Михаил
-Какво разбра за съдържанието на книгата? - попитах Стефано. Изглежда блед,сякаш не е ял от месеци. - Отиди до подземието и вземи от складираната кръв.
-Каролина едва не ме уби,но успях да разбера.- подаде ми книгата.- Това са смъртни заклинания. Вещер с голяма сила може да ги изпълни.- за това толкова много я искаше. Да ги разчете и да ме убие. - А относно подземието, наредихте ми да я пазя,нямам време да сляза. - винаги лоялен към Краля.
-Аз ще отида. - отварям книгата и разлиствам страниците,виждайки познатите символи изрисувани по тялото ми. - Може да слезеш.
-Благодаря ви,Кралю! - леко се поклони и излезе,а на негово място влиза Алек с бинтована ръка. Счупеното заздравява по-бавно отколкото прободните рани,които получих аз. Още на същия ден се затвориха.
-Има много сила в нея. - кимам с глава,спомняйки си сълзите ,които се изляха по лицето ѝ. -Мисля ,че е влюбена в теб. - правя гримаса.
-Не искам да е влюбена в мен,не за това я приех тук. Ще я използвам за да ни помогне да убием Слав след това ще я пусна.
-Не може да я оставиш жива. - очите му се промениха,както и моите.- Кой знае къде ще отиде за да разкаже на хората...
-Много добре знаеш,че Замъка е скрит от хората. -от изражението му разбирам,че не е доволен от решението ми.
-Но тя го вижда....
-Защото е вещица. - затварям книгата и се изправям от трона. - Знаем ли къде е Слав?
-Не! Много добре го крият. - възвърна морско синьото. - Не очаквай от съпругата ти да надвие вещера на Слав. Тя не е готова. - няма смисъл да ми го казва. Нели не знае как да използва силата си и това ще е голям проблем.
-Нели вече го видя.
-Къде? - не съм казал на никого за срещата им. Все още се чудя защо е решил да тръгне срещу Нели. Тя няма нищо общо.
-В гората. Използва вещера за да не разбера. - Алек дойде до мен и тежко издиша.
-Тя знае ли? - поклащам глава. - А трябва. Пазиш много тайни от нея. Как ще ти помогне като....
-Не ме поучавай! - изръмжах аз,отдалечавайки се от него. Някой път забравя кой е Краля тук.
-Баща ти пазеше тайни от майка ти и заради това глутницата вълци я....- прекъсвам го като забивам юмрука си в лицето му.
-Не споменавай родителите ми,Алек! Ще съжаляваш! - той избърса кръвта по устната си и показа острите си кучешки зъби.
-Ще видиш....
-Изчезни! - отново отвори мръсната си уста. - Излез! Веднага! - крещя аз ,усещайки как след малко ще превъртя и ще направя най-голямата грешка ....да го убия. Зъбите ми се удължават ,а Алек изсъска и излезе от залата. По дяволите. Когато някой си позволи да спомене родителите ми ,се превръщам в озверял вампир. Никой няма право да говори за тях,освен аз. Готов съм да убия заради това.
-Стефано,не сега! -
-Мръсен кучи син.....- поглеждам през рамо,виждайки Нели в красива синя рокля.
-Роклята ти стои добре.- усещам яростта ѝ,но пък това адски много ме възбужда. На мига получих ерекция.
-Нямаш право да ме заключваш ,сякаш съм някакво животно. - след като научи ,че всичко беше тест,тя буквално полудя. Имах чувството,че искаше да срине Замъка до основи. Принудих се да я заключа за да се успокои.
-Не беше на себе си. - пенисът ми вече не издържа на напрежението.
-И сега не съм на себе си. Ти подиграваш ли ми се? - отново я погледнах.
-Сега ли го разбра? - гневът ѝ се засилва,а в същото време пенисът ми ще се пръсне.
-Обърни се,Михаиле! - тонът ѝ е заповеднически и това не ми харесва,но пък тялото ми реагира и иска да я чука. Силно. Бързо. Неконтролируемо.
-Ако си свалиш роклята и вагината ти поеме пениса ми,може и да го направя.
-Какво?! - отивам към етажерката ,където държа всички книги още от времето на дядо ми и се приближавам към съпругата ми.- Няма да правим секс. - Тя така си мисли,но звяра вече реве. - Сега искам да поговорим.
-Ще говорим ,докато тласкам в теб. - свалям презрамките от рамене ѝ,но тя се затича към вратата на залата. Завъртях очи. Не можа ли да разбере,че няма къде да се скрие. Където и да отиде,аз ще я открия. Особено,ако искам нещо от нея. Както сега. - Нели...- отегчено изричам името ѝ.
-Остави ме! В момента съм ти ядосана. Как можа да поспиш така с мен? - не я знам къде иска да отиде,но там ,където се е запътила са стаите на новородените. А те са опасни.
-Този тест се прави от край време. Всяка жена трябва да премине за да...
-Майната и на теста. Майната и на теб. Извратен вампир.- въобще не ме трогва факта,че ме нарежда. Даже ми е забавно. Чувал съм и по-лоши неща за себе си.- Отивай на скапания си трон и се прави на големия Крал. - вдигна ръце и присви пръсти. Добре ,че вървя след нея,в противен случай ,досега да се е озовала в една стая с няколко вампира. А точно тези ,не им пука,че ми е съпруга.
-Нели,ела тук! - извиках аз,виждайки новородените да се подготвят.
-Няма! Не искам да съм до теб. - пенисът ми продължава да натиска ципа на панталона,правейки ми знак,че иска да излезе.
-Ще се наложи. - с бързина стигам пред нея и я предпазвам от новородените. Тя чак сега осъзна къде е отишла.
-О-о...- вдигам я и съскам към всички.
-Кротко. - правя няколко крачки назад. - В тази част на Замъка не трябва да идваш. Разбра ли? - шептя в ухото ѝ,а дупето ѝ се притиска точно там ,където искам.
-Пусни ме! Искам да поговорим.
-Разговорът може да почака. - пуснах я ,а тя силно ме ритна .
-Не.... За какво беше този тест? Също така искам да видя онази книга,която скри при другите. Корицата приличаше на.... - не знам какво видя в изражението ми,но сега погледа ѝ е още по- озлобен от преди малко.- ...Това е книгата на баба,нали? Кажи ми,Михаиле?! - обръщам ѝ гръб и се връщам в залата. - Кажи ми!
Нели
Морско сините очи на вампира се взират в голото ми тяло. Прокарвам пръсти през косата си и се извивам в дъга,показвайки му,че съм готова. Пъшкам и отварям краката си за да види възбудата,която мокри срамните ми устни.
-Ела! - извиках го с показалеца си. Вампира се преобрази и бавно пристъпи към леглото. Червените му очи светят в сумрачната стая,а от зъбите капе слюнка. За други жени гледката може да е отвратителна,но за мен той е любовта на живота ми.
-Сложи петите си зад врата.- гласът му се промени и това още повече ме възбуди. Усещам соковете ми да текат по черния чаршаф. Изпълнявам искането му. - Толкова хубаво миришеш. - шумно вдиша и бавно се качи на леглото. Изрисуваното му тяло се приближи и когато застана пред мен видях капката,която се стече от главичката на пениса. Той е дълъг с набъбнала главичка и хубави,закръглени тестиси.
-Вкуси ме.-прехапвам устна,когато сведе глава и бавно плъзна вампирския си език между разтворените ми срамни устни.
-Не може да си толкова вкусна. - отново го плъзна ,а очите му възвърнаха красивото морско синьо. - Не може! - простенвам и стискам петите си. - Искам да те изям. - качи се нагоре и се заигра с клитора. Силен ток ме удря при всяко лизване,а краката ми започват да треперят. - Стои мирна! - кимам с глава и пъшкам. Толкова е добър,че ми трябват още няколко секунди и вече ще съм в света на оргазмите. Вампира отново плъзна езика си между устните след това го вкара във вагината като не спира да се наслаждава на възбуденото ми изражение.
-Още! - остави езика си вътре и пъхна два от пръстите си. - О-о...- очите ми се разширяват от интензивното усещане,което породи. - Кралю...Кралю...- затварям очи и го привиквам.
-Точно така! Викай,Кралице! - езика му влиза и излиза ,а мокрия пръст натисна в ануса.
-Кралю...- пищя аз,когато влезе пръста му и това подтикна оргазма ми да излезе и неудържимо да се разтреса. Пускам краката си,не издържайки на интензивността и желанието да му кажа ,че искам още.
-Отвори очи! - изкрещях,когато отворих очи и се сблъсках не са с морско сините очи,а със зелени очи като цвета на тревата.
-Не! - извиках аз,изправяйки се от леглото с треперещи крака,сякаш още изживявам оргазма.
-Сънува ме. - тежката ръка на Михаил попадна върху корема ми. За секунда се отзовах отгоре му.
-Откъде знаеш? - мирисът му веднага изпълни ноздрите ми.
-Защото ме викаше. - закривам лицето си с ръце от срам. Не исках да знае за този сън. - Какво правих? - голото ми тяло залепна за неговото. За вампир е страшно горещ.
-Няма значение. - все още съм му сърдита. Все още го ненавиждам. Той ми се подигра и скри нещо от мен. Гледаше ме в очите и ме лъжеше по най-отвратителния начин. Затова реших да си тръгна. Не знам кога ще издебна най-подходящият момент ,но ще го направя. Не може да продължаваме така. Това не е връзка. Тя се състои от двама души,а не от един ,както в нашия случай с Михаил.
-Кажи ми! - и аз го молих три дена да ми каже дали това е книгата на баба,но той отрича. Знам какво видях.
-Не! - натисна гърба ми и се озовавам опасно близо пред лицето му. Очите му се промениха и както в съня бях казала, това наистина ме възбужда.
-Миришеш различно. - подуши врата ми. - Не мога да разбера защо ,но усещам ,че си възбудена. - Прав е...страшно много съм възбудена и го желая,колкото и да не го понасям. Тялото ми е на друго мнение. Само като го видя и започвам да треперя,но не от страх,а от желание да се притисна към голямото му тяло и да усетя пениса му между стените си. Това е толкова грешно и същевременно нещо нормално. Той ми е съпруг ,а аз съм жена,която няма как да спим в едно легло и да не копнея за удоволствие.- Соковете ти текат. - търкам се в пениса му,усещайки как с всяка изминала секунда се уголемява. - Продължавай! - кучешките му зъби се показаха и доброволно давам да ме захапе. - Ах! - хващам пениса и повдигам дупето си за да усетя главичката на входа. Михаил първо облиза врата ми след това твърде нежно ме захапа.
Забелвам очи и рязко сядам,изписквайки. Михаил изръмжа и се отдръпна.
-Няма да те пусна,Нели! - изведнъж изтърси. Поглеждам го и както винаги е с напълно неразгадаемо изражение. Помислих си ,че чете мислите ми и си казах,това е невъзможно,но ето отново ме кара да си го помисля.
-Защо го казваш? - стисна дупето ми и леко го повдигна.
-Ти си ми съпруга и ще ме уважаваш. Ако си тръгнеш,ще....- опитвам се да стана ,но е увил голямата си ръка през гърба ми и не мога да помръдна.
-Ти не ме уважаваш,проклет вампир. Правиш си каквото искаш. - сви колене и започна да тласка. - Лъжеш ме. - едва намирам думите си. - Подиграваш ми се. - захапвам рамото му и подбирам следващите си думи.- Знам за книгата ,но ти продължаваш да....- не можах да продължа. Върха на пръста му влезе в ануса.
-Давай! Говори! - дърпа косата ми за да оголи врата. - Всичко,което правя е за твое добро.
-И да ме лъжеш е за мое добро ,така ли? - взирам се в тавана и посрещам всеки негов тласък. Толкова е хубаво,че всеки момент ще свърша.- Ти ме използваш. Искаш да ти помогна и...
-Казах ти,че няма да излезеш от този Замък. - рязко се заби,карайки ме да изпищя. Направи го пак и отново изпищях. - Чуваш ли? - лицето му се изкриви от ярост.
-Проклет да си. - исках да го ударя,но хвана ръцете ми и ги стисна зад гърба. - Мразя те. Мразя всичко в теб. Ти си егоистично копеле.- докато го нареждам ,бедрата ми потрепериха от силния оргазъм. Скривам лицето си във врата му и не спирам да викам,а той продължава като силно се забива и така оргазма ми няма край.
-Влюбена ли си ,Нели? - отново въпрос, за който не искам да знае отговора. - Погледни ме в очите и ми отговори!
-Ако кажа Да ,какво ще направиш? - притисна ме към леглото и се настани между краката ми. Тласна в мен и потърка гърдите си в моите като повдигна главата ми за да го погледна.
-Какво искаш да направя?- пъшкам и стиснах дупето му.
-Да застанеш редом до мен и да се държим като съпруг и съпруга. - това го накара да се разсмее. Както си знаех,той не зачита връзката ни. Аз съм вещицата,която може да чука по всяко време.
Повече не проговори,както и аз. Отпуснах ръцете си до тялото ми и изчаках да приключи. След още няколко тласъка ,Михаил изпъшка и свърши в мен. Лежа като скована на леглото ,а той се отдръпна и легна до мен,дишайки тежко.
-Това няма как да се случи. В моята фамилия ,мъжете не проявяват любов и уважение. При нас е важно само да ни се роди наследник. - извръщам поглед със сълзи на очи. - От теб не мога да имам и...
-Не искам повече да слушам. - ставам от леглото и отивам към банята за малко миг уединение.
-Нели,върни се! - влизам в банята и заключвам вратата,опирайки гърба си на нея. - Нели! - Краля крещи, а съпругата му започна да обмисля как да избяга веднъж завинаги.
Михаил
-Мишо...Мишо...- крещи майка ми. Виждам задаващата се глутница вълци и не мърдам от мястото си.- ...Бягай,детето ми! Бягай! - поклащам глава. Какъв мъж ще стана ,ако оставя майка ми да погуби живота си заради мен.
-Мамо ,не се приближавай! - след секунда тя е пред мен и съска към вълците. Те ни заобиколиха и започнаха да ръмжат. - Къде е тате?
-В Замъка. - поглеждам през рамо,надявайки се да го видя,но за жалост него го няма. - Слушай ме много внимателно! - мама приклекна за да сме на едно ниво.- Искам да влезеш вътре и да не поглеждаш назад. Разбра ли?
-Но,мамо....
-Не! Ще слушаш какво ти казвам. - колебливо кимам с глава. - Обичам те! Ти си всичко за мен. - побутна ме към Замъка,но защо разумът ми казва да стоя до нея.- И никога не прави грешката на баща си. Върви! - не мърдам. - Върви! - силно ме бутна и така падам на земята. -Бягай! - стискам очи,когато единия вълк скочи върху нея.
-Мамо...- изплаках аз,тичайки към Замъка.- Мамо...
-Не!- извиках аз,изправяйки се в леглото. След всеки сън свързан с родителите ми се появява знак,от който разбирам какво ще се случи за в бъдеще. Последния знак беше свързан с Нели. Знаех,че ще е човешко момиче и няма да бъде със сини очи. Но нямах и най-малка представа ,че ще бъде вещица. Нищо случайно няма на този живот. Моята съдба е предначертана от много отдавна. А съдбата на Нели ,аз ще реша каква ще бъде.
Завъртам глава,очаквайки да видя голата ми съпруга,но нея я няма. Заслушах се дали да не е в банята ,но и там не е. Даже не я усещам. Къде е,по дяволите?!
- Нели! - вземам възглавницата ѝ и отново усещам същия аромат от снощи. Има нещо различно в нея и трябва да разбера на какво се дължи това. - Стефано! - крещя аз, ставайки от леглото за да се облека. Това е нетипично за Нели. Тя винаги е до мен ,когато се събудя.
-Да,Кралю!
-Къде е Нели? - огледа се ,сякаш ще изникне от коридора.
-Нямам представа. - мразя ,когато ми се отговаря по този начин и той го знае много добре. - Веднага ще разпитам.
-Искам до една минута да ми кажеш къде е съпругата ми.
-Да,Кралю! - поклони се и излезе,а аз нервно закопчавам копчето на панталона си. Преди да изляза от стаята скъсах малко от калъфката на възглавницата ѝ за да попитам единствения човек,който може да знае защо миризмата ѝ се промени. - Никой не я е виждал.- Стефано притичва към мен.
-Как така никой не я е виждал? - извиках аз,удряйки картината закачена на стената.
-Ами...
-Какво искаш да ми кажеш,в Замъка живеят сто вампира и никой няма да забележи една човешка жена...- в отговор Стефано сведе глава. В момента ми се иска да го накажа или по точно да накажа всички заради глупостта им. Изрично им казах още от първия ден. Каквото и да се случи,дори и да ни нападнат,някой трябва да следи Нели. Дали ще е той,дали ще е Алек или някой друг,аз трябва да знам къде е тя. - Всички сте безполезни. - изкрещях аз,знаейки ,че всички ще ме чуят.
-Съжалявам,Кралю! - ръмжа и стискам проклетия плат от калъфката ѝ. - Казах им да излязат и да я потърсят.
-Казал си им...- променям очите си ,а няколко от вампирите стоят до стълбите и чакат да избухна. - Всеки един от вас има задължения тук....- соча с пръст пода. - ....не виждам никого да си върши работата.
-Кралю,какво ви пука за нея? Един проблем по- малко.- поглеждам вампира,който изтърси това необмислено изказване.В единия момент аз се подсмихвам ,сякаш е прав,а в следващия вече съм му прекършил врата и гледам трупа на пода.
-Още някой да иска да каже нещо? - всичките свеждат глава. Така си и помислих. Идиоти. - Къде е Алек?
-Излезе да я търси. - ругая на глас и хвърлям плата от калъфката ѝ. Той е единствения ,който щеше да ми каже какво означава. Твърде добре е обучен за да знае и най-малката подробност,както в случая и промяната на миризмата на Нели.
-Отивам към Вискяр. Подготви ми десетина от най-добрите. -имам усещането,че по пътя е срещнала някого. И този някого е врага ни.
-Кралю,мисля ,че....-
-Не си тук за да мислиш,нали? - прекъсвам Стефано. Няма нужда някой да ми казва какво да правя. Дълги години бях подложен на изпитания за да знам как да постъпя. Време е да действам,а за тази цел ми трябва Нели. Може да съм много строг и себичен,но тя не разбира какъв е живота ни. Ние сме бездушни души. Кръвопийци. Не знаем какво е чувства,любов и ласки. Обичам да контролирам средата около себе си,включително и поведението на другите. Властта е моето прозвище. Без нея не мога да живея и, ако Нели не иска да го разбере,тогава ще имаме огромен проблем.
-Кралю,има още нещо.- дойде един от стражата.
-Какво?! - ръмжа аз.
-Книгата я няма. - потърквам очите си и усещам как вътрешно ще изкипя.
-Кой беше на пост пред залата?
-Алек. - напоследък Алек се държи странно. Пренебрегва задълженията си и в повечето време не е в Замъка. Колкото и да не ми се иска ,ще трябва да го подложа на разпит и то такъв,какъвто баща ми подлагаше мен,когато бях дете.
-Искам да ме чуете много внимателно...- слизам по стъпалата и отивам пред залата. - ....- …Когато се върна трябва всеки един да стои там ,където е разпределен. Ако видя пълна анархия,както се случва от дни,ще ви накажа,а знаете моите наказания какви са,нали?! - повечето кимат ,а други свеждат глави. - Стефано,разчитам на теб.
-Ще направя каквото трябва,Кралю. - излизам от Замъка,а след мен са десетината вампира,които пожелах да ме последват. Стефано е бърз в това отношение. За секунди може да избере най-добрите ни бойци.
Вървим през гората за да разбера ,дали Нели е минала от тук. Нищо не усещам и това започва да ме притеснява. Другият път, откъдето може да мине е през черната пътека , водеща до глутницата вълци. Дано да не е направила тази грешка и да е минала през гората. Тя е по - защитена и безлюдна.
Стигаме до мястото,където искаше да ми покаже градината на онова момиче. Все още е мистерия защо точно това момиче е нейната халюцинация след като се обвързахме. Бившите ми съпруги имаха халюцинация ,но са видели някой починал от семейството им. Нещо означава присъствието на това момиче,но какво?!
Докато размишлявам над мистериозната халюцинация,изведнъж се появи Нели пред погледа ми. Замръзвам на място. Вампирите правят същото.
Сините ми очи се превръщат в кърваво червени,а от гърлото ми се изтръгна силен рев,стряскайки птиците по клоните. Те излетяха,а аз за секунда стигам пред краката ѝ. Докосвам ги и вдигам поглед към увитото въже около врата ѝ.
-Кралю...- Ръмжа и се взирам в бледото ѝ лице. Защо Нели? Защо реши да избягаш? - ...Кралю,какво ...
-Оставете ме! - крещя аз,задавайки си поредния въпрос.Защо не усетих болката ѝ?
Нели
Сън не ме хвана,когато разбрах какво иска Михаил. С тези думи ме убеди да направя това,което трябваше да направя много по- рано. Да си тръгна. Няма смисъл да стоя тук и да гледам как “съпругът” ми ме унижава или използва. Не заслужавам нито едно от двете.
Поглеждам за последно спящия Михаил и излизам от стаята. По коридора няма никого и за секунда стигам до стълбите. След всяко стъпало,все по-уверена ставам относно решението си. Така ще е най-добре и за двама ни.
Безшумно стъпвам към тронната зала,виждайки двата вампира да стоят до вратата. Веднага ме усетиха като се обърнаха в моя посока,но бързо се скрих зад кулата.
-Усещаш ли? - попита единият.
-Да,човешкото момиче. - отговори другия,приближавайки се към кулата.- Трябва да е при Михаил. Едва ли ще направи глупостта да избяга. Видяхме колко бесен беше Краля,когато я спаси от двата вампира. - всеки ме подценява и сега ще им покажа ,че грешат. Вече не съм страхливото момиче,а вещица,която всеки ден се упражнява за да се справя със задаващата заплаха.
-Остави...ела да ти покажа нещо. - вампирът стигна близо до кулата и шумно вдиша. Не ми се иска да използвам силите си. Така ще разберат,че бягам и много бързо могат да извикат Михаил.- Емо,ти сам каза. Няма как да е тук. Михаил няма да я пусне толкова лесно. - вампира кимна с глава и отиде при приятеля си. Отдъхвам си.
Вампирите се отдалечават ,а аз стъпвам с босите си крака към вратата. Тихо я отварям и притичах към етажерката с книги. Тъкмо да взема книгата,която ми трябва и до мен се появи едно познато лице. Букличките се поклащат в такт със стъпките ѝ,а малките ѝ устни се размърдаха в една очарователна усмивка.
-Здравей,Нели! - прошепна тя.
-Здравей! - оглеждам се. - Какво правиш тук? - вземам книгата и я скривам зад гърба си.
-Какво ще четеш? -
-А...ами спомени от баба. - показвам за секунда корицата после пак я скривам зад гърба си.
-О-о...- тя се приближи. -... Може ли и аз да ги прочета? - едно дете едва ли ще знае какво пише.
-Ели,трябва да тръгвам. Някой друг път. - отивам към вратата.- Чакай малко...Защо си излязла навън толкова късно?- забавям крачка,виждайки колебанието ѝ.
-Вече съм голяма. - повдигам вежди.
-Не трябва да си тук. Вампирите....
-Може ли да ти покажа новата градина? - подскочи тя от радост.
-Бързам. - не искам така да се отнасям към едно дете,но ако Михаил ме усети ,тежко ми.
-Моля те! - веднага я съжалих. Няма на кого да покаже какви прекрасни неща прави.
-Тъмно е. - шептя аз и излизаме от Замъка,замислейки се защо е толкова тихо. Къде е охраната? - Нищо няма да видя.
-Ти така си мислиш..- нямам идея какво означава това и как в тази тъмница ще видя градината ѝ,но за секунда ще надзърна колкото да я зарадвам. И без това пътя ми е точно натам. - Ще видиш как ще ни озари светлина,когато стигнем.
-Нося фенер,но едва ли ще успея да я видя толкова добре,колкото ми се иска. - поглеждам към малкото фенерче в ръката ми. Намерих го в една от стаите и нямам и най-малка представа до кога ще ме издържи. Поемам голям риск,но просто не намирам смисъл да стоя в този Злокобен Замък.
-Виж моят. - преди да излезем от Замъка не държеше нищо в ръцете си,а сега виждам голям фенер. Каква е тя? - Сега ще го пусна. - изведнъж ни озари огромна светлина. Така перфектно виждам пътя към гората.
-Как е баба ти? - поглеждам през рамо за да разбера дали някой не ни следи. Много лесно излязохме и това ме притеснява.
-Болна. -тъжна сведе глава,а аз я прегръщам през рамо,усещайки един интересен мирис. Откъде ми е толкова познат?
-От какво е болна? - попитах аз,мислейки за аромата,който продължава да изпълва ноздрите ми.
-Рак. - стискам я в ръцете си. Горкото дете.
-Съжалявам! - погледна ме и на мига я пуснах,когато видях черните ѝ очи. - Защо са такива очите ти?
-Ето я. - избегна въпроса ми и се затича към красивата градина. Не усетих кога стигнахме до тук. - Виж колко много рози има. - усмихвам се на красотата,която излъчват тези красиви цветя. Винаги съм харесвала розите. Баба обичаше да краси двора с тях.
-Прекрасни са. - приближавам се за да докосна най-ярко червената от всички. Затварям очи и вдишвам от аромата им. Божествено. Отварям ги и с усмивка попитах. - Може ли да си откъсна една? - мълчание. - Елисавета?! - извиках името ѝ,но нея я няма. Завъртях се ,виждайки фенера на земята и как светлината бавно угасва. - Ели....- стискам фенера в ръката си и отново се завъртях,изписквайки от неочакваната поява на вампира.
-Казах ти,че отново ще се срещнем. - правя няколко крачки назад. - Защо бягаш? Аз не съм лошият,а съпругът ти. - поклащам глава и падам по дупе на земята.
-Остави ме! -насочвам фенерчето към него. Зелените му очи заплашително проблеснаха ,а кичури черна коса падна пред лицето му. Изглежда като Михаил. Зъл и кръвожаден.
-Защо? Тепърва става интересно....- посочи градината. - Елисавета е умно момиче,но крие тайни.
-Какви тайни? - не знам защо ,но цялата треперя.
-Не се представя за тази, която е в действителност. - той се приближава ,а аз прошепвам няколко думи. - Защитен съм,малка вещице. - проклинам на ум и скачам ,тичайки между дърветата. Чувам смехът му зад себе си ,а аз продължавам да тичам. След секунди ,вампира ме хвана и ме събори на земята. Тежкото му тяло ме притисна,а зъбите му се плъзнаха от бузата до врата. - Какъв хубав аромат. - завъртях глава. - Сигурно не знаеш.... - ръцете ми треперят и едва успях да ги вдигна. Какво ми става? - ....вампир и вещица...- засмя се той и слезе надолу. - ....Как те е пуснал? ...- подуши малко под корема ,а аз започнах да се бунтувам. - Кротко! Бъди послушна.... - гласът му стана все по- дрезгав. - ....Само ,ако знае...- погледнах го,а той бавно се плъзна нагоре.
-Какво трябва да знае? - очите ми се разширяват,когато устните му се допират в моите. Опитах се да завъртя главата си и да избегна езика му,който така смело влиза в устата ми,но здраво ме държи. - Не! Пусни ме! - извиках аз, удряйки го с юмруци.
-И вкусът ти е хубав. За това Михаил не иска да те остави. - поклатих глава и започнах да пищя.- Тихо! - запуши устата ми с ръка и се преобрази. - Харесва ми,когато се бориш,но пази силите си,ще ти трябват. Малкият наследник ,ще ти изпие кръвчицата.
-Какво?! - носовете ни са допират,когато с усмивка изрече.
-Бременна си.
Край на първа част!
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.