-Защо? - хванал е пениса и го поклаща като някоя играчка.

 

-Защото това чудо няма да влезе. - Данаил гръмко се засмя,а аз поставям ръцете си на кръста за да види ,че хич не ми е смешно. 

 

-Така си помисли и във вагината,но…

 

-Е,там влиза. В началото леко ме наболява,но е търпимо. -

 

-Ела! - поклащам глава. - Няма да е в дупето.- приближавам се. - Всички жени сте еднакви. 

 

-Не ме слагай под общ знаменател. Аз съм единствена.- подсмихвам се. 

 

-Така е. - отново ме придърпа като се озовах под него. - Ти си малка мръсница,която обича да чете книги и да изпълнява всяка извратена сцена.- пъшкам,когато главичката влезе в мен.- Коя сцена искаш да изпълним? - помислих за момент. 

 

-Разтвори краката ми колкото можеш и ги вържи за таблата на леглото. - Данаил се стъписа за секунда,но бързо се окопити като се изправи и излезе от спалнята. - Ще ми кажеш ли защо предният път така реагира,когато те вързах? - попитах аз,когато се върна с две  въжета. 

 

-Не ми харесва да се чувствам безпомощен. - разтваря краката ми до колкото може и ги завързва към двата края на таблата. Усещам лека болка,но ще я изтърпя щом ще правим секс в тази поза. Когато прочетох "Страстната прислужница" и стигнах до частта как я завързва по този начин,а тя толкова много пишеше от удоволствие,че свърши три пъти за отрицателно време,ми се прииска да я пробваме. 

 

-Има нещо друго? - винаги има продължение при Данаил. Не получих отговор. - Кажи ми! - умолявам аз,но той е с каменно изражение. - Дани…-застана на колене и хвана пениса си за да натисне към  входа ми . В следващият момент тласна и стисна таблата без капка емоция. Явно подхванах тема,която не трябваше. За да го разсея  плъзнах едната си ръка към клитора. Той сведе поглед,а аз започнах да пищя от двойното удоволствие,което изпитвам. Вече усещам напрежение в краката си и започнах да плъзвам дупето си нагоре,но Данаил отново ме върна. 

 

-Стой мирна! - ръмжи той,придържайки се с една ръка,а с другата разтвори срамните ми устни с два пръста. Двамата се взираме в пениса ,който така плавно влиза и излиза,а напрежението се засилва. Май не беше добра идея да го карам да ми връзва краката по този начин. - Толкова добре те усещам. - И аз го усещам и то перфектно ,но едва чувствам краката си. Чак не мога да ги помръдна. 

 

-Искам да съм залепена за тялото ти.- трябва да го убедя да ме пусне,но той още повече се намести като ръцете му са от двете страни на главата ми .От гърлото ми се изтръгна толкова много звуци,че не знаех как да си затворя устата. Стискам ръцете му и цялата потреперих от оргазма,който ми се стори цяла вечност. - Пусни ме! - отново каменно изражение . - Какво ти става? - отдръпна се ,а пенисът му тежко се удари в бедрото. 

 

-Нищо! - отвърза краката ми. Боже. Не ги усещам. 

 

-Зададох ти един въпрос и веднага се промени. - трябваха ми няколко секунди за да се изправя. Сложих ръката си на нощното шкафче за опора.

 

-Ти постоянно задаваш въпроси. 

 

-Така ли? - вече напълно ядосана,взех да се обличам.

 

-Какво правиш? Не сме приключили. - нахлузвам блузата през глава и излизам от стаята. Стигам до всекидневната и буквално замръзвам на място. 

 

-Ти да не би да си порно актриса,че така пищиш. - 

 

-Какво правите тук? - тя вдигна ръка за да ми покаже ключовете си. Ами да…естествено,че ще има ключове,нали му е съпруга . 

 

-Гергана,откъде имаш ключове? - Данаил дойде до мен и закопча панталона си. 

 

-Ти ми ги даде. - не мога да издържам. Появата на съпругата му ми дойде  в повече. 

 

-Баща ми ти ги е дал,нали? - взех чантата си и тръгнах към вратата. - Жасмина,чакай! - отворих вратата и се сблъсках с още една жена. 

 

-Прииска ми се да бях единствена. - Данаил даже не ме погледна,а се взира ту в съпругата си ту в колежката си.- Съпругата му е тук. -. Само като видях шокираната ѝ физиономия и ми стана ясно,че и тя не е знаела. - Влизай! Явно и теб чука,щом си дошла.

 

Двадесет и пета глава

Данаил

 

 

 

Опитвам се да прочета поредното есе ,но не спирам да мисля за Жасмина. От няколко дена я търся,а тя умело ме отбягва. Не знам как да постъпя,но трябва да поговоря с нея. Появата и на двете беше недоразумение. 

 

Гергана прекали и най-безцеремонно е излъгала баща ми,че отново сме заедно за да ѝ даде ключ,а Вихра дойде в най-неподходящият момент да ми връчи документи от ректора,тъй като ѝ казах,че ще отсъствам цялата седмица . Срока за отговор от моя страна е два дена.  Подписах ги и след няколко месеца ще се явя на изпит за доцент.

 

Отново поглеждам към телефона и все още нямам отговор от Жасмина. Трябва да прегледам още двадесет есета,а не мога да се съсредоточа. Не е постъпвала така. Даже не ходи  и на работа. 

 

-Имаш ли час? - вдигам глава ,виждайки Вихра да стои на прага на кабинета ми.

 

-Не! - 

 

-Искаш ли да…

 

-Не! - прекъсвам я. Много добре знам какво иска. 

 

-Защо? Почти всеки си е тръгнал, а и от известно време те желая. - отмествам есетата и се облягам на стола,взирайки се в стойката ѝ. Три пъти я чуках и беше малко след като си тръгнах от съпругата си. Бях ядосан на всичко ,а тя беше на близо. Веднага поддаде  ,но така и не получих удовлетворение. Беше грешен избор. 

 

-Вече не искам да те чукам. - казвам аз без капка емоция. - 

 

-Не го мислиш. - приближи се,а моето изражение е напълно безразлично.- Толкова ми е хубаво с теб. - 

 

-На мен не! - намръщи се. 

 

-Заради съпругата ти ли не искаш?

 

-Тя няма нищо общо. - хванах ръката ѝ преди да стисне пениса ми.

 

-Излез от кабинета! - пускам я и вземам едно от есетата. Най-отгоре на листа пише Светослав Величков.

 

-Донесох ти документите,поне може да ми благодариш.- погледнах я.

 

-Никой не те е карал. Щяха да ми се обадят. - 

 

 

-Не може така да постъпваш. - 

 

-Мога. Излез! - Тя не помръдна. - Веднага,Вихра! - изцъка и излезе от кабинета като силно затръшна вратата. Време беше да ѝ кажа да спре да ме тормози,но аз съм си виновен. Не трябваше да се занимавам с нея. 

 

Премахвам мислите за тази безлична жена и се връщам към Жасмина. Имах късмета с тази малка библиотекарка и смело мога да заява,че тя е перфектна от- до,но все още ми е трудно да я допусна до себе си. След Гергана това ще бъде мъчително. Тази вещица беше най-голямата грешка в живота ми. Никога няма да се върна при нея,дори и да загубя абсолютно всичко.

 

Залавям се за работа  и се зачитам в есето на Светослав. Това момче се справя безупречно в моят предмет,но не ми харесва как заглежда Жасмина. Беше неприкрито и нагло от негова страна. 

Прииска ми се да напиша 0т.,но не съм такъв човек. Тук съм за да поставя адекватна оценка,а не да го режа от ревност. Пиша 10т. и вземам следващото есе.

 

След час си тръгвам от кабинета с нагласата да проверя дали Жасмина е в библиотеката. Пътя ми се стори дълъг и така имах възможността да помисля как трябва да започна разговора,ако се срещнем. Освен,че искам да си я върна,Жасмина е нещо повече от сексуален партньор. Тя си помисли,че не я чух като каза,че ѝ се приискало да бъде единствена,но ако сега я видя ще ѝ споделя,че тя ми е достатъчна и друга не искам. Само тя.

 

Паркирам зад един автомобил малко под входа на библиотеката като набързо събрах мислите си. Тъкмо да отворя вратата и ръката ми замръзна, когато видях Жасмина с някакъв мъж. Изръмжах от прекалената им близост. 

 

Вземам телефона и я набирам за да видя как ще реагира. Погледна към екрана и ми затвори,а в същият момент мъжа се завъртя и неочаквано я целуна. 

След секунда се отдръпна и се обърна в моя посока,карайки ме да  стисна дръжката с едната ръка,а с другата да ударя волана.

 

Взирам се в лицето му и си мисля каква смелост трябва да има за да се натиска към Жасмина точно там,където всеки може да ги види,включително и аз. 

 

В момента съм адски озадачен от наглостта на това момче. Особено сега като я хвана за ръка и заедно влязоха в библиотеката,сякаш са двойка.

 

Не ми остана друго освен да заключа колата и смело да вървя към входа на библиотеката за да се срещна очи в очи с обожателя на Жасмина. Мъжът с маската.

 

Моят студент- Светослав Величков.

 

 

 

 

Край на Първа част!

 

 

 

Оставете вашият коментар!

Dieses Feld ist obligatorisch

* Kennzeichnet erforderliche Felder
Възникна грешка при изпращане на вашето съобщение. Моля, опитайте отново!
Благодаря за вашето съобщение!

Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen

Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.