Шеста глава

Амая

 

 

 

Ще се побъркам. Страцимир знае коя съм. Взел е липсващият диамант от роклята и всичко това променя плановете ми. Ще кажа на Доротея ,че се отказвам от работата за да нямам неприятности. Трябва да го накарам да спре. Достатъчно е ,че му позволих да ме целуне.  Той не ме познава. Не знае ,че имам болна сестра,която е на първо място в живота ми. Не знае с какво се боря и какво съм правила. Ако разбере,ще избяга и накрая всичките чувства ,които изпитвам ще станат болезнени. А не е трудно да харесаш такъв мъж като него. Той е красив,строен и секси. Лъскавата му черна коса е толкова непокорна,че те подтиква да прокараш пръсти през нея. Кожата ми настръхна само като си помисля,че тези мисли могат да се превърнат в реалност. 

 

Притискам чантата към гърдите си и бързо вървя към вкъщи. Отказах да си извикам такси. Имам нужда да се разходя и да помисля. Попаднах на майката на Страцимир. Какъв е шанса да попадна точно на нея? Преди да разбера,че е тя,щях да си помисля,напълно невъзможно е. В град София живеят над един милион души,но съдбата е искала да ни срещне. В момента друго не ми идва на акъла. И колкото да разсъждавам над всичко това,трябва да откажа на Доротея. Ако Страцимир е толкова упорит като Олег,определено искам да избягвам всякакъв контакт с него. Нямам време за връзка. Нямам време за любов. Имам само време за работа и за сестра си. 

 

Напълно притихнала и уморена от случилото се,пристигам пред вкъщи. Пътят беше дълъг и го уползотворих с всякакви мисли свързани с бъдещето ми. Не давам шанс на никого. Не правя компромиси и съм твърде крайна в решенията си. Единственият човек,от който приемам съвети и се е доказал като добър приятел е Сияна. Тя е страхотен събеседник. Не те съди и търси начини как да ти помогне.

 

Изваждам ключа от чантата си и неочаквано за мен,в ноздрите ми нахлува един до болка познат аромат. Стискам ключовете си и много бавно поглеждам през рамо. В пълният си блясък и красота, зад мен стои мъжът ,който през цялото време се представяше за един ,а е бил коренно различен човек. 

 

-Олег! - както винаги изглежда безупречно с обичайният скъп костюм по мярка. За времето,в което не съм го виждала,кестенявата коса целуната от слънцето е пораснала и докосва раменете му. Тези негови сини очи никога не мога да ги разгадая. И в момента е така.  -Как ме откри? - високата му фигура не попречи да видя излъсканата кола пред блока. Как не съм я забелязала по-рано? Може би,защото бях твърде вглъбена да мисля за Страцимир и майка му. 

 

-Казах ти,че не може да се скриеш от мен. - преди да разбера,че ме е лъгал месеци наред,обожавах акцента му. Той е наполовина руснак,наполовина българин. Макар да е израснал в Москва,родителите му са държали да научи и български език. 

 

-Аз…- непохватно отключвам вратата на входа и преди да я затворя,Олег я задържа.-...Моля те! Сестра ми ме чака. 

 

-Трябва да поговорим. - отдръпвам се и Олег влиза във входа,обгръщайки ме с мощен и уникален аромат. Създава впечатление за пламенен,всепоглъщащ или да се проявят като лек пролетен бриз. Зависи от настроението му.

 

-Няма за какво да говорим. - гърбът ми се удря в стената и веднага се възползва да ме притисне. Не го поглеждам,когато постави ръката си до главата ми и сведе глава за да може очите ни да са на едно ниво. 

 

-Има и ще ме изслушаш. - стисна брадичката ми и колкото да не ми се иска,аз го поглеждам. Очите му отново са непроницаеми. 

 

-Олег…- прекъсна ме със силно притискане на устните си към моите. Бих отвърнала,ако не ме беше излъгал по този грозен начин. 

 

-Не ме целуваш. - прошепна той пред устните ми. 

 

-Излъга ме. -Олег прокара ръцете си през косата ми и рязко ме придърпа към себе си. Толкова сме близо,че усещам топлият му дъх пред устните си. 

 

-Ти също. - наистина го излъгах,но го направих заради сестра си. Състоянието ѝ се влошава и ми трябваше пари. - Ела с мен! - леко поклащам глава. 

 

-Не мога! - Олег се приближи и вдиша в косата ми. 

 

-Използваш парфюма,който ти подарих. - бяхме заедно,когато ми го купи. Аромат на розова фрезия,жасмин и нежни розови пъпки. Останалата част от упоителния аромат се дължи на леката нотка на кедър. -Подхожда ти. -знае как да се държи с една жена,но и знае как да те заблуди. Такива красиви мъже като него не приляга да бъде с такава жена като мен. Аз съм свенлива и безлична,докато той е преуспял мъж. От няколко години има туристическа агенция тук и в Русия. Бизнесът му се разраства и от скоро осигурява на туристите стаи под наем,както и автомобили под наем. Разликата между нас е,че аз съм едно нищо. Моите цели и амбиции останаха назад във времето. Не ме е срам от това,но не се и гордея.

 

-Извинявай! - мислите ми ме натъжиха и вместо да избягам от него,аз го прегръщам. Олег ме повдига от земята и силно ме притиска към себе си. - Не трябваше така да постъпвам,но нямах избор.- заравям лицето си във врата му и хлипам като малко дете. Свикнала съм да показвам на всички,че мога да се справя с положението,но си имам и своите моменти. Предпочитам да се скрия,отколкото да разберат колко съм уязвима. 

 

-Спокойно! - Нежната страна на Олег е почти невидима,включително и пред мен. Неговата репутация е на високо ниво и от това,което съм виждала,хората знаят как да се държат в негово присъствие. Те го уважават. -Помисли си. - той ме пусна и ми подаде една визитка. Очите ми са насълзени и не виждам какво пише,но я вземам. -Отседнал съм в “Grand Hotel Millennium”. - избърса с палец сълзите по бузите ми след това си тръгна. Връхлита като буря и си заминава по същият начин. Никога не знаеш какво е намислил. Никога не знаеш какво предстои. Даде визитката си и сега трябва да направя своят избор. Дали да прекарам вечерта с него или да продължа напред. От друга страна не мога да забравя за лъжите му. Може би ще е хубаво да отида за да поговорим и да се разберем като зрели хора. Ако продължа да бягам ,няма да постигна нищо. Той ще продължи да идва. 

 

Прибирам визитката в чантата си и се качвам по стълбите до вторият етаж. Апартамента на Сияна е на хубаво място,в района на “Витоша”, квартал Бояна. Преди да дойдем при нея,живяхме в същият район ,но в квартал “Манастирски ливади”. Там беше спокойно,но тук се чувствам по-добре.Може би влияние оказва приятелката ми. Взех да се замислям да потърся квартира в този район. Не може вечно да останем при Сияна. Със сигурност иска да покани приятели ,а заради нас не го прави. Чувствам се неудобно от това. 

 

-Хей! - извиках аз за да ме чуят. Оставам ключовете на портмантото и събувам обувките си. Веднага усетих мигновено облекчение. Краката ми пулсират и определено не са от най-удобните обувки за работа,но сега това е най-малката ми грижа.-Къде сте? - притеснена,че не ги откривам във всекидневната,отварям вратата на стаята ни с Михаела. -Как е тя?-Сияна се изправи и разтревожено ме погледна. Клякам пред леглото и издърпвам одеялото. Има хипервентилация*.-От кога е така? 

 

*Хипервентилация е състояние,при което човек започва да диша бързо. При хипервентилация се нарушава баланса между вдишване и издишване на въглероден диоксид. Това води до бързо намаляване на въглероден диоксид в организма.

 

 

-От около десетина минути. Пропусна часовете. - хипервентилацията е един от симптомите на синдрома на Рет*. 

 

 

*Синдром на Рет- рядко,тежко неврологично заболяване,което засяга предимно момичетата. Най-честите промени обикновено се появяват, когато бебетата са на възраст между 12 и 18 месеца и могат да бъдат внезапни или да прогресират бавно. 

 

-Ще я заведа до клиниката. 

 

-Ще дойда с теб. - Сиси тръгна към стаята си и бързам да я последвам. 

 

-Недей! Достатъчно направи. Не мога да те ангажирам и с това. -Сиси зарови в гардероба и не слуша какво ѝ говоря. 

 

-Говори колкото искаш,но сега….- телефонът ѝ позвъня в точният момент. - …Чакай! -вдигна високо пръста си. - Жулиан! - Юли е момчето,с което работи. - Да! -както беше тъжна,усмивката ѝ направо блесна. - На събитието ще има повече от сто души. -заподскача тя. Не мога да не се усмихна. Това е мечтата ѝ и скоро ще се сбъдне. - Точно сега ли? - Сиси ме погледна. 

 

-Не се притеснявай! -казвам аз за да я успокоя. Ще отида сама. Това ще е нито първият,нито последният път. Сиси заглуши микрофона и се приближи към мен. 

 

-Иска ми последният проект с диамантите.

 

-Направи каквото трябва. - докосвам рамото ѝ за да разбере,че всичко е наред. 

 

-Извинявай! 

 

-Няма за какво! - Излизам от стаята и затварям вратата. В такива моменти като този се чувствам потисната и обезсърчена. Чела съм много за синдрома и при такива случаи трябва да я види доктор. Тя пие нужните лекарства за подпомагане на движенията ѝ,както и да контролират гърчовете.-Миха…-завила се е до брадичката и продължава да диша бързо. -...ще те заведа при доктор Шопов. -  отварям гардероба,изваждайки две леки блузи,две долници и бельо,ако случайно доктора реши да остане в болницата за наблюдение. Прибирам дрехите в раницата ѝ и отивам към банята за да взема някои принадлежности. Връщам се при Миха и ги оставам в предният джоб на раницата. -Всичко ще е наред,миличка! Само се дръж за мен. - изправям я от леглото и ѝ помагам да се задържи на краката си. Проблемите с мускулите и координацията е един от основните проблеми и всеки един момент може да се влоши. Тя едва ходи и при първа възможност ще закупя инвалидна количка,ако това се случи.  

 

Преди да излезем поръчвам такси,качвам раницата на гърба си и вземам папката с документи от портмантото. Не си правя труда да заключа. Сиси ще го направи. Сега само ме интересува да стигнем до клиниката и да я стабилизират. 

 

Излизаме навън и слава богу таксито е пред блока. Прегръщам Миха за да не загуби ориентация и я качвам на задните седалки на колата. 

 

-Добър ден! - поздравява мъж на средна възраст.

 

-Добър ден!Ул.”Бяло море”8,болница “Царица Йоанна”. -сядам до сестра си и я галя по косата. За разлика от моята гъста черна коса,на Миха косата е по-рядка и по-светла. Приликата между нас е облото лице и начина,по който и двете се усмихваме. Заради синдрома,мозъка не расте правилно и главата ѝ е по-малка. -Аз съм до теб. Искам да го знаеш. -дишането ѝ все още не се е нормализирало и колкото повече я слушам,толкова повече мисля как да изкарам повече пари за да продължа с терапиите. От три седмици не съм я водила,защото нямам пари. Лекарствата са скъпи и първата необходимост са те за да поддържат движенията и гърчовете. Не искам отново да я виждам по този ужасен начин. Досега три пъти е получавала гърч и трите пъти едва не получих нервен срив от притеснение. 

 

След малко таксито спира пред болницата и бързам да платя на шофьора. Всичко,което трябва да направя е да говоря с доктор Шопов и как да предотвратя повторна хипервентилация. Надявам се да не изпадне в безсъзнание и всичко да мине. Слизам от таксито и минавам от другата страна за да помогна на Миха. Замаяна е и това се дължи до намаляване на кръвоснабдяването към мозъка. 

 

-Дръж се,Миха! - бавно се придвижваме до входа на болницата. По-голямата тежест е върху мен и крачките ми стават все по-ситни. Стигаме до рецепция и веднага обяснявам кои сме и защо сме тук. Госпожата позвъня на телефона и след секунди ни каза да изчакаме. Доктор Шопов е на смяна. -Още малко. -успокоявам сестра си,която почти цялата се е отпуснала върху мен. Прегръщам слабото ѝ тяло и на края на коридора се задава доктора. Впечатленията ми относно държанието и лечението,което назначи за Миха са положителни. Той е добър човек. Още като Миха беше на две години и се съмняваше,че има синдрома на Рет. Пусна ѝ няколко изследвания и те доказаха,че здравословното състояние на сестра ми не е добро. Все още помня първият му въпрос. Къде са родителите ви? С нищо не показа,че е изненадан или разочарован,по-скоро ни съжаляваше.

 

-Амая!

 

-Здравейте,доктор Шопов! Михаела има хипервентилация.-докторът на видима възраст колкото родителите ми, извика екип да поеме сестра ми. Сложиха я на носилка и заедно се качихме на вторият етаж. Подавам раницата ѝ и една от сестрите ми каза да изчакам. Сега съм в коридора и чакам да ми кажат какво да правя. Притеснена и обнадеждена,не очаквах,че след всичките лекарства,които приема ще се влоши. Доктор Шопов ми обясни,че от лечението може да се подобри състоянието ѝ,но не и да се влоши. Какво става? Къде сбърках? 

 

Протривам ръце и обикалям чакалнята. Сама съм. Няма никого и това ме нагнетява. До кога ще се боря сама с всичко? До кога родителите ми ще пренебрегват болната си дъщеря? Избягаха от отговорност. Решиха ,че щом се оправям сама,ще мога да се грижа и за Миха. Какви родители са? Как може да са толкова безотговорни? Всичките тези въпроси ме принуждават да се обадя на баща ми. Вече пети сигнал чакам и не отговаря. Бясна съм. Пробвам пак и директно ме препраща към гласова поща.

 

-Ти сериозно ли? - извиквам аз. Щом такива номера ще прави,тогава ще звъна на майка. Телефонът на абоната е изключен или извън обхват. Сълзи на безпомощност напират в очите ми. Наистина ли съм сама? Наистина ли трябва да преживявам всичко това? 

 

-Амая! - обръщам се ,виждайки доктор Шопов на прага на чакалнята. 

 

-Да! - избърсвам очите си ,но каква файда,той всичко видя.

 

-Михаела е добре и спи. -тревожността в очите му се чете и това ме съсипва още повече. Знам,че съм поела голяма отговорност към сестра си. Всичко зависи от мен. Ако не успея да ѝ предоставя нужното лечение ,нещата ще се усложнят и ще я загубя по-рано. Доктор Шопов не сподели най-важното. Някои момичета със синдром на Рет могат да доживеят до зряла възраст,други умират доста млади в резултат на усложнения и аномалии на сърдечният ритъм,респираторни заболявания и други. Въпрос на време е да чуя най-лошата новина. 

 

-Как се случи? Приема всички лекарства. 

 

-При някои пациенти,лечението не действа. Ще сменя лекарствата за хипервентилация. Продължаваш ли с терапиите? 

 

-От три седмици не съм я водила.- признавам аз с дълбока болка в сърцето. Трябва да направя нещо по въпроса. Ще я загубя. 

 

-Ще остане в болницата за три дена. Искам да пусна няколко изследвания,но скоро трябва да се направи операцията на гръбнака. -стискам силно очи от чутото. - Има ли разлика в подвижността ѝ? 

 

-Да! Походката ѝ е изкривена. Придържа се,докато върви. Много ѝ е трудно. - доктор Шопов не изглежда изненадан. Сякаш е подозирал,че ще се случи. 

 

-Прибери се за тази вечер. Нужна ти е почивка. Михаела е в добри ръце. -знам защо го казва. Предният път отказах да се прибера за да не я оставя сама. Миха спеше през цялата вечер,а аз не можах да заспя от мисли. Сега пак е същото. Още не съм си тръгнала и започнах да мисля откъде да намеря пари. Като разпределих парите от изложбата,мога да заделя едва петстотин лева за операцията. Твърде недостатъчно. Трябват ми още 4500 лв.

 

-Добре! Утре в 06:00 часа ще съм тук. -визитацията започва към 8:30 ,но преди това минават сестрите на смяна за да се уверят как е пациента и дали има нужда от нещо.

 

-Ще говоря с персонала да те пуснат. - кимам с глава,спокойна ,че доктор Шопов ще е тук през цялата вечер. 

 

-Благодаря ви! - изпъвам ръка към него,виждайки колко промени изражението му от жеста ми. Бръчките под очите и около устата се задълбочиха от леката,но истинска усмивка. 

 

-Всичко ще е наред! Имаш ми телефона и каквото и да се случи,може да ми се обадиш. - думите му са толкова успокояващи. Все още чакам да чуя същото от родителите си. Да се вразумят и да поемат отговорност към малката си дъщеря. Не трябва така да изоставят детето,само защото е болна. Точно в такива моменти,те трябва да са до нея. 

 

-Отново ви благодаря! - доктор Шопов пое ръката ми за кратко и една от сестрите се появи в чакалнята и го извика. 

 

-Извинявай! -той си тръгна ,а аз непоколебимо изваждам визитката от чантата си. Трябва да се разбера с Олег и да реша какво да правя с парите. Набирам номера,който ми е дал и след първият сигнал,той ми вдига. 

 

-Базилевски! 

 

-Аз съм! -Олег тежко издиша. 

 

-Къде си?- с него излишни приказки няма. Знае за какво се обаждам и минава по същество. 

 

-Пред болница “Царица Йоанна”.

 

-Алик ще те вземе. Имам важен разговор. Ще те чакам! - Олег затвори и със затаен дъх притискам чантата към гърдите си и излизам от болницата. Алик е неговият приятел и партньор. Виждала съм го точно два пъти,в които той говори само с Олег на руски език. Така и не разбрах дали знае български. Той не ме забелязва и се учудвам,че ще дойде да ме вземе. 

 

Навън започна да вали и за мой късмет мястото,където мога да се скрия е заето с две линейки,които са на изчакване. Заставам до едната и свеждам глава. В момента се чувствам толкова жалка,че не е истина. Чакам да ме вземат и да отида при човека,който ме излъга. И аз не постъпих правилно като го използвах и най-ужасното,което смятам да направя е,отново да му искам пари. Унижавам се по този начин и това го разбирам,но как да помогна на сестра си. Рисувам и работя едновременно. Отдала съм се на работа само за да поддържам здравословното състояние на сестра си. Моят живот е на заден план. На моите години хората се женят и имат деца. Аз съм много далеч от този начин на живот. 

 

-Ладить!(Качвай се!) - руският акцент на Алик ме накара да вдигна глава и да го видя през отвореният прозорец. Както всеки път ,той се взира в мен с обичайното си изражение на човек,който не ме харесва. Нямам представа какво ми каза,но не възнамерявам да стоя още под дъжда. Качвам се в колата,за която нямам и най-малка представа каква марка е. Не разбирам от коли,нямам книжка и никога не съм пробвала да карам. Животът ми тотално се преобърна още като бях на осемнадесет години. 

 

Алик едва изчака да затворя вратата. Потегли толкова бързо,че се залепвам за седалката. Ясно стана,че не му се е занимавало с мен,но Олег раздава командите. За миг поглеждам към огледалото за задно виждане. Алик ме гледа. И той като Олег има сини очи,но са с един нюанс по-тъмни и още по-неразгадаеми. Интересно ми е дали всички руснаци са такива като тях. Безразлични и загадъчни. 

 

Поне един път ще бъда настоятелна и ще задържа погледа си. Стига вече съм била слабата и уязвимата. Ще покажа упоритата страна в характера си. Алик първи извърна поглед и то,защото шофира,но все пак аз продължавам да гледам към огледалото. Той спря на светофар и отново ме погледна. Какъв поглед само. Ако го харесвах като мъж ,бих се възбудила,но като знам ,че този поглед е от неприязън ,всичко замира в същата секунда,в която го помислих. 

 

Този път аз извръщам поглед и високо вдигам брадичка. Със сигурност отстрани изглеждам като някоя твърде високомерна жена,знаеща какво е постигнала и каква е ролята в живота ѝ. Аз съм много далеч от представата за жена,която е постигнала нещо в живота си,но това не ме спира да се държа така пред Алик. Нека да си мисли каквото иска. Не с него съм имала интимни отношения,а с Олег. 

 

Преди да спре пред хотела,завързвам мократа си коса и оправям залепната блуза за тялото си. Определено не изглеждам добре и малко ме е срам,че трябва да се появя така пред Олег. Той винаги е изискан,чист и спретнат. 

 

Алик загаси двигателя и мълчаливо ме изчаква. Няма какво да му кажа,затова слизам от колата и притичвам към входа на хотела. Има млад портиер,който ми отвори вратата и ме поздрави. Отвръщам на поздрава и неприкрито оглеждам интериора на хотела. Каква красота. Не можах да го огледам отвън,но сградата е много висока и предполагам,че има над 20 етажа. Модерно обзаведено,умело комбинирани цветове. Изящество и класа. 

 

Не искам да знам колко струва една нощувка. Ясно се вижда,че това е един от най-скъпите хотели в София. 

 

-Добре дошли! Какво ще желаете? - жена на около моите години ме приветства. 

 

-Идвам при Олег Базилевски. -русокосата жена ме огледа и кой знае какво си мисли за мен. Облечена с тениска и дънки ,какво прави на такова изискано място. 

 

-Той очаква ли ви? 

 

-Да! - свалям чантата за да не изглеждам като ученичка и я хващам за дръжките. През това време жената взе слушалката и много тихо заговори. 

 

-Изчакайте! - кимам с глава и се отдалечавам от рецепция. Срамът винаги е бил част от мен и колкото повече оглеждам този лукс,толкова повече се чудя какво правя тук. Как един мъж,който може да си позволи всичко това ме търси като има нещо много по-добро. 

 

-Амая! - Обръщам се и няма как да не го забележа. Той се откроява от всички останали. -Цялата си мокра. - побутна ме да вляза в асансьора. Застана пред мен и натисна копчето за десетия етаж,докато се взира в тениската ми за пет лева от магазин втора употреба. 

 

-Ще може ли да се освежа? - един душ ще ми се отрази добре.

 

-Да! - продължава да ме оглежда и вече не знам какво да си мисля. Едва ли харесва евтините ми дрехи. Обувките ми са стари и от едната страна започват да се късат. Не изглеждам добре за среща. Бих казала,че по-зле от това не ме е виждал. Вратите на асансьора се отварят и Олег ме повежда към стаята. Предпоследната врата в дъното на коридора. Отваря вратата с карта и само като виждам колко е прекрасна и тихо ахвам. 

 

-Къде е банята? - не трябва да се държа като идиотка,а да се опитам да изглеждам малко по-добре от сега. Олег посочва вратата отдясно от мен. -След малко се връщам. 

 

-Имаш цялото време на света. - звучи хубаво,но знам,че времето не е в моя полза. Както очаквах банята е безупречна. Може да е цялата в бяло,но толкова чиста баня не съм виждала през живота си. Събличам мокрите дрехи и прилежно ги оставям на високият плот близо до тоалетната. Бельото го прибирам в чантата,както и сутиена. Вече мога да се възползвам от лукса. 

Влизам в кабината и си вземам душ,не повече от две минути. Достатъчно се изложих и, ако го накарам да чака още повече ще се чувствам ужасно. 

 

Излизам от банята с халата ,който е закачен на вратата. Заварвам Олег да говори по телефона пред панорамните прозорци. Приближавам се и се възхищавам на гледката,която се разкрива. Мога цял ден и цяла вечер да стоя тук ,а не ми се мисли,ако бяхме на по-горните етажи. Колко по-впечатляваща гледка ще има. 

 

-Освежи ли се? - не разбрах кога е приключил разговора,толкова вглъбена бях в панорамната гледка. 

 

-Да! 

 

-Поръчах храна. - посочва масата отрупана с храна. Сега като се замисля,цял ден не съм яла. Просто нямах време. Толкова грижи имам на главата си. 

 

-Благодаря ти! - сядам пред масата и първото нещо ,което слагам в устата си е нарязан домат. Обожавам домати,а все по-рядко си купувам. 

 

-Защо се криеш? - Олег яде от салатата пред себе си и не ме поглежда. 

 

-Мисля,че се бяхме изяснили. - Олег вдигна поглед и пусна вилицата си върху чинията. 

 

-Ти избяга. Не ме изчака да обясня. - след всяка следваща хапка,аз губя апетит. Сега жертва ли ще се изкара? 

 

-Как ще се почувстваш като разбереш,че имам годеник? - Олег стисна челюст и много бавно се изправи от стола. 

 

-Ще се ядосам. 

 

-Виждаш ли? - Олег е по- висок от мен и ми се налага да повдигам глава за да го гледам в очите. 

 

-Амая,ти ме използваш за пари. -като го изрече на глас,звучи повече от ужасно. 

 

-Имам болна сестра. Не знаеш в каква борба съм всеки ден.-тотално загубих апетит. 

 

-А да идваш при мен и да ме съблазняваш по такъв начин,че не мога да не те чукам,само за да ти дам пари,това хубаво ли е?- не мога повече. Не съм дошла до тук за да ме обижда. Едва ли не ме изкара уличница.

 

-Може да нямам пари,но поне имам достойнство. - заобикалям масата, готова да си тръгна. Няма да търпя нападките му. Той също ме използваше. 

 

-Къде си мислиш,че отиваш? - стисна ме за лакътя и толкова рязко ме завъртя,че се озовавам в ръцете му. Действията на Олег са бързи и вече е притиснал устните си към моите. В първият момент бях твърде изненадана от развоя на нещата за да му отговоря. Олег е упорит и,когато иска нещо като сега, няма да се откаже.  Дърпам вратовръзката му и леко плъзвам езика си по пълната му долна устна за да го подразня. Олег изръмжа и ме повдигна от земята,карайки ме да дръпна същата долна устна със зъби. -Играеш си с огъня. - дишам тежко и го гледам в очите. В момента този нюанс на синьо наподобяващ надигаща се вълна, наелектризира всяка точка в тялото ми. Не един път ми е действал по този начин. Не един път усещам химията,но никога няма да потръгнат нещата между нас. Има много пречки,за които и двамата знаем. 

 

-Олег! - издърпа фотьойла към панорамните прозорци и ме остави да седна над облегалката. Дъждът е спрял и сега слънчевите лъчи са насочени право към нас. 

 

-Ето за това говоря. Не мога да се спра. -отвърза връзките на халата и го разтвори. Олег много бавно плъзна погледа си от голите ми гърди до вагината. Изгори ме с погледа си и вече усещам тялото ми да реагира. Отново дърпам синьо -сивата вратовръзка и го целувам. Езикът му се заигра с моят за кратко, след това се отдръпна и клекна пред мен. Широко разтвори краката ми и плъзна езика си между срамните устни. Взрив от усещания експлодират в същият момент,в който вдигна сините си очи към моите и с език лизна клитора. Цялата потрепервам и на него това не му убягва,щом виждам веселието в очите му. -Пусни си косата. - издърпвам ластика от косата и черните все още влажни кичури падат пред гърдите ми. Олег ги отмества и с пръсти дърпа зърното на едната гърда. Пъшкам и отмятам глава назад. - Ты прекрасна,Амайя. (Красива си,Амая.) - поглеждам го в очите,а Олег интимно ме стисна за гърлото. Клиторът набъбна от повтарящите се лизвания и колкото да съм неутрална,искам да прокарам пръсти през русолявата му коса. И точно правя. Пръстите ми плавно минават през нея,усещайки мекотата и ваксата,която е използвал за да вдигне кичурите над челото си.  Само един път съм го виждала с пусната коса и толкова добре му прилягат русите кичури,че едва издържах да не ги докосна. 

 

-Хубаво е,но не може да продължаваме така. - Олег и за миг не спря. Силно засмука клитора и от гърлото ми се изтръгва лек стон. -Олег….- затегна хватката на гърлото ми и леко завъртя главата ми с два от пръстите си за да не гледам към него,а към панорамната гледка. Още един стон се чува от мен,когато още по-силно засмуква. Той ме усеща и толкова настоятелно го прави. Така върти езика си,че всичко приключва след няколко секунди. Затварям очи и бедрата ми се разтрисат. Стимулацията след това кара стоновете ми да се превърнат във викове. Твърде много е,но Олег е на друго мнение. Изправи се,допря челото си към моето и вкара два от пръстите си във вагината и то до край. Леко отварям уста и правя всичко възможно да не бъда шумна,но бързите движения,начина по който ги натиска ,кожата ми настръхва и писъците оглушават стаята. 

 

-Точно така! Напръскай ме. - Олег отдръпна пръстите си и соковете ми опръскват бялата риза,както и бежовият му панталон. Няма как и да не забележа и издутината между краката му. Той е възбуден. 

 

-Надявам се да имаш друг костюм. - вместо да погледне мокротата,той откопча копчето на панталона и смъкна ципа. Винаги ми е било интересно защо не носи бельо. За шестте месеца,в които се познаваме. Никога не е бил с бельо. 

 

-За костюма ми не се притеснявай,а за това,което предстои,Ая. - само той ме нарича така и мога да кажа,че ми допада. Със затаен дъх поглеждам към зачервената главичка,която се плъзва между мокрите ми срамни устни. 

 

-Презерватив. - държа да го правим с презерватив. Не съм готова за деца. Особено с мъж,който има годеница. Този факт тотално ме отблъсква,но сега му се отдавам с причина. 

Олег изръмжа и извади портфейла си от джоба на панталона. Докато търси презерватив,свалям халата от раменете си и се приближавам към него. Вече съм на ръба на фотьойла,а слънчевите лъчи продължават да ни огряват. 

Тялото ми веднага реагира,когато той нахлузва презерватива и с един тласък ме изпрати в небесата. Олег е надарен и само като го търка между стените,пулсът ми се ускорява. Тласък след тласък,с една ръка го прегръщам през врата,а с другата се придържам да не падна. 

 

-Прогизнала си. - доволен е от това,което вижда,а аз съм доволна от това ,което се случва. Сексът с него винаги е интензивен. Той знае къде да ме докосне,как да тласне и какъв ритъм да поеме. Сега увива косата ми около юмрука си и леко се отдръпва след това силно се забива. По този начин цялата ме разтриса и така гърдите ми привличат вниманието му. Пъшкам и забивам ноктите си във врата му,подтиквайки го да дръпне косата ми за да опъне назад врата ми и с език да оближе настръхналото ми зърно. 

 

-Още,Олег! -направи същото и с другото зърно и излезе от мен. Тъкмо да го попитам защо и той ме придърпа към себе си. Рязко ме завъртя към прозорците и залепи голото ми тяло за тях. 

 

-Много ме възбуждаш,Ая. - стисна ме за тила и отново тласна в мен,карайки ме да изпискам. - И нищо не е приключило. - бедрата му се блъскат в дупето ми,когато поде един доста бърз ритъм. -Разбра ли? - взе ръцете ми и ги събра зад гърба,правейки още по-интензивно триенето на пениса му в мен. -Отговори! - издавам дупето си към него и заради това получавам силна плесница по едната буза. 

 

-Ще се жениш. - втората плесница ме накара да изскимтя. 

 

-Няма да има сватба. 

 

-Не ти вярвам. - Олег влезе до край,завъртя главата ми и грубо вкара езика си в устата ми. Така ми показва,че не е съгласен с мен. -Ти си лъжец. -стисна бузата на дупето ми и излезе целият ,в следващата секунда влезе отново. В момента ме дразни. 

 

-А ти си мръсна използвачка. -изръмжа в ухото ми,напомняйки ми какво правя. Отново го използвам. 

 

-Но ме искаш,нали? - провокирам го аз. Събра косата ми на опашка и рязко я дръпна към себе си.

 

-Ти си най-сладкият десерт,който съм опитвал. - повече никой от нас не проговори,просто се оставихме на  блаженството от акта. Олег не спира да се движи,не спира да ръмжи,не спира да ме кара да пищя. Писък след писък,пениса му все по-грубо влиза и излиза и така стимулира познатата топлина. Плъзвам ръцете си през прозореца и малко преди да свърша,Олег постави своите ръце върху моите. Задиша тежко в ухото ми,когато при поредния тласък,оргазма ме помита с пълна сила. Краката ми треперят,сърцето ми ще изскочи,а неговите пръсти попадат върху клитора. 

 

-Боже! - потупва го с пръсти и за последно се заби надълбоко във вагината. 

 

-Остани за вечерта. - още не мога да контролирам дишането си,нито пък да асимилирам какво ми говори. - Ще поръчам вечеря. 

 

-А кога се виждаш с годеницата ти? - Олег изсъска и се отдръпна от мен. Веднага се възползвам да взема халата и да го облека. 

 

-Защо трябва да ме дразниш? - свали презерватива и отиде да го хвърли в коша в тоалетната. 

 

-Можеше да ми кажеш,че си на тридесет и седем и ще се жениш. -Олег прокара ръката си през косата за да я въведе в ред,но с пръстите си съм я разрошила достатъчно. Всеки кичур е със собствено мнение. 

 

-Казах ти,че сватба няма да има. 

 

-Чукаш мен и нея едновременно. - усещам,че го ядосвам по този начин,но истината ме заболя. Имах чувства към него. 

 

-Излизам. Ако искаш остани,ако искаш си тръгни. - завързвам връзките на халата и наблюдавам как съблича ризата си,разкривайки поддържаното си тяло. Има две татуировки на гърдите си. Така и не мога да разбера какво означават. Едната е надпис и е на руски език, другата е някакъв символ.

Олег влезе в отсрещната стая и за мое голямо разочарование наистина възнамерява да ме остави сама. 

 

-Олег,аз…- само като видях парите в ръката му и забравих какво щях да казвам. 

 

-За това си тук, нали? - хвърли пачката с пари на масата. -Възползвай се.-закопча черният си панталон,в съчетание с черната прилепнала риза и излезе от хотелската стая. Отдадох му се единствено и само заради парите. На няколко пъти ми е помагал и с парите плащам терапиите и лекарствата на Михаела,но сега го чувствам така сякаш ми е платил за секса. Сякаш съм момиче на повикване. 

 

О,Господи! До кога ще продължава това унижение? До кога ще се предлагам на мъж,който скоро ще се жени?

Седма глава

Страцимир

 

 

Не ми излиза от главата сладката Амая и предложението на майка ми. Амая се преструва,че не е тази,за която говоря,но колкото и да го отрича ,аз я усетих. В повечето случаи жените играят роля,както майка ми прави от години. Вечно е жертва и за всичко е виновен баща ми,а пък баща ми обвинява нея за развода. Колко удобно. Никой не намира грешките в себе си,вечно някой друг им е виновен. Същото е и при Ася. Излиза, така че тя не вижда болестното си състояние и аз си въобразявам. Такива ги рецитира пред майка ми и като жена,те са солидарни една към друга и очевидно вярва на глупостите ѝ. 

 

-Страцимир,гледай напред! - разсеян съм от мисли и щях да се блъсна в една двойка по пътя. -Какво става с теб? - попита Симо,все още бягайки до мен и Баян.  В момента тече нашият сутрешен крос. Така разтоварваме преди да се затворим в офиса и да бъдем погълнати от работа. 

 

-Ася,това стана. - Симо намали темпо и аз правя същото. 

 

-Пак ли сте заедно? - този път Баян се включи. Досега беше мълчалив ,но за клюки е готов на всичко. 

 

-Не! - спирам пред парка и избърсвам потта от челото си.  Времето е изключително горещо като за месец април. В момента трябва да е пролет,а се усеща като лято. 

 

-Тогава? - колебая се дали да им кажа какво смятам да направя. Те са ми приятели и знам,че ще ме спрат,ако греша. 

 

-Ася е говорила с майка ми. - Симо изсумтя,а Баян стои като изтукан и ме подтиква да продължа. -Искала да ме съди заради здравословното си състояние. Имала паник атаки и очевидно аз съм виновен. - на един дъх изрекох всичко. 

 

-И ти какво трябва да направиш? - Баян все още не разбира какво му говоря.

 

-Заплашва ме със съд,само за да размисля и да се върна при нея. - моят приятел се почеса по глава ,чудейки се какво да ми каже. Той няма опит с връзките,не може да ми даде съвет,докато Симо се е сблъсквал точно с това. Все още не е преодолял момента,когато любовта на живота му го отряза точно пред олтара. Това беше твърде болезнено за него и порока,който се отключи след това го срази напълно. Все още си мисля каква воля трябва да имаш за да спреш. Може би същата каквато имах аз като се реших да приключа с цигарите. 

 

-Говори с Ася. Трябва да се разберете. Няма нужда от съдилища. - точно това смятам да направя. Избягвах я с месеци,не исках за пореден път да дълбаем във взаимоотношенията си.

 

-Организира ли са семейна среща.- Баян върви пред нас и оглежда две жени със спортни клинове. Поклащам глава и поглеждам към Симо. Той даже не поглежда към тях. Променил е мисленето си към жените. Може да са изминали две години от откъса,той все още не я е преодолял. Срещал се е само с една жена и то беше за прекалено кратко време за да ѝ даде шанс. Трябва му някоя,която да му отвее главата. Да го накара да промени това сбъркано мислене,че ще умре сам.-Майка ми е полудяла. Държи се абсурдно. 

 

-Майка ти ли я подтикна? -няма кой друг. Само тя може да направи такава глупост. 

 

-Да! -Симо отново изсумтя и седна на една пейка в близост до фонтана на Южния парк. Баян е недалеч от нас. Разговаря по телефона. 

 

-Обичаш ли я? - въпрос,на който разсъждавам от известно време насам. В началото на нашата връзка тя беше срамежливата,а аз този,който трябваше да я накара да се отпусне. Ася е израснала в скромно семейство. Родителите ѝ са от село и до осемнадесет годишна възраст тя е живяла при тях. След като я приемат в “Софийският университет” ,заживява в София. Влюбих се в нея в последствие. Ася беше девствена и това да бъда първият ѝ беше тласък да мисля,че ще бъда последният. След като завърши Университет,започна работа при нас, и от тогава се включи ревността. Този вид задушаване ме побърка и аз лека полека се отдръпнах. Любовта ми към нея взе ,че утихна. Не го очаквах и се опитах да ѝ дам шанс за да променя това. Без успех. Вече не усещах тази любов,за която говорят хората. Забързаният ритъм на сърцето,трепетите,когато е около мен. Имаше период,в който не бяхме правили секс. Не я желае. Не копнея да слеем телата си и да се отдадем един на друг. Нашата връзка е загубена кауза. 

 

-Не! - Очевидно Симо не очакваше такъв отговор,щом рязко завъртя глава и учуден ме погледна. 

 

-Има ли нещо общо жената на изложбата? -Тази красива и фина Амая. Само като се сетя за устните ѝ върху моите и жадувам отново да ги усетя. 

 

-Не! Всичко приключи преди пет месеца. - Симо кимна с глава и замислен се облегна на пейката. -При теб има ли нещо ново? Вече не споделяш за…

 

-Жените в живота ми липсват. Сега съм се отдал на работа и така се чувствам по-добре. - колкото и да искам да му кажа ,че това,което мисли са пълни глупости и има нужда от разведряване,този път ще си замълча. Жената за него ще се появи в даден момент,когато той най-малко очаква. 

 

-Какво става? - Баян се върна и така като гледам е говорил с някоя от обожателките му. Не знам с колко контактува,но месинджъра е пълен със снимки на голи жени. Чак се чудя как намира време да им обърне внимание. Той е сериозен по отношение работа и до колкото знам си тръгва малко преди мен. За толкова години, никога не е сгафил. Всичко,което иска клиента го изпълнява.

 

-Клиент? - избъзика го Симо. 

 

-Намерих профила на фотографката. - в това не съм се ѝ съмнявал. Той е като хрътка. Като си набележи някоя,не спира да я търси и ухажва,докато не получи,това което иска от тях. В интерес на истината не знам защо е такъв. Още в училище ги използваше и всички му се връзваха,хем знаеха той какво иска. Симо си мисли,че  неговото държание към жените е свързано със случка от детството. Нещо,за което ние не знаем. Вярно е,че той много не споделя за миналото,но аз пък твърдя друго. Не иска да се обвърже за да не бъде изложен на показ истинският Баян. Да не позволи на една жена да го направи твърде уязвим. -Лияна Раднева. Чак името ѝ ми допадна и мисля да присъствам на събитие,в което е посочила,че ще присъства. 

 

-Какво събитие? - наострям уши да разбера нещо повече. Може Амая да е там. 

 

-Модно ревю…. -повдигам вежди за да продължи. - …на някаква си Сияна Янева. Хубавица е ,но не е мой тип. 

 

-Не знаех,че имаш тип. - добави Симо с доза насмешка. Баян пренебрегна подигравката и продължи. 

 

-Смятам да отида и да разбера нещо повече за Лиянка. 

 

-Кога е събитието? 

 

-На 30 април от 19:00 часа. - Амая познава червенокосата фотографка и,ако са толкова близки ,тя ще присъства,но ми се ще да я видя още един път преди събитието. Нямам представа дали наистина ще работи за майка ми,а и като я знам каква е,със сигурност няма да ми сподели нищо повече. Трябва всеки ден да ѝ гостувам. Само като си го помисля е абсурдно,а да го направя ще е болезнено.

Амая. Тази красива Амая.  Колкото и да ми бяга,искам да я опозная като човек и като артист. Не разбирам от изкуство,но само като слушах разсъжденията на Баян и ме заинтригува. Първата картина от нейното творчество е закачена в моята стая,точно срещу леглото над телевизора. Преди да заспя я гледам и като се събудя също. Харесва ми да я наблюдавам и само докато го правя си мисля,че я нарисувала за мен. 

 

-Какво ще правиш на модно ревю? Ти не разбираш от мода. - откакто го отрязаха по този отвратителен начин,Симо вечно е негативен. Нищо не го интересува. Присмива се на картините на Амая,сега се присмива и на Баян. Не ,че Баян отива там заради таланта на Сияна,но да кажем,че той има вродено око за различните таланти. 

 

-Може да не разбирам,но поне имам желание да опозная този вид изкуство,за разлика от теб,който страда от две години за жена,която се чука с друг и е бременна. Стъпи здраво на земята. За една жена не си струва. - Ауч! Това заболя. Баян може да е обаятелен,да е добър приятел,да знае как да се хареса на противоположния пол ,но като те захапе,здраво стиска. 

 

-От личен опит ли го казваш? - няма да заема страна. Всеки един от нас е различен,с различни чувства,емоции и съдби. Всеки има право да живее живота си както иска. Щом Симо иска да бъде отшелник,а Баян женкар,това е техен избор. И все пак ще спра този нелеп спор. Безсмислено е. 

 

-Да се връщаме и да се залавяме за работа. Днес очакваме трима клиента. Единият от тях е Базилевски. - това е третият път,в който Олег Базилевски използва услугите ни и не искам да закъснявам за срещата. 

 

-Дадено! - каза Баян и притича към посоката,в която дойдохме. Всяка сутрин се срещаме на плувния басейн ”Спартак” и тичаме до парка и обратно. Изравнявам се с Баян и поглеждам през рамо. Симо е зад нас и напълно ни игнорира. Той е лесно раним,особено като става дума за Елеонора. Никога не знаеш какво ще се случи. Каквото ни е писано,това ще бъде. Просто трябва да го приеме и да продължи напред. 

 

Стигаме до басейна и се разделяме. Баян живее до ОУ”Захарий Круша” ,малко по-нагоре от басейна,а Симо до детския фризьорски салон “Пъзел”. Дефакто ни делят две пресечки.

 

-Не закъснявайте! - момчетата продължиха ,а аз се насочвам към вкъщи. Купих апартамента за съвместното ни съжителство с Ася. Това беше първата ми стъпка,когато взехме решението със Симо и Баян да създадем рекламната агенция. Само аз нямах късмета да имам прехвърлено жилище от семейството ми и се наложи да изтегля ипотечен кредит,който  ще изплащам още около петнадесетина години. Сега като се замисля,по-добре,че стана така. Познавам родителите си и цял живот щяха да ми го натякват. 

 

Влизам у дома и събличам спортният екип. Имам по-малко от час да се приготвя за срещата с Господин Базилевски. Тази сутрин ще сключим поредният договор. 

 

……………………………………

 

 

-Да,Господин Радишев! Ще направя нужният одит относно присъствието на вашият сайт и ще приложим *SEO Оптимизация. Това е най-доброто,което може да предложим. -записвам си вдругиден в 09:00 часа ,среща с Господин Радишев и му пожелавам приятен ден. 

 

 

*SEO Оптимизация(Search Engine Optimisation) - Оптимизация за търсещи машини. Това е процесът, който извежда сайта на предни позиции в резултатите в Гугъл.

 

Затварям тефтера и проверявам двата имейла. Единият го препращам на Баян. Искат детайлна информация за дизайна на външните реклами. Само той може подробно да обясни кое ще е най-подходящо. Другият имейл е от майка ми. Напомня ми за семейната среща. На момента го изтривам. Ще ме побърка с тези глупави имейли. Не съм на десет години за да ми напомня. 

 

-Да! - извиквам аз,когато чувам почукването на вратата. Веднага се изправям и закопчавам копчето на сакото си при появата на Базилевски. Както обикновено е подранил. Този път с десет минути. -Добър ден,Господин Базилевски! - сините очи на Олег се впиват в моите. Той не се усмихва и никога не е сам. Алик Кропотник влиза в офиса и не си прави труда да ме поздрави. Не знам точно каква е ролята му,изглежда ми на охранител,може да греша,но той не говори. Само наблюдава и чака. 

 

-Добър ден! -посочвам с ръка стола,където може да седне. Олег се настани,аз правя същото. Отварям папката,в която подробно съм описал какъв вид реклама е нужна и чакам отзивите на Базилевски. Баян е направил два различни дизайна. Това стана обичайната му практика. Дава избор на клиента. 

 

-Харесват ми,но…- Олег се облегна на стола и видимо се замисли над предложенията. Пред очите ми проблесна ролекса на ръката му,когато я повдигна и с пръсти потупа устните си. -...Говорихме за по-силна реклама. Сайта на туристическата агенция да е на първо място в класациите в Гугъл. -не се учудвам,че това иска. Всеки един,който има бизнес иска да го популяризира по-всевъзможно най-добрият начин. От това,което видях,бизнеса на Олег върви много добре. 

 

-”SEO” е един от най-силните маркетинг инструменти в онлайн маркетинга. Трябва да се направи онлайн одит и …

 

-Направи го! 

 

-Всичко това ще се оскъпи. -Олег се подсмихна и приглади тъмносинята си вратовръзка. Днес е с консервативен тъмно синьо каре костюм. Това е стилна бизнес визия и разчупва строгата класика. 

 

-Мога да си го позволя, Господин Трифонов.  

 

-Длъжен съм да ви информирам. - посочвам двата дизайна на Баян. В единият има снимка на самолет над остров с ефекти. На другият е жена седнала на пясъка и се наслаждава на на морския бриз. Както първият дизайн,Баян се е постарал с ефектите да изглежда безупречно и трудно за избиране. -Кой дизайн повече ви допада? - Олег отново погледна към папката и интересното е ,че поиска съвет от Алик. Както винаги без думи,посочи тази,която му харесва. Оказа се ,че избира самолета отколкото жената.-Добре! Склонен съм да направя с екипа ми напълно безплатно сто визитки със същият дизайн. 

 

-Съгласен съм! - едва забележимо ъгълчетата на устните му се повдигат. 

 

-Договорът е готов,но ще добавя и услугата за “SEO”. Ще изчакате ли пет минути? - Олег се изправи от стола и както аз направих по-рано закопча копчето на сакото си. 

 

-Да! - Алик му отваря вратата и двамата излизат от офиса. Не искам да го карам да чака. Той е един от сериозните ни клиенти. Може да е странен и наперен,но това не ме касае. Аз държа всичко свързано с рекламата да е на ниво и да няма спънки за да се върнат отново. 

 

Договорът го променям за по-малко от пет минути. Сумата е написана долу в ляво на последната страница,където трябва да се съгласи с подпис. При възражение за цената на услугите ни,съм благосклонен да проведем още един разговор и да стигнем до консенсус. 

 

Вземам договора и излизам от офиса,виждайки Олег да говори по телефона в края на коридора,а Алик да се взира в един от дизайните на Баян. На моят етаж има само плакати на наши клиенти сътворени от Баян. Този човек има таланта да направи от нещо малко в нещо голямо. Заради него във фейсбук страницата ни има над петнадесет хиляди последователи. Рекламната агенция “ССБ” е една от най-добрите в града. 

 

Спирам на известно разстояние и поглеждам към договора,проверявайки всеки ред. Стигам до втора страница и за моя изненада чувам едно познато име. 

 

-Амая….не мога сега да говоря. По-късно ще се чуем. - Олег затваря и ме поглежда,а аз стоя до стълбите и не мога да обеля и дума. -Готови ли сте? - тежко преглъщам и инстинктивно поглеждам към ръката му. Няма халка. 

 

-Да…Да! - подавам договора и изчаквам да го прочете. Не знам дали е доверие или не,но той чете само последната страница. -Ако възразите,мога…

 

-Не! -прави ми знак да му подам химикала. Базилевски се подписва и на двата екземпляра и ми връща единият. - Утре ще преведа сумата. -няма смисъл да му обяснявам,в договора пише,че първо се дава капаро за да може аз и екипа ми да подготвим продукта и ,когато го завършим се заплаща останалата сума. Олег Базилевски не плаща така. Той превежда цялата сума.

 

-Очаквайте в понеделник всичко да е готово. -здрависвам се с клиента и го изпращам до първият етаж,където Симо и екипа му от петима души работят по материалите за следващите поръчки. 

Кимам с глава към всички и проследявам Олег да се качва в черният “Rolls Royce”. Алик сяда на шофьорското място и потегля. Не знам какво трябва да си мисля в момента,но силно се надявам да не е същата Амая,която срещнах. Със сигурност има още жени с това име и всичко е едно недоразумение,но защо това не ме успокоява и продължава да ме тормози. 

 

С тежка въздишка поглеждам към телефона,разбирайки,че е време да обсъдим подробностите със следващият клиент.  Колкото повече съм натоварен с работа толкова повече мислите ми ще отидат надалеч от жената с маската. 

 

Осма глава

Амая

 

 

Затварям очи и бавно връщам лентата назад. Тогава,когато бях безгрижно и весело дете. Обичах да прекарвам времето си с приятели,обичах и да пия чаша чай с родителите си. Любовта им беше безусловна. Всичко,за което се сещам през годините е напътствията в живота ми. Слушах,наблюдавах,учих се и изградих личността си. Бях най-добрата ученичка в класа. Завърших с отличен успех и това ми даде нов тласък да продължа. Приеха ме в Софийският Университет “Св.Климент Охридски” със специалност “Изобразително изкуство”. Подадох нужните документи и всичко вървеше повече от чудесно. Животът ми продължи като музикална композиция и нищо не можеше да спре да следвам мечтата си. Така си мислих. 

 

Докато не дойде момента,в който разбрах за синдрома на Михаела. За отрицателно време осъзнах,че моята мечта никога няма да бъде осъществена. Конфликтите помежду ни зачестиха. Неразбирателство,борба и болка се смесиха в едно. Загубих ги. Те се разделиха и много бързо си тръгнаха. Останахме напълно сами. Наложи се да напусна Университета и да започна работа. Била съм сервитьорка,продавачка,а сега чистя апартаменти. Парите не ми стигат,но продължавам да се боря със съдбата си. 

 

Отварям очи и вземам четката,плъзвайки я по бялото платно. За няколко минути аз показвам себе си. Една нещастна жена. Мъката в очите ми е осезаема. И човек без вродено око и усет за този вуд изкуство, ще забележи колко болка има в тях. От известно време насам рисувам това,което чувствам. Тази картина е поредното описание на живота ми и ще я озаглавя “Тъга”. 

 

-Защо плачеш? - в интерес на истината мислите ми ме натъжават,картината също. 

 

-Спах с Олег. - ръката ми поддаде и черната линия премина през платното,разсичайки бузата на лицето ми. Така още повече отразява лицето на жена,която се опитва да се справи със състоянието си.

 

-Не! -изненадах я и определено не е приятна изненадата. Казах си,че повече няма да го потърся. Сама отидох,сама го подтикнах и сама се прецаках. Въпроса е до кога ще го правя.

 

-Да! - оставам четката в чашата и с изцапаните ръце от боята закривам лицето си с ръце. -И ми даде пари,сякаш е извикал проститутка. 

 

-Амая,погледни ме! - поклащам глава. По-унижена никога не съм се чувствала. И за да се оправдая по някакъв начин,аз му се обадих. Беше зает и ме отхвърли,така както ме отхвърли в хотела. -Скъпа…- Сиси приклекна и свали ръцете от лицето ми. -...взе ли ги? -скачам от стола и избърсвам очите си. 

 

-Какво значение има? - заставам пред прозореца и нервно преплитам пръстите на ръцете си. 

 

-Няма! -Сиси се приближи. -Най-добре е да прекъснеш всякакъв контакт с него. Той е сгоден. 

 

-Мислиш,че не знам ли? -рязко се обръщам с лице към нея. - Мислиш,че не искам да прекратя глупавите ни взаимоотношения? 

 

-Мисля…

 

-Знаеш ли какво ми каза доктора? -Сиси се почувства неудобно и сведе глава. -Трябва да направи операцията. Това са пет хиляди лева. Откъде да ги взема? Вече се чудя на колко места да работя.

 

-Аз ще ти дам. -тихо каза тя. 

 

-След две седмици е най-важното събитие в живота ти,никога не бих взела парите ти за да го проваля. 

 

-Ами родителите ти.

 

-Няма ги! - вдигам ръцете си във въздуха. - Нито единият,нито другият ми отговори. -Сиси изглежда тъжна,а това е моето обичайно изражение. -И да,взех ги! Платих операцията. -приятелката ми рязко вдигна поглед. 

 

-О-о,мила! - със сълзи на очи тя ме прегърна. Не мога да не отвърна на прегръдката ѝ. -Дал ти е пет хиляди?

 

-Не! -Сиси се отдръпна. - Даде ми четири хиляди. Доплатих от парите,които спечелих на изложбата. Тези,които заделих за терапиите на Миха.

 

-Спокойно,ще имаме пари. - не питам защо е толкова сигурна. От известно време ме изненадва как от състояние на отчаяние,че  няма пари, след няколко часа има. -Кога е операцията? 

 

-Утре сутрин. Така съм притеснена. -това е сериозна операция и може да има усложнения.

 

-Миха, добре ли е? 

 

-Да! Сестрите я обгрижват. Не мога да се оплача,но ….

 

-Тогава няма за какво да се притесняваш. -може и да е права,но като нейна сестра и опора,аз я обичам и няма как да не мисля как ще протече една операция. -Ако това ще те успокои ,ще дойда с теб в болницата. 

 

-Няма ли да работиш? -Сиси замахна с ръка за да я последвам. Влизам в нейната стая и ахвам от изненада,заради скицата,която е направила. Каква разкошна рокля. 

 

-Приключих за днес. Какво мислиш? - роклята е по тялото с ефектна пола в тъмно синьо. Дизайна на роклята подчертава гърдите и издължава краката,а ефектната долна част на полата придава неповторима ефирност. Това е рокля създадена да направи всяко събитие наистина специално. 

 

-Мисля ,че е уникална. -Сиси се засмива и това ме кара най-сетне да се усмихна. Сред всичката тази тъга е време да се зарадвам на нещо хубаво. Сияна го заслужава. Освен безспорният талант,който носи в себе си,и тя се е сблъсквала с неприятни неща в живота. Израснала е само с баща си. Той е насилник. Чудовище. И се радвам,че вече не я тормози. А относно майка ѝ ,тя не говори за нея. Един път я попитах и умело избегна въпроса ми,затова няма да я притискам. Сама ще ми каже. 

 

-Смятам с нея да завърша събитието. 

 

-Страхотна идея. - не мога да откъсна очи от роклята. Освен,че подчертава женствеността, също така и дискретния сексапил,който притежава всяка една жена.

 

-Лияна те хареса с диамантената рокля и сега е готова да направи най-хубавите снимки с моите рокли и да ги изложи пред голяма аудитория. - отварям уста,не вярвайки какво ми чуват ушите. Това е твърде много за мен и чак очите ми се просълзяват. Първо ревюто ,сега и фотографска изложба. Никога не съм си мислила,че ще получа възможността да съм сред такава среда.Не съм си мечтала да стана модел,но нищо не пречи човек да се надява и на това.

 

-Наистина ли? Защо аз? -Всичко е изписано на лицето и реакцията ѝ леко ме притесни. -Какво си ѝ казала? 

 

-Трябват ти пари и…- не можах да се спра и заридавам с глас. -...Мила,извинявай! Боже,не плачи! -Сиси ме придърпа към себе си и ме прегърна.

 

-Всички хора ще ме мислят за крайно нуждаеща. Това е ужасно.  - знам,че го е направила за мое добро,но все пак ме заболя и сълзите ми все повече и повече се изливат по лицето ми. 

 

-Не е така! Лияна никога няма да си помисли такова нещо. Тя знае какво е човек да няма пари. - не познавам добре приятелката ѝ,но да ми позволи да използвам помещението за изложбата и да помогне с рекламата, ми направи голямо впечатление. Има добра душа и ,ако поиска каквато и да е услуга от мен бих ѝ помогнала. -Не всички се раждат с читави родители и със златна лъжица в устата. -не мога да не се съглася. Колко сирачета има по домовете,колко бездомни деца обикалят улиците,колко лоши съдби имат хора,които са повече човеци от останалите. Не подозираш как всеки един момент живота ти може да се преобърне,както се случи с мен. Тежко е без родители,но по-тежко е да правиш каквото трябва и никога да не е достатъчно. -Моля те,не ми се сърди! Не съм го направила с лоши намерения.

 

-Всичко е наред! Напоследък съм твърде емоционална. -казвам аз,стискайки я в обятията си.

 

-Затова ли нарисува красивото си лице обзето от тъга? -премълчах си. Не знам какво да кажа в такъв момент. - При теб тъгата се свързва с чувството на безпомощност,но никога не забравяй,че не си сама. Аз съм до теб и колкото странно да прозвучи,защото не я познаваш,Лияна е добър човек,добър съветник и приятел. Ако ѝ дадеш шанс,ще се убедиш в това. - колко е хубаво да чуя всичко това. Да знам ,че е до мен и има още един човек,който ще направи същото. 

 

-Благодаря ти! -за последно я стискам след това я пускам за да избърша очите си. 

 

-Няма за какво! Сега отиди в стаята си и нарисувай това,което чувстваш.- кимам с глава. 

 

-Ще си лягаш ли? 

 

-Да! Утре ще дойда с теб,после имам среща с момичетата. Трябва да говорим за последната рокля. -очите ѝ светнаха само като говори за новият си проект.

 

-Добре! Лека нощ! - изпращам въздушна целувка и пристъпвам към стаята си,виждайки хаоса,който съм сътворила.  Още преди да започна работата по чистотата,държа у дома да е чисто,подредено и просторно. Сега е пълната противоположност на това,което съм свикнала. Трябва да се стегна и да оправя тук,както и да седна пред статива и да довърша картината “Тъга”. Не съм предвидила да я показвам,затова си позволих да не скривам част от лицето си. 

 

-Лека! - провикна се Сиси. Усмихвам се и клякам пред гардероба за да прибера дрехите,които разпръснах за да търся клина си за работа. Още не съм сгънала и половината и телефона ми извибрира. Кой ще звъни толкова късно? Почти е полунощ. 

 

-Ало!-изписа ми частен номер ,затова веднага вдигам. Може да е доктор Шопов и Михаела да се е влошила. 

 

-Амая,утре няма да съм вкъщи и ще оставя ключа при съседката отдясно….- трябваше ми известно време да асимилирам кой е на телефона и за какъв ключ говори. -...Парите и списъка ще са на кухненския плот. 

 

-Но аз ви писах,че няма…

 

-Ти си търсиш работа,а аз човек,който да разбира от работата си. Разбери ме,нямам време да чистя.-  за няколко секунди обмислям какво да кажа. По-рано през деня ѝ писах съобщение. Отказах ѝ,а сега тя ми звъни в този късен час,сякаш не съм я отрязала. Госпожа Трифонова излезе твърде нахална. Има два варианта,да я отрежа още един път или да приема работата. Така рискувам да се сблъскам със синът ѝ. -Амая! 

 

-Да! 

 

-Утре,в 08:30 да си у дома. И не закъснявай. Ще питам Дора кога си дошла. - завъртам очи и стискам телефона. Тези пусти пари. Само заради тях търпя всичко това. Имам нужда от тях. 

 

-Добре! - Доротея ми затвори. Колко невъзпитано. Оставам телефона на нощното шкафче и се връщам към сгъването и прибирането на дрехите в гардероба. Боже,колко упорита жена. Вярно е , трябва ми работа,но не съм сигурна,че тя е подходящ работодател. Струва ми се ,че ще имам проблеми. И не само с нея,а и с красивият ѝ син. Пуфтя и затварям гардероба,малко по-силно отколкото ми се искаше. 

Сега като се замисля едва ли ще го видя,а пък ,ако го срещна ще се правя на ударена и ще избягам като предния път. 

Съгласявам се с мислите си и сядам пред статива. Време е да оцветя лицето си и да добавя един силует зад себе си. Този силует ще придаде друг смисъл на картината. Всеки един би си помислил,че съм тъжна,защото съм била жертва на насилие,но смисъла ,който аз ще вложа е коренно различен. Аз го виждам като спасение за душата ми. 

 

 

 

……………………………………..

 

За първи път от години ,аз се чувствам спокойна и до някаква степен щастлива. Операцията на Михаела е минала успешно. Доктор Шопов за пореден път доказа,че е професионалист. Сестра ми е добре и няма нищо по-хубаво от това. Още беше под упойка и не можа да ме види,но като приключа работа ще мина през болницата за да разбера как се чувства. 

Сега само мога да мисля за възстановителният ѝ период. Освен седмицата,в която тя ще остане в болницата за наблюдение,ще бъде преместена в “Национална специализирана болница за физикална терапия и рехабилитация”. Там работят физиотерапевти и други здравни специалисти,помагайки на пациентите да възстановят мобилността и възвърнат функционалността на тялото. 

 

Надявам се след тази желана операция,стойката и походката да се промени. Така ще ѝ бъде по-лесно и няма толкова често да се подпира по стените. 

 

Вече съм пред вратата на съседката,за която говореше Госпожа Трифонова. Неудобно ми е да звъня на чужди хора,но нямам друг избор. Трябва ми ключа за да вляза. Прозвънявам два пъти и след малко ми отваря една дребна възрастна жена. Може би на около шестдесет години с вече побеляла коса на корена и около ушите. 

 

-Здравейте,аз съм Амая! - жената ме огледа отгоре до долу като бабите,които седят пред входа и оглеждат всеки един преминаващ покрай тях. 

 

-Да! Да! - подаде ми ключа и намусена погледна над себе си. Със сигурност има часовник и иска да се увери дали съм закъсняла. 

 

-Благодаря!- бабата затвори вратата без да ме изчака да довърша. -Хубав ден! -казвам тихо. Всички ли в този блок са толкова невъзпитани или аз съм прекалено вежлива? Чак не е за вярване. Госпожа Трифонова ми нареди да дойда и да работя за нея,а сега и тази жена. 

Пуфтя и нетърпеливо отварям вратата. Оставям ключа на портманотото и отивам до плота на кухнята за да погледна какви са задачите. Изненадана съм на това,което виждам. Оставила ми е сто лева. Прекалено много за пет часа работа,но щом е преценила така няма да се натискам да ѝ връщам някаква част. От друга страна задачите са обичайните. Да пусна прахосмукачка,да избърша праха,да измия банята и мивката в кухнята,да пусна пералня,да простра и най-интересното е да наготвя. Това вече е прекалено. Идвам да чистя. Не съм готвачка. 

 

Вече взех да си мисля дали да не оставя парите и да си тръгна. Такива жени като нея системно ми се подиграват. Само като се сетя колко пъти са ми повишавали тон. Колко пъти са ме наричали некадърница. Чувствала съм се точно като такава,когато отношението на хората е такова. 

 

Решението ми е едно. Прибирам парите в чантата и завързвам косата си. Трябва да работя. Тука място за чувства няма. 

Бързо се ориентирам къде е всичко,което ми трябва. Апартамента не е голям. Само две стаи и всекидневна. Така като гледам едната е неизползваема. Върху леглото има тънко одеяло,а гардероба е празен. Другата стая е спалнята на Госпожа Трифонова. Няма мъжки дрехи в гардероба,значи живее сама. Това леко ме успокоява. 

 

Влизам в банята и пускам дрехите да се перат. Банята е малка,но чиста и уютна. Мирише на свежест,нещо което липсва при повечето. Харесват ми черните плочки по стената и пода и как интересно се преливат с белите. На пръв поглед обзавеждането на апартамента е скромно. Не е прекаления лукс и изтънченост,както при другите. 

 

Вземам прахосмукачката от малката стая до банята и решавам да започна от всекидневната. 

 

-Господи! - изпищявам аз,поставяйки ръката си на сърцето. -Какво правиш тук? 

 

-Вратата беше отключена и просто влязох. -Страцимир е седнал посредата на дивана,вдигнал е ръцете си на облегалката и ме наблюдава с тъмните си очи като нощта. Пф,красив е. 

 

-Майка ти не е тук. - пускам прахосмукачката на земята и се оглеждам за контакт. 

 

-Виждам! - дърпам кабела до край и го включвам в най-близкият. 

 

-И като знаеш, защо още си тук? - Страцимир леко повдигна вежди. Не знам защо ,но в негово присъствие съм твърде дръзка с изказванията си. Чак не мога да се позная. 

 

-Ще изчакам! 

 

-О,не! - трябва да се спра. Какви ги говоря? Това е апартамента на майка му. Той ще реши колко време ще остане. 

Страцимир се изправи в целият си ръст,който е към метър и осемдесет и пет и много бавно пристъпи към мен. Не мога да отрека как ми влияе. Кожата ми се разгорещи,зърната ми настръхват и изведнъж устните ми стават прекалено сухи. Вече си представям как видимата брада ще отърка кожата ми и ще се зачерви от желание за още.

 

-Притеснявам ли те? - омагьосващо еротично ухание изпълни ноздрите ми,когато се приближи. Не вдигам поглед,взирам се в светло синята му риза,която така добре е прилепнала по гърдите му,че виждам как ги очертава. Не носи панталон,но и с тези тъмни дънки хваща окото. Божествен е.

 

-Н-е…-от такава близост и гласът ми се загуби.

 

-Тогава си върши работата. - като видение мина покрай мен. С трепереща ръка натискам копчето на прахосмукачката и се опитвам да преглътна. Толкова е сухо гърлото ми,че едва се сдържам да не отида до мивката за да си налея вода. Ще изглеждам на глупачка,затова почвам да чистя. Така поне ще се разсея от неговото присъствие. 

Стигам до спалнята на майка му и не знам защо, усещането да е твърде близо става все по-осезаемо. Не трябва да се поддавам,но го правя. Завъртам глава и го виждам облегнат на стената със скръстени ръце под гърдите и да кара малкото самообладание,което имам да се пропука. Погледът на Олег също е пронизващ,но този на Страцимир е на мъж,който неотстъпно преследва обекта на своята страст. Приемам такъв поглед като проява на интерес и физическо влечение. 

 

-Какво? - извиквам по-високо за да ме чуе. 

 

-На картината си красива,но сега си просто….- Страцимир не довърши и сега любопитството ме гризе какво е искал да каже. Спирам прахосмукачката и го следвам. Той сяда на дивана,а аз заставам до него на няма и половин метър. 

 

-Продължи! - подтиквам го аз. Вместо да ми каже,той само максимално сведе глава за да не видя лицето му. -Кажи ми! 

 

- Нали ми каза,че не си тази ,за която те мисля. Защо искаш да разбереш? - поглеждам към ръката му и не мога да не забележа проблясъка от диаманта. Още го пази.

 

-Защото …-прехапвам долната си устна,мислейки за добър довод. За жалост нямам такъв. 

 

-Амая…-тежко издиша той. - …колкото повече отричаш,толкова повече сама се издаваш. - искам да го опровергая,но не мога. - Не мога да спра да мисля за теб. - сега повдигна глава и ме погледна. -Ти си всеки ден пред очите ми. - чувала съм същите думи и от Олег. -Не знам какво да правя. 

 

-В какъв смисъл? 

 

-Наистина ли искаш да разбереш? - Страцимир седи на дивана в очакване да отговоря и вместо да го направя, решавам да се върна в спалнята и да доизчистя. Не трябва да имам интерес към него. Стигат ми проблемите ,които имам за да започвам нещо,което няма да се получи. Никой мъж няма да иска жена,която нон стоп работи и се занимава с болната си сестра. -Хей! - Страцимир ме стисна за лакътя и рязко ме завъртя към себе си. Приех работата,мислейки си,че няма да го срещна още на първия ми работен ден. Оказа се,че съм грешала. Той е тук и в момента ме е притиснал към себе си.  Толкова силно впива устните си в моите,че в началото не можах да реагирам от изненада. 

 

Бързо се съвземам при допира с езика му и мигновенен вкус на желание и мъж полепва върху моя. Целувката е гореща,страстна,напълно обсебваща,карайки ме да не мога да спра да преплитам езика си с неговият. Страцимир ме прегръща,а пък аз го стискам за ризата, показвайки му,че не искам да ме пуска. Знам,че всичко това е един кратък момент и ще приключи толкова бързо,колкото и започна,но е хубаво човек да се надява на някакво чудо и не всичко да е само приказки. От месеци Олег ме лъже. Каза ми,че ще напусне годеницата си и му повярвах. Отдавам му се не само заради парите,а заради чувствата,които имах. Той е привлекателен мъж и е трудно да не изпитваш нещо към него,но има много граници помежду ни и не е само обещаната раздяла. Той никога не се е интересувал от сестра ми,а тя е част от мен. Не мога да бъда с човек,който никога не е искал да я види. Да се запознаят,да прекара малко време с нея. Вниманието към Миха е моят приоритет и бъдещия ми мъж трябва да го има на предвид.

 

-О-о…- помислих ,че целувката ще е кратка,но Страцимир подпали всяка част от тялото ми като ме бутна към леглото. Падам върху него и буквално потъвам в матрака. Страцимир откопча горните копчета на ризата си и се качи на леглото. -Какво правиш?- държа се безразлично,а цялата треперя от възбуда.

 

-Искам да те целувам. - отмятам глава назад,когато продължителни и нежни целувки оставя по врата ми. 

 

-На работа съм. Майка ти ще ме изгони. - Страцимир прокара ръката си от петата до ханша ми,усещайки как с пръсти повдигна тениската и погали голата ми кожа. Веднага настръхна. 

 

-Ще ти помогна. -опитвам се да го погледна в очите,но тези целувки една след друга и точно малко над гърдите ме подтикват да се излегна и да извия гърба си в дъга. И Олег го е правил,но при Страцимир го усещам различно. Не знам защо.

 

-Не мога да си представя мъж като теб да чисти. - тихият му смях ме изпълни с приятни чувства. 

 

-Не ме познаваш. - тук си замълчавам. Наистина не го познавам. Няма как да си правя такива прибързани изводи. Страцимир повдигна глава и очите ни се срещат. - Бих те целувал цял ден. -Не знам какво се случва с мен,но и аз искам това да направи,но вътрешното ми Аз отново ме връща в реалността. 

 

-Трябва да работя. - Страцимир впи устни в моите и забравям за всичко. Ръката му се раздвижи и за моя огромна изненада я вкара под дънките ми. Вярно,те са ми малко по-големи,затова ги използвам за работа,но не очаквах да го направи. Докосна клитора през бельото ми и получавам силен срив от усещания. Ръката му е там,но имам чувството,че е навсякъде по тялото ми. - Господи! - отново се извивам в дъга и така устните ни се отделят. -Аз…аз…- стискам завивката под нас и простенвам.

 

-Толкова сладко стенеш. - Страцимир стисна брадичката ми за да го погледна и дългите му пръсти са вече под бельото ми. Затварям очи,когато направи няколко кръга по клитора. - Ти си най-красивата жена,която съм виждал. - в момента не мога да мисля какви ги говори,мога само да усещам. -И ще бъдеш моя. - натиск след натиск губя самоконтрол и напълно се отпускам. - Моя,Амая! - прошепна той в ухото ми. 

 

-Твърде силни думи за мъж,който не ме познава. 

 

-Не ми трябва повече време за да знам,че ти ще бъдеш жената до мен. -озадачена съм от признанието му. Гласът му не поддаде. Беше твърде уверен. 

 

-Знаеш ли…- с огромно нежелание го отблъсквам от себе си и ставам от леглото. - …не може да говориш така. - оправям дънките си и излизам от спалнята.

 

-Амая! - поклащам глава и отивам към кухнята за да си налея чаша с вода. Раздразнена съм и твърде възбудена. -Не ти ли се е случвало да…

 

-Не,спри! - отпивам от водата и твърде рязко пускам чашата на плота.

 

-Ти ме харесваш. - харесвам го ,но ми писна всичко да се случва чрез секс,а не да ме опознаят като човек. -Прав ли съм? - Страцимир е зад мен и тежко издишва в косата ми. Отново възбуждащия му аромат се впива в ноздрите ми,карайки ме да се завъртя и да го погледна. Аз съм недоверчив човек,но тези негови очи излъчват спокойствие и доверие. 

 

-Тръгни си! - стискам плота и едва се сдържам да не докосна косата му. Непокорна е и само те подтиква да я разрошиш още повече. -Моля те! 

 

-Когато ми се молиш и ми е трудно да не те послушам. -  дръпна ластика от косата ми и прокара пръстите си през нея. През това време не поглежда към очите ми,а към косата. - Толкова е мека. - приближи се и много деликатно допря устните си към моите. -Ще се чуем! - чудя се как ще се чуем като ми няма номера. Вече няма значение. Останах сама и мога да се залавям за работа. Половин час закъснение ще ми коства много и трябва бързо да действам,но само като вляза в спалнята и виждам себе си на леглото и Страцимир над мен. 

 

За пореден път тялото ми се разгорещи и усещам как мокротата предизвикана от пръстите му полепва по бельото ми. Колкото и да се дърпам,искам пак да го видя и да усетя устните му навсякъде по кожата ми. 

 

Всяка подобна мисъл е колкото грешна,толкова и правилна. 

 

 

Девета глава

Страцимир

 

 

 

-Колко пъти човек може да обича? - попитах аз моят гост тази вечер. Симеон е седнал на дивана и отпива от шишето с бира. В момента гледаме филм по HBO и нямам и най-малка представа как се казва. Умът ми е зает само с мисли за Амая и това,което се случи в апартамента на майка ми. Да си призная ,не очаквах тя да бъде там. Случайно реших да посетя майка и да поговорим за семейното събиране в неделя. Закъснях за една среща ,но нищо не може да замени интимния момент с Амая. Изминаха няколко часа от срещата ни,а аз все още усещам побъркващия аромат по пръстите си. Не знам как ще издържа до следващото ни виждане. Искам отново да погаля набъбналия ѝ клитор. 

 

-Според мен един път. - Симо си пое въздух и издиша. С това си действие подозирам за кого мисли в момента. За Елеонора. Той истински я обичаше и не вярва,че отново може да се влюби. 

 

-Всичко опира до нагласа. Ако искаш да продължиш напред,ще мислиш по друг начин. -Симо мълчи и се прави ,че гледа филма за корумпираните ченгета с Дензъл Уошингтън. 

 

-Не знам! В главата ми е пълна каша.- за разлика от Баян,който всичко приема с лека ръка и сякаш не му пука за нищо,аз и Симо приемаме проблемите по друг начин. Много време отделяме да обмислим нещата и повечето пъти не е в наша полза,за съжаление. -Имам чувството ,че е навсякъде. Виждам я като булка ,но никога не стига до мен. Изчезва преди да се опитам да се приближа. - положението със Симо взе да става сериозно и това ме притеснява. Изминаха две години,той е в същото състояние. Не знам как да му помогна за да я преодолее. 

 

-Мислиш ли….- изправям се от дивана и пристъпвам към кухнята за да си взема още една бира. Апартамента,в който вложих всичко,което имах е нещо,което не беше от мечтите ми,но се задоволих и с толкова. Поне едно научих. В живота трябва да оценяваме,това което имаме. От пет години правя това и не се оплаквам. Обзавеждането е изцяло моя идея.Ася не беше притенциозна. Хареса начина ми на мислене и то заради бъдещето ,което планувах,а именно децата. Избрах еднакъв под във всички стаи. Създадох отворена атмосфера без много мебели. Да имат свобода да бягат. По прозорците съм сложим леки пердета,нищо кичозно. Предпочитам естествената светлина. Диванът и фотьойлите във всекидневната са от твърда дървесина,отново съобразено заради децата. В кухнята поръчах разтегателна маса. Полезна за роднини и гости. Декорът в детската стая е с неутрални и пастелни нюанси. Тъй като нямам деца,стаята е в очакване и е празна. В спалнята държах да има бюро за работа. Има случаи,в които прехвърлям работата си у дома. Съвсем скромна стая със сиви стени,сива спалня и сиво-бял гардероб.Нищо особено. -...че не е нужна една консултация със специалист? - досега таях всичко в себе си и най-сетне го казах. 

 

-Не съм мислил. -  Симо продължава да не ме поглежда при всяко негово изказване. Неудобно ли му е,не мога да разбера? Познаваме се от училище. Никога не се е държал така. Какво прави една жена с приятеля ми. На моменти не мога да го позная. 

 

-Все още спазваш сделката,нали? - вече и в това се съмнявам. Симо отсечено кимна с глава и отново отпи от бирата. Тази вечер не му се пие. По-малки глътки и едва до половината на шишето. -Случило ли се е нещо?

 

-Елеонора е родила. -вече всичко придобива смисъл. Затова е искал да дойде до вкъщи.

 

-Откъде знаеш?

 

-От социалните мрежи. - заради шибаната новина отпивам доста дълга глътка. Чак се закашлям. -Ще тръгвам. - Симо остави бутилката и стана от дивана. 

 

-Филмът не е свършил. - безразличието в очите му ме кара да се чувствам ужасно,а няма за какво. Просто тя беше грешен избор. 

 

-Искам да съм сам. - единственото,което мога да направя е да се съглася. Изпращам го до вратата и без думи се сбогува. Затварям я и тежко въздъхвам. Каква каша. След като е разбрал,сега още повече ще се затвори в себе си. Лошото е,че ако човек не иска да му се помогне,нищо не можем да направим. При него е осъзнаване,воля да се справи с положението си. 

Сядам на дивана и поглеждам към телевизора. Излъгах,филма е свършил. 

 

Изключвам телевизора и изваждам телефона от джоба. Усмихвам се на номера,който взех от телефона на Амая. Не постъпих правилно. Не съм такъв човек да ровя в чантата на някого и да влизам в личната ѝ информация.  Нямаше парола и се възползвах. Отстрани изглежда ,че съм луд по нея. Може и така да се каже,щом направих това ужасно нещо. 

 

От няколко часа се чудя дали да не ѝ пиша и мисля,че втората бира ме подтиква да го направя. 

 

Страцимир: Спиш ли? 

 

Очаквах да не ми отговори,но ме изненада като почти веднага ми писа. 

 

Амая: Откъде взе номера ми? 

 

Страцимир: Какво значение има? Търся начини за комуникация. Ясно заяви,че не искаш повече да се виждаме. Не ме харесваш,но аз искам да те опозная като човек и творец. 

 

Изпращам съобщението и се чувствам като тийнейджър. Това ме навява на стари спомени. Макар и малко да са хубавите,аз ги съхранявам някъде дълбоко в себе си,чакайки удобния момент да ги споделя на моят спътник в живота.  

 

Амая: За да ме опознаеш,трябва да ти имам доверие,а не да навираш езика си в устата ми.

 

Съобщението ѝ искрено ме разсмя. Харесва ми колко е пряма. Няма нищо по-хубаво един човек да е открит пред другите. 

 

Страцимир: Добре! Нека да започнем от тази вечер. На живо. 

 

Амая се замисли и може би малко прибързах. Аз съм на принципа,че колкото повече време изчакваш,толкова повече човек губи интерес към теб. В моят случаи е хубаво да я настъпя както се казва, за да разбера дали наистина има някакъв интерес. Днес не се дърпаше,целуваше ме силно и страстно,така както и аз. Една жена,която не се интересува от даден мъж,никога няма да позволи да я целува. На Амая ѝ оказвам въздействие. Беше видно и честно да си призная това ме накара да я целуна. Тя трепереше. Имаше момент,в който я чух да издава вид скимтене. Харесва ме и не може да ме излъже.

 

Амая: Не мога да се срещам с мъж,когото не познавам и то посреднощ. 

 

Страцимир: Да не би да имаш вечерен час? 

 

Амая: Лека нощ! 

 

Страцимир: Ако не може да заспиш,ела на ул.”Цветна градина” 59 А. 

 

Амая повече не писа. Не,че очаквах нещо друго,щом написах адреса си. Това беше една тактика,в която ѝ давам позволението си по всяко време да ме посети. Няма да я целувам ,няма да я докосвам. Подготвил съм нещо различно и според мен ще бъде изненадана. 

 

……………………..

 

Събуждам се от почукване на вратата. Интересното е ,че никой от моите познати и приятели не чукат.  Всеки натиска звънеца. Само се моля да не е баща ми. Той обича да идва по никое време и да разваля спокойствието ми. За последно го видях след като се върна от почивката си на Хаваите. Подсети ме за вноската,преведох я и от тогава не ме е търсил. Нас ни свързва само парите и бизнеса,нищо повече. 

 

Все още сънен дотътрям се до вратата и със замах я отварям.

 

-Амая! - трябваше аз да я изненадам,оказа се ,че тя ме изненада. Решила е все пак да дойде. 

 

-Събудих те. - не беше въпрос,но кимам с глава. -Извинявай,ако искаш ще тръгвам. 

 

-Не! - отдръпвам се настрани за да влезе. Амая прекрачи прага и събу обувките си. Облечена е със суитчър,който е твърде голям за малкото ѝ тяло и обикновени дънки. Обожавам да виждам косата ѝ пусната,но сега е прибрана в стегнат кок. -Настанявай се. Искаш ли нещо за пиене? -почесвам се по главата и пристъпвам към кухнята. Чак сега се усетих,че не съм светнал нито една лампа. 

 

-Вода. - няма да я питам защо е дошла,ще я заведа там,където ще се чувства в свои води. Искам да спечеля доверието ѝ. 

 

-Заповядай! - подавам чашата на Амая и с тънка усмивка я прие. -Ще ми дадеш ли минутка?

 

-Разбира се! - притеснена е и сега ще я успокоя,но първо ще си оправя леглото и ще се преоблека. Изваждам един спортен екип от гардероба и набързо се преобличам. Леглото е оправено,само остава да си измия зъбите. Няма да я целувам,стига тя да не поиска. - Чувствам се неудобно и ще тръгвам. - извика тя. Само като я чух и с четката в устата,излизам от банята.

 

-Никъде няма да ходиш. Щом си тук,значи си го искала. - хващам я през корема и я спирам пред вратата.- Ела! - повдигам я от земята и с нея влизам в банята за да измия пастата от устата си. 

 

-Хей,пусни ме! - пъргава е и едва я държа с една ръка.

 

-Стой мирна! - измивам устата си и я водя към детската стая. 

 

-Страцимир,ако не ме пуснеш,ще избухна и…- отварям вратата и Амая млъкна.

 

-И? - пускам я да стъпи и Амая тръгна към статива и малката маса оборудвана с моливи,бои и пастели. 

 

-Защо?- Амая седна пред статива и с пръсти докосна бялото платно. 

 

-Казах ти,че искам да опозная творчеството ти. Чрез него ще придобия представа за самата теб като човек.-Амая се обърна и изненадано ме погледна. Не знам какво прочете в очите ми ,но нейните се насълзиха. 

 

-Ти си нереален. - тихо каза тя,но аз я чух. Ще си примълча и ще застана до нея. Искам да я гледам,ако трябва цяла вечер. Как ръката ѝ прави всичко това,което видях на изложбата. Като творец,тя прави картините да изглеждат реални. Жив пример е картината в спалнята. -Какво да нарисувам? 

 

-Мен! - Амая за пореден път е изненадана,а за мен това е начин на сближаване. Доверието се гради на база честност и надежда. Честността е добродетел,а надеждата се крепи на база личните качества на човек. Колкото повече качества има всеки един,толкова повече се осмисля състоянието на човека. 

 

-Не съм сигурна,че…-прекъсвам я с рязкото издърпване на стола,който умишлено оставих до вратата. Неприятният шум от суркането спира,когато сядам на известно разстояние от нея.

 

-Рисунката ще докаже каква е реалната ти представа за мен. - Амая извърна поглед и се замисли. Може би всичко това ѝ идва в повече и не може да разбере дали е правилно,но моите разсъждения са такива,че всеки творец може да вникне в очите на човека срещу себе си. Там е истината,там е и бъдещето. 

 

-Облегни се и леко се разкрачи. - не показвам емоция,просто изпълнявам. -Наклани глава….Чакай! - Амая се изправи и с ръка съвсем леко завъртя главата ми. -Ще ми позволиш ли? - не знам какво иска да направи,но и давам пълна свобода на действия. 

 

-Да! - когато прокара не един ,а цели три пъти пръстите си през косата ми ,едва не я сграбчих. 

 

-Мисля,че така е добре. - не знам какво е направила с косата ми ,но кичури коса докосват малка част от челото и ушите ми. -Гледаш към мен. - Амая се връща на стола и ме погледна. Много дълъг поглед,който буквално ме изгори. Има нещо интересно в тази жена,но все още не мога да разбера какво е то. -Не трябва да мърдаш. 

 

-Не ме разконцентрирай. - Амая се усмихна и започна да твори. Колкото повече се взирам в стойката ѝ,ръката ѝ и как леко накланя глава,сякаш го гледа под друг ъгъл,все повече се уверявам колко е даровита. Сега е в неин свят,където прецизността и контрола вършат страхотна работа с ума ѝ. Всеки един човек трябва да контролира живота си по един или друг начин за да се справи с всички препятствия. Това е възложено при нас хората. Ако загубиш този контрол,както Симо направи, всичко отива по дяволите. -Кажи ми честно, какви очаквания имаше преди да дойдеш? 

 

-Не и това,което правим в момента. 

 

-Впечатлена ли си? -Амая взе един от пастелите и се приближи към платното. Никога не съм предполагал,че ще наблюдавам отблизо как един художник рисува и то точно мен. Изумително е. 

 

-Не съм свикнала…- Амая спря да рисува и сведе поглед към земята. - …на този вид отношение. Статива и всичко това е твърде много за мен. Чувствам се специална,а не трябва.  

 

-Защо не трябва? - Амая не отговори,започна да рисува с пръсти върху платното. Оставам я да твори,може по-късно да реши да ми каже. Намествам се на стола и след всяка изминала минута, Амая става все по-съсредоточена и използва повече пастели. 

Нямам представа колко е часа,все още е тъмно навън,но за сън не мога и да помисля. Стоял съм буден цяла вечер за да премислям какво ще се случи за напред,как ще ми се развие живота и дали ще създам семейство. Когато си сам, много често такива мисли те връхлитат. Сега мога да мисля само за това как успях да я вдъхновя. До колкото съм запознат,един художник му е нужна муза за да твори. Така е и с авторите на книги. Надявам се ,че е преоткрила музата и не само сега,а и по-нататък,чрез моят подход. Да се опознаем чрез изкуството. 

 

-Готова съм! - ставам от стола,усещайки напрежение в тялото си заради продължителното седене без да мърдам и се приближавам към картината. -Харесва ли ти? -не гледам картината,гледам нея. Усмивката озарява лицето ѝ,на моменти докосва с пръсти части от моето лице,тя е доволна от себе си,така и аз съм доволен от завършека. 

 

-Да! - Амая повдигна глава и продължи да се усмихва. 

 

-Наистина ли? - изкуството я променя и няма нищо по-хубаво от това да я видя щастлива. Кимам с глава за да се увери,че е така. -Благодаря ти! - изненадващо за мен,тя скочи от стола и ме прегърна. Отвръщам на прегръдката с повдигане от земята. Амая е мъничка и е с поне тридесетина сантиметра по-ниска. Мога да я нося с часове и няма да ми тежи. 

 

-Искаш ли да си починеш? Аз ще спя на дивана. 

 

-Не искам да те притеснявам. - пускам я да стъпи и стискам брадичката ѝ за да ме погледне. 

 

-По никакъв начин не ме притесняваш. - повеждам я към коридора и отварям вратата на спалнята. -Ще сменя чаршафа и…

 

-Не! - толкова бързо ме прекъсна ,че повдигам вежди от почуда,карайки я да сведе глава за да не видя недобството ѝ. -Исках да кажа,че няма нужда. 

 

-Както желаеш! - издърпвам одеялото и долавям погледа ѝ към картината. Помислих,че ще каже нещо,но си примълча. -Ако има нещо ме събуди. -от притеснение преплете пръстите на ръцете си. -Лека нощ! 

 

-Лека нощ! - затварям вратата и се връщам в детската стая. Не очаквах за толкова кратко време да нарисува толкова съвършен портрет. Интересното е,че на изложбата не видях картини рисувани с пастели,но тази е изцяло с пастели. Доловила е всеки един детайл от лицето,косата,дори дрехите,които са по-скоро за тренировка или за вкъщи. 

 

Сърцето ми буквално полудя само докато се взирам в картината. Тази вечер е моето крайно осъзнаване на нещата. Искам да ѝ помогна да се развива,стига тя да ми позволи. Дарбата ѝ е ненадминато средство за успех. И за този успех ѝ трябва тласък. Изложбата е първата стъпка,но рекламата,която ще направя ще ѝ даде този тласък. 

 

Амая ще се превърне в един завършен творец и то съвсем скоро. 

 

…………………………….

 

 

Шум от отваряне и затваряне на шкафове ме накара да отворя очите си. Първото нещо,което винаги правя,когато се събудя е да проверя колко е часа. 07:25,вече съм закъснял за сутрешния крос с момчетата и се учудвам,че не са ми запалили телефона от звънене. Вземам го от масата и пред очите ми се появява чиния с бъркани яйца. 

 

-Добро утро! - вдигам поглед,виждайки сладката Амая облечена в моя халат. Все повече ми харесва присъствието ѝ в дома ми и ще свикна,а тя едва ли ще бъде на същото мнение. Предпазлива е и това ме навежда на мисълта,че е преживяла нещо в миналото. 

 

-Добро…- гласът ми се е загубил и се наложи да се прокашлям. - …Добро утро! 

 

-Нямам представа как пиеш кафето си,затова съм подготвила вода, захар и мляко,сам да си го направиш. 

 

-Благодаря! - леко се надигам и с поглед я проследявам до кухнята. Халатът е два пъти по-голям,чак се влачи на земята,но така като гледам това не я притеснява. -Взела си душ. - Амая ме погледна през рамо. 

 

-Да! Надявам се да нямаш нищо против. - поклащам глава и сядам на дивана. Амая изглежда така сякаш е спала цяла вечер,а дефакто съня ни е бил не повече от три часа. Чувствам се като пребит. 

 

-Отдолу гола ли си? - сутрешната ерекция започна да ме дразни и в момента си я представям гола и възбудена под мен. Амая се приближи с още една чиния и седна на фотьойла. 

 

-Има ли значение? - прикривам ерекцията си с одеялото и потърквам лицето си с ръце. 

 

-Може би. 

 

-Така като гледам и ти си гол. - по принцип спя чисто гол,но тъй като тя е тук,съм по боксерки за да не я възмутя по някакъв начин. Поглеждам я и очите ми се спират на разтворената част между гърдите ѝ. Тя няма големи гърди,което за мен не е никакъв проблем,аз имам друг фетиш. Към обли,розови или тъмно кафяви зърна. Колкото по-големи са,толкова повече ме възбуждат. Пъшкам и се опитвам да не превключа на режим “Тя е моя” за да не проверя какви са зърната ѝ. Имам нужда от разсейване и смятам да си направя кафе. Амая ме наблюдава и след малко разбирам защо,одеялото е паднало и вижда ерекцията ми. 

 

-Ще се облека. - изправям се и Амая се размърда на фотьойла. Пристъпвам към банята и се спирам пред мивката. Свръх възбуден съм и в момента трябва да си ударя леден душ,но само ще си измия зъбите и лицето.

 

-Защо каза ,че съм твоя?- едва не изтървам четката само като чух въпроса ѝ. 

 

-Защото те харесвам. - почиствам лицето си с кърпа и се обръщам към нея. Вече не ми пука дали ще види ерекцията ми. Едва ли е девствена. Не ми изглежда и на моралистка. 

 

-Защо? - притеснена е,щом се опита два пъти да затъкне кичур коса зад ухото си. 

 

-Защото си естествена. - снощи се появи в небрежен вид,нямаше грим по лицето си. Виждам,че има чанта,ако искаше да носи грим,щеше да се гримира още като се събуди ,но не го е направила. Амая има естествена красота и ще е грешка,ако добави много грим на това лице. - Усещам добротата ти,усещам и болката ти. - приближавам се към нея,знаейки,че мога да я уплаша и да си тръгне. - Таиш нещо в себе си,прав ли съм? -Амая извърна поглед и видимо се разтревожи. -Позволи ми да те опозная.

 

-Не съм сигурна,че си подходящ. - затъквам същия кичур,който се опитваше да прибере. 

 

-Подходящ за какво? 

 

-За реалността. - нямам идея за какво точно говори,но предусещах ,че има нещо,което крие. Може да е сгодена,може да има дете. 

 

-Каква е тя? - както предположих,тя се уплаши. Влезе в спалнята и затвори вратата. -Амая! -посреща ме мълчание. -Влизам! - няма ключ за да заключи вратата,така че мога да вляза. Виждам я да лежи на леглото и тихо да плаче. Реакцията ѝ ме обърква. Толкова ли е сериозно,че я заварвам по този начин? -Кажи ми какво те мъчи! Ще ти помогна. 

 

-Не може да ми помогнеш.  -така искам да ми позволи да я взема в ръцете си и да я успокоя.

 

-Защо така мислиш? 

 

-Защото…защото…- вече не мога да чакам. Лягам зад нея и я прегръщам. Амая се скова,но не ме отблъсна. -Обичам я,но ми е тежко. -повдигам се и объркан я поглеждам. За какво говори? -Трябва да съм силна,а съм толкова слаба и жалка. Наранявам хората,наранявам и себе си. - Амая започна повече да ридае и това ме подтикна да я притисна към себе си за да усети подкрепата ми. Излива болката си и може би точно от това има нужда. Ще ѝ дам време да реши дали съм правилния човек за да ми сподели.

 

-Амая,погледни ме! - много бавно завъртя главата си и само като виждам съкрушеното ѝ лице,допирам устните си към нейните. Не се отдръпна,а смело плъзна езика си между устните ми,искайки достъп. Веднага ѝ го давам,усещайки мигновенния ѝ сладък вкус. Притискам я към леглото и задълбочавам целувката. Амая прокара пръстите си през косата ми,карайки ме да пусна косата ѝ и да направя същото. 

 

-Страцимир…- задъхана изрече името ми. Избърсвам сълзите ѝ с палец и приглаждам кичурите коса паднали пред лицето ѝ.

 

-Ела тази вечер.Ще направя вечеря. 

 

-Ще си помисля. -Амая се изправи и стана от леглото. -Трябва да тръгвам. Ще закъснея за работа. - Полудявам по тази жена,а тя даже не го осъзнава. 

 

-Добре! - оставам я да се облече и си правя ново кафе. Още не съм отпил и на вратата се позвъни. Няма кой друг да е ,освен Симо и Баян. Не отидох на сутрешния крос и сега ме проверяват. Отварям вратата и в същото време Амая излиза от спалнята напълно облечена и готова да си тръгне. 

 

-Коя е тази? - жената,с която си мислих,че ще прекарам остатъка от живота си настървено прекрачва прага на домът ми. Амая стои като препарирана и не знае какво да каже. 

 

-Ася,успокой се! 

 

-Чукаш ли я? - поставям ръката си върху челото и тежко издишвам. 

 

-Коя сте вие? - попита Амая с треперещ глас. 

 

-Аз съм жена му. 

 

-Какво? - извика Амая. 

 

-Ася,какво по дяволите?- хващам ръката на Амая за да не тръгне,но толкова изненадващ шамар се залепи за бузата ми,че инстинктивно я пускам. 

 

-Ти си поредният лъжец. -Амая хукна към стълбите и тъкмо да я последвам, Ася затвори вратата. 

 

-Ти нормална ли си? -извиквам аз,крайно вбесен от глупостите ,които наговори. 

 

-Ние сме един за друг,не го ли разбра? - прокарвам ръцете си през косата и силно изръмжавам. 

 

-Излез от домът ми! 

 

-Нашият дом. - отварям вратата и с ръка посочвам стълбите. 

 

-Излизай! - Ася скръсти ръцете си под гърдите и наперено вдигна брадичка. -Веднага! - изкрещявам аз,карайки я да спре да се държи така и да осъзнае ,че съм напълно сериозен. Затръшвам вратата и вземам телефона от масата за да набера Амая. Не ми вдига. Набирам я още два пъти и все същото.

 

Мамка му! 

 

Десета глава

Амая

 

 

Какъв късмет трябва да има човек да попадне на още един женен мъж? При мен всичко е възможно,в това съм се убедила напълно. Моят живот ще си остане все така, сив и прозрачен. Без никаква промяна. Остана ми да се боря за малко щастие,за един красив спомен. 

Избърсвам сълзите по лицето си и тичам колкото сили имам. Мразя,когато толкова бързо се доверявам и толкова неусетно ми се забива нож в гърба. 

 

Притискам чантата към гърдите си и за малко спирам,колкото да си поема въздух. Вече съм далеч от тях. Няма опасност да ме е проследил,а и да не е луд да остави жена си. Такива като мен са начин за развлечение,нищо повече. Използват ме и после ще ме захвърлят,когато вече не съм удобна. 

 

С натежало сърце се качвам на такси,знаейки,че ще ми излезе скъпо,а сега е най-неподходящия момент да влизам в такъв разход. Отидох при Страцимир с надеждата най-сетне да открия някой,който иска да ме опознае като човек и творец и не мислих толкова за парите. Помислих,че е едно ново начало. Няма да съм сама сред този жесток свят ,ще имам опора,но ето,че пак нищо не е на моя страна. Потъвам като един кораб в океана и само сестра ми ме кара да изляза на повърхността и да продължа напред. Моята малка Миха. Бори се със синдрома и слава богу лечението ѝ върви по план. Може моят живот да е далеч от успех,но поне нейният да стабилизирам. Все пак за това живея. За нея. 

 

Слизам от таксито и изваждам телефона за да се обадя на доктор Шопов. Всяка сутрин звъня за да се уверя,че е добре и да попитам кога е най-удачно да я видя. Заради лекарствата,които приема,през повечето време тя спи. 

 

-Здравейте,доктор Шопов! Обажда се Амая. Как е сестра ми?

 

-Здравей,Амая! Състоянието на Михаела е добро. Преди малко бях при нея. Бори се и това е хубаво. -за миг си отдъхвам от чутото.

 

-Кога мога да я видя? 

 

-Ела следобед. Към четири часа. Тогава тя е будна и може да я видиш. 

 

-Добре! Благодаря ви! 

 

-Като дойдеш,ще говорим за физиотерапията,която ще е много важен етап за възстановителния ѝ период.- потърквам очите си с пръсти,подозирайки какво ще се наложи да чуя. 

 

-Извинявам се за въпроса,колко ще ми струва един физиотерапевт? 

 

-За жалост добрите физиотерапевти не работят със здравната каса и пакетните цени до десет посещения е към 500 лв. - силно стискам очи от притеснение. Това е твърде много за моят бюджет. Господи. Какво ще правя? Нищо друго не ми остава,освен да организирам още една изложба. След като мине събитието на Сиси,ще говоря с Лияна. Тя е единственият ми шанс. Тя е моето спасение,без нея буквално съм загубена. 

 

-Благодаря ви! Дочуване! 

 

-Чао,Амая! - затварям на доктор Шопов и сдържам сълзите си. Вече ми писна да плача. Трябва да се радвам,че е добре и все ще измисля вариант да намеря тези пари. Всичките тези мисли са окуражителни за момента,след един час ще се чудя какво да правя и пак ще бъда разстроена. 

 

-Босс ждет вас!(Шефът те чака!)- само като чух гласа на Алик и рязко се обръщам. Черната лъскава кола е спряна до тротоара,а Алик ми отваря вратата отвътре и чака да се кача. Не го мисля много. Така или иначе трябва да поговоря с Олег. Не може вече да продължаваме по този начин. Ще приключа взаимоотношенията си с него и ще отида на работа.

Качвам се на задните седалки и със затаен дъх поглеждам през прозореца. Ароматът на Алик изпълва ноздрите ми и колкото да не се харесваме, мъжките аромати са въздействащи. Използва не толкова силен одеколон,какъвто използва Олег,но ароматите на приятеля му са взривоопасна комбинация. Кожа,сандалово дърво,мускус и лек мирис на лавандула. -Оденьтесь!(Облечи се!)- Алик ми подаде черна чанта с дрехи и чифт обувки на ток.

 

-Сериозно?! - в чантата има черна сатенена рокля с остро деколте. Аз да не съм уличница. Какво се опитва да ми каже, Олег? -Няма да я облека. - Алик ме погледна с присвити очи през огледалото за задно виждане. Получавала съм всякакви погледи от негова страна,но този го тълкувам като предупреждение. Стискам зъби и разпъвам роклята до мен. Как се очаква да се облека като той е тук? -Не гледай! - Алик не ми обърна внимание,продължи да шофира. Свалям тениската,притеснена,че ще гледа,но не го направи. Прикривам гърдите си с тениската и с другата ръка нахлузвам роклята. Свалям дънките по краката си и поглеждам към гърдите си. Със сутиена ,който съм и деколтето определено се набива на очи. Не съм свикнала да се обличам по този начин. На мен просто не ми отиват,аз съм дребничка,с малки гърди и е трудно да облека нещо подобно. Събувам чорапите и маратонките и обувам тези красиви затворени обувки на ток. Закопчавам верижката,която минава през глезена и прибирам дрехите си в чантата. -Къде ме водиш? - Алик отново ме погледна ,този път не виждам предупреждение в очите му,но и никаква емоция. Вече взех да се чудя дали някога се е усмихвал. Толкова сериозен мъж никога не съм срещала. 

Поглеждам през прозореца,мислейки как преди час бях при Страцимир,а сега съм на път за среща с Олег. Отстрани изглежда така,сякаш съм жена на повикване и точно заради това се чувствам ужасно. А и с това облекло, кой знае къде ме води този намусен руснак. Очакванията ми не са хубави. С Олег по някакъв начин сме свързани,но не искам да правим секс,а да приключим. Той никога няма да спре сватбата. Не искам да бъда любовница,а жена, която да обича.

 

Алик най-сетне спря колата. Не познавам този район. Нямам идея в кой квартал сме,но е много тихо и безлюдно,което предвещава нещо лошо. С треперещи крака слизам от колата. Алик направи същото и застана зад мен. Явно трябва аз да водя,макар да не знам на къде да вървя. Поглеждам го и никакъв знак. Добре,тръгвам само напред ,към двете сгради пред очите ни. Не ме спира,затова продължавам. Стискам дръжките на чантата си и колебливо стъпвам. Обувките са удобни,но не и пътя. Има чакъл и е неравен. Чудя се какво е това място. Сградите са съвсем обикновени,нищо специално. И двете са на три етажа и от прозорците не се вижда нищо. Може да са такъв тип отвън да не се вижда,само отвътре. Спирам пред вратата на едната сграда и изчаквам. Нито Алик,нито аз се опитваме да я отворим. 

 

-Амая! - Олег отваря вратата и ме хваща за ръката. 

 

-Къде съм? - поглеждам през рамо за да се уверя,че Алик е зад нас. Пъхнал е ръцете в джобовете на панталона и е свел глава. 

 

-Ще те запозная със семейството ми. - изненадана съм. Това е сериозна стъпка за хора,които ще градят бъдеще. Ние такива ли сме? -Всеки път казваш,че не знаеш нищо за мен. 

 

-Знам достатъчно. Имаш годеница,а аз съм ти любовница. - Олег спря и ме придърпа към себе си. Толкова хубаво ухае,че сърцето ми препуска. 

 

-Недей! - пусна косата ми и я отметна от раменете. Сведе поглед към гърдите и плъзна пръста си между тях. -Толкова си красива. - опита се да ме целуне ,но бързо извъртам глава. Това го ядоса ,щом ме стисна за челюстта и силно сблъска устните си към моите. Изхленчвам при рязкото влизане на езика му в устата ми. 

 

-Олег! -задъхана се отдръпвам от него.

 

-Къде беше? Алик ми каза,че не си спала във вас. - хвана ме за ръката и ме задърпа по тъмния коридор.

 

-Бях на гости при една приятелка. -с крайчеца на окото виждам ,че ме наблюдава,но не смея да го погледна. 

 

-Лъжеш ме. 

 

-Ти постоянно го правиш. -Олег зави към друг коридор и ме подкани да изкачим стъпалата за втория етаж. 

 

-Друг ли имаш? - отново ме придърпа към себе си и ме стисна за дупето. В момента не знам как да отговоря на този въпрос. Не знам и къде сме. Какво правим тук и дали всичко ,което казва е вярно. Обстановката е страховита и се чувствам като на разпит. 

 

-Не! - Олег започна да целува врата ми и с това му действие се чувствам неудобно пред Алик. Не гледа към нас,но ми стига ,че е толкова близо. 

 

-Олег,моля те! Нека да приключваме със срещата. После съм на работа. 

 

-Няма да ходиш. - не може да ми казва какво да правя. Не той се бори сам в живота,аз завися от тези пари. 

 

-Ще отида! - Олег ме побутна да вървя. 

 

-Вече се обадих и няма да ходиш. - рязко спирам и едва се сдържам да не му лепна един шамар. 

 

-Кой си ти,че ще решаваш дали ще ходя на работа или не? 

 

-Този,който ти дава пари за да поддържаш здравословното състояние на сестра ти. - колкото и да искам да опровергая думите му,това е самата истина. Първите ни срещи не бяха с такава цел, да го използвам по този начин. Знаех,че има пари,но нямах съвестта да го направя. След като разбрах,че е сгоден,аз се промених. Молих го да ми дава пари. Грозна постъпка,но нямах избор. Унижението се преживява, но не и болката,която изпитва Михаела.

 

-Не е честно! - Олег ме стисна за ръката и спря пред една стъклена врата. Отвън сградата не прави впечатление,но отвътре мирише на ново,сякаш наскоро е направен ремонт. 

Веднага се сковавам,когато виждам дълга стъклена маса по средата на помещението. Пред тази маса са се настанили трима мъже облечени в изискани костюми. Такъв какъвто е и на Олег. Пред панорамния прозорец стои една закръглена брюнетка в строг делови костюм в тъмно синьо,а до нея,на разстояние около метър блондинка с дълга коса до кръста. Роклята ѝ е също черна като моята,но по-дълга. Двете са в гръб и все още не ни са усетили,но тримата мъже се взират в нас,по-точно в мен. О,боже! Ще потъна от срам. Олег,какви ги върши? За какво е тази среща? Ясно му заявих,че не искам да бъда със сгоден мъж. 

 

-Това тя ли е? - попита по-възрастният мъж. Двете жени се обръщат и не мога да не бъда възхитена от красотата на блондинката. Може би е на моите години ,с изсечени черти на лицето и големи ярки сини очи. Брюнетката е на възрастта на родители ми и има малка прилика с Олег. Предполагам това е майка му.  

 

-Да! -  Олег издърпва един стол за да седна. -Майка…татко,запознайте се с Амая. -Знам,че в момента трябва да вдигна поглед и да ги поздравя,но не го правя. 

 

-До колко ѝ имаш доверие? - попита баща му с по-рязък тон. 

 

-Достатъчно за да съм сигурен,че ще се справи.

 

-За какво става дума? - прошепвам на Олег.

 

-Не си ѝ казал. - добави красивата блондинка. 

 

-Какво да ми каже? - проявявам смелост и поглеждам към баща му. И той има видими прилики с Олег. Светлата коса,сините очи,изписаните устни,също така и вечно сериозното изражение. 

 

-Подпиши този документ. - Олег отваря една папка и първата дума,на която очите ми се спират е “Конфиденциалност”. 

 

-За какво е всичко това? -поглеждам към майка му,но тя отново е обърнала гръб на всички. 

 

-За да бъдеш моя съпруга,трябва да го подпишеш. -Правилно ли чух? 

 

-Какво? -вместо да ми обясни ,той бръкна в джоба на сакото и извади правоъгълна кутийка. Отвори я и ахвам от удивление. -Господи! - Олег взе нежната огърлица с диаманти и отметна косата ми назад за да я усетя по кожата си. -Олег….-докосвам с пръсти съвършената огърлица. - …обясни ми! 

 

-В семейството имаме правила. Всичко,което кажем в твое присъствие,си остава само между нас. Не споделяш с никой друг. Разбра ли? 

 

-Но…

 

-Официално си моя съпруга. Само подпиши! - не знам как да реагирам. Това някаква шега ли е? Всички ме наблюдават в очакване,а аз не разбирам какво се случва. С тиха въздишка решавам да направя това,което винаги съм правила,когато се страхувам. Бягам.

 

-Не мога! - изправям се и най-неуважително си тръгвам,виждайки Алик да блокирва пътя ми. 

 

-Алик,остави я! Трябва ѝ време. - извика Олег,карайки го да се отдръпне. 

 

-Не е подходяща. - добави женски глас. Не ме интересува какво говорят. Искам да изляза на въздух. Притичвам по коридора и едва не падам пред стълбите. Хващам се за парапета и все повече сълзи мокрят очите ми. Как така ще ми заявява и то пред семейството си,че съм официално негова съпруга? Ами годеницата,за която ще се жени? Какво се е случило с нея? Толкова много въпроси имам,а ме е страх да се върна. Сега и не искам да се връщам при Сиси. Олег ще дойде. Може да не го познавам толкова добре,но знам,че ще го направи. 

 

Излизам навън и до колкото сили имам заради обувките на ток правя бързи и уверени крачки към пътя,където мога да извикам такси. Поглеждам във всички посоки и задъхана изваждам телефона от чантата. Имам десет пропуснати повиквания от Страцимир и едно съобщение. 

 

Страцимир: Амая,чуй ме! Не съм женен. Нямам връзка повече от пет месеца. Ася е бившата ми приятелка и вече всичко е приключило. Моля те,ела да поговорим! 

 

Съобщението е изпратено преди два часа. В момента е почти дванадесет на обяд,след четири часа трябва да отида до болницата. Дрехите ми са в чантата и ще намеря място,където отново да се преоблека. С тази рокля изглеждам на  проститутка. 

 

Прибирам телефона и се качвам в приближаващото се такси. Поредният разход и поредната мисъл,че живота е труден и само смелите успяват да преодолеят трудностите. Парите винаги са били главния проблем и Олег се възползва точно от това,но той не помисли за едно. Нито той, нито който и да е друг,не може да ме принуди да бъда негова съпруга. 

 

 

 

 

Страцимир

 

 

 

 

-Освен проекта на Олег Базилевски,имаме задачата да започнем също по важност проект и то е на Радишев. Срещата мина повече от добре и съм обнадежден ,че ще се справим и с двата проекта в толкова кратък срок. Симо….Баян…- поглеждам към най- добрите ми приятели. Без тях нямаше да съществува “ССБ”. - …вие ще работите по медийното планиране на рекламно пространство като телевизия и радио. Хипермаркетите навлизат на пазара от другата седмица. Искам да вложите най-качествените материали и най-интересния дизайн,в който ще опишете с какво се занимава и кои важни продукти ще направят най-голямо впечатление на клиента. -за разлика от Симо,който днес е припрян за работа,Баян е разсеян. Много се надявам до края на деня да получа добри резултати.

 

-Готов съм! - поглеждам към екипа и правя всичко възможно да пренебрегна присъствието на Ася. Откакто я изгоних от вкъщи е намусена. Държи се надменно с колегите и това много ме напряга. Със Симо и Баян сме избрали правилния екип за работа. Няма интриги,няма излишни приказки. Водят дискусии и се доверявам на преценката им. От години го спазваме и не понасям това,което прави Ася с останалите. 

 

-След малко ще ви изпратя всички детайли. Всеки,който има въпроси знае къде да ме намери. Лека работа! - приближавам се към Ася и я хващам за ръката,дърпайки я към стълбите. Подтискам усмивката си,когато чувам смеха на Симо. Има заразителен смях и е трудно човек да го игнорира. 

 

-Страцимир! 

 

-Не смесвай личното с професионалното.- пускам ръката ѝ и се облягам на стената. 

 

-Избягваш ме. -вдигам глава и пъшкам от безсилие. 

 

-И заради това реши с глупости да напълниш главата на майка ми. -Ася се приближи и се притисна към мен. Пф! 

 

-Трябваше по някакъв начин да привлека вниманието ти. Знам в какви отношения сте и за моя радост винаги ме е харесвала. 

 

-Не е този начина. - отдръпвам се от ръцете ѝ,които не спират да шарят по тялото ми.  

 

-Ще чакам да дойдеш на семейното събиране. - прокарвам ръката си през косата и ядосан пристъпвам към офиса ми. Писна ми от нейните глупости. От пет месеца не сме заедно,а тя не спира да ме тормози. Аз продължих напред,надявах се и тя да го направи. Влизам в офиса и затръшвам вратата. За колко кратко време може да ми вдигне нервите. Разхлабвам вратовръзката си и тежко сядам на стола. Само като се замисля какво трябва да изтърпя в неделя и от гърлото ми се изтръгва животинско ръмжене. И за капак и майка ми ще е там. Ася и тя са една много лоша комбинация. И двете ще ме нападат и кой знае какво са намислили. 

 

-Да! - крещя аз,когато се почука на вратата. Веднага скачам от стола при появата на красивата Амая. Не очаквах да ме потърси,а да дойде направо в офиса не може и дума да става. 

 

-Здравей! Удобно ли е?

 

-Да,влез! - Направи си грешни изводи заради думите на Ася и нямаше как да оставя нещата така. Обадих ѝ се още няколко пъти и не ми вдигна. Да се обяснявам в съобщения е смехотворно,но не ми остави друг избор. -Как си? -не мога да не спусна погледа си от върха на косата до обувките ѝ. Отново е в небрежен вид. Даже не се опитва да ме впечатли като облече прилепнала рокля или нещо подобно. В моите очи, както и да бъде облечена, просто е зашеметяваща. 

 

-Не бих казала,че днес е моят ден…иначе съм добре! Ти как си? -Амая седна срещу мен и кръстоса краката си. 

 

-По-добре! - няма да добавя щом те видях. Твърде банална свалка,а вече съм далеч от такива изрази. -Относно Ася…

 

-Наистина ли не сте заедно? В смисъл не видях да имаш снимки с нея в апартамента ти. 

 

-Не сме заедно. Нямам приятелка. С никоя не се срещам. Проявявам интерес само към една жена и тя е пред очите ми. -Амая сведе поглед и се изчерви. -Дай ми ръката си. 

 

-Защо? - заобикалям бюрото и заставам до нея,предизвиквайки я да вдигне глава и да ме погледне. 

 

-Дай ми я! - Амая колебливо ми даде ръката си,карайки ме бавно да приклекна и да поставя устните си върху кожата ѝ. Гледам я в очите и пак я целувам. 

 

-Страцимир,това е ….- Амая прехапа долната си устна и като мъж,който беше твърде търпелив с нея,издърпвам устната ѝ със зъби. Виждам изненада в изражението ѝ и си мисля ,че не получава често такова внимание.

 

-Какво? - когато искам да се държа с една жена по този начин го правя,но тя си няма и най-малка представа в какъв се превръщам,ако напълно ми се отдаде. Не съм толкова внимателен,нито пък толкова нежен. Ако това е очаквала,ще я разочаровам.

 

-...много мил жест. - колкото да ми се иска да я кача на бюрото си,да я съблека,да видя какви са зърната ѝ и как след това ще набъбнат от пръстите ми, в момента трябва да се въздържам. Ще чакам да го поиска. Тя да реши да ми ги покаже. 

 

-Ще дойдеш ли тази вечер? - отдръпвам се за да не се изкуша на това малко съвършенство. 

 

-Не знам…аз…- Амая притисна чантата към гърдите си,действие,което забелязах,че често прави. Може би е от притеснение или някакъв начин да изрази себе си. -...може би ще дойда. 

 

-Ще дойдеш или не? - извърна поглед и издърпа тениската си,показвайки ми нежното колие на врата си. На пръв поглед ми се вижда ,че са диаманти,но не мога да бъда сигурен, докато не ги зърна от близо. Тази сутрин го нямаше на врата ѝ. Интересно. 

 

-Да! - доволен от чутото сядам на стола и отварям лаптопа. Колкото и да е съвършена,трябва да работя. Проектите чакат. -Това ли е? -явно е учудена от това,което правя,но за да имам клиенти и всичко да тече по мед и масло,е нужно да бъда концентриран.  За Ася винаги това е било проблем. Вечно искаше внимание,докато сме на работа. Не знам как мисли една жена. Искат да са подсигурени,да имат къде да живеят,също така кола и пари,а да не се работи. Всеки месец имам разходи,които чакат да бъдат платени. Баща ми е досаден ,когато става дума за пари. Ако бъдещата ми жена не го разбира това,значи не сме един за друг. 

 

-Амая ….харесвам те,но трябва да работя. Ако искаш стой тук и ме наблюдавай. Ако искаш си направи кафе…-посочвам кафе машината на масата до малката етажерка,в която слагам класьорите на всеки клиент. -...Ако искаш ми говори,аз те слушам. Мога едновременно да правя няколко неща. 

 - гласът ми става все по-дрезгав от мисълта да направя с нея това,което си представям. 

 

-Ами…ще …ще тръгвам. Не искам да ти преча. - Амая се изправи и с разочарование в очите тръгна към вратата. Преди да я отвори, скачам от стола и с тяло я притискам към вратата. Амая изписка и изпусна чантата си на земята.

 

-Не ми пречиш…- отмествам косата ѝ и плъзвам езика си от челюстта до устните ѝ. -...както вече казах,може да правиш каквото искаш,но трябва да работя. - завъртам главата ѝ и толкова бързо я целувам,че не може да свари да преплита езика си с моят. Отдръпвам се и с палец минавам през мокрите ѝ устни. Облизвам пръста си и отново сядам на стола. Амая видимо е изумена от действията ми,а за мен това беше като една глътка въздух. Харесва ми да я виждам по този начин. Замаяна от допира и от целувките ми. 

 

-Кога…м-м…приключваш работа? - приклекна за да вземе чантата си и като едно дете я прегърна. 

 

-В 18:00 часа,но днес може и да закъснея. 

 

-Добре,но как…- прекъсвам я като изваждам кюючовете от вкъщи и ги хвърлям към нея. Амая ги хваща в последния момент и поглежда към тях,сякаш съм ѝ купил най-скъпият пръстен в магазина. -...Сигурен ли си? 

 

-Ако не бях,нямаше да ти ги дам. - надявам се шестото ми чувство да не ме подлъже и тя да е човека,за която я мисля. - Апартамента е на твое разположение. -свеждам поглед към лаптопа и отговарям на един имейл. 

 

-Страцимир…

 

-Да!- продължавам да пиша без да вдигам поглед. 

 

-Това,което правиш е моето спасение. - нямам идея какво означава това,а и в момента не искам да търся отговори. Довечера ще ги получа. Тогава ще положа усилия да я опозная и да разбера кое точно  я тревожи. 

 

 

………………………….

 

Часът е 19:45,закъснявам с близо два часа. За сметка на това,почти завърших проекта на Базилевски. Уеб сайта на туристическата агенция има широка видимост и със SEO оптимизация,ще попадне в първите класации. Доволен съм от резултата,но последната дума е на клиента. Имам още време да развия изцяло уменията си относно маркетинг и у дома ще го довърша. 

Сега ме чака едно малко диамантено съвършенство. Всеки ден си мисля за деня,когато я срещнах и ме остави без думи. Толкова изящество на едно място не съм виждал. Зашемети ме и накара всяка клетка в тялото ми да откликне на присъствието ѝ. 

 

Намирам едно място и веднага паркирам колата. Още е светло навън,денят става все по-дълъг,всичко е зелено и ухае на пролет. Най-хубавото време на годината. Харесвам го заради спомените,макар и малко, фигурират в живота ми. През пролетта създадохме “ССБ”. Най-хубавото,което можеше да ми се случи след като не получих това,което очаквах от родителите си. С малка помощ от скъпия ми баща,аз успях. През тези години целта ми беше да се превърнем в най-успешната рекламна агенция. Главоболията и проблемите си струват,щом всичко върви по план. 

 

Влизам вкъщи с резервния ключ,който винаги държа в един от вътрешните джобове в чантата тип куфар и шумно вдишвам. Апартамента ухае на вкусно ястие и като реакция на миризмата,корема ми изкъркори. Заради важните проекти ,само на обяд успях да намеря време да хапна един хамбургер от близката будка. 

 

-Хей! - оставам чантата на фотьойла и с тънка усмивка се взирам в малката Амая,която за моя голяма изненада е облякла моя тениска. Подухва върху лъжицата за да пробва това,което е сготвила и тихо тананика. Пуснала е телевизора на музикален канал и очевидно не ме е чула да влизам. -Красива,Амая! - свалям сакото си и отвързвам вратовръзката. Хващам я от двата края и два пъти я увивам около ръцете си. Преди да се завърти я придърпвам към себе си с вратовръзката на гърлото ѝ. Амая изпищя и цялата потрепери. - Лошият Кумчо Вълчо е тук! - изръмжавам в ухото ѝ,карайки я да се изкиска. 

 

-Стресна ме,Вълчо. - така хубаво ухае,че навирам носа си в косата ѝ. Отново я е вдигнала,а така ми се иска да бъде с пусната коса и да усещам кичурите между пръстите си. 

 

-Удобно ли ти е в апартамента? - още повече я придърпвам и главата ѝ пада върху рамото ми. Какъв красив врат има,чак искам да го захапя. 

 

-Да,хубав е! 

 

-Удобно ли ти е в тениската ми? -само като виждам как преглъща през вратовръзката и пениса ми откликва. 

 

-Извинявай,изцапах моята с….-не я оставям да довърши,целувам я по устните и ръмжа като същинския Кумчо Вълчо. Какъв мек вкус има. Отново ръмжа и усещам как се притиска още повече към пениса ми. 

 

-Закъснях. - много бавно свалям вратовръзката към настръхналите ѝ зърна. Без сутиен е и едва не започнах да вия като вълк. 

 

-Няма нищо. Разбирам те….. -натискам зърната ѝ за секунда и отдръпвам вратовръзката -  ….Супата е готова. -бях изключително гладен за храна,а сега съм изключително гладен за нейните зърна. Само през тениската си представям ,добре оформени гърди,колкото да ги поеме ръката ми и кафяво-розови щръкнали зърна. Облизвам устни и поглеждам към очите ѝ. Тя също ме наблюдава и ми се струва,че чака да направя това,което искам. 

 

-Нека да вечеряме. - пускам я и прокарвам ръката си през косата. Трябва да се успокоя,а онзи долу напира да излиза. 

 

-Надявам се да ти хареса. -Амая е напълно погълната от супата,а аз правя всичко възможно да се контролирам. -Имаш богат избор на продукти и добавих почти всички зеленчуци. Месото е…добре ли си? - сядам на стола пред масата в кухнята и спирам телевизора. 

 

-Да! - Амая ми повярва и с черпака напълни две малки купи. Само като я помирисах и корема ми изръмжа. От месеци никой не е готвил вкъщи и сега да усетя аромата на готвене буквално ме побърка. Да,храня се навън. Редовен посетител съм в ресторантите в близост,както и много често поръчвам храна,ако съм много уморен и не ми се излиза. 

 

-Пари и трябва да духаш. - повдигам поглед и правя това,за което ме предупреди.Духам. Амая се подсмихна и седна срещу мен. -Винаги ли изпълняваш,това което ти се казва? 

 

-Не! - Амая подухна и това действие напрегна пениса ми. -Винаги ли си толкова естествена? 

 

-Опитвам се да бъда. 

 

-М-м…- опитвам за втори път супата и мога да кажа,че е божествена. -...Имаш и други скрити таланти. 

 

-Същата супа сготвих и на майка ти. - все още не мога да повярвам,че майка ми се нуждае от човек за да почисти апартамента,даже да сготви. 

 

-Нека да не говорим за нея,а да поговорим за теб.- на секундата изражението ѝ помръкна.

 

-Какво искаш да знаеш за мен?- Амая избягва погледа ми и не знам как да го тълкувам. Срамува се или я мъчи нещо. 

 

-На колко си години? Имаш ли родители? Братя и сестри? От колко години се занимаваш с изложби? Как започна всичко? Може би това са въпросите ,които засега ме интересуват. -малкото съвършенство сърба от супата и за известно време беше тихо. Защо си мисля,че в момента обмисля дали да ми каже истината за себе си.

 

-На двадесет и седем години съм. Имам родители,но….м-м…трудно е за обяснение,а и не ми се говори за тях. -кимам с разбиране. Явно това е всеобща болка и на двамата. - Имам сестра. Михаела. Тя е моето слънчице. - за секунда се усмихна след това възвърна сериозното си изражение. -Досега съм организирала три изложби. Това е моят допълнителен доход,освен чистенето на апартаменти.

 

-С кого живееш? - опитвам от супата и се наслаждавам на добре подправеното овкусяване. Отдавна не бях ял нещо толкова вкусно. 

 

-С най-добрата ми приятелка и сестра ми. 

 

-Сестра ти на колко е години? 

 

-На осем. - имам чувството,че след всеки мой въпрос все по-мрачно става изражението ѝ.

 

-Имате голяма разлика. - Амая продължава да не ме поглежда,а това изобщо не ми харесва. Като водим разговор ,предпочитам да ме гледа в очите. 

 

-Да! - отново мълчание и отново си задавам въпроса какво крие. 

 

-Познаваш ли Олег Базилевски? - не ми излиза от главата разговора ,на който случайно се натъкнах. 

Амая рязко вдигна поглед и леко поклати глава.

 

-Не! Кой е той? - решавам да си примълча. Това няма никакво значение. Исках да видя как ще реагира. 

 

-Ще има ли следваща изложба? - Амая стана от стола и остави купичката в мивката. 

 

-Надявам се! - облегна се на плота и ме погледна. -Искаш ли да гледаме филм? - харесва ми предложението ѝ и ще се съглася,но няма как да не забележа ,че тя не зададе и един въпрос за да разбере нещо повече за мен. 

 

-Кой филм? - взимам купата и също я оставям на мивката. 

 

-Не знам! Който избереш. - Амая седна към края на дивана и се сви като малко дете. Нещо я тормози и не знам какво да правя. Очевидно не иска да ми сподели. Може би е твърде рано ,а и тя ми няма доверие. 

 

-Само ми дай пет минути и се връщам. - точно толкова ми трябва за един бърз душ и да се преоблека. Влизам в спалнята и някакво странно усещане се прокрадва през мен.

Нещо не е наред. На пръв поглед всичко си е на мястото,чак проверих и златните бижута,които държа на най-горния рафт в една кутия,в гардероба. 

Какво ми става? Дадох ѝ ключовете за вкъщи. Доверих ѝ се и сега се държа като параноик. 

С тихо ръмжене събличам дрехите си и влизам в банята. Пет минутния душ ме ободри и вече мога да мисля адекватно. Всеки човек има проблеми. Никой не е съвършен. Моята бдителност се породи от връзката ми с Ася. Освен задушаващата ѝ ревност,имаше навика да подарява на майка си,бижута,които купувах за поводи. Оказа се,че майка ѝ не ги носи,а ги залага в заложна къща. В последствие разбрах за това. Първоначално Ася се правеше на изненадана,но бързо я хванах в лъжа. Разбирам,че родителите ѝ са имали нужда от пари за да изплатят вноската по кредита,но не е това начина. Можеха да ми кажат,щях да им помогна. 

 

Вече напълно облечен в лека долница и тениска,се връщам при Амая. Намирам я по същият начин,свита на дивана.Сядам до нея и вземам дистанционното за да потърся някой хубав филм.

 

-Какво се случи с Ася? - всичко друго очаквах,но не и точно този въпрос. 

 

-Случи се това,че тя ми нямаше доверие. Ревността ѝ ни раздели. - спирам се на филм с Том Круз и Камерън Диас ,“Истинска измама”. Не си спомням дали съм го гледал,а и Амая въобще не си дава зор да търси друг. 

 

-А имаше ли повод за да го прави? - филма започна,но аз се завъртам към Амая и поставям ръката си върху бедрото ѝ.  Погледна я,но нищо не каза. 

 

-Не! Когато съм с една жена,съм само с нея. -отговорът ѝ хареса,щом се приближи и отново седна настрани. Не знам какво търси,когато толкова съсредоточено ме гледа в очите,но сякаш така я кара да се отпусне в мое присъствие. 

 

-Харесвам те,а не трябва. -плъзвам ръката си от бедрото до стъпалото. Има фини и нежни крака. 

 

-Защо не трябва? - леко натискам пръстите ѝ и се изненадвам,че качи крака си върху бедрата ми за да продължа. 

 

-Защото си добър човек. - свалям чорапа и масажирам пръстите ѝ. 

 

-А ти не си ли? - никой не поглежда към филма,очите ѝ са приковани за моите. 

 

-Някой път на човек се налага да измени на същността си. Живота е една борба. Ако нямаш избор правиш това,което се очаква,а не това,което искаш. -тълкувам думите ѝ по два начина. Да носи някакъв товар след себе си или е свързано с миналото и все още не се е преборила с каквото и да е то.

 

-Свързано ли е с родителите ти? 

 

-Донякъде. - поглеждам към пръстите ѝ и не мога да не бъда възхитен от това колко са меки и приятни на допир. Освен моят фетиш към зърна,възбуждам се и от това да докосвам пръстите ѝ. -Не съм готова да говоря за тях. - вземам и другият ѝ крак и правя същото. Когато е готова,тогава ще ми сподели. 

 

-Амая…-повдигам кракът ѝ към лицето си и целувам всеки пръст. -...толкова искам да си моя. - пускам го върху бедрата и прокарвам ръката си през косата ѝ. Амая погледна към устните ми и както беше безразлична и спокойна,така и за секунда седна в скута ми. Отмятам косата ѝ от гърдите и впивам устните си в нейните. Малкото съвършенство изскимтя и така се притисна към мен,че не можах да издържа и удрям гърба ѝ на дивана. -Чувствам се като същинският Кумчо Вълчо,който смята да изяде малката червена шапчица. - ръмжа като животно и захапвам врата ѝ. Амая се засмя и изпълни сърцето ми с топли чувства. Не знам защо,но си мисля,че рядко го прави.  

 

-Малката червена шапчица не знае с кого си има работа. - оголва врата си и продължава да се смее. Моята цел беше да се отпусне в мое присъствие и успях да я накарам да го направи. 

 

-Вече си в ръцете ми и не може да избягаш. - с ръмжащ глас изигравам ролята си. 

 

-Не искам да бягам. 

 

-Тогава ти ще бъдеш моята вечеря. - ръмжа аз и слизам надолу по тялото ѝ. 

 

-Изяж ме, Вълчо! - подсмихвам се на усмивката,която краси лицето ѝ. 

 

-Точно това смятам да направя. - повдигам тениската ѝ и толкова силно изръмжавам,че Амая отново се засмива. На бялата ѝ безупречна кожа,зърната ѝ ми взеха дъха. Ареола е смесица от кафяво и розово. Точно такива си ги представях. Зърната са малки,настръхнали и готови да ги стимулирам да набъбнат още повече. -Искам да знаеш,че обожавам гърдите ти. Имам фетиш към зърна и едва се сдържам да не извадя вакумната помпа и пристегачите. 

 

-Какво? - Амая се изправи,но бързо я натискам отново да легне. Видях зърната ѝ и вече съм свръх възбуден. -О-о…- погледна към пениса ми,който смело се очертава през леката материя на долницата. -...Никога никой не се е изказвал по този начин за гърдите ми. - защото са пълни глупаци. Не са големи,но пък зърната ѝ са толкова добре описани ,че се облизвам като гладния Кумчо Вълчо. -Страцимир…- извика тя,когато грабвам едното в устата си,а другото го дърпам с пръсти. Смуча,хапя и ръмжа,Амая се възбужда и започна да повдига дупето си за да усети пениса ми. -...аз…боже…не знаех….-не е мислила,че това,което правя ще я накара да усети едно приятно чувство. Заобикалям с език ареола и отново засмуквам. Зърното ѝ набъбна така както харесвам. -...Ох…- отивам на другото зърно и с пръсти стискам,това което досега стимулирах. 

 

-Не знаеш колко ме влудяват тези малки розови пъпки. - събирам гърдите ѝ и като вманиачен по тях,близвам едното след това другото. Ако сега вкарам ръката си под бельото ѝ ще усетя влагата там. Реакцията ѝ на всичко това,определено ме кара да проверя. Откопчавам дънките ѝ и вкарвам два от пръстите си във вагината. -Амая…- приглаждам косата ѝ над челото и изваждам пръстите си за да видя колко са мокри. -...ти си готова. - моето малко съвършенство гледа към пениса ми с почервеняло лице и с прехапана долна устна. - Искаш ли го? -свалям долницата и показвам напълно еректиралия си пенис. От толкова много време на сухо,главичката прекалено много сълзи. 

 

-Д-а…- толкова тихо го каза,че едва я чух. 

 

-Сигурна ли си? - Амая скрива лицето си с косата и изпъшка. -Винаги ли си толкова притеснителна? - поклаща глава. -Тогава какво има? - интересно ми е какво я подтиква да бъде срамежлива. 

 

-Ако го направим…ще…ще…- отмествам кичурите,които закриват лицето ѝ и завъртам главата ѝ за да ме погледне. 

 

-Какво? 

 

-Ще се привържа към теб и от това най- много ме е страх. - разбирам притесненията ѝ. Ние не се познаваме. Тепърва тя ще се отпуска пред мен и така по-бързо ще задействаме нещата. Още от първата ни среща ,Амая ме привлече. Вътрешно почувствах ,че трябва да се боря за нея,а не действам така. Не се боря за женско внимание,не правя и секс на първа среща. По дяволите, ключовете за апартамента не давам на никого,но го направих. Не мога да отрека,че за отрицателно време тя ми влезе под кожата. 

 

-Имаш точно десет секунди да решиш. -ставам от дивана и започвам да се събличам. Амая проследява всяко мое движение,докато не свалих всяка една дреха по себе си. Гол и възбуден,аз чакам. 

 

-О,боже! - плъзвам ръката си през целият ствол и поглеждам към зърната ѝ. Все още са настръхнали и толкова приканващи. Представям си с вакумната помпа как ще набъбнат. Пенисът ми трепна от тази възбуждаща мисъл.

Амая се изправи,подтиквайки ме да си мисля,че ще си тръгне,но като прокара ръката си през гърдите ми и продължи към коремната пресата,аз отпускам ръцете до тялото си. Изненада ме като реши да свали тениската ,последваха и дънките,но черното бельо го остави. -Красив си. - застана пред мен и ме огледа. Не мога повече да издържам и прокарвам пръстите си през косата ѝ. Амая вдигна поглед и ненадейно скочи като една тигрица. Стискам дупето ѝ с една ръка,а с другата събирам косата ѝ и рязко я дърпам за да оголя врата ѝ. Захапвам го и с пръст докосвам клитора през бельото. -Вълчо… - засмивам се и отмествам настрани бельото за да вляза в нея. Главичката е почти вътре,но Амая ме спира. -...презерватив. - Пф! Нормално е да поиска. Предпазна мярка,но така и да не ги харесвам тези гуми,неудобни са и лесно се късат. Колко пъти ми се е случвало с Ася. Слава богу на време се отдръпвам и успявах да предотвратя една грешка. Нито аз,нито тя бяхме готови за деца. Взаимоотношенията ни бяха на първо място.

 

Амая ме целува по ключицата,докато влизам в спалнята и отварям най-долното чекмедже на нощното шкафче. Двата презерватива се появяват пред очите ми и нетърпеливо разкъсвам единия със зъби. Преди да го нахлузя върху пениса си,пускам Амая и я целувам по устните. Малкото съвършенство не ми отговори,а постави ръката си между гърдите ми и ме бутна.  Падам на леглото с презерватива в ръка. 

 

-Кумчо Вълчо е повален. - гръмко се засмивам,не очаквайки да е толкова игрива,предвид срамежливостта,която показа по-рано. Смехът ми секва,когато нахлузи презерватива,изпомпи пениса няколко пъти и насочи главичката към вагината си. Сантиметър по сантиметър,топлината ѝ ме обгръща и едва не откачам. През това време Амая шумно стене и все повече потъва. -Страцимир…- прокарвам ръцете си през косата и гърдите ѝ залепват за моите. Колкото да се сдържам,вече не мога. Достатъчно внимателен бях. Вече съм в нея и нежната ми страна спира до тук. Ръмжа и свивам коленете си за да се задвижа. Амая широко отвори очи при поредния дълбок тласък. 

 

-Ти си специална. - шептя аз,докато държа главата ѝ нагоре и тежко дишам във врата ѝ. - Бъди моя и няма да съжаляваш.- в отговор Амая изскимтя и започна да дърпа чаршафа на леглото. Обръщам ни и толкова рязко се забивам,че цялата я плъзвам по леглото. Тази поза ми позволява да вдигна краката ѝ и да дръпна със зъби зърната. Съвършенството е в пълен екстаз. След всеки тласък се опитва да намери място на ръцете си. Накрая ги хващам и ги притискам към леглото. 

 

-Не мога! - пищи тя. В първият момент не разбрах какво иска да ми каже,докато не усещам мускулите на вагината ѝ да ме засмукват. Съскам и излизам от нея,виждайки я как се тресе и колко по-красива е като я помита оргазма. Тя е великолепна и тази вечер е само моя. 

 

Лягам до нея и я завъртам на една страна. Амая още се съвзема,но пък аз не мога да чакам. Искам отново да вляза в нея и да тласкам колкото се може по-силно. Толкова е мокра,че пениса ми се плъзга с лекота. Влизам и излизам. Това го повтарям още няколко пъти,карайки я да захапе ръката ми и да заскимти. 

 

-Повален ли е,Вълчо? - попитах аз,когато се заигравам със зърното ѝ. Толкова време съм ги стимулирал,че не искат да омекват. Твърди като топчета. -Кажи ми съвършенство! - Амая ме погледна и леко кимна с глава. За наказание получава плесница по дупето,дълбоко влизане и прищипване на зърната. Скоро зърната ѝ ще станат чувствителни и ще се смеси болката с удоволствието. 

 

-Не! - Амая скрива лицето си и крещи. -Не! - отдръпвам ръката от зърната ѝ и я стискам за гърлото. Интимно стискане,колкото да ѝ донесе силно усещане. -Не! - засмивам се и се забивам още един път. 

 

-Правилен отговор! - целувам я по устните за секунда и рязко излизам от вагината ѝ. Амая диша тежко,докато я намествам да застане на ръце и колене. Би ми се искало да я сваля от леглото и така да я чукам,но ще се въздържа. Първо ще ѝ покажа стимулаторите за зърна и тогава ще се въргаляме по земята. 

 

-Колко още може да издържиш?

 

-Оплакваш ли се? - не мога да не се засмея. Тя е забавна. Не предполагах ,че ще е такава в леглото. И определено е още една изненада за мен. 

Влизам в нея и пъшкам от тръпките,които внезапно минават през мен. Може да не съм правил секс от пет месеца,но успявам да се контролирам и още малко ще я въртя в леглото. 

Тласкам още един път и събирам косата ѝ за да я изправя. Амая пищи от свръх чувствителността на зърната ѝ. Само като ги докоснах и веднага реагира. - На всеки въпрос ли няма да отговаряш? - Пускам косата ѝ и свалям ръката си,натискайки клитора. 

 

-Не…много е хубаво…- издишвам във врата ѝ и правя няколко кръга,колкото да чуя поредният ѝ вик. С всяка изминала секунда,все повече и повече това ме влудява. Освен ,че е красива и секси,стенанията ѝ,виковете ѝ са като нов вид стимулация. Тестисите ми се напрягат,но не спирам. Удрям бедрата си в дупето ѝ и продължавам да я докосвам. 

 

-Покажи ми колко е хубаво. - Амая завъртя главата си и като започна яростно да ме целува,аз едва не свърших. Бутам я за да легне по гръб и я закривам с тялото си. Малкото съвършенство ме прегърна,а аз прокарвам ръцете си под коленете ѝ и ги повдигам чак докато не хващам главата ѝ. Така е напълно неподвижна и зависи само от мен как ще приключи. 

 

-Моя ли си? - тя е широко разтворена и готова отново да ме приеме. Насочвам пениса си към входа и рязко тласкам до тестисите. Амая изпищя пред устните ми ,подтиквайки ме да подхвана един ритъм ,от който аз и тя да ни накара да почувстваме най-голямото блаженство от секса. -Моя ли си? - отново я питам. Тя не ми отговоря и съм малко разочарован. Може да ѝ е трудно да мисли в такъв момент или всичко,което се случва между нас е само секс. 

 

Подпирам се на ръцете си и без да я поглеждам ,правя още няколко тласъка,заради които успявам да ни докарам до край. Отдръпвам се в точния момент и разбирам,че презерватива се е скъсал. За пореден път. 

 

-Не си свършил в мен,нали? - от пълен екстаз,се превърна в плахо момиченце.  

 

-Не! - ставам от леглото и поставям ръката върху главичката,свършвайки в ръката си.

 

-Сигурен ли си? - раздразнен от въпросите ѝ,влизам в банята и хвърлям проклетия презерватив. - Кажи ми! Страх ме е от забременяване. -измивам ръката си,както и пениса. 

 

-Не ми вярваш ли? - поглеждам към огледалото,виждайки я гола,зачервена и напълно съвършена да стои на прага. Очите ѝ са вперени в дупето ми. 

 

-Вярвам ти,просто…не ми се е случвало да има скъсан презерватив. 

 

-Нещо друго е и ти това го знаеш. - от първата ни среща я желая,но все повече си мисля,че секса е прибързана стъпка. Тя ми няма доверие. -Амая! - тръгна към всекидневната и започна да се облича. 

 

-Защо ме нападаш? - хващам я за ръката и я придърпвам към себе си. 

 

-Не те нападам. Разбра ме погрешно. 

 

-Ти си същият. - изсъска тя и се отскубна от ръцете ми. 

 

-Какво? - озадачен от изказването ѝ,стоя като парализиран. Амая поклаща глава и прокара дънките по краката си. -Какво каза? - тя си тръгва,но няма да я пусна. Трябва да се изясним. Досега пищеше под мен. Това за нея някаква игра ли е? -Амая,спри! - не знам какво се случи,но тя изглежда  нагнетена. -Говори с мен! -спирам я пред отворената врата и я повдигам от земята. 

 

-Пусни ме! Ти не ме разбираш. 

 

-Тогава ми обясни. -все още гол,сядам на дивана заедно с нея. 

 

-Всички сте еднакви. - Амая започна да хлипа. -Само мислите за секс,не се опитвате да ме опознаете. Използвате ме…

 

-Успокой се! - не мога да разбера какво направих. Тя е толкова разстроена,че не свързаните ѝ думи ме смайват. -Всичко е наред! - притискам я и галя гърба ѝ. 

 

-Не е наред….Не е…-Амая ридае и както се дърпаше,сега се сви и ме стисна за ръката. 

 

-Спокойно! Аз съм тук! - мислих си,че нещо ѝ тежи и затова е недоверчива към всеки един,но сега нещата взеха да стават сериозни. Тя говори така,сякаш е имала някого,който я е наранил,или в момента излиза с друг мъж. 

 

Ще изчакам да се успокои и,ако разбера,че има друг мъж в живота ѝ,с нас всичко ще приключи така,както започна. 

 

 

 

 Оставете вашият коментар!

Dieses Feld ist obligatorisch

* Kennzeichnet erforderliche Felder
Възникна грешка при изпращане на вашето съобщение. Моля, опитайте отново!
Благодаря ви за вашето съобщение!

Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen

Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.

Datenschutzeinstellungen

Website-Übersetzer

Datenschutzeinstellungen

Mit diesen Einstellungen aktivieren oder deaktivieren Sie die Datenerfassung von Funktionalitäten die auf dieser Website eingesetzt werden.

Alle Dienste auswählen
Website-Übersetzer
Mehr
Einstellungen speichern