Преслав
Малката Ивет притичва към училище за първият учебен ден. Не мога да откъсна очи от това красиво момиче. Нейните буйни руси коси се спускат по целият ѝ гръб,карайки ме да искам да я докосна,сините ѝ очи те пленяват,както направи с мен,а усмивката ѝ винаги грее и озарява всички около себе си. Толкова прелестно създание.
-Прес! - извика Ивана,моята съученичка. Не я поглеждам,още се взирам в Ивет. - Много е малка.
-Тя ми е приятелка,нищо повече. -тръгвам към входа на училището.
-Заглеждаш я като момче,което я желае. - очевидно се дразни ,че не заглеждам нея по този начин.
-Ивана,остави ме намира! - изсъсквам аз,забързайки крачка за да се отдалеча от нея. Освен,че ме харесва,тя е голяма клюкарка и интригантка.
-Дай да видя какво има в раницата ти. - спирам,когато чувам гласът на Натали. От известно време насам се дразни с Ивет и я тормози.
-Моля те! Това ми е обядът. - Натали хвърли кутията ѝ с храна в коша за боклук. Ръмжа и се приближавам към тях. Изтръгвам раницата на Ивет от ръцете на Натали и бъркам в коша за да извадя кутията ѝ за храна.
- Намери си друга играчка.Разбра ли? - Натали направи гримаса,а аз хващам ръката на Ивет и минаваме през всички зяпачи от горните класове. Влизаме в тоалетната и пускам чешмата за да измия кутията ѝ.
-Благодаря,Прес!- Ивет избърса сълзите по лицето си и ми се прииска да бях го направил аз.
-Няма за какво! -подсушавам кутията с хартия и я прибирам в чантата ѝ. -Ще направиш ли нещо за мен? - колко е невинна,едва кимна с глава.- Видях ластика на ръката ти. Прибери косата си на опашка?-Ивет не се замисли,на секундата събра косата си и я върза на дълга конска опашка. -Винаги си с пусната коса и …-леко докосвам опашката ѝ. -...това белег ли е?
-Да! Мама казва,че е по рождение. -отмествам опашката ѝ за да видя по-добре белега. Малък е ,леко тъмен и има странна форма,не може да се определи каква.-Звънецът бие. -отдръпвам ръката си и подавам раницата ѝ.
-Ще дойдеш ли по-късно у дома?
-Утре имам контролно и трябва да уча. -кимам с глава. -Ще се видим пак. Благодаря ти! - Ивет излезе от тоалетната и ме остави сам с мисли за този интересен белег. Искам пак да го видя ,а не трябва. Ивет е на десет години,имаме пет години разлика и не трябва да съм захласнат по нея. Докато не навърши 18 години,аз няма да я докосна. Не съм от онези момчета,които се възползват от малките момичета,опипвайки ги където им падне. Аз държа на думата си,имам принципи и Ивет е забранена.
Поредният спомен с малката Ивет. Може да са изминали цели петнадесет години,но аз все още се сещам за нея,особено през последните няколко седмици. Не знам защо,но имам усещането,че е наблизо или просто ми се иска да е така. Колко пъти през тези години си я представям като вече пораснала жена със същата буйна коса,нейните хипнотизиращи очи и прелестната ѝ усмивка. Мамка му. Сега като се замисля,откакто Таня живее с нас, аз все повече се връщам назад във времето. Таня ми напомня за Ивет.
-За какво мислиш? - попита Кубрат.
-За Ивет. - Кубрат вдигна поглед от документите и ме погледна. -Не ме гледай така, от години мисля за нея.
-Това го знам,но защо точно сега,когато ще затваряме сервиза.
-Защото напоследък спомените с нея ме тормозят. Ивет е наблизо,усещам я. - Кубрат поклати глава и залепи отчета за деня в книгата за дневните и финансови отчети. - Не си ли си задавал въпроса,защо Таня винаги е с пусната коса. - напоследък само за това мисля,а и не мога да пренебрегна момента,в който ,докато я чукахме с Кубрат,аз се опитах да ѝ вдигна косата и тя скочи като попарена.
-Може да не се харесва с вързана коса. - сега аз поклащам глава.
-Не,има нещо друго.
-Като например?- Кубрат прибра книгата в шкафа и загаси осветлението отвън.
-Може да крие нещо. - двамата излизаме от стаята за почивка и проверяваме дали навсякъде сме загасили осветлението и заключили.
-Знам какво си мислиш,но тя не е Ивет. - може би се побърквам, но напоследък само това си мисля.
-И защо да не е? Същата коса,същите очи…
-Не са същите. На Ивет бяха по-светли. -Мамка му,прав е. -Спри наркотиците и ще спреш да мислиш за Ивет. - изръмжавам на изречените му думи. -Заради нея започна да се тровиш. Просто спри да го правиш.
-Знаеш ,че не мога. - Кубрат заключва входната врата и пристъпва към колата. Днес сме с неговият автомобил. Моят е при Таня. Имаше нужда от нея,а аз на драго сърце я дадох. Никога не съм давал колата си на друг човек,особено на жена.
-Не можеш или не искаш? - качваме се в "Нисана" на Кубрат и веднага прозвъня телефон,но не кой да е ,а онзи,който държи винаги в колата като съображение за сигурност. Само аз и той знаем къде точно е. - Да! -отговаря той. Слуша известно време ,докато не каза. -Идваме! -
-Какво става? - Кубрат запали колата и включи на задна предавка.
-Иска да ни види.
-Защо? Измина повече от година и половина…защо сега?-
-Нямам престава. Нещо се е случило,иначе нямаше да ни се обадят.
-Приключих с тях. - Кубрат ме погледна.
-Трудно ще излезем от тази дупка и ти това много добре го знаеш. - стискам зъби и поглеждам през прозореца. Кубрат за пореден път е прав.
-Досега никой не е разбрал кои сме. Искам да си остане така.
-И аз това искам,но зависи какво ще ни кажат. Може да искат да се покажем. -
-Животът ни какъвто е сега ми харесва,не искам да го променям.
-Не забравяй кой ни помогна за да имаме този бизнес. Без него нямаше да просъществува сервиза. Да започнеш от нулата и то в сегашното положение,което е в България,щеше да ни е много трудно. - тук реших да си замълча,защото е точно така. Много бързо ни потръгна работата в сервиза и за няколко месеца успяхме да закупим мезонета,където в момента живеем. -Каквото и да иска,трябва да приемем. Разбра ли?
-Да!
-Провери къде е Таня? -
-Защо да я проверявам? -Кубрат ме погледна за секунда след това зави към черният път,който води към къщата.
-Направи го! - вземам таблета и влизам в приложението ,където мога да погледна къде се намира колата ми.
-Таня е в мезонета. -Кубрат кимна с глава и паркира на тъмната алея. - Мислиш ли ,че…
-Не,но трябва да внимаваме с нея. - слизам от колата,виждайки от пуснатите фарове да се приближават към нас. Кубрат застана до вратата и изчака. -Какъв е проблемът,Господа?
-Проблемът е,че знаят за сейфовете.- изпъвам гръб,когато чувам гласът му.
-Кой е? - попита Кубрат.
-Точно,затова сте тук. Вие ще разберете.-поглеждам към Кубрат,който сведе глава и се замисли.
-Защо ние?
-Защото вие сте най-добрите. - знаех си,че точно това ще каже,но мамка му ,не искам да се връщаме назад. Отдавна не сме онези,които бяхме,сега имаме нов живот,работа,за която си мечтахме и жилище,за което хвърлихме много труд за да го купим.
-Колко време имаме?
-Не повече от две седмици. -
-Ако открием човека,какво….
-Ще го убиете. Искам доказателство. Знаете правилата. - Кубрат продължава да стои със сведена глава,а аз не мога да си намеря място. От много време не съм бил толкова притеснен като сега.
-Това ли е всичко?
-Тренд е мъртъв.- Досега не исках да го поглеждам,но от тази новина и двамата точно това правим. Не се е променил,изглежда по същия начин като преди две години. -Две седмици,разбрахте ли?
-Да!-Кубрат се качва в колата и аз го последвам.
-Мамка му,какво мислиш? - Кубрат се взира известно време в гърбът му,докато не се скри от полезрението ни.
-Нямаме друг избор,освен да действаме!
Татяна
Мамка му. Бях в проклетата стая и не можах да ги открия. Толкова разочарована никога не съм била. Обучена съм да завършвам успешно всяка една задача,но сега съм в безизходица. Не знам какъв ще е следващият ми ход,но Давид ме притиска и времето не е в моя полза. Колкото и да ненавиждам решенията на родителите ми,не искам да пострадат,а Давид никога не се шегува. Знам,че заплахата е истинска и в момента ме пришпорва за да ми даде нужният стимул,но това обърква инстинктите ми и не мога да се съсредоточа както трябва.
-Каква каша. - казвам аз,влизайки в мезонета.
-Къде беше?- цялата се сковавам ,когато чувам гласът на Кубрат.
-Да подишам чист въздух. - в мезонета е тъмно,но мога да видя къде е седнал заради луната,която осветява през прозорците.
-В 04:25?
-Не можах да спя.
-Защо си при нас,Таня? -Кубрат се изправи и бавно пристъпи към мен. Веднага усещам и присъствието на Преслав. По дяволите. Разкрили са ме.
-Няма къде да отида. - трябва да запазя самообладание,иначе ще разберат,че лъжа.
-Видяхме се с баща ти. - опирам гърба си на вратата и не реагирам по никакъв начин. Знам,че ще чуят всеки стон или звук,те не са глупави.-Няма ли да попиташ какво е казал?
-Не ме интересува баща ми. -двамата ме притискат,вдишвайки един различен аромат,не обичайният.
-Какво те интересува? - Кубрат плъзна носа си от дясната страна на косата ми и Преслав направи същото,но от лявата. Интересуват ме Те. Може да ги следя от години,но имаше периоди,в които изчезваха за няколко месеца и ги прикривах пред баща ми,докато един ден той не разбра сам за това. Наказа ме,макар да го убеждавах ,че не знаех къде са. Потънаха вдън земя,даже и телефоните им бяха блокирани,нямаше как да ги открия. Баща ми не ми повярва,знае за чувствата ми към тях и ме наказа няколко дена без храна и вода,заключена в мазето. От глад припадах и само мисълта за тях ме връщаше към живот.
-Вие. - В момента изпитвам смесени чувства. Не знам каква им е целта,не знам защо ми задават такива въпроси,но се държа. Гласът ми е равен,изговарям всяка дума правилно и отчетливо.
-Татяна Спасова,на 25 години родена в град София. Завършила средно образование в училище "Стефан Стамболов". След една година се явява на приемни изпити в Софийският Университет "Св.Климент Охридски" за специалност "Маркетинг". Майка в неизвестност. Баща алкохолик. Живи роднини няма. Приятели няма. Животът ти сякаш е приключил. В досието ти не се разбира дали си завършила,какво работиш,майка ти къде е,адресът на баща ти не е пояснен. Ти си мистерия. - щом са ме разследвали ,значи ме подозират. -Защо мълчиш? Да не би да си глътна езика?
-Уморена съм. -Преслав ме стисна за гърлото и удари главата ми във вратата. Плъзна палеца си по гръкляна и едва докосна устните ми със своите. Не мърдам,просто чакам.
-Обадих се на Велизар. Каза ми,че си била в хотела. - Тестват ме. Искат да разберат как ще реагирам. -Така ли е? -Кубрат също постави ръката си на гърлото ми и изръмжа в ухото ми. Неговото ръмжене винаги ме е възбуждало и веднага усещам как клитора ми започна да пулсира.
-Да!- включвам се в играта им,а дефакто не съм била вътре в хотела,а около. Велизар и Ивелин са техни приятели,но и потенциални заподозряни. Тези дни ги следях и нямам представа как са ме разпознали. В колата винаги имам перука и дрехи за преобличане.
-Искаш да ги чукаш ли? - попита Преслав ,спускайки ръката си към гърдите ми. Преоблякох се в потник и клин. Нямам сутиен,нямам бельо.
-Да! -
-Грешен отговор.
-Най-грешният,който съм чувал. - като жена,която в момента ги предизвиква,аз започвам рязко да преобръщам играта в моя полза.
-И какво ще направите?-
-Дразни ни ,Прес. - Кубрат ме придърпа към себе си и отвори вратата ,карайки ме да сляза по стъпалата. Не ме е страх от тях,даже съм любопитна. -Сега ще се научи повече да не го прави.- Кубрат ме стиска за косата и ме насочва към колата си. Качвам се на задните седалки леко задъхана и възбудена.
-Къде ме водите? - Кубрат вече потегли и настъпи тегаво мълчание. -Ще ми кажете ли? - отново мълчание. Взех да се притеснявам. За тях е типично да се подиграват,да си играят с мен по всякакъв възможен начин,но да мълчат е нещо ново. -Хей! - поглеждам към Преслав,но той се взира право напред,напълно незаинтересован от мен. Облягам се на седалката и се заглеждам през прозореца,виждайки ,че сме пристигнали на центъра на града. Кубрат завива към хотелите и след малко спира точно пред хотела,където са отседнали братята. -Какво правим тук? -Преслав ми отваря вратата,но аз не слизам. Това някаква шега ли е?
-Слизай!
-Не!
-Слизай! -изръмжа Преслав. Поклащам глава. Явно държанието ми вбеси Кубрат,щом ме придърпа към себе си и ме метна на рамото си като торба с картофи.
-Хей,пусни ме! -удрям го с юмруци по гърба ,но не им обръща внимание,върви смело към хотела. Не чувам да говорят с рецепциониста ,направо се насочват към асансьора. Господи. Какви ги вършат? Знам,че ги предизвиках,но не очаквах да се озовем тук. Даже не знам какво точно ще правят като се срещнат с братята. Или по-точно,какво ще правят с мен. -Кубрат! - не реагира. - Преслав! - повдигам глава за да го погледна ,но не мога да видя лицето му. -Момчета,пуснете ме!
-Мамка му,какво правите тук? Аз съм ранобудник,но брат ми още спи. - попита един от братята,не мога да разбера кой е. Чува се затваряне на врата и тъкмо да кажа на Кубрат да ме пусне,той го направи.
-Тихо!- залепи ме за стената и изръмжа пред лицето ми.
-Какво ще правите? За какво сме тук?-Кубрат не ми отговори,погледна към вратата и чака Преслав да излезе. -Кубрат,аз…- вратата се отвори и бързо влязохме в хотелската стая.Става все по-интересно. Слабо осветление,наредени свещи на перваза на прозорците и пълна маса с храна и напитки. Кубрат ме пусна и отиде към кухнята. Преслав не го виждам,само братята,които излязоха от стаята,сънени и с рошави коси.
-Добро утро! - казва Велизар.
-М-м…добро утро! - братята се настаняват на дивана и ме поглеждат. Ивелин все още спи,но леко ми кимна с глава.
-Сега ще ми обясните ли какво правя тук? - Кубрат се връща с четири кафета. За мен очевидно няма.
-Все още ли искаш да ги чукаш,Таня?- Преслав се появи само по боксерки и с натежал пенис. -Зададох ти въпрос!
-Вие не отговаряте на нито един мой въпрос. -
-Тук си,ще ги чукаш ли?
-Сега разбирам каква е работата,вие ревнувате. - Преслав наклони глава настрани.
-Така ли?-стоя пред вратата и не мърдам. Вече какви ли не мисли ми се въртят в главата. От тях очаквам всичко,но не и това,което ми нарежда Преслав.-Съблечи се и застани на ръце и колене пред братята.
-Какво?! - изписквам аз,напълно озадачена.
-Направи го,Таня!
-Не!
-Предизвика ни. Мисли си,че ще си играеш с нас,но ще разбереш веднъж завинаги,че в главата ти ще бъдем само аз и Преслав.
-Сега,изкусителке!- шумно преглъщам при мисълта да се съблека и пред тях. Подразних ги и знам,че ако не го направя ще ме накарат на сила. Прокашлям се и бавно свалям клина по краката си. Последва потника и вече съм напълно гола пред очите им. В началото братята не показаха емоция,но сега неприкрито ме оглеждат. Падам на ръце и колене и лазя към братята. Те не откъсват поглед от мен,както и аз от тях. -Красива е,нали?- попита Преслав.
-Да!-отговори с дрезгав глас Велизар. Спирам пред тях и чакам. Възбудена съм и напълно готова,но не за братята,а за моите грехове.
-Не ѝ стигаме,тя иска вас да чука. - отварям уста за да възразя,но Ивелин постави пръста си между устните ми и ме спря.
-Едва ли ще ѝ откажете? -предположи Кубрат.
-Не би ми се искало да ѝ откажа. - потвърди Ивелин,все още с пръст между устните ми.
-Мокра е,Прес! На нея ѝ харесва. - чувам шумолене на дрехи и знам,че Кубрат се съблича.
-Вярно е,гънките ѝ са мокри и то за нас.
-Дали е заради нас,дали е заради тях. - поглеждам към Кубрат,който е напълно гол,горещ и възбуден. - Гледаш тях. Ако отместиш поглед ще ти нашаря дупето. - отново връщам погледа си към братята. Очите им блестят,искат да ме докоснат,усещам ги.
-Какво ще…- не довършвам,така ме изпълни,че не излязоха думи,а силен писък.
- Да не би да искаш да ми кажеш,че предпочиташ тях ,а не нас. - пенисът на Преслав ме изпълва до край,усещайки тестисите му да се удрят по клитора. Цялата треперя и това не убягва на братята. Велизар се подсмихна,а пръста на Ивелин се плъзна през езика ми. Поглеждам го и затварям уста,смучейки го много бавно. Очите му се присвиват от удоволствие,но и двамата седят спокойно,за което се учудвам. Ясно е ,че са възбудени,не мога да пренебрегна големите издутини през долниците им. -Така ли е ,Таня? - Преслав дръпна косата ми и изсъска в ухото.
-Искам вас. -
-Гледаш тях,кои са "Вас"? - Преслав ме дразни,подиграва ми се ,с моите камъни по моята глава. -Кажи имената им! -рязко тласна в мен,тресейки ме пред очите на братята.
-Преслав….- още повече дърпа косата ми и така се задвижи,че не можах да изрека Кубрат. Забелвам очи и стискам със зъби пръста на Ивелин.
-Кой друг?- Преслав излезе от мен и веднага влезе Кубрат. Отварям уста в нямо "О" и поглеждам към Велизар,който едва седи на дивана. Ръката му е върху пениса ,стискайки го здраво през долнището.
-Ку…брат. - Ивелин извади пръста си и направи същото като брат си. Изпъшка и силно го стисна.
-Кой?- попита Кубрат,вкарвайки пръстите на ръцете си в устата ми за да я разшири.
-Ку…брат…- едва изрекох аз. Тласъците му са напълно контролируеми и точни ,карайки ме да свършва след секунди със силен писък. Той отдръпна пръстите си,както и пениса за да ме чуят,всички. Свеждам глава и неудържимо се треса. Когато се успокоих,Велизар стисна косата ми на върха за да изправи главата ми и така да го погледна. Той също трепери,чак и тежко диша. -Боже…- не знам какво друго да кажа. В началото наистина изпитвах срам,макар да съм правила по-ужасни неща. Та,аз се предложих на мъж,който беше с тридесет години по-възрастен от мен за да завърша задачата си. Беше нареждане и аз го изпълних,без колебание. Сега пак е нареждане,пак правя нещо против волята ми,но не знам защо тяхното нареждане го приемам по-различен начин. Сякаш няма да съжалявам,както съжалявам за всичко извършено досега,сякаш това е едно предизвикателство,в което трябва да се включа.
Лека полека се отпускам и вече ми харесва. Може би чувствата ми към двамата замъгляват разума ми,но вече не ми пука. Разголена съм пред четирима мъже и вече не изпитвам срам ,а само удоволствие и точно това ме превръща в една ненаситница. Изправям се от земята,сядам между братята и широко разтварям крака. Братята веднага реагираха като плъзнаха ръцете си от вътрешността на бедрата ми до петите. Не прекаляват,явно са получили инструкции. В живота на Кубрат и Преслав винаги има инструкции,иначе нямаше да са това,което са сега.
-Таня! - Преслав се приближи и толкова силно сблъска устните си с моите,че изскимтях. Иска да покаже на братята,че съм тяхна. Отвръщам му по същият начин. Настойчиво,силно и много мокро. -Защо ни караш да правим такива неща? - шепти той пред устните ми.
-Защото иска да разбере докъде стигат границите ни. - отговори Кубрат вместо мен. Той се приближи,отдръпна ме от устните на Преслав и собственически притисна своите. -Разбра ли докъде са? -кимам с глава,усещайки устните ми да парят от целувките им. -Не мисля,че все още си разбрала. Дръжте ѝ краката. - братята ме стискат за бедрата,а Преслав и Кубрат падат на едно коляно пред дивана и натискат главичките за да ме разтегнат. Отмятам глава назад от внезапната пълнота. По-хубаво чувство от това два пениса във вагината няма. -Мамка му,колко е тясно. - започват да се движат,а аз едва сдържам писъците си. -Не гледай мен,гледай тях. - инструктира ме Кубрат,завъртайки главата ми към Велизар,който продължава да диша тежко. Дъхът му е горещ и приятен,чак гали устните ми.
-Сега погледни Ивелин. - нареди Преслав. С отворена уста,аз се завъртях към Ивелин,който със свободната си ръка уви косата ми около юмрука си и рязко ме придърпа към себе си за да издиша в бузата ми. В стаята ухае на тестостерон и буквално кара всички хормони да се активират и да избухна като фойерверки. Особено,когато Велизар стисна гърдата ми,а Ивелин натисна малкото снопче,което само това чакаше. Скимтя и леко подскачам ,готова да посрещна оргазма си.
-Да…Да…-крещя и бедрата ми се разтрисат. Пенисите излизат от мен и ги опръсквам със сокове. Преслав се подсмихна и намокри космите над венериния хълм.
-Кой те чука,Таня? - попита Преслав,докато аз се съвземам,напълно отпусната на дивана.
-Преслав и Кубрат. - с главичките започват да удрят по чувствителният ми клитор. Извивам се,сякаш така ще ги избегна
-Точно така! -отново влизат в мен,подхващайки ритъм,от който едва не си глътнах езика. Отмятам глава и стискам очи,неспособна да погледна ,който и да е,но те не ме оставят. Усещам някой от братята да дърпа мокрите ми косми,а другият да стиска зърната ми. Това наелектризира всяка точка и аз не издържам и изпищявам. Господи. Твърде интензивно е.
-Преслав…Кубрат…-крещя аз,повдигайки глава за да ги погледна. Преслав прокара ръката си през врата ми,Кубрат прави същото и сега и двамата искат да ги гледам. Това и правя. Гледам как те всеки момент ще се разпаднат и това им го причинявам Аз. Леко свеждам поглед,виждайки главичките на пенисите на братята да се показват от долниците им и как пръстите на двамата се плъзват нявсякъде по мен. И те са на ръба. -Да! -извиквам първи път. -Да!-извиквам втори път и така ги подтиквам да влязат още по надълбоко в мен. -Да! - извиквам трети път ,приемайки ударите с пръстите на Ивелин по клитора ми. -Да!-извиквам четвърти път,стискайки ръцете на Преслав и Кубрат.
-Мамка му! - изръмжа Кубрат,излизайки от мен за да свърши върху линията с косми над венериния хълм. След малко и Преслав го последва. Всички дишаме тежко,братята продължават да стискат бедрата ми,а Преслав и Кубрат са на колене,напълно тихи. Всичко беше супер,но се чудя как по дяволите братята издържат с тази ерекция. Как в момента не ги дразни това,че няма да се облекчат. -Още ли искаш да ги чукаш? - попита Кубрат,докато се изправя в целият си ръст с полу омекнал пенис.
-Не! - братята ме пускат и аз също се изправям на треперещите си крака.
-Сигурна ли си? - попита Преслав,придърпвайки ме към себе си. Поглеждам го в очите и казвам истината.
-Напълно сигурна.
Татяна
Още от сутринта съм яхнала метлата. Татко ми писа и сега трябва отново да пътувам до Драгоман. Със сигурност Давид ги е притиснал. Това копеле,така да го мразя. Мразя и синът му. За да бъдат родителите ми живи и здрави,аз трябва да заживея с Панайот. Такава е сделката,а мисълта да оставя моите грехове буквално ме побърква. Идва ми да изкрещя на баща ми да скъса проклетият договор и да приключи този панаир. Достатъчно бяхме лоялни,достатъчно страдахме,достатъчно погубих детството и мечтите си заради тях.
-Таня! - замръзвам ,когато чувам гласът на Преслав. Събудих се по-рано за да мога да се изнижа преди да се станат. -Къде отиваш? - поглеждам през рамо,виждайки съненият поглед,непокорната коса и тези очи,които помня още от дете. В момента ми се прииска да му разкажа за годините,в които ме нямаше. Може да не ме помнят,но бях наблизо и ги подкрепях по мой си начин.
-Отивам да бягам. - Преслав ме огледа от глава до пети. В интерес на истината облеклото ми е подходящо за тренировка,но моята тренировка ще бъде по-тежка от това да бягам навън за да се разтоваря.
-От кога? -подозрително попита той. Напоследък не ми вярват и има за какво.
- Откакто съм тук. Ставам преди вас,затова не знаете. -лъжата с лекота се изплъзна,но този негов поглед продължава да е подозрителен.
-Имам време. Ще дойда и аз. - Мамка му! Този път ме хвана на тясно.
-Ъ-ъ…Добре!
-Само да се измия,преоблека и идвам. - кимам с глава,плъзвайки спринцовката по -навътре между гърдите ми. Горницата ми прикрива всичко,но ако я съблека ще забележи през тънкото бюстие. Винаги,когато отивам в Драгоман,вземам оръжие със себе си. В спринцовката има приспивателно,двойна доза,която може успешно да преспи животно за секунди. Всичките оръжия ги крия зад една картина на моят етаж. Още първият ден като се нанесох и те бяха на работа, пробих малко място,колкото да ги прибера. Имам и в колата,но тя е скрита и почти не я използвам за да не ме хванат. Сега имам час и половина да стигна до Драгоман. Час и половина,в които аз трябва да го заблудя за да не разбере нещо,което не трябва. -Готов съм. - поглеждам към моят грях в свободна долница и прилепнала тениска. Той няма такива мускули като Кубрат,тялото му е поддържано и изваяно. Слаб е,но стегнат. Привлича женското око ,най-вече заради погледа и усмивката. Подкосява краката,както в момента прави с мен. Докато Кубрат е по-едър ,по-здрав и по-груб във всяко едно отношение. Пълен мъжкар. -Колко време бягаш?
- Около 15-20 минути. Зависи от настроението ми. -слизаме по стъпалата и неприкрито го оглеждам.
-Няма ли да си вържеш косата?
-Не,така ми е добре. -излизаме навън и веднага се затичвам. Преслав прави същото като се изравнява с мен.
-Носиш ли лещи?- поглеждам го.
-Не,защо?- дълго време се обучавах да прикривам емоциите си и сега успешно го направих.
-Просто питам. - завивам на следващата улица. Не искам да се отдалечаваме,трябва да замина за Драгоман.
-За всеки въпрос си има причина.
-Приличаш на едно момиче от детството. - мигновена буца заседна в гърлото ми.
-Какво се случи с нея?- не смея да го погледна.
-Тя си тръгна,дори не се сбогува с нас. -веднага усетих тъжната нотка в гласа му.
-Така го казваш,сякаш е означавала много за тебе. - човъркам в миналото ,но сега искам да разбера дали само аз съм страдала за тях.
-И представа нямаш. Наркотиците бяха моят начин да се справя с липсата ѝ.- спирам за момент до един блок за да си поема въздух,а дефакто за да избърша сълзите бликнали в очите ми. Проклет да е баща ми и неговите сделки. Обречени на нещастие.
-Винаги можеш да ги спреш. -поглеждам към часовника на ръката си. След малко трябва да тръгвам.
-Опитвал съм се няколко пъти,но затъвам. - не мога да се сдържам повече,колкото и да играя роля,аз го обичам. Скачам върху него и го прегръщам. - О,Таня!
-Просто ме прегърни. - закри лицето си във врата ми и шумно вдиша.
-Толкова хубаво ухаеш.
-Нейният аромат какъв беше? - прокарвам ръката си през косата му и се боря с проклетите си сълзи.
-Нежен аромат на бели цветя. -още от дете използвам точно такъв парфюм. Обожавам белите цветя. -Като твоят.
-Съвпадение. - отдръпвам се и пристъпвам по пътеката.
-Станаха много съвпадения. - хвана ръката ми и ме завъртя към себе си. - Имаш ли представа колко значиш за нас?
-Аз…- свеждам глава ,но Преслав е настоятелен и я повдигна за да го гледам в очите.
-Ти си наша,разбра ли? -кимам с глава. -Имай ни доверие. Нито аз, нито Кубрат ще те оставим. - имам чувството,че нарочно говори така за да изплюя камъчето.
-Може ли да тръгваме? -
-Не и преди да ми дадеш това,което искам. - преди да реагирам ,той ме придърпа към себе си и така ме целуна,че изхленчих в устата му. Притискам се към него и го стискам за тила,докато бурно преплита езика си около моят. -Мамка му,не мога да спра да те целувам. - Преслав прокара ръката си през косата ми и плъзна погледа си от върха на косата до брадичката ми. -Колко ми напомняш за нея. Имаше същата коса,малко по-светли очи,прекрасни устни и мек глас. - не знам какво да кажа затова просто си замълчах. - Красива като теб. - не мога да не го целуна. Отново се притискам към него,внимавайки със спринцовката между гърдите си и правя това,което той иска. Да ме целува. -Да тръгваме. - устните му са мокри,напълно влудяващи. Поставям ръката си на бузата му и леко допирам устните си с неговите.
- Ваша съм. -дълго време ме гледа в очите,докато не се отдръпна и не ме поведе към сградата,където живеем. - Имам среща с една приятелка. После ще дойда в сервиза. - колебливо кимна с глава,давайки ми знак да внимавам да не ме проследи. На път е да ме разобличи,а първо трябва да открия проклетите сейфове. Много добре знам как действа Давид,когато не получава това,което иска. Войната между Давид и Григорий става все по-осезаема и заради тяхната вражда много невинни хора ще умрат. Преслав влиза в сградата,а аз на бегом вземам пътя до колата,която крия на платен паркинг. Скривам се за момент за да видя дали ме е последвал,но той няма тези умения ,които аз имам. Много лесно мога да разбера намеренията му,докато той и Кубрат само предполагат. Нямат доказателства за да са напълно убедени.
Напълно уверена,че не ме е проследил се качвам в колата и потеглям за Драгоман.
…………………………………….
Пред къщата няма никого. Цари гробна тишина. Не се е случвало досега такова нещо,винаги има хора на Давид,те следят всяка наша крачка. Вече взех да се съмнявам да не би да е някаква клопка от страна на Давид и сега да се опитва да ме притисне. Вярно,забавям нещата за да бъда повече време с момчетата,но за всичко си има цена. Надявам се да не е това,което си мисля.
Влизам в семейната къща с резервният ключ,който родителите ми винаги крият под саксията на перваза и бавно пристъпвам към всекидневната. Колкото повече се приближавам,толкова повече инстинктите ми се събуждат. Нещо не е наред. Те знаят,че ще идвам и никой не ме посреща.
-Майко…татко…- качвам се на вторият етаж и виждам прегърбената стойка на майка ми. -Мамо! - тя ридае. От тук виждам как се тресе.-Какво има? - поставям ръката си върху гърбът ѝ.
-Елина…
-Какво за нея?- Мама вдигна поглед и посочи с пръст отворената стая до нас. -Не! - трескаво поклащам глава. -Не-е…мамо,кажи ми,че не е тя! - баща ми седи на леглото и се взира в побелялото лице на Ели. -Татко…- гласът ми поддаде. -...Кажете ми,че не е истина! - майка ми плаче,а аз едва се държа.
-Тя е! - каза татко с напълно безчувствен глас.
-Не…Не…- падам на колене и силно заплаквам. Не ме интересува,че баща ми е тук. Той ме е учил да не показвам емоции,пред никого. Емоциите те правят слаб и всеки един може да се възползва. Сега сме сами,няма за какво да се сдържам. -Давид ли е?
-Не е неговият почерк. - нямам сили да се приближа. В момента толкова много ме боли. Обещах ѝ,че ще я пазя,а не го спазих. Отнели са живота на моята невинна братовчедка и само да разбера кой го е направил ще му стъжня живота.
Кубрат
-Къде е Таня? - попитах Преслав,който поставя фолиото на прозореца. Сега не трябва да го разсейвам,трябва пълна концентрация за да не се провали.
- Като я споменеш и ръката ми потреперва. - Засмивам се и зачерквам поредният клиент. Остават още двама и приключваме за днес.
-Пак,че е само ръката ти. - Преслав ме погледна и гръмко се засмя.
-По дяволите! Не е само ръката ми. - усмихвам се и пристъпвам към Маздата,която чака да ѝ се затъмнят задните прозорци. -Интересно е защо не потреперва,когато говорим за Венета,за Мануела или за Радина,която след случката , повече не се обади.
-Впрочем, какво става с Венета? - почиствам прозореца и вземам фолиото ,залепяйки го за стъклото.
-Нищо! Не отговарям на съобщенията ѝ.
-Дълго време я чукаше и доколкото си спомням само с нея се занимаваше. -вземам макетното ножче и внимателно минавам по ъглите.
-Така беше,но никога не съм ѝ давал надежда. Тя знае за какво се договорихме. Не изпитвам нищо към нея. - Преслав приключи със стъклата на Тойотата и без да се бави се захвана с последната. -Ами ти с Мануела? - изсумтявам и продължавам да подрязвам ненужните части.
-Чуках я един път,повече няма да повторя.
-Знаеш ли,че сега Борко я чука? - подсмихвам се и приглаждам с ръка ръбовете. -
-Нямах представа. Тя е точно негов тип. - Борко ги харесва такива. Тъмна коса,кафяви очи,тяло на манекенка и с повече акъл. Обаче не съм сигурен,че Мануела има толкова акъл,колкото той търси.
-Снощи се чух с него. Още три седмици ще бъде в Добрич. Имат да довършват. - От години Борко работи в една от най-известните строителни фирми в България. Често му се налага да пътува и го няма със седмици.
-Трудно ще открие жена,която да го чака. -
-Според неговите думи разбирам,че иска да се задоми,но все още на никоя не се е спрял.
-Като нас. - Преслав ме погледна.
-Какво каза? - изненадан е ,но пък до кога ще ходим от курва на курва. Все някога трябва да се спрем,стига да се отървем от най-важното. Него.
-Не искаш жена в живота си ли? -Преслав продължи с отлепването на горното фолио и видимо се замисли.
-Не мога да си позволя да се влюбя в жена,докато се друсам и сме свързани с онова копеле.
-Мамка му,за толкова години не искаш да си признаеш.
-За какво говориш? -Преслав спря и стана от стола.
-Не се прави на ударен. Много добре знаеш за какво говоря.
-Не ,не знам! Просветли ме.
-От години си влюбен. - Преслав сви устни в права линия. -Нека да не забравяме защо започна да се друсаш. Малкото момиченце ти размъти мозъка и то в буквалния смисъл. -пускам сешоара за да пригладя гънките ,които се получават. Хем и да му дам време за да си признае,веднъж завинаги. Ивет е неговата любов.
-Ивет не съществува. Разбра ли? - извика той за да го чуя.
-Коя е Ивет? - веднага завъртях глава,виждайки Таня със зачервено лице и подпухнали очи. Била е разстроена. За първи път я виждам такава.
-Добре ли си? -попита Преслав видимо загрижен за състоянието ѝ. Чак остави работата си за да отиде при нея.
-И по-добре съм била. -изключвам сешоара и се изправям. Мамка му. И двамата правим неща,които не трябва. Не се замисляме за последствията.
-Какво се е случило? - попитах аз.
-Нищо ,за което да се притеснявате. - погледна мен след това Преслав и както беше спокойна и не мърдаше,така и в следващия момент тя скочи върху Преслав и зарида като едно малко дете. Преслав изненадан ме погледна,но здраво я държи в обятията си.
-Кажи ми какво се е случило?- шепти Преслав в ухото ѝ. Таня само поклати глава и продължи да плаче, скрила лицето си във врата му. -Таня,мръсен съм!
-Не ми пука! В правилните ръце съм. - помислих,че говори само на Преслав,но след малко слезе от него и скочи върху мен. Поставям ръката си на дупето ѝ и се подпирам с тяло на капака на колата.
-Спокойно! - казвам аз, галейки я по гърба с опакото на ръката заради сешоара ,който държа.
-Отиди с нея до стаята за да ѝ дадеш малко вода ,аз ще довърша. Трябват ми петнадесет минути. -кимам с глава и пристъпвам с нея към стаята за почивка. Вече е по-спокойна,не се тресе ,само ме стиска и търка носа си във врата ми. Както каза Преслав,мръсни сме,потни сме от работния ден ,но на нея въобще не ѝ пука. Даже постави няколко целувки по кожата ми.
-Пий от водата. - вземам от витрината едно шише с вода и отварям капачката. Таня стъпа на земята и отпива няколко глътки,карайки ме да се загледам във врата ѝ. За миг затварям очи и си спомням за малкото момиченце,което обичаше да си играе с нас. Има същият изваян врат,леко притваря очи,докато отпива от шишето с вода,както и пръстите ги поставя по един интересен начин. Мамка му,Таня,колко много приличаш на нея. -Успокои ли се?
-Малко. - затвори капачката и остави шишето на масата.
-Искаш ли нещо друго? - погледна през прозореца ,разбирайки,че наблюдава Преслав.
-Искам да ме отведете далеч от тук.Сега! - поглеждам през рамо за да проверя още колко има Преслав. Още около десетина минути. Толкова време колкото да се измия ,преоблека и да оправя отчета.
- Освежи се,след малко ще сме готови. -Таня кимна и излезе от стаята. Виждам я да влиза в тоалетната и набързо вадя отчета,залепяйки го за касовата книга. Изписвам каквото трябва,броя парите в касата за да се уверя,че всичко е наред и се връщам при колата. -Таня иска да я заведем някъде. - Включвам сешоара и подравнявам фолиото с шпатула. Преслав прави същото с другият прозорец. След минути сме вече готови и с двете коли. Таня седи в стаята и чака, напълно замислена.
-Ще я заведем на люлката в село Маджаре. - каза Преслав.
-Не съм ходил там. - прибираме всички инструменти,почистваме пода от фолиото и преглеждаме отново колите. Клиентите ще дойдат сутринта да си ги вземат и трябва всичко да е изрядно.
-Един път съм ходил и то преди години с едно момиче.
-Чука ли я?
-Не,разбрах,че е девствена и я прибрах. - за разлика от другите мъже,които са първи при отнемането на девствеността на едно момиче,Преслав не гори от желание да бъде сред тях. Избягва девственици,не иска да се вкопчи в идеята,че щом е първият и ще направи така да бъде последен. Страхува се да се обвърже по такъв начин,но аз мисля,че неговия страх клони към друга посока. Страх го е да се влюби в друга,все още вярва,че ще срещне Ивет. -Преобличаме се и идваме. - казва на Таня,която продължава да седи на стола и да се взира в една точка от няколко минути. Последвах го и набързо сваляме гащеризоните,обличайки дрехите,с които дойдохме. Преслав приглажда косата си и погледна към Таня.- Каза ли ти какво се е случило?
-Не! -
-Ще я разсеем. Има нужда от нас. - кимам с глава.
-Ще проверя телефона в колата и ще дойда. - шептя на Преслав за да не ме чуе Таня. Излизам от сервиза и се качвам колата. Бъркам в тайното място и включвам телефона,виждайки едно получено съобщение.
Има съучастник.
Мамка му!
Таня
В момента всичко ме дразни. Готова съм да отида до Давид и да го убия. Мразя го. Мразя и сина му. Каквото и да говори баща ми,заради тях двамата ние сме в това положение. Заради тях умря единственият човек,на който обещах ,че ще дам всичко от себе си да ѝ подсигуря нормален живот. Без тестове,без изпитания,без страдание,само хубави и запомнящи се спомени. Провалих се. По дяволите,аз се провалих и се чувствам толкова ужасно,че за първи път от години се сривам пред други хора. И тези хора са моите грехове. Поплаках на рамото им и изпитах секундно облекчение,нищо повече.
Нагнетена и съсипана не мога да спра да мисля за бледото лице на Елина. Почеркът беше ясен,леко познат,но нищо повече. Виждала съм същите тъмни петна по гърлото. Предполагаме ,че е удушена от кабел,но не е само това,имаше написано число с кръв. Двадесет и седем. Може да има няколко значения. Не си спомням при другите жертви дали е изписало същото число. Трябва да се поразровя,но със сигурност нищо няма да открия. Не толкова лесно се намира информация за серийни убийци. Те умело се крият.
-Таня! - вдигам поглед.
-Да!
-Винаги може да ни споделиш. - кимам с глава. -Исках да го знаеш. - каза Преслав,поглеждайки на огледалото за задно виждане.
-Ще го имам на предвид. - нямам идея къде ме водят,а и честно да си призная не ме интересува. В момента ми е безразлично. Искам само тяхната компания, нищо друго. -Може ли да смените песента? -Кубрат веднага смени радиото. Не ми се слушат тъжни песни. Искам нещо ободряващо. Нещо,с което да се разсея. -Благодаря! - поглеждам през прозореца,мислейки си за моята скъпа братовчедка,за нежното ѝ лице,за лъчезарната ѝ усмивка и за това колко невинна беше. Мамка му. Сякаш една част от мен отнеха. Толкова съм ядосана на всички,най-вече на баща ми. Заради неговите сделки се случи това. Ненавиждам действията му. Ненавиждам последствията. Ненавиждам и себе си ,че не я опазих. Тя заслужаваше нещо повече. Натъжена от всичко,чакам да ме закарат до където са решили и да забравя поне за малко за отнетия невинен живот.
След около половин час,което сякаш ми се стори цяла вечност ,Преслав спря пред една неосветена местност. Нямам идея къде сме,през целият път аз не спирах да мисля за нея и не погледнах към табелите по пътя. Сега като се замисля какво значение има,нали съм с тях,те са моето спасение. Слизаме от колата и ги следвам по пътеката. Трудно е да разбереш къде сме. Има една къща в близост,която е леко осветена,но става ясно,че няма никого вътре или хората просто спят.
Момчетата се спряха на една люлка. Преслав седна на нея и рязко ме придърпа към себе си,вдишвайки в косата ми. Оставям се на ласките му и се отпускам върху него. Точно тук ми е мястото,с тях. Моите грехове.
-Всичко е наред! С теб сме. - Кубрат коленичи пред нас и нежно погали гърба ми. Кимам с глава и без да чакам позволение,нетърпеливо сблъсквам устните си в неговите. Кубрат бавно се изправи и стисна брадичката ми,отговаряйки по същият начин,с който аз го целувам. Нетърпеливо. През това време,в което той не се откъсва от устните ми,Преслав поставя мокри целувки по врата ми и спусна ципа на горнището ми. Отдолу съм по тънко бюстие,което беше разкъсано на мига. Зърната ми реагираха на хладният въздух и това го привлече да ги навлажни с уста. Отдръпвам се от Кубрат и изпъшквам. Той хвана ръката ми и я постави върху твърдият си пенис,карайки ме да го стисна през долнището. - Стисни си го по-силно! - правя това,което иска,макар да ми се иска да видя изражението му в момента. Тъмнината не ми помага,но разбирам защо избраха точно това място. Никой няма да ни види и чуе.
-Яхни ме, малка изкусителке! - измърка Преслав в ухото ми. Намествам се така ,че да усетя и неговият пенис. Вече са готови, за мен. Търкам се в пениса на Преслав и стискам така както желае Кубрат. Същевременно двамата пъшкат и ръката на Кубрат мина през голите ми гърди. Плесна едната след това с пръсти стисна зърното ми. Отмятам глава назад и отварям уста. Преслав се възползва да захапе другото зърно,а Кубрат да ме целуне така както никога досега. Езикът му умело се върти около моят и едва не изскимтях ,когато леко се отдръпна и то за да разбере дали съм останала без дъх. Отново ме целуна и мамка му,няма по-хубаво нещо от целувките на Кубрат. Той ги взема като световъртеж на скоростно влакче и като влакчето спре,разбираш,че си прогизнала между краката. Клиторът зверски пулсира,чак е нетърпимо. Искам ръка или език точно там,да го успокоят. Ставам от скута на Преслав,свалям клина и бельото по краката си и най-безсрамно отново сядам ,но с гръб към Преслав. Широко разтварям крака и Кубрат не чака покана,падна на едно коляно и зарови дългият си език между краката ми. Ох! Цялата потрепервам и не е от хладният въздух. Прави дълги линии,които буквално ми взеха акъла. Преслав е добър в лизането,но Кубрат е просто перфектен. Макар да е тъмно,той знае къде да уцели и да пусне ток по тялото ми. Изпищявам при поредното лизване по клитора. Изпищявам за втори път от натиска с езика и как бавно го пуска,колкото да усетя хладината на нощният въздух. Увивам ръцете си зад главата на Преслав и леко повдигам дупе за да посрещна езика на Кубрат. Толкова топъл,толкова мокър,така ръмжи от удоволствие,че това е една дяволска комбинация за мъж като него. -Ще свърши. - Преслав ме усеща и е прав. Топлина пълзи под корема,толкова стремглаво се движи,че не бях готова да го видя как силно разтърсва глава и оргазма ме помита. Така езика му се движи скорострелно и стимулира удоволствието на макс. Пищя,извивам се,добре,че Преслав ме държи ,иначе щях да падна на земята от екстаз. След такъв оргазъм само мога да задишам тежко и да усетя как се люлеем на люлката. Сърцето ми ще се пръсне,а съм сигурна,че това е началото.
-Ела тук! - изписках,когато Кубрат рязко ме придърпа към себе си и ме обърна с главата надолу. Постави голямата си ръка на голото ми дупе и тръгна нанякъде. Не знам как вижда нещо,пълен мрак е навън,но пък добре се ориентира,щом след секунди стигаме до колата. Отвори шофьорската врата,спусна прозореца до край и ме остави на колене. -Главата ти извън прозореца и няма да мърдаш. - сега вече мога да ги видя,лампичката вътре в колата осветява и отвън. Кубрат и Преслав свалят долниците си и само като видях пенисите им и слюнка се събра в устата ми. Прокарват ръце през косата ми за да я дръпнат до толкова,че главата ми е да е провесена и да поема пенисите им. Жадно засмуквам едната главичка след това и другата. Те ме направляват, показват ми как го искат,кога да се отдръпна и до къде да ги поема. Сега и двете главички са в устата ми,поемам ги до колкото мога. Момчетата са възбудени до крайност. Усещам ги на моменти да се сдържат,искат да са груби и да си правят каквото искат с мен,но знаят,че нещо ме измъчваше по-рано и сякаш чакат позволение. И ще им го позволя,особено като чух какво каза Преслав за Ивет. За мен.
-Искам ви! -повдигам глава за да ги погледна.
-Имаш ни. - каза Преслав леко задъхан.
-Не…-облизвам устни и леко се изправям. Плъзвам ръцете си по гърдите им и с мъркащ глас и поглед,който няма как да пренебрегнат,аз продължавам. - …не се сдържайте,отдайте ми се напълно. Без съжаления,без компромиси,само чукане. Силно. -Настана тишина. Те ме гледат в очите и не мърдат. Знам,че претеглят възможностите,знам,че това,което искам те го могат. Аз наистина желая всичко от тях,но нека тази вечер да излязат от нормалното си състояние. Искам ги потни,жадни,напълно готови да ме подхвърлят като кукла. Да прекараме една незабравима вечер и като се събудят на сутринта да мислят само за мен. Аз съм жената до тях и така ще бъде.
-Граници?
-Никакви. -Кубрат чува това и ме бутна да легна на двете седалки. Отвори вратата,дръпна ме за крака,накара ме да стъпя на земята и ме обърна с гръб към себе си. Изпищях,когато дебелият му пенис ме разтегна и влезе до край. Отдръпна се и пак тласна,докато увива косата ми около юмрука си. Не ми позволява да мърдам,а и това изобщо не ме интересува,тласъците му са точно такива каквито исках. Груби и силни. Да ме накара да треперя и да пищя,докато гърлото ми пресъхне. -Кубрат! - изпищявам името му,когато ме завъртя за да провеси главата ми през отворения прозорец и да поема пениса на Преслав.
-Лапай го,Таня! До гърло. - изръмжа Кубрат,карайки ме да го поема до колкото мога. Кубрат така блъска в мен,че пениса на Преслав излиза от устата ми. Докато скимтя като обезумяла,Преслав ме удря с пениса си по лицето ми за да ме дразни. Отварям уста за да го поема,но я избягва и продължава с действията си.
-Искаш ли го? - подигравателно попита той.
-Д-а…- едва изрекох аз.
-Твърде е лесно,изкусителке. - приглади косата ми над челото и я дръпна за да го погледна в очите,докато Кубрат тласка като побеснял. -Моли се! -прииска ми се да му изтръгна усмивката,но аз поисках да бъдат такива,затова се съгласявам.
-Моля те! -Кубрат спря,излезе от мен и застана до Преслав с дебелият си пенис,който лъщи от соковете ми.
-Защо се моли? - попита той с надебелял глас.
-Защото така искам. - удари ме с пениса си по лицето ми. - Нямаме граници,всичко е в наши ръце. Нали? - отново ме удари и този път го задържа на бузата ми. -Моли се!
-Моля те!
-Моля ви! - пъхна го в устата ми за секунда след това го изкара.
-Моля ви! - отново го поемам. -Моля ви! - Изражението на Преслав омекна. - Моля ви! - хващам с ръка пениса на Кубрат и го изпомпвам. -Моля ви! - ръцете на Кубрат се свиха и след малко се отпуснаха. Пак се сдържа,а не искам.- Моля ви! - за пореден път казвам и това беше спусъка на Преслав. Сега той е нетърпелив. Заобиколи вратата ,силно плесна дупето ми и вкара пениса си колкото да ми покаже какво ме очаква. Почти веднага го изкара ,после пак го вкара и накрая натисна копчето на прозореца,изправи главата ми и я притисна с прозореца. Ръмжи и стиска косата ми,докато леко се отдръпва и рязко се забива. Добре оформената му главичка,която обожавам да облизвам буквално ме удря там,където трябва и вече писъците ми отекват в мрака.
-Ще се молиш всеки път като ти кажа,разбра ли? - не мога да кимна с глава,прозореца притиска брадичката ми. -Разбра ли? - отново повтори,този път просъска в ухото ми.
-Да! - Кубрат се приближи ,погали твърде нежно лицето ми с пръстите си,отмести няколко кичура от челото ми и натисна два от пръстите си в устата ми. Леко я отварям за да ги поема в устата си. Той се подсмихна,а аз забелвам очи от топлината,която усещам да се спуска под корема. Стиснах ги със зъби,карайки го да изсъска и посрещам оргазма си,който беше по-разтърсващ от първият. През това време Преслав не спря. Мускулите на вагината ми го стискат и това му харесва,щом пляска дупето ми за да го раздвижа и да не излизам от клопката на пениса му. Докато конвулсиите утихват, Кубрат прехапва устна и свежда поглед към гърдите ми,коити са се залепили за прозореца. Отдръпва пръстите си от устата ми и през прозореца ги плъзва,сякаш дразни зърното ми. Не знам защо,но това ме възбуди. -Кубрат,моля те! Искам да те усетя. -пенисът му подскочи от думите ми.
-Искаш да вляза в теб или…? - гласът му е като шепот в мрака.
-Искам теб…целият.-усещам какво казвам,когато Преслав излиза от мен. -Преслав…- появи се пред мен,напълно гол. Нямам идея кога се е съблякъл. Кубрат още е с горницата си,а ми се иска и той да се съблече. Да огледам голите им тела. Не ,че не съм го правила,но сега е различно. На този ден,аз се изгубих. Отнеха невинен живот,тихо страдах и намерих утеха. Егоистично е от моя страна да ги използвам така,но ми се струва,че и те правят същото с мен. -Искам…-тежко преглъщам. -...и двамата в мен. -Преслав за секунда погледна Кубрат и сякаш с поглед се разбраха. - …Силно,бързо,мръсно и мокро. -Преслав отвори задната врата,легна по гръб,а Кубрат ,спусна прозореца и толкова рязко ме дръпна,че изписках от изненада. Бутна ме върху Преслав и той бързо се намества, така че краката му да опират земята и да съм в достъп до Кубрат,който ръмжи като животно зад мен. Нетърпелив е и точно такъв го искам.
-Силно,а? - Преслав влезе в мен и ме притисна към себе си за да усетя топлият му дъх пред устните ми. -Така добре ли е? - дупето му не спира да подскача в един много бърз ритъм. Боже,едва държа очите си отворени. -Така като гледам е хубаво. Да добавим още един за да стане мръсно и мокро? -не дочака отговора ми,вече усещам главичката на пениса на Кубрат да натиска във вагината. Стискам раменете на Преслав и вдигам поглед към тавана готова да изригна още сега. -Цялата трепериш. Студено ли ти е? - захапа врата ми и започнаха двамата да се движат.
-Да я разгорещим тогава. Явно не ѝ е достатъчно мръсно и мокро. - Кубрат стисна гърлото ми и рязко го дръпна за да извие гърба ми. Не мога да видя как е застанал,в тази поза ще му е трудно да прави кой знае какви движения,все пак той е прав ,няма как да се качи в колата. Явно много го мисля,защото той не показва по никакъв начин,че му е неудобно,тласка заедно с Преслав и аз вече усещам как поредния оргазъм се задава. Пищя и стискам ръката на Кубрат,когато двамата се отдръпват за да видят как мокря бедрата на Преслав. И до тук не спира Кубрат. Пъхна два от пръстите си в мен и започна да ги натиска за да удължи оргазма ми. Скимтя и се опитвам да се покатеря по-нагоре по голото тяло на Преслав,но без успех. Преслав ме задържа и тихо се засмя.
-Къде си мислиш,че отиваш? Ще става все по-интензивно и мокро. - Кубрат отдръпна пръстите си и Преслав веднага влезе,докато прогизналите пръсти бавно се плъзват в ануса. Отварям уста в нямо”О” и завъртях глава за да го погледна. Не се вижда лицето му,само виждам как гали пениса си ,докато ме разширява.
-Преслав…- шептя името му и накланям глава за да го целуна. В последният момент той се отдръпна за да ми покаже похотливата си усмивка. -...Гаден си. - Преслав се засмя и от тази негова реакция ме заболя,но беше за кратко. Видя разочарованието изписано по лицето ми и прокара ръката си през косата ми. Толкова страстно ме целуна,че не разбрах кога пръстите на Кубрат излязоха от мен и главичката му е наполовина вътре в дупето. Заигравам се с езика му и пъшкам при интензивното разширяване. Преслав спря да се движи и прокара другата си ръка през косата ми,задълбочавайки още повече целувката. Останала без дъх ,аз се отдръпвам и силно простенвам. Пенисът на Кубрат е в мен и търпеливо изчаква да свикна. Не мога да си изкривя душата и да кажа,че не ме боли. Пенисът му е по-дебел от на Преслав и се усеща разликата, но пък на Преслав главичката е по -обемна и докосва най-чувствителното място. -Момчета…- Кубрат ме прекъсна като запуши устата ми с ръка,а пък Преслав стисна косата ми на върха,правейки така да не мърдам. Скимтя ,когато и двамата се задвижиха. Не мога да им кажа,че е хубаво,не мога да им кажа,че искам да не спират,най-спокойно си седя и посрещам всеки техен тласък. Кубрат взе да става по-груб,взе ръцете ми и ги остави зад гърба и така съм залепена за потното тяло на Преслав. Плесна дупето ми след това стисна ръцете и заблъска силно в мен. Отново скимтя,този път заради пръстите,които влизат в устата ми и натискат бузата. Дърпа я до толкова,че да извие главата ми към посока задното стъкло. След малко той спря заровен на дълбоко в мен,подаде главата си вътре ,завъртя моята,стисна двете ми бузи и се изплю в отворената ми уста.
-Ще те чукам,докато не припаднеш. - размаза слюнката по устата ми след това вкара пръстите си ,натискайки ги към зъбите. -Ненаситница. - такава съм и не го отричам. Като става дума за тях. Кубрат се отдръпна,но задържа пръстите си в устата ми. -Ще разширя дупето ти и ще скимтиш като котка. - Преслав се усмихна и излезе от мен,повдигайки леко дупето ми за да може Кубрат да засили още повече темпо. Пищя и стискам с две ръце косата на Преслав. Още съвсем малко,само няколко секунди и Кубрат ме докарва до още един оргазъм. Разтрисам се и запищях в ухото на Преслав. На него това му хареса щом започна да се смее.
-Сега е мой ред. - Кубрат се отдръпна и Преслав вкара пениса си в дупето ми. Заравям лицето си във врата му и наистина започнах да скимтя като котка при всяко спускане върху пениса му. Плесна дупето ми и го повдигна за секунда колкото да влезе Кубрат. Направи един тласък,отдръпна се и пак влезе Преслав. Направиха го това още няколко пъти,а аз все още треперя от оргазма си. -Как е изкусителке? Силно,бързо,мръсно и мокро ли е? - не отговорих веднага на въпроса му и това го накара да ме дръпне за косата и да го погледна в очите. -Не може да говориш ли? - повдигам брадичка и смело отговарям.
-Достатъчно е. - Преслав се подсмихна и отново влезе във вагината,тресейки ме. Кубрат също тласна в ануса и така няколко минути аз съм в екстаз от движенията им и мръснишките им думи. Първи свърши Кубрат. Със силно ръмжене и забит пенис ,спермата му се изляза на дълбоко. Преслав го последва малко след това. Изпъшка,притисна ме към себе си и тласна до край.
Вечерта приключи и както си мислих нищо от това не изтри спомена за бледото лице на Ели. Колкото и да се опитвах да го забравя,аз отново и отново се връщам към момента ,когато баща ми седи до мъртвото ѝ тяло. Все още заровила лице във врата на Преслав ,аз не се сдържам и пускам сълзите си да се стекат от очите ми. Толкова силно заридах,че Преслав се скова.
-Моля те! Не ме пускай! - шептя аз. Прегръщам го през врата и продължавам да ридая. След малко усещам да се плъзва по-навътре на седалките и на гърба ми се стовари нещо топло. Кубрат ни зави с одеяло.
-Никога няма да те пусна. - Преслав притисна носа си в косата ми и точно от това имах нужда. Да чуя тези думи и да знам,че винаги ще са до мен.
Моите греховни мъже. За тях ще направя всичко,дори и да убия човек.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.