Единадесета глава

Данаил

 

-Ти си най-непослушната ученичка,която съм срещал.- бутам я към колата и грубо я целувам. Толкова грубо,че чак очилата ѝ паднаха. - Какво си мислиш,че правиш,а? - отключвам колата и отварям пасажерската врата за да я накарам да седне. Сега ще види колко лош мога да бъда. Заради нея едва успокоих пениса си.

 

-Аз...Дойдох да представя...-

 

-Пълни глупости. Дойде да ме дразниш. Да ме изпиташ до колко мога да издържа. - погледнах я. Опита се да скрие усмивката си,но я видях. Стиснах я за челюстта и рязко завъртях главата ѝ.- Кажи го! Това беше целта ти .

 

-Да! - изкара езика си и бързо го хващам с устни.

 

-Откъде знаеш ,че това е цвета,който ме възбужда?- тази червена пола  усилва работата на онези части от мозъка,които са отговорни за концентрацията на вниманието.

 

-Не знаех. - приближи се за да ме целуне,но не ѝ позволих. 

 

-Чувствам се като бик. 

 

-Не си видял бельото ми. - оглеждам наоколо и ,когато разбирам,че няма никого откопчавам копчетата на ризата ѝ и повдигам полата. Прехапвам устна след това свеждам глава , захапвайки копринената прашка. Мирише невероятно. Ах,Жасмина. 

 

-Искам те. - стискам гърдите ѝ през червено -черния сутиен и допирам носа си в нейния,усещайки приятния ѝ дъх. Какво прави тази жена с мен?

 

-След десет минути започва смяната ми.- изпъшка и плъзна ръката си от гърдите ми,стигайки до коравия пенис. Смело го стисна,а аз толкова настоятелно я целунах,че езиците ни не спират да се преплитат. 

 

-Жасмина....- прошепвам името ѝ и бавно се отдръпвам. Ако не беше работата ѝ,досега да съм я завел в нас и да изследвам всяка част от тялото ѝ. Определено ме е побъркала. Определено не мога да мисля за друга жена,но какво ще правим от тук нататък? Има много пречки в живота ми. Тя не знае нищо за мен,както и аз за нея. - Скрий това хубаво тяло,че зад нас идват студенти. - за секунди се оправи и за мое учудване през целия път ,тя не обели и дума. Колкото и да го мисля,Жасмина и аз не може да имаме сериозна връзка. По-добре да си останат сексуалните ни взаимоотношения. За нейно добро. - Пиши ми. - спирам пред библиотеката. 

 

-Добре,но искам да знаеш ,че се записах в библиотеката на Университета.

 

-Защо? -поглеждам зачервеното ѝ лице и стискам волана. Тя е възбудена.

 

-Ще се виждаме по-често. 

 

-Отпиши се. 

 

-Защо?

 

-Не искам никой да разбира,че се задяваме. - само като видях изражението ѝ и ми стана ясно,че я обидих. - Виж,Жасмина...- поглеждам през прозореца. - ....Ти не ме познаваш.

 

-Искам да те опозная. -

 

-Не обичам да говоря за себе си. - 

 

-О-о...ами...- хващам ръката ѝ преди да слезе от колата. 

 

-Остави нещата така. - 

 

-Не мога! Влюбена съм в теб. Разбираш ли? - пускам ръката ѝ и грубо прокарвам длан през лицето си. Един път каза ,че е влюбена в мен и тогава я нарекох “глупачка”,а сега ми се иска да ѝ кажа да спрем. Завинаги.

 

-Влюбена в какво? Ти не знаеш нищо за живота ми. За самия мен. В какво си влюбена,Жасмина?- сълзи бликнаха в очите ѝ. 

 

-Не искаш да ме допуснеш до себе си. - Така е. Всячески се опитвам. 

 

-Закъсняваш. - изтъквам очевидното. 

 

-Майната му на работата. - приближи се и докосна устните си с моите. - Нека да опитаме. 

 

-Не! - пресягам се и отварям вратата. - Тръгвай! Веднага! - извиках аз,карайки я да вземе чантата си и бързо да слезе от колата. Затръшна вратата и тръгна към входа на библиотеката,виждайки как бърше сълзите по лицето си. 

 

По дяволите. Бях твърде категоричен,а не съм сигурен дали искам да я пусна. Тя е интересна,решителна,знае какво иска и не изпитва срам от това. Точно това,което искам от една жена,но....телефона звънна и на компютъра срещу мен изписа името на брат ми. 

 

-Да! 

 

-Да не си в час? - отново поглеждам към Жасмина и това ,което виждам ме кара да не извърна поглед. Спря се пред входа и заговори някакъв мъж. Той се приближи и я прегърна през кръста.

 

-Не! - отговорих малко по-рязко. 

 

-Какво има? - съскам и отварям вратата,показвайки се.

 

-Нищо! - тя се завъртя в моя посока,виждайки как устните ѝ се мърдат.

 

-Този тон ми е до болка познат. В момента кипиш. - Позна. Кипя.Зверски.

 

-За какво се обаждаш? Не ми звъниш току-така.

 

-Винаги отбягваш въпросите ми...- тежко издиша. - ...Както и да е. Да ти напомня за сватбата. -потърках очи. Съвсем забравих. 

 

-Кога беше? - ръмжа като бясно куче,когато мъжът я прегърна. Твърде дълго за да е по вкуса ми .

 

-Другата седмица. В събота. - нищо не казах. - Ще дойдеш,нали? 

 

-Да! - изключвам блутута и поставям телефона на ухото си.

 

-Ще дойдеш ли с.....- слизам от колата и вървя към библиотеката. Мама му стара. Трябва да я пусна,но нещо в мен ме убеждава,че ще направя голяма грешка. Какво да правя,по дяволите? 

 

-Не! Сам ще съм. 

 

-Трябва да спреш да си такъв задник. -  макар да имат шестгодишен син,все още си мисля,че тя не е любовта на живота му,но не му се меся.Всеки има глава на раменете си за да знае какво прави. - Чу ли ме? 

 

-Да,чух. Казах ти,че ще дойда. - затворих му. Не ми харесва да се обяснявам ,а Гавраил всеки път ми бърка с пръст в мозъка от въпроси.

 

Влизам в библиотеката и навивам ръкавите на ризата си ,готов да ѝ покажа кого трябва да прегръща.

 

Дванадесета глава

Жасмина

 

 

Разочарована съм. За втори път му казвам,че съм влюбена,а той ме реже по най-отвратителния начин. Наистина ли съм глупачка и съм влюбена в едно лице? Не знам нищо за него и за това е прав. Но ако ме допусне до себе си,нещата ще се развият по коренно различен начин. Ще имаме нужната комуникация за да се получи между нас,а сега всичко се върти около секса. Все пак на такава връзка се съгласих. 

 

Но колкото повече се срещаме,толкова повече изпитвам нуждата да съм залепена за него. Не знам какво е това и дали е нормално,но го желая всяка минута. Аз съм луда по този мъж. Луда.

 

-Жас,добре ли си? - кимам с глава към Мая. - Закъсня. - Знам,но станалото,станало. Нищо не мога да направя. - Жас?! 

 

-Добре съм! Ще отида до хранилището за пет минути. 

 

-Аз съм насреща,ако искаш да споделиш.- много е мила,но щом става дума за Данаил,предпочитам да не споделям. Не искам никой да знае за нашата сексуална връзка. Кой знае какво ще чуят ушите ми.

 

-Благодаря ти! - вървя към края на коридора и преди да отворя вратата на хранилището,някой запуши устата ми с ръка. Започнах да се боря,докато не усетих един познат аромат. На секс. 

-Така значи...- прошепна в ухото ми,докарвайки ми тръпки на възбуда.- ...прегръщаш друг мъж...- ахнах,когато ме притисна към стената и вдигна полата ми за да залепи дланта си по бузата на дупето. - Ядосан съм...- отново ме плесна.

 

-Защо си ядосан? - пъшкам от начина,по който ме пляска. Боже. Това ми харесва и усещам как соковете ми мокрят бельото.

 

-Защото не се бяхме разбирали така. - прехапвам устна и натискам дупето си към ръката му.

 

-Нищо не сме се разбирали. - това го ядоса и получих няколко последователни плесника. Пищя и се опитвам да го погледна,но не ми позволи. Закри очите ми с ръка.

 

-Така ли мислиш? 

 

-Да,Господин Ангелов! - чувам смъкване на цип и след малко отмести мокрото ми бельо за да влезе в мен. Извих се от дебелината на пениса му. - О-о...винаги съм искала да правя секс в библиотеката. - 

 

-Нека да се разберем....- отдръпна се и тласна до край. - ....Докато сме в сексуална връзка,ще съм само Аз...- отново тласна,а аз силно изпъшках.- ...Аз..- запуши устата ми с две ръце. - ...Аз..- подхвана ритъм,от който тялото ми буквално изтръпна. Данаил ,знае как да ме накара да се чувствам добре. Знае как да ме докосне,знае как да натисне главичката и да стимулира оргазма. Той е страхотен.

 

-Противоречиш си. - казвам аз,когато отдръпна едната си ръка,а другата я свали към гърлото ми.

-Не мога да ти дам повече от това,Жасмина. - отново ми напомня каква съм в живота му. Сексуален партньор. 

 

-Не се опитваш. - притискам го все повече,а той все по- бързо и силно тласка. Бедрата му се удрят в дупето ми,а оргазмът стремглаво наближава. Изведнъж излезе от мен и ме обърна към себе си. Поставям ръце на студената стена,докато той свали чашките на сутиена и като разярен бик смуче,хапе и дърпа зърната. Отмятам глава назад и силно стена.

 

-Искам да ги изям.- загриза със зъби едното зърно,последва и другото. 

 

-Ох! - след малко клекна и с устни дръпна клитора. Свеждам глава и виждам как отново го прави ,не откъсвайки очи от моите. Прокарвам пръсти през черната му коса за да натисна главата му и да усетя устните му залепени за снопчето. Отварям уста и свивам пръстите си от невероятното чувство. Скубя го и започвам да шептя думи,които четох тази сутрин. - Не спирай.....- езика му бързо влезе във вагината. - Ако ме докараш до оргазъм,ще ти позволя да ме напляскаш. Силно. Безкомпромисно. Жестоко....- цялата треперя. Още малко и ще свърша. Данаил ме стисна за дупето и така засмука клитора,че едновременно изписках и потреперих от силния оргазъм. Краката ми омекнаха и едва успях да се задържа на тях. 

 

-Афлек и Мелиса,а? - попита той,изправяйки се и влизайки в мен,както си стоя. Устните му са мокри и това е най-сексапилното нещо,което съм виждала. Прииска ми се да го видя гол и мокър. От тази мисъл измърках като котенце. 

 

-Мяу! - това му хареса. Малка усмивка краси лицето му. - Някой идва. - казвам аз,но Данаил въобще не го интересува. Прокара ръцете си през косата и рязко сведе главата ми за да виждам как дебелия му пенис влиза и излиза. Той блести от соковете ми и имам чувството,че отново ще свърша.

 

-Само Аз,Жасмина...- тласна още един път и се заби целия,задържайки го за да усетя как спермата влиза дълбоко в мен. През това време  дръпна косата ми и приближи красивото си лице. - Разбра ли? 

 

-Да! - замаяна съм ,но не от секса,а от самия него. Данаил излезе от мен и прибра полуомекналия си пенис в панталона. Погледна ме заканително и мина през вратата,чувайки гласът на Мая.

 

-О-о...Господин Ангелов..

 

-Добър ден! - поздрави той,а аз свалям полата си и се опитвам за отрицателно време да закопчая копчетата на ризата.

 

-Хм..Ухае на секс..- Мая ме погледна. - Ангелов,а?

Тринадесета глава

Жасмина

 

Седя пред компютъра и разглеждам “онлайн заявките”. Новата услуга БиблиоМат дава реална възможност на читателите да заемат литература за дома извън работното време на библиотеката. Тя е техническо решение, представляващо клетки тип “локър” с програмируема електронна ключалка с код, поставени на входа на библиотеката. След направена онлайн заявка читателят получава съобщение с номер на клетка и код за достъп. По този начин потребителите имат възможност да получат записаните на читателския им картон книги в удобно за тях време. Ключалката е програмирана да се заключва самостоятелно след определен период от време, така че читателят да няма повторен достъп до клетката, като кодът за достъп е обвързан с номера на читателската карта.

 

Интересно. Има едно име,което присъства на почти всеки ред,а книгите са еротични. Докато се опитвам да се сетя кой е въпросния мъж,Мая ме повика. Отивам на информация и я виждам да се взира в някаква бележка.

 

-Какво има? 

 

-Това е за теб. - повдигам вежди,вземайки бележката за да видя моето име.- Виж гърба. - обръщам я. “Ти си най-красивата жена,която съм виждал.” - Господин Ангелов?! - поклащам глава. Почерка е друг. - Имаш си обожател. 

 

-Не! Станало е недоразумение. - хвърлям бележката в кошчето за боклук. 

-Ясно пише твоето име. - Това го знам и не ме интересува какво пише. Мисля само за един мъж и това е Данаил.

 

-Е,и?! 

 

-Да не си влюбена в Ангелов? - толкова ли ми личи? 

 

-Нямам шанс с такъв мъж като него.- казвам с доза отчаяние.

 

-Защо? Ти си красива жена и знаеш какво искаш. - Трогната съм ,че мисли по този начин за мен,но Данаил ясно заяви каква съм в живота му.

 

-Благодаря ти,но...

 

-Няма Но,ще се бориш за него,разбра ли? - не очаквах такива думи от нея. Тя е прикрита във всяко едно отношение и ми е трудно да разбера какъв характер има. 

 

-Опитвам се. - 

 

-Не прави моята грешка. Не се борих и съжалявам. - за първи път е толкова открита пред мен.

 

-Кой е мъжът? - попитах с усмивка,но нейната така и не се появи. 

 

-Няма значение. Гледай да...

 

-Може ли да ми помогнете? - попита една възрастна жена. Усмихвам се и влизам в ролята на библиотекарка.  Прииска ми се да я поразпитам още малко за този мъж. Стана ми любопитна. Тя никога не говори за себе си,но работата си е работа. Трябва да си върша задълженията.

Докато водя жената до секция “Криминални” обмислям да посетя Данаил. Не съм го виждала от два дена и вече ми липсва. Вманиачена ли съм,влюбена ли съм или просто адски привързана към всичко свързано с него. Не ми се е случвало такова нещо досега. Имала съм връзки,но никога не съм се чувствала по този начин. Да чакам всеки момент да ми се обади или да дойде да ме вземе. 

 

-Ето я и книгата,Госпожо! - подавам книгата на Дейвид Балдачи “Градът на мечтите”. Не съм я чела,но съм чувала хубави отзиви.

 

-Благодаря,Госпожице! - отвръщам на усмивката ѝ след това се връщам пред компютъра за да запиша всяка искана книга от читателите. 

 

...........................

 

 

Почуквам на вратата и се взирам в името на мъжът,който успя да ме плени за отрицателно време. Почуквам още един път,очаквайки да ми отвори. В момента няма час и би трябвало да е в кабинета си. 

 

-Няма го! - завъртях се за да видя добре изглеждаща тъмнокоса жена. - Коя сте вие? 

-Студентка. Исках да го питам за материала,който съм изтървала през последните две седмици. - огледа ме преценяващо. 

-Болен е. Ще се върне другата седмица. - Болен?! Това трябва да ме разтревожи,но не. Вече знам как ще го накарам да оздравее. Сдържам усмивката си и благодаря на жената. - Как се казвате? 

 

-Радостина. - как ли пък не ще ѝ кажа името си.  - Ще тръгвам. Довиждане! 

 

-На колко сте години? - вървя към стълбището и се правя на ударена. Явно се усети,че не съм негова студентка,но и не ме интересува. Да си мисли каквото иска. Тук съм заради Данаил и сега ще отида до тях за да му покажа колко добра медицинска сестра мога да бъда.

 

 

 

Данаил

 

 

За пореден път влизам в банята за да си ударя един горещ душ. Не се чувствам добре и само той ми помага за да се отпусна. Не се бях разболявал от години и сега се чувствам като парцал. Втриса ме и непрестанно лежа. 

Излизам чисто гол и готов да скоча на леглото за поредния сън,но на вратата се почука. Обличам шортите от пода и отивам за да отворя. Не очаквам никого. Вече казах на всички в университета и тази седмица няма да присъствам в часовете.

 

-Здравей! Разбрах ,че си болен. - погледа ми бавно се спусна от върха на косата до високите бели обувки на ток. С шлифер е и не мога да видя как е облечена,но ми харесва къдравата ѝ коса и това ярко червено червило,което искам да видя по кожата на пениса. 

 

-Какво правиш тук? - обръщам ѝ гръб и оставам вратата отворена. 

 

-Донесох ти супа и...- отивам до кухнята за да си налея една чаша вода. Гърлото ми е сухо и постоянно ме дразни. Завъртях се ,докато отпивам и така се задавих ,че ми трябваха няколко секунди за да се успокоя. 

 

-Жасмина...- прошепвам името ѝ и се взирам в прилепналото по тялото ѝ бяло боди с цип. Чак сега забелязах ръкавиците до лактите. Беше ми топло,но сега изби силна пот. Докато я оглеждам и едва не получих инфаркт,тя остави супата на плота след това изкара от чантата си малка шапка и стетоскоп. 

 

-Легнете на дивана за да ви прегледам. - не мърдам от мястото си,но пенисът ми не е на същото мнение. Шортите ми се издуха.- Господин Ангелов....- бавно пристъпи към дивана,карайки ме да захапя юмрука си от гледката на хубавото ѝ дупе. - ...Ще дойдете ли?- лягам на дивана,а тя се надвеси над мен и сложи слушалките на ушите си,поставяйки главата между гърдите ми. Вдигам ръка и смъквам ципа на бодито ѝ,разкривайки набъбналите ѝ гърди с приканващи розови зърна. - Чувам шум...- прехапа устна,а аз си я представям как тези устни попадат върху главичката ,която в момента влажни шортите. - ...Не сте добре,Господин Ангелов. 

 

-Какво лечение предлагате? - извади слушалките от ушите си и  изцъка. 

 

-Секс,секс и само секс. - не мога да не се усмихна. 

 

-Супата? - постави ръката си върху челото ми. 

 

-Горещ сте и се потите. - потя се заради нея. Мама му стара. Знае ли как изглежда? Виждала ли са е на огледалото? - Сега ще измеря температурата. - Когато приклекна и взе чантата си за да извади термометъра,гърдите ѝ се разлюляха, карайки ме да се изправя и да ги докосна. - Не! - плесна ръцете ми. - Дошла съм заради вас!- а аз едва издържам да играя тази роля.- Впрочем,коя е жената на етажа,където е кабинета ти? - въпросително повдигнах вежда. - Висока,слаба,с тъмна коса и ярки сини очи. 

 

-Асистентка.- няма нужда повече да знае за Вихра.

 

-И? 

 

-Нищо! - по погледа ѝ разбирам,че не ми повярва ,но колкото по-малко знае ,толкова по-добре

-Господин Ангелов,имате температура 38.2 - намръщи се и отиде да вземе супата като поклати толкова съблазнително дупето си, че станах като попарен. Стиснах я за тила и опрях бузата на лицето ѝ към плота на кухнята. На мига падна шапката на пода.

 

-Може да имам температура и да се чувствам отпаднал, но не мога да не ти кажа,че изглеждаш невероятно..- пъхам пръстите си в устата ѝ след това я карам да падне на колене. - Нацапай го с това червило. - свалям шортите и приближавам главичката. Жасмина ме погледна и потърка устните си по главичката след това и по целия ствол. Червилото полепна,но не това ме накара да изпъшкам ,а как го пое. Задържам се с ръце на плота,а тя не спира жадно да го натиска към гърлото си. - Гледай ме в очите. - събирам косата ѝ с една ръка,а с другата го хващам за ствола за да натисна главичката към вътрешността на бузата ѝ. - Харесва ми....- изкарвам го от устата ѝ и без да ѝ казвам ,тя нападна тестисите като ги събра и започна да ги смуче.- Всичко ми харесва. - пъшкам аз, дърпайки косата ѝ. - Ти ми харесваш....Палава библиотекарке...- изправям я и рязко я завъртях с гръб към себе си. Повдигам крака ѝ на плота и откопчавам бодито. 

 

-Дани...- извика името ми,когато пенисът ми влезе дълбоко във вагината ѝ.

 

-Крещи ,Жасмина! Крещи! - отдръпвам се за секунда след това започвам да тласкам по най- яростния начин, карайки я да закрещи. Хващам я за лактите и я изправям за да прошепна в ухото ѝ. - През тези два дена ,точно така си те представях. Тук...на този плот...- Жасмина силно простена. - ....с вдигнат крак и да тласкам в прогизналата ти вагина.- пускам лакътя ѝ за да потъркам клитора. - - ....но не съм си мислил,че ще дойдеш облечена по този начин....- тя ме погледна и плъзна езика си между устните ми. Облизвам ги за да усетя приятният ѝ вкус.

 

-Бъди лош. Искам да си Бен. - подсмихвам се и свалям крака ѝ за да я завъртя и да сведа главата ѝ към пода. Жасмина се задържа с ръцете си ,а аз я стискам за кръста ѝ и продължавам да се движа. След малко тя така запищя,че излязох от нея за да я видя как пада на колене и се тресе от оргазма си. Вдигам я и сядам на дивана,опирайки гърба на гърдите ми. Разтварям краката ѝ и започвам да търкам клитора. - Ох! - изви се и стисна ръката ми. Пъхам два от пръстите си във вагината и рязко завъртях главата ѝ за да я целуна. Тя издава възбуждащи звуци,но и ми отговаря при всеки допир с езика ми. Отдръпвам се и увивам косата ѝ около юмрука си,взирайки се в очите ѝ,които в този момент се притварят и това е знак,че е много близо. 

 

-Хайде! Покажи ми колко ти е хубаво. - шептя пред устните ѝ,а тя забелва очи и започна да драска ръката ми с ноктите си. - Точно така. - дърпам със зъби долната ѝ устна. 

 

-Аз...аз...О-о...- затвори очи и се разтресе,цялата. Доволен от видяното лягам на дивана и поставям ръцете си зад врата.

 

-Искам да ме яздиш. Бясно. Лудо. Необуздано. - Жасмина ме погледна през рамо и единственото ,което видях в очите ѝ са желание за мен. Точно такава я искам. Дръзка и греховна. 

 

Жасмина бързо се завъртя и така рязко се наниза върху пениса ,че ме накара да изпъшкам и да стисна главата си от възбуда. Моята медицинска сестра подскочи и сложи ръцете си на гърдите ми. Не се сдържам и плеснах двете бузи на дупето ѝ,подканвайки я да продължи. Кичури коса падат пред голите ѝ гърди и решавам да ги отместя за да виждам как се поклащат. 

Ето я дръзката Жасмина. Толкова бързо ме язди,че вече усещам оргазма си. Стискам дупето ѝ,а тя се повдигна и стъпи на краката си,яздейки ме все по- необуздано. Съскам и я притиснах към гърдите си за да я чуя как крещи. Досега беше тиха и това не ми харесва,затова дърпам косата ѝ за да изпъна врата и започвам да се повдигам. Издишах във врата ѝ и я пляскам по дупето. Тя стене и драска кожата на дивана. 

Пускам я и задържам дупето ѝ във въздуха,свършвайки дълбоко в нея. През това време Жасмина запищя и се отпусна върху мен. Усещам топлия ѝ дъх по кожата и бързото ѝ дишане,разбирайки ,че и тя отново свърши. Мускулите на вагината се свиват и отпускат,дразнейки пениса,но не искам да излизам от нея. Все още не. 

 

-Как се чувстваш? - попита тя,все още скрила лицето си във врата ми.

 

-Сякаш нямам температура. - това я подтикна да се засмее.

 

-Нека да проверя. - изправи се и докосна с ръка челото ми. - Господин Ангелов,свалихме я! - плеснах я по-хубавото ѝ дупе,а тя изписка. 

 

-Трябва да ме излекуваш,не само да ми свалиш температурата,”палавнице”.- отново влезе в роля като стана и отиде до плота гола. Взе супата,която със сигурност вече е студена и седна до мен. 

 

-Искате ли да опитате? - приближи лъжицата към устата ми,а аз вземам супата от ръцете ѝ и я оставам на пода. - Аз я сготвих. - бих искал да я видя гола и как ми готви,но сега трябва да ме излекува.

 

-В събота какво ще правиш? - сграбчих я и ни обърнах. Сега аз съм отгоре ѝ.

 

-Не знам! - пенисът ми дори и не спадна,затова разтварям краката ѝ с коляно и без да чакам повече се плъзвам между стените ѝ. - Дани...- стене тя. 

 

-Ще присъствам на една сватба....- отдръпвам се и грубо се забивам. - ....ела с мен...- прегърна ме през врата и кимна с глава. - ...Да...- прокарвам пръстите си през косата ѝ и леко се отпускам върху нея. - ....или Не...- бързо тласкам и завъртях главата ѝ настрани ,захапвайки бузата ѝ.

 

-Да! 

-Кого искаш да бъда? 

 

-Джордж. - излизам от нея и я обръщам по корем. Щом иска да съм Джордж ще си го получи. Отивам в стаята,където я заведох първия път и игра ролята на ученичка за да взема показалката. Връщам се и заставам пред нея,потупвайки дланта си с нея.

 

-Сигурна ли си? 

 

-Да! Искам да си Джордж. - дупето ѝ се сви,но няма да я пляскам ,а ще усети колко дебела е показалката като вкарам малка част в ануса. -

 

-Разтвори бузите. - тя веднага изпълнява. - Отвори уста! - намокрям върха с езика ѝ. 

 

-Какво ще правиш? 

 

-Ш-ш-т...- леко я плеснах за да видя как ще реагира. Както си помислих. Хареса ѝ,но дали ще хареса да го вкарам в.....натискам в ануса,а тя изписка и скочи. Натискам гърба ѝ с ръка за да я върна в същото положение. - Искаше Джордж нали? 

 

-Да,но...

 

-Няма Но...- отново я плеснах. - ...Джордж беше непоколебим. - завъртях главата ѝ за да гледам реакцията ѝ и отново натиснах. Върха на показалката вече е вътре,а тя отвори уста в нямо”О”. - Гледай ме в очите,Жасмина. - натискам все повече,виждайки я как стисна кожата на дивана. Отдръпвам показалката и пак я вкарвам. Тъкмо щях да я попитам как се чувства и тя извика. 

 

-Не спирай! 

 

Четиринадесета глава

Жасмина

 

-Майко, отивам на сватба,а не в манастир.- голяма грешка направих. Не трябваше да я взимам със себе си при избора на рокля.

 

-Много е разголена.- за мен разголено е ,ако изляза по сутиен и прашка.

 

-Ох,майко! Виж как добре ми стои. - усмихвам се и си мисля как ще побъркам Данаил с точно тази рокля. Тя е дантелена в син цвят с висока яка и гол гръб. Моделът е изрязан на бюста и има закопчалка в задната част на врата. Малко е къса,но точно заради това я избрах. Безсрамно и секси.

 

-Стои ти добре,но е къса. Ако...

 

-Това е целта майко. Ще я купя. - преобличам се и доволна отивам към касата за да я платя. Майка ми сумти зад мен ,но това е мое решение. Даже не знам защо я взех със себе си. Беше излишно. Тя не престана да се оплаква.

 

-Ако баща ти я види....

 

-Отдавна съм пълнолетна и мога сама да преценя какво да облека при такъв повод.

 

-Ти дори не ги познаваш. - вземам торбичката с роклята и излизам от магазина. 

 

-Познавам Данаил. - майка ми се намръщи. Очевидно е ,че не го харесват и се чудя защо. Изглежда чудесно. Не е поредния хлапак,който живее с “мама” и да чака на готово. Има работа,апартамент и иска да се реализира като се яви на изпит за доцент. С една дума перфектен. 

 

-Познаваш го от има няма един месец. - заковах се на място.

 

-Какво искаш да ми кажеш? -  Не разбирам какъв ѝ е проблема. Хвана ръката ми както винаги е правила и ме подкани да вървя. Като дете обичах да е до мен. Да ме обгрижва и дава цялата си любов,но сега трябва да осъзнае,че вече съм голяма и имам нужда от нещо сериозно. Или по -точно от Данаил Ангелов.

 

-Искам да ти кажа ,просто да се пазиш. Той е....

 

-Изнасилвач? Убиец? - отдръпвам ръката си и продължавам да вървя.

 

-Много е голям за теб. 

 

-Майко,той не е на петдесет години. - пищя аз,виждайки няколко човека да се обръщат към нас. - Вместо да се радваш,че има сериозна работа и знае какво иска ,а ти го дъвчеш,сякаш е някаква дъвка. Изплюй го и спри,по дяволите. 

 

-Внимавай с думите! - завъртам очи. Определено беше грешка да дойде с мен. Преди бях щастлива,когато излизахме заедно,но сега е поела ролята си много на сериозно. Чак е дразнещо. 

 

-А ти уважавай моят избор. - контрирам аз. Добре,че е телефона за да спрем този разговор. Изваждам го от чантата и на мига сърцето ми затуптя по-бързо. 

 

 

Данаил: Боли ме гърба. Имам нужда от лек масаж. 

 

-Кой ти писа? Изведнъж грейна. - прибирам телефона в чантата си,сдържайки усмивката си от мисълта,че отново иска да ме види.

 

-Една приятелка. Иска да се видим. - по-добре да я излъжа отколкото да ми пили на главата. - Трябва да тръгвам. Благодаря ,че дойде с мен. - целувам я по бузата и притичвам към вкъщи за да се подготвя за поредната роля.

 

..............................

 

Стоя пред вратата на апартамента на Данаил и си мисля за предишната ми роля преди два дена. Взех му акъла като медицинска сестра. Не искаше да си тръгвам и останах при него за през нощта. За първи път спах до този секси екземпляр и разбрах,че обожавам спящия Данаил. Беше спокоен,красив и неустоим. Прииска ми се да скоча върху пениса му и отново да го яздя по най-необуздания начин. Но реших да се правя на уморена,макар да исках още от него. 

 

Хареса ми,когато се представяше за Джордж. Тази показалка....само като се сетя и кожата ми настръхна. В началото изпитах лек дискомфорт,но после удоволствието ме връхлетя с пълна сила. Не исках да спира,даже си мислих да го помоля да вкара дебелия си пенис,но бързо се отказах като имаше вероятността да колабирам на дивана от болка. Дупето ще почака. Или ще си остана девствена до края на живота си.

 

-Забави се.- подскачам,когато чувам гласът му. 

 

-Защо си ядосан? - обърна ми гръб и закрачи към кухнята. 

-Защото закъсня. - оставам чантата си на масата пред дивана и отварям хладилника за да разгледам какво има. Винаги е добре оборудван. Има от всичко. 

 

-Ще се реванширам. - изваждам два портокала,два банана,ягоди и грозде. Нареждам ги на плота и започвам да ги режа,а гроздето го измивам.

 

-Какво правиш? - дойде зад мен и усетих топлия му дъх във врата ми. Настръхнах.

 

-Не е ли очевидно? - усмихвам се. Нареждам плодовете в една чиния и сядам на дивана,оставяйки я на масата. 

 

-Гладна ли си? Мога....

 

-Гладна съм за теб. - изправям се и свалям шлифера от раменете си. Никога не съм си мислила,че толкова често ще обличам този шлифер,подарък от родителите ми. Не го харесвах,но откакто Данаил е в живота ми и мнението ми се промени. Обожавам го. 

 

-Казах ли ти,че се чувствам като бик? - засмивам се и плъзвам ръцете си от гърдите до бедрата. Червеното прозиращо боди с комбинация с дантела в зоната на сутиена и бикините , го кара да изръмжи и бавно да се приближи към мен. Чашките са меки и са с много интересен елемент с връзки,които при завързано положение образува загатващи отвори. Отвързвам връзките за да му покажа защо избрах точно това боди. - Не,вече не съм бик,а лъв,който реве за още. - отново се засмивам. Не знае какво го очаква. Скривам гърдите си след това вземам чантата,както и чинията с плодове и вървя към спалнята ,правейки много бавни крачки за да види малката линия ,минаваща през срамните устни и ануса. - Мамка му...искам това дупе. - поглеждам през рамо,виждайки го как сваля панталона и изхлузва блузата през глава. Чакам го в спалнята ,готова да вляза в роля. 

 

-Легни по корем. - нареждам аз,оставяйки чинията на леглото ,а от чантата изкарвам олиото за масажа. Данаил ляга ,а аз се наслаждавам на хубавото му дупе. Така искам да го плесна ,но едва ли ще остане доволен,затова се сдържам от такива действия. И без това ще се ядоса,когато разбере какво смятам да направя. - Отпусни се. - отново бъркам в чантата за да извадя безшумно белезниците,с които ще закопчая ръцете му за да не мърда. 

 

-Хайде,Жасмина! Търпението ми е на изчерпване. - вземам олиото и изсипвам няколко капки върху гърба му. Сядам върху дупето и започвам да правя нежни масажни движения. Олиото полепна по целия му гръб,а той е скрил лицето си между ръцете.- Чудесно! - обожавам тембъра му. - Продължавай! - изсипвам още олио на ръката си и вземам неговата за да я разтрия. Последва и другата и докато е със сведена глава ,бързо закопчавам ръцете му на таблата на леглото. Данаил на мига вдигна глава и се взря в ръцете си. - Жасмина....- гласът му се промени. - Пусни ме!

 

-Не! - бавно го обръщам по гръб, внимавайки да не нараня ръцете му. Добре,че купих по-големият размер. 

 

-Веднага ме пусни! - погледна към белезниците и рязко дръпна ръцете си,сякаш така ще успее да се измъкне. - Така ще те напляскам,че няма да може да седнеш. - Както си мислих,той се ядоса. Но сега ще го предразположа за да се отпусне. - Жасмина...- сипвам олио върху дланта си и отвързвам връзките за да види настръхналите ми зърна. Усмихвам се и започвам да ги мажа с олиото. - По дяволите....Откопчай ги! - поклащам глава и се качвам на леглото,пълзейки към него. - Мръсница.- съска той,а аз като котка търкам гърдите си по голото му тяло. Пенисът му подскочи,когато се плъзна между тях. В отговор ,Данаил започна да диша тежко. Отново се плъзвам ,но изкарвам езика си за да овлажня кожата на пениса.- Ах...Пусни ме! - каквото и да ми каже вече е без значение. Желая го и няма да спра. 

Вземам една ягода и я задържам в устата си,докато пълзя към него. Той се взира в гърдите ми,а аз се подпрях на коляното му с една ръка,а с другата докосвам коремната му преса.

-Много съм ти бесен в момента,но ако продължаваш в същия дух и няма да бъда толкова жесток. - приближих се и го целунах,карайки го да отвори уста и с език да избутам ягодата. След секунда се отдръпвам,виждайки го как дъвче.

 

-Вкусна ли е? 

 

-Ще те напляскам. - може да ме напляска,но сега аз мога да правя каквото си искам с него.

 

-Мой си. - сядам между краката му и вдигам високо моите за да види по-добре тънката линия на бельото ми. 

 

-Мокра си. - откакто го видях,но тази подробност ще си я запазя за себе си. 

 

-Много,Господин Ангелов! - отмествам бельото настрани. - Вижте...- разтварям срамните устни и го поглеждам. - Тека....- Данаил ,отново се опита да се измъкне от белезниците.- Искате ли да опитате?- вземам едно топче грозде и го плъзвам между срамните си устни. Изправям се и прокарвам ръката си през косата му ,скубейки я.Отвори уста ,а аз бързо вкарвам топчето.-  Усетихте ли колко съм възбудена? 

-Усетих,Жасмина,а сега ме пусни! - става все по- ядосан и не знам как да го предразположа да се отпусне. Помислих за секунда.

 

-Не сте търпелив,Господин Ангелов! - стъпвам на леглото и събличам бодито,показвайки му къде е ключа.

 

-Никога не съм бил. - изръмжа той,а аз се приближавам и заставам пред лицето му. 

 

-Ще ви пусна,ако засмучете клитора тридесет и три пъти. - Данаил вдигна глава и ме погледна. 

 

-Няма да издържиш. - Усмихвам се и директно сядам върху лицето ,стискайки ръцете му за да се задържа. 

 

-Накарайте ме да свърша.- пъшкам аз,когато устните на Данаил засмукаха клитора. 

 

-Брой! - заставам на колене и прокарах ръка през косата му,както той направи първия път у нас. Свих пръсти и простенах. 

 

-Едно...- погледна ме с тъмните си очи и отново засмука. - ...Две..Три...- Толкова бях възбудена,че на четвъртия път изпищях и грубо стиснах косата му.Данаил не спря и така удължи оргазма като дълго време краката ми трепериха. 

 

-Когато ме пуснеш....- дръпна клитора. - ...ще те напляскам...- засмука един път,втори път,трети път,а аз пищя и хващам таблата. - ....ще те чукам и ще свърша в дупето ти. - натисна го с носа си.- Колко станаха? 

 

-Десет. 

 

-Грешен отговор. - загриза едната срамна устна,карайки ме да пищя.

 

-Единадесет. - при поредното засмукване добави и езика си и така усетих как ток ме удря точно там. - Брой,Жасмина! 

 

-Дванадесет,тринадесет,четиринадесет...- стискам таблата и забелвам очи. - ...пет...на..десет...- едва говоря. Втория оргазъм е на път.- ...шестнадесет,седемнадесет,осем....на...- пищя и рязко се отдръпвам от устните му,падайки до него. 

 

-Май ще се учим и да казваш напълно думите. - Страшно е добър и не знам как ще издържа до тридесет и три. - Върни се! Веднага! - устата му е мокра и това ме подтиква да плъзна езика си за да обера капката,която се стече по брадичката. - Пенисът ми е нетърпелив. Не го карай да чака.- прехапвам устна и отново заставам на колене пред лицето му. Косата му е рошава и това го прави още по-секси. - Пусни ме и ще те докарам до още два оргазма. - поклащам глава и приближавам устните му към чувствителния ми клитор.

 

-Не играете честно,Господин Ангелов. 

 

-Напротив. Ти не играеш честно. Направи грешен ход като ме закопча и от това ще има последствия. - въобще не ме плаши. Аз се влюбих в неговата грубост.- Ще искаш да избягаш. 

 

-Никъде няма да ходя. - натискам главата му ,очаквайки да го засмуче ,но показа езика си и заобиколи клитора. Дразни ме,но и аз мога да го дразня. Завъртях се и го обкрачих,вземайки дебелия му пенис в ръката си. Погледнах през рамо и се наместих по такъв начин,че да съм срещу устата му. Ключът все още е завързан за бельото ми и ,ако иска може да го вземе. Няма и да го спра. Така или иначе ще ме напляска.

 

-Хайде! Поеми го! - завъртях езика си около главичката. Няма да го поема, ще го дразня както прави и той. Данаил изръмжа и каза. - Брой! 

 

-Деветнадесет,двадесет,двадесет и едно...- пускам пениса и шумно застенах. -.... Двадесет и две,двадесет и три...Дани...- изпъшках името му. 

 

-Пропускаш цифри....”мръсница”...- отмествам косата си на едното рамо и опрях буза на пениса. 

 

-Двадесет и четири,двадесет и пет ..О-о...- отварям уста в няма”О” и сведох глава за да видя как брадичката му се мърда от силното засмукване. - ...двадесет и шест,двадесет и ....- стиснах бедрата му и се разтресох за трети път. Как го прави? Отпускам се върху него и изкачвам конвулсиите да утихнат. Нямам идея колко време е минало,но когато се изправих усетих как Данаил се надига и след секунда се чуват белезниците. Скачам  от леглото като попарена,докосвайки мястото,където оставих ключа. Няма го. 

 

-Ще ме дразниш,а? - хвана ръката ми и рязко ме придърпа към себе си. Голите ни тела се сблъскват и няма по- хубав мирис от неговият. Омагьосана съм. Този мъж ме кара да правя и невъзможното.- Сега ще те науча. - повдигна ме и закрачи на някъде. 

 

-Какво ще правиш? - като видях изражението му и започнах да се притеснявам за живота си. Толкова ли ми е ядосан? 

 

-Ще те накажа. 

 

-Защо? Не ти ли хареса? - беше забавно и....възбуждащо. 

 

-Никога повече не го прави. Ясен ли съм? - остави ме на масата и чак сега разбрах къде сме. Стаята,където играх ролята на ученичка. 

 

-Да не би нещо...

 

-Затвори си шибаната уста. - изкрещя той,карайки ме да се свия на място. Какво му става? - Падни на колене. - поколебах се. - Веднага! - с треперещи крака падам на колене. След малко дойде до мен и закопча нашийник на врата ми. Не го поглеждам. Този негов вик ме притесни. Сякаш не е той. - Пълзи до спалнята. - закачи повода ,а аз бавно започнах да пълзя,мислейки си как вече не е забавно. - По-бързо. - даже и гласът му е различен. Стигам до спалнята и Данаил ме плесна с нещо по дупето. Поглеждам през рамо и разбирам,че е нагайка. Последваха още два удара,от които изпитах лека болка. Болката не ме притеснява,а защо толкова бързо се промени. - Погледни ме! - не го правя. - Жасмина! 

 

-Върви на майната си. - Данаил приклекна и ме стисна за брадичката. Виждам един злобен поглед.

 

-Внимавай как ми говориш! - отдръпвам се и в същият момент,телефона ми извести за получено съобщение. Данаил взе чантата и го извади,зачитайки се.

 

-Нямаш право да ми четеш съобщенията. -изправям се за да взема телефона от ръката му, но той рязко дръпна повода и се озовах между краката му. 

 

-С кой се виждаш? - повдигам вежди. 

 

-С никого. - завъртя телефона към мен.

 

Непознат номер: Нямам търпение отново да те видя. 

 

-Помисли си пак. 

 

-С никого. - отново дръпна повода,карайки ме да се изправя и да сме на едно ниво. 

 

-Лъжеш. - поклащам глава. - Лъжеш. - крещи той пред лицето ми. Примигвам няколко пъти за да спра сълзите. - Давам ти десет секунди за да ми кажеш кой е ,в противен случай ще използвам нагайката за да си признаеш.- Не можах да ги спра. Очите ми се намокрят.- Падни на колене! 

 

-Плашиш ме. - изплаквам аз. Данаил натисна раменете ми за да падна на колене. 

 

-Десет секунди,Жасмина! 

Петнадесета глава

Жасмина

 

 

-Жаси,добре ли си? - попита майка ми за стотен път. Не може ли да имам малко уединение без някой да ме притеснява? 

 

-Майко,преди пет минути ме попита същото. - седя до прозореца и си мисля какво направих за да заслужа такова отношение от Данаил. Всичко ме боли,но най-вече нараненото ми сърце. Успя да го пречупи на две. 

 

-Притеснявам се. Никога не съм те виждала такава.

 

-Каква? - попитах с пълно безразличие.

 

-Нещастна. Сякаш онзи мъж...

 

-Спри! - вдигам ръка. - Разбирам,че мислиш за мен,но моля те остави ме за малко сама. - майка ми не излезе веднага от стаята ми. Изчака известно време,а аз продължих да се взирам през прозореца. Нямам сили да я погледна. 

Останах сама и решавам да се подготвя за работа. Досега трябваше да съм в библиотеката на Университета,но им съобщих,че съм болна. Така и не се отписах,както пожела Данаил. Мислих си,че всичко,което правим ще доведе до нещо сериозно. Ще изпита някакви чувства към мен,но нищо от това не се случи. Снощи ми доказа,че съм се влюбила в човек,който наистина не познавам. Тази негова страна ме изплаши до толкова,че сега нямам желание да го видя. А сватбата е утре.  

Вече облечена и готова за работа, излизам от апартамента без да се сбогувам с майка ми. Не искам да види съкрушеното ми лице. А и нямах желание да си сложа грим. 

Докато пътувам към библиотеката,телефона ми отново извибрира. Непознатия номер постоянно ми изпраща съобщения. Нямам представа кой е ,а и снощи Данаил не ми повярва и така ме наказа,че едва сядам на дупето си. На места е адски зачервено и като вървя ме боли.

Пристигам на работа и на вратата ме посреща Мая  с два плика. 

 

-Кой ти ги даде? 

 

-Куриер. - отговаря тя, поглеждайки някъде зад мен. - М-м...- приближи се и прошепна. - ....Ангелов е тук.- нямам какво да му кажа за това отивам в гардеробната за да сваля жилетката си и да оставя чантата. - Какво правиш? - 

 

-Подготвям се за работа. - казвам очевидното. 

 

-Той чака. - свивам рамене. 

 

-Ами нека да чака. Аз няма да го обслужа.- Мая ме погледна по такъв начин,сякаш съм луда. 

 

-Няма ли да видиш какво пише в писмата? - чак сега осъзнавам,че ги държа в ръката си. 

 

-По-късно. Сега има книги за подреждане.- оставам писмата върху чантата и завързвам косата си на опашка. 

 

-Не е толкова спешно. - не мога да разбера какво иска от мен. Да прочета писмата или да обслужа Данаил.

 

-Имам работа. - заобикалям я ,правя същото и с Данаил. Отивам да си върша задълженията. За какво е тук? Може да съм лудо влюбена в него ,но това надхвърли всякакви граници. 

 

-Жасмина!- ръмжи зад мен. Не искам да го обслужвам. Нека Ели да го обслужи. Забързвам крачка,но след малко ме притисна към редицата книги,далеч от чужди очи.

 

-Пусни ме! - опитвам се да се измъкна,но по дяволите ,сякаш менгеме ме притиска. - Какво искаш? - не го поглеждам. Взирам се в пода. Така е най-лесно. Ако го погледна и ще омекна.... за пореден път.

 

-Искам да поговорим.

 

-А аз не! - казвам твърдо. Не мога да повярвам,че се дърпам от такъв мъж. Та,аз исках всеки ден,всеки час,всяка минута и секунда да съм залепена за него. 

 

-Загубих контрол. - поклащам глава. 

 

-Не ме интересува. Беше прав,не те познавам. - толкова странно звучи от моята уста. 

 

-Жасмина...- още повече ме притисна и така аромата му се впива в ноздрите ми. Боже. Няма да мога да издържа. Той отново мирише на желание,на секс,на порочност. Сърцето ми забърза ритъм и едва преглъщам,сякаш някаква буца е застанала в гърлото. -...Утре ще те взема в 09:00 часа. - тъкмо да му кажа ,че няма да дойда и да си търси друга дама,но той ме пусна и изчезна за секунди. Какво беше това?  Как си мисли,че ще забравя толкова бързо снощното му изпълнение?

Ядосана на надменността му ,се връщам на информация и поемам повечето клиенти за да се разсея. Имах намерението да подреждам книги,но така ще мисля повече за Данаил. Какво самочувствие има този мъж. Чак не е за вярване. 

- Добре ли си? - попита Мая,взирайки се в ръцете ми. Те неудържимо треперят.

- Не! Не знам какво да правя.....Искам въздух. - взех чантата си и така паднаха пликовете на пода.  Прибирам ги и бързам да изляза,чувайки Мая да ме вика. - Извинете!- връхлетях върху едно момче с шапка с козирка.

- Няма проблем! Бих искал пак да го направиш - рязко се завъртях за да го огледам. Нямам представа кой е. Не е от редовните клиенти. 

- Хей! - извиках аз,но не се спря на информация,а директно отиде към читателския клуб. Пуфтя и решавам да се успокоя на въздух. После ще отида там и ще го попитам дали се познаваме. Сега ми трябва време да се отърся от Данаил. Той е постоянно в главата ми и колкото да се опитвам да бъда безразлична,аз съм пристрастена. 

Облягам се на стената до входната врата и скривам лицето си с ръце от отчаяние. Как можах да се влюбя в садист? Харесва ми да ме пляска с всичко,което има под ръка,но снощи не го направи за да ме задоволи,а да ме нарани.  

 

- Жаси,притесняваш ме! - и аз се притеснявам за себе си. 

 

- Обичам го! Това нормално ли е ? - взирам се в небето,а Мая взе ръката ми и ме накара да се приближа. 

 

- А,той?! - поклащам глава. - Той ли ти го каза? -поглеждам я.

 

- Почти. - Мая повдига вежди от почуда. - Ох,добре! Правим секс. - извръщам поглед,сякаш ме е срам,а дефакто не е така. 

 

- И? - не можах да отговоря,бях прекъсната от Ели. 

 

- Момичета,няма никого на информация. Какво става? - хващам ръката на Мая и влизам вътре за да обслужа всички клиенти. Накрая ще ни хванат и ще ни глобят заради моите глупости.

- По-добре ли си? - попита ме Мая след известно време. 

- Да! Благодаря ти! - прегръщам я. - Има много върнати книги. Ще отида да ги сортирам.- Мая кимна с глава,а аз се чудя защо по-рано не поговорих с нея. Тя не е лош човек,просто е по -свита и не говори много с нас. 

Минавам през читателския клуб и се сещам за онова момче,с което се сблъскахме по-рано. Оглеждам всеки един,но не го виждам. Може и да е излязъл. А и това няма значение. Който и да е ,ще дойде  пак и ще разбера кой е.

Виждам количката с наредени книги и решавам да отида до  хранилището за да ги оставя, но преди да отворя вратата ,някой ме обърна и ме притисна към нея. Толкова бързо всичко стана,че не успях да избегна нечии мокри устни. Леко извърнах глава и за миг видях ярко зелени очи. Той сведе неговата и така лицето му се скри и само обърнатата червена шапка е пред очите ми. 

Когато започна да целува врата ми се окопитих и извиках.

- Не! - мъжът рязко се завъртя и притича по пътеката. - Хей! - опитвам се да го догоня,но минава през всеки ред и след малко го загубвам от поглед. 

Спирам насред редиците и докосвам устните си. Има нещо познато,но не мога да преценя какво. Дали съм го обслужвала тук. С много хора се срещам и не знам кой откъде е. Чакай малко! Изведнъж изниква в съзнанието ми,мъжът от по-рано. 

Този е мъжът ,с когото се сблъсках на вратата.

 

 

 Оставете вашият коментар!

Dieses Feld ist obligatorisch

* Kennzeichnet erforderliche Felder
Възникна грешка при изпращане на вашето съобщение. Моля, опитайте отново!
Благодаря за вашето съобщение!

Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen

Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.