Михаил
Нели върви пред мен ,стиснала от двете страни черната рокля,която поръчах онзи ден за да се разбере,че ми е съпруга и трябва да ме представлява подобаващо. Тя не поглежда към никого,даже към вампирите,които съскат към нея. Не показва страх. Държи се смело и това ме замисли. Какво се случи за да се промени толкова бързо?
До снощи ми показа колко е плаха и как с подозрение се случва всичко между нас,но сега...това е интересно. Самата тя взе да ми става интересна и съм сигурен,че крие нещо от мен.
По принцип успявам да разоблича всеки един,но тя е вещица и е твърде възможно да знае някое заклинание за заблуда.
Преди да излезе я хванах за ръката за да спре. Погледна ме и това,което видях е решителност. Тя наистина е намислила нещо.
-Къде си мислиш,че отиваш? - гласът ми все още е дрезгав. Не очаквах да ме побърка чак толкова в сексуален аспект. Нели беше като тигрица,искаща своето си. Допадна ми.
-Исках да изляза на чист въздух. - нацупено отговори, вдишайки за да видя как гърдите ѝ се издуха. Малко е тясна в областта на гърдите и ми се струва,че всеки момент ще излязат. - Ще направиш ли онзи трик или ще вървим? - подсмихвам се и бавно се приближавам за да пъхна пръста си между цепката за да повдигна корсета ѝ.
-Какво ще желае “Кралицата”? - въобще не ме интересува какво желае тя,но ми е любопитно какво ще отговори.
-От кога те интересуват моите желания? - Умна е. Разбрала е какъв съм и определено успя да ме впечатли.
-Права си. Не ме интересува. - тя изпръхтя и тръгна към двора. Усмихвам се,а това го правя много рядко. Решавам да я изненадам като се появя пред нея. Нели изписка и вдигна поглед.
-Браво,но не ви ли пречи,че излизате на слънчева светлина. - заобиколи ме,а аз я хващам за лакътя и я залепям за тялото си като устните ни се докоснаха. Тази близост ми е чужда. Жените ги използвам само за секс,а не да ги целувам или прегръщам.
-Само аз и дясната ми ръка- с Алек може да излизаме на слънце.
-Защо? - пръстите на ръцете ѝ се плъзнаха по черните ми кичури,карайки ме леко да се дръпна.
-Защото има заклинание в мен. - тя отново се приближи,дишайки тежко. Прииска ми се да я захапя. Кръвта ѝ е като еликсир за душата ми.
-Надписите нарисувани по тялото ти....- прекъсвам я като я стиснах за брадичката и повдигнах главата ѝ. Кучешките ми зъби се плъзват по кожата ѝ и само тихото ѝ скимтене ме накара да не го правя,но довечера ще си получа дозата.
-Много въпроси задаваш.
-А аз съм ти съпруга и искам да знам. - наперено изрече тя. По принцип не издържам някой да ми говори по този начин. Трябва да показват уважение,а не да налагат мнението си по всеки въпрос. Предишните ми съпруги точно това правиха и смъртта ги сполетя,но Нели е вещица ,а този факт е важен за мен. - Впрочем аз нищо не съм подписала. Как доказа,че съм ти съпруга? - отново се усмихвам.
-Документите отдавна са подписани. - тя ахна от изненада,дърпайки се за да я пусна. - А за предния ти въпрос....когато заслужиш ,тогава ще ти кажа. - пускам я , но ме изненада със следващия си въпрос.
-Какво трябва да направя за да го заслужа? - усмивката ми става все по-широка. Нели е пълна с изненади . Готова е да зададе такъв въпрос,знаейки ,че мога да бъда много гаден и да поискам невъзможното, само и само за да разбере какво пише по тялото ми.
-Да не се дърпаш,когато трябва да се свържем.
-Не искам да спиш с онази противна вампирка. - обърна се и закрачи по пътеката. Никой не може да ми каже какво да правя и това трябва да ѝ стане ясно. Показвам се пред очите ѝ и силно я стиснах за гърлото.
-Коя си ти за да ми кажеш какво да правя,а? - тя постави ръцете си върху моята и широко отвори очи. Накланям настрани глава и я гледам как се опитва да си поеме въздух. Този момент ми напомня за бившите ми съпруги. Първо ги душа и после им изпивам кръвта. След малко осъзнавам какво правя и я пуснах,чувайки я да се закашля.
-Мръсен кучи син...щеше да ме убиеш. - изсъска тя зад мен. Това вече съм го чувал,затова не ѝ обръщам внимание,а продължавам да вървя,наслаждавайки се на времето. Рядко излизам на слънце. Кожата ми започва да се изсушава,макар да има заклинание в себе си. - Хей! На теб говоря. - ядосана е,но просто трябва да се научи как да разговоря с мен. - Михаиле!!! - очите ми се променят на секундата и рязко се завъртях за да я хвана и да я притисна към близкото дърво. Тя изписка след това притисна устните си към моите. Отдръпвам се и отново я стиснах за гърлото,съскайки пред лицето ѝ. Поглеждам към устните ѝ и си мисля,че никога не съм имал желанието да целуна жена. Лицето ѝ почервеня,а аз отпускам хватката и повдигам главата ѝ за да усетя вкуса ѝ. Преплитам езика си с нейния,а тя скача върху мен,обвивайки краката си около кръста ми. Ръмжа и бавно плъзвам ръцете си по голите ѝ бедра. След малко целувката стана неконтролируема. Тя стене и се притиска към мен,но не е сега времето да го правим. Бавно се отдръпвам за да чуя как сърцето ѝ ще се пръсне.
-Такава целувка другият път няма да те спаси. Внимавай как ми говориш,разбра ли? - пускам я,а тя видимо се ядоса. - Ясен ли съм ,Нели?! Не забравяй коя си и защо си тук!
-Защо съм тук? - стъпи на земята и набързо оправи роклята си.
-За да ме дариш с наследник,нищо повече.- обръщам ѝ гръб,а изведнъж от небето се появиха тъмни облаци. За секунди заваля силен,пороен дъжд. Какво става? Поглеждам през рамо,виждайки я да ме гледа с озлобен поглед и да диша тежко. Мамка му....тя го прави. Явно е по- силна отколкото си мислих. - Нели,успокой се! - казвам аз и една светкавица се спря точно до мен. Последва още една и едва сдържам усмивката си ,разбирайки,че тя е просто перфектна. Не мога да повярвам,че попаднах точно на нея.
Изчаквам я да се успокои като виждам как устните ѝ бегло се мърдат и след малко дъжда спря и облаците си разотидоха. Страхотно. - Как се чувстваш?
-Зле....Какво направих? - сведе поглед и постави ръката си на челото. За да направиш такова нещо се изисква твърде много сила. Сигурен съм,че я боли главата.
-Предизвиках гнева ти. - повдигам главата ѝ за да се взра в тъмните ѝ очи като маслини. Изглежда уморена. Трябва колкото се може по- бързо да говоря с вещиците. Такава сила като нейната трябва да се контролира по някакъв начин. Може и да я убие.- Погледни ме! - очите ѝ се притварят. - Нели?! - бързо я хващам,притискайки я към тялото си. Тя неудържимо трепери. По дяволите! Ще я изтърва,ако не тръгна веднага. В този момент,само вещиците могат да ми помогнат.
Михаил
-Михаил,каква изненада! - гласът на Каролина ме посрещна още с влизането в къщата на вещиците “Дел`Мор”. Притискам Нели в обятията си и бавно пристъпвам към всекидневната,виждайки я с черна пелерина и пред масата с отвари. - Усетих те още преди да прекрачиш прага на къщата ми.
-Помогни ѝ! - Каролина рязко се обърна ,взирайки се в Нели. Застареното ѝ лице се сбръчка още повече,когато ме заобиколи ,а погледа ѝ не се откъсва от Нели.
-Не можах да я усетя в началото. Ти замаскираш мириса ѝ.....в нея има много сила. - погледна ме. - Ще я убие. Знае ли за това?
-Не,тя не знае каква е.
-Интересно,а какво я е подтикнало да отключи тази сила в себе си. - замълчах. - Ти! - отново замълчах. - Това ли е момичето с медальона със символа Анх. - кимам с глава. - Михаиле,оженил си се за вещица. Знаеш ли,че сте несъвместими? Досега не съм чувала за връзка с вещица и вампир. - стискам силно зъби. Не знаех,че сме несъвместими. Искам наследник,а ако тя не може да ми роди,какво ще я правя? - Остави я тук! - поставям я на захабения диван ,а Каролина сложи ръката си на челото ѝ,прошепвайки няколко думи. След малко Нели отваря очи и рязко се изправи,оглеждайки наоколо.
-Къде съм?
-Скъпа,каква е фамилията ти? - Нели я погледна и плахо се отдалечи от нея. Вземам ръката ѝ и я придърпвам към себе си.
-Не се страхувай! Тя ще ни помогне. - прошепвам в ухото ѝ.
-Инджова....Нели Инджова. - Каролина ме погледна за секунда след това излезе от стаята,оставяйки ни сами. - Какво става? Коя е тази жена?
-Вещица като баба ти. -
-Но аз....не знам нищо за това. Никога не ми е споделяла и....Боже! Аз ли предизвиках дъжда? - говори несвързано. Разбирам я. Тя не знае коя е,а и се надявам Каролина да сподели коя е баба ѝ. - Аз съм вещица,нали? - сълзи бликнаха в очите ѝ. - Не може да бъде. Не го вярвам.
-Истина е. - Каролина се появи на прага с малка кутия.- Баба ти е била една от най-силните вещици и е от “Дивите”. В близките няколко години само тя е останала жива. - погледна към медальона на Нели. - Предпазила те е от тях. Какво знаеш за майка ти и баща ти?
-Почти нищо. Била съм много малка,когато са починали. - Каролина седна на дивана и отвори кутията за да видим няколко снимки ,медальон с друг символ и малки шишета с някаква течност.
-Майка ти е била вещица,а баща ти човек. Както тя ,така и баба ти са се прикривали. Почти никой не е знаел какви са.
-Това е баба ми. - каза Нели,вземайки една от снимките. - Какво се е случило с нея? Казаха ми инфаркт ,но...вече не вярвам.
-Убиха я! - Нели видимо се натъжи. -
-Кой я е убил?
-Това няма никакво значение.....-сините очи на Каролина се впиха в тези на Нели. - Трябва да се пазиш. Тази сила в теб трябва да се контролира.....- шумно издиша. - Ако няма друго си вървете.
-Може ли да взема кутията? - попита Нели.
-Да! А сега си вървете. - никога не е била толкова рязка.
-Искам да се обвържем. В нея има нещо,което....
-Махайте се! - съскам от думите ѝ. - Михаиле не ме карай да прибягвам до крайности. - Дойдохме за да разберем как да се обвържем,а тя най-нагло ни гони.
-Каролина....
-Излез от къщата ми и повече не се връщай. - Нели се притисна към мен,видимо уплашена от реакцията ѝ.
-Моля те! Нека да тръгваме. Усещам силата ѝ. - Нели ме побутна за да тръгнем към входната врата. Не съм такъв,че да оставя така нещата. Както аз съм я уважавал дълги години ,така и тя трябва да го направи. Проклета вещица.
Излизаме навън,а аз съм крайно вбесен. Прииска ми се да се върна и да ѝ прекърша врата.
-Искаше да те убие. - след известно време каза Нели.
-Откъде разбра? - оглеждам наоколо,чувайки странни звуци.
Чух я! - рязко я придърпвам към себе си,когато една стрела от лък беше предназначена за нея. Нели изписка и се скри в обятията ми. Очите ми сканираха глупака,който се опита да я убие,но не мога да я оставя сама насред нищото. - Господи! Някой иска да ме убие. - притискам я към себе си и решавам да изчезнем колкото се може по-бързо,докато не са дошли още и не стане най-лошото.
-Спокойно! Прегърни ме! - скочи като маймунка върху мен ,а аз бързо се възползвам ,минавайки през дърветата за да се отзовем далеч от опасността. - Добре ли си? -
-Не! Това не беше случайност. - изплака тя,скривайки лицето си във врата ми. - Знаят коя съм. - Вървя по пътеката и от време на време поглеждам зад себе си,дали има някого.
-Не се притеснявай. Ще разбера кой е бил и....- изведнъж млъквам,когато тя започна да шепти ,а след малко острия ми слух чува тежко тяло да пада на земята. Рязко се обръщам,виждайки същия мъж да лежи в безсъзнание. - Какво направи?
-Не знам! Внезапно пред очите ми се появиха думите от “Заклинанието” на гърба ми.- видях надписа на гърба ѝ,но така и не разбрах,че е свързано с баба ѝ. Има странни символи. Не съвпадат с моите. - Искам да се приберем. Моля те! - стискам я за дупето и след по-малко от минута сме пред замъка. Вампирите ни посрещат,но усещам как главата ѝ се е отпуснала на рамото ми и тихо спи.
Когато влизам в стаята ни я оставям върху черните чаршафи,вглеждайки се в лицето ѝ. Тя е вещица. По- силна отколкото предполагах,но сме несъвместими във всяко едно отношение. Какво да я правя,по дяволите?! Ако я оставя жива ще имам ли изгода от нея? Напълно ,Да! Наследник?! Вероятно Не!
Съвсем скоро трябва да взема решение и да претегля плюсовете и минусите за да продължа напред.
Нели
Събуждам се с мисли за баба. Тя е била вещица. Аз съм вещица. Това е едно голямо безумие. Никога не съм си мислила,че ще бъда различна от останалите. Досега не съм усетила някаква сила в себе си. Какво ли е подтикнало да изляза извън контрол? По- точно кой ме подтикна...вампира до мен,който непробудно спи. Не знаех,че вампирите спят толкова дълбоко и не чува как се изправям от леглото,взирайки се в голото му тяло.
Все още съм любопитна да разбера какво означават думите по тялото му. Сякаш виждам някаква прилика с тези,които са на гърба ми,но не мога да бъда сигурна на сто процента. Нямам представа и как снощи изрекох “Заклинанието” и убих онзи мъж. Толкова много въпроси имам ,а няма от кой да ги получа. Михаил едва ли ще си направи труда да отговори на всеки един. Като цяло не иска да си губи времето с мен. Може би кутията от вещицата ще ми помогне да си изясня няколко неща.
Скачам от леглото и започвам да обикалям стаята за да я открия,но я няма никъде. Къде я е оставил? Пуфтя и дърпам проклетата рокля. Мразя я! Толкова е тежка и неудобна,че решавам да я сваля. Хвърлям я на пода като някакъв парцал и се приближавам към Михаил. Надвесвам се над него за секунда за да усетя ръката му по гърба ми и как ме придърпа към себе си. Гърдите ми залепват за неговите и тежкото му дишане се сблъска с лицето ми.
Пищя от неочакваната близост.
-Какво правиш? Усетих ,че си ядосана. - И това ли може да усеща? Затаявам дъх,когато пениса му се потърка по срамните ми устни. - Стой мирна! Не го събуждай! - не знам защо,но това да бъда залепена за тялото му ми харесва. И всичко в мен крещи ,че го искам. Едва е минало ден от последният път,в който правихме секс,а пак съм готова да му се отдам. Какво се случва с мен? Хормоните ли действат вместо мен или има нещо друго?
Не искам да знам отговора на въпросите в главата ми и решавам да се плъзна надолу,търкайки тялото си в неговото за да стигна до пениса. Той леко се изправи ,сякаш всеки момент ще ме спре и точно това прави преди да го хвана за ствола. Прокара ръката си през косата ми и силно я дръпна.
-Не си готова за това. Недей! Ще се възбудя и тогава ставам неконтролируем. - пак вътрешното ми Аз казва да действам. Поклащам глава след това бавно изкарвам езика си за да го плъзна по целия му ствол. - Спри! - изсъска той,променяйки очите си. Не искам да спирам,а да разбера какво е. Любопитството надделя. Стигам до главичката,а той не спира да ме скубе за да ме накара да се откажа,но вече е в ръката ми и го поемам до половината. Вкусът му е страхотен и това ме привлече до толкова,че да го изкарам от устата си и отново да го поема като вдигам поглед ,виждайки го с червените очи и изпъкнали зъби. - Предупредих те! - гласът му е животински. Не разбрах какво искаше да каже с това ,докато не хвана главата ми с ръце и не я натисна за да се задавя. Дупето му подскочи ,а очите ми на секундата се просълзиха. След малко ме пусна ,а аз бързо си поемам въздух. Това беше....доста грубо, но мама му стара искам отново да го чуя как пъшка. Може би има нещо в мен ,което ме кара да го направя. Нещо ме подтиква.
Свеждам глава и отварям уста за да го поема до гърло. Слизам надолу,а той отново ме натисна,чувайки го силно да пъшка. Колкото и да се опитвам, не мога да го поема до край. Има масивен пенис с добре оформена главичка,която също ме подтиква да я захапя. Отдръпвам се и точно това правя. Зъбите ми се плъзват по главичката,а Михаил изсъска и ме дръпна за косата.
-Харесва ли ти? - кимам с глава,усещайки една сълза да се търкулва по бузата ми. - Отново! - хвана го за ствола и приближи главичката към устните ми. - До долу! - плъзвам зъбите си ,гледайки го в очите. Не очаквах това да го възбужда,но пък и не очаквах и на мен да ми харесва да го слушам. Когато стигам отново до главичката ме дръпна за косата и ме целуна. Стискам пениса и отвръщам на целувката като езика му се заиграва с моя. Наистина става неконтролируем. Особено при следващото му действие да натисне главата ми с краката си и да ме накара да го гледам в очите. Той се наслаждава на това и го доказва с непрестанно пъшкане и ръмжене. - Възбуди ме. - пусна ме,а аз си поемам въздух и отново свеждам глава. - Искам зъбите ти навсякъде. - изпомпва пениса ,докато пълзя към него. Захапвам корема и продължавам нагоре, издърпвайки със зъби зърната му. Чувствам се като вампир,особено като следващото ми действие е да го захапя по врата. Михаил ме стисна за косата и ме подкани да го направя. С удоволствие го правя,докато пениса му се плъзна между срамните ми устни.
Простенвам пред устните му,когато главичката влезе в мен. Спускам се и главичката му опря точно там,където искам. Захапвам устната му до кръв,карайки го да изсъска и да плъзне езика си за да обере кръвта.
-Какво да те правя? - обърна ни и вече съм под него. - Не можем да се обвържем. - отдръпна се и тласна като ме разтресе цялата и ме накара да изкрещя. Разтвори още повече краката ми и ме погледна. - Не може да имаме наследник. - ахвам,чувайки думите му. Откъде знае ,че не можем? Отново грубо тласна,а аз се хващам за таблата. - Не ми трябваш. Ти си безполезна,скъпа ми Нели! - качи краката ми на раменете си и ме сгъна колкото се може повече за да влиза още по-дълбоко. В момента не мога да мисля ,само мога да се наслаждавам на това,което прави. Забелвам очи от удоволствие и пищя при всеки тласък. Никога не съм си мислила,че тази негова грубост ще бъде невероятно удоволствие. Привлечена съм към начина,по който се опитва да ме докара до оргазъм,а и големия му пенис предразполага да се случи точно това. Главичката удря определена точка и след малко аз се разтрисам.
Неочаквано отвори уста и ме захапа,докато продължи да тласка. Плъзвам ноктите си по гърба му и простенвам. Минават няколко секунди,а той смуче от кръвта ми и за последно се заби за да свърши в мен. Пред очите ми се появи черно петно ,карайки ме да примигна няколко пъти. Отварям уста за да му кажа да спре,но нищо не излиза. Бавно се отпускам и затварям очи,усещайки силна умора и не можеща да се движи.
Михаил
Бавно се отдръпвам,виждайки я със затворени очи и в безсъзнание. От тук чувам сърцето ѝ как тупти и знам,че не съм прекалил. По дяволите! Току-що се свързахме. Не ме отблъсна веществото в нея,а напротив кръвта ѝ е еликсира,от който се нуждаех. Толкова беше вкусна,че едва успях да се откъсна от плътта ѝ.
Ставам от леглото,усещайки силата вътре в себе си. Няма нищо общо с тази,когато се свързах с вампир ,сега е по-различно. А и пенисът ми жадува за още. Той не спада. Стои все така набъбнал,зачервен и изправен. Проклятие. И това е новост.
Завивам я с одеялото след това вземам халата от банята за да се прикрия. Поглеждам я и си мисля как така успяхме да се свържем. Нещо се е променило,но какво?! Завързвам връзките и преди да изляза от стаята,чувам тихото ѝ пъшкане.
-Михаил...- докосна се по челото и бавно се изправи. - Какво се случи?
-Свързахме се. Какво чувстваш? - изглежда дезориентирана и объркана.
-Не знам...аз...-съскам,когато издърпа одеялото и така показа голотата си. - Има нещо различно. - стана от леглото и се опита да дойде при мен. Хващам я преди да падне и стреснато се отдръпвам,когато виждам каква е промяната след като се свързахме. Знам,че при всяко обвързване взема нещо от мъжът,но не очаквах да видя точно това. - Очите ми...сякаш виждам по-добре.
-Взела си очите ми.
-Какво?! - Нели се отпусна в ръцете ми. Повдигам я и бавно вървя към леглото. Трябва ѝ почивка. Много е изтощена. - Не ми казвай,че са червени. - усмихвам се.
-Не са. - преди да я завия ,тя ме хвана за ръката. - Остани! - поклащам глава. Нямам време за такива неща. - Моля те! Имам нужда от теб. - странно е да чуя такива думи,но не може да ме накара да остана. Не обичам прегръдките. Не е в кръвта ми. Не може да ме промени в това отношение. - Михаил…
-Не! Почини си. - обръщам се за да се насоча към вратата,но преди да я отворя,усещам промяната в тялото си. Вдигам ръка за да стисна дръжката на вратата,но не я чувствам. След малко същото се случва с другата ръка,както и с краката ми. По дяволите! Това е Нели.
-Докато кръвта ми тече в теб ,ще трябва да се научим да се разбираме. Нали така?!
Михаил
Слизам в залата ,виждайки всички вампири да седят пред голямата маса и да ме чакат. Трябва да обявя обвързването си с Нели. От дълги години се спазва тази традиция и колкото и да не искам да го правя,поради простата причина, че Нели е вещица, нямам избор. Не очаквах толкова малко човешко същество да спре действията ми до толкова ,че да не мога да помръдна.
По принцип заради това,което направи трябва да я убия,но ще изчакам още малко за да видя дали ще ми бъде от полза или ще се опита да ме контролира.
Тежко сядам на трона и поглеждам към всеки един,докато Алек не отвори уста и не изтъкна един факт.
-Усещам нещо различно в теб. - явно не само аз го усещам.
-Обвързах се с човешкото момиче. - чувам няколко възклицания,а Катрин стана от стола и бясна излезе от залата. После ще се разправям с нея. Това е неуважение към Краля.
-Какви са последствията? - Стефано е до мен и мълчи. Той знае каква е тя,но верен на думата си не казва нищо.
-Никакви. - отговарям аз,опитвайки се да не се издам. Все още си мисля,че е рано да знаят каква е тя. Вампирите в замъка не се разбират с вещерите в околността и това може да доведе до враждебност. А я искам тук. Поне за сега. - Някакви нападения?
-Не,но са наблизо....... Кога ще предприемем някакви действия? Само стоим и не правим нищо по въпроса. - скърцам със зъби. Колкото и да уважавам дясната си ръка,думите му ме дразнят и той го знае. Опитва се да ме провокира,но сега не можем да направим нищо. Имам план в главата си ,но ще изисква време. Засега ще си траем и няма да им отговаряме.
-Има време.
-Няма никакво време. - ставам от трона за да го блъсна към стената.
-Знаеш ли с кой говориш? - стискам го за гърлото,а той промени очите си и кимна с глава. - Не си забравил и това е хубаво. - приближавам лицето си като зъбите ми се показват. - Тогава си трай. - пускам го и бавно се обръщам към другите вампири. - Ако още един път някой се опита да ми противоречи ще умре. Ясен ли съм?! - гласът ми стана животински,а и много добре знаят,че когато съм в това състояние,говоря сериозно. Отварям уста за да кажа още нещо,но бях прекъснат от силен шум над нас. Всеки вдигна глава, чувайки пищенето,както и чупенето на стъкла.- Какво става,мамка му? - изръмжах аз,излизайки на секундата от залата. Качвам се по стъпалата и се натъквам на гледка,за която никога не съм предполагал ,че ще стана свидетел.
Катрин е залепена за стената и не може да помръдне,а Нели съвсем спокойно е вдигнала ръка и я наблюдава. Има кръв по дрехите ѝ,както и по косата.
-За какво е всичко това? - с безразличие попитах,усещайки няколко от вампирите да са зад мен за да не изтърват подробностите и да разкажат на другите за случката.
-Тъпата кучка ме нападна. - изфъфли Катрин,но ми се струва,че е станало точно обратното. Само като се сетя колко бясна излезе от залата и се убеждавам в това. - Направи нещо. Убий я!
-Млъкни! - заставам между тях двете,но Нели въобще не ме поглежда. Като хипнотизирана се взира в Катрин. - Нели,пусни я!
-Какво е тя? - чувам въпросът от Алек,но решавам да замълча. - Кралю...
-Тихо! Изчезвайте от тук! - изкрещях аз,поглеждайки през рамо.- Нели...- пусна я след това влезе в спалнята ни и затръшна вратата. Приближавам се към Катрин и прокарвам ръката си през косата ѝ за да я дръпна рязко и болезнено към себе си. Тя изписка,а аз прошепнах. - Ако още един път я докоснеш...
-Не съм я...- още по- грубо я дръпнах.
-Ш-ш-т...ако още един път я докоснеш ,ще ти стъжня живота. Разбра ли ме?!- едва доловимо кимна с глава. - Тя ми е съпруга и трябва да проявиш уважение.
Ти я мразиш. - отварям уста за да види удължените ми кучешки зъби.
-Това теб не те интересува. Не забравяй коя си,Катрин! - ядосана е,а на мен ми се прииска да ѝ прекърша врата. - Ти си никоя! Едно нищожество.
-Беше ти хубаво с мен. - изплака тя. Тук греши. Секса с нея беше да задоволя нуждите си,нищо повече. - Обичам те! - поклащам глава и я пускам за да се отдалеча от нея. - От години съм влюбена в теб. - приглади косата си и бавно се приближи към мен за да застане на пети.- Аз мога да ти дам наследник.
-Заблуждаваш се. Никога няма да те приема за моя съпруга. - сълзи текат по бузите ѝ. - Стой далеч от нея! - последно казвам и влизам в спалнята за да видя Нели чисто гола и мокра. - Ще ми кажеш ли какво стана?
-Не! - отвори гардероба и извади един халат. Покри се и се обърна към мен.
-Имаш кръв. - заставам пред нея за секунда и наклоних глава за да затворя дупката от Катрин. Прекалила е. Заслужава да се върна и да я убия затова ,което ѝ е причинила.
-Няма значение. Тя е влюбена в теб. - плъзвам палеца си по врата ѝ.
-Не ме интересува. - качвам се нагоре за да мина през меките ѝ устни. Сините ѝ очи досущ като моите се взират в лицето ми и в момента ми се прииска отново да я натисна и да я чукам както на нея ѝ харесва.Мисли си,че не я усещам,но жестоко се лъже. Тя ме желае. Харесва грубостта ми и ме подтиква да бъда още по-лош.
-Може би не трябваше да се случва това между нас. Аз не съм ....
-Това ще го реша аз. Нито ти,нито Катрин,нито,който и да било в този проклет Замък може да ми казва какво да правя. - с всяка изречена дума аз я бутам към прозореца и, когато стигнахме я качвам на парапета и свалям халата ѝ. Тя разтвори крака,карайки ме да се настаня между тях и постави ръцете си на тила за да ме целуне. Двамата се хапем по устните ,а аз откопчавам копчето на панталона и смъквам ципа за да изкарам моят зажаднял пенис. Нели погледна надолу за да види как главичката е почти в нея,а аз прокарвам ръцете си през мократа ѝ коса и дърпам главата ѝ към себе си за да се плъзне дупето ѝ по парапета и пенисът ми да влезе до тестисите. В отговор силно простена и продължи да гледа надолу. Отдръпвам се и вдигам краката ѝ за да я сгъна и отново пръстите ми да стиснат тила ѝ. Задвижвам се като при всеки тласък цялото ѝ тяло се тресе,а тя се опитва да не стене,но не ѝ се получава. Харесва ѝ и смятам да стана още по- груб за да я чуя как пищи.
-Аз...аз ..- поставям ръцете си на прозореца и я натискам за да вляза още по- дълбоко. - Боже! - погледна ме със сините си очи и изписка.- Ще...- стиска парапета и пищи,когато силния оргазъм я връхлита. Докато трепери я вземам на ръце и я хвърлям на леглото, обръщайки я по корем за да плесна дупето ѝ. Тя изохка,но като видях как блестят очите ѝ ,разбрах,че това я възбужда. Разтварям бузите ѝ и отново влизам като отпускам тялото си върху нея. Въртя дупето си,а Нели леко се завъртя и ме стисна за гърлото,карайки ме да изръмжа и засиля темпото.
Действията ѝ ме възбуждат и след малко рязко се забивам, свършвайки дълбоко във вагината ѝ. Докато изливам спермата си ,премахвам ръката ѝ от гърлото и натискам главата ѝ към матрака за да плъзна езика си от челюстта до слепоочието ѝ.
-Трябва да изляза и за предпочитане е да стоиш в стаята. Разбра ли?! - тя кимна с глава,а аз излизам от нея и вдигам панталона,закопчавайки го. - Не излизай от замъка,Нели! - тя седна на леглото,кръстосвайки крака. - Навън е опасно,а все още не може да се контролираш. - завъртя очи ,а аз я стиснах за брадичката за да вдигне максимално глава нагоре. - Не ми върти очи,а слушай какво ти се говори. - натискам с палец устните ѝ. Преди секунди свърших и искам пак да я чукам. Отърсвам се от тази мисъл и с нежелание се насочвам към вратата. Трябва да отида до другия замък и да разбера какво намисля Слав.
-Слушам,Кралю! - проклинам на глас,когато думата “Кралю” излиза от устата ѝ. Пенисът ми отново се събужда и сега ще бъда раздразнен и възбуден. Да приключвам със задълженията си и ще се върна при нея за да я чуя как пищи точно тази дума в ухото ми.
Нели
И той си помисли,че ще седя спокойно в спалнята ни,защото така казва. Да бе да. Не знае какъв инат съм и в повечето случаи ,не слушам командите,на когото и да било. Включително и неговите.
Скачам от леглото и отивам пред гардероба да взема най-обикновените дрехи. Помолих го за дънки,тениски и жилетки,но както всеки път,не иска да удовлетвори желанията ми и затова има рокли. От по- семпли до тежки и неудобни. С тиха въздишка издърпвам една съвсем обикновена лилава рокля до коленете. Обличам я за секунда и се поглеждам на огледалото.
Изглеждам различна и не е заради роклята,а заради очите. Не съм сигурна дали се харесвам така. Може би,ако бях с по- къса коса или....на мига ми хрумва една идея и бързам да вляза в банята за да взема ножицата и да започна да режа косата си. Като ще съм различна,нека да променя и още нещо. Тъмните кичури падат на пода с всяка изминала секунда,а аз никога досега не съм изпитвала такова желание да променя визията си. От дете съм с дълга коса. Мислих си,че така ще ми отива най-много,но когато хванах последния кичур и се сресах с гребена ,жестоко съм грешала.
Явно съм имала нужда точно от това. Така врата ми изпъква още повече и съм сигурна,че на Михаил ще му хареса. Забравям за последната си мисъл. Не искам да му се харесвам. Правя го заради себе си. Нали така?
Оставам още малко пред огледалото за да дооформя косата си и излизам от стаята за да сляза на първия етаж и да отида на двора. Времето е прекрасно и точно от това се нуждая,а не затворена в стаята. Минавам през повечето вампири,но сега като сме обвързани с Михаил и никой не се опитва да ме нападне. Чудесно. Точно това ми беше целта. Нека да мириша на него,както той се изрази,а аз лека полека ще изпълня плана си.
Излизам отвън и се натъквам на гадната вампирка. Можех да я убия. Откакто се отключи тази моя страна,пред очите ми се появяват всички вещерски магии,които като дете баба изричаше. Тогава не знаех какво означават,а и гледах да не я притеснявам. Тя се затваряше в нейната си стая,а аз обикалях селото в търсене на приключения.
След смъртта ѝ открих една книга. От там видях и “Заклинанието” ,затова реших да го татуирам на гърба си. Така я почувствах близо до себе си,сякаш в най- трудните ми моменти ще ми помогне. И точно това се случи. Думите толкова лесно излязоха от устата ми,че не разбрах кога повалих мъжът в гората.
-И твоят ред ще дойде. - изрече тя,удряйки ме с рамото си. Не ѝ обръщам внимание. Безсмислено е. Тя е толкова влюбена в Михаил,че е готова на всичко. Чух какво му каза малко по- рано. Слуха ми се изостри още повече след обвързването и сега и най- малкото нещо успявам да чуя,но това не го знае Михаил. Смятам да си го запазя за себе си. - Кучка! - смело вървя към беседката недалеч от Замъка и си мисля за отказа на Краля да му стане съпруга. Не го разбирам. Избра мен ,а можеше да има нея и да му роди деца. Колкото и да ми е странно това,той не го направи без причина. Може да не го познавам добре,но откакто съм тук, той винаги има план. Трябвам му за нещо,макар да каза,че съм безполезна.
Несъвместимостта между нас не го спира да спи с мен. Загрижен е до толкова,че да ми забрани да излизам. Явно след обвързването се е променило нещо. Вече ме иска тук,а и много лесно успях да го сломя. Той си помисли,че ще бъда същата глупачка като преди дни. Ще плача и ще му се моля,но греши. Вече я няма. Зарових я много надълбоко.
Сега съм различна и отвътре и отвън. Ще го накарам да падне на колене пред мен, само и само да го видя в това положение. Ще ми хареса и то много. Михаил- Кралят на вампирите да ме гледа отдолу. Ще бъде хубава гледка. Чак очите ми трепнаха от тази мисъл.
-Здравей! - детски глас ме поздрави. Завъртях се към дърветата за да видя русо момиченце с искрящи сини очи да ми се усмихва.
-Здравей! - може би тя ще бъде тази,която ще ми помогне с плана.- Как се казваш?
-Елисавета. - усмихвам се.
-Какво красиво име. - приближавам се за да усетя мирис на цветя. Колко ароматно.- Миришеш невероятно. - тя се засмя и притича към гората. Решавам да я последвам,чувайки я как се смее. Тя е дете и това е като една игра.
-Последвай ме! Искам да ти покажа нещо. - за миг се замислих да не би да прибързах,когато се отдалечих толкова много от Замъка. Какво ще ми направи едно дете? Тя е толкова сладка. - Това е моята градина. - след малко стигам до прелестна градина със засети цветя. О,Боже! Толкова е красива и как ухае.
-Сама си ги засяла? - кима с глава,а малките букли от косата ѝ помръднаха,правейки я още по- сладка. - На колко си години?
-На седем. - определено няма какво да ми направи седем годишно момиченце. - Но гледам да ги засявам по- далеч от Замъка. Краля не е доволен от миризмата. - шокирано я поглеждам.
-Какво?! - Знам,че Михаил е гаден по природа,но чак пък толкова. Тя е дете. Трябва да поговоря с него. Все ще мога да се опитам да го разубедя по някакъв начин. Ако тя направи това вълшебство и пред този така мрачен и грозен Замък ,ще изглежда малко по- добре.
-Може би ти си единствената,която не се дразни от миризмата. - замълчах си. Колкото и да е сладка,по- добре е да не знае каква съм.
-Къде са родителите ти? - тя сведе глава и дълго време не ми отговори. О,миличката! - Съжалявам! Кой се грижи за теб?
-Баба,но тя е много болна. - Никога не съм съжалявала толкова много някого,колкото нея.
-Искаш ли да направя нещо за теб? - поклати глава,а буклите се удрят в бузите ѝ. Не можах да се стърпя и бавно се приближих за да ги докосна. Те са меки и веднага се увиха около пръста ми. Засмивам се ,но бързо ми се стопява усмивката,когато виждам как за секунда ѝ се промениха очите в черно и пак станаха сини. Отдръпвам се,но възвръщам усмивката си за да не забележи тревогата ми. Да не би да ми се е сторило? - Ще говоря с Краля. - тя вдигна поглед и щастливо се засмя .
-Наистина ли? - определено ми се е сторило. Кимам с глава и правя няколко крачки назад. - Това ще е чудесно.
-Заради теб ще го направя,но искам пак да те видя.
-През деня съм тук. Може да дойдеш по всяко време. - усмихвам се и махам с ръка,вървейки към пътеката към Замъка.
Какво сладко момиченце. Любовта ѝ към цветята ме впечатли и искам да ѝ помогна. Дано да успея да разубедя Краля и да мога по този начин да я виждам по-често. Имам нужда от приятел,дори да е едно дете. Вампирите не са дружелюбни към мен и едва ли ще се сближа с някого от тях.
-Къде беше?- гласът на Михаил прекъсна мислите ми.
-Как разбра ,че съм тук? - дойде зад мен и плъзна пръстите си в късата ми коса.
-Обвързани сме. Усещам присъствието ти. - сви пръстите си като ме оскуба и изви главата ми за да го погледна. - Защо си я подстригала?
-Защото така исках. Не ти допада ли? - захапа долната ми устна,дърпайки я за да изсъскам от болка.
-Напротив. Харесва ми,така врата ти е на показ и мога да те захапя. - свали ръката си ,спирайки я на гърлото ми като го стисна. Силно. - Къде беше?
-Срещнах едно момиченце. Елисавета се казва. - той повдигна вежди и не показа по никакъв начин,че я познава. - Засяла е цветя ,но ти си ѝ забранил да ги прави близо до Замъка. - усмихна се,показвайки заострените си кучешки зъби.
-Покажи ми я! - хвана ме за ръката и веднага го повеждам към красивата градина. Когато стигам до мястото,шокирано разбирам,че градината я няма. Завъртам глава във всички посоки ,но е изчезнала.- Нели,сигурна ли си...
-Да! До преди малко говорих с нея и ми показа градината. - продължавам да се оглеждам,а Михаил не спира да се взира в мен. Какво става? Къде е градината? Къде е Елисавета?
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.