Елена
Срещите с баща ми протичаха по един начин. Докато сключва сделка,аз подслушвам разговорите на останалите около нас. Той ги наричаше “наблюдатели”. Кой ще предположи,че точно тези хора разкриват повече информация,отколкото онези,с които сключва сделки. Като едно дете на петнадесет години,аз мечтаех да пея. Съгласих се на уреден брак за да реализирам мечтата си. Наивна и незряла постъпка. Следвах заповедите на баща ми и никога не съм влагала усилия да помисля защо трябва да го придружавам. Да,бях с красиви маркови рокли,с бижута по-скъпи от обичайните и двадесет и четири каратова усмивка от щастие. И всички тези материални неща бледнеят от това да бъда наистина щастлива. Да има на кой да се опра в най-трудните ми моменти. Да кажа на някого,че го обичам и той да отвърне със същото.
Сега за колко кратко време,мечтата ми се промени. И вече да пея не ми е приоритет. Макар всичките ужасни дни, лошото държание,изолацията,с която ме наказва,аз си го заслужавам. Отмъщението замъгли ясните знаци за баща ми,за бъдещето ми,за това как едно бебе се появи. От омраза. Исках да го убия,за да го нараня. Господи. Ако имаше вариант да върна времето назад,няма да се опитам да предотвратя убийството на баща си,а опита да убия бебето. Аз постъпих по същият начин,както постъпи баща ми. Не помислих за бебето,както не помисли баща ми за мен. Цялата тази власт и пари се стовариха върху мен. Защо да отмъщавам за човек,който не помисли за мен? За моето щастие,за моето бъдеще. Предаде ме на човек,който не знаеше какво да прави с мен. Остави ме жива заради един шифър. И нито един път не го попитах защо му е този шифър. Не се интересувах от живота му. От него като цяло.
След всички тези мисли,аз не мога да отрека очевидното. Искам да оправя взаимоотношенията си със Самуил. Да разбере,че имам чувства. Не го мразя. Не го ненавиждам. Осъзнавам,че е много повече отколкото показвам. Осъзнавам,че точно това трябва да поправя.
До преди минути имах хиляди възможности за да го направя,но моето любопитство уби ентусиазма,с който започна деня.
Сега съм толкова ужасена,че не мога да успокоя ритъма на сърцето си. Блъска между гърдите ми и търся опора за да не припадна.
-Самуил! - шептя името му и гледам как кръвта се стича от ухото,надолу по врата и се скрива под ризата. Прегръщам го и колкото сили имам, го избутвам от обсега на Мира. Жената,която беше на една от срещите с баща ми. Твърде високомерна и взискателна. Искаше повече пари за да си свърши работата. Спорът,който продължи повече от половин час,доведе до заплахи. Ако баща ми не плати сумата,за която е дошла,тя ще ме убие. Повярвах на всяка нейна дума. Нито един път тя не излъга. И все пак,след всичките приказки,имаше последствия. След няколко дена се опитаха да ме убият. Една кола буквално връхлетя към мен. В последният момент реагирах и се спасих. Тя е готова на всичко. Дори да направи и невъзможното. Като сега.
Самуил се блъсна в стената и веднага заставам като преграда пред тази убийца.
-Баща ти беше подлец. - вече не се трогвам от думите на хората. Ясно стана,че е създал толкова много врагове,че ми трябва цял дневник за да напиша всичките. -Заслужава смъртта си. - целта ѝ е да ме изкара извън нерви,но вече не съм онази Елена,която скачаше от най-малкото. Сега печеля време.
-Пусни ножа! - казвам аз,правейки две крачки назад за да съм по- близо до Самуил.
-Дошла си за мен. Остави я да си тръгне. - Мира се засмя и сега тя направи две крачки към нас. Не мога да откъсна очи от ножа в ръката ѝ. Нямам идея как го е скрила,но и не се съмнявам на това,което е научена. Тя е професионалист. Млада жена,на около тридесет и пет години. С лъскава руса коса. Може и да е перука. И нежни черти,които успешно залъгват всички ни. Само с красотата си замаскира себе си.
Погълната от мисли, Мира се възползва и замахна към нас. Самуил се приближи и посрещна острието. Пищя,когато той отвърна и удара по лицето на Мира я събори на земята. В първият момент изглежда така,сякаш е изпаднала в безсъзнание,но Самуил я усети. Отдръпна се в точният момент и я хвана за косата.
Колкото и да съм шокирана да го видя как я подхвърля и да я удря по лицето, тя не е обикновена жена,а едно чудовище. И ако той не я спре,няма кой друг да го направи.
Самуил я ритна с крак в корема и така Мира изпусна ножа. Тъкмо да го вземе,той извади пистолета,притисна главата ѝ с ръка и с дулото допря брадичката ѝ. Толкова високо повдигна главата ѝ,че със сигурност изпитва болка.
-Не ти стиска да ме убиеш. - Самуил е приклекнал и я гледа в очите.
-Кой ти плати? - Мира облиза долната си устна,там където е напоено с кръв.
-Твърде лесно ще бъде,ако ти кажа. За всичко си има цена. - зад себе си усещам нечие присъствие и много бавно се обръщам. Вече не знам какво да очаквам. Слава богу не е някой професионален убиец,а Орлин. Придърпа ме към себе си и ме прегърна като човек,на когото му е наредено да ме пази. Стоил също е тук. Даже си позволи да влезе в тайната стая и да се приближи максимално към Самуил.
-Каква е твоята? - попита Самуил с равен и спокоен тон.
-Елена! - закривам устата си с ръка,не можейки да повярвам какво чух.
-Никога няма да позволя да я докоснеш. - Самуил хвана ръцете ѝ и я вдигна от земята. Сега Стоил държи ръцете ѝ над главата,докато Самуил застава до нея с пистолета опрян към слепоочието ѝ. Така тя може спокойно да ме вижда. И точно това прави. Впива празен поглед в мен.
-Те ще дойдат за нея.
-Кои? Сърбите? - попитах аз с лек намек на страх в гласа си.
-Те обичат да играят с такива като нея. Крехки и беззащитни. Тонислав беше глупак,щом си мислеше,че дъщеря му ще спази правилата. Той сбърка,но ти предписа смъртната си присъда.
-Какво имаш на предвид? - Стоил изръмжа и затегна хватката.
-Не трябваше да казваш за шифъра. -Самуил се напрегна. - Местоположението беше предназначено не за Карамазов,а за Сърбите.
-Но,татко каза…
-Знаеш ли коя съм? - може да знам,че е професионален убиец,но нямам представа коя всъщност е тя. Поклащам глава в отговор. - Ето защо,Тонислав ти нямаше доверие. Затова те остави на Самуил. Не се опита да слушаш за детайли в разговорите. Ти беше на тези срещи. Той те подготвяше.
-Аз бях дете. - извиках аз. Цялата треперя от нерви.
-Дете,което крие имената на всички замесени в убийствата на клановете “Иванович” и “Шарич”.- Мира издаде напред глава и с лека усмивка продължи. -Както и имената на хората,които убиха Карамазови. -Всички поглеждат към мен,включително и Самуил. Мигновенен страх пролази по всяка клетка в тялото ми. - Сърбите искат главата ти за да не ги издадеш.
-Аз…аз ..Самуил, тя лъже.
-Баща ти има скрит сейф в една от банките. -опирам гърба си на стената и поставям ръката си на сърцето.
-Коя си ти? - всички мълчат,сякаш сме само двете в стаята.
-Аз съм незаконната наследница. Тази,която използват за да им върша мръсната работа. Оставих се да ме хванат за да се срещна с теб. Самуил не е моята цел,а ти.
-Какво искаш от мен? -опитвам се да избягвам погледа на Самуил,но не мога. От известно време се взира в мен и това ме притеснява.
-Кажи ми къде е сейфа! -отвръщам на погледа на Самуил и с тих глас отговарям.
-Не знам! Баща ми така и не каза.
-Лъжеш! - извика тя.
-Кротко!- Стоил натисна с лакът гърлото ѝ.
-Направи нещата по-лесни и ми кажи къде е сейфа. -не мога повече да издържам. Имам чувството,че всички ме притискат и ще се задуша. Излизам от стаята и я чувам да крещи. - Скоро ще са тук! Ще те убият! -пристъпвам по коридора с наведена глава. -Елена! Елена! -вдишвам от нощният въздух,докато чакам Самуил да се появи. Знам,че ще ме последва.
-Кои е убил семейството ми?
-Колкото ти знаеш кой е убил майка ми,толкова и аз знам кой е убил семейството ти. - вървя към Вилата и ме посрещат неговите варвари.
-Елена! - Самуил ме стисна за ръката и ме обърна към себе си. -Какво знаеш?
-Знам,че има сейф,но къде,не мога да кажа. В последният месец,той криеше от мен. -Самуил се приближи и докосна устните си с моите.
-Кажи ми истината! - за първи път се гледаме толкова продължително в очите.
-Истината умря заедно с баща ми.
Елена
-Елена! - отдалеч чувам гласът на Самуил. - Тръгваме! - усещам да ме повдигат от леглото и веднага разбирам,че е той. Никога няма да сбъркам аромата му. Сетивна мъжественост,богата на свежи нюанси на природата. -Вземи чантата. -бавно отварям очи.
-Чакай! - Самуил излиза от стаята и върви по коридора.
-Тихо! - шепти той,когато слиза по стъпалата. Сгушвам се в него и отново затварям очи. Нямам идея къде ме води,но от известно време насам,аз усещам защита и покой. След малко сме навън и не смея да отворя очите си. В неговите ръце съм и няма нищо по-важно и сигурно от това. - Бързо! - чува се отваряне на врати и скоро Самуил ме оставя на седалката. Уплашена поглеждам около себе си,мислейки най-лошото. Ще нареди на Стоил и Орлин да ме отведат надалеч и той ще остане тук.
-Самуил! - очите ми се пълнят със сълзи от страх.
-Не пали двигателя. Тръгни на свободна за да не ни чуят. - нареди на Орлин и седна до мен. Облекчението,което изпитах не може да се опише с думи. -Преоблечи се. Чака ни дълъг път. -подаде ми една черна тениска,вълнена жилетка и тъмен клин. Кръвта,която се стичаше от него е почистена,но мога да видя прорезната рана малко над ухото. Има малка марля и две лепенки,които да я задържат. Не искам да знам дали има подобна рана и на гърдите.
-Къде отиваме? - върху потника,с който спах,нахлузвам тениската. Не мога да си позволя да се разсъбличам пред Стоил и Орлин. Не получавам отговор и го притискам. -Самуил! - погледна ме за секунда и пак върна вниманието си навън. Мракът ще ни замаскира за момента,но да видим до кога ще е това.
-На безопасно място. - Орлин потегли както му беше заръчано.
-Тук вече не е безопасно ли? -не знам какво се случва,но това мълчание предвещава лоши новини. Дали е от бременността или не, тази вечер си легнах малко след срещата с Мира. Бях тотално изтощена. Толкова непробудно не съм спала от месеци.
-Мира е избягала. - шокът е изписан на лицето ми. Буквално го гледам с отворена уста.
-Как? - оглеждам се наоколо,сякаш всеки момент ще изскочи.
-Грешката ни беше там,че позволих да я чуят. Йован е отишъл при нея,под предтекст да ѝ занесе храна. Мира само това е чакала. Убила го е и е избягала. - правя гримаса на отвращение. - Нямам представа къде се е скрила. В радиус от двадесет километра е само гора. Не мога да рискувам. - отдалечаваме се от Вилата и мрака,който ни съпровожда накара възела в гърлото ми да се затегне. Мира е някъде тук. Чака подходящ момент да се покаже.
Поглеждам през прозореца и вече сме на подходящо разстояние за да запали двигателя и да включи фаровете. Орлин подаде газ и първото нещо,което правя е да се приближа към Самуил. Неговият аромат,неговите ръце са моето успокоение. Подпирам главата си на рамото му и свеждам поглед към ръката,която бавно се свива в юмрук. Пистолетът се откроява при всяко отпускане и свиване.
-Мамка му! -извика Орлин и направи рязък завой,от който аз едва не се удрям във вратата. Самуил бързо реагира и предотврати това.
-Не спирай!- крещи Самуил.
-Тя е отзад.
-Казах да не спираш. Ще посегне на Елена и няма да си го простя. - след такива думи не знам какво да си мисля. Едва ли се интересува от мен самата. Бебето е ключа. Той го иска и ще направи всичко възможно да ме опази за да не го убият. Самуил тежко издиша и за мое учудване повдигна главата ми за да го погледна. - Всичко ще е наред. Няма да позволя да те наранят. - инстинктивно поставям ръката си върху корема. Все още е рано да усещам бебето,но в такъв момент ми се иска да разбера какво е чувството. Кимам с глава и поглеждам към очите му. Твърде е тъмно за да видя познатите сиво-сини очи,но пак мога да се насладя на това как се впиват в моите. Сякаш така се допълваме.
-Щом си до мен,друго не искам. - Самуил отново издиша и колкото да не е свикнал, някой да го прегръща,аз го правя с най- голямо удоволствие. Като жена,която беше в изолация и всеки ден в опасност,имам нужда от него. Едва издържах сама. Депресирах се. -Моля те! Не ми го причинявай отново. - затварям очи и само от топлината,която излъчва, аз се унасям в дълбок сън.
….............................................................
Събуждам се сама в колата,завита с плетената жилетка. Не знам дали не си въобразявам,но не далеч от мен, се чува морският бриз. Обичам морето,но нямам възможността да го посещавам. Като мама беше жива и всичко беше прекрасно,посетихме Созопол. Все още помня красотата на града,тесните калдаръмени улици и интересната, амблематична забележителност “Южна крепостна стена и кула”. Всяка вечер седяхме там,щастливи заедно. Наслаждавайки се на светлините и спокойствието на града,този спомен ще остане завинаги в сърцето ми.
Слизам от колата и търся Самуил. Нямам представа къде сме. Колата е паркирана пред две големи вериги магазини,разположени един до друг. Има движение,магазините са отворени,предполагам те са вътре. Но пък не очаквах да ме оставят сама. Нещо има,но не мога да разбера какво.
Вземам жилетката и затварям вратата. Не знам какво да правя. Дали да ги изчакам или да тръгна към един от магазините. Обличам жилетката и с кръстосани ръце,аз решавам да проверя. Вятърът брули към лицето ми,докато изчаквам два джипа да минат. Единият намали за да ми даде път. Не мога да видя добре шофьора,затова притичвам за да се скрия. Съмнителни са и взех да мисля най-лошото.
Влизам в магазина и забавям крачка. Липсва касиера и хората чакат. Минавам покрай тях и се замислям,че нямам никакви пари,а съм гладна. Търся нещо подходящо и след малко се натъквам на моят ужас. Мира. Заковавам се на място,виждайки познатата ѝ усмивка. Как ни е открила?
Обръщам посоката и колкото сили имам,бягам към изхода. Тъкмо да изляза от магазина и зървам Самуил. Той е с гръб към мен и говори с някого.
-Самуил! - извиках аз. Не се обръща,имам чувството,че не мърда. Правя две крачки и тялото му залитна в едната посока и след секунда се сгромоляса на земята. Пищя и се взирам в човека,с който разговаряше. Това е един от варварите във Вилата.
Завъртам се и се блъскам в някого. В Мира.
-Къде е сейфа? -вдигна ръката си и показа острието.
-Самуил! Самуил! -толкова ужасена не съм била от съня с Орлин.
-Успокой се! Тук съм! -рязко отварям очи. Господи. Той е тук.
-Самуил! - скачам върху него и го обсипвам с целувки.
-Чакай! - не мога да спра. Толкова беше реално. - Елена,спри! - отдръпвам се и го поглеждам в очите.
-Ти умря.
-Какво? - оглеждам стаята,в която сме. Изглежда като същите стаи, където често с баща ми пренощувахме.
-Умря пред очите ми. - Самуил се намръщи. Колкото да е недоволен от чутото,аз съм щастлива и правя нещо,което не съм правила от доста време. Целувам го. Обгръщам с ръце бузите на лицето му и плъзвам езика си между устните му.
-Елена! - отдръпна се за кратко и така превзе устата ми,че ме подтикна да го обкрача и да седна в скута му. Прокарвам пръстите си през косата му и хленча от езика,който е в непрестанна борба с моя. Дърпам кичурите и правя интензивни движения с дупето си. Самуил съска и нетърпеливо ни обръща. Сега е над мен с видима ерекция през панталона и поглед,заради който леко се повдигам, изхлузвам едновременно тениската и потника през главата си.
Само като видя настръхналите ми зърна и веднага пое едното в устата си. Дърпайки го с настървеност,аз пъшкам и се извивам към него. Докато продължава да навлажнява зърната,сваля късите ми панталонки и вкарва два пръста във вагината. Пищя и отново се извивам.
-Моля те! Влез в мен. - грабвам ризата му и с треперещи ръце откопчавам копчетата. В първият момент се стъписвам,когато виждам марлята над гърдите му,но за да не прекъсвам такъв момент като този,аз успявам да сваля ризата с негова помощ. Самуил мълчи, позволява ми да откопчая панталона и да сваля ципа. Вдигам поглед към лицето му и обхващам пениса му с ръка. Той е толкова готов,колкото и аз.
Самуил разбра какво искам да направя и изважда пръстите си ,за да ми даде достъп да насоча пениса му. Главичката приятно ме разтяга,карайки ме здраво да стисна чаршафите. Изпъвам врата си при дълбокия тласък,с който ме изпълни.
-О-о…Самуил! - отпусна се върху мен,но не до толкова,че да притисне корема ми. Отне му секунди да се намести, да пусне косата ми,да прокара ръцете си през нея и да повтори същият тласък от преди малко. Стена и качвам петите си върху голото му дупе. Хубаво е и точно от това имах нужда. Да слеем телата си и да изпитаме блаженство.
-Точно така! - Самуил изсъска и застана на колене. Тласък след тласък,аз не спирам да се извивам,да пъшкам и да го викам. -Гледай! - повдигна главата ми и я задържа с ръка за да виждам с каква лекота пенисът му влиза и излиза. Забива се целият и се отдръпва целият.
-Искам…искам…- Самуил спря и рязко дръпна назад главата ми.
-Какво? - за да ме подразни започна с пръст да търка клитора. Леко разтварям устни и Самуил се възползва да вкара същият пръст,който беше върху клитора в устата ми. Загризвам пръста му,когато с главичката търка снопчето. Трудно ми е да говоря,затова кимам с глава за да му покажа,че ми харесва.
-Бо-же! - забелвам очи и посрещам оргазма си. Връхлита ме като гръм от ясно небе. Силно. Трескаво. Побъркващо. Дълго чакано.
-Да! - Самуил легна до мен и ме придърпа върху себе си. Краката ми още треперят,но успявам да хвана пениса му и да го насоча към входа си. Крещя и рязко сядам,удряйки дупето си на бедрата му. -Мамка му,Елена! - повдигам се и се спускам. Правя това поне десетина пъти,в които Самуил пъшка,хваща гърдите ми,после оставя ръцете си на бедрата ми или посреща мой тласък.
-Силно! - стена аз. Така го подтиквам да събере косата ми ,да я дръпне колкото се може по-силно,да извие гърба ми,както и да тласне.
-Така силно ли е? - забива се в мен и преобръща света ми.
-Да! - поставям ръцете си върху гърдите му за опора и ми позволява да го погледна.
-Да?
-Да! - потвърждавам аз. Сега ни завъртя на една страна,лице в лице,с ръка върху дупето ми. Тази поза е различна и ъгъла на влизане също е интензивен. -Самуил…знам,че сега не е времето.- целувам устните му за кратко и стена. - Но искам да го чуеш. - той стисна още повече дупето ми и влезе толкова дълбоко,че не можах да спра писъка. - Влюбена съм в теб. - Самуил не показа,че е изненадан. Просто не спира да се движи. И прави нещата все по-безразлични. -Аз…-отново го целувам,но той не ми отговаря. Студен е,като лед.
-Нашите взаимоотношения са изтъкани от лъжи. - проговори той,когато усещам топлата струя да удря в мен. -За каква любов говорим? - докосвам бузата му,но той излиза от мен и става от леглото.
-Моля те,нека да поговорим! - телефонът му звъни и прекъсна зрителния ни контакт.
-Трябва да отговоря. - излезе на терасата гол и все още възбуден. И да се опитвам да отрека очевидното. Думите му ми носят болка,но и осъзнаване. Коя жена няма да почувства същото,когато се разкрие? И все пак не мога да очаквам чудо. Щях да убия бебето. Как ще ми прости за такова нещо? Секса не променя нищо в случая. То е средство за удоволствие. Нито ще ни свърже още повече от това,което сме в момента,нито ще го променя.
Свивам се на леглото и чакам да се върне. В момента мога само да мисля какъв ще бъде на следващият ден.
…………….,........................
Събуждам се през нощта. Самуил е до мен и дълбоко спи. Ще го оставя и ще изляза малко на балкона. На чист въздух.
Отварям вратата и бавно пристъпвам към широката тераса. Така и не разбрах къде сме. Не стигнах до този въпрос. Усетих Самуил ,когато се върна,но така и не говорихме по темата за любовта. Където и да се намираме,градът е красив. Мога цяла вечер да стоя тук и да се наслаждавам на нощния пейзаж. Нищо,че съм гола и кожата ми настръхва от лекият ветрец.
-Бум! - изплашена да чуя гласът ѝ,се завъртам към другата тераса ляво от мен. Тя е там. И държи нещо в ръката си.
-Казах ти,не знам къде е сейфа! -Мира се засмя и се приближи към парапета.
-И все пак знаеш много повече,отколкото показваш. -поклащам глава. -Може да обработваш Самуил с лъжи,но не и мен. Ще ти дам стимул. - повдигна ръката си и веднага изпищявам,когато виждам оръжието и в същата секунда тя стреля.
Елена
-Извикай доктора и вземи трупа! - цялата треперя и се свивам на топка. - Елена! - зъбите ми тракат и не мога да контролира паниката,която ме обзема. - Успокой се! - Самуил ме повдигна от леглото и ми стана още по-студено. - Слушай гласът ми!
И все пак знаеш много повече,отколкото показваш. -Може да обработваш Самуил с лъжи,но не и мен. Ще ти дам стимул. - повдигна ръката си и веднага изпищявам,когато виждам оръжието и в същата секунда тя стреля.
-Елена,чуй ме! - чувам водата,чувам гласът му, но всичко в главата ми е само Тя. Жената,която беше готова да ме убие. Да отнеме не един живот,а два.
Самуил ме пусна да стъпя и добре,че ме държи, краката ми омекват и едва ги усещам.
Падам на земята и поставям ръцете си на корема. Бебето. Тя го уби.
-Ти…ти спе-ше. - взирам се в голите му гърди и си мисля,кога това ще спре. Още съм в началото на бременността и вече всичко ме стресира. Какво ще правя след като вляза в трети семестър? -Как….как…?- сълзи бликат в очите ми.
-Това няма значение. Хайде! Горещата вода,ще те успокои. - помислих,че само аз ще вляза под душа,но не. Самуил ме прегръща. Колко щеше да е хубаво,да го прави заради самата мен, а не само заради бебето. Ръцете ми са отпуснати до тялото и не правя опит да отвърна. По-рано му казах,че съм влюбена и ме отхвърли. Сега няма смисъл да правя нещо,което е безмислено. Той ме мрази и никога няма да ме заобича. Истината ме удари с мокър парцал по лицето и без да го осъзнавам,аз ридая. Самуил затяга хватката, но това е една тактика. Ако не бях бременна,щеше да ме остави да ме убият. Сълзи на болка се стичат по лицето ми.
-Искам да си легна. - все още не съм го погледнала,но усещам,че ме наблюдава. А и какво му пука за чувствата ми? Между нас всичко е загубено. Самуил отмества мокрите кичури залепнали по лицето и повдигна главата ми. Все още не го поглеждам. Болката е ясна. Очите ми показват какво изпитвам в момента. -Моля те! - шептя аз. За моя радост взе кърпата и ме уви в нея. Не ми позволява да вървя. Отново ме носи.
-Тук е! - обяви Орлин. Оставя ме на леглото и веднага му обръщам гръб. Чудя се как е успял да намери медицинско лице по това време. Но при Самуил няма невъзможни неща. Всеки негов ход е винаги предварително подготвен. Сякаш знае какво може да се случи във всеки един момент.
-Кажи му да влезе! - Самуил ме обърна към себе си и ме огледа. - Облечи се!
-Господин Карамазов! - същият доктор от Вилата прекрачи прага на стаята ни с цялата апаратура. Явно всички вървим в комплект. Колко необичайно.
-Искам обстоен преглед. Тя е в шок. - завъртам очи и ставам от леглото за да си взема дрехи. Минавам покрай тях и приклякам пред сака. Отварям ципа и вземам дрехите,които са най-отгоре. Не ми пука дали са мои или негови. Затварям ципа и виждам телефон в предния джоб. Бързо го вземам и влизам в банята. Обличам тениската и шортите, които очевидно са на Самуил и трябва да ги завържа на няколко места за да не паднат и проверявам съобщенията в телефона. Няма. Влизам в повиквания. Празно. Или е нов телефона или трие всичко.
Няма значение. Влизам в браузъра и пиша “ING Банк”. Търся номера на жената, за която знам,че ще ми помогне и бързо го запаметявам в главата си. Преди да изляза от браузъра изтривам историята за да не разбере Самуил. Слагам телефона отзад,прищипан под шортите и го скривам с тениската. Тя е достатъчно широка и дълга за да не се забележи.
Връщам се при Самуил и с наведена глава лягам на леглото. Той е притихнат и спокоен,за разлика от мен. Все още ме държи убийството на Мира. Изстрелът,който си мислих,че е предназначен за мен, е бил изстрел от “Аркуса”. Само с един куршум,Самуил я събори на земята и я уби.
Докторът се захвана с моят преглед. Провери кръвното. Високо, заради паник атаката. Каза ми,че трябва повече да си почивам. Колко клиширани думи. Вече не знам какво ще се случи на утрешния ден. Тази омраза се задълбочава до такава степен,че всеки миг е подарен. Самуил е до мен,но не дава сто процента гаранция, че ще ме опази. Те са навсякъде. Дори реални изглеждат и сънищата ми.
-Бебето е добре. - плъзна сондата по-надолу и натисна копчето на монитора. -Вече си в девета седмица. Още е рано да кажа какъв е пола. - Самуил може да има предпочитания,но за мен няма значение какъв е пола. Да е здраво. Само това искам. -Ще е хубаво да чуем сърцето. -изведнъж се чува бързият ритъм на сърцето на бебето. Кожата ми настръхна,а Самуил стои в близост и не откъсва очи от монитора. -Всичко е наред! - отдръпна сондата и ми подаде хартия за да се почистя. -Като влезеш в 12.г.с ще ти изпиша витамини. - примълчавам и отново поглеждам към Самуил. Потърква брадясалата си брадичка и извърна поглед от монитора. От близо две седмици не се е бръснал и не мога да преценя кой е по-красивият вариант на Самуил. Брадясал или гладко обръснат.
-Ела!- Самуил привика доктора и двамата излизат от стаята. Веднага се възползвам и скачам от леглото, за да оставя телефона на мястото му. Вече спокойна,че не разбра за липсата му,аз отново лягам и Самуил се връща. - Елена! - леко се изправям. - Трябва да изляза. - усещам как пулсът ми се ускорява от притеснение.
-Но…
-Спокойно! Орлин и Стоил ще са тук с теб. - Самуил седна на леглото и взе завивката за да ме завие. Не очаквах такъв жест от него.
-Моля те! До преди час,щяха да ме убият.
-Няма да позволя да те докоснат.
-Не може да си навсякъде. Все някога…
-Ш-ш-т…- цялата се треса и това не му убягва. Колкото и да имам доверие на Стоил и Орлин, друго е като знам,че Самуил е до мен. Просто не е същото. -...Спри! - стисна ме за тила и рязко ме приближи към лицето си. Отново ми се насълзяват очите. - Бъди силна! Не заради мен,а заради бебето. - облизвам пресъхналите си устни и се взирам в синьо-сивите му очи. Толкова са спокойни,а по-рано отне още един живот.
-Самуил! - шептя аз,допирайки устните си с неговите. Не издържа и секунда. Със силно съскане се изправя от леглото и излиза от стаята. На негово място влизат Стоил и Орлин,заставайки пред вратата като бодигардове.
Избърсвам очите си и заравям лицето си във възглавницата. Мразя да плача пред тях. Чувствам се слаба и уязвима. Ако помръдна,ще ги предизвикам. Ако проговоря,ще си направят грешни изводи. Ако поискам нещо,ще задават въпроси. Моят живот е като един лабиринт. Търсиш изход и никога не можеш да го откриеш.
Единственото,което мога да направя за да променя посоката е да намеря правилния момент да се обадя на тази жена и да поискам среща. След смъртта на баща ми,само аз мога да се приближа към сейфа. Само аз мога да разбера какво е оставил и дали информацията ще ми помогне или ще направя една стъпка към смъртта.
Самуил
Мира е мъртва. Трупа е в колата.
В момента трябва да я заведа на тайното място. Моята гробница,далеч от мястото,където отседнахме. Избрах този хотел с цел. Никой не подозира къде отивам и какво крия.
През всичките месеци, аз избягвам всякакъв контакт. Не съм си мислил,че ще се върна. Пращах човек,който през цялото това време беше намушка, ако предизвика хаос. И все пак правих всичко възможно да не приключи със смърт. Сега съм готов. Не да изцапам ръцете си,а за истината.
Ясно стана,че всичко се върти около Елена. Тя е разковничето. Моят ключ за възмездие. И за да се убедя във всичките си твърдения в главата, вече се сливам с мрака. Имам малко време,преди да изгрее слънцето. Да освети мястото, където рискувах себе си,за да имам най-важното в живота на човек като мен. Коз.
Отмествам листата и отварям вратата към моят изолатор. Мирише по същият начин както при първия път. На отчаяние. Тежък аромат, разкъсващ приятното ухание на гората.
Бавно слизам по стъпалата,виждайки го седнал на леглото и да се взира в една точка.
-Самуил! - все още не ме е погледнал,но веднага ме усети.
-Трябва да поговорим! - спирам до леглото и изваждам “Аркуса”. Съображение за сигурност. Никога човек не знае какво може да се случи.
-Това няма да ти трябва. - вдигна поглед към мен. Изолацията го лиши от нормалния цвят на лицето. Очите му са изцъклени,напълно неконтролируеми.
-Елена…
-Какво за нея? - нетърпеливо ме попита. И все пак не е толкова безразличен към нея.
-Дъщеря ти е бременна. Милошевич иска главата ѝ за изкупление.
КРАЙ НА ВТОРА ЧАСТ!
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.