Елена
Очите ми парят от безсъние. След снощното присъствие на Самуил в стаята ми, аз не успях да заспя. Чувствам се унизена,наранена и напълно съсипана от това колко бързо нещата се промениха. Живея във Вила,в която се крия или по-точно съм тук ,защото Самуил заповяда. Преди това правеше същото,но поне имах време за изява,да покажа какво мога,какво искам. Така ми липсва пеенето,липсва ми възторжените възклицания след моя песен,липсва ми публиката,но най- вече ми липсва онзи изгарящ поглед на Самуил. Тогава караше кожата ми да настръхне,караше всяка нервно окончание да разтърси и аз буквално се губих сред думите в песните. Сега,този поглед го няма,старият Самуил изчезна. На негово място е по- непредвидим,по-решителен и по- настървен. Синьо-сивите му очи са като лед,на моменти се страхувам от тях. Имам чувството,че при този пронизващ поглед иска да ме вледени и да ме счупи,така както се чупи кубче лед.
Не знам как да се справя с него. Не знам как да го накарам да разбере,че вече ще бъда лоялна и може да разтопи този лед в очите си. Съжалявам за всичко,така както съжалявам ,че живота ми стана толкова несигурен и за всичко това аз съм виновна. Каквото сам си направиш както казват хората. Не съм си мислила ,че точно аз ще попадна в такава ситуация,имах мечти,имах амбиции,а сега на деветнадесет години ,бременна от мъж,който ме мрази.
Избърсвам лицето си и ставам от леглото за да отида до банята. Главата ми е замаяна,краката ми треперят и все още усещам лекият дискомфорт от секса. Чувството е приятно и щеше да бъде още по-голямо удоволствие ,ако правихме секс не от наказание и омраза,а от желание.
Вземам много бърз душ,нито ми се стои в банята,нито имам желанието да премислям всяко действие,докато бие топлата струя по тялото ми. Увивам се в кърпа и още като излязох в коридора усещам неприятно чувство да се загнездва в мен. Много е тихо. Не, че това е странно,винаги е било тихо,но сега има нещо различно и ще разбера какво е то. Влизам в стаята си и за секунди се обличам. Даже не си направих труда да среша косата си. Завързах я на опашка без да се поглеждам на огледалото.
Вече съм в коридора,където за миг се заслушах. Тишина. Имам чувството,че съм сама,а това не се е случвало никога. Слизам по стъпалата,избягвайки онези места ,от които се чува дразнещ звук и така издавам къде съм. Много внимателно вземам всички стъпала и оглеждам голямата всекидневна след това непокътната кухня.
-Самуил! - посреща ме отново тишина. Мамка му,аз наистина съм сама. Не мога да повярвам,че го е позволил. Все пак сърбите искат главата ми. Има нещо нередно тук. Самуил винаги знае какво прави. Винаги е с една крачка напред. -Самуил! - отварям входната врата и за мое учудване е отключена. Навън е топло,приятно,свежият въздух ме удари в лицето и аз почувствах облекчение. От колко време не съм излизала за да се разходя. Да вървя по тревата и да се наслаждавам на всеки мирис ,с който ще ме дари природата. Ох ,толкова ми липсва. Искам старият си живот. Изхлипах на мислите си и тръгнах по пътеката ,където води към постройката от дясната страна на Вилата. От тук виждам джипа и мотора на Самуил. Спрени са в началото на пътеката и така като гледам наоколо няма нищо друго,освен гора. Красиво е,бих казала,че е повече от страхотно,отдалечени от всички,но ако бяхме влюбени и се наслаждавахме на всеки един момент заедно.
Стигам пред постройката и застивам на място,когато чувам силни стенания от болка. С трепереща ръка натискам бравата и надниквам,ахвайки от гледката,която се разиграва пред очите ми. Мъжът седящ на стол,по средата на помещението пъшка при поредния удар по лицето. Главата му се завъртя наляво след това клюмна на една страна. Самуил е безмилостен. Бялата му риза е в кръв,ръкавите му са набрани до лактите,разкривайки двата Аркуса на ръцете и удар след удар,мъжа едва си поема въздух. Орлин стои до него и се взира в окървавеното лице на непознатия.
Правя една крачка и Самуил повдигна глава. Стисна ръце в юмруци и изправи гръб. Не откъсвам очи от неговите,той прави същото,с малката разлика,че неговите са като лед. Като Айсберг.
-Кое не разбра от думите,не излизай от Вилата. - прогърмя гласа му. Поглеждам към мъжа,който седи със сведена глава и навсякъде по него има кръв. Закривам устата си с ръка и се боря с порива да повърна. -Махни я от тук! - излая той на Орлин. Той пристъпи към мен,а аз се затичах по пътеката, към отворената врата на Вилата. Влизам вътре и се спирам пред мивката,поемайки си въздух няколко пъти.
-Кой беше този? -знам,че Орлин е зад мен,но той не отговаря и разбрах защо. Самуил стои на вратата,напълно зловещ,като злобно куче,готово да нападне. Оголва зъби и стиска ръце в юмруци.
-Самуил…
-Млъкни! - обръщам се с лице към него и стискам с ръце плота. -Къде е шифърът?
-В стаята ми.
-Върви пред мен. - поколебах се за момент. - Веднага,Елена! - поглеждам към Орлин,който се опитва да бъде безучастен. Все още не мога да забравя това,което открих за него и честно да си призная не знам какво да мисля. Той е потаен,както и Самуил. Не знам какво да очаквам сега като се качим в стаята. -Къде е?
-Тук беше! - паникьосана поглеждам нощното шкафче след това бюрото и накрая Самуил,който едва се сдържа да не избухне.
-Подиграваш ли ми се? - правя няколко крачки назад,плаши ме не само погледа ,но и кръвта по ръцете и ризата му.
-Не!
-Тогава къде е? - приближи се към мен и аз веднага стиснах очи,но нищо не последва. Самуил дръпна рязко пердето и погледна навън. Леко сведе глава ,сякаш се заслушва за необичаен шум.
-Сам…- направи ми знак да замълча и едва успях да преглътна. Буца заседна в гърлото ми от мисълта да има някого в къщата. Страхувам се и правя нещо,което не трябва,стискам ризата му с две ръце и полагам главата си между гърдите му. Самуил се напрегна,направо се вкамени,но аз имам нужда от него,макар той да не подозира за това.
-Мамка му! - изпищях,когато рязко ме дръпна от себе си и се озовах на земята по дупе. Закривам главата си с ръце за да се прикрия от стъкалцата,които се посипват върху мен. Самуил излезе от стаята като светкавица,а аз едва си поемам въздух. Хлипам и заставам в ъгъла със свити колене. Някой стреля към нас. Прозореца е счупен и сега не смея да помръдна. Толкова ме е страх,че поставям ръката си на корема,сякаш така ще спася бебето.
-Ето къде си била. - само като чух тези думи и рязко вдигам поглед. Мъжът на прага на стаята ми е с маска,не мога да видя лицето му,само мога да видя ножа в ръката му. -Ела тук! - изпищявам,когато пристъпи към мен и насочи ножа. Скачам от мястото си и хващам първото нещо,което виждам. Вазата на нощното шкафче в близост полетя към него,но той я избегна. -Кучка! -
-Пусни ме! -удрям го с юмруци по лицето за да ме пусне.
-Престани! - завъртя ме с гръб към себе си и натисна острието към врата ми. Застинах на място. Сълзи се стичат от очите ми. -Красивата ти глава струва много пари. - просъска той в ухото ми. Хлипам и стискам ръката,която държи ножа. - За мен ще е чест да му я поднеса. - не мога да се сдържам и заревах като малко дете. Той ще ме убие.
-Моля те!
-И хубаво миришеш. - вдиша в косата ми и издаде звук на задоволство.
-Недей! - приближи главата ми към неговата и натисна острието.
-Такива са нарежданията,но смятам първо да те изчукам. -изпищях,когато ме натисна на леглото и свали клина по краката ми. Чувам ,че разкопчава дънките си и сваля ципа,но преди да дръпне бельото ми ,три изстрела един след друг проехтяват в стаята. Лежа по корем на леглото по бельо и силно ридая. Изминават няколко секунди,в които аз не спирам да плача и да търся с очи Самуил. Стои до вратата с вдигнато оръжие и с безчувствен поглед. Ранен е. Има кръв под рамото и една линия по врата.
-Самуил! - привиквам го аз,но той се взира в трупа зад мен. -Моля те! - Самуил се приближи,спря се зад мен,дръпна маската на мъжа и изсъска. Пусна го и ме погледна. Толкова мълчаливо го направи,че ме побиха тръпки. Леко се изправям и веднага скачам върху него. Той не ме прегърна,но аз толкова силно го стискам,че нямам желание да го пусна. На правилното място съм,в неговите ръце,не ме интересува ,че са в кръв,аз съм виновна и аз трябва да бъда изцапана с кръвта на тези хора. Заради мен са тук.
-Отиди в моята стая и ме изчакай! - с нежелание го пускам и с треперещи крака излизам то стаята. Нямам идея къде е неговата стая,само знам къде е детската стая,в другите стаи никога не съм влизала. Просто не съм се интересувала. Интересувам се как мога да оправя отношенията си с него. Проверям една от стаите и веднага разбрах,че това е неговата ,заради мириса ,който изпълни ноздрите ми. Сядам на леглото и за миг оглеждам стаята на Самуил. Изглежда в негов стил,тъмно сиви стени,тъмни мебели,пердетата са сиви,само бюрото му е тъмно кафяво,напълно подходящо за неговия вкус. Плъзвам ръката си по мекотата на одеялото му. Сигурна съм,че и мирише на него. Този негов специфичен аромат кара кожата ми да настръхне. Все още съм по бельо,но и готова да го чакам колкото е нужно.
След около половин час той влиза. Изглежда изтощен,леко блед ,но се е измил и се е преоблякъл. Изправям се,готова да поговоря с него,но заобикаля леглото,дръпна завивката и легна по гръб,правейки гримаса. Не знам какво да правя. Да легна и аз до него или да огледам раната,която беше напоила ризата му.
-Лягай ,Елена! - не чакам втора покана. Лягам от моята страна и се завъртях към него. Самуил е със затворени очи и диша тежко. От време на време присвива нос,сякаш мислите му го мъчат. -Войната започна. -шумно преглътнах.
-Откъде знаят за Вилата?
-Такива хора като тях,никой не може да ги спре. Ще намерят начини ,както направиха и сега.
-Какво ще правим? -Самуил не отговори веднага. Помисли няколко секунди,отвори очите си и ме погледна с напълно леден поглед.
-Утре пристигат. Орлин ще е с теб,а аз ще замина и ще се върна,когато мога.
-Не,не може да ме оставиш сама. -Самуил седна на леглото и хвана опашката ми за да ме приближи към себе си.
-Ще слушаш каквото ти се говори. Няма връщане назад. Трябва да действам,а ти да кротуваш и чакаш.
-Не мога без теб. Моля те! - стори ми се,че омекнаха чертите му,но това беше само за секунда.
-Елена…-дръпна опашката ми и изсъска пред устните ми. - …Не разбираш ли? Ти си на една крачка пред смъртта. Предложил е крупна сума пари за главата ти,иска да заличи фамилията Русеви. Всички твои роднини са мъртви,включително и роднините ти в чужбина…-ахвам от чутото. -...Ще убие и теб,без да му мигне окото.
-Аз нямам нищо общо с делата на баща си. - Самуил поклати глава след това погледна към устните ми.
-Нямаш и най-малка представа какви бяха делата на баща ти.
-Защо го правиш? Защо продаде всичко?
-Защото искам бебето. -просъска той.
-Защо? - Самуил ме пусна и ми обърна гръб. -Кажи ми! Ти ме мразиш. Ненавиждаш мисълта да спиш в едно легло с мен.
-Елена,спри!
-Трябва да знам. Намислил си нещо. Всеки ход ти е добре премислен. Знаеш какво ще се случи,нали?-когато произнесе всяка дума,аз се свих на леглото и заридах. Той не се интересува от мен.
-Бебето е всичко,което искам.
Самуил
Бях “Единакът” преди осем години. Преди да убият семейството ми. Кръвта полепнала по ръцете ми беше знак за действията ,които не трябваше да предприемам. Моята гибел,моята промяна и нова самоличност. Сега съм “Аркуса”. Хладнокръвен убиец в лицето на адвокат,събиращ информация за всяко копеле дръзнал да се сблъска с мен. Никой не ме познава толкова добре колкото аз самият. Все още вярвам,че има частица от “Единакът” в себе си. С течение на времето аз го предизвиквам,защото само той мислеше адекватно и правилно. Бях търсен,всички знаеха за Карамазов и делата му,докато Тонислав Русев не посегна на семейството ми. Знам,че той е бил замесен,но и знам,че е имал много помощници. Властта ги заслепи,силата замъгли разума им,а парите ги превръщат в най-големите завистници за успех.
Все още помня нощта,в която “Единакът” умря. Взирах се в труповете и крещях. В него момент исках само едно нещо. Да убивам. Да се преобразява в онзи,когото избягвах. Тогава работата ме спасяваше. В съда можех да убедя всеки един,че съм прав. Бях на върха. Знаех какво правя ,знаех и какво говоря. Дело след дело ,аз ставах все по-смел и решителен за разлика от Тонислав Русев,който беше уязвим и глупав. Търсеше там,където не трябва. Влезе в дълбокото и не успя да излезе от там. Засегна всички ни. Имаше жертви от постъпката му и наказание за всички нас.
Моето наказание е дъщеря му. Елена Русева. Кучката,която си помисли,че може да ме подведе. Твърде много опит имам за да успее толкова лесно да го направи,но тя е малка,глупава и наивна. Същата като баща си. Глупостта му я доведе при мен. Поредната грешка ,която направи. Много лесно мога да стъжня живота ѝ,много лесно мога и да приключа с живота ѝ. Действията ѝ доказват,че в нея тече кръвта на Тонислав и това ме кара да свия ръката си в юмрук и да погледна към татуираният Аркус. Моето отмъщение и начин да се справя с миналото.
-Да не решиш,че аз съм следващата. - вдигам поглед,виждайки накъде са насочени очите ѝ.
-Не влизаш в плана ми.
-Какъв е твоят план? - отметна русата си коса и се приближи към мен. Аромат на болка и минало се смесиха в едно.
-Ще преговарям. - тя изсумтя и отново се облегна на седалката в самолета.
-Дали? Вече не си “Единакът”. Отдавна спря да преговаряш. -свивам и другата си ръка и отново поглеждам към Аркусите. Знам,че не съм “Единакът”,но войната ,която се задава ще бъде край на моята цел,а все още не съм готов да приключа с това.
-Милошевич не знае за теб. -Крия я от много време,дори от себе си.
-И Елена не знае за мен. - изсъскам и извръщам поглед от Аркусите. Колкото и да ги гледам,отмъщението е нещо,което напомня за семейството ми.
-Не я споменавай! -
-Какво се промени? - инстинктивно поглеждам към малкото момиченце свито на седалката.
-Много неща. - хващам я да се взира в мен,но не смее отново да попита.
-Къде ни водиш? - Далеч от всички. Там,където никой няма да подозре. -Може поне това да ми кажеш. - настоява тя. Колкото по-малко знае по-добре за тях.
-Искам да внимаваш. Знаеш на какво съм те учил.
-Знам и това ме плаши. - с тъга в очите погледна към дъщеря си. -Не искаше такъв живот за нас. -тежко издишам и отново поглеждам към малкото момиченце,което се поразмърда,но продължи да спи.
-Обещах и ще го спазя. -приближавам се до толкова,че само тя да ме чуе. - Ще имате по-добър живот. Само трябва да се справя с положението.
-Не се оплаквам. Ти ни даваш всичко. - позволи си да докосне ръката ми и да плъзне пръстите си по Аркуса. -Боли ме. Ти си добър човек. Той щеше да се гордее с теб. - стискам ръката ѝ и рязко я придърпвам към себе си.
-Не съм добър човек,разбра ли? Никога повече не го казвай!- сълзи бликнаха в очите ѝ и не е заради захвата в ръката ѝ,а заради това,че няма да ѝ позволя да ме опровергае.-Аз съм животно.Заради това,което бях, ги погубих.
-Не си виновен.
-Напротив. Всичко лежи на моите плещи и си го заслужавам. - Жулиета отвори очи и ме погледна. Задържам очите си и се възхищавам колко си приличат с неговите. Мамка му,има много черти,които ми напомнят за детството. Стискам зъби и извръщам поглед от създанието ,което ме кара да избягам от реалността,дори и за малко. - Ще изпратя някой,който да е с теб.
-Не ми изпращай помияри. Не ми харесва как ме гледат. - веднага в съзнанието ми изниква последното копеле,на което се доверих да я наглежда. Получи два изстрела в сърцето.
-Този е човек на Иванович. Той беше част от обучението. - намръщи се,но кимна с глава,примирена с решението ми. Няма избор,затова по-добре да си замълчи. Докато не приключи всичко около Милошевич,няма да се върне в София. -И бъди по-търпелива с него. Златанович има дълбоко предчувствие на нещата. Разгадава всеки един ход и няма да е трудно да го направи с теб.
-Може ли да му се вярва?
-Напълно! - едва успях да го открия. Орлин задейства всяка връзка за да разберем къде се крие. Откакто го видях за последно,а това беше преди две години, беше замесен с Милошевич. Той е добър в това да се крие. Трудно ще го намери Милошевич,ако той не иска да бъде открит.
-Колко време? - поглеждам към Жулиета и отново свивам ръката си в юмрук. Това малко момиченце трябва да има живот изпълнен с детски игри,а не да се крие и да няма приятели.
-Колкото е нужно.
-Не си длъжен да го правиш. - облягам се на седалката и се замислям за обещанието да ги пазя. Никой не знае за тях. Мислят ,че са мъртви.-Всичко наред ли е? - попита тя,когато видя,че изваждам телефона и чета съобщението изпратено от Орлин малко преди да се качим.
Всички са тук. Елена иска да говори с теб.
Стискам зъби и оставям телефона до прозореца. Не искам да говоря с нея. Толкова съм бесен на онзи копелдак,баща ѝ ,че чак не се побирам в кожата си. Мразя начина ,по който ми въздейства. Мразя я.
-Елена е ,нали? - не отговарям,предпочитам да замълча,когато се говори за нея. -До кога ще бягаш от възможността да бъдеш щастлив? - поглеждам я с присвити очи. Щастие и Аз сме двете крайности,но на нея ѝ харесва да човърка там,където е твърде студено. -На тази перфектна същност се крие нещо,за което не подозираш…
-Бояна!
-....имаш сърце,използвай го за да затоплиш студената си страна. Може така да облекчи чертите на лицето ти. - изскърцвам със зъби и правя всичко възможно за да не я захапя. Жените са безобразни. Не знаят кога да спрат,така както не знаеше кога да спре Елена. Имам граници и трябва да е доволна,че не я убих тогава. -Жужи,закопчай си колана ,скоро ще кацаме. - на говорителя ,капитана на самолета обяви,че има десетина минути преди да кацнем.
След малко изключвам самолетният режим и веднага получавам съобщение от Орлин от преди пет минути.
Страхува се и се опита да избяга.
Мамка му,тази кучка! Не слуша какво ѝ се говори и не седи на едно място. Само проблеми създава и,ако реши да нарани единственото,което докосна сърцето ми ще я попилея.
Бояна забеляза промяната в изражението ми,но си примълча. Каквито и въпроси да задава,колкото ѝ думи да изрече ,нищо няма смисъл. С мен трудно се говори,освен,ако не става дума за бизнес.
Самолетът каца и се отправяме към стълбите. Златанович вече ни чака с обичайната екипировка. Даже лицето му е скрито с маска.
-Златанович! - поемам ръката му,а Бояна и Жулиета само се взират в него. Изглеждат притеснени,може би леко уплашени.
-Самуил,колко време измина? - гласът му е леко приглушен заради шума на пистата.
-Две години. -поглеждам към Бояна,която преценяващо го оглежда. -В добри ръце сте. Няма за какво да се тревожиш. - така като гледам тя не е на това мнение.
-Може ли да си махнеш маската? - твърдият ѝ тон накара Златанович да я погледне. Досега задържаше погледа си към мен.
-Не! - Бояна изсумтя и придърпа дъщеря си към себе си. Отдръпвам Златанович за да не чуе Бояна.
-Ще ти се реванширам. Само на теб имам доверие. - Златанович мълчи,затова продължавам.- Не я изпускай от поглед. Може да ми се обаждаш по всяко време. - той кимна с глава и тръгна към вратите на терминала. - Всичко е наред! - опитвам се да я успокоя,но погледа ,който хвърля към Златанович усложнява още повече нещата.
-Не го харесвам.
-Тръгвай! - Бояна поклати глава и отново притисна дъщеря си.
-Не! -приближавам се и съскам в ухото ѝ.
-Искаш да ви хванат и да видиш Жулиета мъртва ли? -усетих я да потреперва от тази мисъл. - Къде отиде онази борбена жена,за която Сотир ми разказваше? -Бояна се отдръпна и ме погледна със сълзи на очи. Много добре знам как ѝ влияе само като чуе името на брат ми. - Направи това,което е редно. Тръгвай и не поглеждай назад. - след няколко дълги мига тя най-сетне склони и тръгна към Златанович,който нетърпеливо чака до вратите. Сега е вдигнал маската до носа си за да не му направят проблем на терминала. Бояна тръгна след него,очаквайки да ме послуша,но не издържа и ме погледна през прозореца. Погледът ѝ е същият,когато видя Сотир с две прободни рани. Обръщам ѝ гръб и изваждам телефона за да набера Орлин. -Дай ми я!
-Ало!
-Какви ги вършиш? -
-Къде си? - много мразя ,когато ми се отговаря с въпрос.
-Елена,изпитваш търпението ми. Кое не разбра? Трябва да стоиш там,докато се върна. -пристъпвам към самолета,виждайки стюардесата да се появява до вратата.
-Страх ме е. -умоляващият ѝ тон ме накара да завъртя очи от раздразнение.
-Върни телефона на Орлин.
-Да!
-Дръж я под око,мамка му.- затварям му и веднага набирам един от най-известните адвокати,Братислав Огнянович. Единственият адвокат ,който иска да вкара Милошевич за по-дълго в затвора. -Стигао сам у Суботица (Пристигнах в Суботица).
-Jеси ли провалио код? (Разгада ли шифъра? ) - сядам на седалката и правя знак на стюардесата да изчакат.
-Да,имам локациjy. Град Лесковац. (Да,имам местоположението. Град Лесковац.)
-Иди у хотел.Назваćу те кад стигнем. (Отиди на хотел. Ще ти се обадя като пристигна. )- затварям му и с тежка въздишка свалям сакото и вдигам пръст към стюардесата,която досега чакаше моят сигнал.
-Готов съм и ми донеси едно уиски. -
-Да,Господин Карамазов! - брюнетката се скри,а аз набързо пиша едно съобщение към Стоил. Картата,с която съм в момента е защитена и никой не може да ме проследи ,но за по-сигурно правя това,което правя от години. Пиша поредният шифър. -Нещо друго искате ли? -вдигам поглед към стюардесата,забелязвайки промяната в облеклото ѝ. Сега е откопчала копчетата на ризата си,а полата ѝ е вдигната до толкова,че виждам черното ѝ бельо. Оставам телефона до прозореца,прокарвам ръката си през завързаната ѝ коса и рязко я придърпвам към себе си. Шумно вдишвам в косата ѝ,усещайки сладкият ѝ аромат. Тя се потърка в пениса ми и изпъчи гърди към моите,подтиквайки ме да хвана опашката ѝ и да я дръпна за да оголя врата ѝ. Захапвам го и стискам опашката ѝ,докато тя се опитва да дръпне колана на панталона. Свалям я от себе си и тя пада на колене готова да го поеме в устата си. Освобождавам пениса си и я хващам за главата за да го поеме до тестисите. Правя гримаса и натискам още повече. Мамка му. Отвратително.
-Изчезвай!- Рязко я отдръпвам от себе си и нагнерен го прибирам в панталона. Брюнетката избърса устата си и без да протестира се изправи и си тръгна. -Кучка! - откопчавам ръкавелите на ризата си и неспокойно се размърдах на седалката. -Излез от главата ми.- Изпивам уискито на екс и дописвам шифъра. След минута получавам отговор от Стоил,че ще действа. Още не го е разгадал,но знае,че щом има шифър това означава само едно. Поредната поръчка от “Аркуса”.
Елена
Не мога да спя. Гостите в къщата ме тормозят. Те са като варвари. Нямам им доверие и това ме побърква. Гледат ме като нещо,което трябва да опитат. Чудя се на Самуил,как се е съгласил на това безумие. Няма час,в който да не чувам гласовете им или тежките им тренировки. Страхувам се от тях,но така като гледам на никой не му пука. Жадна съм и сега мисля план как да действам без да ме види някой от тях.
Малко по-рано успях да взема един нож и сега го стискам в ръката си,готова да го използвам. Излизам от стаята и правя всичко възможно да мисля ,че те са тук да ме пазят,а не да ме наранят. Само с тази мисъл стигнах до кухнята и си налях една чаша с вода. Отпивам няколко глътки и се вслушвам в звуците идващи отвън. Оставам чашата и бавно пристъпвам към прозореца. Няма никого. Пълен мрак. Само лампата пред другата постройка свети. Обръщам се и изтървам ножа,когато от коридора се появи мъжки силует. Стои на едно място и не мърда,сякаш чака точният момент.
Ще рискувам като приклекна и взема ножа. Здраво го стискам за да не го изтърва и правя една крачка назад. Той продължава да стои,а аз продължавам да се отдалечавам. Преди да отворя вратата на Вилата,мъжът направи една стъпка напред и тихо каза.
-Бягай! - и за миг не се замислям. Отварям вратата и бягам към постройката. Там със сигурност има някого. Задъхана стигам пред вратата и рязко я отварям ,влизайки в тъмното помещение. Предният път като влязох тук бях свидетел на поредната жертва на Самуил,а сега не знам с какво ще се сблъскам. Не светвам лампата за да не ме забележи веднага. Трябва да се скрия и лека полека се придвижвам в тъмнината. Миризмата е отвратителна,сякаш тела са се разлагали тук и веднага ми се повдигна. Запушвам с ръка устата си и продължавам да правя крачка след крачка. -Кучката се скри тук! - казва същият мъж. Докосвам една метална етажерка и бързо прикляквам,когато отваря вратата. От тук виждам как стои на прага и сякаш ме търси с очи в тъмнината. -Влязла е в гробницата. - тежко преглъщам и си поправям път с ръка за да се скрия зад етажерката. -Мирише на трупове. - появи се още един до него,а аз все по-здраво стискам ножа. Ако се наложи няма да се поколебая да го използвам. -Аркусът я пази ,но не трябва да има доверие на всеки един от нас. - сигурна бях,че на тези хора не може да им се има доверие. Въпросът е къде са Орлин и Стоил? Правя всичко възможно да съм тиха,но когато светна лампата и едва не извиках. В помещението наистина има трупове. Закачени са на тавана,по същият начин като в “гробницата” на Самуил. Онова скрито място от всички. Толкова бях погнусена от начина,по който ги оставил,като трофей. Мъжете не ме виждат,. Пристъпват към труповете и се подсмихват. -Убил е Драганов. - запушвам устата си с ръка ,не можейки да повярвам,че е убил чичо си. - Чеченеца също. - поклащам глава. -Този не го познавам. - завъртя трупа,сякаш е боксова круша и колкото време се взирам в него,разбирам кой е. Янко Проданов. Мъжът за когото трябваше да се омъжа. Убит е с куршум между очите. И така като гледам всичките са убити по същият начин. Направил го е бързо и с точност. - Няма пропуск. Перфектен изстрел. - одобрително казва мъжът с тъмната коса до раменете.
-Къде е тя? - появи се Орлин на прага на помещението. Той е моята надежда. Ще ги спре и ще мога да се обадя на Самуил.
-Крие се ,но е наблизо,усещам мирисът ѝ. - безразличният тон на другият ме озадачи. Той знае,че съм тук и няма къде да избягам. Трябва да се срещна очи в очи с тях.
-Открийте я! Какво чакате? - извика Орлин,пристъпвайки към етажерките. Погледът му е непроницаем както обикновено,но има нещо ,което ме тревожи. В ръката си държи дълъг нож,който проблясва на светлината. Мъжете се размърдаха и за да се скрия по-добре ,без да исках с крак бутнах етажерката и така издадох къде съм. Орлин погледна в моя посока и изръмжа. Скривам част от ножа в ръкава и с върха на пръстите си го стискам към дланта си. Орлин се приближи,стисна ме за ръката и ме повдигна,натискайки острието на ножа в гърлото ми.
-Какво правиш? Къде е Самуил? - накара ме да вървя и след секунди излязохме от постройката и тръгнахме към Вилата. Зад нас двамата мъже ни следват,чувам стъпките им. -Орлин…
-Тихо! - съска в ухото ми. Какво става? Защо така постъпва с мен? Предава Самуил ли? Не мога да го повярвам това. Самуил може да е всякакъв,но знае кой да допусне до себе си. - Влизай! - едва не се спъвам на прага,когато ме бутна. Вдигам поглед и виждам всичките варвари да се взират в мен. -Ето я! Дъщерята на Русев. Копелето,което ни вкара в затвора. За отмъщение ви давам главата ѝ. - рязко завъртях глава към него. Това някаква шега ли е?
-Моля те,недей! - сълзи пълнят очите ми,но не ги оставям да паднат. Трябва да се боря,не трябва да им позволявам да ме докоснат. Бебето в утробата е най-важното. Варварите извикаха в знак на съгласие,а Орлин се приближава и действам на момента. Скачам и замахвам с ножа,изненадвайки го с бързата ми реакция. Острието мина през корема му и Орлин изръмжа. Това не го спря. Стисна ме за гърлото и рязко ме избута за да падна на земята. Изтървам ножа и пълзя за да го хвана ,но някой настъпа ръката ми. Извиках от болка,но ме оставят да го взема. Те знаят,че нямам опит за да го използвам и в момента си играят с мен. Рязко се завъртях и веднага виждам кръвта по пода. Орлин кърви и за един кратък миг ми стана тъжно. Той ме пазеше. Отърва ме от яростта на Самуил и сега го раних. Забравям за тези мисли и го изритвам ,когато се опита да ме хване. Другите не мърдат,само ни наблюдават,по -точно се взират в мен. -Не! - опитвам се пак да го изритам ,но не ми се получи. Стисна крака ми и ме издърпа към себе си. Удари ме по лицето и веднага ме връхлетя силна болка. -Спри! - изплаквам аз. Орлин не чува,стисна ме за косата и ме завлачи по коридора. Зад нас се чуват подигравки и смях.
-Самуил те остави жива,но ти трябва да отидеш при Татенцето. - извика единият от тях.
-Ще спечелим много пари. - добави друг от компанията.
-Елате и вижте как ще изтече кръвта ѝ. - подкани ги Орлин и всички ни последваха. Влизаме в стаята ми и вече едва усещам скалпа си от болка. Пусна ме пред леглото и силно натисна с крак под корема ми. Изпъшквам и насочвам ножа към крака му. Разбра какво искам да направя и ритна ръката ми след това се надвеси над мен и ми заби доста силен шамар. От него продължава да тече кръв,но това не забавя действията му. Бърз е и реагира на всяко мое движение.
-Убий я! -
-Да,направи го! - те се наслаждават на това. Ще спечелят пари и ще продължат със следващият.
-Не! Бебето. - Орлин взема ножа от ръката ми и без да се замисли го заби под корема. Затварям очи и пищя колкото сили имам.
-Елена! Елена! - гърлото ми пресъхна от викове,ушите ми кънтят,а болката превзема всяка клетка в тялото ми. - Елена! - чувам името си,но с това и смехът на всичките. -Отвори очи! - осъзнавайки,че кръвта полепва по ръцете ми ,аз загубих бебето. Бебето на Самуил Карамазов. -Елена! - отварям очи и всичко пред мен избледнява и настъпва тишина. Взирам се в тавана на стаята и докосвам корема си. Трябваха ми няколко секунди за да разбера,че това беше най- големият ми кошмар.
Самуил
В миналото
-Ще се съгласиш ли? - попита Сотир Карамазов,когато видя да се подготвям за срещата със Тонислав Русев. По-късно имаме дело срещу Лука Милошевич. Това е среща за сблъсъка между два свята. Справедливост и Алчност.
-Трябва да обсъдим детайлите. - закопчавам ръкавелите на ризата и се поглеждам в огледалото. Това дело е най-сериозното до момента и трябва да се концентрирам. Милошевич е сръбски бос ,обвинен в няколко престъпления. Трафик на жени и деца,контрабанда, проституция,убийства и рекет. Време е да го вкарам в затвора. Справедливостта е на първо място,всичко останало е без значение.
-Всички знаят прякора ти. Цяла София те търси. “Единакът” не е само прозвище,а олицетворение на човек,който иска твърде много за да подобри начина на живот на всеки един от нас.
-Какво искаш да ми кажеш? - поглеждам го в очите,същите като на майка ни. Светло кафяви с оттенък на зелено около зеницата.
-Откажи се. - Сотир се приближи към мен.-Няма нужда да го правиш. Ти се доказа. Един от най-добрите адвокати си. На път си да станеш Председател на Колегията. Защо ти е нужно да навлизаш в толкова дълбоки среди? Милошевич е престъпник…
-Мястото му е в затвора. -Сотир не е доволен,щом сви устни до побеляване. Той е по-големият брат и винаги ме е подкрепял,но сега не бих казал,че го прави.
-В момента се опитваш да ме убедиш в нещо,за което няма как да получиш моето одобрение. Ти се съревноваваш с Русев. Искаш да го смажеш. - поклащам глава и завързвам вратовръзката си.
-В много грешна посока си,братко. - във въздуха се усеща напрежението между нас и на два пъти отвързвам вратовръзката. Накрая отпускам ръцете си до тялото и тежко въздъхвам. - С това дело ще докажа себе си.
-Ти вече си се доказал. Няма нужда да се намесваш.
-Само аз имам смелостта да го направя. - Сотир ме обърна към себе си и с резки движения завърза вратовръзката.
-Розали те чака…
-Не ме интересуват жените. -сега той въздъхна.- Не е сериозно. Само се чукаме. -отдръпвам се и отварям сейфа,където държа един от най-важните документи. Повечето са случаи ,за които не съм решил дали си струват. - Искам да ти дам нещо. -издърпвам черната папка,където съм описал всичко подробно.
-Какво е това? - Сотир отваря папката и след всеки изчетен ред ,бръчката между веждите се задълбочава.- Това шифри ли са? -кимам с глава.
- Местоположенията на всеки един,с който работи Милошевич. -Сотир продължи да чете.
-Откъде ги имаш?
-Някой ми ги изпрати. - Сотир замълча,затвори папката и ми я върна. Поклащам глава и заключвам сейфа. -Ако нещо се случи с мен ги предай на полицията. Те ще знаят какво да правят.
-Забравям за думите ти. Не я искам. - очаквах такава реакция. От един месец той е против участието ми в това дело. Не разбира,че в Колегията няма място за съревнование,а има място само за уважение. Не съм алчен за пари,не искам власт,искам да работя за изграждане на личността ми. Все още има какво да науча и,ако ми се доверят ще мога да контролирам Колегията. Сегашният Председател си затваря очите за много неща,но аз не. Мога да предоставя доказателства за всеки един и да останат без работа за един работен ден. Русев е в черният списък. Той има най-много провинения. -Ще бъда в залата. -подсмихвам се и прибирам папката,но не в сейфа ,а под бюрото,където само аз знам,че мога да скрия нещо.
-Не съм очаквал друго,братко.- на почти всяко дело присъства и се радвам,че поне един Карамазов се гордее с мен. Родителите ни искаха да вървя по пътя на Сотир. Да въртим заедно бизнеса му. Това е неговият път,но не и моят. Имам друга задача в живота.
-Бояна ще те чака. -Сотир взе чантата с всички доказателства и излезе от стаята.
-Бояна е с приятелки.
-Разбра ли се какъв е пола на бебето? - не знам нищо за бременността ,но наскоро ги чух да говорят,че след няколко дена са на преглед.
-В събота ще вечеряме и ще споделим на всички какъв е пола. - не мога да не забележа широката му усмивка. Рядко го прави,в това си приличаме. Баща ни ,бивш пехотинец и строг надзирател ,определено ни е научил да въздържаме емоциите си. Майка ни е мълчалива,научена да говори ,когато трябва. На моменти виждам гордостта в очите ѝ,но се прикрива. Аз съм твърде млад за да съм на това ниво и тя това го знае. При нея всичко е стратегия и донякъде я разбирам. Може да липсва комуникация помежду ни,но тя знае какво правя и мълчаливо се съгласява.
-В ресторанта ли ще бъде вечерята? - Сотир отключи колата и бързо се качваме. Трудно ми е да разгадая всяко едно негово изражение,не знам какво мисли,какъв ще му е следващият ход. Той е стратег като майка ни. Затова и бизнеса му върви добре. Няма нужда от помощ,справя се сам.
-Все още не сме го решили. -кимам с глава и правя всичко възможно за да не попитам за решението му да отвори друг ресторант. Не сме говорили за това. Гледам мълчаливо да одобрявам действията му. Бояна е жената за него. Тя го съпътства и винаги му е помагала в решенията. - На Русев може ли да му имаш доверие? -
-И Да и Не. - няма нужда да знае ,че срещата ни не е за да разберем дали си имаме доверие,а какви ще са последствията,ако Милошевич влезе в затвора. Сотир ме погледна за малко и отново върна вниманието си към пътя. Той ме познава и знае,че нещо крия. Аз наистина крия много неща и то,защото не искам да ги излагам на опасност.
-Надявам се знаеш какво правиш. -кимам с глава. -Трябва да излезеш жив от тази каша. -каквото и да се случи ,те трябва да бъдат в безопасност.
-Ще се оправя. - Сотир отново си примълча, докато не стигнахме до Софийският районен съд. Изгаси двигателя и ме погледна с напълно неразгадаемо изражение. Умело го прави,като баща ни.
-Трябва да ти кажа нещо….- постави ръката си на волана и сведе поглед. - …Някой ни заплашва. - напрягам се и стискам свободната си ръка в юмрук. -Бояна ме посъветва да не ти казвам,защото знае колко важна е кариерата ти…
-Чакай малко…Какви са заплахите?
-Принуждават ме да те спра. - няма смисъл да питам за инициали или нещо подобно. Безсмислено е. Знам кой е.
-Добре! Ще се видим след половин час. -
-Самуил! - слизам от колата и вървя към съда. Мамка му. Предизвиква ме и с това си спечели още един враг. Още с влизането не поздравявам никого. В момента всеки един разговор може да издаде притеснението ми,а това никога не трябва да се случва. Минавам по коридора и насреща ми се появява Тонислав в делови костюм. Като ме видя се закова на място. Забързвам крачка и с пръст насочен към него съскам.
-Ще те съсипя. - няма да има среща. Ще го попилея в съда. Точно това заслужава. Влизам в залата и спирам пред бюрото за да отворя куфарчето си и да изкарам всички доказателства. Съдията ще иска да ги види и съм готов да говоря за всяко едно. Сядам на стола и тежко въздъхвам. След малко Тонислав влезе и се подготви. Колкото време се взирам в него,толкова ми напомня за думите на Сотир. Сгрешил е човека. Може да се целя към справедливост,но ако някой посегне към семейството ми ,отвръщам.
Съдията влезе. Водил съм дела пред него ,знам на какво да наблегна. Съдия Видов харесва детайлите,на това ще се стремя. Шестима заседателя се настаниха по местата и няколко души влязоха в залата ,включително и Сотир. Удържа на думата си,той винаги го прави.
-Успех! - прошепна Сотир. В същото време влизат Райна Кехайова и Лука Милошевич. Райна ме поздравява и сяда до мен,а Милошевич даже не поздрави Тонислав,но пък погледна към мен. Поглед на мафиот без капка емоция.
- Дело номер 421. Разглеждаме случаят за трафик на жени. Ищецът Райна Кехайова е представила доказателства срещу ответника Лука Милошевич,по обвинение за трафик на хора с цел сексуална експлоатация. Господин Карамазов ,покажете доказателствата по делото. - вземам папката и се приближавам към Съдията.
-Предвид доказателствата събрани от Госпожица Кехайова ,бизнесът на Господин Милошевич не е само трафик на хора,а и на деца.
-Възразявам! Делото не е свързано с трафик на деца. -Съдията го погледна и поклати глава.
-Продължете ,Господин Карамазов!
-Отворете на страница пет. Срещата ми с едно от децата доказва всичко това. Запомнил съм всяка дума. -поглеждам към заседателите. - “Оставиха ни в тъмните стаи за да не виждаме лицата им. Събличаха ни и се подиграваха с телата ни. Момиченцата кървяха след като те си тръгваха,а аз не можех да се изправя от болка.”
-Възразявам! - отново скача Русев ,но тук не може да ме обори. Промених хода на делото. Захапах стръвта и няма пускане,стига Съдията да не приеме възражението.
-Продължете! - Съдията отвори папката и от това ,което виждам е на страница пет.
- Ако позволите ,ще предам на заседателите снимки на убитите жени и деца. Тези,които не са се подчинили. - Съдията направи знак да се приближа към тях.
-Това как се доказва,че моят клиент е извършителя? -провиква се Русев. Подсмихвам се и пускам следващият си коз.
-Призовавам Алексей Варкович. - вратата на залата се отваря и влиза човека,който убедих ,макар да има опасност за живота му,да предаде Милошевич пред съда. Русата му коса е пригладена назад,костюмът перфектно приляга на фигурата му и колкото да е изненадан Милошевич,забелязва се и болката от предателството. Той беше дясната му ръка,но след като Милошевич го срина,Алексей се покри за кратко,докато не издействах да го открият за да дойде до тук.-Добър ден,Алексей! - посочвам с ръка къде да седне. С крайчеца на окото си виждам как Милошевич и Русев се напрягат от присъствието му. Той знае много повече отколкото те си мислят.
-Добър ден! - Алексей погледна към съдията след това към заседателите.
-Ще ви задам един единствен въпрос…- започвам аз,правейки няколко крачки назад за да мога да видя реакцията на всички. - …Какво ви подтикна да дойдете в залата? -Алексей погледна към Милошевич,дълъг поглед,заради който си помислих,че ще се откаже от уговорката ни.
-Може ли да покажа? - поглеждам към Съдията.
-Покажете,Господин Варкович! - Алексей се изправи,свали сакото,откопча ризата си и я съблече пред всички. Това,което ни показа секунда след това се чуха ахвания и в залата колкото и малко хора да има настана хаос. -Тишина! - съдията чукна с чукчето за да спрат. В залата отново е тихо,а аз се взирам във всички написани имена по гърба му.
-Имената са на …
-Жертвите му. Жени и деца. По неговият гръб са имената на мъжете,на които е отнел живота им. -нямах и най-малка представа за това. Каза ми,че има силно доказателство,доверих му се и изчаках.
-Колко са на брой?
-Двеста двадесет и две. - отново настана хаос в залата и докато Съдията се опитва да ги спре,аз се приближавам към Райна.
-Ти ми каза,че те е белязал. - тя кимна с глава. -Как? - погледна към Милошевич и се поколеба дали да ми каже.
-Тези от нас,които останем живи по-дълго време ,ни продава на влиятелни мъже. Под корема ми е изписано името на човека,който ме е купил.
-Да разбирам,че за всичко той си води нещо като отчет. Имената са …- обръщам се към Алексей,който вече закопчава ризата си. Милошевич изглежда спокоен и това е маската,която очаквах от началото на делото.
-Гаранция.
-Нямам повече въпроси. - сядам до Райна и чакам Съдията да даде почивка.
-Двадесет минути почивка.
-Разкъса го. - прошепна Сотир в ухото ми. Гордее се с мен,но все още не съм забравил за заплахите.
-Почини си. - казвам на Райна и я оставям за да подканя брат ми да ме последва. Сблъсквам се с един мъж на входа и заобикалям следващите,които бързат. - Трябва да си тръгнеш.
-Защо? - кимам с глава към колегите.
-Защото е опасно. Разобличих го и не искам да си тук.
-Същото важи и за теб. -Сотир ме спря и с твърдият си поглед ми казва да го послушам.
-Не мога! Трябва да…- от залата се чуват викове и писъци,карайки ме да притичам и да видя Райна и Алексей на земята. Милошевич все още е на мястото си,твърде спокоен от случилото се. -Какво стана? - попитах охраната,който изглежда паникьосан.
-Не съм сигурен. Разговаряха и изведнъж тя падна след това и той. - не виждам прободна рана,но и не долавям и пулс.
-Дадоха ли им нещо? - полицията влиза и изкарва всички хора,задържайки ги за разпит.
-Не! - изправям се и поглеждам към Русев. Той прави същото. Не знам какво вижда в очите ми,но аз виждам много неща в неговите. Той ги е убил за да спре делото. Мисли си,че толкова лесно ще измъкне Милошевич. Ще влезе в затвора и тогава не аз ще съм виновен ,а адвоката му. Не можа да се справи с доказателствата и като знам как действа Лука,Русев ще бъде под ножа.
След минути обявиха,че делото се отменя. Докато не разберат какво се е случило с Райна и Алексей,няма да се възобнови. Дадоха време на врага да действа. Въпросът е кой ще бъде следващата му жертва. Русев или Аз.
Орлин
Настояще
-Чу ли се с “Аркуса”? - попитах Стоил. Тъмните му очи блуждаят през прозореца,знаейки точно за какво си мисли. Самуил рискува да изпрати всичките от клана тук,макар да се споразумяхме с тях. Бизнесът на “Аркуса” е едно решение,което от една страна беше очаквано от друга не. Баща ми беше сигурен,че Самуил е подходящ да продължи клана,но той не се съгласи. Имаше други планове и определено не влизаше Елена в тях. Търсеше шифъра,неговият начин за комуникация. Разбра къде е. Действа. Прецака се и сега се пържи на клада.
-Изпрати ми шифър. - кимам с глава,чакайки да каже какъв е ,но мълчи. Стоил не говори,той е добър в това,което е научен. Да пази и убива.
-Свързан ли е с Елена? - Стоил ме погледна с вече почти избледнелите синини от ударите на Самуил. Той може да бъде много кръвожаден ,стига това да му е целта. Да убие човека срещу себе си. Стоил беше погален с перце,макар да не изглежда по този начин.
-Не! Свързан е с Янко Проданов.
-Той ли е следващият? - Стоил кимна с глава. Извръщам поглед и сега аз поглеждам през прозореца. Давор и Михайло обикалят в слабо осветеният двор. Самуил държеше да бъдем почти невидими. Обучени сме да усещаме опасността на тъмно. -Къде е Проданов? - Стоил не отговори веднага. И той се взира в двамата мъже,които бяха лоялни към баща ми. Колкото и да са били лоялни,не им вярваме,че сега ще бъдат. Самуил не е Симон Иванович,но е също толкова важен за клана,който вече се потули заради смъртта на баща ми. Вина за това имаше и Тонислав Русев,бащата на Елена. В момента трябва всички да я мразят,да искат главата ѝ,както Милошевич я иска,но нито аз ,нито Стоил желаем това. Тя е глупаво и наивно момиче,което се опита с преструвки да ни изиграе в това,че не познава никой и така ще си отмъсти, но не е виновна за миналото на баща си. Не тя е решавала съдбата на тези,които са били отровени от Русев. Елена е вид жертва от ръката на баща си,оставяйки я без нищо,с което да продължи живота си. Даде ѝ един шифър,от който зависеше съдбата ѝ. Подло и алчно копеле.
-Там,където Самуил иска. - Няма защо да го питам къде иска Аркуса. Неговата гробница е неговият начин на справедливост. Това място е скрито. Забравено от Бога. Самуил всичко е обмислил,следва всяка стъпка в главата си и действа. Той е стратег и точно заради това баща ми го обучи. Преди години той спря с делата,вече не е адвокат. Само е член в Колегията,колкото да покаже на останалите,че прави това,което трябва да прави. След смъртта на семейството си,Самуил е друг човек. Това,което е било за преди си остана там,в миналото. Сега той е мъж изграден с една едничка цел. Възмездие. Много хора няма да го разберат,включително и Елена. Тя един път не го попита за семейството му,какво се е случило. За миналото на Самуил. Как от успешен и търсен адвокат,сега е хладнокръвен убиец. Там ѝ е грешката. Не знае как да комуникира с него. Тя мисли само за себе си,за нейните амбиции,за това как трябва да следва нещо,което не е свързано със самият него. -Елена,как е? - Стоил рядко пита за нея,той само наблюдава.
-Още я държи кошмара от снощи. Страхува се…от мен. - Елена крещеше и се държеше за корема. Помислих си,че помята и бебето умира,но слава богу,всичко това е било сън. Бебето е единственото човешко същество,което ще промени Самуил. Той иска бебето,може би ще го накара да спре с вендетата. Докато Милошевич е жив,всички са в опасност. Въпросът е до кога ще си играе със Самуил. Той не е целта му или просто не е стигнал до него,макар Самуил да беше човека,който убеди съда и го вкара в затвора за кратко след това излезе,но от друга страна Русев се провали. Имали са уговорка и още нещо в картинката,нещо голямо,за което ние не знаем. Стоил замълча и продължи да гледа през прозореца.
-Самуил! - рязко вдигам поглед към стълбището. Горе на пост ,пред вратата на Елена е Йован. Баща ми му вярваше ,аз също,но като става дума за Елена и бебето,трябва да сме бдителни с всеки един във Вилата. Имаме сключен договор с Аркуса. Рискува името си за нас и ще го изпълним. Изваждам ножа и за секунди вземам всички стъпала до вторият етаж. Стоил е зад мен и тежко диша. -Самуил! - отново извика Елена. Йован не е пред вратата и сега вече съм ядосан. Толкова бързо не съм стигал до вратата ѝ,както и да я отворя със замах. Тя бълнува,а Йован се е надвесил над нея,сякаш всеки момент ще ѝ изтръгне гърлото.
-Одступити!(Отдалечи се!) - Йован ме погледна с присвити очи. -Ако се не одмъкнеш од нье ни на секунд….(Ако до една секунда не се отдръпнеш от нея…)- Стоил не изчака да се изкажа ,пристъпи към Йован и така грубо го отблъсна,че залитна и падна по дупе. Йован реагира на мига. Извади “Глок” и го насочи към главата на Стоил. -Меек! (Кротко! )- вдигам ръка за да му покажа да свали проклетото оръжие и да не предизвиква гнева на Стоил. Той много добре знае в какъв се превръща братовчед ми. Не един път го е виждал и сега се чудя какви ги върши.
-Орлин! - Елена се разбужда и като видя пистолета и изпищя. Мамка му. Излишно я стресираме,а би трябвало да я пазим. - Какво става? - взе одеялото за да се прикрие и погледна към Стоил ,след това към Йован. Елена не ги познава. Изрично ѝ казахме да не говори с никого от тях.
-Joвane,излази из собе! (Йован ,излез от стаята! )- продължава да се заканва на Стоил и както предполагах търпението му приключи. С един замах удари ръката му и пистолета прелетя в моя посока. Един ,втори,трети ,четвърти ,пети удар по лицето и Стоил спря,а Елена скочи от леглото и започна да пищи. Добре,че всеки е научен да си стои на пост. Досега всички щяха да дойдат, въоръжени в нейната стая и още повече щяхме да я стресираме. Без това откакто замина Самуил ,тя не е на себе си.
-Иди доле!(Отивай долу!)- изръмжа Стоил. Изправи го и замаян от ударите се блъсна в касата на вратата. Йован не протестира ,по простата причина,че вече е ядосал до крайност братовчед ми. Елена погледна към Стоил след това към мен,поглед,от който разбирам,че чака да ѝ обясним. Няма какво да ѝ обяснявам,нашето задължение е да я пазим,не да говорим. Излизам от стаята ѝ,Стоил прави същото,но чувам стъпките ѝ зад нас.
-Къде е Самуил? - след като се опита да убие бебето,по-добре ние да сме ѝ компания,отколкото Самуил. Сега,той се бори,както със себе си,така и с всичко ,което го заобикаля. Лошото е,че никой не го разбира, така както аз го разбирам. Моето семейство също беше убито,само братовчед ми е жив и то ,защото бяхме заедно,когато това се случи. Делата на баща ми касаят и мен. Аз също търся отмъщение,но го правя кротко,колкото да покажа,че не съм като Самуил. Да не разберат каква ми е целта. Ние се крихме ,под крилото на Самуил. Тогава всеки един си мислеше,че сме мъртви. Преместихме се в България,започнахме нов живот. Наложи ни се да сменим самоличността си. Нито моето ,нито на братовчед ми са истинските ни имена. Имаше ефект,досега. Милошевич погна Русеви,последната от тях е във Вилата. Той знае кой я пази. Ние сме следващите,ако Самуил не реши проблема с него и не го спре.
-Прибери се в стаята. - казвам аз на Елена,която се инати и този неин инат не ѝ помага. Нито пред нас,нито пред Самуил.
-Страх ме е. - като едно момиче на деветнадесет години определено се държи на ниво,но тя не разбира ,че го правим за нейно добро.
-Ние сме варвари ,Елена! Не можем да ти помогнем. Нашето задължение е да те предпазим от всеки един.
-Дори от собствените си хора. -Йован е в кухнята и почиства кръвта от носа си. Като я чу и веднага се обърна към нас.
-Дори и от тях.
-Защо? - рязко спирам и я хващам за лакътя за да я придърпам пред себе си.
-Този…- посочвам с ръка Йован. - …още от пет годишна възраст започва неговото обучение като убиец. Не познава света,както ти го познаваш. -Елена погледна към Йован. - Някои от нас имат съдбата да бъдат такива,каквито не искаме,но трябва. -Елена продължава да се взира в него,виждайки стойката ѝ лека полека да се отпуска. -Не може и не трябва да вярваш на хората,независимо кой е той. Не знаеш какво мислят. Дали за тях си заплаха,или човек,от който имат изгода. Това трябва да знаеш в живота.
-Ти не си такъв….- Елена извърна поглед от Йован и погледна към Стоил,който стои в тъмната част на кухнята и незаинтересовано гледа към наранените си кокалчета. -...Нито той.
-Нищо не знаеш за нас. Ти беше уплашена като видя Стоил да налага Йован. Не си за този свят,Елена и за това е виновен баща ти. Трябваше да те опази,а не да те хвърля на вълците. -Елена изправи груб и с решителен тон попита.
-Баща ми има ли пръст в убийството на семейството на Самуил? - не отгварям,заобикалям я и поглеждам през прозореца,виждайки Давор да влиза в постройката. Никой не знае за скритата стая,където държим нашият малък коз срещу Милошевич. -Кажи ми! - настоява тя.
-Говори със Самуил.
-Той не е тук,затова питам теб. - поглеждам през рамо.
-Не дълбай там,където…
-Има ли пръст в убийството на семейството на Самуил? -Стоил се размърда и знам защо е напрегнат. Не трябва да казваме каквото и да било без присъствието на човека,който лично е засегнат. Така сме научени от деца. Може да сме убийци,но баща ми ни възпитаваше и беше строг в това отношение.
-Всички сме били докоснати от отровата на баща ти. - Елена не реагира,запази хладнокръвие.
-Под всички,визираш целият клан…-сдържам усмивката си.Бързо стигна до извода,че целият клан е бил потърпевш. - баща ти,чичо ти…-Елена замлъкна,доказвайки ни,че се е добрала до твърде много информация. Самуил никога не я е спирал. Можеше да научи за нас много по-рано. -...Гледах снимки…- отново връщам вниманието си навън. Минава полунощ и вече Давор и Михайло остават в постройката. Сега е мое задължение да наблюдавам двора. Колкото да е скрита Вилата,далеч от всички останали на Витоша,очевидно вече знаят къде е. -...знам по какъв начин са убити родителите на Самуил,както и брат му. Убийството им съвпада с деня,в който аз загубих майка си. Кой я уби?
Самуил
-Мръсен кучи син! - хвърлям чашата с уиски към стената и озверял поглеждам към Братислав Огнянович. -Био је уверен да ћемо се договорити.(Убеден беше,че ще сключим сделка.)- Огнянович седна на дивана и отвори куфарчето с документите си.
-Види ово! (Погледни това!) - плъзна един документ по масата и се облегна на дивана,чакайки да го прочета. Вземам го и се зачитам в написаното.
-То не може бити истина!(Не може да е вярно!)- изваждам “Аркуса” и го допирам до главата му. -Да ли се шалиш на мој рачун?(Ти шегуваш ли се с мен?)-с дуло опряно към главата му,Братислав остана спокоен.
-Милошевић још увек поштује договор са вашим братом.(Милошевич, все още спазва сделката с брат ти.) - озъбвам се и грубо натискам цевта до толкова,че да го накарам да опре главата си на облегалката. Огнянович ме погледна и с твърд тон продължи да говори шибани глупости. -Не знате шта се десило после случаја. (Не знаеш какво се е случило след делото.)
-Ништа се није десило. Мој брат се никада неће договорити са овом животињом.(Нищо не се е случило. Брат ми никога няма да сключи сделка с това животно.) -ръмжа аз и все още го държа на място.
-Зар се ниси запитао зашто си још жив?(Не си ли се запитал,защо още си жив.)- при такива хора като Милошевич ,всеки ден очаквах да бъда следващият в списъка. Аз го вкарах в затвора за известно време,аз го насъсках срещу своите хора,знаех,че има цена за това, но не съм си мислил,че Сотир ще направи такова нещо. Ако е вярно това,което пише,кой тогава е убил Сотир и родителите ми. Всички следи водят към Милошевич. Какво се случва,мамка му?
-Одакле ти то?(Откъде го имаш?) - Огнянович продължава да ме гледа и напълно запазва хладнокръвие. Той знае на какво съм способен. Мога всеки момент да му пръсна мозъка и никой няма да разбере,че съм аз.
-Добио сам га поштом пре неколико дана. У писму се каже да само ви можете сазнати да ли је документ оригиналан.(Преди няколко дена го получих по пощата. В писмото пише,че само ти може да разбереш дали документа е истински.)- изскърцвам със зъби и бегло поглеждам към документа на масата. Като го прочетох и в първият момент не забелязах печата долу в дясно. Печата ,който използваше в ресторанта. Отпускам ръката ,с която държа “Аркуса” и с две ръце се подпирам на масата,виждайки и шибаният му подпис. -Стварно је, зар не?(Истински е ,нали?) - и да се опитам да го излъжа,той вече разгада изражението ми. Не съм шокиран,а бесен от постъпката на Сотир. Още тогава му казах да не се намесва,да стои настрана от хората на Милошевич,дори и от самият него. Сключил е сделка с дявола. В този документ изписват имената им ,датата,на която са сключили сделката,дългият подпис на Милошевич ,печата на брат ми и неговият подпис.Няма как да сбъркам интересният начин,по който пише “р”. Трябва да е с права линия,но той я прави вълнообразна.
-Врати ме у затвор!(Върни ме в затвора! )-
- Не могу! ( Не мога! ) - в единият момент се взирам в документа,а в другият го стискам за ризата и го изправям за да ме погледне в очите.
-Закажите нови састанак. Овај документ мења околности. Шифра нас је довела до затвореног бара, ништа више. Милошевић нешто крије. Да ли разумеш?(Направи нова среща. Този документ променя обстоятелствата. Шифърът ни доведе до затворен бар,нищо повече. Милошевич крие нещо. Разбра ли?)- Братислав се взира в потъмнелите ми синьо-сиви очи и не реагира по никакъв начин. Неговите зелени очи са спокойни,стойката му също,ръцете са отпуснати до тялото. Виждам себе си в него. Бях същият. Не губих равновесие,напълно хладнокръвно държание,емоциите ги заключвах,знаех кога да променя всичко това. Огнянович е добър адвокат,макар да е на моите години. Също преуспял и търсен като мен,с малката разлика,че аз избягах от тази среда и се превърнах в човека,който никога не съм си мислил,че ще бъда.
-Неће ми дозволити. Он никог не прихвата. Направите изузетак са вама.(Няма да ми позволят. Той не приема никого. Направи изключение с теб.)
-Урадићу поново.(Ще направи пак.)-Братислав леко поклати глава.
-Неће успети.(Няма да направи.)- още по-силно го стискам за ризата и още повече го приближавам към себе си.
-Позови...и покушај да га убедиш.(Обади се....и се постарай да го убедиш.)- Огнянович се поколеба. -Знаешь да могу да будем убедљив. Не терајте ме да то применим на вас. Реч је о мом брату и ја ћу сваког да поцепам док не сазнам шта се десило.(Знаеш,че мога да бъда убедителен. Не ме карай да го прилагам върху теб. Касае брат ми и ще разкъсам всеки един,докато не разбера какво се е случило.)- Огнянович извади телефона от джоба на скъпият си костюм и без да откъсва очи от моите, заговори с познатият тон. Не един път съм го чувал ,когато води дело. Той е непоклатим и напълно уверен в тезите си,затова го харесвам,но заради убитото ми семейство,ще прекрача собствените си граници.
Братислав мълчи и чака,а аз го пускам и поглеждам към документа,който промени изцяло хода на всичките ми цели. За първи път от години ,се чувствам несигурен и всичката тази информация влияе на преценката ми. От друга страна всички мисли водят към един определен човек,моят коз,който не смятах да използвам в най-скоро време,но ако Милошевич ме предизвика ,ще го предизвикам и аз. Тогава войната ,която водим ,ще се превърне в един малък спомен.
Елена
Знам какво си мислиш за мен.
Знам какво изпитваш към мен.
Знам какво е болка.
Знам разликата между мечти и реалност.
Ти си там,аз съм с теб. Двамата се гледаме,но сме толкова далечни. Дели ни една стая,сякаш ни делят хиляди километри. Опитвам се да стигна ,но ти не ми позволяваш. Омразата ти към мен е по-силна от всичко останало,а моето отмъщение остана в мрака,където и двамата се погубихме.
Знам какво си мислиш за мен.
Знам какво изпитваш към мен.
Знам какво е болка.
Знам разликата между мечти и реалност.
Миналото ни застигна толкова бързо,че едва си поемаме дъх. Дишаме учестено,борим се за въздух,а загубата от най-скъпото разруши бъдещето ни……
-Елена…- избърсвам лицето си и поглеждам през рамо. -Вечерята е готова. -кимам с глава.
-Идвам! -дописвам последното изречение и затварям лаптопа. Все по-тъжни песни пиша. Опитвам се да ги изпея,но твърде бързо се разстройвам и гласът ми поддава. Не се получава,не мога да го направя, постоянно мисля за Самуил. След онзи кошмар,аз все повече го търся. Страх ме е от всичко,дори от Орлин,който всячески ми показва,че няма да ме нарани. Всичко беше толкова реално. Помня всяка една сцена. Помня как взе ножа и го заби под корема , за да убие бебето. Това беше кошмар,заради който се превърнах в едно изплашено момиченце.
Излизам от стаята си и спирам пред стаята на Самуил. Прииска ми се да вляза,да прегърна възглавницата и да заспя с неговият мирис. Никога не съм си мислила ,че ще го кажа,но толкова много ми липсва,че не мога да го опиша с думи. Докосвам бравата и почти веднага отдръпвам ръката си. От няколко дена го няма,а ми се струва цяла вечност. Къде ли е сега? Той не казва къде ходи. Аз съм никоя за да ми сподели. Аз съм жената,която носи детето му,нищо повече. А и защо да се нагнетявам на това? Аз бях тази,която искаше да го нарани. Почти успях,добре,че Стоил реагира твърде бързо. Бях заслепена,бях готова да извърша това ужасно престъпление ,заради човека,който очевидно не познавам добре. От дни се ровя в интернет,от дни чета за делата на цялата колегия. Баща ми е сключвал необмислени сделки. Повечето са с мафиоти,които нямат капка чувство в себе си. Използва ли са го и той им е позволявал. Статия след статия ,аз събирам фактите ,както и предполагаемите суми,които е очаквал да вземе. Всичко това ми се стори отвратително. Аз сделка ли съм? Всички са го използвали,както правеше и с мен. Водеше ме на срещи с мъже много над годините ми за да събирам информация. Толкова ли глупава съм била,че да не видя какви ги върши? Слушах го за всяко нещо,съгласих се на всичко и ме остави в ръцете на Самуил. Даде ми един шифър,от който зависеше живота ми. Пропилях си мечтите.Можеше да ме изпрати някъде,можеше да ми подсигури дом,да помисли за бъдещето ми. Вече не знам какво се е случило с майка ми. Неговата версия е,че е умряла при нещастен случай на пътя,но е голямо съвпадение с убийството на родителите на Самуил и нейната смърт. Разликата е два дена.
-Добре ли си?- подскачам,когато чувам гласът на Стоил. Той не говори и не съм свикнала с неговият глас.
-Да! - със сведена глава,тихо минавам покрай него. Мирише хубаво. Харесва ми смесицата на мъжки шампоан и лек одеколон. -Не! - като видях всички варвари на масата и лошо ми стана. От ден първи ги избягвам. Контактът с тях граничи до нула.
-Няма от какво да се страхуваш. - не усетих кога гърдите му са се залепили за гърба ми. Не съм много сигурна. Кошмарът все още ме преследва.
-Елена,седни! - сбръчквам нос ,когато всичките седмина варвари ме погледнаха. Единият го разпознах. Мисля,че се казваше Йован. Този,който беше в стаята ми. Тежко преглъщам при видът му. Лицето му е подпухнало и има няколко видими синини. Стоил се настанява първи. Решавам да седна до него. Така ще съм далеч от Орлин и другите,защото съм последна в редицата. Храня се бавно и тихо. Не искам да привличам внимание,макар да усещам нечии очи върху себе си.
-Не видим да је трудна.(Не виждам да е бременна.) - не разбирам много сръбски,но знам,че някой от седмината каза нещо за мен. Не вдигам поглед,не искам да знам кой е. -Ако није трудна, зашто је Самјуило чува? Њен отац је јебени криминалац и…(Ако тя не е бременна,защо Самуил я пази. Баща ѝ е шибан престъпник и....)
-Ућути!(Млъкни!)- изръмжа Орлин. За известно време никой не проговори,само се чува тракането на прибори и тежкото им дишане. Имам чувството,че ще стане нещо лошо,ако продължавам да седя на масата,затова изяждам последните три хапки от ориза и вземам чашата с вода за да отпия.
-Задовољан сам договором са Самуилом, али када ћемо да разговарамо о термину да будемо овде и да га играмо као дадиље.(Доволен съм от сделката със Самуил,но кога ще обсъдим срока да бъдем тук и да го играем детегледачи?)- настъпи напрегнато мълчание,чак се притесних. Вече не се чуват приборите,нито тежкото им дишане,сякаш са спрели да дишат. Реших да вдигна поглед и да разбера кой е. Само Йован ме гледа. Всички други се хранят и не му обръщат внимание. -Када ће бити овде?(Кога ще е тук? ) -не мога да издържам повече на този поглед,затова се изправям от мястото си и минавам покрай Стоил и още трима,включително и Йован. Цялата се напрегнах,когато той си позволи да ме стисне за китката. -Где је он?(Къде е той?)
-Ја сам овде!(Тук съм! ) - всяка една глава се обърна към Самуил. Стои до вратата ,държи здраво “Аркуса” в ръката си и се взира в ръката,която ме стиска. Косата и дрехите му са мокри,даже не съм разбрала,че вали дъжд. -Пусти је Јоване!(Пусни я,Йован! )- Йован веднага ме пусна. -Шта вас толико мучи да сте одлучили да је додирнете?(Какво толкова те притеснява,че реши да я докоснеш?)-нямам идея какво го попита,но познавам този тон. Колко пъти съм го чувала. Самуил пристъпи към масата и спря зад Йован. Аз не мърдам,както и всички останали. -Одговор! (Отговори!) - Йован мълчи,а Самуил вдигна ръката си и я постави с Аркуса на масата до чинията му.- У чему смо се договорили?Нико не треба да је дира.(Какво се разбрахме? Никой да не я докосва.) - поглеждам към Орлин,който е изправил глава и здраво стиска ножа върху салфетката.
-Занима ме рок.(Интересува ме срока. )-
-Дакле...временско ограничење…(Така значи…срока…) - не знам какво си говорят,но все още си мисля ,че ще се случи нещо лошо. -Качи се горе! - в първият момент не разбрах,че на мен говори. - Елена! - кимам с глава и бързо изкачвам стъпалата. Преди да вляза в стаята чувам думите.
-Самуил…Не!
Елена
Събуждам се от поредният кошмар. Обляна в пот,аз едва си поемам въздух. Видях баща си и не беше сам. В сенките се криеше Самуил с “Аркуса”. Не говореше,само ни наблюдаваше. Повиках го няколко пъти,но така и не реагира. Баща ми седеше на един стол и спокойно се хранеше. Обстановката не ми беше ясна. Не знам как се озовах там. В единият момент бях навън,а в следващият тъмнината ме обгърна. Винаги ме е било страх точно от това. Да отворя очите си и да видя мрак. Нищо друго.
Поглеждам към новият прозорец,който още на следващият ден беше поставен и спокойна разбирам,че лампата свети. Помолих Самуил да сложи една малка лампа на перваза за да осветява стаята ми. Пердетата ги отказах. Трябва ми светлина,иначе изпадам в паника.
Имам нужда от вода. След кошмара с Орлин,си нося чаша с вода,но сега чашата е празна. Забравила съм да я напълня преди да си легна. Вземам чашата си и ставам от леглото. Пулсът ми се нормализира и страхът лека полека избледнява. Трябва да се справям с кошмарите и страховете си. Вече не съм само аз. Бебето е моят стимул за живот.
Излизам от стаята и се спирам пред вратата на Самуил. Откакто се върна,четвърта поредна вечер, той спи във Вилата. Срещите и комуникацията ни е в пълен срив. Храним се в кухнята и почти не говорим. Интересува се как съм,и ако преценя,че не ми е добре,ще извика доктор. Притеснен за състоянието ми ,само защото съм бременна. Боли ме отношението му към мен,но и знам,че аз самата си го направих. Иска ми се да поговорим за семейството му,за баща ми,за работата му като адвокат ,какво се е случило в миналото и как се стигнало до тук. Не мога да свържа двете нишки,да е адвокат и убиец.
-Самуил! - почуквам на вратата и бавно я отварям. В стаята е тъмно,не мога да видя къде е,но чувам гласът му. Говори много тихо,сякаш шепти.
-Нямаш друг избор,освен да чакаш. -Неговата стая е по-голяма от моята,има друга врата,за която нямам никаква представа на къде води. Не съм тук да разглеждам,по-скоро се боря да оправя взаимоотношенията си с него. -Бъди търпелива и не прави глупости. Разбра ли? - подът изскърца под крака ми,докато се приближавах и Самуил се обърна. Стои до отвореният гардероб и държи в едната ръка телефона,в другата до колкото се вижда някаква дреха. Къде ще ходи по това време? Само да не заминава,защото вече взе да ми писва от тази самота. Искам да е до мен,да усещам аромата му и целувките му.Жадна съм за него. Може да съм мазохист,но това е самата истина. -Ще се чуем пак! -Самуил затвори. -Защо не спиш?
-Не ми се спи. - няма смисъл да му казвам,че съм сънувала поредният кошмар и без това не го интересува. -Коя беше?-Самуил ме заобиколи и светна лампата на нощното шкафче. Гол е до кръста и от светлината се вижда ,че е изпотен. Отново е тренирал. Напоследък вечерите това прави и някой път ме буди душа от банята. -Самуил!
-Елена,спри!
-Имам право да знам. - Самуил въздъхна и без да му пука от настоятелният ми тон,излиза от стаята и тръгва към банята. Следвам го като най-голямата глупачка. Искам да знам коя е тя. Дали чука друга жена.-Кажи ми! - Самуил сваля долницата по краката си и като жена,която неописуемо много го желае,гледката на голото му дупе ме разгорещи.
-Ще се присъединиш ли? -зърната ми настръхнаха от предложението му,но все още искам да разбера за жената. Човърка ме и като една песимистка ,аз мисля най-лошото. Ходи при нея ,защото ненавижда мисълта да прави секс с мен.
-Зависи. - Самуил влезе в душ кабината и се завъртя с лице към мен. Освен полу еректиралият пенис,не мога да не забележа съвсем незабележимата усмивка и погледът,който кара кожата ми да настръхне. Цялата потрепервам и това не му убягва. Той знае как ми действа и е самоуверен във всяко едно нещо,което прави.
-От какво? - пуска душа и веднага водата намокря косата му. Затаявам дъх от начина,по който кичурите коса залепват за челото му. Самуил е пленителен мъж. Има хубаво и стегнато тяло,за което се грижи, макар да го обгръщат само проблеми и ежедневието му да не го позволява,но аз най-много обожавам очите му. За първи път се сблъсквам със синьо-сиви очи. Синьото преоблада повече,но и няма как да не видиш на светлината преливащото сиво,което обгръща зеницата. Невероятни.
-От това дали имаш друга жена.
-Ела тук! - поклащам глава. -Елена!
-Има ли друга жена? - толкова настоятелна никога не съм била.
-Ела и ще ти кажа дали има. - ако отида няма да издържа да дочакам отговорът му.
-Твърде рисковано. - Самуил се засмя. Приятен и искрен смях,който неочаквано изпълни една празнина дълбоко в мен.
-Аз ли съм този риск? - или не осъзнава,че всяка една жена може да привлече само с погледът си,или си играе с мен. Оставам чашата в коридора и прекрачвам прага на банята. Затварям вратата и изхлузвам сатенената си нощница през глава. Не откъсвам очи от неговите,докато свалям прашките по краката си. Самуил не мърда,просто ме наблюдава.
-Не подозираш колко много ми влияеш. - присъединявам се към него и веднага се пресегна да затвори вратата. Вече сме само аз и той. Голи и очевидно възбудени,щом пенисът му докосва корема ми.
-Мокра ли си? - не му отговарям. Гледам го в очите и чакам. Колкото и да искам да му се нахвърля,трябва да не прекрачвам границите си. Вече не съм онази Елена от преди месеци. Внимавам как говоря,внимавам как се държа,внимавам какво правя и пиша. Самуил чете песните ми. -Какво стана? -прокара ръката си през косата ми. -Мислиш за другата ли? - тази крива усмивка ми се иска да я изтръгна. Дразни ме и чака да реагирам,но ще го разочаровам. Просто ще си трая. -Искаш ли да разбереш как я целувам? - устните му се залепят за моите и самообладанието ми се пропуква. Жадувах да ги усетя.
-Твърде безчувствено. -включвам се в играта му. Самуил прокара и другата си ръка през косата ми и толкова рязко ме залепи за стената на душ кабината,че изскимтявам. Целувката е бърза,настоятелна и гореща. Имам чувството,че никога не ме е целувал така. Чак краката ми потрепериха и трябваше да го прегърна за да се задържа. Езикът му се върти около моят и взех да се задъхвам. Не знам как успява,не знам и какво прави,но това да не искам да се отделя от него е новост и за мен. Мога до сутринта да съм под душа и да отговарям на целувките му. -Самуил! - пъшкам името му,когато устните му попадат по врата ми.
-Безчувствено,нали? - дразни ме той.
-Да! - притисна ме с мокрото си тяло и ме накара да го погледна в очите.
-Защо си тук?
-Защото искам. - плъзвам ръцете си по гърба му. - Сексът нищо няма да промени,но имам нужда от теб. - Самуил шумно издишва пред устните ми и ме повдига за да обхвана кръста му с краката си. Държи ме за дупето с едната ръка,а с другата отмества косата ми от лицето. Този път аз го целувам и влагам всичките си чувства,които изпитвам. -Моля те,влез в мен! -струята блъска срещу лицата ни,когато се премести и провери дали съм възбудена. Мокра съм. Още като наблюдавах голото му тяло и усетих влагата. Самуил се увери,че може да влезе и като го направи,аз го стиснах за раменете и силно простенах. Пенисът му се плъзга между стените ми,усещайки дългоочакваното триене,за което мислих тези дни. Хубаво е. Даже е прекалено хубаво. Да сме сляти по този начин е като поет въздух. -Не спирай! - отново ме залепи за стената на душ кабината и както беше бавен,така и забърза темпо. Стенанията ми се превръщат в тихи викове,а Самуил държи с една ръка косата и гледа право в очите ми. Винаги съм си мислила,когато гледаш някого в очите,докато правите секс,означава,че изпитваш силни чувства,бих казала и любов. В нашият случай със Самуил мога да кажа,че е по-скоро един вид игра. Той определя правилата и очаква да ги спазвам. Някой път е доволен,друг път не.
-Харесвали ти? - пусна ме да стъпя и високо вдигна крака ми,влизайки отново в мен.
-Да! -Самуил изръмжа в бузата на лицето ми и тласна няколко пъти,карайки ме да отметна глава назад.
-Така искам яростно да блъскам в теб. Да изтръпне пенисът ми от ударите. - Не влиза до край. Страх го е ,заради бебето.-Да те чуя да пищиш и да ми казваш още. -стиска кракът ми и излезе от мен. Неочаквано устата му пое настръхналото зърно,след малко последва и другото. Пъшкам и се опитвам да се извия в тази поза. -
-Да! - заравям ръцете си в мократа му коса и силно я дърпам. Не знам дали е от бременността,но сега зърната ми са чувствителни и като ги смуче, усещам как ток ме удря по цялото тяло. Самуил пусна крака ми и ме завъртя с гръб към себе си. Отметна косата ми на едното рамо,стисна гърдата ми и отново се плъзна в мен. Издавам дупето си към него и така гърбът ми се извива.
-Искам да те гледам. - това са неговите правила и аз съм готова да ги спазвам. Поглеждам го и леко отварям уста,докато той се движи по начин,който иска да ме докара до оргазъм. -Така хубаво стенеш. - Самуил ръмжи и премества ръката си от гърдите към устата ми. -Скимти,Елена! - със пръстите в устата ми,само мога да изпълнявам. Скимтя при всяко триене,при всяко негово пъшкане,както и при всяко заиграване на зърното ми. В момента там е моята G-точка и мисля,че и той го усеща.
-Самуил! - не знам как се получи така,че аз след секунди се разтрисам цялата от оргазма си. Захапвам пръстите му и забелвам очи от екстаз. През това време Самуил не спира да докосва зърната ми и да се движи.
-Красива си,Елена! Толкова красива. - зарови лицето си в косата ми и след още няколко тласъка ,той свършва в мен. Продължително изпъшка и силно стисна дупето ми. След малко излезе от мен,обърна ме и силно ме притисна към себе си. Прегръщам го през врата и наблюдавам очите му. Заради това проклето сиво,аз омеквам и правя неща,за които не мисля.
-И все пак има ли друга? - Самуил ме стисна за гърлото и ме целуна.
-Не! - изненадах се,не очаквах да ми отговори.
-Може ли да спя при теб? -Самуил ме пусна и едва не изплаках от липсата на ръцете му.
-Имам работа.
-В 04:00 часа? -нямам представа от колко време сме в банята,просто предполагам.
-Да! - отвори вратата на душ кабината и взе една кърпа за да я увие около кръста си. Твърде хубаво беше за да е истина. Старият Самуил се завърна или може би ,никога не е изчезвал. Вземам си по-дълъг душ от обикновено. Не съжалявам за това,което направих,но пък бързо се поддадох и то само заради погледът,голотата му и очите. Твърде много време се задържах тук,затова вземам една от кърпите ,закачени до душ кабината и се увивам в нея. Сега ме тормози друго. Каква работа има Самуил по това време? Любопитството ще ми изиграе лоша шега. Нищо от това не е в моя полза. Самуил не обича да го следя,да задавам въпроси и да влизам в пространството му. И все пак не ми дава мира.
Обличам се по най-бързият начин. Един клин и една тениска са достатъчни. Косата ми е мокра,но ще я прибера на опашка. Излизам от стаята и почуквам на вратата на Самуил. Няма отговор. Отварям я и огледах всеки ъгъл. Не е тук. Може да е в онази стая,за която не знам на къде води. Пробвам да я отворя,заключена. Излизам от стаята му и бавно слизам по стълбите. Всички спят. Имат час ,в който никой не е дежурен,обаче Самуил е буден по това време. Явно той ги замества.
Стъпвам на пръсти,минавайки през Йован,който лежи на дивана и тихо похърква.Самуил не го уби,но го наказа като отряза два от пръстите му. Само като си помисля за това и ми се догади. Добре,че не бях свидетел на тази сцена. Щях да сънувам и такъв тип кошмари.
Щом Самуил не е и долу,значи е в постройката. Много бавно отварям входната врата. Изплашена при поскърцването ,аз замръзвам на място. Слава богу ,Йован не се събуди. Притичвам към постройката,поглеждайки през рамо да не би някой да ме следи. Само лампата на прозореца ми свети,в другите стаи е мрак. Отварям вратата и тук ме посреща тъмнина. Няма къде другаде да е Самуил. Правя една крачка,правя втора и чувам тихи гласове. По едно време си мислих,че доктора живее в постройката,но тук няма стаи. По-скоро е като склад. Има диван,хладилник и телевизор и няколко етажерки с инструменти,нищо друго. Не знам как един човек може да остане тук. Не го вярвам. Повече вярвам,че наблизо има друга Вила и от там той идва.
Продължавам да пристъпвам напред,виждайки форма на лампа. Веднага напипвам копчето и след малко ме озари светлина. Няма никого,но пък гласовете ги чувам. Колкото повече се приближавам, толкова повече разбирам,че единият глас е на Самуил. Не виждам врата. Как е влязъл там? Опипвам стената,сякаш някаква тайна врата ще се отвори и гласът му се вдигна с една октава. При всяко докосване на стената,усещам нещо различно. Има някаква издутина,която несъотвества със стената. Пошегувах се за тайната врата,а се оказва,че наистина има. Натискам малко по-силно и за мое изненада вратата се помръдна. Гласовете спряха и с това ,аз вече прекрачих границата. Знам какво ме очаква.Кой знае в какъв ще се превърне за части от секундата,когато разбере,че съм аз.
Самуил ме вижда,но не казва нищо. Не е сам. Има жена с дълга руса коса до кръста,седнала пред старо бюро ,с гръб към мен. Не мога да видя лицето ѝ,но мога да чуя гласът ѝ.
-Здравей,Елена! От кога чакам да се срещнем. - кръвта се оттича от лицето ми,когато осъзнавам коя е тя.
-Елена,добре ли си? - Самуил се приближа,а аз само трескаво поклащам глава.
-Какво прави тя тук? -Самуил е изненадан от въпросът ми.
-Познаваш ли я?
-Да! - жената се засмива. Зловещ смях,заради който едва не изпадам в паника.
-Познаваш дъщерята на Милошевич?
-Не е тази,за която се представя. - Самуил първо погледна нея,след това и мен.
-Как така?-Той чака да му отговоря,а аз изкрещях,когато я видях да скача от стола.
-Самуил,внимавай! - толкова бързо се случи,че не разбрах кога пръски кръв попадат върху лицето ми и крещя с пълно гърло.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.