Жасмина
От два часа се въртя в леглото и не ми дава мира,кой беше мъжът в библиотеката. Не можах да видя лицето му,а само ярко зелени очи. Не знам какво да си мисля. Дали мъжът,който ме целуна е този,който изпраща и съобщенията,както и….двата плика. Като попарена ставам от леглото и ги изваждам от чантата.
Отварям единият и очите ми се разширяват от написаното.
Обожавам да те гледам. Особено докато спиш.
Отварям другият и тежко сядам на леглото,притеснена от прочетеното. Този мъж е вманиачен.
Най-голямото ми желание е да те видя под мен...гола…
Отново прочитам първият плик и се замислям как е успял да ме наблюдава докато спя. Срещу мен има блок,на около петдесет метра и колкото повече време го наблюдавам ,толкова повече стигам до извода,че е възможно някой да ме види от горните етажи. Не харесвам тъмнината и не пускам пердето за да се скрия и така давам възможност на някой да ме огледа с бинокъл.
Ядосана на това,рязко издърпвам пердето. Не са ми малко проблемите с Данаил,ами сега и този мъж,който се опитва да ме целува. Вече ми стана ясно,че това е един и същ човек. Толкова съвпадения на едно място няма.
Докато мисля за всичко,което ми се струпа ,на вратата се иззвъня. Не отварям. Сигурна съм,че е някой съсед,който търси родителите ми. След малко пак се чу звънеца и с гръм и трясък излизам от стаята си,отивайки във всекидневната за да видя ,че родителите ми са излезли. Гробна тишина е вкъщи. Едва ли ще спят ,те са ранобудни.
- Кой е? - поглеждам към часовника на стената. 09:00 часа. Мамка му. Това е Данаил.
- Аз съм!- няма как да объркам този тембър на гласът му. Толкова е възбуждащ.
- Какво правиш тук? - горещият му поглед се плъзна от върха на косата до босите ми крака.
- Не ми казвай,че така спиш. - изчервявам се,когато виждам коя нощница съм облякла. Снощи бях уморена и взех първата дреха,която напипах в гардероба. Купих я заради Данаил. Смятах тази вечер да му я покажа,но нещата се промениха.
- Мм,не! - скръствам ръце за да прикрия зърната си.
- Обличай се! - поклащам глава и директно затварям вратата пред лицето му. Отивам към стаята ми ,но преди да прекрача прага,бях повдигната и след секунда се отзовах върху леглото по корем. Изписках,когато усетих ръката му по бузата на дупето ми. Все още е зачервено и леко ме заболя. - Никога повече не затваряй вратата пред лицето ми. - отмести бельото настрани и вкара два от пръстите си,карайки ме силно да простена. - Разбра ли,палавнице? - тласна един път,втори път ,а аз свих пръстите на ръцете си от удоволствие. - Отговори,Жасмина!
-Да! -завъртях глава за да го погледна. Очите му горят от възбуда.
-Така добре залепва ръката ми ...- отново ме плесна. - ...но не съм дошъл за това. - приближи красивото си лице и прошепна пред устните ми. - “Прасковке”- захапа устната ми. - Облечи се! Ще те чакам отвън. - отварям уста за да му кажа,че няма да стане ,но силно стисна бузите ми. - Без възражения. Имаш десет минути.- излезе от стаята ,а аз се изправих и извиках "Майната ти!". В същото време вратата се затръшна. Иска да стане на неговото, но този път няма да я бъде.
Влизам в банята за да направя сутрешните си процедури. Косата ми е пълен безпорядък,затова я вдигам на кок. Когато приключих излизам и заварвам Данаил до леглото ми.
-Не си готова…- повдигам рамене в пълно безразличие.
-Ще отидеш сам. - в първия момент не реагира по никакъв начин. Даже си помислих,че ще си тръгне,но както бях до гардероба за да се преоблека, така и бързо се озовах с главата надолу и дупе до лицето му.
-Не мисля така. - тръгна да излиза от апартамента,карайки ме да закрищя като побъркана. Той луд ли е?
-Чакай..чакай…- но не ме слуша,а смело слиза по стъпалата. - Спри,по дяволите! Не мога да изляза така. - та,аз съм полугола.
-Ще стоя до теб,докато се обличаш. - изкачва стъпалата,а аз си мисля колко е нагъл. Прииска ми се да го ударя по лицето. След малко ме пусна,карайки ме да изръмжа като диво животно. - Не ми ръмжи,а се обличай!
-Каква зодия си,мамка му? - по принцип не ругая,но този мъж ме кара да правя всякакви неща.
-Овен. - шумно сумтя. Баща ми е овен и няма по-инат човек от него.
Обличам роклята за повода под преценяващият поглед на Господин "Пляс Пляс". Не си правя труда дори да се погледна в огледалото,а
излизам нацупена от вкъщи .Не му казвам нищо,докато слизам по стъпалата и се качвам в проклетата му кола. Ядосана съм. Мръсно говедо.
-На кого отиваме на сватба?
-На брат ми,Гавраил - О-о…колко интересно.
-С какво се занимават родителите ти? - повдигам вежди от странния въпрос. Мислих,че не го интересува нищо свързано с мен и родителите ми.
-Майка ми е шивачка,а баща ми е шофьор на камион. А твоите родители?
-Притежават магазин за БИО продукти.-
-Наистина? -разговора взе да става сериозен.
-Да! - поглеждам го и не може да бъде толкова хубав, докато шофира. Прогонвам тези мисли и задавам следващия си въпрос.
-От колко години са на пазара?
-Десет години. - единственият БИО магазин ,който знам е….
-Магазинът се казва “БИО Ейнджъл” - сега и той ме погледна.
-Да!
-Близък ли си с тях?
-Не! - колко е категоричен. Прииска ми се да разбера защо,но няма да го притискам.
-Защо си напрегнат? - откакто се качих , постоянно прокарва ръката си през косата.
-Заради проклетата рокля.- извръщам поглед с усмивка. Така му се пада. Искам да гори,на бавен огън.
-И какво ѝ има? - правя се на невинна. - Съвсем скромна и…
-Искаш да спра колата и да ти покажа колко е скромна ли? - при други обстоятелства щях да му кажа,Да,но сега отивам на сватба. Искам да се запозная с родителите му ,но най- вече с брат му.
-Къде ще е сватбата? -сменям темата за да не си променя мнението. Той е адски красив. Смокинга е просто перфектен. Прииска ми се да мъркам и да се търкам в него,най- безсрамно.
-На 23 км. от София,Вила Екатерина. - за първи път чувам за тази Вила.
-Ходил ли си там? - не ми отговори веднага. Отново прокара ръка и засили скоростта.
-Да! - Много колебливи отговори получавам и това ме тревожи. Имам чувството,че ще разбера нещо на сватбата и ще приключа тази връзка. Ако може да се нарече връзка.
-Не разбрах защо искаше да дойда? - отново мълчание и прокарване на ръката си през косата. - Ще ми отговориш ли? - Явно разговора приключи. А имам страшно много въпроси свързани със самия него,както и за родителите му.
С тежка въздишка поглеждам през прозореца,разбирайки,че сме пристигнали. Пред мен е голямата табела с името на Вилата. Вила “Екатерина” . Изглежда чисто,подредено и луксозно. От тук се вижда големият басейн,а отворените прозорци позволяват да разгледам интериора вътре.
Данаил паркира,а аз слизам и виждам няколко души да стоят пред вратата. Правя няколко крачки и зад мен чувам силно ръмжене. Поглеждам през рамо за секунда и се подсмихвам на горещия поглед,който ми хвърли.
Преди да влезем в ресторанта ,на прага се появи висок мъж с още по- изискан смокинг от на Данаил. Няма как да не забележа приликата с Господин “Пляс Пляс”. Същата черна коса,същата форма на лицето,но със зелени очи и брада на около седмица. Подозирах,че ще е красив като брат си,но не и толкова секси. Определено този факт ще си го запазя за себе си.
-Не си негов тип.- прошепна Данаил в ухото ми. Явно дълго време съм го оглеждала за да ми подхвърли това тъпо изказване.
-Дойде….- Гавраил ме огледа. - ...и не си сам. - усмихвам се.
-Здравей,аз съм Жасмина! - усмивката му е поразителна. Боже. Тези братя могат да те накарат да съгрешиш.
-Чичо..чичо..- към нас притича едно малко копие на Гавраил. Колко е сладък.
-Хей…- По дяволите. Данаил се усмихна и то широко. - ...Много си готин.
-Разбира се! Трябва да изглеждам добре на сватбата на мама и тати.- Данаил го прегърна. - Коя е тази жена,чичо?
-Това е Жасмина. - усмихвам се на малкото момче,макар да съм адски разочарована от представянето.
-Здравей! Как се казваш?
-Витомир. - какво интересно име.
-На колко…
-Данаил…- женски глас ме прекъсна.
-Гергана…- Данаил погледна към брат си. - Защо тя е тук? - Гавраил сви рамене,а аз се чудя коя е тази жена.
-Не се ли радваш да ме видиш? - попита тъмнокоса жена,с тъмни очи и подла усмивка. Веднага мога да кажа ,че не ми харесва как се взира в мен,сякаш тя е нещо повече. А и може да е така.
-Не! - красивата му усмивка се замени с обичайното му изражение. - Може да си тръгваш.- вместо да се обиди,тя се усмихна.
-И защо?- Данаил я хвана за ръката и грубо я дръпна за да се отдалечат. Стоя като вцепенена и не знам какво се случва. Коя е тя? Задавам въпроса в главата си и Гавраил се обажда.
-Не ти е казал,това е жена му.
Жасмина
Първоначално не знаех как да реагирам. Имах два варианта. Да се ядосам пред брат му и да изляза глупачка или да кимна,сякаш не ми пука и връзката ни е повърхностна. Избрах втория. Така е най- лесно,а вътрешно ме заболя и то много. За пореден път той ми показа ,че не е нужно да знам каквото и да било за него. Ние само се чукаме.
-Ще ми кажеш ли къде е тоалетната? - попитах най-спокойно,но Гавраил не е глупав. Усети ме.
-Още като влезеш и веднага в дясно. - усмихвам се,макар да не ми е до това. Преди да вляза във вилата,нечия ръка ме стисна за лакътя,карайки ме да се обърна.- Щом си тук,има за какво. - Не знам какво иска да ми каже с това,но отново кимам като глупачката,която съм .Още с влизането заплаках като малко дете. Знаех си,че не трябваше да идвам,но ето ме тук,наранена и с мъж,който очевидно има съпруга.
Какво трябва да направя? Няма как да се прибера. Извън София сме. И точно това затруднява положението.
Може да се обадя на някого и да дойде да ме вземе. Изваждам телефона от чантата и още с отключването виждам съобщение от тайнственият обожател.
Непознат номер: Дъхът ми спря,когато те видях.
Пръстите ми летят по клавиатурата.
Жасмина: Кой си ти?
Вече искам да знам кой е той. Досега го пренебрегвах заради Данаил,мислейки си,че ще се получат нещата,но жестоко съм грешала.
Непознат номер: Толкова меки устни имаш.
Избягва въпроса ми и това ме кара отново да го напиша,но преди да го изпратя,вратата се отваря и Данаил се появи на прага.
-Търсих те.
-За жалост ме откри. - заключвам телефона и го прибирам в чантата.
-Да поговорим.
-Няма нужда. - опитвам се да го заобиколя,но стои като бодигард и не ме пуска.- Би ли ме закарал до вкъщи? - стоя със сведена глава и не го поглеждам.
-Първо ще поговорим и….
-Направи ме на глупачка пред брат ти. - повдигна главата ми,а неканени сълзи се стекоха по бузите ми. - Толкова ли беше трудно да ми кажеш,че имаш съпруга? - отдръпвам се от пръстите му и отново се опитвам да го заобиколя. В същия момент телефона ми извести за няколко получени съобщения.
-Ние се чукаме.
-Точно тук ти е грешката…- повишавам тон,рискувайки да ни чуят.- …самозалъгваш се. Не знам до колко са силни чувствата ти към мен,но ги има. Признай си! - Данаил извърна поглед и не потвърди. Няма какво повече да си кажа с него. Да,чукаме се ,но има нещо друго. По дяволите,знам,че има.- Пусни ме! - избутах го и притичах към вратата на Вилата. Сблъсквам се с брат му като буквално се залепям за тялото му. Боже. И той ухае на секс. Това е лудост. -
-Опа! -
-Извинявай! - правя крачка назад за да усетя как с токчето на обувката настъпвам някого. - Ох! - на устата ми беше поредното "Извинете",но когато видях,че е Данаил и се спрях. Греховните братя ме притискат и пулса ми се ускори. Трябва да избягам. И точно това правя. Не казвам нищо,а притичвам към едно приближаващо се такси. Какъв късмет. Една жена слезе от таксито и на нейно място аз сядам. Казвам адреса на шофьора и поглеждам към Данаил,който в този момент се взира в мен. Пъхнал е ръце в джобовете и ме гледа по най-безразличния начин. Не откъсвам поглед от него,докато не се появи съпругата му. Това ме накара да извърна поглед и да извадя телефона от чантата,виждайки още две съобщения.
Непознат номер: Искам да те видя.
Поклащам глава и прочитам следващото.
Непознат номер: Моите устни върху твоята кожа.
Веднага му отговарям.
Жасмина: Нека да се видим.
Трябва да разбера кой е ,макар да поемам голям риск. Но аз съм такава. Винаги рискувам независимо от последствията.
Непознат номер: Къде?
Помислих за секунда.
Жасмина: Пред Националната Художествена галерия.
Избрах това място,поради простата причина ,че минават много хора и,ако нещо ми се случи ,ще извикам за помощ.
Непознат номер: След половин час ще съм там.
Загризах нокти от притеснение,а още не съм в София. Минутите летят и малко по-малко започнах да съжалявам,че се съгласих. Какво правя? Досега проливах сълзи за Данаил,а след малко ще се срещам с друг мъж.
Не съм от този тип да ходя от мъж на мъж,но тайнствената съпруга на Данаил ме подтикна да разбера кой ме целуна.
Преди да пристигна погледнах телефона за известие от Данаил,но разочарована разбирам,че няма. Сигурна е със съпругата си и как ще се сети за мен. Нали само се чукаме. Не съм важна в случая.
Спирам да мисля за него и приготвям банкнота от двадесет лева за да платя на шофьора. Слизам от таксито и дърпам роклята надолу за да прикрия бедрата си. Роклята е доста предизвикателна и не ми се ще да се появя с нея,но нямам избор.
Застанах точно пред Галерията,в очакване на тайнствения мъж. Поглеждам през няколко секунди часовника,чак проверих кога ми е изпратил последното съобщение за да засека тридесет минути.
Закъснява с пет минути. Пуфтя и бавно се завъртях за да усетя топли устни върху моите. Отново се сблъсквам с ярко зелени очи. Отдръпвам се за да видя лицето му ,но е с маска. Само очите и устните му са на показ.
-Свали си маската. - огледах го и смело мога да кажа ,че Данаил е моят тип ,но и този има стройно тяло и е много по- висок от Господин "Пляс Пляс". Не е зле,но искам да видя лицето му.
-Не,още! - има приятен глас.
-Тогава си тръгвам. - провокирам го като се обърнах и закрачих на някъде.
-Чакай! - повдигна маската до върха на носа си и така ме придърпа към себе си,че изписках от внезапната близост. Разширявам очи от горещата целувка и как езика му се заигра с моя.Пулса ми се ускори,когато увива крака ми около бедрото си. - Толкова си красива. - задъхах се,а си мислих,че това ще ми се случи само с Данаил.
-Кой си ти?- стискам плата на маската и преди да я издърпам, до нас се забиха много силни спирачки и мъжът на мига избяга.
Подскачам,когато чувам един до болка познат глас.
-Жасмина!!!
Жасмина
-Жасмина!!!- Данаил слезе от колата ,видимо ядосан. Защо? Не аз имам съпруг и го крия.- За това ли си тръгна? За да се срещнеш с друг мъж?
-Нямаш право да ми говориш така….- приближавам се с вдигната ръка и пръст,който сочи към него.- ….Ти криеш от мен. Опитвам се да те опозная,а ти не ми позволяваш. Имаш проблем,Данаиле. Голям проблем. - с всяка изречена дума бръчката между веждите му се задълбочава.
-Казах ти,че трябва да поговорим. - подвикна той за да чуя. Данаил така е спрял колата,че пречи на повечето шофьори и всеки,който ни заобикаля натиска клаксона.
-Добре,нека да говорим. - качвам се в колата и ядосана затръшвам вратата. Нека да чуя каква глупост ще измисли. - Слушам те! - Данаил потегли с гуми и се включи в движението,а аз решавам да си сложа колана,за всеки случай.
-От шест месеца не живея с нея.
-Но все още сте женени. - съскам думата'"женени".
-Да! Замесени са няколко фактора за да не поискам развод. - погледнах го невярващо.
-Какво ще рече това? -
-Не мога да се разведа с нея.
-Какво?! - пищя аз. - Имаш съпруга,а онзи ден ме напляска до кръв,защото някакъв мъж ми пише. Ти сериозно ли?! - за секунда ме погледна след това рязко зави към паркинга на един от големите супермаркети в София. Паркира и толкова бързо ме придърпа към себе си,че устните ни се залепят.
-Ще се чукаш само с мен. - Не мога да повярвам колко е нагъл.
-Аз откъде да знам дали не правиш секс с жена си. - Стисна кока и така грубо ме целуна,че едва успях да си поема въздух. Когато вкусът му полепна по езика ми и се пренасям в света на Данаил Ангелов. Мъжът,когото ме накара да повярвам ,че съществува любовта от пръв поглед. В книгите описват как от първата среща химията между двама души пламва за отрицателно време. Не вярвах на написаното,но ето целувам този мъж.
-Само ти си. - прехапвам устна и поклащам глава.
-Не ти вярвам. - отдръпвам се и поставям ръката на сърцето си. Ще се пръсне. Само от една целувка.-Защо не можеш да се разведеш? - този въпрос го накара да запали двигателя и за секунди да излезе от паркинга.
-Сложно е.
-Имам време. - Очаквам да ми каже каква е причината ,но като видях мъжът,който се появи пред нас и силно изпищях. Данаил бързо реагира и рязко зави,удряйки колата до нас. Всичко се случи за секунди. Стискам колана и крещя,когато го виждам с кръв по главата и лицето. - Дани…Боже..- докосвам лицето му. - Дани…- паникьосах се и едва си поемам въздух. -Дани…- отново го викам,но очите му са затворени. Отварям вратата за да извикам за помощ. - Моля ви…- слизам от колата с разтреперени крака и сълзи падащи по лицето.
-Госпожице,добре ли сте? - една жена дойде до мен.
-Да,аз…- поставям ръката на челото си. - …замаяна съм... но …- вдигам поглед,виждайки зад жената голяма тълпа от хора.
Загубих ума и дума,когато очите ми се спират на един определен човек.
Тайнственият обожател.
Жасмина
-Добре съм! - изръмжа Данаил.
-Ще попитам още няколко пъти,ако трябва. Не знаеш какво преживях,когато видях кръвта.- получил е леко сътресение и две порезни рани от стъкло.
-Бледа си. - от паник атаката не мога да се възстановя. Лошо ми е и имам чувството,че ще припадна.
-Ще се оправя.-казвам аз колкото се може по-уверено.
-Ела! - приближавам се и грубо ме целуна. Преплете езикът си с моя, карайки ме да простена от приятния му вкус. Всичко е перфектно,с малката подробност ,че е женен.
-Господин Ангелов,казвам се Филип Радулов и съм от Второ- РПУ. Искам да ви задам няколко въпроса. - веднага се откъсвам от устните му. Данаил кимна с глава към полицая,а аз отивам до вратата за да не преча. - Познавате ли мъж на име Бойчо Генов?
-Не! Кой е този мъж?
-Бойчо е мъжът,който не правилно се е опитал да пресече. Интересното е,той каза,че ви познава.- Данаил повдигна вежди от почуда.
-Какво искате да ми кажете?
-На камерата се забеляза,че Господин Генов,сякаш чака вас.
-Какво?! - попитах аз шокирана от чутото.
-Вие сте? - попита Радулов.
-Тя беше с мен. - отговаря Данаил вместо мен.-
-Видяхте ли нещо подозрително,Госпожице…??
-Жасмина Борисова.И не,нищо подозрително не видях. Мъжът излезе изневиделица. Това е.
-Добре! Ще се свържа с вас за да дойдете в управлението и да дадете показания. Господин Генов е задържан за 24 часа. - записа нещо в тефтера. -Сега ще ви съставя акт ,че сте били без предпазен колан. Надявам се другият път да си го сложете.
-Добре! - Данаил ме погледна,а полицай Радулов започна да пише акта.
-Свържете се със застрахователя. - подаде акта.
-Непременно. - Данаил го взе и след секунди полицая излезе от болничната стая. - Мамка му!
-Сигурен ли си,че не знаеш кой е този мъж?
-Не съм чувал това име. Трябва да го видя на живо.
-Да и….- вратата се отвори за втори път.
-Добре ли си? - братът на Данаил влезе и веднага замириса на секс. Какъв е този парфюм ,който мирише по този начин?
-Какво правиш тук? - Данаил се изправи. - Връщай се във Вилата.
-Диляна ще изчака. И без това тази сватба…- Гавраил спря и погледна през рамо,когато чу токчето на обувката ми.- Жасмина…- Боже,стана ми горещо от начина,по който произнесе името ми.-
-Здравей! - Глупаво помахнах с ръка. Тов аподразни Данаил,щом стана от леглото. - Какво правиш? Не ставай! - пристъпвам към него,но бързо се заковавам на място,когато чувам един писклив глас.
-Дани!Боже! Веднага дойдох ,щом разбрах. - съпругата му го прегърна,а аз нищо друго не мога да направя,освен да изляза от стаята. В същият момент телефона ми иззвъня,виждайки на екрана да изписва “Частен номер”. Да не би да е Тайнственият обожател?
-Ало! - поглеждам през рамо.
-Как се чувстваш? - не мога да сбъркам този приятен глас.
-И по- добре съм била.
-Защо си с него? Той е женен.
-Откъде знаеш? - сядам на един от столовете и шумно издишвам. Уморена съм. От всичко.
-Това няма значение. Ти заслужаваш някой по-добър.
-Ти?! - Гавраил излезе от стаята с телефон в ръка,карайки ме да му обърна гръб.
-Нека да съм аз. Никога няма да те нараня.
-Не те познавам,дори не съм виждала лицето ти.
-Искам втора среща. - поклащам глава, сякаш е пред очите ми. - Сами. - точно това ме плаши. Да останем насаме.
-Ако се съглася на втора среща…аз ще избера мястото.- затварям му и се завъртам за да се върна към стаята,но пред мен се появи Данаил.
-Среща ли си уговаряш? - Свеждам поглед. - Избирай,Жасмина…Аз или мъжът, с когото говориш.
Данаил
Не спирам да мисля за случилото се в колата , както и за мъжът,с който си пише Жасмина. Водя последен час,а не мога да се съсредоточа. Много неща ми е струпаха и буквално не знам къде се намирам.
И да не забравя "съпругата"ми,която не спира да звънни. Уж притеснена за състоянието ми,а дефакто се опитва да ми покаже колко много ѝ липсвам и трябва да се върна към семейният живот. Направих същата грешка като Гавраил. С малката разлика,че той още не го е осъзнал.
Отново поглеждам към часовника и казвам на студентите да предадат работите си. Най-лесният начин да изкарам часа е да им дам някой казус.
-Господин Ангелов, Жасмина Борисова беше в другият кабинет. Дали е възможно да дойде тук за да ни представи някоя книга?- вдигам поглед. Светослав е студент от тази година. Той е по-голям от останалите. Не знам каква е причината да запише бакалавър "Икономика" на двадесет и четири години ,но надеждата,която виждам в очите му не ми харесва.
-Няма да идва. - отговарям аз и в същият момент вратата се отваря и влиза Жасмина.
-Добър ден! - поздравява тя,а Светослав на мига грейна.- Бихте ли ми отделили пет минути за да представя книгата на Росица Чобанова? - намръщвам се,но ѝ позволявам. - Здравейте,студенти! Днес ,ще ви представя една книга, в която се изследва значим проблем на българската икономика…- Жасмина се приближи,карайки ме да я огледам от върха на косата до ботушите на ток. Има нещо различно в нея. Изглежда още по- красива,по-сексапилна и по-уверена. След всяко изречение ,тя ме поглежда,сякаш очаква да реагирам по някакъв начин. Показва корицата и пристъпи между студентите,виждайки Светослав да я наблюдава като хипнотизиран. Изправям се за да напиша на дъската по кой въпрос ще наблегнем следващият час и две задачи за решаване.- Много сполучливо,авторът комбинира различните изследователски подходи,за да характеризира концепцията за иновативността на икономиката..- слушам я и вече усещам как пенисът ми се раздвижи. И не да ми напомни,че е там,а да се изправи и да натисне ципа на панталона. Последната буква я изкривих и трябваше да я изтрия за да я напиша отново.- ..Благодаря! Това беше кратко резюме на книгата Иновативност на Националната Икономика. - дойде до мен.
-Запишете всичко от дъската. След малко се връщам. - подканвам я да излезем от стаята. - Какво правиш? - оглеждам коридора и ,когато виждам ,че няма никого я притискам към стената,слагайки ръката си до главата ѝ.
-Върша си работата. - гледа ме в очите,а аз се приближих и шумно вдишах във врата ѝ. Толкова хубаво ухае.
-Реши ли?-Завъртя глава за да ми даде повече достъп до изящния си врат. Захапвам го ,а тя стене и се притисна към мен. Пенисът ми вече не издържа и колкото повече я желая,толкова повече усещам как ще изригне.- Отговори,Жасмина!
-Ти не даваш отговор на нито един мой въпрос,затова няма да ти кажа.- стиснах я за гърлото и опирам носа си в нейния ,ръмжейки пред устните ѝ.
-Реши ли? - отново зададох въпроса си.
-Не!
-Тогава защо ме дразниш? - пръстите ми се свиха.- Идваш в часът ми. - вземам ръката ѝ за да усети колко ми харесва появата ѝ.
-Дани…-
-Кажи ми,Жасминке…- удължавам Е-то. - …Онзи,с когото си пишеш, ще те накара ли за секунди да се възбудиш,колкото сега? - плъзвам езика си в ухото,карайки я да потрепери. - Кажи ми! -
-Боже! - изпъшка тя,когато повдигнах полата ѝ и докоснах клитора през бельото.
-Мокра си. - пъхам ръката си в бельото ѝ. - Толкова мокра. Заради мен ли? - повдигам главата ѝ и хапя кожата на врата ѝ от едната страна после от другата.
-Да! - слизам надолу и правя линия от езика си между цепката на гърдите ѝ. В отговор,тя прокара пръстите си в косата ми. Отдръпвам се,виждайки я запъхтяна и зачервена.
- Вземи решение. - влизам в стаята и я оставам сама в коридора. Такава жена като нея,не може да бъде с льохман като мъжът,когото бегло видях. Може да си крие лицето от Жасмина,но никога няма да задоволи нуждите ѝ както аз. Това ще го разбере,рано или късно.
Жасмина
Опитвам се да се успокоя,но сърцето ми така тупти , имам чувството,че ще се пръсне. Прав е. Докара ме до силна възбуда за секунди. Той знае как да ме предразположи. По дяволите. Данаил е мъжът за мен , но няма как да продължаваме,ако не се разведе.
Студентите излизат от стаите,а аз бързам да се скрия в тоалетната за да укротя влюбеното си сърце. Оставам книгата и чантата на плота и измивам ръцете и лицето си.
Как да постъпя? Как да забравя за Данаил като не мога да спра да мисля за него.
Тези дни не можах да взема решение кого да избера. Та,аз дори не съм виждала тайнствения обожател. Избягвах редовните повиквания за да помисля ,но съм в задънена улица. Не знам какво да правя. За първи път съм изправена пред такава дилема.
Изваждам телефона от чантата и преди да пиша на тайнственият обожател,виждам едно съобщение от него.
Моля те! Нека да се видим.
Поглеждам се в огледалото и си мисля как ще направя грешката да се съглася,но трябва да разбера дали ще почувствам същото като при Данаил. Затова натискам отговори и му пиша да се видим.
След два часа в заведението близо до вкъщи.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.