Елена
Часът от шифъра наближава ,а аз все още се опитвам да разгадая буквите. Имам усещането,че е нещо простовато,но като никога не съм се сблъсквала с кодове и шифъра,буквално не знам как да ги преместя,че да получа правилната дума. Гриза ноктите на ръцете си и поглеждам към телефона,който ми даде Самуил. Нямам време за губене,трябва да разбера какво пише,затова поемам риска и влизам в гугъл за да напиша "разшифроване на шифър". Натискам на първия сайт и веднага ми излиза срещу цифра едно "Стеганография". Прочитам всяка дума и след малко го отхвърлям като вариант. Скриване на съобщения не е свързано с този шифър.
Преминавам на точка две "ROT1".Този шифър е познат на много деца. Ключът към шифъра е много прост - всяка буква на азбуката се заменя със следващата подред, А се заменя с Б, Б с В и така нататък. ROT1 буквално означава да се "завърти на 1 буква напред в азбуката". Така например фразата "Аз знам всичко" се превръща в "Би иобн гтйшлп". Този шифър е предназначен за развлечение, тъй като е много лесен за разбиране и ползване и съответно за дешифриране, дори ако ключът се използва в обратна посока.
Това наистина звучи твърде просто и веднага поглеждам към буквите за да се опитам да го дешифрирам.
ЧБСТБНФЙМ
Пиша буквата преди Ч ,след това преди Б и така до края,докато не получих …..Цар Самуил. Рязко ставам от мястото си и първото нещо,което направих е да изтрия историята от гугъл за да не разбере къде съм влизала,после надрасках написаното и го смачках. От два дена се мъча да го разгадая ,а то колко лесно било. Не мога да повярвам ,че успях. И този,който ми го е изпратил е вярвал,че ще го направя,само аз не си повярвах,че мога.
Самуил е на среща. Само трябва да проверя дали Стоил и Орлин са в къщата. Излизам от стаята си и вървя по коридора,ослушвайки се за някакъв звук. Нищо. Гробна тишина. Това е нетипично за Самуил. Да ме остави сама в къщата или просто всичко опира до увереността,че аз няма къде да отида,той винаги ще ме открие.
Връщам се в стаята си и набързо обличам тесни дънки и обикновена тениска. Връзвам косата си на опашка ,вземам телефона и парите,които ми остави Самуил и слизам на първия етаж. По принцип резервния ключ,който видях още на първата седмица беше под мивката в шкафа,но сега го няма. Това е проблем.
Ровя още малко време и решавам да проверя да не е под изтривалката или под някоя саксия отвън на парапета. Оказа се,че е под едната саксия. Заключвам къщата и си викам такси от приложението,което изтеглих преди дни. Изписва ми,че след две минути е тук. Чудесно.
Заглеждам се в телефона ,чудейки се дали да не изтегля фейсбук,вайбар и още някое друго приложение,докато на екрана не се появи Самуил. По дяволите. Хванал ме е и сега затова ми се обажда. Обърнах се към къщата и тихо заговорих.
-Да!
-Много бавно вдигаш. Къде си?
-Пред къщата. На въздух. -последва едно тегаво мълчание.
-Сама си и веднага се възползва да извикаш такси.- изправям гръб от чутото. Откъде знае? - Къде отиваш,Елена? - Мисли,Елена! Мисли!
-Ще се срещна с една приятелка от детството. - веднага усетих горчивия вкус в устата ми от изкусната лъжа.
-Интересно. Как се казва?
-Емилия Андреева. - Наистина имам такава приятелка от детството със същото име,но тя замина за Германия и така пътищата ни се разделиха.
-Къде живее тази Емилия? - таксито се задава и след секунди аз се качвам,поздравявайки и съобщавайки както на шофьора така и на Самуил адреса.
-На Цар Самуил. - шофьорът потегли,а Самуил отново замълча.
-Като се видиш с нея ми звънни. - не ми остави възможност да се опитам да го убедя да не ме притеснява. Директно ми затвори. Шумно си поемам въздух и поглеждам през прозореца,мислейки си за мястото,където ме отведе шифъра. Не мога да отрека,че съм леко притеснена от това. Нямам идея кой може да знае номера ми,освен Самуил и подчинените му. Твърде е подозрително,а и страха от неизвестното лека полека кара ръцете ми да треперят,а гърлото ми е сухо и дразнещо.
Поглеждам часът на смартфона,показвайки 11:55. Имам пет минути да се подготвя,да бъда по- смела и този страх да го преодолея. Няма място за колебание,може да е човек на татко и да иска да ме спаси от всичко,което предстои.
Шофьорът спира в близост до път,който води към една доста занемарена сграда. Струва ми се познато мястото. Може и да се бъркам,но сякаш преди няколко дена бях тук,така го усещам. Разплащам се с мъжа и слизам от таксито,колебливо вървейки към сградата. Пътят е неравен ,има чакъл и асфалт,а страха ,който смятах да преодолея преди да дойда си остана и сега зъбите ми тракат,сякаш ми е студено.
След малко се чува един твърде познат звук. Рязко спирам и поглеждам през рамо за да видя дали таксито е потеглило. Няма го. Проклятие.
-Впечатлен съм.
-Ъ-ъ...ти ли ми го изпрати? - ъгълчетата на устните му се извиха в самодоволна усмивка.
-Ако беше използвала смартфона по предназначение,щеше да разбереш много повече за мен. Само аз в цяла София контактувам с шифъри.
-Какво?! - той се приближи,карайки кожата ми да настръхне. Сега е като тъмен облак,опасен,непредвидим и страховит.
-Този,който ти изпратих е най-лесния и бях сигурен,че ще го разгадаеш,макар да си помогна с Гугъл. - заобиколи ме и продължи да говори. - Няма нищо,другия път ще се справиш сама. Естествено ,ако има друг път. Е,успя ли да разгадаеш този в…- натисна с пръст главата ми.- …главата ти.
-Той е сложен. - Синьо-сивите му очи се спират на моите.
-Ако си напънеш мозъчето ще го разгадаеш за отрицателно време. Баща ти бързо се научи. - очите ми се разширяват от чутото.
-Какво ще рече това? Самуиле ,какво правя тук? - огледах се наоколо,но не виждам подчинените му.
-Ще рече,че баща ти се хвърляше към опасни игри.
-Кажи ми какво правя тук! -
-Нетърпелива като него. - стисна ме над лакътя и ме поведе към ужасната сграда с труповете. Тогава беше тъмно и нито пътя познах,нито сградата успях да видя.
-Моля те! - умолявам аз,страхувайки се отново да се сблъскам и то по светло с всички онези трупове. Самуил не ми обърна внимание,отвори вратата,по която разбрах къде се намирам и ме накара да вървя пред него. Труповете са още тук и веднага запушвам носа си, както свеждам глава за да не ги поглеждам. Боря се със силно гадене ,а пред очите ми се появиха тъмни петънца. Лошо ми е и ще повърна. - Самуиле,не ми е добре! - отново не ми обърна внимание и след секунда повърнах всичко,което бях яла на сутринта. - Моля те! - отново умолявам,усещайки сълзи да мокрят очите ми.
-Днес всичко ще приключи. - започнах неудържимо да треперя от думите му. Дали е разбрал за плана ми и заради това да иска още днес да ме убие? Продължих да вървя с ясната мисъл,че каквото и да е ,трябва да го приема. По-добре сега,отколкото да се измъчваме и двамата. - Седни! - не сме в същата стая от преди две вечери. Тази е по-голяма,мирише на мухъл и е адски мръсно. От тук мога да забележа плъховете,които обикалят по ъглите на стаята. Отвратително.
-Защо?
-Защото е време. - неспособна да кажа каквото и да било,аз само го наблюдавам. Стои с гръб към мен с ръце в джобовете и е напълно спокоен,по стойката се забелязва.
-Аз ли ще съм следващата качена на тавана?
-Зависи от теб. - същите думи от преди две седмици.
-Защо ги държиш тук? Някой ще мине и ще…
-Това е измета на България….- погледна ме през рамо. - …и никой няма да мине. Шофьорът на таксито знаеше коя си и затова те доведе. Това място е забранено. Сякаш не съществува на картата на София.
-Как така не съществува? - отключвам телефона и влизам в гугъл за да напиша "Цар Самуил". Не ме излъга,наистина не съществува такава улица.
-Кой си ти? - пиша името му и веднага ми излиза сайт с подробна информация за личността му.
-Аз съм много личности в едно,Елена! - при всяка прочетена дума аз едва не изтървах смартфона.
-Не може да бъде. Ти си член на адвокатската колегия в София,в тази,която беше член и баща ми.- Очите ми бързо сканират следващите думи.
Самуил Карамазов се дипломира като юрист в Юридически факултет на Софийския университет през 2013г.
Професионалният му опит започва в средата на 2013 г. като правен експерт към Фондация „ПРАВЕН И АНАЛИТИЧЕН ЦЕНТЪР ЗА ЕВРОПЕЙСКО ПРАВО“, където работи в продължение на две години и е автор и съавтор на два сравнително-правни анализа като резултат от работа по два проекта, посветени на защитата на културното наследство и на археологическото наследство в България, автор на главата в закона за културното наследство, посветена на археологическото такова.
Вписан е като адвокат в Софийска адвокатска колегия през юни 2015 г. и има 8 години адвокатски стаж.
От 2016г. специализира в областта на правото на Европейския Съюз – завършва през 2018г. магистърската програма по право на ЕС към СУ „Климент Охридски“ и Университета в Нанси, Лотарингия.
От септември 2015 г. започва самостоятелно дейност като адвокат, която продължава и до днес. Специализира в областта на облигационното и търговското право, реституция и кадастър, право на Европейския Съюз и гражданското и административно съдопроизводство.
В работата си като член на Дисциплинарния Съд би работил за подобряване на дисциплинарната дейност на колегията.
Аз съм в шок. Не мога да повярвам какво прочетох току- що. Затова през по- голямата част от деня е или в кабинета затворен с часове или го няма в къщата,а аз буквално живея с подчинените му. Вече се чудя какви са Стоил и Орлин. Охранители или пък и те са членове.
-Аз…- загубих дар слово. - …Аз…Господи! …Добре,всичко фасада ли е? - Самуил се завъртя с лице към мен и се подсмихна.
-А,ето ги! - каза той,карайки ме да погледна през рамо и да видя Стоил и Орлин да водят някого със себе си. Според дрехите е жена,на главата ѝ има маска,която закрива лицето. - Точно на време.
-Коя е тя? - Самуил постави друг стол на има няма пет метра от мен и я сложиха там да седне. Издърпват маската от главата и ми трябваше точно три секунди да осъзная кой е срещу мен. Изпищях и рязко се изправих. - Моля те! Моля те! - умолявам Самуил,тръгвайки към нея ,но Орлин ме хвана през кръста и ме спря.
-За какво ме молиш,Елена?
-Не! Пусни ме! - поглеждам към Самуил. - Не я наранявай! Ще направя всичко,само не я наранявай!
-Кажи ми за шифъра! -
-Не! Само това Не! - Самуил изсъска и поклати глава. Братовчедка ми дойде в съзнание и повдигна главата си.
-Елена! - изплаках,когато Самуил натисна дулото към главата ѝ и с това тя изпищя.
-Моля те,Самуиле! Моля те!
-Шифърът,Елена! - отскубвам се от хватката на Орлин и прехапвам езика си за да не се изтърва.
-Не!
-Искаш да я убия ли? Знаеш,че мога да го направя. - Знам ,по дяволите и точно това ме притеснява. Тя е невинна,не трябва да е замесена в тези лайна.
-Недей! - обръщам им гръб и закривам лицето си с ръце,обмисляйки как да постъпя. Обещах на татко да не казвам за шифъра. Обещанията ги спазвам,но как да го оставя да я убие. - Не го прави! -
-Елена,какво става? Кой е този? Пак ли ненормалния ти баща е сгафил? - рязко се завъртях към тях,виждайки Самуил да натиска главата ѝ за да гледа към земята.
-Какво?! -
-Какво се правиш на ударена? Заради него сме в чужбина. Взе ни всичко, неблагодарното копеле. В началото едва свързваме двата края. Спахме навън,нямахме какво да ядем , затова и ти си виновна. Сигурно си се къпала с парите ни,докато ние сме мизерствали. Тъпа кучка.-
-Какви ги говориш?!- Самуил е стиснал устни и гледа право към главата ѝ.
-Да пукнеш дано. Да се озовеш там ,където ти е мястото, в Ада. Разбра ли? В Ада ще отидеш и ще….- изпищях от изстрела ,който проби мозъка ѝ и тялото се сгромоляса на земята.
Самуил се взира в трупа с непроницаемо изражение,докато не вдигна ръката си и не насочи пистолета към мен. Присви очите си и още повече сви устни,когато отново натисна спусъка.
Самуил
-Спи ли? - попитах Орлин,на който наредих да я провери преди да дойде в кабинета.
-Да! - потупвам с пръст устните си,мислейки за абсурдно дългия ѝ сън. Спи от двадесет часа. Орлин се настани до Стоил и двамата едновременно вдигнаха поглед,предусещайки ,че искат да ме попитат нещо.
-Остави я жива,…- започна Стоил,а Орлин довърши.
-…а времето тече. -
-Нещо ми казва,че всичко ще си изпее. - отварям чекмеджето под мен и хвърлям една папка на бюрото. - От колегията ми дадоха секретна информация относно баща ѝ. До ден днешен я чаках и Председателя на Колегията ми се обади тази сутрин и изпрати доста интересна информация за хората,с които е общувал. - Стоил отвори папката и се зачете.
-Чеченеца…Янко Проданов…Нико Кирязов…Драган Драганов- чичо ти…- след всяко име кимам с глава.
-И какво друго има така интересно след изброените? - стискам "Аркуса"в ръката си и чакам да прочете най- важното.
-Елена ги е виждала.
-Точно така. Красивата Елена ни баламосва още от самото начало. Не мога да отрека,че съм впечатлен,двойната роля,която играе ни заблуди. -
-Ти не знаеше за тази информация. Дошла е тази сутрин,както и снимките с нея. - Стоил човърка мозъка ми с факта,че това,което разбрах е много след срещата ни в скривалището.
-По дяволите,все още не мога да я убия. -
-Какво ще правиш? - попита Орлин с обичайният безразличен тон.
-Главният ключ е Елена,но тези…- посочвам към папката. - …успешно ме лъжат откакто тя е при мен. Правят ме на глупак. Собственият ми чичо е в лайната. Играят си с мозъка ми ,с търпението и най - вече със собствената ми игра. Шифърите. Елена знае за местоположението. Разгадала го е и си мисли,че това ще я опази жива. - ругая на глас и рязко се изправям от стола.
-Според мен има нещо друго в цялостната картинка и тук става дума за Елена. Не вярвам в нищо това.- поклащам глава и яростно изричам всяка дума.
-И аз не вярвах,че ще е толкова шибано красива,ще бръкне в студеното ми сърце и така ще му даде живот.Не вярвах,че като запее и сякаш се прераждам. Не вярвах …- хвърлям пистолета към стената и силно изръмжах. - …че ще изпитам нещо към нея. Не вярвам в нищо. Някой път не вярвам и на себе си.Ето защо не я убих. Сега разбрахте ли? Тя…тя…Мамка му. - обръщам им гръб и поставям ръката си на устата,не способен да продължа.- Проследете отново Янко Проданов.Той знае повече отколкото казва. Другите ги оставете на мен. - Стоил и Орлин тръгнаха да стават. - Разберете защо се е срещал с баща ѝ и…с Елена. - двамата излязоха от кабинета и оставиха отворена папката за да видя проклетите снимки. Елена стои плътно до баща си и се здрависва с копелдаците. Най- голямо впечатление ми направи реакцията ѝ към Янко Проданов. Усмивката ѝ показва на всеки един,че е имала нещо с този мъж. Тя буквално го чука с очи.
Елена
От един час лежа в леглото и се преструвам,че спя. На няколко пъти усетих някой да влиза в стаята ми и да ме проверява. Не искам да виждам никого,камо ли да разговарям с тях. Все още съм ядосана за снощи. Самуил хладнокръвно уби братовчедка ми и със злоба в очите си изстреля още един куршум,който мина на сантиметри от мен,показвайки ми как лека полека търпението му се изчерпва,но от всичко това мен ме измъчва нещо друго.
Какво е направил баща ми за да видя омраза в очите ѝ?
Вярно,че не я бих виждала от години ,с леля и чичо поддържахме някаква връзка. Чувахме се на месеца един път и никога не съм усетила омраза към себе си или към татко. Пропускам нещо. Имам чувството,че целия ми живот е пълен с лъжи. И най-лошото,което си мисля е ,че татко направи всичко възможно аз да се озова при Самуил. Мислите ми са налудничави,но всичко,което знам до момента ме води до този извод. Дали този шифър в главата ми донякъде е свързано и с мен?
"Шифърът на Аркус"
Скачам като попарена с ясната мисъл да разгадая този шифър. Сядам пред бюрото си,там,където пиша песните си и вземам един бял лист за да…..
-Елена! - ръката ми замръзна,когато чувам гласа на Самуил. - Събудила си се. - не се обръщам към него. Не искам да видя красивото му лице и отново да омекна. - Защо дрехите ти са в оповръщано? - затварям очи и тихо отговарям.
-Не ми беше добре.
-Болна ли си?
-Да! - лъжа аз.
-Искаш ли да те заведа на лекар?
-Не! - гледам да съм спокойна. Гласът ми да е спокоен.
-Добре…- чувам стъпките му и след секунда една снимка се появи пред очите ми.- …Имаш десет секунди да ми кажеш ,какво по дяволите е това. - Нещата взеха да се усложняват. - Десет,девет,осем…- отново затварям очи. - …седем,шест,пет…- шумно си поемам въздух.- …четири,три,две ,едно…
-Янко е бъдещият ми съпруг. - секундите текат,Самуил мълчи и заради това тегаво мълчание аз вдигам поглед за да видя разкривеното му лице от ярост.
-Я,пак?! - съгласих се да му стана съпруга ,поради простата причина да сбъдна мечтите си,но месец преди да избягаме от София, татко се промени и каза,че иска да разрушим договора. Тогава си мислих,че постъпвам правилно ,да се дам на мъж,към когото не изпитвам никакви чувства,но сега след всичко,което ме сполетя и разбрах колко наивна и глупава е моята мечта да стана певица да бъда с мъж,който е добре финансово.Щях да направя поредната грешка. Никога няма да стана певица. Това е само в главата ми. Съдбата си има друго мнение и ще ме отведе към Ада. Братовчедка ми е права. Аз трябва да отида там.
-С баща ми сключиха договор. Нещо като предбрачен договор. Трябваше на рождения ми ден …след седмица…да се омъжа за него. - реакцията на Самуил е мигновена. Сложи ръката си върху снимката и я смачка.
-Баща ти е пълен олигофрен.
-Аз го исках. Не той. - синьо -сивите му очи ме стрелнаха с неодобрение. - Той е син на Нико Кирязов. Янко Проданов Кирязов. - Самуил грубо потърква лицето си с ръка и закрачи около стаята.
-Откъде познава брат ми?
-Нямам представа. Никога не е споменавал нито теб ,нито брат ти.
-Отново те е вкарал в опасна игра и продължаваш да го защитаваш. Толкова ли си наивна? - рязко се изправям,нагнетена от думите му.
-Какво значение има? Той е мъртъв. Не ми позволи дори да му направя погребение. Не знам къде е шибания труп. Какво си направил с него? В онази гнусна смрад ли е?
-Внимавай как ми говориш,Елена!
-Майната ти и на теб,и на всички в тази шибана къща. - заобикалям го и притичвам към банята.
-Елена! - заключвам се в банята и шумно заплаках. - Отвори вратата!
-Махай се! Остави ме намира! Мразя те,Самуиле! Мразя те от дъното на душата си! - едва си поемам въздух от хлипания. Сядам на тоалетната чиния и закривам лицето си с ръце,оставяйки сълзите да се излеят като порой от дъжд.- Не ! - Самуил изкърти вратата и влезе като буреносен облак.
-Точно така,Елена! Мрази ме! Мрази човека,който уби един лъжец и подлец.- повдигна ме на нивото на очите си. В момента са с по-тъмен нюанс,всявайки предупреждение и страх. - Мрази ме ,затова ,че системно малтретираше майка ти. Тя умря заради него,тя…-огорчена от думите му, вдигам ръка и залепям дланта си върху бузата му. Главата му не помръдна ,но лицето му се изкриви от ярост. -
-Мръсно говедо. Не споменавай нито майка ми,нито баща ми. Те са ми дали живот. Те са ме отгледали. Не си и го помисляй да говориш такива небивалици за тях. - Самуил мълчи и само се взира в очите ми. Ако можеха да хвърлят мълнии ,щяха да го направят.
-Ако още един път ме удариш,ще ти счупя ръката,разбра ли? - рязко ме пусна и се озовах по дупе на пода. Самуил излезе от банята, оставяйки ме с объркани мисли за родителите ми.
Наистина ли баща ми е бил такова чудовище?
Елена
Рожденият ми ден наближава и с това и края на Елена Карамазова. Избрах три песни,които ще изпълня през интервал от един час за да мога да се подготвя за неизбежното. В момента довършвам текста на последната,с която ще приключа участието ми. С тежка въздишка и със сълзи на очи дописвам последните си думи.
Не мога да отрека за страха,който изпитвам. Не съм сигурна,дали това,което ще направя е правилно,но не мога повече да се измъчвам в тази къща ,да живея с убийци и да съм влюбена в Самуил. Това по-скоро е отвратително,колкото хубаво. Не съм си мислила,че ще се влюбя в някого и ще го чувствам като най- грешното нещо на света. Явно имам проблем и този проблем ще го разреша съвсем скоро.
-Господин Председател,утре ви каня на рождения ден на съпругата ми. - чува се гласа на Самуил в коридора. Ставам от бюрото и бавно пристъпвам към вратата. - Тя ще пее…..Да! ….Вечерята ще е с благотворителна цел….Ще ви чакам! - излизам от стаята,виждайки го да рови в телефона си. Все още не мога да повярвам ,че е член на адвокатска колегия. Информацията,която четох тогава я препрочетох още няколко пъти за да повярвам на написаното. Самуил умело се прикрива,сега като се замисля всеки един човек на този свят играе фалшива роля в живота си. Аз също го правя,но моята игра е опасна и твърде крайна. За един месец не промених решението си ,може би в това отношение приличам на татко,щом съм си го помислила един път няма излизане от главата ми. Тогава друго решение на проблема не съществува. Със сигурност татко не е искал така да се стекат обстоятелствата с живота ми. Знам колко много искаше да сбъдна мечтата си,но Самуил за едно нещо излезе прав. Елена Русева умря заедно с него. Тя вече не съществува. Остана онази Елена,която създаде "Аркуса",но вече не мога да бъда и Нея. Той трябва да получи заслуженото си,ще си отмъстя и това,което съм му подготвила ще го съсипе.- Елена! - подскачам при споменаването на името ми. - Така ли ще излезеш? - - изчервявам се и свеждам глава за да видя прозиращата нощница.
-Не знаех ,че ще излизам. - скръствам ръцете си под гърдите за да прикрия набъбналите си зърна.
-След два дена е рождения ти ден. Ще търсим подходяща рокля.- прииска ми се да завъртя очи. Пука и ми дреме за тъпата рокля,но нали играя роля,нека да съм поне малко заинтересована.
-Добре! - влизам в стаята си и събличам нощницата,оставяйки напълно гола пред гардероба. Отварям го,виждайки купчините дрехи,които нарочно направих в знак на протест,че не искам да ги обличам. Вече и дрехите си намразих.
Обличам къса шарена рокля с дълбоко деколте. Роклята е красива с интересните линии минаващи през всяка част от тялото ми,но аз вече не се чувствам като една красива жена,а като парцал,нищо повече. Гримирам се за две минути. Една спирала и малко гланц ми стига. Косата я сресвам и я оставам да падне върху гърба ми.
Готова за поредния скапан ден , излизам от стаята ,сблъсквайки се с опияняващия аромат на мъжа,който навлезе в живота ми и го провали.
-Точно тази рокля ли трябваше да облечеш? - как да му кажа ,че всички други са нарязани и не стават за обличане.
-Харесват ми цветовете на дъгата,та реших,че днес е подходяща. - свеждам глава,сякаш се оглеждам ,а дефакто не искам да гледам безобразно красивото му лице.
-Искаш всеки един да се взира в прекрасните ги гърди ли? - свивам рамене,безразлична от въпроса му. Не ми пука кой къде ще гледа. Имам ги и защо да не ги показвам. - Отговори,Елена! - стисна ме за брадичката за да вдигна поглед и да изсъскам от красотата му. Колкото и да е перфектен външно,няма как да ме накара да размисля за решението си. Нашата връзка ,ако може да се нарече такава е токсична. Ще създаде проблеми. Ще съм нещастна и самотна. Почти през целия ден го няма. Кой знае къде ходи,какво прави и дали не се вижда с някоя.
-Те са твои,само ти може да ги гледаш. - отговарям както той очаква.
-Като са мои защо ги показваш пред всички? - допря устните си към моите,карайки ме да поставя ръцете си на гърдите му и да се приближа.
-Може да ги виждат,но никога няма да ги докоснат…така както ти правиш. - притискам се към него,търкайки гърдите си към плата на ризата му. Той сведе глава към тях и се подсмихна. Разумът ми казва,че съм влюбена глупачка и това,което правя е неправилно,превръщам се в онази Елена,която той създаде,но тялото ми е на друго мнение. Само като го погледна и вече трепна да ме целуне,да ме докосне и да покаже онази негова тъмна страна.
-Добра си,признавам…- приклекна и плъзна езика си между цепката на гърдите ми,докато ме гледа в очите. - …но този път не ти се получи. - хвана ме за ръката и ме повлече към стълбището. Цялата треперя от възбуда,а мократа линия,която направи накара кожата ми да настръхне.
-За какво говориш?
-Не ти вярвам. - излизаме от къщата и за мое учудване сме сами в джипа. Качвам се на пасажерското място и кръстосвам краката си за да спра проклетата възбуда.
-Защо? - Самуил седна до мен и тихо се засмя.
-Защото играеш двойна игра.
-А ти не го ли правиш? Не си ли един през деня и друг през нощта? - Самуил потегли по пътеката към голямата решетъчна врата. Когато се приближихме ,тя се отвори и с бърза скорост тръгна към улицата на богаташите. Така я наричам аз,повечето къщи са на два или три етажа,пълен лукс отвън,а отвътре не ми се мисли какво е. В къщата на Самуил има скъпи мебели,но този кич липсва и за това ми харесва неговия вкус. Във всяка стая е така,дори и в собствения му кабинет.
-Не съм те лъгал,а ти го правиш от ден първи. - ахвам от думите му.
-От няколко дена знам ,че си бил член на Адвокатската колегия,където беше татко. - Самуил ме погледна.
-Това можеше да го прочетеш,ако използваше телефона по предназначение.
-Ти следиш телефона ми. Как да вляза някъде като ще разбереш какво правя?А и ти ми изпрати онзи шифър. - докато той шофира кима на повечето хора по улицата. Учудена съм,че всички са толкова приветливи към него. Само аз ли имам мисли да го нараня?
-Това съм Аз,Елена! Контактувам с шифъри.
-Шифърът,който татко ми каза за какво е? -
-Не ми задавай глупави въпроси,много добре знаеш за какво е. - любопитството надделява и нямам търпение като се прибера и да се опитам да го разгадая.
-Защо всички ме мразят? Включително и ти. - Самуил шофира до центъра на града и сякаш не чу какъв въпрос му зададох. - Ще ми кажеш ли?
-Мразят те заради баща ти. Той излъга много хора,включително и близките ти роднини.
-Но преди година говорих с леля и чичо и не съм усетила промяна в отношението им.
-От време на време баща ти им изпращаше пари. Техните пари. Искаше да им се реваншира по някакъв начин,но той нагази в големи лайна. Всичко,което имаше той и роднините ти отидоха при хора,на които им дължи много. - Все още нищо не разбирам.
-Кои са тези хора?
-Сръбски мафиоти. Грешката,която направи баща ти е,че защитава пред съда един от най-големите сръбски босове,Лука Милошевич. Вкараха го в испански затвор и това доведе до задължения към самия него. Лука го тормозеше,искаше да убие всичките му близки,включително и теб. - очите ми се разширяват от чутото. - Намеси и нас. Всички членове на Колегията. Баща ти беше пълен егоист. Той търсеше власт,слава и пари.
-И трябваше да го убиеш,така ли?
-Бяхме единодушни.
-Кои?
-Мисля ,че е време да спрем с въпросите? - влезе към един закрит паркинг.
-Не! Искам да знам.
-Елена,спри! - изръмжа той,паркирайки на едно от местата. Спря двигателя и излезе от джипа. Не мърдам от мястото си,толкова много въпроси искам да му задам. - Хайде!
-Не! Докато не ми кажеш защо е намесил цялата Колегия,няма да мръдна. -
-Елена,казах ти!
-Има още. - Самуил извърна поглед и стисна челюстта си.
-Какво искаш да ти кажа?На един от членовете трябваше да гледа как убиват семейството му…- закривам устата си с ръка. - …на друг му отрязаха пръстите на ръката. Това ли искаш да чуеш? - гледам го в синьо-сивите му очи и не мога да повярвам какво ми каза току-що. Какво е направил баща ми? Как е могъл да го позволи? - Хайде! - поемам ръката му и вървя до него,напълно безмълвна. - Ти познаваш една страна на баща ти,но много други ще ти кажат колко още страни е имал той. - неканени сълзи докоснаха бузите на лицето ми.
-Защо ме мразиш?
-Не те мразя. - Самуил отвори вратата на един скъп бутик и ме подтикна да вляза първа. Избърсвам лицето си и поздравявам жената,която ни посреща. - Добър ден! Покажете ми новата ви колекция.
-Разбира се,Господине! - жената се скри ,а аз оглеждам роклите на манекените.
-Заради баща ми се държиш така,нали? - търся нещо,което да ме подтикне да променя решението си,но Самуил определено не ми помага.
-Ти нямаш вина за делата на баща си,но си същата лъжкиня като него. - вярно е,че не му казах за Янко,но какво значение има като в крайна сметка аз живея с него.
-Това с Янко…
-Не го споменавай….и не е само той . - тъкмо да го попитам какво има на предвид и жената се появи с няколко рокли в ръце. Остави ги една до друга на големия диван към огледалата и ни се усмихна.
-Разгледайте. -
-Тази ми хареса. - роклята е светло лилава с колан минаващ през кръста. Дълга е може би ще ми стигне до коленете и е с отворено деколте,което ще създаде проблеми .
-Облечи я. - вземам роклята и влизам в съблекалнята,събличайки моята и обличайки тази изящна рокля. Залепна за фигурата ми и се чувствам красива в нея. Излизам от съблекалнята и погледа на Самуил се спря на отвореното деколте. - Не! -
-Моля те! Харесвам се.
-Не! Облечи тази. - подаде една тъмно зелена рокля ,по-дълга и със сърцевидно деколте. С гримаса я вземам и отново влиза в съблекалнята. Не мога да разбера каква е тази ревност. Защо е всичко това като не може да ме понася? Погледнах се на огледалото и впрочем ми хареса роклята. Цветът не е от любимите ми,но е по-елегантна. Особено дължината на роклята. И с обувки на ток зад мен има шлейф ,който ще се влачи по пода. - Перфектна. - не си правя труда да споря коя да е,влизам в съблекалнята и точно,когато смятам да я сваля от раменете си ,Самуил дръпна завесата и застана зад мен. Погледна ме на огледалото и плъзна ръцете си за да свали презрамките. Гърдите ми се изсипаха пред очите му и за секунда ме обърна към себе си,притисна ме към огледалото и започна да смуче зърната. Изпъвам врата си и тихо пъшкам. - Не можах да се спра. - прокарвам ръцете си през косата му и отново го възнаграждавам с тихо стенание. - Защо,Елена? Защо се опита да ме направиш на глупак? - изправи се и силно ме целуна. Целувките му така ми липсваха,копнеех за тях,копнеех за докосването му,копнеех за него. Преплитаме езици и в следващия момент дърпа долната ми устна,хапе я след това я смуче.
-Не знаех ,че е важно. - с две ръце дръпна косата ми за да повдигне главата и да го гледам право в очите.
-Не знаеше,че е важно да ми кажеш за Янко,за Чеченеца,за Нико Кирязов или за чичо ми,който те искаше за една скапана вечер.- извръщам поглед ,но Самуил ми изръмжа и отново върна погледа ми към синьо-сивите му очи.
-Не мислих….аз…- сълзи бликнаха в очите ми. - …Нямах представа ,че ти е чичо.
-Баща ти дал ли те е на някого от тях? - примълчавам си и това доведе до още по-силен захват,но беше за секунда колкото да усетя болка в скалпа. След още една секунда от гърлото му се изтръгна силно ръмжене,знак,че е адски ядосан и за да не избухне в магазина,рязко ме пусна,дръпна завесата и бързо се отдалечи. За малко чух грубия му тон после настъпи гробна тишина. Облягам се на огледалото и тихо заплаках. Ако разбере,че съм била на вечеря не само с Янко и баща му,а и с Председателя на Адвокатската Колегия,който днес покани на рождения ми ден,ще ми се иска да избягам от него за да не бъда свидетел на яростта в очите му.
Напълно разстроена от това,че сам стигна до извода,събличам роклята и обличам тази,с която тръгнах. Опитвам се да се усмихна на жената ,но зачервеното ми лице и бликналите сълзи в очите не помагат да бъда по-убедителна.
Макар да изглеждам ужасно,тя опакова роклята,широко ми се усмихна и ми пожела хубав ден. Любезността ѝ ме накара да отвърна със същото.
Излизам от магазина и за миг се огледах за Самуил. Бях сигурна,че не е пред магазина,гнева го прави различен човек и сега трябва да внимавам с него.
Преди да пресека за да се насоча към паркинга,където Самуил остави джипа,изведнъж чувам неговия вик.
-Елена,залегни! - докато реагирам, по улицата минава черна кола със свален прозорец и пистолет насочен към мен. - Мамка му! - крещи Самуил,а аз падам на земята от серията куршуми летящи в моя посока.
Самуил
-Това си беше чиста заплаха. - казвам аз на полицай Демерджиев. В суматохата някой е извикал полиция и линейка и сега се опитвам да го заблудя ,че нямам и най-малка представа кой е стрелял срещу Елена.
-Знаете ли кого може да е? - седи срещу мен с малко тефтерче в ръка ,а с другата държи химикала,сякаш всеки момент очаква да изредя няколко имена.
-Не! - тъй като повечето от полицията знаят кой съм и Демерджиев не е глупав и усеща на къде отиват нещата.
-Знаете ли какво мисля аз,Господин Демерджиев? - гъстите му черни вежди се повдигнаха от почуда. - Губите си времето и съм сигурен,че не знаете ей толкова…- показвам с пръст колко. - … за убийството на семейството ми. И според стажа ,който видях в досието ви преди да дойдете, сте доста смел за да ми говорите по този начин. Униформата не ви прави уверен или наперен в случая,а глупав полицай …..Демерджиев. - изпъна гръб и видимо се опита да ме изплаши с начина,по който ме изгледа,но такива като него път и над път. Просто ги подминавам.
-Мога да подам оплакване срещу вас. - подсмихвам се и отново се облягам на стола.
-Давайте! - изпъвам ръка към телефона на бюрото ми. - Направете го. - младото му лице се изопна ,когато погледна към смартфона. Поколеба се,само по изражението му разбирам,че няма да го направи. Както си помислих,той предпочете да затвори тефтера и да се изправи от стола с високия си ръст над два метра. - Беше ми приятно да се запознаем,полицай Демерджиев! - кимам към Орлин,който през цялото време стоеше до вратата и чакаше моя сигнал. -
-Ако има нещо,което ви тревожи може да се свържете с мен. - подаде ми визитка и от уважение я взех и я пъхнах в джоба на панталона.
-Разбира се! Вие ще сте първият. - прозвуча повече като подигравка отколкото като истина. - Довиждане! - пъхам ръцете в джобовете и се взирам в широкия му гръб. Мамка му. Сърбите ми обявяват война. Разбра ли са ,че Елена е при мен и първата мишена е тя за да ме направят по-уязвим. Изваждам смартфона и веднага набирам Огнянович,един от известните адвокати в Белград. - Да ли је згодно? ....( Удобно ли е? )
-Знам шта тражиш. Ти си на реду.(Знам за какво ме търсиш. Дойде и твоят ред.)
-Шта знаш?( Какво знаеш?)- Орлин влезе в кабинета и отново застана до вратата.
-Толико да знам да је у затвору немиран. Жели Еленину главу. Ако му даш, закључићеш примирје, иначе ћеш бити мртав за месец дана.( Толкова за да знам,че в затвора не му дава покой. Иска главата на Елена. Ако му я дадеш ,сключвате примирие,ако ли не до месец си мъртъв.)- сядам пред бюрото си и ругая на глас. - Дај му то, он је велика курва.( Дай му я,курви много.) - изсъсках от думите му.
-Разговараћемо поново.( Ще се чуем пак.) - затварям му и подхвърлям смартфона на бюрото.
-Иска Елена,нали? - кимам с глава. - В замяна на какво?
-На примирие….иначе ни обявява война. - сега заради глупавия ѝ баща,тя стана главната мишена на Сърбите. Не заслужаваше такава бърза смърт,трябваше да го измъчвам както направих с останалите. Особено като разбрах,че я използвал за бизнес срещите си. Ясно е,че не са я чукали,но със сигурност им е била като компаньонка за да изкара повече пари татенцето. Мръсен кучи син. Да гори в Ада.
-Какво ще правиш? - добър въпрос. Аз я прибрах за да ми каже за тайнствения шифър и да приключа веднъж завинаги с всичко свързано със семейството ми,което изгубих твърде рано,а сега собственическата ми страна ми казва да не я давам. На кръстопът съм. Войната с тях ще погуби много хора. Трябва да продам къщата и ресторанта. Да спра със сделките с оръжия. Да търся скривалище и да наема хора,които да превъзхождат сърбите. Не само по численост,а по ум и умения.
-Не съм готов да променя толкова рязко живота си. - Орлин си замълча,а в същия момент Стоил се появи на прага на кабинета.
-Елена,иска да говори с теб. - дойде момента,в който аз трябва да ѝ кажа кой е по петите ни.
-Оставете ни сами. - Орлин и Стоил слизат на първия етаж ,а бледото лице на Елена ме удари като мокър парцал по главата. - Добре ли си?
-И по- добре съм била. - седна срещу мен с напълно дезориентиран поглед.- Чух всичко. - не очаквах да е подслушвала.- Ще ме предадеш ли?
-Да! -
-Не се ли интересуваш от шифъра?
-Вече не.
-Това беше,така ли?
-За какво говориш? - изправям се от мястото си и заставам пред прозореца,напълно безразличен.
-Нас.
-Няма Нас,Елена!
-О,забравих,ти само ме чукаш,нищо повече. Не ми ги говори на мен тия. Отдалеч си като озверяло животно,когато някой ме докосне. Уби човек заради същото. Ревността ти е като болест. Изпитваш същото,което изпитвам и аз към теб.
-След рождения ти ден ще уговоря среща.
-Чу ли какво ти казах,Самуиле?! - усещам гнева ѝ,усещам и присъствието ѝ зад себе си.
-Елена,спри!
-Няма! Признай си ,по дяволите! Признай си! - изкрещя тя. Целият се сковах и това ми коства много да не побеснея и да се превърна в "Аркуса". Едва ли ще иска да ме види като преобразен убиец.
-Спри! - здраво стискам парапета и свеждам глава,чакайки да излезе от кабинета и да ме остави да се успокоя. Мълчанието ѝ взе да ме притеснява и тъкмо да се обърна за да видя дали не е излязла, без да я усетя ,тя дръпна "Аркуса" от горната част на панталона и опря дулото под корема си. - Елена,свали го! - направи няколко крачки назад ,а от очите ѝ бликнаха сълзи.
-Мислих си да го направя на рождения си ден,но ти ме принуди да е сега. -
-Елена,дай ми оръжието! - правя една крачка напред,а тя назад. - Ще направиш огромна грешка.
-Каква е разликата? И без това ще ме предадеш. Искаш си живота,а аз искам да приключа с моя. По-добре аз,отколкото някой да се гаври с мен преди да ме убие. - ръката ѝ трепери,но умело го държи и притиска още повече отвора.
-За последно ти казвам,свали проклетото оръжие! - следващите ѝ думи ме пронизаха с нож по тялото.
-Бременна съм! Нося детето ти и в момента заслужаваш да страдаш,така както аз страдах всеки шибан ден откакто съм тук. - затвори очи и без колебание натисна спусъка.
Край на Първа Част!
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.