Жасмина
Правя всичко възможно да бъда будна,концентрирана и готова да чуя най-ужасните думи. Още е в кома и не се знае кога ще се събуди. Докторът беше твърде директен,а аз все още не бях в състояние да чуя диагнозата за бъдещето ми. Не мога да отрека,че ме ужасява това. Изпитвам неудържим страх,от мисълта да запищят мониторите и да ми даде ясния сигнал за най- голямата загуба в живота ми.
През тези шест дена ,аз се опитвам да се съвзема и да контролирам по някакъв начин себе си. Да се държа на ниво,да вярвам,че той ще се събуди и най-вече,ще знае коя съм. Шокът след като ми заявиха,че силния удар в главата може да доведе до амнезия ме довърши. Силната и борбена Жасмина отлетя надалеч и на нейно място дойде слабото и напълно сриващо копие.
-Какво е състоянието му? - попита Гавраил с дрезгав глас.
-Все същото. - стискам ръката на Данаил и се взирам в дългите му пръсти.
-Ще разбера кой е. - решителността в гласа му ме накара да вдигна поглед и да видя съсипващото изражение на един красив мъж като него.
-Ако той не се събуди,това ще е без значение.
-Напротив, застрашава и теб.- при други обстоятелства бих се зарадвала за загрижеността му,но сега всичко друго,освен Данаил да се събуди е толкова безразлично. Чувствам,че съм на една стъпка до смъртта и само ръката на Данаил в моята ме спира да прекрача прага. - Поспи малко,аз…
-Не! - рязко се изправям като жена,която иска да предпази мъжа си. - Не искам да се отделям от него.
-Погледни се,едва държиш очите си отворени.
-Казах…- натъртвам на думата.- …,че не искам. - погледът ,който ми отправи Гавраил е смесица от учудване и възхищение.
-От мен ли го пазиш? - Гавраил пъхна ръцете си в джобовете на панталона и леко сведе глава,пронизвайки ме със зелените си очи.
-Ще го пазя от всеки един…- цялата се напрягам от думите си,но продължавам. - …дори да е от най-близкия човек за него,а именно ти. - Гавраил е непоколебим,не отмести погледа си от мен ,даже и не мигна. Може да съм го обидила,но по дяволите,ако моето наранено копие му позволи да ме замести,дори да е за един час. Ще стоя будна,ще треперя за него и ще ръмжа като лъвица,пазеща своя Крал пленил сърцето ми.
-Мамка му! - поклаща невярващо глава в какво състояние се докарах,а ми се струва,че ако скоро не се събуди ще стане още по-зле. - Имам чувството,че искаш да ме разкъсаш. Спокойно! - Гавраил извърна поглед и прокара ръката си през лицето,а аз взех да се разкайвам за държанието си. - Не може да си представиш колко много държа на брат си и да чуя това от жената,която го обича….- направи малка пауза. -...ме кара да бъда щастлив. -
-Извинявай! - сядам на стола и приближих ръката на Данаил към устните си. - Аз…- целувам кожата му и се отдръпвам. - …не искам да го загубя. - досега сдържах емоциите си,но само като се замисля,че може да не се събуди и мъката от това ме обзема.
-Данаил е най-силният човек,когото познавам. Сигурен съм,че ще се събуди. - скривам лицето си в ръката му ,нямайки смелостта да го погледна. Не заслужава такава реакция от мен. Беше грозно и прибързано. Той никога не би наранил брат си.- Ще тръгвам. - кимам с глава.-Жасмина,погледни ме! - една сълза се отронва и пада по бузата ми.
-Не…аз се държа глупаво. - чувам тежките му стъпки ,както и усещам опияняващия аромат на този магнетичен мъж.
-Не е глупаво. - стисна брадичката и завъртя главата ми за да го погледна. - Радвам се,че го закриляш. Това само означава колко много си влюбена в него. Надявам се някой ден да имам жена до себе си ,която да ме пази със зъби и нокти. - пусна ме и без да каже нищо повече излезе от болничната стая. Още сълзи се претъркулват по бузите ми,докато се взирам във вратата. Стана ми още по- тягостно,макар да не се обиди от държанието ми. Не го познавам много добре,но от думите му разбирам,че иска жена ,която да го обича така както аз обичам Данаил. Явно нещата със съпругата му не вървят и ми се струва,че семейния му живот ще приключи твърде бързо от очакваното.
Отхвърлям мислите за Гавраил и поглеждам към спокойното лице на Данаил. Това красиво лице,всяка черта описваща формата,скулите,челюстта ,която е издължена ,леко издадената брадичка и тези пълни устни,от които получавам тръпки на възбуда,в момента ме карат да се приближа и да ги целуна.
Така искам да се събуди ,да ме погледне ,да въздъхне и да ми каже ,че всичко ще е наред,ще бъдем щастливи и всичко това,за което се борихме да стане реалност.
-Боже,колко много те обичам! Знам,че ме чуваш…- скривам лицето си във врата му. - ….Обичам те! Копнея да се събудиш. Моля те,скъпи! Толкова много искам да чуя гласа ти,да видя тези твой прекрасни очи…моля те…Върни се при мен! - издишвам и с пръсти докосвам челюстта му.
-Здравейте! - отдръпвам се и поглеждам сестрата,която беше в деня,когато приеха Данаил.
-Здравейте! - избърсвам сълзите си.
-Сега застъпвам,но така като гледам няма промяна от преди два дена. - само поклащам глава. Сестрата въздъхна и погледна към папката,държаща в ръцете си. Провери мониторите,провери пулса му и записа нещо в листа.
-Чули ли сте нещо ново от доктора? - най-сетне реших да проговоря.
-Не,състоянието на Данаил е тежко. Не искам да ви лъжа или да ви заблуждавам по някакъв начин,но може да мине месеци,всичко зависи от него. Ако има волята ще се върне,просто имайте надежда и търпение.- кимам с глава,напълно съсипана от думите ѝ. Не мога да си представя да продължа с живота си без да видя очите му,без да си говорим,без да усетя ръцете му навсякъде по мен. Не мога! Просто не мога! - Ще дойда пак. - сестрата излезе и ме остави с мисли за това как може да не се събуди в близките няколко месеца. Чак е съкрушително и това ме разстройва до степен,в която аз започнах да ридая. По-силно от всякога. Дори в деня ,когато с линейката докараха Данаил. Не бях на себе си,толкова много кръв имаше навсякъде,ръцете ми бяха в кръв,бузите ми,дрехите ми,едва намерих сили да се обадя на Гавраил. Само като чух как гласа му се промени от новината за Данаил и колко бързо дойде в болницата,аз изпитах нуждата да го прегърна. Дълго време бях в ръцете му,дълго време плаках,не помня какво ми говореше,не помня аз какво му говорих,просто страдах по свой си начин.
Единственото ,което помня ,когато се успокоих по някое време е,че ще уреди всичко в работата на Данаил ,както и в библиотеката. Каквото и да означава това,аз му се доверих и само кимнах с глава. Никой не ме е търсил,никой не се обажда и от телефона на Данаил. Прибрах всичко негово от апартамента и сега чакам поне някакъв знак,че скоро ще се събуди.
-Моля те,събуди се….бъди до мен. - целувам го по челото ,задържайки устните си няколко секунди. След това полагам главата си до неговата и затварям очи,усещайки умората и колко лесно и бързо съня ме поглъща.
Събуждам се не до Данаил ,а на кушетка в близост до неговото легло. Притеснена за състоянието му скочих от кушетката и погледнах към мониторите. Никаква промяна. Потърквам очите си и подскочих от изненада,когато видях в ъгъла на стаята Гавраил да се взира в брат си.
-Ти ли ме премести?
-Да! - изглежда толкова съсипан,колкото съм и аз. - Как се чувстваш?
-Уморена. - вземам ръката на Данаил и галя кокалчетата на пръстите му. - Колко е часът?
-14:34 часа. - не мога да повярвам,че съм спала пет часа и не съм усетила кога ме е преместил.
-Не си ли на работа? - Гавраил се приближи и тежко издиша.
-Бях….- той ме погледна. - ….не спирам да мисля за това кой може да причини такова нещо на брат ми. - свеждам глава,мислейки само за един единствен човек,който мрази от дъното на душата си.
-Баща ви. - Гавраил изскърца със зъби и извърна поглед от мен за да погледне отново Данаил.
-Не мисля ,че дъртака е способен на такова нещо.
-А да го бие с години може,така ли? - Гавраил нищо не каза,затова продължих. - Нарочно е нанесъл такива удари за да не му останат белези. Правил е това с часове,колкото да почервенее кожата му. Може би нищо не знаеш за баща ти,за това колко зъл може да бъде и…
-Много добре видях какво е направил на Данаил.
-Но не беше там,нали? - Гавраил присви очи към мен. - Не си чувал виковете му,гледа…
-Достатъчно! -
-…Гледа себе си,прави същото,бичуваше съпругата си,бичуваше и мен. Къде беше ти?
-Мамка му,Жасмина! Какво се опитваш да ми кажеш? - в крайна сметка наистина не знам какво се опитвам да направя. Последното нещо,което искам е да го обвинявам за грешките на баща им.
-Съжалявам! Не знам какво ми става. Нагнетена съм ,имам чувството,че не съм на себе си. - закривам лицето си с ръце и изхлипах. - Съжалявам! - плача с глас. - Не заслужаваш така да се държа. Сега всеки ми се струва виновен. - Гавраил хвана ръцете ми и бавно ги свали.
-Родителите ти са отвън. Отиди при тях, аз ще остана с Данаил. - не искам да го оставям. Не съм се отделяла от него, само в редките случаи да използвам банята за да се изкъпя.
-Но…
-Тук съм! Той няма да е сам. - трябва да се съвзема ,все пак това е брат му,а не чужд човек. Кимам с глава. - Хайде! - пусна ръцете ми и седна на стола. Преди да изляза и да се срещна с родителите ми,които не знаеха за инцидента,аз за последно поглеждам Данаил.
Правя една крачка и усещам как ръцете и краката ми треперят,силна болка в главата ме пронизва,сърцето ми забавя ритъм, лека полека тялото ми отказва и аз падам на земята. Чувам женски глас,след малко още един ,някой ме повдига от земята,не виждам,нямам обоняние.Оставят ме на леглото ,но преди да кажа каквото и да било тъмнината ме обгръща.
Жасмина
Думите на доктора продължават да кънтят като след няколко часово стоене на силна музика в дискотека. Всяка дума я чувам като тътен,ушите ми пулсират,сърцето ми ще изскочи през гърдите,а изражението ми показва шока ,в който изпадам.
-Не може да е истина. Аз…аз…се пазя. Пия хапчета и…- сега като го казах и се замислям,че имаше период,в който пропуснах едно, две,но не съм си мислила,че е възможно да забременея.
-Бременна сте от десет седмици. Плодът се развива добре,но трябва да се храните. Трябват ви сили.
-Десет седмици? Но как? Имах цикъл миналият месец.
-Обилен ли беше? - докторът се загледа в монитора.
-Не! Даже беше по-кратък от нормалното. - натисна няколко копчета и след малко се чу сърдечния ритъм на бебето. Цялата настръхнах,а майка и татко се приближиха и погледнаха към екрана. Не мога много добре да разчета израженията им,още като доктора съобщи ,че съм бременна,майка сякаш се зарадва,а татко сви устни до побеляване,но нищо не каза. Сега са смесица от притеснение ,загриженост и може би лека радост.
-Това е било причината…- докторът отново плъзна сондата ниско долу. - …Добре! Ще пиете фолиева киселина и нека родителите ви да донесат нещо ,с което да заситите глада си. От сестрата разбрах,че не сте яла повече от ден. - почувствах се неловко от това,че е разпитвал за състоянието ми,а и така като гледам баща ми остана още по-недоволен.
-Благодаря ви! - казвам аз,когато се избърсах със салфетките,които ми подаде. Така и не запомних името му,но сега това е без значение,все още съм в шок от новината. Не го очаквах. Нищо от това,което се случи и с Данаил не очаквах.
-Това е рецептата и снимките от ехографа. Другият месец по това време може да изберете гинеколог,който да води консултациите ви. Ще ви пуснат първите рутинни изследвания. - кимам с глава и вземам рецептата от доктора. Отново му благодаря,същото направиха и родителите ми. Още с излизането от кабинета,мама ме прегърна. Беше неочаквано и леко се стъписах,но след секунда ѝ отвърнах. Татко стои до нас и се взира в краката си.
-Тате,аз…
-Няма нужда да се обясняваш. Стана ми ясно,че е непланирана бременност. Това от ,което най-много се притеснявах. -
-Няма значение дали е планирана или не. С Данаил преминахме през много изпитания и това бебе е най-хубавото нещо,което ни се е случило.
-Той е в кома ,може да не се събуди и ще станеш самотна майка.
-Престани! Не виждаш ли колко е разстроена за състоянието на Данаил,а сега и ти да ѝ опияваш. Трябва да се радваме,че след такъв ужас,който преживя тя и продължава да го преживява,бебето е добре. - тонът на мама е рязък,напълно непоклатим.
-Аз…- започна татко,но беше прекъснат от мама.
-Детето ни е гладно. Хайде! - мама взе рецептата от ръцете ми и тръгна с татко към стълбите. Взирам се в гърбовете им и инстинктивно докосвам плоския си корем. Бременна съм и това ме кара да мисля все повече за момента,когато Данаил ще се събуди. Да,той ще се събуди и радостна ще му съобщя за новината. За първи път се усмихвам от дни и това не остана незабелязано от брат му,който успя да ме вдигне от земята и да ме доведе до кабинета.
-Добре ли си?
-Да,благодаря ти! Не заслужавам доброто ти отношение. Държах се като…
-Стига! Не се обиждам толкова лесно. Кажи какво каза докторът? - пристъпвам към стаята на Данаил,брат му прави същото,следвайки ме за да чуе отговора ми.
-Ами…- отварям вратата на стаята и преди да прекрача прага го погледнах в очите. - …Бременна съм. - реакцията му е мигновена ,очите му толкова широко се разшириха,че чак се притесних. - Не ме гледай така. Все още не мога да повярвам.
-Данаил никога не ми е споменавал ,че иска дете. - настанявам се на стола до леглото на Данаил и вземам ръката му в своята. Само като го гледам и ми се насълзяват очите,но този път ще ги спра. Трябва да мисля за бебето.
-Не е планувано. - Гавраил кимна с глава ,но не отмести погледа си от мен.Твърде дълго време ме изучаваше и вече не знам какво да си мисля. - Защо пак го правиш?
-Няма да го махнеш,нали? - какъв въпрос само.
-Не,разбира се! - той сякаш си отдъхна,раменете му се отпуснаха,стойката му се промени,както и погледа.Вече не е толкова подозрителен.- Как може да си помислиш такова нещо?
-Не одобрявам абортите. Децата са дар,а не нещо,което може да убиеш с лека ръка.- сега аз се взирам в него твърде дълго време. Щом да ми го каже значи нещо се е случило в миналото. - Преживял съм неща,за които е по- добре да не знаеш.- няма смисъл да питам,аз съм му снаха и да бъркам в стари рани е нетипично за самата мен. Това си е неговото минало,не е длъжен да ми споделя.
-Добре,но моля те бъди откровен….не е само това.
-Напротив. Това е. Радвам се,макар да не ми личи. Просто имам тежки дни и ми е трудно да изразя каквато и да е емоция. - рязко кимам с глава,съгласна с него. На този етап наистина е трудно да покажеш някаква емоция. - Мисля да тръгвам. Ако има нещо веднага ми се обади,няма значение колко е часа.
-Добре!
-Ела! - изправи ме от стола и ме прегърна,прошепвайки в ухото ми. - Говорил съм с ръководството на болницата. Няма да се притесняваш,всичко е платено,както и храната тук,разбра ли? - отдръпвам се.
-Не трябваше…
-Ти си ми снаха,ще направя всичко за да се почувстваш добре,докато Данаил не се събуди и не поеме моята роля. - пусна ме и си тръгна,оставяйки ме сама с мисли за щедростта му и дните,които ще бъда тук. Само като знам,че в мен има живот и това ми вдъхва куража да продължа с рутинните дни. Да чакам Данаил да се събуди.
…………………
След един месец,аз съм в същото положение,все по-разстроена,все по-раздразнителна заради хормоните,които бушуват в мен и бременността,която върви перфектно. Преди малко се върнах от кабинета на гинеколога. Гавраил не ме излъга,всичко ми е подсигурено,аз буквално се нанесох в тази частна болница,за която държеше брат му да остане .
Тука следят бременността ми,всяко малко притеснение от моя страна ми се обръща внимание. Или ми отговарят на въпросите или ме преглеждат. Много са дружелюбни,но все пак парите играят голяма роля,а аз определено ги нямам. Ако не беше Гавраил,нямаше да получа това отношение .
Като говорим за отношение,родителите ми свикнаха с мисълта ,че съм бременна и вече няма хапливи коментари от страна на татко. Той свикна,даже ми се обади за да ме попита за прегледа и се зарадва като разбра за пола на бебето. Докторът предположи какъв ще е,според това,което вижда на ехографа,но все пак има време и още не е на 100% сигурно. В 14 г.с пола на бебето е момиче.
След такъв тежък месец,това беше най-хубавото нещо,което чух. Зарадвах се,чак се разплаках пред доктора,но вече всички на етажа знаят за моите изблици на тъга и радост. Този път бяха от щастие. Щях да съм още по-щастлива,ако Данаил се беше събудил. Състоянието му не се подобрява. Сестрата ми каза колкото повече време един човек е изпаднал в кома,толкова по-малка е вероятността да оцелее.
Цялата се напрегнах. Думите ѝ сякаш бяха подготовка. Да бъда готова за неизбежното,но аз все още не искам да вярвам в това. Той ще се събуди и като го направи ще види всичките закачени снимки на нашето бебе. Има на нощното шкафче,на стената срещу него,ако завърти главата си ще види първата снимка от ехографа,когато е по- мъничко. Искам да чувства ,че го обгражда с любовта си това малко човече,което ще помогне на баща си да се върне при нас.
-Здравей! - стискам ръката на Данаил и поздравявам сестрата,която ме подготвя за фаталния край. Тя се засуетя около него,провери обичайните неща,мониторите,пулса и отвори очите му за да светне и да провери за някаква реакция. Никаква. Разочаровано свеждам глава. След малко тя си тръгва,а моите очи за пореден път се насълзяват.
………………….
Измина още един месец. Промяна няма,освен,че започна да ми личи от бременността. Имам малко коремче,което непрестанно докосвам. Докторът на етажа продължава да ми води консултациите и преди два дена разбрах,че е на 99% сигурен,момиче е. Закачих новите снимки и всичко отново е по старому. Хванала съм ръката му и нежно галя кокалчетата на пръстите.
Леко свеждам глава за да го целуна по устните,но телефона ми извибрира за получено съобщение.
"Черният принц" издъхва с всеки изминал ден.
Пръстите ми летят по клавиатурата и след малко натискам “изпращане”. Кой си ти,по дяволите? Не може да се изпрати и това ме нагнети още повече. Стискам зъби и веднага забравям за съобщението,когато усещам раздвижване на пръстите на Данаил. Скачам като попарена, бързайки да отворя вратата и да извикам сестрата.
-Какво има? - попита тя,когато влезе в стаята.
-Помръдна пръстите си. - сестрата го прегледа и само поклати глава.
-Няма индикация за събуждане.
-Но аз ги усетих. - сестрата тъжно ме погледна.
-Толкова силно искаш да се събуди и започна да си мислиш,че ги е раздвижил.
-Какво искате да ми кажете? За разлика от вас имам надежда.
-Всички имаме надежда,но при вас се е получило илюзия. - правя гримаса от думите ѝ. Усетих пръстите му,не е илюзия,а самата истина,но няма в какво да я убеждавам. Просто се върнах на стола ,а тя си тръгна и затвори вратата.
-Скъпи,чуваш ли ме? Знам ,че ги раздвижи. Искал си да ме докоснеш. Така се радвам,че ми даваш някакви сигнали. Ти ще се събудиш. Вярвам в това. Вярвам и в любовта ни. Няма да позволиш на мозъка ти да те обърка,нали? Моля те! Не го позволявай! Аз…аз…обичам те,обичам и малкото човече,което расте в мен. Моля те….- вдигам поглед,виждайки да трепват клепачите му. - Скъпи! О ,Боже! - приближавам се с напиращи сълзи. - Тук съм! Тук съм! - изчаквам няколко секунди,но все още е със затворени очи. Наистина ли е една илюзия? Какво става? - Моля те! Искам да видя очите ти. - минават няколко минути в очакване на друг сигнал,но такъв няма.
Напълно разстроена излизам от стаята за да отида до тоалетната. Все по- често ми се ходи по малка нужда и от доктора разбрах,че е нормално. Вече не се поглеждам в огледалото,по- добре да не знам как изглеждам. За тези четири месеца ,аз съм напълняла едва с два килограма. Опитвам да се храня редовно заради бебето,но моментите ми на тъга са повече от желанието да сложа нещо в устата си.
Вече съм готова да се върна и точно,когато отварям вратата на стаята му и силно изписквам. Ясно виждам отворените тъмни очи на моят Принц.
Жасмина
-Скъпи! Любов моя! - плача аз и хващам ръката му. - От кога чакам да се събудиш. Толкова много ми липсваш. Направо не съм на себе си. - целувам кокалчетата на ръката му и чакам да ми каже нещо,каквото и да е.
-Аз…- облиза устните си и веднага се сещам,че трябва да му дам вода. Допирам сламката и отпи няколко глътки.
-Така по-добре ли е? - през цялото време не откъсва очи от моите и това започна леко да ме притеснява. Не виждам радост в тях. Няма никаква емоция. Може и да си въобразявам,все пак току-що се събуди. - Пренесох се тук,да бъда до теб. С брат ти водихме спор…- засмивам се,но той така и не реагира. - …искаше да ме замести,но аз не му позволих. - усмихвам се и избърсвам очите си. Толкова съм щастлива. Той се събуди.
-Лекар?
-Да,да…-ставам от стола. - …веднага ще го извикам. - излизам от стаята и се оглеждам за доктора. След секунди го виждам да минава по коридора за операционните зали. -Докторе! Докторе! - той спира и се обърна с лице към мен. - Събуди се! -забелязвам изненада в очите му.
-Как се чувства?
-Ами на пръв поглед изглежда добре,но се държи малко странно.
-Какво имате на предвид? - влизаме в стаята,виждайки Данаил да се взира в мен по -същият начин като преди малко. -Данаил,как си?
-От колко време съм тук? - започна да оглежда стаята и се спря на снимките на стената срещу него. Нищо. Никаква реакция.
-Ще станат три месеца. - Данаил отново ме погледна. Поглед без емоция.
-Може ли да останем насаме?- не попита доктора,попита мен. Поглеждам към доктора,чудейки се какво означава това. Иска доктора да излезе или аз да изляза. - Искам да говоря с доктора?
-О-о …- опитвам се да не изглеждам толкова разочарована ,но не ми се получава. Излизам от стаята и заплаках. Той не ме иска. От близо три месеца го чакам да се събуди и накрая да ме гледа по този начин,сякаш не знае коя съм, съкруши ме.
-Госпожице Борисова! - след малко доктора ме повика. Избърсвам сълзите си и бавно се приближавам към него. Чак ме е страх да чуя какво ще каже. Особено като виждам изражението му. - При такава травма е възможно да има амнезия…-започна той и нямаше смисъл да продължава. Закривам лицето си с ръце и шумно заплаках. Даже не чувам какво говори. -...трябва му време. -кимам с глава,неспособна да проговоря,нито да го погледна. Докторът ме стисна за рамото като знак,че всичко ще е наред. - Имайте търпение! - ръцете ми треперят,едва успявам да извадя телефона си и да се обадя на Гавраил.
-Да!
-Ало…- подсмърчам и си поемам въздух.
-Жасмина,добре ли си?
-Не! Не съм добре! - подпирам се на стената и се опитвам да се успокоя. Благодаря на доктора,че ме остави сама.
-Идвам! Не мърдай от там! Разбра ли? - Гавраил не изчака да му отговоря,директно ми затвори. Стискам телефона в ръката си и бавно вдишвам и издишвам. Тази новина ми повлия до толкова,че не мога да дишам. Поставям треперещата си ръка на малкото заоблено коремче,което в момента е скрито от широката блуза и продължавам с вдишванията и издишванията,както ми каза сестрата. Не трябва да се натоварвам както физически така и психически,но в моя случай това ще е много трудно. Сега не знам какво да правя,да вляза при Данаил и да поговорим или да изчакам брат му.
-Разбрах ,че се е събудил. - кимам с глава към сестрата. -Защо си тъжна? Това е хубава новина.
-Защото ….защото не ме помни. - сестрата се намръщи и отвори вратата на стаята.
-Дани,как си? От кога те чакаме? Жасмина се побърка от притеснение. -събирам кураж и аз влизам в стаята,виждайки го да се взира в снимките от ехографа на нощното шкафче.
-Жасмина? - сестрата погледна към годежният пръстен на ръката ми.
-Нищо ли не помниш? Тя е годеницата ти.- сестрата погледна към мониторите след това провери пулса му и накрая се спря на снимките на бебето.
-Нямам идея за какво говорите. Моята съпруга се казва Гергана. - закривам устата си с ръка. -Къде е тя и какви са тези снимки? - взе едната снимка и ме погледна,но аз вече не мога да издържам. Думите му са толкова болезнени. Излизам от стаята и се сблъсквам с Гавраил. Силно го прегръщам и ридая между гърдите му.
-Хей! Кажи ми какво има! - не мога да спра да плача. Толкова съм наранена. -Господи,успокой се! -опитва се да ме отдръпне ,но толкова силно го стискам за сакото ,че е невъзможно. -Жас,да не е свързано с бебето?
-Данаил…
-Какво за него? Плашиш ме. -вдигам поглед,взирайки се в красивите му зелени очи.
-Събуди се и….
-Какво? - затъкна кичурите коса,които скриха лицето ми зад ушите.
-Не ме помни. Каза,че жена му е Гергана.
-Сериозно? - Гавраил е изненадан ,щом толкова бързо ме пусна и влезе в стаята при брат си. Няма да го последвам,ще ги оставя да си поговорят,а аз ще отида до тоалетната за да си намокря лицето. Чувствам се ужасно,цялата треперя,със сигурност съм вдигнала кръвно. Не съм на себе си,а сега не ми е нужен този стрес. Всички мои настроения се прехвърлят върху бебето. Влизам в тоалетната и ахвам,когато виждам колко зле изглеждам. Косата ми е рошава,очите ми подпухнали и зачервени, а устните напукани. Никога не съм изглеждала така. Гледам да се грижа за себе си,все пак всеки ден се виждам с хора,но сега всичко е сложно. Животът ми стана сложен. С мъж,когото не ме помни и бременна от същият. Измивам лицето си и мисля какво следва от тук нататък. Ако той не ме иска тук,аз трябва да си тръгна. В момента съм в неплатен отпуск и мога да се върна в Своге. Може и да остана при родителите ми и да си намеря тук работа,докато си изкарам бременността. Какво да правя? -Жасмина! - извика Гавраил.
-Тук съм! - отварям вратата на женската тоалетна.
-Трябва да поговорим. - хвана ръката ми и ме поведе по коридора. Няколко сестри минаха покрай нас и го поздравиха. Повдигам вежди към него,но Гавраил върви напред и не обръща внимание на никого. Спряхме в малкото кафене,поръчвайки си кафе,а за мен вода. Сядам на една от масите и го изчаквам. Изглежда напрегнат. Постоянно прокарва ръката си през косата. Не стои на едно място. Разговорът с Данаил не е протекъл както трябва.
-Как мина?- попитах аз,когато седна срещу мен. Гавраил отпи от кафето и ме погледна.
-Разстроен е. Разказах му доста неща…за запознанството ви,за моментите,когато сте били заедно,за сеансите,за Гергана,за частта с родителите ни….и….че си бременна.
-Как реагира?
-Казах му,че няма да позволя да се види с Гергана и е най-добре да заживеете заедно за да си върне спомените си с теб. - свеждам глава и се замислям за предложението му. Съжителството ни заедно може да промени нещата,но може и да ги влоши.
-Съгласен ли е? - Гавраил кимна с глава,но защо ми се струва,че има още.
-Съгласи се,но ако не си върне спомените и не почувства нищо към теб….-няма смисъл да продължава. Разбрах какво иска да ми каже и не мога да повярвам,че това може да го каже моят принц. Моята любов.
Жасмина
Данаил го изписаха и в момента брат му ни кара до апартамента,където загуби паметта си. Не мога да отрека,че ме е страх да се върна там. Ами ,ако и тази вечер някой влезе и се опита да го убие? Притесненията ми са видими и по-големият брат забелязва това. Постоянно ме поглежда през огледалото за задно виждане. Благодарна съм,че мисли за мен. Той е страхотен човек,през тези месеци ми подсигури удобство,внимание от лекарите и често ми пишеше да се увери,че съм добре. Ще се радвам да намери любовта на живота си. Чух за развода,много неприятно,но не виня никого. Не съм в къщата и не знам какви са отношенията им с бившата му съпруга. Това си е негов избор и аз го приемам.
-Добре ли си? - попита Гавраил,когато паркира пред сградата.
-Колко пъти ще я питаш? - изсъска Данаил. Тази сутрин беше много кисел и явно продължава да се държи така с брат си. Не се намесвам,достатъчно ми е напрегнато. Това споразумение е грешно. Аз не съм споразумение,аз съм жена с чувства. Чакаме дете. Само от мислите си,една самотна сълза се търкулна по бузата ми и бързо я избърсвам за да не видят братята.
-Съвземи се. Бременна е и ,ако трябва още няколко пъти ще я попитам. -Гавраил затръшна вратата и заобиколи колата за да отвори моята. Данаил също слезе и се намръщи на кавалерския жест да ми помогне.
-Благодаря! - Гавраил заключи колата и тръгна към сградата редом с Данаил. Следвам ги и събирам куража да вляза в този смъртоносен апартамент. Качваме се по стъпалата и вече взех да треперя като лист.
-Какво има?- този път забеляза Данаил.
-Не мога да вляза. Тука….- спирам и поставям ръката си на корема.
-Смених вратата,прозорците са обезопасени,няма откъде да влезе. - опита се да ме успокои Гавраил. Да,наистина вратата е друга,по-масивна,с няколко типа заключване ,но вътрешно аз мисля най-лошото.
-Аз…аз…- държа се като разглезена жена. Гавраил е направил всичко по силите си за да сме в безопасност. - …Нищо! Всичко е наред! - Гавраил отключи вратата с трите ключа и ни покани да влезем. Първи беше Данаил,след това направих няколко колебливи крачки. Огледах коридора,всекидневната,отворената спалня,сякаш ще излезе от някъде същият човек,който се опита да убие Данаил. Не искам да влизам в банята. Там ще ме върне към момента,където го открих. Толкова кръв не съм виждала никога. Беше ужасно.
-Имате ли нужда от нещо? - попита Гавраил,поглеждайки часовника на ръката си. Има среща с клиент и разбирам,че иска да си тръгне.
-Не! Благодаря ти за всичко! - Гавраил се приближи и се възползвам да го прегърна. Ако не беше той не знам какво щях да правя. Родителите ми също бяха до мен,но татко така и не можа да приеме това,че съм бременна от мъж,който не ме помни. Майка всеки ден ми пиши,чуваме се,но заради работата трудно идваше до болницата.
-Може да ми се обаждаш по всяко време. - отдръпвам се и кимам с глава.
-Добре! Чао! - Гавраил отиде при брат си,който с интерес ни наблюдаваше и му прошепна някои неща,които не успях да чуя. Гавраил си тръгна и останахме сами с Данаил. За първи път,аз не знам какво да кажа. Не знам как да подходя с мъж,който не ме помни и съм бременна от същият. Ситуацията е много деликатна. Знам,че трябва да съм търпелива,доктора също го потвърди,но този поглед на Данаил ме притеснява. Никога не ме е гледал по този начин. Винаги ме е гледал с желание. Ние имахме бурна връзка. Стигнахме до предложение за брак,а сега нищо от това няма.
-Чукала ли се с брат ми? -всичко друго очаквах,но не и този въпрос.
-Не мога да повярвам,че си го помисли. - влизам в спалнята и отварям гардероба,виждайки всички дрехи подредени и закачени. Гавраил е помислил за всичко.
-Да не се окаже да си бременна от него. - ръката ми замръзна във въздуха. Не го каза,нали?
-Ти сериозно ли? -рязко се завъртях с лице към него. Стои до вратата и е скръстил ръцете си под гърдите. -И преди ревнуваше от Гавраил ама сега прекали. Как можа да го кажеш? Със зъби и нокти съм се борила за нашата връзка. Имаш тъмно минало,нарани ме няколко пъти,но ти простих.- повиших тон аз. - А,сега след всичко,което направих за теб,месеците,които преживях в болницата за да държа ръката ти,ти ми казваш,че съм се чукала с Гавраил. - извиках аз,затръшвайки вратата на гардероба. -Нямаш право да се държиш така. - минавам покрай него и пристъпих към кухнята за да си налея вода. Не издържам от нападките му. Така ме обижда. Не заслужавам такова отношение. Наливам вода в чашата и отпивам няколко глътки. Трябва да се успокоя,така ще навредя на бебето. Не го поглеждам,когато застана до мен за да вземе каната с филтрирана вода и да налее в друга чаша. Не го поглеждам,когато усещам погледа му върху себе си. Трябва да се разсея,мъжа до мен не е моят Данаил,затова отварям хладилника и решавам да направя вечеря. Не се учудвам,че има всякакви продукти и най-бързото,което мога да приготвя е бъркани яйца. Гладна съм,сигурна съм,че и той е гладен. Цял ден не е ял,не пожела от храната в болницата,докато аз си поръчах пилешка супа. Чупя няколко яйца в една купа и ги разбърквам. Той все още е до мен и ме наблюдава. Включвам котлона,слагам малко мазнина в един тиган и изчаквам да се затопли.
-Как се запознахме? -попита той след дълго мълчание. Прехапвам устна,мислейки как да му обясня.
-Ами…- изсипвам бърканите яйца и изваждам шпатула от шкафа. -...тогава работих в Централната библиотека ,тук в София. Аз ...-боже,как да му кажа,че бях луда по него. Не знам защо се притеснявам да го изкажа на глас. Ще ме помисли за вманиачена. Не,че не съм,но…
-Ти? - подкани ме той да продължа.
-Цели шест месеца те наблюдавах. Беше редовен клиент и….тайно си представях ти и аз да сме на мястото на героите в книгите. - Ето,казах го. Изтърсих го като най-голямата идиотка. Данаил не се засмя,бих казала,че никак не реагира.
-Случи се.
-Да! Единият ден ти търсеше една определена книга.
-Коя?
-Беше взел книгата за Джордж и Джесика,но аз ти препоръчах “Доминант” с Бен и Хилда.
-Защо? Каква е разликата? - поглеждам го в очите и тихо въздъхвам.
-Аз я харесвам. Бен много често пляска дупето на Хилда,а тя обожава да го прави. -гърлото ми пресъхна да обяснявам,затова взех чашата за да отпия още малко от водата
-Пляскал ли съм те?- задавих се и започнах да кашлям,карайки го да ме потупа по гърба. След малко се успокоих и мамка му,щях да забравя яйцата. Премествам ги с шпатулата в една чиния и изваждам още четири яйца за да ги разбъркам в купата.
-Искаш ли нещо отгоре?
-Аз ще я взема. - взе кошницата с подправки и седна пред масата с готовите яйца,но не яде. Чака ме.
-Е,не отговори на въпроса ми! - в моите яйца ще добавя и сирене. Отново разбърквам и ги изсипвам в тигана.
-Да,много пъти. - чак клитора ми запулсира,докато изричам тези думи.
-След това?
-След като ме напляска или? - боже,какъв разговор водим,не е истина,но ако ще му помогне да върне паметта си ще му разкажа.
-Как се случи така,че да те напляскам? -цялата почервенявам като се сетя как го приканих да дойде.
-Изпратих ти видео.- яйцата са готови и ги премествам в чиния. Вземам я и сядам срещу него,смутена от това,което трябва да разкрия. -На телефона ти.
-Къде е той? - замислих се за момент къде го остави Гавраил. Станах и отидох в спалнята,виждайки телефона му на нощното шкафче. Помислих,че е изключен,но е зареден.
-Едва ли го пазиш. - подавам му телефона и изведнъж Данаил забрави за яйцата,взе да рови в телефона си. Не мога да го чакам,затова започнах да се храня. -Ще изстинат яйцата. - пъхам в устата поредната хапка и едва не прехапах езика си,когато чух гласа си.
-Харесвате ли това,което виждате, Господин Ангелов? ………- Къде искате тези пръсти да ме докоснат? Тук? …….- Или тук? ……. - Влажна съм.……… - Ангелов! - простенвам аз.
О,боже мой! Пускам вилицата и закривам лицето си с ръце.
-Данаил Ангелов...- стена името му и очевидно свършвам,защото не спирам да пищя.
Не мога да повярвам,че пази това видео. В момента трябва да изпитвам срам от постъпката си,но като се замисля защо да се срамувам. Това съм аз. Действах и го спечелих. Влюбена съм в този мъж,макар сега да не виждам онзи блясък в очите му. Свалям ръцете си и като една жена,която винаги е жадувала за него,аз го поглеждам по най-дръзкият начин.
Данаил остави телефона на масата и мълчаливо започна да се храни. От време на време ме поглежда,аз пък решавам да не откъсвам очи от него. Достатъчно време се борих за него,преминахме през много трудни моменти,прощавахме си и няма да позволя да ми избяга. Ще го спечеля пак,каквото и да ми коства това.
Обичам го! Той е моят принц.
Данаил
Болката в главата ми е непоносима. Не мога да заспя,трябва ми болкоуспокояващо. Лошото е ,че не знам къде са. Моята годеница ги прибра,а сега нямам желанието да я будя. Все още не мога да повярвам,че съм я забременил. Как съм го позволил? Аз не искам деца. С Гергана така решихме и бях спокоен,а сега такова напрежение имам в себе си,че чак не се търпя. Даже не я питах какъв ще е пола. Честно казано не съм сигурен,че искам да знам. В момента искам да спре тази болка и да заспя.
-Мамка му! - ставам от дивана и взех да тършувам във всички шкафове. По-рано се разбрахме ,че тя ще спи в спалнята,а аз на дивана. Може и дивана да е неудобен и затова да ме боли. - Къде са проклетите болкоуспокояващи? - затварям шкаф след шкаф и съскам като змия.
-На масата са. - рязко завъртях глава,когато чух гласът ѝ. Мек,приятен,бих казал леко възбуждащ. Само като се сетя за видеото,което гледах още пет пъти,когато тя си легна и онзи долу се разшава. Нито му е времето да го успокоявам ,нито мястото. Въобще си нямам на идея дали някога ще пожелая да спя с нея. Все още ми се струва неправилно идеята да живеем заедно за да проверим дали ще се появят някакви чувства. Чак е идиотско. Аз мисля за Гергана. Искам да я чуя и да поговоря с нея. Какво се е случило? Защо съм я оставил? Имам бегъл спомен,че живяхме заедно и бяхме добре.
-На коя маса? - ръмжа аз,притискайки с пръсти слепоочието си. Жасмина посочи масата пред дивана. На половин метър от мен. Даже има и чаша с вода. Толкова съм бил погълнат от мисли ,че не съм ги забелязал. Сядам на дивана и нетърпеливо изваждам едно хапче,поглъщайки го с дълги глътки вода.
-Докторът каза ,че известно време ще те боли главата. -Не казвам нищо. Излягам се на леглото и поставям ръката си върху челото. Така пулсира,че чак ми се гади. -Искаш ли да я разтрия? - да прави каквото иска. В момента и името си не мога да кажа. Жасмина се приближи и седна до мен. Веднага забелязвам малкото коремче,което изпъква от нощницата ѝ. По дяволите. Там е моето дете и това ме побърква още повече. Не съм готов. В Университета ме чакат. Още тази сутрин им се обадих и останах изненадан да чуя,че съм изкарал успешно изпитите за доцент. Другата седмица трябва да се явя пред ректора. -Отпусни ръцете си. - пръстите ѝ попадат върху слепоочието и с леки кръгове аз се отпускам. Идва ми да изпъшкам. Наистина е успокояващо. Затварям очи за секунда след това ги отварям,решавайки да я погледна. Дълга тъмна коса,стигаща под гърдите,големи зелени очи ,гъсти мигли,напълно съответстващи на очите ѝ и устни,които са леко пухкави и приканващи. Чертите ѝ са изразителни,като картина е,нищо чудно,че съм си паднал по нея. Такива бяха и думите на брат ми. “Влюбен си в Жасмина,не проваляй нещата!” Нищо от нашето запознанство досега не помня. Получих малка информация за случая и би ми се искало да поговоря с Жасмина и за това. Сега като се замисля имаме много да си говорим.-Как се чувстваш? - така съм се отпуснала,че мога да заспя.
-Много по-добре! - когато Жасмина се усмихна аз все повече се замислям,че красотата на тази жена е напълно естествена. Спирам да мисля,когато усещам пръстите ѝ да минават през косата ми. Изненадано повдигам вежди.
-Извинявай! От много време исках да го направя. Косата ти е толкова мека.
-Често ли го правеше,когато….- Жасмина кимна с глава и продължи да прокарва пръстите си. Учудващо не ме дразни това,даже ми харесва. Гергана не го правеше. Като се замисля, тя рядко ми обръща внимание. Да седне до мен,да успокои пулсиращата ми глава или да усети на допир косата ми е нещо необичайно. -Какво друго ти харесва? -Жасмина отдръпна ръката си и ме погледна.
-Всичко свързано с теб. -брат ми беше прав за Жасмина. Готова е да направи и немислимото за мен. В началото не повярвах на нито една негова дума. Бях в шок. Първо се събуждам в болница,второ ми се съобщава,че съм там от близо четири месеца. Трето,някой иска да ми навреди. Умишлен е бил ударът в главата ми,но не знам допълнителни подробности. Гавраил не задълбочи,пожела да отидем заедно до районното управление за да разберем нещо повече.
-Разкажи ми всичко от самото начало. - Жасмина въздъхна и сведе глава към корема си. Не започна веднага,мисля,че събираше всяка частица от пъзела за да го формулира в главата си. Жасмина не ме погледна като започна отново със запознанството ни. И в този ред на мисли пак се връщам на видеото. Обли гърди с тъмни зърна,бяха настръхнали и готови да ги лапна в устата си. Прехапвам устна при появата на хубавата ѝ вагина. Гладка,бяла с розова пъпка. Представям си как най-безсрамно я лижа,а тя да пищи както на видеото. Мамка му. Взе да ми става горещо и леко се размърдах,виждайки я да ме оглежда,сякаш разбра за какво си мисля. Вече забравям за видеото и я слушам внимателно. Нашата връзка е започнала с чукане. От това,което разбирам,много сме се чукали,както и много съм я пляскала. Тя харесва това,докато не съм превключил садистичната си страна и то,когато избухвам. Не мога да повярвам,че съм ревнив. Никога не съм ревнувал Гергана,или не ми е давала поводи. Разказът продължава до тайнствен обожател. Той ѝ пише. Целувал я,излизали са и да не говорим,че е лизал хубавата ѝ вагина. Стискам ръце в юмруци и се изправям. Жасмина се стресна от промяната в настроението ми и също се изправи. Задържам я с ръка отново да седне и след няколко дълги мига седна. Продължавам да слушам и се чудя какви ми ги говори. След като се е преместила в Своге,заради мен,за да избяга, аз съм я напляскал с колан. Прокарвам ръката си през лицето и продължавам да слушам като стигна до частта за Гергана. Как ме е предизвикала с видеото ,когато бях дете и съм я бичувал. От там са започнали нашите проблеми. Садистът е променил връзката ни,но не всичко е приключило. Жасмина се е борила с тази моя страна,каза ми,че ме обича и е държала да посещавам сеанси за да преодолея тази страна. Преодолял съм я и съм ѝ предложил брак. По дяволите. Това е много информация и както ми поотмина главата ,сега пак ме заболя. Очевидно е,че сме били влюбени. Аз съм бил луд по нея,щом да отида на сеанс и да ѝ предложа брак. Краят на разказа ме накара да застана нащрек. Получавала е съобщения със заплахи. Преди дни е получила още едно,в което пише,”Черният принц издъхва с всеки изминал ден.” Даже ми показа съобщението. Прочитам го още един път и ѝ връщам телефона. Не знам какво да кажа,аз съм без думи. Всичко това ми се струва,че не става дума за мен. Боже,в какво съм се забъркал. Сега съм в апартамента,където едва не са ме убили. Затова Жасмина не искаше да влиза. Тя ме е намерила в банята. Всичко е било в кръв.
-Общо взето е това. -кимам с глава и хващам ръката ѝ. Тя е топла и добре приляга върху моята.
-Този ли е пръстена?
-Да! - тя се усмихна и го огледа. -Обожавам го! -не мога да не забележа щастието в очите ѝ.
-В кой месец си?
-Близо пети месец. - докосна корема си и ме погледна. -Ако те интересува пола може…
-Да!
-Момиче. - извръщам поглед и силно стискам очи. Чакам момиче. Мамка му. Ще имам дъщеря.
-Добре ли си? - вече си я представям да бъде като нея. Прелестно създание с тъмна коса и ярки зелени очи.
-Да! - Не исках деца,но сега като чух,че ще е момиче и се развълнувах.
-Искаш ли чай? - нямам нужда от чай,а от почивка. От толкова много информация, мозъка ми не може да асимилира всичко.
-Ще лягам. - пускам ръката ѝ и без да прикрива разочарованото си изражение ,Жасмина се изправи и ме погледна.
-Лека нощ!
-Лека нощ! - докато пристъпва към спалнята ,аз не спирам да я оглеждам. Просто е перфектна. В гръб не може да разбереш,че е бременна. Има хубаво,стройно и поддържано тяло. Точно това,което видях на клипа. Проклятие. Пак за този клип мисля.
Жасмина спря на прага и ме погледна. Помислих,че ще ми каже нещо,но само ми се усмихна и затвори вратата след себе си. Не знам какво се случва с мен,но сърцето ми рязко забърза ритъм.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.