Елена
Търговище
Поредният град. Поредното скривалище. Само като знам кой е по петите ни и кожата ми настръхва. Татко седи до мен и пуши цигара след цигара,одимявайки дупката,в която се нанесохме. Парите са на свършване,не съм яла от вчера,а гърлото ми е толкова сухо,че едва преглъщам.
-Страх ме е. - сгушвам се в него и тихо хленча.
-Всичко е наред,миличка! Татко е до теб. - думите му не ме успокояват. От две седмици бягаме,повечето вечери спим по входове на блокове или молим служителите в бензиностанции да ни приютят. Добре,че има още добри хора,които ни разбират и на драго сърце се съгласяват.
-Ще ни хване. - реалността мислено ме зашлеви след като изрекох опасенията си на глас.
-Няма. Довечера уредих кола до границата.
-От кой? - дали това е лъч надежда или са думи, с които се опитва да успокои положението.
-Михов ще ни помогне. - татко стисна ръката ми ,а с другата дръпна цигарата от устата си,издишвайки дима. - Той е надежден. - вече не вярвам на никого. Дългогодишния приятел на татко ,както и човека,с който си играех като дете ни предаде. Силна болка премина между гърдите ми само като се сетя за този момент. Не очаквах да изкара пистолет и да го насочи към мен. За първи път в живота ми аз не знаех как да реагирам. Не съм направила нищо на никого за да бъда убита. Та ,аз съм едва на деветнадесет години. Тепърва живота ми започна. Завърших образованието си,приеха ме в "Нов Български Университет",със специалност "Поп и Джаз пеене" . От дете обичам да пея. Народната музика е моята страст,моят стимул да се насоча и към друг вид музика. Свиря на пиано от десет години,а на цигулка от три. Мама ме насърчаваше да бъда себе си,да вървя напред и никога да не се предавам. Тя обичаше гласът ми,обичаше да наблюдава пръстите ми върху пианото,идваше на всяко мое представление,организирано от училище и се гордееше с мен.
-Имам лошо предчувствие. - откакто пристигнахме в Търговище,усещането за нещо опасно се засилва. Пътувахме сравнително леко и спокойно,но има една буца заседнала в гърлото ми,предусещайки,че той подозира къде сме.
-Стой тук. Трябва да се обадя.
-Не,татко! Не ме оставяй! - хванах ръката му за да не тръгва.
-Ели…- така като започне и знам,че ще го направи. - …за да се измъкнем от тук трябва да организирам транспорта.
-Знам…знам…но може и тук да говориш. - вглеждам се в ръцете ни и една сълза падна на бузата ми. С тъга в очите,татко избърса с палец сълзата.
-Аз съм виновен. Не трябваше да го правя. - сведе глава. - Сега намесих и теб в тези лайна.
-Какво си направил? Защо ни следи? - татко мълчи,а моите притеснения се превръщат в един ужас. В какво се е забъркал?
-Виж…ако нещо се случи с мен…
-Не,не го казвай! - изправям се от пода,твърде нагнетена от думите му. Загубих майка,не искам и да си помисля ,ако и той си отиде от живота ми.
-Елена,изслушай ме! - поклащам глава и отивам към другия край на стаята. Не мога да го погледна,не мога и да го слушам. Непосилно е за мен. - Елена! - когато изрече цялото ми име,знам,че съм прекалила,но сега не ми пука. Не искам да ми говори такива неща. - Ще ти кажа един код…- рязко се завъртях към него. - …не ме питай какъв е,дори не трябва да ти го казвам,но ако нещо се случи знай,че трябва да го пазиш в тайна. Не му го казвай,в никакъв случай. Разбра ли? - Татко е адвокат,за какъв код ми говори той.
-Аз…татко,какво става? - закрих лицето си с ръце и силно захлипах. Той ми говори така,сякаш ще се остави на онзи мъж да го хване.
-Знам,че си моето умно момиче. Искам да ме чуеш много добре. - стисна ме за ръцете и бавно ги свали за да го погледна в кехлибарените му очи. - Има ли батерия телефона ти? - извадих го от джоба на дънките и кимнах с глава. - Отвори на съобщения. - плъзвам палеца си и веднага влязох там ,където поиска. - Дай ми го.- с трепереща ръка му го подадох. Без колебание татко написа кода. От тук мога да видя ,че е дълъг и се състои от букви и цифри. - Ако…- изведнъж се чу силно блъскане на врати. Не! - …Мамка му…Елена,чуй ме! - заридах и погледнах към вратата. - Прочети го,ако трябва няколко пъти и го запомни. Чуваш ли? - ридая и не мога да помръдна. - Елена! Той е тук! - хвана ме за ръката и рязко ме дръпна,повеждайки ме към прозореца. Татко го отвори и погледна отвън. - Бързо! -
-Не! Татко,не! Моля те! - макар апартамента да е на втория етаж,как очаква да скоча.
-Качи се на парапета и скачай.
-Не! - толкова силно ридая ,че едва го чувам.
-Запомни кода и го изтрий.
-Тате! - трескаво поклащам глава,а той ме повдига за да се кача на парапета.
-Обичам те,скъпа! Бягай колкото сили имаш. - той ме подхвърли,а аз изпищях и паднах на ръцете и краката си. Погледнах нагоре за да се взрем един на друг,докато той не ми направи знак да тръгна. Тъкмо да побягна и се чу изстрел,от който баща ми се отпусна върху парапета. Отново изпищях ,а сърцето ми се разкъса на две. На прозореца се показа мъжът,който бегло видях на снимка с баща ми.Той е с тъмно кафява рошава коса,сякаш няколко пъти е прокарвал ръката си през косата и синьо- сиви очи ,които в момента потъмняват с всяка изминала секунда и ме гледат така,сякаш иска да ме види в същото положение като татко. Мъжът повдигна главата на татко и притисна дулото към слепоочието му.
-Моля те! Недей! - татко леко отвори очи и се опита да извика, но аз го чух. Каза ми да бягам. Не искам да го оставям,но трябва да се отдалеча колкото се може повече за да прочета кода и да изтрия съобщението както той каза.
Не спрях и за миг,дори и когато чух следващия изстрел. Очите ми се замъглиха от сълзи,сърцето ми бързо тупти,а разума ми казва да вляза в Търговския център недалеч от тук. Не поглеждам назад,трябва да потърся помощ. Още с влизането спрях охраната.
-Помогнете ми. Един мъж ме преследва. Има и оръжие. -
-Успокойте се,госпожице! Кой ви преследва? - младото момче тихо проговори по уоки токито.
-Моля ви! Той ще ме убие. - погледнах към входа,виждайки го да върви по пътя с напълно безпристрастно изражение. Господи! Момчето извика,а моя инстинкт ме подтикна да продължа да бягам. Скривам се в един от магазините и поглеждам към екрана на телефона за да видя кода. Прочитам го няколко пъти и като се уверих,че съм го запомнила и веднага изтрих съобщението.
Прибирам телефона в джоба и бавно се изправям,поглеждайки във всички посоки. Не се чуват изстрели,но това безпокойство се е загнездило в мен,усещайки този тъмен облак да се приближава. Бавно се предвижвам към изхода на магазина и тръгвам към ескалатора. Не спирам да се оглеждам,цялата треперя и наум повтарям кода за да не го забравя.
Качвам се на вторият етаж и погледнах през рамо за да видя да не би да е зад мен,но неочаквано се сблъсках с голямо твърдо тяло. Тъкмо да се извиня и една силна ръка ме стисна за лакътя. Вдигам поглед и за мой ужас,той ме откри. Отварям уста за да изпищя,но една ръка облечена в черна ръкавица запуши устата ми.
-Хей! Пуснете я! - на долният етаж охраната притича към нас. Мъжът ме завлачи към магазините като след малко влязохме в една от съблекалните. Синьо- сивите му очи се взряха в моите за известно време ,докато не ме притисна към стената и не проговори.
-Ако изпищиш ще те убия. - тонът му е властен и груб. - Разбра ли? - колебливо кимам с глава.
-Кой си ти? - свали ръката си,а ъгълчетата на устните му леко се повдигнаха.
-Аз съм твоят кошмар,Елена.
Елена
София
Стискам плата на роклята и вървя към кабинета на мъжа със синьо-сивите очи. Още на първия ден разбрах името му,коя стая за какво е и колко души живеят в къщата. Самуил Карамазов. Само като прошепна името му и усещам тъмнина да ме обгръща,въздуха да се променя,а пулса ми рязко да учестява. Той е опасен мъж,особено начина,по който ме наблюдава. Винаги се държи безразлично и грубо. Все едно съм личната му курва и може да прави каквото си иска с мен.
-Закъсняваш.- сопна се един от подчинените му,които редовно се влачат с него като кучета на каишка. Завъртях очи и директно отворих вратата без да почукам. Знам,че така ще го ядосам.
-Какво съм казал,Елена? - като всяка вечер се настанявам пред махагоновото бюро със същото безразличие ,с което и той ме посреща.
-Предполагам първо да почукам. - свих рамене и загризах нокътя си,докато го гледам в неговите пристрастяващи очи. За първи път срещам мъж с такива очи. Не мога да отместя погледа си. Те са невероятни.
Самуил почука на масата и след секунда пред мен се появи един бял плик. Погледнах го за кратко след това се върнах на лицето му. Тази вечер е гладко избръснат като така мога да забележа двете бенки,които перфектно стоят на невъзможно красивото му лице. Чак е дразнещо ,че го мисля.
-Какво е това? - имитирам тона му.
-Условията за тази вечер. - не реагирах по никакъв начин. Всяка вечер ме иска да съм в тоалети,които струват повече от хиляда лева,а дефакто аз никъде не излизам. Само проклетите му кучета виждат тези прекрасни рокли. Те са толкова зли колкото и той.
-И трябва да ми пука ли? - сведох поглед за да оправя роклята си. Днес съм в червена рокля до земята с дълбоко деколте. Предвид слабата ми фигура,не мога да се оплача от солидния ми бюст. С тази рокля,те са почти навън.
-Внимавай как ми говориш. - завъртях очи,мислейки колко сериозно трябва да взема заплахите ,които толкова лесно излизат от хубавата му уста и да спра така да му говоря,но от друга страна,ако ме искаше мъртва ,досега щеше да ме убие.
Докато се взирам в дългата цепка на роклята и една татуирана ръка ме стисна за гърлото,изправяйки ме от мястото си. Самуил е свил устни и така се взира в мен,сякаш иска да вземе ножа,който винаги стои на масата близо до него и да ми изкара очите.
-Ако още един път ми завъртиш очи …- пръстите му се свиха и така спря притока ми на въздух. - …само с едно движение ще паднеш на пода с прекършен врат. Ясно?! - кимнах с глава ,но той не отпусна хватката. - По дяволите! - рязко ме пусна и тежко седна на стола. Не мърдам. Само шумно си поех въздух. Откакто съм тук се научих да не проливам сълзи. Приемам всяко нещо за съвсем нормално и слушам какво ми се говори,в противен случай ще ме хвърли на кучетата си да ме чукат. Това беше първата заплаха и да си призная,вярвам му. - Отвори плика. - опитвам се да не издавам страха си,който изпитвам в момента,но ръцете ми толкова неудържимо треперят,че няма как да не ги забележи.
Отварям плика и изкарвам листа с написаното. Зачитам се в едрия шрифт и направо пребледнях. Сърцето ми забави ритъм,а кожата ми буквално настръхна за секунда. Той шегува ли се? Вдигам поглед и както винаги се взира в мен с изражение "покер фейс".
-Ще правиш това ,което ти кажа. - притискам долната си устна между зъбите и ми се прииска да му кажа да се шиба,но в случая аз нямам избор. Животът ми се върти в тази къща и около този мъж. Трябва да го слушам за да намеря начин да се измъкна.
-Нали няма да…- спрях за секунди за да събера мислите си. Не съм девствена,но двата пъти,в които правих секс с бившето си гадже бяха неприятни. Аз продължавах да кървя и не мога да разбера какво се случва с мен. До колкото знам от мама,още първия път трябва да е разкъсал девствената ципа,а болката да изчезне,но при мен не отминава. Вече си мисля,че все още съм девствена.
-Да те чукам?- Самуил сложи ръцете си на масата,карайки ме да погледна към татуираните пистолетите,стигащи под ръкава и сочещи към мен. Не разбирам от оръжия,но нещо ми подсказва,че са свързани с това,което се занимава или са част от самия него.
-Да! - само като си спомня за неуспешните ми полови актове и колко много ме болеше и изтръпвам.
-Зависи от теб.
-Това пък какво означава? - Самуил се изправи от стола с елегантния си тъмно сив костюм и бавно заобиколи,поставяйки ръката на бюрото ,като така мога да видя по-отблизо пистолета. Тежко преглътнах,когато се надвеси над мен,а аромат на тежък,опасен и същевременно възбуждащ одеколон изпълни на мига ноздрите ми. Ухае невероятно,чак тялото ми реагира.
-Означава ,че ако откажеш условията,ще направя така да не можеш да вървиш с дни. - досега гледах към ръката му,но думите му ме принудиха да вдигна поглед към лицето му. Яд ме е,че тялото ми е на друго мнение. Трябва да го мразя. Той уби баща ми и щом съм тук ,значи иска да се добере до кода,който татко ми даде. Ще го разочаровам като му кажа да върви на майната си и за нищо на света няма да му го напиша.
-Ще изпълня тъпите ти условия,ще живея в тази къща с кучетата ти,но искам да уча. Образованието ми е моя живот. -Ирисите на синьо-сивите му очи потъмняха,а изражението му остана същото. Никаква промяна. Трудно е да разгадам за какво мисли,сякаш е тренирал пред огледалото това изражение,с което ме възнаграждава всеки божи ден.
-Ако тази вечер се справиш добре,ще си помисля. - очите му се откъснаха от моите и слязоха по-надолу към пищното ми деколте. - Пусни си косата. - дърпам ластика от косата си, разстилайки се по целия ми гръб. Косата ми стига малко под дупето. - Отиди със Стоил. - Самуил се отдръпна ,а аз се изправям и излизам от кабинета с мъжа,който гадния му одеколон ме дразни до толкова,че ми се иска да повърна.
Следвам кучето му и след две седмици престой в тази добре изглеждаща къща,която не понасям заради хората,с които живея,аз съм навън. На въздух. Къщата е на два етажа,би трябвало да ме впечатли лукса вътре,както и басейна отвън с големия двор,но нищо това не ме интересува. Парите правят света,както казват повечето хора,но неговите пари са мръсни,кървави и затова тази къща я възприемам като един затвор,нищо повече. Мразя я.
Както очаквах и колите ще са също толкова скъпи като къщата му. Качвам се в черната лимузина ,но кучето му не се качи с мен и може би това е шанса ми да избягам. Отварям вратата срещу мен и без да се замисля се затичах към пътя. Токчетата ми се огъват при опита ми да бягам по-бързо и само на ръка разстояние за да се кача в една спряна кола и да поискам помощ,някой ме хвана през корема и ме отдалечи от пътя.
Започнах да крещя ,но нито някой излезе от другите къщи в близост ,нито мъжът в колата.
-Млъкни,Елена! - гласът на Самуил спря всякакви опити да се измъкна. Той ме държи като менгеме и знам,че в момента яко загазих. Хвърли ме на задните седалки и се настани срещу мен с гневното си изражение. Оправям роклята си и чакам да избухне. - Знаеш ли в момента какво направи? - погледнах през прозореца и премигнах няколко пъти за да спра сълзите си. - Отговори,Елена!
-Ядосах те. -
-Правилно и сега се прости с образованието си. - оставих сълзите да паднат по лицето ми.
-Моля те! - досега на никого не съм се молила. Майка и татко бяха добри родители. Не ме лишаваха от нищо. Получих само подкрепа,мотивация да продължа да се развивам и обичта,която всяко едно дете иска.- Беше глупаво. Не проваляй мечтите ми. - погледнах го с насълзени очи.
-Ти сама ги провали. - безразличието в гласа му ме удари като камшик по гърба ми.
-За какво съм ти? Пусни ме! На никого нищо няма да кажа. - Самуил отпи от чашата с кехлибарена течност и присви очи към мен.
-Не разбра ли,вече ми принадлежиш?
-Не,пусни ме! - без капка срам заридах пред очите му,докато той налива още уиски в чашата си. Напълно е безчувствен от това как се сривам пред погледа му.
-От сега нататък, ще се обръщаш към мен с Господарю. Няма да ходиш никъде без мое позволение. Аз ще реша кога и какво ще ядеш. Аз ще реша как ще бъдеш облечена в къщата ми. Аз ще реша бъдещето ти. Мога още сега да приключа с живота ти,но знаеш нещо,което е мое.
-Нищо не знам! - Самуил изпи уискито на екс и ме погледна.
-Знаеш и ще те накарам да ми го кажеш,но не сега. - ъгълчетата на устните му се повдигнаха. Не бих казала,че се усмихва,по-скоро е вид заплаха. - Искам да те видя уязвима,толкова много,че да те подтикна сама да изпееш това,което знаеш. - кръстосвам краката си и казвам нещо, за което може да съжаля ,но не сега,а после.
-По-скоро ме убий отколкото да ти кажа каквото и да било. - след тези мои думи Самуил се усмихна и с това веднага прехапах езика си и извърнах поглед за да не изстена от харизмата,която излъчва този мъж.
-Смъртта ти няма да ме удовлетвори,поне засега,имам други планове. - отново го погледнах с желанието да взема чашата и да го ударя по лицето с нея. - Шампанско? - той ми се подиграва.
-Не!
-Кой? - знам какво иска да чуе ,но няма да го кажа. - Елена! - поклащам глава и погледнах през прозореца. - Винаги ли си била толкова непокорна?
-Само с теб. - леко се усмихнах.
-Добре,щом така ще действаме. Нека да започнем от сега. Разкрачи се и ми покажи червените си прашки.
-Какво?! - шока е изписан на лицето ми.
-Направи го! Веднага! - той отново си наля от уискито и тежкия му поглед се върна към краката ми,които бавно се разтварят. - Отмести роклята за да ги виждам по-добре. - изсъсках и правя това,което иска. - От тук мога да видя линията между срамните ти устни. - Самуил отпи,докато се взира в бельото ми. Чувствам се неловко. За първи път правя това пред мъж. Опитите ми за секс бяха на тъмно,аз така пожелах,защото се притеснявах. Така и не се отпуснах,затова всичко беше пълен провал. - Докосни се.
-Не!
-Елена,направи го! Не ме карай да правя неща,за които ще съжаляваш. Не ме познаваш. Не знаеш кой съм и като разбереш ще спреш да се дърпаш. - Самуил се приближи до толкова,че да докосне коляното си с вътрешността на бедрото ми. - Сега избирай. Или го направи или ще те вържа за багажника на колата и ще те влача след нас. - Той е едно чудовище и за жалост е прав. Не го познавам,не знам какви са методите му,но докато хвърля такива заплахи към мен ,изражението му ми казва всичко,той не се шегува.
Бавно плъзгам ръката си по бедрото ,докато не стигнах до леко разтворените ми срамни устни. Самуил продължава да ме гледа в очите,сякаш водим някаква борба за надмощие и натиснах клитора с два пръста. Сдържам стенанието си и продължавам да го гледам така,сякаш се отвръщавам от себе си.
-По- бързо! - каза той и отново се облегна на седалката. Не мога по-бързо от това,харесва ми и ,ако задълбоча ,ще свърша,а не искам да го правя пред него. Ще му доставя удоволствие ,от което ще съжаля.- Знам ,че ти харесва. Не се прикривай,безмислено е. Продължавай!- тръпки на удоволствие ме удариха толкова силно,че от гърлото ми се изтръгна силно стенание. Не трябваше да се поддавам. Не трябваше да му показвам колко ми харесва,но ето ме тук пред синьо-сивите му очи и се пипам по такъв начин,че очаквам оргазма си. - Свали си бельото и ми го дай! - пръстите ми замръзнаха,а неговото изражение се промени и сега виждам злорадство в очите му. Леко повдигам дупето си и свалям тънката прашка по краката си. Изпъвам ръка и му я подавам,пъхайки я в джоба на скъпия си панталон. - Покажи ми колко си мокра,Елена.- свивам устни и с нежелание разтварям още повече краката си. Очите му потъмняха,докато се взира в мокротата между срамните ми устни. - Девствена ли си? -този въпрос не го очаквах и сега като се замисля по-добре да излъжа ,макар да имам опасенията ,че бившето ми гадже не можа да вземе девствеността ми.
-Не! -
-За момиче,което за първи път се докосва,току-що ме излъга. - направо съм изумена как успява да ме разгадае толкова лесно. - Знаеш ли какво се случва с лъжците? - поклащам глава. - Убивам ги. - очите ми се разширяват от чутото. - Нещо взе да ми писва от теб. - не разбрах кога извади пистолет и го насочи към мен. Не мърдам,даже спрях да дишам. Знам,че много лесно може да натисне спусъка,знам ,че аз съм една играчка в неговите очи и ще се възползва максимално,знам ,че ако му кажа вълшебната дума и ще спре. Не искам да умирам. Искам да изживея живота си,толкова колкото съдбата ми е отредила. Искам образованието си. Искам да пея,да танцувам и да свиря,затова без колебание казвам това,което иска от самото начало.
-Моля те,Господарю! - за секунда видях промяна в очите му. - Ще направя каквото кажете. - плъзгам двата си пръста между срамните устни и бавно ги вкарвам в мен,изстенвайки от пълнотата. Реакцията на Самуил е мигновена. Седна до мен ,отмести роклята и прокара пистолета от бузата на лицето ми,през цепката на гърдите и продължи надолу до клитора. Натисна го ,а аз веднага притворих очи от възбуда.
-Кажи го пак!
-Моля те,Господарю! - тласнах наполовина пръстите си и завъртях глава към него. Той гледа към пистолета ,който бавно се плъзга между срамните устни. Колкото и да се мразя за това ,което правя,трябва да му угодя за да ми позволи да уча. Трябва да съм добричка за да ми помогне.
-Елена…- отдръпна пръстите ми и с едната ръка ме стисна за гърлото,а с другата натисна още повече дулото между стените ми. Отворих уста и цялата потреперих. - …така ми се иска да натисна спусъка. - завъртя пистолета и изпищях от появата на лекия дискомфорт.
-Давай! - предизвиквам го. Самуил се подсмихна и изкара пистолета,свеждайки глава за да види колко е мокър от соковете ми.
-Не ми се прави на интересна,не си в позиция. - плъзна дулото между устните и с това действие повдигнах дупето си за да продължи да го прави. - Ще свършиш ли? - кимам с глава.
-Господарю! - ръката ,която ме стискаше за гърлото сега е в косата ми. Рязко я дръпна и така врата ми се оголи.
-Бързо свикваш,но…- натисна няколко пъти клитора и с това усетих гъдел,който лека полека се спуска под корема. - …не го заслужаваш.- лимузината спря и Самуил се отдръпна,сядайки на мястото срещу мен. Остави ме на прага на първия ми оргазъм. В момента съм толкова ядосана на себе си,че му позволих да се възползва от неопитността ми и с това да се подиграе. Мразя се,но повече мразя насмешливия му поглед. - За всичко си има цена,скъпа ми Елена.
-Така е! Прав си. - казвам аз през зъби,докато оправям роклята си. Сега съм мокра и без бельо.
-Очаровай ме тази вечер и ще си помисля дали да вкуся от девствената ти вагина. - вратата на лимузината се отваря и Самуил ме подкани да сляза. Хващам плата на роклята си и излизам на хладния въздух. Преди да направя една крачка,Самуил ме стисна за лакътя и прошепна в ухото ми.- Ако погледнеш друг мъж ще те затворя в стаята ти за седмица. Разбра ли? - за пореден път се убеждавам колко много му харесва да ме контролира. С това показва,че ме притежава и аз съм една робиня. Истината боли и веднага усетих болка в гърдите си. Как ще избягам от този мъж?
-Да,Господарю!
Елена
Къщата,където ще се състои въпросната вечеря е на два етажа,с дълги панорамни прозорци,от които се виждат вече пристигналите гости и голям двор пълен с коли, чакащи да стигнат до входа. Веднага ни посрещат две костюмирани момчета с черни папионки като от двете ни страни се появяват кучетата на Самуил. Ръката му се залепи за голия ми гръб,карайки ме да вървя след момчетата,които ни повеждат към дървената врата на къщата.
Нощта е тиха и спокойна,но в мен бушува неспокойствие,гняв и несигурност за това,което предстои. За първи път ще присъствам на такъв тип вечеря и смело мога да заявя,че съм леко потисната. Не знам как трябва да се държа в присъствието на другите. С какъв тип хора ще се сблъскам. Условието да не поглеждам други мъже също ме безпокои. Ако някой ме заговори какво да правя,как да реагирам. Объркана съм. Нямам представа какво се опитва да ми докаже с тези условия.
Още с прекрачването на прага на голямата къща аз се сковах. Самуил усети това и докосна с устни ухото ми.
-Дръж се естествено! - минаваме през всяка една маса ,докато не се спряхме на крайната в ляво. Седнах на сепарето и пулса ми се ускори от внезапната близост със Самуил. Ръката му тежко падна върху бедрото ми,карайки ме леко да се отдръпна,но такъв поглед ми хвърли,че веднага се върнах на мястото си.
-Добър вечер,Господин Карамазов!- поздрави го младото момче,което би трябвало да е нашия сервитьор за вечерта.
-Розе за дамата,а за мен…
-Не искам Розе.
-Какво казах преди малко? - очите му потъмняха.
-Извинявам се…- погледнах към сервитьора. - …искам Розе. - опита ми да се усмихна е безуспешен. Неканени сълзи намокриха очите ми. Не очаквах така да реагирам заради едно питие,но ми стана мъчно,че и това не мога сама да избера. - Може ли да отида до тоалетната?
-Да! И не се бави. - кимам с глава,а така ми се иска да го фрасна.
-Сама? - попитах аз,виждайки кучето да се подготвя за да ме следва.
-Не! - изскърцах със зъби и смело тръгнах между масите. - Спри я! - чувам го да казва. Подчиненият ме стисна за лакътя и ме спря. Какъв му е проблема? - Ела! - всички хора ни зяпат,докато отново сядам до Самуил.
-Ще се напишкам.
-Промених си решението. Сега не може. - гледам красивият му профил и вземам вилицата от масата. - Знаеш ли как да я използваш?
-Да и то много добре. -
-Давай! Отдавна исках да видя някой да опита късмета си. - салатите пристигнаха,както и питиетата. Отпивам няколко глътки от тъпото Розе и в същия момент телефона на Самуил прозвъня. Докато разговаря реших да огледам масите срещу нас. Не изглежда да има някакъв повод ,големи семейства са седнали да вечерят,само на другия край има няколко костюмирани мъже,които разпалено разговарят.
-Вечерята за какво е?
-Бизнес.
-Какъв е бизнеса? - кучетата ме погледнаха,сякаш въпросът ми е не на място.
-Пий си Розето и не задавай въпроси,от които не си готова да чуеш отговорите. - Боже,колко ме дразни. Направо кипя от вътре. Едва се сдържам да не го нараня.
-Карамазов!- пред масата ни дойде мъж с прошарена коса и ярки сини очи. Той веднага погледна към мен,но с нищо не показа,че се учудва от появата ми. Явно Самуил редовно води жени тук. - Имаме нов клиент ли? - мъжът седна и веднага си поръча двойно уиски. Не е сам,зад него застанаха трима да го пазят.
-За какво са ти? - попита Самуил с пълно безразличие в гласа си.
-Сигурност. - мъжът се усмихна.
-От колко време работиш за мен,Тото?
-От пет години. - Тото отговори без колебание.
-Чеченеца не е доволен. - Самуил постави ръцете си на масата и се приближи към Тото. Това му действие накара всички кучета да се размърдат. - Пратката е с използвани оръжия.
-Невъзможно. Лично я проверих. - двамата подчинени на Самуил се изправиха от местата си,сякаш се подготвят за битка.
-Не си,там е въпроса. - мъжът видимо се притесни от думите на Самуил.
-Знаеш,че винаги…
-Лъжеш. Прибрал си новите и си пратил стари. За колко ги продаде,Тото? - тонът на Самуил реже с нож при всяка дума.
-"Аркус",не те лъжа! -Аркус? Може би е прякор или някакъв код за да не се усетя. Самуил се облегна на сепарето и тежката му ръка с татуирания пистолет падна върху голото ми бедро. Подскочих и бързо взех чашата за да отпия. - Вярваш ми ,нали? - може и да си въобразявам,но Тото неудържимо трепери от страх. Какво става?
Докато Самуил гали бедрото ми и изпраща тръпки по целия ми гръб,внезапно аз изпищявам и се свивам на сепарето,когато от Тото се разпръска кръв,а другите трима,които бяха зад него паднаха на земята за отрицателно време.
Не разбрах кога се озовах с лице притиснато към врата на Самуил и сълзи,които мокрят кожата му.
-Господи ….Боже…- леко се отдръпвам от опияняващия му аромат и поглеждам към другата му ръка,тази,с която държи пистолета. Трябваха ми няколко секунди да осъзная,че пистолета,който беше мокър от соковете ми е същия като татуировките на ръцете.
-Намери ни нова маса. - Самуил се обърна към сервитьора. Момчето е бледо,едва стои на краката си,но тръгна да търси друга маса.
-Всички хора ни гледат. - искам пространство. Искам да съм сама.
-Ела тук,Елена! - поклащам глава. - Веднага! - закривам устата си с ръка при пръските кръв по масата. - Хайде! - стисна ме под лакътя и ме поведе към другата маса. Направо не съм на себе си. Не очаквах да го направи публично. Все пак има и деца. - Вече може да отидеш до тоалетната. Грима ти се разтече. - ако не беше гологлавото куче с татуирания вълк на главата ,нямаше да се оправя с намирането на тоалетната.
Влизам вътре и веднага пускам чешмата за да измия ръцете си. От няколко минути сърцето ми бързо тупти,а опитите ми да се успокоя свеждат до минимум. На такава гледка никога не съм ставала свидетел. Вече започнах да си мисля,че съм следващата и ще го направи пред всички като отмъщение.
-Шефа те чака. - подсушавам ръцете си и избърсвам черните линии под очите за да се приведа в ред. За да не ме чака още повече,не отивам да се изпикая,от страх да не го ядосам. Ще стискам.
Излизам от тоалетната и следвам гологлавия,забелязвайки,че всички гости вечерят и спокойно разговарят,сякаш до преди малко Самуил не уби четирима човека. Очаквах да има полиция,но не чувам нито сирени, както и не виждам униформени мъже.
Самуил веднага се взря в мен,докато пристъпвам с високите обувки на ток. Не мога да разбера за какво мисли,абсолютно нищо не го издава. Очите му са интересни,но и умело прикрива емоциите си.
-Имаш прекрасно тяло. - прехвърли косата ми на едното рамо и погледна към гърдите ми. - Не мога да повярвам,че си недокосната.
-Правила съм секс. -
-И това ще разбера. - сдържам шока си. - Никой не си погледнала,нали?
-Не! - уви няколко пъти косата ми около юмрука си за да ме дръпне към себе си. Устните му съвсем бегло докоснаха моите. Синьо- сивите му очи бавно потъмняват пред моите и мога да кажа,че се получава един интересен оттенък на тъмно синьо смесено с тъмно сиво и това толкова много ме възбуди,че леко разтворих устни.
-Наблюдаваше онези там. - Откъде знае? - Кой ти хареса? Онзи с русата коса,той е изнасилвач,обича да чука девствени като теб…или…- сега ме завъртя към тях,а устните му се движат в близост до ухото ми.- …с черната коса…изтезава жени,докато ги чука. Кой,Елена? Едва ли си падаш по- чичковци. Другите са над 40 години. - тежко преглътнах.
-Никой не ми хареса. Искам теб. - думите ми излязоха толкова лесно,сякаш наистина го мисля. Самуил злобно се засмя,карайки ме да завъртя главата си и да го погледна. Той затегна хватката и ме спря.
-Защо тази вечер всички се опитват да ме лъжат? Орлин? Стоил? - гологлавият само го погледна и не отговори,а другия,с коса до раменете и толкова тъмни очи, почти черни,които те наблюдават така,сякаш е готов да те убие,отговори с глас,от който кожата ми настръхна.
-Защото го позволяваш.
-Чу ли? - кимам с глава. - Мразя лъжците. Мислят си,че могат да ме заблудят,да ме откъснат от реалността,но ще ти кажа едно…- позволи ми да го погледна. - …трябва много да се потрудиш за да не ти откъсна косата и да не ревеш от болка.- за един кратък миг се замислих какво да кажа или какво да направя за да го убедя,че не ме интересуват онези мъже. Лошото е,че каквото и да направя,то ще е насила,без желание,но не съм в позиция да мисля за желанията си,искам да го впечатля,както той каза и да уча. Затова се приближих,поставих ръката на бедрото му и го целунах. Устните му са меки,топли и изключително приятни. Не вярвах,че толкова много ще ми харесат и няма да мога да спра. Той не ми отговаря,но пък ми дава достъп да плъзна езика си в устата му. Вкусът му е невероятен. Освен уискито,което пи досега,мъжествения му вкус ме подтикна да стисна със свободната си ръка вратовръзката му и да кача бедрото си,плъзвайки го към неговото. - Само това ли можеш? - подиграми се той.
-Ако ми отговориш може и да се получи. - сопнах се аз. Самуил се взира в очите ми,докато не стисна косата ми и не сблъска устните си с моите. Целувката е груба,настоятелна,взема всичко каквото пожелае. Хапе,смуче езика ми и дърпа устните ми. Правя същото като гледам да не е страстна ,а груба ,според неговата същност. Той е суров по всички параграфи. Останах без дъх,но продължавам да му показвам колко много ми трябва обучението в Университета. За да съм по- убедителна седнах в скута му и поставих ръката си на тила му. Стискам косата му,той прави същото и дърпа със зъби долната ми устна.
-Твърде скромно. Пенисът ми не помръдна. - повдигна ме за да седна до него и прокара ръката си през рошавата си коса.
В продължение на няколко минути той пие от уискито,отговаря на съобщения и не ме поглежда. Аз се боря с мокротата между краката си,колкото и да стискам бедра ,повече нажежавам положението. В момента ми се прииска да го помоля да ме докосне,но няма да го направя. Твърде надменно ще реагира и това ще ме подразни,а и ще изглеждам като незадоволена и ненаситна.
Опитах се отново да го докосна ,но не ми позволи. Погледна ме заплашително и се облегна на сепарето,разкрачвайки се широко. Инстинктивно очите ми се спират на пениса му и със скрито задоволство разбирам,че съм го възбудила.
Сега кой лъже?
Самуил
Шумно вдишвам дулото на пистолета "Аркус- 94",усещайки опияняващия аромат на недокоснатата Елена Русева. Подозирах ,че е девствена още като я прибрах в къщата и се убедих при изпълнението ѝ да се задоволи сама. Опитните жени ще знаят как да се докоснат за да се докарат до оргазъм колкото се може по-бързо,но тя не знаеше какво да прави,както и се изненада колко мокра беше,всъщност.
Мисълта да се е подмокрила заради мен е като да почувствам малката ѝ всезнаеща уста около вените на пениса ми. Твърде невинна за вкуса ми. Курвите,които посещават къщата са обиграни,опитни и правят това,което им се каже. Елена е непокорна. Елена е жената,която трябва да избягвам. Тя няма място между нас,но за да ми каже шифъра трябва да изиграя картите до край.
Игрите ми харесват,стига да имам добър играч насреща. С игри достигнах до това,което съм. Никога не спазвам правила,мамя всеки един ,както мамят и те мен. Рискувам,действам,печеля и хвърлям последната карта,знак за приключване на играта. Всички клиенти,с които работя знаят за принципите ми. Те са лесни и прости. Слушам какво желаят,нареждам да подготвят пратката,пращам на съответното местоположение,получавам 70% от договорената сума, пращат ми съобщение "Arcus&Go" и след един час по сметката ми идват останалите 30%.
Бизнесът ми с оръжия е незаконен. Всеки месец превеждам солидни суми на няколко корумпирани ченгета да мълчат за това,което се случва по границите. Тази игра я въртим от близо осем години. Аз съм удовлетворен,както и те също,но това не ме спира да следя всеки един от тях. Парите са стимул. С тях се взема донякъде правилните решения,но не могат да върнат мъртвите ми родители и брата,който даде живота си за да ме спаси.
От смъртта му ,аз се превърнах в това,което съм сега,безскрупулен и арогантен към всички,включително и към жените. Получих прякора "Аркуса" заради двата пристолета татуирани на ръцете ми,както и кървавата баня,която сътворих същата вечер,когато той издъхна пред очите ми. Предателите са в гроба,а татенцето на Елена е този,когото оставих на края. Той също беше намесен в далаверите на Топалов. Копеле,което заслужаваше куршума между очите.
-Шефе,Елена иска да говори с теб. - отново допирам дулото към носа си.
-Доведи я...по възможност гола. - Орлин се подсмихна и излезе от кабинета. Елена. Тази скрита лимонка. По-рано така ме целуваше,че едва се сдържах да не я чукам на масата пред всички гости. Това малко розово езиче го въртеше около моя без капка колебание,сякаш ѝ харесваше да ми се натиска,а дефакто го правеше заради образованието си и да ме убеди за мъжете на другата маса. Те са мои партньори при закония ми бизнес. Не погледнаха към нас,поради простото правило да не показват ,че се познаваме. Елена е друг проблем. Тя е недоразумение,което всячески се опитвам да премахна,но…
-Господарю! - По дяволите! Какъв хубав глас има,чак достигна до тестисите. - Моля те,дай ми възможността да уча. Това е моята мечта. Обичам да пея. - Колкото пъти каже "Моля те" ,аз се боря със себе си.
-Изпей ми нещо,Елена! - тя се стъписа,не очаквайки да го кажа,но бързо се окопити,приближавайки се към мен с нощница,която наредих да ѝ купят. Изсъсках и се облегнах на стола,видимо безразличен от това,което предстои. Не ме интересува дали може да пее. Интересува ме до къде може да стигне за да ѝ позволя да учи.
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Лудо младо сън засънило
на ръчица бела момина.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа.
А мома се чудом чуди
милно й е да го буди,
драго й е да го гледа….- Елена е със затворени очи и пее така,сякаш е пред публика.- ….Па му рекла: съм те жалила.
Ставай, лудо, че е ранина.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Милно ми е да те будя,
ала слънце веке иде,
ала слънце ке ни види.
Лудо младо проговорило:
как да стана, малкай момеле?
Как да стана, мило либе,
като нямам веке сила,
като ти си я изпила?
🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼🎼
Седя на стола и слушам завършека на песента,докато не спря и не отвори очите си за да ме погледне. Очите ѝ са насълзени,виждам болката изписана в тях. Не би трябвало да ме впечатли,нито тя ,нито изпълнението ѝ,но по дяволите начина,по който я изпя влезе надълбоко в студеното ми сърце и за миг го съживи. Беше просто един миг,нищо повече.
-Това стига ли за да ми позволиш? - стискам пистолета в ръката си и леко го повдигам за да го насоча към нея. Тя не помръдна,даже не извърна поглед от очите ми.
-На какво си готова за да ти позволя?
-На всичко. - бързият ѝ отговор ме увери в едно. Каквото и да ѝ кажа ,тя ще го изпълни. Самодоволна усмивка се появи на лицето ми от този факт.
-Ела тук! - присвивам показалеца си да се приближи. Без колебание тя пристъпва към мен с изящното си тяло. - Качи се на бюрото. - седна на бюрото,точно до ръката ,с която държа пистолета. Мигновенен аромат на ягоди изпълни ноздрите ми. Пленяващо сладко ухание,което приповдигна настроението ми. - Обърни се към мен и се разкрачи. -Освен,че хубаво мирише, вкусът на розовото ѝ путенце ще е божествен. Откакто се прибрахме ,аз не спирам да вдишвам проклетото дуло на пистолета си.- Елена…Елена…-няма бельо и срамните ѝ устни са разтворени,а малката цепка чака да бъде запълнена. - …какво да те правя?
-Каквото искаш?
-Не го казвай! - оставам пистолета настрани,далеч от нея и плъзгам стола за да се приближа. -
-Но го казах. - тя не може да разбере,че аз не съм обичайните мъже,които ще я поканят на вечеря,ще ѝ подарят цветя,вино,бонбони,да ѝ направят изненада за да я накарат да се усмихне. Аз чукам,колкото се може по-силно,по-болезнено,сълзите ме стимулират да засиля темпото,виковете ме възбуждат. Аз съм зъл и напълно безчувствен. Ако мога да върна брат си и да отида на негово място,щях да го направя.
-Елена…- рязко я придърпах към ръба на бюрото,за да може тялото ѝ да е на сантиметри от лицето ми. Гърдите ѝ са големи и добре оформени,предвид слабата ѝ фигура и с тази нощница изглеждат още по- съблазнителни.- …съблечи нощницата. - малко се поколеба ,но го направи. Не мога да не се облегна и да не я огледам. Бяла и гладка кожа. Има бенки на няколко места. Коремът ѝ е плосък,краката ѝ са дълги ,само да ги увия около кръста ми или да ги кача на раменете си. Мамка му. Пенисът ми изтръпна,тестисите ми набъбнаха. Искам да я чукам. Да се обръща към мен с "Господарю" и да ми се моли да го правя по-силно. - На кого си позволила да те докосне?
-Имах гадже преди две години. -
-И не си девствена ,така ли? - Елена прехапа долната си устна и не ми отговори веднага.
-Не знам! - плъзнах ръцете си по голите ѝ крака. Толкова са гладки.
-Какво ще рече не знам? Чукал ли те или не? - приближих лицето си към вътрешността на бедрото ѝ и шумно вдишах от аромата ѝ. Колкото е забранена,толкова е и примамлива. За първи път ми се случва в живота да се колебая дали да докосна една жена. Имам усещането,че ако го направя няма да спра и това ще доведе до една ужасна грешка,а нямам право на такива.
-М-м..донякъде правихме секс,но ми се струва,че не успя да разкъса девствената ми ципа. Той беше притеснен и… - стискам бедрата ѝ и изръмжах от мисълта малкото лекенце да не си е свършил работата и да е оставил честта на мен. Да съм първият ѝ,както и последен.
-Защо не ме излъга ,Елена? Защо ми го каза това? - прокарвам двете си ръце през дългата ѝ коса и правя две опашки за да я разделя и рязко да я дръпна,изпъвайки врата ѝ. Господи! Не може да е толкова красива.
-Мразиш лъжците….Господарю! - ето я и последната капка самообладание. Дърпам косата ѝ за да седи така и да не мърда, докато плъзгам езика си между срамните ѝ устни. Облизвам устните си и отново го плъзгам. Елена застена и вдигна петите си на бюрото.
-Трябваше да те изтезавам…- завъртях един път ,втори път ,трети път езика си около клитора,виждайки го да набъбва в отговор. Какво хубаво путенце. Контролирам я както си искам. - …Да слушам виковете ти на болка…- още повече изпъвам врата ѝ и настървено засмуках клитора. - …Да ме молиш да спра,а аз да ти се смея….- Елена извика и вдигна ръката си за да я прокара през косата ми,но така загуби баланс и падна по гръб на бюрото,извивайки се в дъга. Изправих се от стола и плъзнах езика си от клитора,минавайки през пъпа и достигайки до прекрасните ѝ гърди. Зърната ѝ са малки,розови и настръхнали от студения въздух в кабинета. - Ще ми се молиш ли?
-Моля те,Господарю! - захапвам брадичката ѝ и пак попитах.
-Ще ми се молиш ли?
-Винаги,Господарю! - Тя е хитра и сега ще си получи своето. Свалям ципа на панталона и бъркам вътре за да изкарам зачервения си пенис. Вените са изпъкнали,главичката е двойна и чака да се скрие в тясната ѝ вагина.
-Пищи за мен,Елена!- разтърках с пръсти клитора,а тя започна да пищи,сякаш всеки момент ще свърши. За да проверя дали е девствена пъхам два от пръстите си и силно ги натиснах. Мамка му. Реакцията ѝ е мигновена,изпъна се като струна и с това ме накара да изкарам пръстите си и да видя кръвта по тях. - Излез от кабинета! - отдръпнах се и бързо прибрах коравия си пенис.
-Господарю! - със сълзи на очи ме погледна.
-Излез! - обърнах ѝ гръб и извадих кърпичка от джоба на панталона за да почистя пръстите си.
-Ще ми позволиш ли…
-Не ме карай да повтарям. Още от първия път трябва да разбереш,че съм напълно сериозен…сега се махай! И отговора ми е Не! - тя зарида и притича гола до вратата. Излезе от кабинета ,а аз взех пистолета и натиснах спусъка от яд ,че си позволих да проверя дали е девствена. Нямах намерението да я докосвам. Исках да страда,а не да взема девствеността ѝ. И сега като знам,че аз мога да довърша започнатото и в мен нахлу нещо непознато. Нещо,което ще избегна на всяка цена. За тази цел ще направя това,което трябва. Да разбера за шифъра и да я премахна от живота си.
Елена
Не можах да заспя след като ме изгони от кабинета. Остави ме с болката, срама и ясното съзнание,че за него съм една уличница. Мразя се за това,че трябваше да се унижавам по такъв начин само за да осъществя мечтата си. Както си мислих,аз бях девствена. Когато вкара пръстите си и силно ги натисна към девствената ципа ,усетих болка,която нямаше нищо общо с предните два пъти. Божидар се е опитал и не е успял да я разкъса. От страх,той не успя да се отпусне и това доведе до пенис,който така и не влезе напълно в мен.
След два часа,кървенето спря,а болката така и не утихна. В момента искам да плача,да крещя,да ругая и да избягам от него. Страхувам се ,че ако му позволя да довърши започнатото ще направя огромната грешка да се превържа към мъж,който задоволява нуждите си като ме използва или по- лошо като ми се подиграва. Той уби достойнството ми. Уби малкото самочувствие ,което имах и най-вече уби последния човек когото обичах.
Татко ми липсва. Само той беше опората в живота ми. В чужбина имам роднини,но не съм ги виждала от години и определено няма как да ми помогнат. Трябва да се оправям сама. Да се боря сама със Самуил. Знам ,че скоро ще поиска да му кажа кода,който татко написа,но никога няма да го издам. Ще изтърпя всяко изтезание,но и една цифра или буква няма да изтръгне от мен.
Отново поглеждам часовника на нощното ми шкафче. 01:13 часа след полунощ. Едва ли Самуил ще спи. Искам отново да поговоря с него за образованието ми. Няма да оставя нещата така. Ще получа това,което искам,независимо какво ще ми коства.
Излизам от стаята си и поглеждам коридора водещ към другите. Стая за Самуил ,стая за Орлин и стая за Стоил. Има още една ,но вечерта жената,която чисти и готви в къщата се прибира в тях и не остава тук. До колкото разбрах,тя има семейство. Две деца и мъж,на когото държи. Така ми се иска и аз да открия мъж,заради когото да вложа цялата си любов и да бъде опора за в бъдеще. Сега както съм сама и родителите ми са мъртви ,ще имам нужда от някой на когото да се доверя.
Тихо почуках на вратата на Самуил,но от него отговор няма. Натискам бравата и надниквам вътре за да го видя гол до кръста и с телефона в ръка. Вратата издаде стържещ звук и това привлече вниманието му. Той ме погледна и се намръщи. Ясно е,че не може да ме понася,бих казала,че е взаимно,ще си премълча за да не поклаждам и без това нажежалото се положение,но няма да го оставя ,докато не чуя думата Да.
-Да поговорим? - Самуил прошепна нещо на другата линия и затвори.
-Защо не спиш,Елена?
-Защото не мога! Моля те да се съгласиш да уча. Другата седмица започват лекции. - излъгах го,но пък и не ми пука. Трябва да се съгласи.
-Ще се съглася,ако ми кажеш за шифъра.
-Убий ме,няма да ти кажа. - Самуил се изправи в целия си ръст,който определено е над метър и деветдесет,аз съм метър и петдесет и седем и като се приближи се налага да вдигна глава за да го погледна в очите.
-Помисли си пак. - голите му стегнати гърди се издуха заплашително.
-Казах ти,ще направя всичко за да ми позволиш да уча,но това,което знам ще остане много надълбоко в мен. -
-Ти сама ще ми кажеш. И без да те изтезавам. - засмивам се.
-Твърде уверен си ,но не е толкова просто. - Самуил направи една крачка напред ,аз правя назад и така докато гърба ми не опря вратата. - Позволи ми. Моля те! -
-Смела си за да дойдеш по това време и да ми се молиш за нещо,което не заслужаваш.
-Защо не заслужавам?- Самуил сложи ръцете си на вратата от двете страни на главата ми и плъзна носа си от бузата ми до върха на косата. Цялата настръхнах от това действие.
-Защото си устата,непокорна и…- дръпна косата ми и така изправи главата ми за да го гледам в очите. - …нахална. Искам да те убия и ще го направя. - прииска ми се да изхленча заради думите му,но се стърпях и без капка емоция продължавам да го гледам в потъмнелите му очи. - Искаш ли да разбереш как? - след секунда дулото на пистолета му се притисна под брадичката ми. Страх ме е,но една малка частица в мен подозира,че го прави за да ме накара да му кажа за шифъра. Ще остане разочарован. - Не мога да те понасям. Не мога да те гледам. Мразя аромата ти. Мразя всичко свързано с теб. - всичко това го изрича без зъби и с тон,от който ме побиха тръпки. - Кажи ми за шифъра,Елена? - леко поклащам глава. Сърцето ми ще изскочи от гърдите ми.- Веднага!
-Не! - той изсъска и още повече ме притисна към вратата. Иска от уплаха да му кажа.
-Всичко ще си изпееш ,но въпроса е друг,до колко ще издържа да те търпя.
-Взаимно е ….Господарю! -в тона ми има малка доза насмешка. Това го подразни и със свободната си ръка ме стисна за гърлото,повдигайки ме от земята. Отпускам ръцете до тялото си и чакам да ме убие. След малко притворих очи от натиска на дулото към слепоочието. Той е като един тъмен облак,който бавно идва към мен за да ме обгърне и сърцето ми да спре да бие. Усещам неравномерното си дишане и как след по-малко от минута ,аз ще отида при майка и татко.
-Мамка му! - изведнъж чух викът на Самуил. Рязко ме пусна и това доведе до силна кашлица и борба за въздух. - Мамка му! - отново извика,а стъпките му отекват из стаята. Не знам какво прави,нямам сили да вдигна поглед. -Имаш десет минути да се скриеш от мен. Десет шибани минути,в които аз ще се опитам да се успокоя за да не ти изтръгна сърцето. Бягай,Елена! Бягай колкото сили имаш! - шумно си поех въздух и за секунда излязох от стаята,притичвайки по коридора. Навън вали силен дъжд,но това не ме спря да стигна до алеята и да видя дали има отворен автомобил. Баща ми държеше да се науча да карам кола и още като бях на 17 години,изкарах изпитите по теория,а на 18 години,взех книжка.
За щастие една от спортните му коли се оказа отворена и тъй като е по - нов модел натискам копчето за да чуя силното изръмжаване на двигателя. Не изчаквам и секунда,толкова бързо потеглям,че се залепям за седалката. Голямата решетъчна врата на алеята се отваря и след малко съм на главния път с кола,която набира 100 км/ч. за секунди.
Здраво стискам кормилото и поглеждам към огледалото за задно виждане. Улицата е тиха,няма никого зад мен. Той каза,че ми отпуска десет минути. За тези десет минути аз трябва да реша къде да спра,да оставя колата ,защото съм сигурна,че има проследяващо устройство и да направя така да не открие и мен.
Поглеждам часовника на компютъра срещу мен и по мои изчисления трябва да са изминали около шест- седем минути. Остават още три минути,от които зависи бъдещето ми.
Едва ли толкова лесно ще ме пусне. По- скоро е някаква игра ,от която се забавлява на мой гръб. Той ми го каза,целта му е да ме види твърде уязвима и да ме накара да му кажа.
Завивам към един черен път,който случайно забелязах от една почти изтрита табела и спирам автомобила между дърветата. Преди да сляза проверявам жабката ,както и под седалките за някакво оръжие. Напипах дръжката на малък нож,изглежда като джобен нож и слизам от колата за да притичам към гората. Тук е пълен мрак,полугола съм и почти нищо не виждам.
В далечината виждам силна ярка светлина,която ще ми бъде ориентир на къде да вървя. Босите ми ходила ме болят,със сигурност съм ги разранила от многото клонки ,върху които стъпвам,но това сега е най - малкия ми проблем. Целта ми е да избягам и никога повече да не се върна.
Самуил е едно чудовище. Не го интересува,че пред себе си има жена,два пъти по- малка от него,по- уязвима и крехка. Едва не ме уби. С такава ярост ме стискаше за гърлото,наистина си помислих,че ще го направи,но вътрешния ми глас казва,този шифър е много по- важен ,отколкото живота ми. Няма да ме убие,не и докато не разбере за шифъра. Ако научи няма да се замисли. Такива мъже като него получават това,което искат,независимо кой си. Ще те хване,ще те разкъса и ще те остави сам като куче да умреш.
Стигнах до въпросната светлина и се оказа малка къща. Вече не мисля дали може да ме открие тук,бързам да се отзова пред вратата и да почукам за да помоля собственика да ме прибере за малко.
На вратата се появи възрастна жена ,облечена в тъмен халат. Огледа ме много внимателно преди да ме попита.
-Какво правиш тук?
-Много се извинявам за късния час,може ли да вляза за малко да се измия? - жената се поколеба и я разбирам,полугола съм и на всичкото отгоре нямам и бельо. - Моля ви! - тя се отдръпна ,а аз бързо влизам на топло. Ръцете и краката едва ги чувствам. Толкова са ледени.
-Ще ти подготвя дрехи. Отиди и се измий и като се върнеш ще ми кажеш какво дириш тук в този час.- послушах я и бързо се ориентирах къде е банята. Изглеждам ужасно. Спиралата ми се разтекла, кожата ми е зачервена,а пръстите,които стискаха гърлото ми ,са оставили следи. Измивам ръцете,краката и лицето си и излизам за да я видя да подгрява камината. - Сега ми кажи.
-Загубих се. - беше първото нещо,което изтърсих. Жената естествено не ми повярва,щом така ме изгледа. Тя е на около възрастта на родителите ми,с дълга черна коса и ярки сини очи. Красива жена. - Избягах.
-От кого? - за миг се замислих дали да кажа името му.
-Самуил. - жената буквално замръзна. Явно знае за кого говоря. Може би цяла София знае за това чудовище.
-Облечи се и си тръгвай. - не възразявам. Разбирам я. Тя се страхува от него.
-Съжалявам! Не исках да ви създам неприятности.
-Аз също съжалявам,но…- на вратата се почука и двете спряхме да дишаме. Самуил е дошъл. Вземам дрехите и се скривам в една от стаите за да се облека. Роклята,която ми е дала е голяма,но и това ще ме удовлетвори. - Господин Карамазов! - направо настръхнах като чух следващите думи.
-Къде е тя? - не чух жената какво каза,а и нямаше нужда,след малко Самуил рязко отвори вратата на стаята,където се крия. Прекрачи прага като буря,връхлитаща със ясната нагласа да ме отнесе и да ме убеди в едно,аз никъде не мога да се скрия. Той винаги ще ме открие.
-Самуил,недей! - този път не държи пистолета си,а нож. Поглеждам към шкафа ,където оставих моя. Преди да го взема,той ме хвана и ме хвърли на леглото,скачайки върху мен с тежкото си тяло. - Самуил! - изхленчих и се опитах да се съпротивлявам,но той е като менгеме. Така ме притиска,че се боря за глътка въздух.
-Сега разбра ли,че не може да избягаш от мен? - острието на ножа притиска бузата ми.
-Защо тогава ми каза да бягам?
-За да разбереш веднъж завинаги,че те притежавам и само аз мога да контролирам живота ти. - истината за бъдещето ми ме удари като камшик по тялото. - Сега ще мълчиш,докато се връщаме към къщата ,ще се обръщаш към мен с "Господарю" и ще се съгласяваш на всичко,което кажа. И никога повече не ми казвай по име. Аз съм твоят Господар,а ти си моята робиня. - сълзи бликнаха в очите ми. Той никога няма да ме пусне. Никога. - Имаш време да преосмислиш държанието си и какво трябва да поправиш. - изправи ме с едно движение и ме накара да вървя към вратата на къщата. Погледнах жената,която се опита да ми помогне и беззвучно ѝ благодарих. Излизаме на студения въздух ,а сълзите,които усърдно сдържах се стекоха по лицето ми. Качвам се в колата му и избърсах лицето си. -
-Мразя те! - успях да кажа след известно време на дълбока тишина.
-В стаята ти ще те чака човек,който ще направи това,което трябваше да направи още на първия ден.- не взе под внимание искреността в думата "Мразя".
-Какво е то?
-Ще те бележа като моя собственост.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.