Михаил
-Не си въобразявам.Там беше.- ядосано изрече тя. Вземам я в ръцете си и в следващия момент сме в Замъка. Не мога да откъсна очи от късата ѝ коса. Прави я още по-красива. Вратът ѝ е на показ и ме приканва да се приближа и да я стисна за гърлото. - Не ми вярваш ,нали? - плъзвам зъбите си по кожата ѝ за да усетя невероятния ѝ аромат. Откакто се свързахме има нещо различно в аромата ѝ. На мига ме възбужда.- Слушаш ли ме изобщо? - стискам я за тила и захапвам леко кожата ѝ. Тя изсъска и се притисна към мен.
-Слушам те! Продължавай! - свалям презрамките на роклята ѝ и бавно я плъзвам по голото ѝ тяло. Зърната ѝ са настръхнали,а пенисът ми вече е готов да влезе в нея. Рязко я завъртам за да плъзна езика си по гръбначния ѝ стълб. Тя простена и издаде още повече дупето си към мен.
-Тя беше там. - продължи да ме убеждава,а аз съм сигурен,че това момиче не съществува. При обвързване е възможно да получи халюцинации. Захапката ми не е само за да изпия малка доза от кръвта ѝ. Така слюнката влиза в организма ѝ и атакува всички органи,включително и мозъкът ѝ. Първите дни може да е дезориентирана, да получи главоболие или да ѝ се привиждат най-различни неща,както в сегашния случай. Не познавам момичето,но ще си спестя тази информация.
-Добре! - съгласявам се и я натискам към стената,вдишвайки аромата на жасмин и на мен. Не си правя труда да се съблека, смъквам ципа и откопчавам копчето на панталона за да го извадя. Минавам през срамните ѝ устни,карайки я да изви глава за да ме погледне. - Искаш ли го? - стискам я за тила с едната ръка,а с другата потърквам малкото ѝ дупе.
-Да! - засмивам се. Преди дни се отвращаваше от мен,даже ми каза,че ме мрази,а сега е ненаситна. Влизам в нея с един тласък и не я чакам да свикне. Веднага се отдръпвам и правя няколко силни,груби и бързи тласъци за да я чуя как крещи. По природа няма как да съм нежен. Никога не съм бил нежен с жените. Чукам ги безмилостно,докато не свърша. А Нели ме възбуди с вида си и сега ще си го получи. Подобаващо. Както един вампир го прави. - Кралю...- захапвам долната ѝ устна след това пъхам два от пръстите си в малката ѝ уста,докато се движа все по- бързо.
-Отново! - ръмжа аз,променяйки цвета на очите си.
-Кралю...- фъфли трепери при поредният тласък. - Много е...- залепвам бузата ѝ за стената и не ѝ давам възможността да говори като всичките ми пръсти са в устата ѝ.
-Искам да те захапя. - свивам пръстите си за да я накарам да приближи лицето си към мен. Гърбът ѝ се изви,а аз отварям уста и отново захапвам врата ѝ.Нели простена и прокара пръсти през косата ми. Смуча кръвта ѝ,носейки ми наслада и силна възбуда,от която...
-Кралю...Кралю...- Стефано започна да блъска по вратата. По дяволите.Отдръпвам се и излизам от нея,крайни вбесен. Преди да отворя вратата я поглеждам,правейки ѝ знак да се облече след това прибирам все още коравия си пенис в панталона.
-Какво?! Ако не е важно ,ще усетиш гнева ми- той не се трогна от думите ми ,а вдиша и погледна зад мен. Закривам Нели,разбирайки,че не съм затворил раната и кръвта ѝ се стича по кожата ѝ, привличайки вампирите.
-Викат ви в Замъка.
-Досега бях там. - обръщам му гръб за да отида до Нели,която се взира най- спокойно през прозореца. Плъзвам езика си за да я затворя. Не мога да ѝ се наситя и я целувам по устните.
-Спешно е! - припряно изрича Стефано.
-Отивай! - прошепна Нели,а ми се иска да довършим започнатото.
-Няма да се бавя.
-Няма за какво да ми се обясняваш. - вървя към вратата,но успях да чуя последните ѝ думи. - Все пак сме несъвместими и няма смисъл от това,което правим.
-Някой е влязъл в Замъка и е оставил послание. - колкото и да мисля какво искаше да каже, имам задължения и нейните разсъждения не са важни.
-Към кого? - вървя до Стефано и след секунди вече съм на двора.
-Към Вас! - поглеждам го за кратко и с бързината на вампирите бързо пристигам пред входа на малкия Замък,който е наследство от семейството ми. Тук живеят едва двадесет вампира. Като всеки един е обучен за да го пази от враговете ни. Не искам да потъпквам наследството или да го покоряват други. Той е важен за мен и само аз мога да спазя искането от баща си.
Още с влизането ме посрещат няколко от охраната. Кимам с глава към тези,които ми се кланят и вървя след Стефано,който изглежда напрегнат и разтревожен. Докато си мисля какво ще е това послание,изведнъж усещам лека болка по врата. Поставям ръката си там и забавям крачка. След секунди болката изчезна. Какво беше това?
-Какво става? Има жертви ли? - попитах аз слугата. До преди час бях тук,а сега изглежда различно. Има нещо тъмно и опасно тук.
-Не!
-Никой ли не е видял нарушителят? - Всички поклащат глави. За какво стоят тук,като нищо не знаят. Трябва да променя няколко неща. Ако всеки с лека ръка влиза в Замъка и никой не обръща внимание на това,за какво са ми като пазачи. Този факт вече ме вбеси и то до крайност. Гледам да съм строг към тях,но те прекрачиха границата. Ще има наказани и то съвсем скоро. - Стегнете се,мамка му! - обръщам се към тях,превръщайки се в кръвожадния Михаил,от който ги е страх. - Ако още един път някой нахлуе и вие не знаете нищо,ще прекърша врата на всеки един. Ясен ли съм? - гласът ми се промени още на първата дума. Вампирите пребледняват и ожесточено започват да кимат с глави. - Отивайте на входа и като се върна да сте там. - Мама му стара. За секунди се вбесих,а още не съм видял проклетото послание. - Къде е това послание? - изревавам към Стефано,който тактично се отдръпна от мен. Знае кога съм вбесен до крайност.
-Тук ,Кралю! - влизаме в една от безлюдните стаи за да се сблъскам с миризмата на кръв и думите срещу мен. Стискам силно зъби и ръмжа толкова силно,че усещам потреперването на Стефано до мен.
-Накарай ги да почистят цялата стая. Веднага! - на секундата излизам от малкият Замък и бързам да се върна в големият. Насочвам се към стаята ни и веднага усещам миризмата ѝ ,както и кръвта ѝ. С един замах чупя вратата за да я видя как се държи за врата ,а кръвта ѝ като чешма се стича по гърдите.
-Нели,кой беше? - пред очите ми изпада в безсъзнание и в този момент ми се прииска да избия всичките. - Нели?! - вземам я в ръцете си,взирайки се в бледото ѝ лице. - Остани будна. - затварям не една рана,а няколко, но има нещо.....Мамка му. Има различна захапка.
-Кралю,навсякъде мирише на кръв. - един от младите вампири се появи на прага.
-Махай се и Господ да ти е на помощ в момента.....- завъртам се да види лицето ми. Той веднага избяга,а аз изкрещявам,знаейки ,че ще ме чуе. - Извикай Алек! - завивам я и за миг се вслушвам в сърцето ѝ. Слава богу,още тупти.
-Какво става? - залепям го за стената и повдигам във въздуха.- Спокойно!
-Не съм спокоен. - гласът ми стана животински. - Сега ще ме чуеш много добре. Ще се преместиш в другият Замък. - той отваря уста ,но го стискам за гърлото за да го прекъсна. - И ако отново някой влезе там без да разберете. Тежко ви.
-Но...
-Няма но...знаеш ли какво послание са ми оставили? - поклати глава. Откъде ще знае като мирише на секс. По цял ден чука всичките вампирки в Замъка. - Пази я! Може всеки момент да издъхне.
Нели
Чувствам се уморена и дезориентирана. Сякаш силите ми ме напускат. Какво се случи? Кой ме захапа? Оглеждам стаята,но следа от Михаил няма. Единственото ,което си спомням е появата му и как затвори раните на врата ми. После,нищо.
Стискам чаршафа и се опитвам да се успокоя. Сърцето ми не спира бясно да тупти. Слагам ръката си там и изведнъж в съзнанието ми се появи Михаил. Вбесен. Какво става?
-Ще ви убия! Кой е бил тук?- стиска гърлата на два вампира.
-“Кралю” ,не знаем! Бяхме тук и никой не е минавал през нас. -
-Това е невъзможно. Лъжете. - крещи той, прекършвайки им вратовете.
Поставям ръката на устата си от изненада. Защо го виждам? Да не би като сме се обвързали и...
-Михаиле,успокой се! - каза мъжът,който стои до Михаил .Предполагам това е най-верния му приятел. - Заради една жена не си струва да убиваш твои хора. От кога започна да ти пука за нея? - Михаил се завъртя и се превърна в кръвожадния вампир,заради който изпитвах страх в началото.
-Тя е вещица и ни е нужна.
-И без нея ще открием Слав. - Кой е Слав и защо съм им нужна?
-Напротив. Не знаеш колко е могъща. - приятеля му се намръщи.
-Това са пълни глупости. Убий я! Избери друга съпруга. - Михаил поклати глава.
Изкрещявам,когато вече не го виждам и не успях да чуя отговорът. Знам ,че не му пука за мен. Не сме съвместими,не мога да го даря с наследник,но исках да разбера каква му е целта. За какво съм му нужна.
-........Ще ѝ прекърша врата. Съвсем скоро....
Озъбвам се и рязко се изправям от леглото,вбесена от това,което видях. Така значи,ще ми прекърши врата. Не и ако аз го убия първа. Вече трябва да мисля за план за действие. Той каза ,че съм нужна. Ще разбера какво има на предвид,но първо трябва да взема книгата на баба. Там има заклинания , които ще ми бъдат от полза. Но как ще стигна до селото като Михаил ми диша зад врата.
-Нели! - не искам да го поглеждам,но няма кой друг да ме заведе до там.- Добре ли си?
-Какво ти пука? - съскам аз ,влизайки в банята. Поглеждам се на огледалото и правя гримаса на грозните захапвания по врата ми. Ще разбера кой ме е захапал,дори това да коства живота ми.
-Внимавай с думите. Все пак...
-....Си “Краля” - довърших аз,пускайки топлата вода.
-Знаеш ли кой беше? - защо си мисля ,че той много добре знае кой е .
-Не! -докато се сапунисвам, Михаил се приближи и се залепи за гърбът ми.
-Връзката ни е много силна,Нели. - завъртях се ,поглеждайки го въпросително. - Никога досега не ми се е случвало да усетя болката на съпругата си. С теб е различно.
-Това за добро или за лошо го казваш.- заобикалям го ,но той ме хвана за ръката.
-Защо се държиш така? - тонът му се промени. Сега е Краля.
-Искам да ме заведеш до къщата на баба.
-Не може да отидем там. - опитах се да издърпам ръката си ,но Михаил не ме пуска.
-Защо? - пусна ме и излезе от банята,карайки ме да го последвам гола и мокра.- Какво не ми казваш?
-Не е безопасно. - не е това и той го знае. Защо се опитва да ме заблуди?
-Ти си “Краля” ,по дяволите! - усещам как гнева превзема всяка клетка в тялото ми.
--Казах,че не може! - обърна се към мен и изкрещя. Стискам ръце в юмруци и прошепнах няколко думи,които често баба повтаряше. След малко Михаил се отзова залепен за стената. В същия момент той се преобрази,но това не може да му помогне. - Нели,пусни ме! - поклащам глава и продължавам да шептя,чувайки как полилея падна на пода.- Нели!!!
-Не ме подценявай,Михаил! Ще направя така,никога да не излезеш от тук.
-Пусни ме! - отпускам тялото си и отивам пред гардероба. Усещам присъствието му зад себе си ,но той вече не ме плаши. Нищо не може да ми направи,щом моята болка се прехвърля в него.- Погледни ме! - търся си някоя удобна рокля. - Погледни ме ,Нели! - вдигам във въздуха една черна рокля с остро деколте,но не ми харесва и я хвърлям обратно в гардероба. - Мамка му...Обърни се! - изкрещя той,карайки ме да се завъртя и да го видя с изкривено лице от ярост. Отварям уста за да му кажа да спре да ми крещи, но толкова бързо всичко се случи,че не разбрах кога се отзовах провесена на прозореца- Никога повече не ме заплашвай! - изпищях ,когато хвана единия ми крак и така тялото ми се свлече.- Ясен ли съм?! - в момента си мисля как искам да го убия. - Не те чувам,Нели?! -
-Майната ти! - Изминават няколко секунди ,мислейки си,че ще продължи да ми казва какво да правя, но изведнъж той ме пусна и аз изкрещявам с пълно гърло.
Нели
Затръшвам вратата на стаята ни,вбесена от ината на Михаил. Писна ми да го убеждавам,че трябва да отидем до къщата на баба. От две седмици водим борба. Трябва да отстъпи,защото аз няма да го направя.
-Не затръшвай вратата под носа ми! - влезе полуголия Михаил. За пореден път оглеждам надписите и стигам до извода,че това са заклинания. Някои букви съвпадат с тези,които съм виждала в книгата на баба.
-Какво ще се случи,ако не спра? - откопча панталона си и рязко го свали,показвайки ми колко е възбуден.
-Ще те пусна пак през прозореца,Нели. -
-Ти посмей и повече няма да излезеш от този Замък. - пенисът му тежко се поклаща,когато пристъпва към мен.
-Отново ли ме заплашваш? - попита той, късайки единствената рокля,която ми харесваше в скапания гардероб.
-Какво правиш? - рязко ме завъртя към отворения прозорец след това ме повдигна за да застана на колене на парапета. Натисна дупето ми и така седнах на петите си.
-Харесва ми,когато правим гневен секс. - от две седмици само се караме. Накрая всичко завършва с много груб секс. -Възбужда ме гнева ти. - ръцете ми са зад гърба, главата ми е отвън и е насочена към входа на Замъка.
-Михаиле,ще падна! -само като си спомня преди седмица как ме пусна ,тръпки ме побиват. В последния момент ме хвана,а аз едва не получих панически пристъп от това какво ще се случи,ако още един път го заплаша.
-Този път няма да паднеш. - засмя се той и влезе в мен,карайки ме да изпищя. Не съм възбудена и изпитах лек дискомфорт.
-Михаил....- пищя аз,виждайки няколко вампира да излизат от Замъка. Те вдигат глави ,карайки ме бързо да скрия лицето си,сякаш няма да разберат коя съм. - Виждат ни.
-Всички те чуха,Нели. - Забравих,че имат остър слух.
-Забави малко. - пенисът му така дълбоко се забива,че едва стоя на коленете си. - О-о...- зад мен Михаил ръмжи. - ...Не,недей да забавяш! - вдигам глава към небето и забелвам очи от удоволствие. Обожавам ,когато тласъците му станат неконтролируеми ,като сега. - Ох, ще свърша. - Михаил продължи с една ръка да държи ръцете ми,а с другата стисна късата ми коса и рязко я дръпна към себе си. Отново изохках.
-Давай,вещице! - изсъска той в ухото ми.
-Не мога...не мога...- погледнах го в очите и силно прехапвам устна,когато оргазма ме връхлита. Докато цялата треперя, той излезе от мен и ме накара да стъпя на пода. Краката ми омекнаха и паднах. Погледнах към Михаил,който най-спокойно е легнал на леглото и бавно изпомпва пениса си.
-Ела! - не мога да се изправя ,затова пълзя към леглото и бавно се изкачих.
-Всичко,което е написано по тялото ти са заклинания ,нали? - обкрачвам го и свеждам глава за да захапя зърното. Вдигам поглед към очите му и се насочвам към другото зърно.
-Можеш ли да ги прочетеш? - повдигам дупето си и рязко се нанизвам върху пениса му, сядайки на бедрата. Това го накара силно да изпъшка.
-Не,но ако взема книгата на баба ще успея да ги разчета. - отново повдигам дупето си и рязко сядам.
-Пак ли ще водим този разговор? - прокарвам пръстите си през черната му коса.
-Да! - започвам да се движа като след всеки тласък скубя косата му.
-Казах ти,че там не е безопасно. Кое не разбра?- съскам и скачам от леглото,отдалечавайки се от него. - Върни се ,Нели! - без капка срам показвам среден пръст.- Върни се! - крещи той,преобразявайки се.
-Докато не се съгласиш,няма да дойда. - скръствам ръцете си под гърдите.
-Веднага! - поклащам глава. - Мразя ината ти.
-Аз мразя теб! - изтъквам очевидното. Първоначално Михаил се взря в мен и по никакъв начин не реагира,докато не скочи и не ме стисна за гърлото,вдигайки ме във въздуха.
-Колко време ще ме мразиш? Месеци,година.....- каза той и ме целуна. - После ще ме търсиш,скъпа ми Нели! -пусна ме ,а аз бързо си поех въздух.
-Напротив. Искам да избягам от теб. Ти си извратен вампир....-
-На теб това ти харесва. - така е,но няма да си призная. -
-Моля те! - пробвам друга тактика.
-Сега ми се молиш. - хвана ръката ми и ме придърпа към себе си. Сблъсквам се с твърдото му тяло и инстинктивно обвивам краката си около кръста му. - Това нова роля ли е? - откъде знае ,че играя роли.
-Какво искаш да ми кажеш? - натисна главичката към входа и след секунда влезе до тестисите. Стискам тила му и силно го захапвам за врата. - Извратен вампир. - отдръпна се и тласна,карайки ме отново да го захапя.
-Знам какво искаш да направиш....- с една ръка държи дупето ми ,а с другата дръпна косата ми за да го погледна. Пълните му устни са толкова приканващи,че бързам да го целуна,но той завъртя глава настрани -.....Искаш ме мъртъв. - с нищо не показах,че точно това е целта ми.- Добра си, признавам си,но не може да ме заблудиш. -няма да се издам ,затова го гледам в очите и стена при всяко търкане на пениса между стените ми. Повече не проговори,както и аз . В момента сме вглъбени в това да изпитаме удоволствие от секса. Не можах да свърша за втори път. Твърде много мислих ,откъде е разбрал за моя план. Да не би да чете мислите ми и да крие този факт.
Не забравяй,че и ти криеш нещо от него. Може да го виждаш. - напомни вътрешния ми глас за тази подробност.
След малко ,Михаил изпъшка и свърши в мен като през цялото време не откъсна очи от моите. Сигурна съм,че крие нещо и ще се опитам да разбера какво.
-Обличай се. Отиваме към къщата на баба ти. - пусна ме ,а аз вътрешно възтържествувах. Притичвам към банята за да се измия и набързо се обличам. Даже не забелязах коя идиотска рокля облякох. В момента това не ме интересува. - Хайде! - поемам ръката му и вървя редом до него. Всички вампири ни гледат,а аз най-нагло съм вирнала брадичката си нагоре като една горда съпруга,че имам такъв мъж до себе си. Искам да ги дразня. Особено онази вампирка. Те това заслужават.
Спираме се за момент за да подшушне нещо на Стефано и излизаме от Замъка.Докато вървим по пътеката,забелязах движение между дърветата. Забавих крачка за да видя едни руси,сладки букли. Това е Елисавета.
-Какво има? - попита Михаил,а аз соча към малкото момиченце. - Какво? - намръщвам се.
-Не я ли виждаш? Това е момичето,за което ти говорих.- Елисавета се скри,но пак мога да видя сладките ѝ букли.
-Няма никой там,Нели. - поглеждам го.
-Не очаквах вампир да е толкова сляп. Ето я! - гневно казвам аз. Прави се на ударен и това започва да ме изнервя. Дръпна ме към себе си и след секунда се озовахме на мястото,където би трябвало да е момиченцето.
-Къде е? - оглеждам наоколо ,но нея я няма. Какво става? Къде е тя?
-Но...тя беше тук. Видях я.
-Това е халюцинация. При обвързването може да се случи. - възможно ли е това?
-Както и да е. Нека да тръгваме. - замислям се за момент,дали знае къде е къщата на баба. - Пеша ли ще ходим? - задавам въпроса си,когато го виждам да върви през гората. - Откъде знаеш къде живея?
-Всичко знам за теб,Нели. -
-И какво знаеш? - вървя след него,оглеждайки го от горе до долу. Дупето му е толкова стегнато и секси,че не мога да спра да го гледам.
-Знам,че в момента ме оглеждаш и това ти харесва. -веднага извръщам поглед. Откъде знае ,че съм го оглеждала като един път не се обърна? На дупето си ли има очи?
-Чакай! За къде бързаш? - върви като кон. Не мога да го настигна.- Михаиле! - изведнъж го загубих от поглед. Въртя се в кръг,но от него следа няма. Какво става? - Михаиле...- Заслушвам се за момент и след малко се чува силно ръмжене някъде зад мен. Рязко се завъртях,усещайки някой да се крие между дърветата. - ...Не е забавно.
-Нели...- мъжки глас ме повика. Отново се завъртам.-
-Покажи се. - извиках аз,опитвайки се да предизвикам силите си,но не усещам абсолютно нищо.
-Краля те изостави. Колко лошо....- дрезгавият му глас долетя близо до ухото ми. Веднага замахвам с ръка за да го ударя.
-Покажи се,по дяволите! - усещам някаква сила,но не е моята. Има вещер,тук.
-Искаш да ме видиш...- нещо ме задърпа и краката ми започнаха да се търкат по земята. Опитвам се да спра,но не мога.- ... Внимавай да не се изплашиш...- изписквам ,когато се озовах на няколко сантиметра от лицето на вампира. Той отвори уста ,а аз силно извиквам,опитвайки се да се съпротивлявам срещу заклинанието на вещера. - Толкова могъща,а така страхлива.- очите му са различни. Не са обичайното морско синьо,а зелени като цвета на тревата.
-Кой си ти? -
-Миришеш хубаво. Жасмин. - плъзна носа си от врата до челюстта ми. През това време се опитвам да отключа заклинанието на баба. - Тук,силите ти не действат. -
-Какво искаш? -
-Нел…Нели.. - като ехо чувам гласът на Михаил.
-Това,което искам скоро ще го имам.
-Нели! - отново извика Михаил. Защо не го напада? Не ни ли вижда?
-Пак ще се видим и тогава ще бъдеш много далеч от съпруга си. - вампира изчезна ,а аз се отзовавам на земята по корем.
-Нели,защо не отговаряш като те викам?- Михаил приклекна и огледа лицето ми. - Защо си толкова изплашена?
-Вампира....- устата ми пресъхна. - ...той...
-Кой вампир? - Михаил ме вдигна от земята.
-Нищо ли не видя? - поклати глава. - Вещера...- потърках лицето си от умора. Чувствам се отпаднала.- ...Той е направил заклинание.
-Нели,говориш несвързано. Не те разбирам. - скривам се в обятията му и прошепвам.
-Вампира беше със зелени очи.- на секундата Михаил се напрегна.
Нели
След като бях под влиянието на силния вещер,едва стоя на краката си. Не се чувствам добре и това започна да личи.
-Добре ли си? - попита Михаил,повдигайки ме,сякаш съм перце.
-Трябва ли да вървим,като можем за няколко секунди да се озовем там?
--За да го направя този трик,както ти казваш,трябва да излезем от гората.- отпускам главата си на рамото му,чувствайки се спокойна в неговите ръце,докато не усетих силно гадене. Запушвам устата си с ръка,сякаш така ще спре неочакваното повръщане. - Нели,какво става?- направих му знак да ме пусне и повърнах до едно дърво.
-Не знам! Откакто вещера....
-Халюцинираш. Няма вампир със зелени очи. - Лъже ме и не мога да разбера защо.
-Тогава защо се напрегна,когато го споменах? - каквото и да ми каже тялото не лъже.
-Не съм. Въобразяваш си. - върви напред и всячески избягва погледа ми.
-Ти за глупачка ли ме мислиш? - не спря,но забави крачка.- Ей,на теб говоря!
-Какво искаш да ти кажа,а? - толкова бързо се появи пред мен,че изписках от изненада.
-Истината. Не знам нищо за теб,за семейството ти,за проклетия Замък,за вампира,който явно те познава.....за всичко,Кралю.- изстрелях думите на един дъх. Грубите черти на лицето му изпъкнаха все повече,когато се намръщи и зъбите му се удължиха.
-Все още си никоя за да ти споделям каквото и да било свързано със семейството ми,вещице. - сега аз се намръщих.
-Аз съм ти съпруга.
-Безполезна съпруга. - шепти пред устните ми.
-Защо съм ти нужна,Кралю? - помня разговора между Алек и него. Той каза ,че съм му нужна.
-Не знам и аз на това се чудя. Дори не знаеш как да се пазиш. - обърна ми гръб,а това ме ядоса до толкова,че усещам как силата в мен бавно превзема всяка клетка в тялото ми. - Съжалявам,че избрах теб.... - след малко клоните на дърветата започнаха да се люшкат. - ...деца не може да имаме.- толкова силен стана вятъра ,че един клон се счупи и падна точно пред краката му. Погледна през рамо и видях проклетата му усмивка. Нарочно ме провокира за да му покажа на какво съм способна. Но не знае една малка подробност. Опитвам се да разчета символите по тялото му ,докато спи.Упражнявам се всяка вечер ,но ми трябва книгата на баба за да разгадая един интересен символ,който се повтаря няколко пъти. Изрисуван е на двете рамена,двете гърди и на бедрата му. Без него няма как да завърша заклинанията.
-Ти си...ти си ..- гласът ми се промени. -
-Нели,спри! - чувам гласът на Михаил,но толкова съм вглъбена в едно от дърветата,че след секунди го изкоренявам и пада към Краля. - Нели!!! - той крещи,но аз продължавам,докато не усетих нещо да се стича от носа ми. - Мамка му,спри! - поемам си въздух и свеждам глава,виждайки кръвта ,която капе от мен. - Искаш да се самоубиеш ли?- исках да убия него,но за жалост сърцето му продължава да бие.
-За човек,който мисли,че съм безполезна,много се притесняваш.- избърсвам кръвта и се подпирам на дървото до мен.
-Разочарована си ,че не успя да ме убиеш....- отдръпвам се ,когато се опита да ме вдигне. -... Престани да се правиш на интересна,а ми позволи да те нося ,докато стигнем до къщата. - колкото и да не искам да ме докосва,в момента нямам сила да вървя,затова му позволявам. Прегръщам го през врата и вдишвам от аромата му. Не знам какво се случва с мен. Михаил ли ми влияе по някакъв начин,но изведнъж кръвта спря да тече и вече не усещам умора.
-Какво направи? - прошепнах аз,мислейки си колко добре се чувствам в ръцете му.
-Освен,че те нося ,друго не правя.- няколко черни кичура паднаха пред челото му. Инстинктивно вдигам ръка и прокарвам пръстите си през косата му. Михаил не реагира по никакъв начин,затова продължавам да я пипам. Не мога да повярвам,че има толкова мека и приятна на допир коса. - Пристигнахме! - рязко завъртях глава. Наистина сме пред къщата на баба. Как толкова бързо....- Ако не ме беше гледала с онзи влюбен поглед,щеше да разбереш кога излязохме от гората. - замълчах си. Аз,влюбена...ако обстоятелствата бяха различни,може би щях да се влюбя в него,но сега е почти невъзможно.
-Пусни ме! - стъпвам на пътеката пред къщата и бавно пристъпвам към вратата. - Толкова много спомени имам тук. - Михаил върви плътно зад мен,сякаш всеки момент някой ще изскочи и ще ни нападне.
-Интересно ми е защо баба ти не ти е казала каква си. Все някога щеше да се отключи силата в теб.
-Искала е да ме предпази.- Михаил изсъска.
-Като те лъже. - преди да отворя вратата го попитах.
-За какво говориш? - Михаил влезе преди мен и огледа всекидневната.
-Това не е от куче,Нели.- посочи белега между врата и рамото ми.
-Не може да я обвиняваш. Аз бях на седем години. - Краля поклати глава и тръгна към двете стаи в края на коридора. Няма за какво да губя време,затова отивам в малката стаичка,където баба прекарваше по -голямата част от времето. Още с прекрачването на прага изпадам в паника. Има липсващи книги,разместени мебели и няколко счупени чаши. Някой е бил тук. Клякам и отмествам килима за да видя ,че вратата е отключена.
Отварям я и с разочарование разбирам,че книгата я няма.
Нели
Разстроена от загубата на книгата ,влизам в стаята ни и лягам на леглото по корем. Михаил не ме последва. Даже не го трогна факта,че е открадната. Прие го съвсем спокойно,а без нея няма как да науча нещо повече. Само спомените ми помагат. Сега,не знам какво ще правя. Как ще разчета тези символи?
Опирам челото си на възглавницата и шумно вдишвам аромата на Михаил. Колкото и да го мразя ,тази миризма ми стана любима. Проклет да е. Какви ги говоря? Не трябва да се привързвам към него. Това ще е най-голямата грешка в живота ми. Да остарея с извратен вампир. Не такива бяха плановете ми за в бъдеще. Исках кариера,съпруг и поне две деца,а с него не мога да имам нито кариера,нито деца.
Трябва да измисля нещо. Няма за какво да продължаваме. Та,ние се ненавиждаме.
-Бързо! Отивай към залата. - извика някого,карайки ме да се изправя от леглото. Излизам от стаята и се свих от острата болка в корема ми. Пъшкам и стискам плата на роклята.
-Какво става? - попитах преминаващия вампир.
-Краля...
-Какво за него? - вместо да ми отговори, копелето избяга. Съскам при всяка крачка и, когато стигам до стълбите виждам многото вампири да стоят пред вратата на залата. Какво става? - Хей! - сякаш никой не ме чува,а много добре знам какъв слух имат.- Хей! - извиках аз,стъпвайки на последното стъпало. Болката отшумя и това ми позволи да ги избутам за да мога да мина. Те започнаха да съскат,но нямат право да ме докосват. И много добре го знаят.
-Отдръпни се кучко! - тъпата вампирка така ме удари,че падам по лице и се озовавам очи в очи с Михаил. Ахвам ,когато виждам в какво състояние е. - Виждаш ли? - позволи си да ме стисне за косата. - За това си виновна ти. - няколко вампира изправиха Михаил, а Алек застана пред него,хващайки го за гърлото. Какво правят? Какво се случва?
-Спрете! - Краля не мърда ,а очите му бавно се затварят.
-Той направи грешен избор и сега ще си плати за това.- някой хвана краката ми,а друг ръцете.
-Спри! Той ви е Крал,по дяволите! - крещя аз,извивайки се за да се измъкна. -
-Кралят ще умре.- От дясната страна се появи вампир с голям нож,а от лявата друг с вериги. Вампира с ножа посяга към Михаил,а аз изкрещях и скрих лицето си. Внезапна болка връхлита в рамото ми. Поглеждам към тях и изплаках. Другия увива веригата около врата на Михаил и дърпа колкото може. Гледката е непосилна. Всичко в мен крещи да му помогна.
Съсредоточавам се във вампира с веригата и прошепвам няколко думи от символите изрисувани върху тялото на Михаил. Нищо. Пробвам пак,а през това време ножа отново се забива в Краля,карайки ме да изсъскам.Чашата преля. Крещя всяка проклета дума от спомените,които ме връхлитат откакто баба почина. Не знам колко правилно ги изговарям и дали ще успея да му помогна,но не мога да го оставя.
-Не мога да движа ръката си. - извика вампира с ножа.
-Тя ни парализира. - вампирите ме пуснаха ,а аз бързам да стана и да отида при него. Михаил тежко падна на пода и вече в главата ми се заформят какви ли не лоши неща. Те го убиха.
-Махайте се от тук! - извиквам към другите,които само гледат.- Махайте се! - гласът ми се промени ,а около мен се завихря силен порив на вятъра. Късите кичури коса се веят пред лицето ми ,а аз продължавам да ги гледам предупредително. След малко всеки един се отдръпна ,а парализираните вампири още стоят близо до нас.
-Нищо не може да направиш за него. Той е мъртъв. - каза Алек и тихо се засмя.
-Михаил...- свеждам глава към неподвижния Крал. Какво му направиха? -....-Не може толкова лесно да умреш. Не може. - прокарвам пръсти през косата му. Нямам идея дали има заклинание за съживяване. Колкото и да го мисля,Алек е прав,нищо не мога да направя,но мога да ги нараня и да съжаляват за постъпката си. Неочаквано сълзи намокриха очите ми,докато се изправям ,а вятъра става все по-силен. Вдигам ръце и започвам да шептя,съсредоточвайки се само към Алек. Той ми е най-досаден.
Очите му се разширяват,когато го вдигам във въздуха и чупя ръката му. Той силно извика ,приканвайки другите вампири да се приближат. Насочвам вятъра към тях,бутайки ги назад,а влюбената вампирка се опита да скочи върху мен,но бързо я спирам като я задушавам. Алек падна на земята и се хвана за ръката.
-Нели,спри! - толкова съм вглъбена в убийството на вампирката,че не обръщам внимание кой ме вика. От дълго време ѝ се каня и е време да си получи заслуженото. - Нели! - някой ме вдигна ,карайки ме да замахна с ръка и да го ударя в лицето. - Спри! - изпищях ,когато ме прекъсна и така не можах да си отмъстя. - Погледни ме! - озъбвам се и стискам с ръце гърлото на.....
-Михаил?! - сините му очи оглеждат лицето ми ,а аз едва го виждам от многото сълзи. - Ти си....ти си ...- затварям очи и го прегръщам ,сякаш е любовта на живота ми.
-Жив....- довърши той. След малко ги отварям и виждам ,че сме напълно сами в залата. Кога са си тръгнали?
-Какво стана? Защо...
-Успокой се! - цялата се треса от плач. Не очаквах така да реагирам. Трябваше да се радвам,че го убиват. Какво се случва с мен?
-Не мога! Ти лежеше и .....- не успях да довърша ,защото загубих ума и дума.
-Това беше тест.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.