Жасмина

 

 

Толкова решителна никога не съм била. Готова съм да пропъдя змията и да разбера дали се опитва да го заблуди с отровния си език. Данаил все още е уязвим. Не помни онези моменти,в които тази вещица позволи на другото му Аз да се завърне. Тя е най-голямото зло сред нас и Бог да ѝ е на помощ,ако отново се пробва да ми се подиграва. Само чакам да ме предизвика. И без това имам нужда от разтоварване. Хормоните ми бушуват и една уличница на пътя ми ще ги успокои. 

 

-Данаил! - макар и да съм бременна,крачките ми са големи и майка остава назад. Сега не мога да мисля за нея. Имам друга цел. 

Моят принц се обърна и сериозното му изражение се превърна в спокойно. Чертите му омекват и това донякъде смекчи яда в мен. 

 

-Жаси! - Ако можех да се разтопя от начина,по който изрече на галено името ми,щях да го направя. Тази негова уста и тембъра на гласа му, изважда всички мръсни мисли от мен. 

Поглеждам към змията и не мога да не забележа ехидната ѝ усмивка. Имам чувството,че след малко ще изкара тънкия си език и ще започне да съска. 

 

-Какво прави тя тук? -соча я с пръст без капка срам,че има хора около нас.

 

-Дойдох да го видя. Все пак е мой съпруг. 

 

-Бивш съпруг. - поправих я аз. Повдигам ръката си и показвам пръстена. -Ако не можеш да го запомниш,ще ти го напомня още няколко пъти. - целувам бузата на Данаил и докосвам с пръст леко наболата му брада. Харесва ми колко добре я усещам на допир. Иска ми се да я усетя някъде другаде. Прогонвам тези мисли и го хващам под ръка. 

 

-Добре,ще дойдеш довечера,нали? - рязко завъртам глава към Данаил. Не ми изглежда притеснен или да изпитва неудобство. 

 

-Къде ще ходиш? -змията се засмя и хвана пътя си,докато Данаил ме води към колата. Оглеждам се за майка,но не я виждам никъде. Сега ми стана гадно. Заради моите несдържани емоции,тя си е тръгнала. 

Данаил отваря пасажерската врата и с едно леко кимане на глава,аз сядам. Настани се,постави ръката си на волана и се завъртя към мен. 

 

-Покани ме на вечеря. -започна той. -Не знам как,но знаеше,че днес имам среща с ректора. -свивам устни. - Другото…като я видях и почувствах само омраза към нея. Напрегнах се. Беше странно…не знам…още нямам спомени,а Гергана не оправя положението. - радвам се,че е реагирал така към нея. Това малко ме успокои. 

 

-Как мина срещата с ректора? - изглежда искрен. Може да е наивно от моя страна,все пак той няма спомени,може да иска да се срещне с нея,да разбере нещо повече за тяхната връзка, аз смятам да му се доверя. Да не дълбаем там,където злото надделява. 

 

-Даде ми време до другата седмица. Да вляза в крак с материала и ще мога да водя часовете. - няма как да не се усмихна от такава новина. Прегръщам го и вдишвам от аромата му. Така ми липсва. Искам да имаме все повече такива моменти. Да се прегръщаме. Да се обичаме. 

Данаил отвърна и ме обгърна с една ръка. 

 

-Честито! Толкова съм щастлива. - отдръпвам се и поставям ръката си върху корема. Малкото ни момиче рита. Въодушевена от момента, вземам неговата и я оставям там,където шава. В началото Данаил не реагира. Сякаш това не му допада. Но като се появи прелестна му усмивка и събирам куража да го целуна. Допирам устните си към неговите и той се стъписа. Изчаквам го да се съвземе,но се отдръпна. Погледна ме в очите, плъзна палеца си между устните ми и цялата се разгорещявам. -Дани! - хващам ръката му и бавно целувам всеки пръст. Очите му заблестяват и знам,че това го възбужда. 

 

-Готова ли си? 

 

-За кое? 

 

-Да тръгваме. -в момент като този, трябва да съм разочарована,но не съм. Данаил никога няма да ме докосне,ако не го привличам. Той ме желае,но се сдържа. Майка ми е права. Ще го предизвикам и ще действам. Колко време един мъж може да се сдържа? Едва ли ще е задълго. Особено като се появя с привлекателно бельо или чисто гола. 

 

 

………………………………….

 

След като се прибрахме у дома,аз реших да сготвя нещо вкусно и да подготвя масата за вечеря. Данаил се е затворил в спалнята и чете материала за часовете. Не искам да го притеснявам. Знам колко е важно това за него. Брат му направи така,че да имаме всичко нужно поне за две седмици напред,но не един път Данаил ми е казвал,че не иска някой да му помага. Иска той да бъде полезен в това,да носи парите вкъщи. И аз вярвам,че ще успее. Просто му трябва време. 

 

Говорим за вълка и Гавраил ми пише. 

 

Гавраил: Как е той? 

 

Жасмина: Добре! Имах малък проблем през деня. 

 

Гавраил: Какъв проблем? 

 

Жасмина: Гергана се появи. Знаеше за срещата с ректора. 

 

Неговият отговор се забави. 

 

Гавраил: Ще се погрижа.

 

Нямам идея какво означава това. Знам,че я ненавижда,но не знам какво смята да прави с нея. 

 

-С кого си пишеш? - подскачам,когато чувам гласа на Данаил. Заключвам телефона и го оставям на плота. 

 

-С брат ти. - Данаил седна пред масата и ядно взе кърпата,с която преместих тенджерата от котлона. Постави я върху бедрата си и ме погледна изпод вежди. -Какво има? 

 

-Гладен съм! - ръмжи той. Посочвам с ръка към тенджерата. Може да си сипе,щом е толкова гладен. Повдигам вежди,когато се изправи,взе черпака,заграби и с един замах си сложи в чинията. 

 

-Данаил? - започна да се храни,без да ме покани да седна. Какво му става? 

 

-И какво си писахте? -О,сега разбирам защо се държи така. Той ревнува от брат си. И преди го е правил. Няма да забравя избухването му като ни видя заедно. Помисли си,че спя с него. 

Едва прикривам усмивката си,когато сядам на стола срещу Данаил. Съвсем спокойно си слагам от картофената яхния с пилешко месо и поемам първата хапка. 

 

-Попита как си.

 

-И защо на теб? Защо не писа на мен? - отново сдържам усмивката си. Толкова е сладък. Храни се през стиснати зъби. Чудя се как дъвчи. 

 

-Предполагам е писал на мен,защото си е мислил,че си зает. - Данаил вдигна поглед и свъси вежди. 

 

-Опитваш се да ме заблудиш ли? Това е някакъв женски трик. - О,боже мой! Явно сме твърде раздразнителни,за да проведем нормален разговор. 

 

-Ревнуваш. - изтъквам очевидното и поемам още една хапка. Данаил ръмжи и изяжда за секунди яхнията. Стана от стола,взе празната чиния и я остави на мивката. -Данаил! - хващам го за ръката. -Може ли да говорим? 

 

-Когато искаш ела в стаята. - с тези думи,той ме остави сама на масата. Майка ми каза да имам търпение към него,и ако реша мога да се преместя при тях. Но как да се откажа,като досега се молих да се събуди. Аз съм упорит човек и,ако искам нещата да провървят,трябва да бъда настъпателна. И точно това смятам да направя. Доизяждам яхнията и оставям чинията в мивката. Прибирам всички неща по масата,измивам чиниите и влизам в банята. Бързият душ ме отпусна и вече мога да направя това,за което говореше майка. 

 

Още преди да вечеряме,оставих в банята една прозрачна нощница до средата на бедрата. Гърдите ми се издуват,заради бременността и едва зърната ми не изскачат през тънкия плат. Коремчето изпъква на фона на сексапилната нощница,но поне така ще разбера дали въобще го привличам. Осъзнавам,че една бременна жена не е най-красивата гледка,заради напълняването и деформацията по тялото,но един мъж трябва да възприема нещата по различен начин. Ние създаваме живот и колкото да искаме да изглеждаме перфектни,в даден момент, това се превръща в ниска степен на важност. Няма нищо по-важно от раждането на здраво бебе.  

 

Като вляза при него,ще съм с халат. Все пак отивам да поговорим. Няма да му се хвърля веднага. Ще преценя кога да го сваля. 

Почуквам на вратата,макар да е ненужно,аз съм си в дома, не в чужд за да го правя. Данаил извика да вляза и го заварвам пред бюрото да чете. Може да е прекалено да го мисля,но като го видя в режим на асистент,скоро и доцент,аз се възбуждам. Освен,че е страшно красив мъж и непрестанно се задъхвам в негово присъствие,той ухае на силно сексуално желание. Привлича ме като магнит. И ето,че ме контролира. 

 

Заставам зад него и стискам раменете му. Данаил остави химикала върху учебника,отпусна се на стола и изпъшка. 

 

-Легни и ще ти направя масаж. - очаквах да възрази,той за всичко възразява и се зъби,но сега стана и легна по корем. -Съблечи се. Така ще ми е по-лесно. - замисли се за няколко секунди,но пък свали тениската. Докосвам тънките едва видими белези и започвам с масажа. След няколко минути,ръцете ми се измарят и за малко спирам. Данаил ме усети и се завъртя по гръб. Погледна към корема ми и колкото да съм шокирана от следващото му действие, вътрешно изпитвам задоволство. Постави ръката си и в същият момент, бебето ритна. Данаил се усмихна. -Усеща татко си. 

 

-Ще прилича на теб. - подсмихвам се,докато леко поклащам глава. 

 

-Ще прилича и на двама ни. - оставям ръката си върху неговата. - Няма за какво да ревнуваш. Твърде много те обичам за да направя такава глупост. - Данаил не очакваше да кажа това и се стъписа. - Знам,че в даден момент ще си спомниш. Каквото и да се случи,дори и да си тръгнеш, аз няма да се откажа от теб. Бебето е плод на нашата любов. -Данаил мълчи и колкото да ме боли от това,аз се изправям и свалям халата. Думите ми бяха силни,но не знам колко силна ще бъда,ако реши да си тръгне. Очите на Данаил се плъзват от лицето,минавайки през гърдите ми и се спряха на голата ми вагина. Този поглед ми е познат. Много пъти съм го виждала да се взира в дадена точка и да се наслаждава. Надявам се да не бъркам. Надявам се,че това,което правя,няма да ме разочарова. -Заради бременността напълнях и….

 

-Спри! - адамовата му ябълка подскочи. -Свали я! - презрамките падат от раменете и гърдите ми се показват. Нощницата е на пода и вече съм чисто гола пред очите му. Надвесвам се над него и вместо да погледне прехапаната ми устна,той гледа към гърдите ми. 

 

-Твоя съм и мисля,че го знаеш. - шептя аз. Данаил вдигна поглед и затъкна един кичур зад ухото ми. 

 

-Не мога да спра да гледам видеото,което си ми изпратила още в началото. -изчервявам се и срамежливо свеждам глава. - Недей! Харесва ми тази твоя страна. - само като чух това и го целувам. Вкусът на моя принц ме подтикна да седна в скута му и да заровя пръсти в косата. Данаил ръмжи и ме прегръща,внимавайки да не притисне корема ми. Стена при поредното докосване на езика му с моя. Стена от начина,по който въздиша,докато ме целува. Не съм забравила нито една частица от него. Просто ми липсваше. И в момента се чувствам като човек,на който не му е било позволено да пие вода. Сега съм толкова жадна,но не за вода,а за вкуса му, за докосванията му, за желанието да се слеем. Аз съм алчна за още.

 

Данаил ме оставя в полулегнало положение и след малко разбирам защо. Макар и с моето заоблено коремче,иска да го гледам. Разтваря краката ми и скрива главата си между тях. Не мога да видя абсолютно всичко,но мога да усетя дългата линия с езика си. Върна се в изходно положение и отново и отново го направи. Прекалено е хубаво за да е истина. Аз съм като желе. Ръцете ми се огъват,главата ми се върти,сякаш нещо ми пречи,а краката ми се изпъват и свиват. Дишам тежко и едва се държа. 

 

-Дани! - пъшкам и отмятам глава при настървеното смучене на клитора. Господи. Не издържам повече. Спускам се за да легна и се хващам за таблата. Данаил разтваря срамните ми устни и започна да го ближе. Близането се превърна в неконтролируеми завъртания на езика,както и последващо дръпване. Той се наслаждава на това. Пак го дърпа и аз пищя. Раздвижва езика си с бърза скорост,сякаш само го перва за да набъбне. - Още малко. - стискам таблата до побеляване и очаквам всеки момент да избухна като фойерверка в небето. 

Данаил повдига дупето ми и разтваря още повече краката ми за да ме довърши. Засмуква,отдръпва се ,с пръсти го търка,после пак засмуква и в допълнение вкара два пръста. Сви ги и аз затварям очи с тих писък. Стимулирането продължи,когато мускулите на вагината ми се свиват и отпускат. Дръпна клитора и силно изръмжа. 

 

Още с отварянето на очите си,виждам как сваля долницата си и ми показва еректиралия пенис. Зачервен и набъбнал, с познатите изпъкнали вени,аз едва не му казвам да побърза. 

И той е нетърпелив,щом ме хвана за ръката и  за секунда ме накара да застана на ръце и колене. Разтягането,което следва, буквално сви пръстите на ръцете и краката ми. Не знам дали не си въобразявам,но сега още повече го усещам. Още не е влязъл напълно,а краката ми треперят, залива ме топла вълна и устата ми се отваря,готова да изпищя. 

 

-Отпусни се! Много си тясна. - не мога да спра смеха си. Преди месеци чух същите думи. Тогава му казах,че не аз съм тясна,а той е дебел. -Защо се смееш? - пенисът му е наполовина в мен и чакам да ме запълни до край,но не го прави. 

 

-Просто….просто…си дебел. - прехапвам устна за да не се засмея още един път и да проваля всичко.

 

-Дебел? - очите ми се разширяват,когато тласна до тестисите. Отдръпна се и отново го направи. Поглеждам го и кимам с глава.

 

-Аха. Дебел. - Данаил стиска бузите на дупето ми и с поглед към пениса си,той се заби в мен. 

 

-Така значи…. - пак захапвам долната си устна и Данаил откликна. Надвеси се над мен,с пенис дълбоко във вагината и ме стисна за брадичката. Помислих,че ще ме целуне,но не. Устните му едва допират моите,движейки съвсем бавно таза си. Триенето е побъркващо,но по-побъркващо е тласъка,с който усетих тежките му тестиси да се удрят близо до клитора. -....не ти си тясна,а аз съм дебел.- издиша пред устните ми и пак повтори. 

 

-Да! - Данаил се отдръпна и прокара ръката си през гърлото,надолу към гърдите,като ги стисна една след друга, нежно премина през корема и се спря на клитора. Подскачам,когато силно го плесна. -Дани! - пищя аз. Едновременно направи няколко тласъка и продължи да го пляска. Стена и се свивам. 

 

-Чукал ли съм те тук? - с пръст обиколи ануса. Ето това е моят Данаил. 

 

-Да! - както продължи да обикаля и накрая пъхна върха на пръста си. Отмятам глава и силно пъшкам. Той се възползва и ме хвана за гърлото,повдигайки ме от леглото. Сега съм застанала на колене. 

 

-Харесва ти. - пенисът му се раздвижи,но и пръста му все по-надълбоко влиза. 

 

-Всичко,което правиш ми харесва. 

 

-Това не трябваше да ми го казваш. - пусна ме и отново съм на ръце и колене. 

 

-Защо? - накара ме да забия главата си на матрака,но да гледам към него и да разтворя максималко бузите на дупето си. 

 

-Защото си бременна,а ….- знам какво иска да ми каже. Същевременно иска да бъде внимателен,но от друга страна иска да ме чука като никой друг път. 

 

-Не ме боли. - Данаил поклаща глава и извади пръста си. На негово място,пъхна моя. Стена и движа пръста си. Поглежда към мен и вкарва втори. Реакцията ми е да отворя уста в няма “О”. 

 

-Не е до болката,а до контрола. Твърде много ми се подчиняваш, а не трябва. - с пръсти в ануса и пенис,от които цялата се треса,бързо се зададе моя оргазъм. Закривам лицето си и пищя. Данаил не намали темпото. Събра гърдите ми и съвсем леко се отдръпва,но рязко се забива. 

 

-Искам да загубиш контрол. - отмества кичурите, закриващи лицето ми и спусна слюнката си към пръстите,които почти са навън,заради интензивността от оргазма. 

 

-Не го искаш. - раздвижи пръстите ми и след малко ги изкара. Данаил изсъска и погледна встрани. Той наистина се сдържа. Иска дупето ми.

 

-Искам. Влез в ануса. - поклаща глава и и го плесна,сякаш ме наказва. -Добре съм! - отдръпвам  се от дебелия му пенис и лягам настрани с гръб към него. -Господин Ангелов! - Данаил рязко завъртя глава към мен. Може да не помни,но изричането на фамилията му действа като преди. -Моля ви, влезте в мен! - стискам бузата на дупето си за да види колко ми е разширен ануса. Данаил го погледна и се настани зад мен с ръка под главата ми,а с другата натисна в ануса. Отварям уста при всеки сантиметър,плъзгащ се в това тясно място.  

 

-Ако те боли само…

 

-Не спирай! - Данаил ме придърпа максимално към себе си и облиза вътрешността на ухото ми, докато вече е наполовина в мен. 

 

-Винаги ли е било толкова хубаво в теб? - свали ръката си към гърдите ми и ги стисна. 

 

-Винаги! - този път не го изчаквам,а тласнах аз. Пъшкам и завъртам глава към Данаил. Гледаме се в очите,когато започна да се движи. 

 

-Мамка му,Жасмина! - Данаил ръмжи и забива нос в бузата ми. 

 

-Господин Ангелов,толкова е хубаво! - променям гласа си за да загуби контрол. 

 

-Не ме дразни. - хваща ме за гърлото и изсъска в ухото ми. 

 

-Доцент Ангелов! - реакцията на Данаил е да натисне главата ми към леглото и да се надигне за да влезе под различен ъгъл. Пищя и дърпам чаршафа към себе си. 

 

-Търкай малкия си клитор. - заповяда той. Прокарвам ръката си и натискам снопчето. Толкова е чувствителен,сякаш го е дърпал със зъби. -Не виждам да го правиш. - той излезе за малко,колкото да легна по гръб и да разтворя краката си. Данаил се взира в пръстите ми и след секунди,той отново тласна в мен. 

 

Кръговете върху клитора,както и пениса в ануса,аз все повече се издавам,че ще свърша. Оглушавам стаята с различни стенания и различни писъци. Видно е,че му харесва да ме чува. Задоволството в очите му,докато се самозадоволявам и разширява ануса ми си личи от километри. За пореден път пъшкам и го подтиквам да се приближи. Данаил приглади косата ми над челото и силното стискане ме довършва. Изкарвам езика си и забелвам очи. 

 

Моят принц проклина на глас и започна бързо да тласка. Конвулсиите лека полека утихват,но желанието да продължи е още по-силно. Данаил наистина загуби контрол. С едно движение отново ме завърта на ръце и колене. Събира косата ми на опашка,надвесва се над мен, с колене от двете страни на тялото ми и блъска като побъркан. Ръмжи в ухото и дърпа косата ми. Обръщам глава и облизвам устните му. Както аз му позволявам,така и той го прави. Засмуква езика ми и запоследно тласна в мен. 

 

Горещо ми е,цялата треперя,но нищо не може да се сравни с това,което направихме току-що. Данаил не е безразличен към мен. Убедих се. Въпроса е дали е готов да си го признае. Дали иска да продължим или всичкия този стрес,ще го подтикне да си тръгне.