Самуил
Секундите текат,напрежението се засилва,гневът ме изпепелява,а студеното ми сърце се превръща в пепел. Току-що тя унищожи чувствата ми. Съсипа и малкото,което изпитвах към нея.
Бременна е. Носи детето ми и се опита да го убие.
-Самуил,аз…- взирам се в нея и с всяка изминала секунда се превръщам в убиец. Стоил забеляза това и бързо я скри зад себе си. Изправя се срещу мен,знаейки,че в момента ми пада пердето и мога да я убия. Мога и него да убия,но рискува. Орлин стои до вратата и чака да избухна и след точно три секунди това се случва. Стоил избута Елена,чувайки писъка ѝ,но той сякаш е далечен,като ехо.
-Ще ви убия! - Орлин я хваща под гърдите и излиза от стаята по най- бързия начин,а аз се хвърлям върху Стоил,удряйки го с юмрук по лицето. Той изсумтя и направи няколко крачки назад,затваряйки вратата за да не изляза,докато Орлин я изведе от къщата.
-Излей си гнева,но нея няма да докоснеш. Носи детето ти. - не вдига ръце,чака да го ударя и това правя. Гневът ме превърна в "Аркуса".
-Щеше да го убие.- пак го удрям,виждайки от носа му да бликва кръв.
-Бях по- бърз от нея. - докато тя правеше крачки назад,Стоил отвори вратата и застана зад нея. Тя не го усети,беше вглъбена да си отмъсти,да убие бебето в утробата си. Затвори очите си ,а Стоил отмести пистолета и куршума се заби в пода.
-Къде ще я заведете? - ръмжа аз,хващайки го за тениската и с вик го повалям на земята.
-Далеч от теб.
-Тя ми е жена,трябва да знам. - избегна юмрука ми,но следващият се заби в челюстта.
-За да ѝ извиеш врата….
-…Точно това ще направя. Ще извия малкия ѝ врат. Това заслужава кучката. - дишам като разярен бик,но това по никакъв начин не притеснява Стоил. Той е твърде обучен за да го е страх от когото и да било,дори и от мен.
-Хайде! - разпери ръце настрани и изчака поредният удар. Изръмжах и със злоба,която задържах години наред я излях върху лицето му. Той се отпусна и изпъшка. Ставам от земята и вземам "Аркуса".За секунди излизам от къщата и се качвам в един от моторите,които държа в гаража. Орлин е взел джипа,но в него има проследяващо устройство. Няма къде да я скрие. Ще ги открия и ще се сблъскаме очи в очи,дори това да е последното нещо,което ще направя.
Елена
-Самуил,аз….- взирам се в лицето му и с всяка изминала секунда то се променя,изкривява се до крайност,карайки кожата ми да настръхне. Никога досега не съм го виждала такъв,чак е плашещо. Ненадейно Стоил рязко ме премести зад себе си,сякаш иска да ме предпази,а и може да е така. Само като гледам свитите ръце в юмруци ми става ясно,че в момента не е Самуил,а "Аркуса".
Погълната от мисли ,почти падам по дупе на земята от тежката ръка на Стоил. Силни ръце ме грабват,но от уплаха от гърлото ми се изтръгва силен вик. Веднага разпознавам мириса на мъжа,който без колебание ме отнася от стаята.
-Ще ви убия! - -извика Самуил. Орлин здраво ме държи,докато слиза по стъпалата,вземайки ги по две. Изплаквам,когато чувам удари и сумтене на горният етаж. Орлин отваря пасажерската врата и ме остави на седалката след това бързо заобиколи джипа и седна на шофьорското място.
Не смея да проговоря,страх ме от това,което предстои и за всичко съм виновна Аз. Знаех,че ще разбудя гнева му,ако не успея да го направя,знаех,че ще има последствия,но не очаквах,че ще иска да ме убие след като разбра за бебето.
-Сложи си колана. - грабвам колана с треперещи ръце и го закопчавам. Орлин шофира много над ограничението за скоростта,даже мина на червен светофар,но е съсредоточен в пътя,нито един път не ме погледна. Боже,от кого бягаме?От Сатаната,от най- големият убиец в страната. Не е за вярване какво се опитах да извърша. Разговорът със Сърбите ме подтикна да го направя по- рано от очакваното. Самуил каза,че ще ме предаде ,по- добре да умра,отколкото да се дам на тези изроди,които не знаят какво е милост.
-Къде…къ- де отиваме?- гласът ми е прегракнал,сякаш съм викала досега,а дефакто толкова много ме е страх,че той се загуби.
-Трябва да оставим джипа. Ще продължим пеша.
-Защо? - за първи път ме погледна откакто се качихме в джипа.
-В джипа има проследяващо устройство. - не се учудвам,че има,Самуил е предвидил всякакви ситуации.
-Какво ще се случи с мен? - Орлин сви към магистралата и се насочи към няколко села по пътя.
-На този въпрос може да отговори Самуил. Никой друг. - очаквах да ме нападне за това,което щях да извърша,да усетя и неговия гняв,но Орлин е сдържан ,сякаш нищо не е станало,просто си върши работата.
-Защо го правиш? -минаваме табелата на село "Алдомировци" и не след дълго спира джипа между къщите. Орлин загаси двигателя и слезе от джипа,заобикаляйки го за да ми отвори вратата. Откопчавам колана и бавно слизам,оглеждайки безлюдния път и занемарените къщи. Това село сякаш е забравено от Господ.
-Хайде! - бутна ме да вървя по пътя,усещайки страха отново да ме обладава.
-Какво ще правим? Не може цял ден да се мотаем тука. - Орлин върви зад мен и мълчи. - Ако ни открие….
-Ще го направи. - рязко спирам,поглеждайки го в очите.
-Колко добре познаваш Самуил? Кой си ти ,по дяволите? - Орлин ме заобиколи и тръгна напред,сякаш не съм задала въпрос. - Хей! На теб говоря. - притичах към него,виждайки няколко души от къщите да ни наблюдават.
-Върви и не задавай въпроси! - намръщвам се и сядам на една пейка близо до пътя. - Елена,върви! Скоро ще е тук!
-Откъде знаеш?
-Не може да избягаш от "Аркуса". Той винаги ще намери начин да те хване. В момента ти си плячката му,разбираш ли? - Орлин пристъпи към мен и сведе глава. - Стоил се жертва и то заради теб. Можеше да те остави на лъва,но не го направи. Сега ще търпиш не Самуил ,а "Аркуса"....повярвай ми…- Орлин изсъска и извърна поглед. - …гневът на Аркуса е различен от гнева на Самуил. Приготви се не за лед,а за Айсберг. - малкото самообладание,което имах се срина в мига,в който той изрече тези думи.
-Но…аз нося детето му. - Орлин се подсмихна и поклати глава.
-Да беше помислила по-рано за това преди да го предизвикаш и то по най-лошия начин. - Орлин тръгна по пътя,а на мен ми трябваше няколко секунди за да се освестя. Трябва да вървя след него,иначе…шум от двигател на мотор го спря насред крачка,а аз започнах неудържимо да треперя. - Мамка му,идва! - скачам от пейката и минавам зад нея,сякаш ще ме спаси от предстоящото. Орлин изглежда спокоен,гледа право напред с орловия си поглед,от който може да те побият тръпки. Стойката му е твърда и сигурна,той е готов да се срещне със Самуил,но не и аз.
Моторът все повече се приближава и със силно свистене на гумите рязко заби спирачки пред пейката. Самуил е с каска на главата,но знам,че ме гледа. В момента се чувствам като едно перце,което ще издуха и ще го смачка с обувката си. Изглежда свиреп,с кървавите петна по тениската,която добре полепва по мускулите му. Ръцете му са облечени с черни ръкавици,с които яростно стиска ръкохватките. Не мърда,той чака. Не знам какво точно,но след всяка изминала секунда пулса ми се ускорява и усещам,че ще припадна.
След още няколко тегави секунди,в които аз едва не се изтървам в гащите от страх,той сваля каската и ме посреща друг Самуил. Онези красиви синьо-сиви очи ,вече нямат живец,един празен поглед,нищо повече. Устните му са свити,косата му е рошава заради каската,мамка му,какво направих. Не можах да се спра и мигновени сълзи бликнаха в очите ми. Той ще ме убие.
-Шефе…-
-Млъкни! -
-…помисли за бебето….
-Казах да млъкнеш! - изкрещя Самуил,карайки ме да направя няколко крачки назад. Трепереща като лист удрям гърба си в оградата на къщата зад себе си. Самуил пусна степенката и слезе от мотора като пламтящ огън,готов да ме придърпа и да изгоря. Той тежко диша,докато се приближава към мен,толкова близо,че усещам гнева му във всяка пора. Познатият аромат изпълва ноздрите ми,но аз вече не гледам към очите му,извърнала съм поглед и хленча. - Ще се ебаваш с мен,а? - прокара ръката си през косата ми и грубо я дръпна,скубейки ме до болка. Изписках и потреперих. - Ти си една неблагодарна кучка,която не разбира кога трябва да си трае. - всяка дума излязла от устата му е като куршум забил се в тялото ми. - Ако не беше бременна….ако…- съска като кобра и още повече дръпна косата ми,карайки ме да падна на колене. Показва ми къде ми е мястото,там долу,никаква в живота му. - Отмъсти ли си? - плача с глас и не смея да го погледна. - Кажи,Елена! Отмъсти ли си за татенцето,който те хвърли на вълците? - хленча и свеждам глава,но той рязко я изправи за да го гледам в неговите като айсберг очи. - Сърбите искат главата ти. Какво да те правя,сега?
-Ти каза ,че ще ме дадеш. - изплаках аз. Със силен захват в косата ми ме изправи на крака,озъбвайки се пред устните ми.
-Ако още един път…- изпищях от свитите до болка пръсти в косата ми. - …още един път…- съска в бузата ми. - …посегнеш на бебето…- сълзи текат от очите ми. - …ще направя така,че Ада да ти се стори по-добро място за твоето отмъщение,разбра ли? - кимам с глава. - Разбра ли?
-Да! - прошепвам аз през сълзи.
-Заведи я във Вилата. Къщата вече не съществува. - Орлин видимо се отпусна ,когато чу думите му. - Довечера ще доведа лекар с апаратура за да потвърди бременността. - отварям уста за да кажа,че съм си направила тест,но той ме прекъсна. - Каквото и да кажеш,от устата ти ще избълва само лъжи. - Пусна ме и скочи върху мотора. Преди да сложи каската ме погледна и след секунди си тръгна. Стоя в същото положение както ме остави,главата настрани,обляна в сълзи и продължаваща да треперя.
-Чу го! Да вървим. - краката ми омекват и едва не падам на земята,но успях да се задържа.
Качвам се в джипа напълно разстроена от срещата със Самуил. Орлин излезе прав,ще видя Айсберг пред очите ми и точно такъв беше. Студен,лишен от всякаква емоция ,очите му бяха мъртвешки и плашещи. Колкото и сълзи да проливам ,вече е без значение. Те няма да помогнат в сегашната ситуация,само ще влошат положението.
Трябва да се взема в ръце и да върна стария Самуил.
Елена
Изминаха няколко дена от последната ми среща със Самуил. Както обеща,още на същата вечер,когато Орлин ме закара до въпросната Вила,дойде лекар с апаратура. Потвърди бременността ми. В шеста гестационна седмица съм и другата седмица може да чуем сърдечния ритъм на бебето. През целият преглед,в който доктора обясняваше какво трябва да пия и какво е хубаво да приемам като храна ,аз плаках. И не защото съм бременна,това го знаех още при първия тест,а защото Самуил не беше тук. Не ни удостои с присъствието си,както и на рождения ми ден. От това най-много ме заболя.
Разбирам,че го ядосах,разбирам,че искаше да ме убие,но все пак нося неговото дете и очаквах да бъде до мен. Да видя реакцията му,да разбера какво мисли,за жалост това не се случи. Като всяка вечер ,аз се надявам да го видя. Иска ми се да поговорим. През тези дни имах време да помисля над всичко. Осъзнавам грешката си. Убийството на татко ме превърна в човека,който търсеше отмъщение. Жадувах да го нараня. Исках да страда така както татко е страдал. Мислих,че това заслужава,все пак отне баща ми. Какъвто и да е ,той ме подкрепяше. Единственият близък човек до мен,но сега след като останах сама и помислих,татко наистина нагази надълбоко в блатото. Повлече и мен,застрашавайки живота ми. Самуил е прав. Заради баща ми сърбите ме искат и честно да си призная това ме плаши. До смърт.
-Вечерята ти. - Орлин ме пази като майка орлица. Следи за спазването на моят режим. Храната е вкусна,всеки ден е различно меню и е богата на витамини. Пия фолиева киселина и само вода. Засега живеем двамата. Идва жена да чисти и готви,но аз почти не я виждам. Тя не говори,аз също не говоря с нея.
-Благодаря! - като всяка сутрин ,обед и вечер той ме наблюдава докато се храня. Неудобно ми е,сякаш брои хапките в устата ми,но знам ,че това е нареждане на Самуил. Едва ли му е приятно да се занимава с мен,но със сигурност няма избор. Само като се сетя за очите на Самуил и краката ми се подкосяват. -Ти няма ли да се храниш?
-Не! - сядам пред масата и опитвам от салатата. Има домат,краставица,пипер и малко сирене.
-Лошо ли ти е? - явно гримасата,която направих я тълкува погрешно.
-Не,просто не искам сама да се храня. - зелените му очи примигнаха няколко пъти.
-Вече съм ял. - леко кимам с глава,а дефакто съм разочарована. Не се чувствам добре тук и то сама.
-Къде е той? - Орлин извърна поглед и събра ръцете си пред себе си.
-Храни се. - човъркам с вилицата в чинията,показвайки му,че нямам апетит. Не знам дали е от бременността,но от два,три дена не чувствам силен глад. Мога да се нахраня и с малко,а знам,че след салатата ще има предястие ,след това основно ястие.
-Кажи ми! - Орлин се напрегна. Досега не съм го притискала с въпроси,оставих така нещата. Да поутихне бурята,която сама създадох.
-Престани! -
-Не ,кажи ми! - оставам вилицата и се облягам на стола.
-Яж!
-Няма! - Орлин присви очи и бавно пристъпи към мен. Постави ръката си на масата близо до чинията ми и сведе глава,ръмжейки по най-животинския начин.
-Искаш да знаеш къде е? - кимам с глава,а той още повече се приближи,виждайки в зелените му очи лек оттенък на синьо. Може да е гологлав и да има татуировка отзад на главата, минавайки през врата и стига до незнайно къде,той има груби,но привлекателни черти. В сравнение със Стоил,който може с поглед да те убие,неговият пак е заплашителен,но не знам защо,аз му имам доверие. Той ме измъкна от момента,в който Самуил избухна като граната и ме спаси от импулсивната му реакция.Подценявах го,там е проблема. -Оправя бакиите на баща ти.
-Само това?
-Струва ти се малко ли? -само по тона му разбрах,че въпроса ми беше не на място.- Струва ти се малко,че продаде къщата,продаде бизнеса на брат си,единственото нещо,в което вложи повече от всичко досега,продаде колите,беше готов да смени самоличността си…- ахвам от чутото. - …и това е заради баща ти и теб. Сега яж и не задавай повече въпроси! - отдръпна се и като същински бодигард застана до мен и чака да се нахраня,а аз вече нямам никакъв апетит. Наистина ли всичко това е направил? Склонен ли е да смени самоличността си? Това ме изненада и да си призная не го очаквах. Едва ли го прави заради мен,бебето в утробата ми го е подтикнало да вземе такова решение.
-Уморена съм. Искам да си легна. - ставам от стола ,усещайки леко замайване,което ме кара бързо да се подпра на масата.
-Днес почти нищо не си яла. Докторът каза…
-Не искам да слушам,искам в стаята си. - изсъсквам аз. Това следене какво ям по цял ден ми идва в повече. Разбирам,че му е наредено,но аз не съм дете. Бавно излизам от кухнята и пристъпвам по коридора,усещайки присъствието му зад себе си. Орлин е навсякъде,слава богу,че не стои в стаята ми,иначе щях да полудея. Оставям го в коридора и затварям вратата.
Навън има буря и чести светкавици осветяват нощта. Винаги ме е било страх от такива нощи. Още от дете бягах в обятията на мама. Когато тя почина,аз трябваше бързо да порасна. Татко вечно го нямаше и повечето дни оставах сама като сега. Нямам родители,нямам приятели,нямам човек до себе си. Даже не знам какъв е Самуил в живота ми. Преди седмица беше сексуален партньор,а сега взаимоотношенията ни са като две везни. Едната клони в негова полза,той винаги надделява над всичко,а другата съм аз. Там на дъното.
Подскочих,когато се чу силна гръмотевица и след секунди последва светкавица,от която освети тъмната стая. Свалям халата и се шмугвам под завивката. Толкова ми е уморено,а цял ден нищо физически не съм правила. Пишех песни и репетирах гласа си. Само това ми остана. Така или иначе никой повече няма да ме чуе. Самуил няма да го позволи.
С тежка въздишка затварям очи и придърпвам одеялото към брадичката. Студено ми е и още тази сутрин се принудих юли месец да пусна климатика на топло. Макар да съм със затворени очи пак разбирам кога осветява светкавица. Страх ме е. Имам чувството,че всеки момент някой ще влезе и ще ме убие. Това е само в моята глава. Орлин няма да го позволи. Той спи на отворена врата и от леглото вижда вратата на стаята ми.
-Боже,защо ми е толкова студено? - отварям очи и в същия момент още една светкавица се появява,виждайки мъжки силует до гардероба. Изпищявам и леко се изправям с одеялото в ръце. - Моля те! - хленча аз. Мъжът пристъпи към мен ,а аз скачам от леглото и опирам гърба си на стената. Първоначалният ми инстинкт е да извикам за да ме чуе Орлин,но колкото повече се приближава толкова повече разпознавам аромата му. Самуил. Не го поглеждам,главата ми е сведена,напълно решена да не му се противопоставям. Самуил спира пред мен и тежко диша. Не смея да вдигна глава,не знам в какво настроение е. От последният път очаквам всичко,дори и да ми посегне. - Самуил! - прошепвам името му за да каже нещо,каквото и да било,но той продължава да мълчи,продължава да диша тежко и това все повече ме притеснява. Цялата треперя,дали от студ,дали от страх,като знам кой е на няколко сантиметра от мен повече страха надделява.
-Наистина си бременна. - тонът му е рязък,изпълнен с гняв. Не мога да разбера дали е доволен от този факт или не. Ясно стана,че не ми повярва,но не бих излъгала за такова нещо.
-Да,в шеста седмица. - не знам защо му го казах,със сигурност доктора му е обяснил всичко подробно. -Другата седмица ще чуем сърдечния ритъм. - продължавам да говоря,докато не ме залепи за стената.
-И реши да ме нараниш като го убиеш,така ли? - замълчавам. Няма какво да му кажа.- Така ли е? -изкрещя той,карайки ме да изскимтя. Плаши ме и леко се свивам. - Отговори на шибания ми въпрос,Елена!
-Да! - едва отговорям аз. Гласът ми трепери,а и от очите ми бликват сълзи.
-Какво нямаше за да го направиш? Получи всичко ,а ти реши да кроиш планове зад гърба ми,докато се опитвам да спася жалкия ти живот. Това ли заслужавам? - отново мълча. - Това ли заслужавам? - диша тежко и крещи. Не мога да се спра и шумно заплаках. Държал се е с мен по всякакъв начин,но сега е различно. Той сякаш ме натиска с обувката си и се опитва да ме размаже. -Мамка му! - отдръпна се и хвърли нещо към гардероба. Не мога да видя какво е. -Мръсна кучка! - крещи и отново нещо хвърли,но този път към стената. Сядам на пода със свити колене и плача. Орлин не идва,знаел е,че Самуил ще дойде. - Искам да те убия. - заридах,когато усещам дулото на пистолета към главата си. Натиска го и ръмжи като животно. -
-Самуил,моля те! - вдигам поглед със сълзи на очи,но е толкова тъмно,че не мога да видя лицето му.
-Не ме моли,мамка му! Не се и опитвай! - съска и ме натиска към стената. В момента е толкова разярен,че не го интересува какво му се говори. - Мразя те,разбра ли? Мразя те! - премахва предпазителя и чакам да ме застреля. Той това иска,да ме убие. След няколко тегави секунди,в които той не спира да съска се отдръпва и отива към вратата. -Ако разбера,че и утре не си яла,ще дойда и ще те накарам на сила да го направиш. Ясен ли съм?!
-Да! - затръшна вратата на стаята,оставяйки ме сама на земята,напълно разбита и с мисли какво ли да очаквам ,когато дойде пак.
Елена
На следващата сутрин едва отлепям очи. Все още съм на земята в свита поза и усещам как от сълзите ми косата се е залепила за лицето. Чувствам се отново отпаднала,цялото тяло ме боли,заради позата ,в която съм спала,но най-голямата болка е в сърцето ми. Самуил ясно зави ,че ме мрази. Имах надежда да поговоря с него,да разбера какво мисли,да му обясня по някакъв начин,но надеждата изчезна много бързо. Още като влезе в стаята ми и си тръгна,оставяйки ме напълно съкрушена.
-Елена!- вдигам поглед,виждайки Орлин да стои до вратата и да се взира в мен. -Защо си на земята? - бавно се изправям,но така ми се завъртя главата и залитнах. Орлин беше бърз и ме хвана преди да падна. -Спокойно! Легни на леглото,сега ще извикам доктора. -поклащам глава за да разбере,че няма нужда,но ме остави и излезе от стаята.
Лежа на проклетото легло и не мърдам. Всичко ми е безразлично и в момента нищо не може да ме накара да променя настроението си. Все още се сещам за думите му,за начина,по който ги изричаше и как натискаше дулото към главата ми. Времето,в което го познавам знам,че не ме лъже. Той е искрен и този факт отново подтикна сълзи да бликнат в очите ми.
-Госпожо Карамазова,как се чувствате? - колко странно звучи фамилията на Самуил от устата на доктора.
-И по-добре съм била.
-Изглеждате бледа. Господин Иванович ми каза ,че едва не сте паднали. -Кой е Иванович? Поглеждам към Орлин,който е скръстил ръцете си под гърдите и леко е свел глава,но пък очите му са насочени право към мен.
-До колкото знам е нормално в началото да се чувствам така. - продължавам да се взирам в Орлин,той също не отмества поглед.
-Нормално е,но нека да ви прегледам и да измерим кръвното. -оставих го да прави каквото иска. Сега друго ме интересува.
-Кой си ти? - докторът ме погледна,но моите очи са насочени към Орлин. Той не отговори,а и доктора продължи да ме преглежда.
-140 на 95 ,малко е високо,хубаво е да ви взема кръв за да направим рутинни изследвания.
-Правете каквото е нужно. Все пак Господин Карамазов ви е наредил. - Орлин повдигна глава и сви устни. -Какво друго ти е наредил,Господин Иванович?Да ме дундуркаш като бебе или да ме галиш по косата,когато плача.
-Елена,млъкни!
-Готово! По-късно ще съобщя резултатите на Господин Карамазов.
-Разбира се,защо аз да знам. Дано да остане доволен. -докторът не обърна внимание на думите ми. Затвори куфарчето си и се изниза от стаята. Щом да дойде толкова бързо,значи живее тук. Може би в постройката до вилата. -Сега какво трябва да правя? Какъв ми е графика за деня?
-Графикът е такъв,какъвто аз кажа. - рязко се изправям ,когато чувам дълбокият глас на Самуил. Появи се на прага и неприкрито ме огледа. Същото правя и аз. Не мога да не изтъкна колко добре изглежда в сива риза и тъмни дънки,които обгръщат стройните му крака. Косата му е оставена да пада върху челото, синьо-сивите му очи сега са спокойни,има леко набола брада и така е още по- красив. Шумно преглъщам на мислите си и дърпам нощницата за да прикрия голите си бедра. Като го видях и безразличието изчезна. -Облечи се,ще закусваме. - двамата излизат от стаята,а аз скачам и отварям гардероба. Замайването продължава ,но се търпи. Сега това не е важно,той е тук и трябва да поговорим. Обличам най-обикновени дрехи,тениска и клин. Връзвам косата си на опашка и първо минавам през банята за да измия зъбите си. Притеснена съм,не знам в какво настроение е,снощи искаше да ме убие,но бебето го възпря. Труден разговор ще бъде,но нищо не губя,ако пробвам. Не се поглеждам на огледалото,знам,че не изглеждам добре. Откакто съм във Вилата сънят ми е неспокоен. Някой път сънувам кошмари свързани със Самуил,други с бебето и после не мога да заспя с часове да мисля.
-Елена! - извика Самуил. Излизам от банята и бързо пристъпвам по коридора,виждайки го да седи пред кухненската маса. Храни се ,но гледа право към мен. Сядам срещу него и поглеждам към пържените филийки и конфитюра от ягоди. Намазвам филията си и бавно започвам да се храня. След всяка хапка ,аз ставам все по -нетърпелива да поговорим. И най-лошото е ,че не знам как да започна.
-Може ли да поговорим? - Самуил ме погледна за секунда след това сведе глава за да намаже палачинката с конфитюр. Явно отговор няма да получа,затова продължавам. -Съжалявам,аз…
-За какво съжаляваш? -отварям уста за да му отговоря,но той ме прекъсна. -За това,че провали живота ми. За това,че единственото нещо,което имах от брат ми изчезна за секунди…-приближи красивото си лице и ме погледна в очите. - …Можеш ли да си представиш как един човек може да срине всичко за отрицателно време? -бавно преглъщам,не знаейки какво да му отговоря.-Можеш ли?
-Ще направя каквото трябва за да ти ги върна и….-Самуил гръмко се засмя на думите ми.
-Какво ще направиш? Имаш пари? Имущество? Власт? - смутена свеждам глава. Знам,че нямам нищо. Ако той ме изхвърли, аз ще остана на улицата и това прозрение ме удари директно в сърцето. Собственият ми баща не ми остави нищо. Аз съм сама срещу всичко. Дали от бременността ,дали от това,че той на няколко пъти ми казваше какъв е баща ми,сълзи напълниха очите ми.
-Нямам нищо от това. - оставям филията в чинията и скачам от стола,готова да побегна ,но не от Самуил,а от истината. Аз съм една идиотка.
-Елена,седни! - поколебах се. -Веднага! - това е онзи тон,който подсказва,че гнева го превзема. Отново сядам на стола и избърсвам лицето си. -Започни да се храниш и без възражения. Ще слушаш доктора,ще слушаш и Орлин. Ако разбера,че се опитваш по някакъв начин да пренебрегваш думите им,ще усетиш гнева ми,а едва ли искаш да го видиш,нали? - кимам с глава и вземам филията за да отхапя.
-Тръгваш ли? - попитах аз,когато го виждам да почиства ръцете си със салфетка.
-Това не те интересува. -хвърли салфетката върху чинията си и се изправи.
-Моля те! Имам нужда от…-проклетите сълзи продължават да мокрят лицето ми.
-От какво? - преглъщам и вдигам поглед към синьо-сивите му очи.
-От теб. - Самуил постави ръцете си върху масата и се надвеси над мен като буреносен облак.
-Значи така…от мен имаш нужда?- тихо се засмя той. -Да беше помислила,когато се опита да убиеш бебето…- още повече се приближи,виждайки очите му да потъмняват. -...Трябва да си тъжна,че не успя. Твоят план не проработи,само влоши още повече нещата. Сама си го направи,затова ще търпиш и ще мълчиш. - плъзвам ръката си към неговата,но той веднага я отдръпна. -Не ме докосвай!
-Самуил…
-Млъкни! - подозирах,че разговора ни ще бъде труден,но да е толкова тежък не. Той иска да доминира над всичко и го прави,защото знае,че аз нямам избор. Самуил заобиколи масата и се спря до мен. На мига аромат на мъж и власт нахлу в ноздрите ми,карайки ме да повдигна глава и да го погледна. Толкова сила излъчва Самуил,че е трудно да го пренебрегнеш. Дори и с поглед,не е за изпускане. Вътрешното ми Аз не може да го позволи. - И не използвай игричките си пред Орлин,той няма да се върже,нито да поддаде. Повярвай ми, не го познаваш….- прокара ръката си през опашката и рязко я дръпна. Не издавам и звук,само го гледам в очите. - … Иванович не е само охранител както ти си мислиш. Той е нещо повече и ,ако имаш поне малко акъл щеше да му благодариш. Добре,че беше той,иначе щях да откъсна главата ти. - пусна опашката ми и излезе от кухнята. Поглеждам към Орлин,който веднага се появи на прага и ме погледна със зелените си очи. Кой е той?
Елена
Дните си летят, настроението ми е същото като предните дни,само симптомите се увеличават. Доста често ми се гади,уморена съм,постоянно ми се спи и съм с почти никакъв апетит. Храня се до колкото мога и колкото ми позволява. Когато ме насилват,започва да ми се гади,чувствам корема си подут и съответно аз отново си лягам. Едно и също всеки ден.
-Вечерята е готова. - Орлин влиза в стаята ми с обичайното си изражение. Откакто Самуил ме предупреди да си държа езика зад зъбите,той ме гледа по-различен начин. Сякаш е по-бдителен и на моменти иска да се прикрива повече отколкото трябва. По принцип не трябва да ме интересува кой е той,но думите на Самуил все още не могат да излязат от съзнанието ми. Любопитството ме гризе и искам да науча нещо повече. И без това дните са ми толкова скучни,ако се поразровя в интернет ще се разнообразя. Все още не съм използвала лаптопа във всекидневната,не виждах смисъл.
-Добре! - Орлин ме чака,а аз едва се изправям от леглото. Вече и ми писна да лежа,а съм още в началото на бременността. Докторът ми каза ,че е нормално да се чувствам така в началото. Първият триместър е тежък,зависи как организма ми приема плода. Явно не толкова добре,щом се чувствам като парцал. Влизам в кухнята и рязко спирам. Самуил отново е тук. Говори по телефона,но ме гледа в очите. Не е идвал от няколко дена и сега като го виждам пред себе си и сърцето ми лудо затуптя. Отново изглежда невероятно. Красив, магнетичен,успя да ме омагьоса,макар да мислих само за отмъщение. Това ме вълнуваше,не обръщах кой знае колко внимание на чувствата ,които изпитвах. Играех роля за да му причиня болка. Накрая излезе така,че не той изпитва болка,а аз.
-Припремите све. Причаћемо поново!(Подготви всичко. Ще се чуем пак!) - колебливо сядам срещу него. От дни мисля как да действам и смятам да си мълча. Опитите ми да оправя нещата сведоха до минимум ,а и вече не виждам смисъл. Той ме мрази. Свеждам поглед и започвам да се храня. На обяд почти нищо не опитах,сега мога да хапна малко повече. Както очаквах, картофената салата с пилешките пържоли освен,че изглеждат добре,а и е страшно вкусно. Хапка след хапка,преполових чинията. Не поглеждам към Самуил,в известен смисъл тишината е приятна. По-добре така,отколкото да ме заплашва или да казва как е искал да ме убие. Вече приключих и смятам да се върна в стаята си. - Къде отиваш? -почиствам със салфетка устата си.
-В стаята си. -
-Не сме приключили. - уморих се от всичко,затова примирена от ситуацията,в която попаднах казвам.
-Добре! - още не смея да го погледна. Пръстите на ръцете ми са моето спасение. Просто чакам да се нахрани и да се затворя в стаята си.
-Изследванията ти са перфектни.
-Чудесно! - няма какво друго да кажа.
-Днес си много мълчалива. Друг път съскаш и хапеш като змия. -Всяка дума излязла от устата му е по-болезнена от предишната.
-Решила съм да не съскам,нито да хапя. -чувам сумтенето му и вдигам глава за да видя подигравателното му изражение. Явно за него това е смешно,но на мен хич не ми е забавно.
-И си мислиш,че като спреш и ще отмекчиш положението ли?
-Защо трябва всеки път да се заяждаш с мен? Разбрах,ще сгреших. Разбрах,че съм идиотка…- скачам от стола. -...разбрах,че сега ще направиш всичко възможно за да страдам….- вече не говоря тихо,повишавам тон и това ще ми излезе през носа,а си казах ,че ще мълча.-...разбрах,че искаш да ме убиеш. Ще родя и ще имаш възможността да го направиш…Нали…
-Млъкни!
-...с това си известен. Ти си “Аркуса”. Големият убиец и…
-Затвори си шибаната уста! - извика той и скочи от стола,всявайки власт и сила. Млъквам и веднага осъзнавам какво казах. Много добре знам,че след като родя ще ме убие. Това е съдбата ми и най-тъжното е ,че не мога да променя възгледите му. Самуил има план в главата си и то от много отдавна. В този негов план, аз не фигурирам,колкото и да ми се иска да е обратното. Няма да го получа и единствено мога да мисля само за бременността и да родя бебето.
-Извинявай!
-Прекали!-свеждам глава и поставям ръката си на корема.
-Знам! Повече няма да се повтори.-поглеждам го. - Вече мога ли да се върна в стаята си?- изведнъж чертите му омекват,но знам,че омразата към мен е някъде там,вкоренена в него. Самуил кимна с глава и това беше моят знак да изляза по най-бързият начин от кухнята. Преди да вляза в стаята си решавам да видя дали лаптопа е на масата във всекидневната. Орлин е там и пише на него.
-Какво има? - попита той без да ме погледне.
-Ъ-ъ… Мислих си да взема лаптопа за да пиша песни. - Орлин спря да пише ,натисна няколко пъти по клавиатурата,размърда мишката и затвори лаптопа. Подаде ми го и учудена го вземам. -Благодаря! - прегръщам лаптопа и пристъпвам по коридора. Виждам сянка пред отворената врата на стаята,в която не съм влизала,защото винаги е била заключена и забавям крачка. Не трябва да изпитвам страх. Самуил и Орлин са тук,не съм сама.
-Тук ще е детската стая. - каза Самуил пъхнал ръцете в джобовете на панталона. Сега разбирам защо е била заключена. В нея няма нищо,едни голи стени,без мебели,но това да я пази за да не влиза никой ме трогва. Той се вълнува от бебето. Стискам лаптопа към гърдите си и мълча. -Като разберем пола на бебето, ще боядисам стените. -кимам с глава,макар той да не ме вижда. - Ще извикам човек,който да я обзаведе….- погледна ме. -...по твой вкус. - това малко ми дойде като шок. Не очаквах да каже такова нещо. По-добре да не показвам емоция и без това не виждам смисъл да се радвам. Не мога да забравя факта,колко ме ненавижда.
-Добре! - Самуил заключи вратата на стаята и прибра ключа в джоба на панталона. Спря до мен и синьо-сивите му очи направиха бърз оглед на облеклото ми. Облякла съм една свободна сатенена рокля до средата на бедрата. Днес ми е изключително топло и трябваше да подбера нещо леко и не толкова докосваща кожата ми.
-В присъствието на други мъже,такива рокли не са подходящи. - свеждам поглед,оглеждайки роклята,сякаш сега осъзнавам какво съм облякла. Вярно има дълбоко деколте,но на кой му пука в тази вила как съм облечена. Нито доктора ме е гледал с други очи,а пък Орлин е с най-неразгадаемото изражение. Едва ли си мисли нещо мръсно и порочно,по-скоро чака да се отърве от задачата да бъде детегледачка.
-Добре! Веднага ще я съблека,Господин Карамазов!
-Нека да видя. - не се събличам за първи път пред него,затова няма за какво да ме е срам. Влизам в стаята и оставям лаптопа на бюрото си. Не го поглеждам,когато отварям гардероба и изваждам широка долница и тениска с лого. Издърпвам ципа на роклята и свалям презрамките,с лекота плъзвайки се по тялото ми. Нямам сутиен,дразни ме ,а и не намирам смисъл да нося. Бельото ми е черно и сатенено. Не искам да го поглеждам,но го правя. Облегнал се е на касата на вратата и неприкрито ме оглежда. За миг се зачудих защо го прави. Той ме мрази,иска да ме убие. Интересува се само от бебето,не и от мен. - Ще настинеш. Облечи се. - тук усетих подигравката с мен. Ядно вземам долницата и я обличам,докато го гледам в очите. С тениската се забавих и то нарочно. Нека да гледа голите ми гърди,до няколко месеца ще са по-големи и ще му се прииска да ги докосне. -Носи сутиен. Зърната ти са настръхнали и се виждат. - подсмихна се и си тръгна. Не искам да мисля за държанието му,не е нещо ново,той така се държи от ден първи. Пренебрегвам думите му и затварям вратата на стаята ми.
Сядам пред лаптопа и го отварям с надеждата да разбера нещо повече за Орлин. Не знам какво да напиша в Гугъл,но щом Самуил го има ,може и него да открия. Първо ще започна с името му, Орлин Иванович. Излизат ми други хора на снимки,както и страници за някакво убийство в Сърбия,Белград. Натискам на първата страница и се зачитам в написаното.
Новината за потенциалния заговор за убийството на сръбския министър председател Миленко Маркович се превърна в основна тема за западната ни съседка, като Президента и шефове на силови агенции в страната коментират ситуацията и нейната сериозна важност.И макар да липсват особени детайли около въпросното планирано покушение, изтича информация,че потенциалният поръчител е влиятелният криминален клан "Иванович".
Не за пръв път хората около Маркович твърдят, че срещу него се планира атака и дори потенциалното му убийство.
Основният източник на средства на клана “Иванович” са търговията с кокаин от Южна Америка, трафик на оръжия и пране на пари, но заради огромните си печалби те успяват да привлекат към себе си елементи от абсолютно всички кътчета на подземния свят по Западните Балкани. В началото “Иванович” работят заедно с друга локална групировка - клана “Шарич”.И двете групи разполагат с мащабна логистична мрежа от бази в Европа и Латинска Америка. Това им позволява да създадат внушителна и бързо растяща организация, която трупа влияние и пари.
До един инцидент в края на 2017 г., когато от склад във Валенсия изчезва пратка от 200 кг кокаин от Колумбия. Тази случка всява раздор между представителите на двата клана, който впоследствие се превръща в мащабна подземна война, разтърсила както Черна гора, така и Сърбия. Над 50 души умират вследствие на тази вендета между групировките, като сред жертвите освен гангстери има и редица цивилни, включително адвокати. Много от убийствата са публични и се извършват посред бял ден на обществени места, използват се експлозиви за взривяване на противниците и като цяло войната между гангстерите обхваща и мирното общество.
Скролвам надолу и попадам на няколко снимки. Не разпознавам никого,докато не стигам до последната. Присвивам очи и се вглеждам малко по-сериозно към мъжа с голата глава. Има негови черти от това,което виждам в профил,но видимо е по-възрастен. Срещу него е мъж с коса до раменете и напълно скрива лицето си. Минавам на следващият,който е в обсега на камерата. Той е в по-далечен план,така като гледам и на предните снимки е по-същия начин. Сякаш избягва камерата. Мъжът е с костюм,късо подстриган,леко свел глава и държи чанта тип куфарче в ръката си. Трудно ми е да видя лицето му ,но по стойката и телосложението ми изглежда познат. Твърде познат. За миг откъснах поглед и се спирам на последният. Ужасена се отдръпвам от екрана,когато разбирам кой е. Може на снимката да е изрязано лицето му,но няма как да го сбъркам. Това е баща ми.
Отново скролвам и прочитам инициалите под снимката.
С.И., С.К., О.И.,Т.Р.
Самуил
-Любопитна е.
-Очаквах да събере две и две. - Орлин се приближи към екрана. - Видя баща си. Този мръсен кучи син. Не направи нищо,когато ни вкараха в затвора. Избра грешната страна.
-Сада је тамо где му је место. Два метра испод земље.(Вече е там,където му е мястото. Два метра под земята.)- изръмжа Стоил,облягайки се на стената в ъгъла на кабинета.
-Благой знаеше какви са рисковете,но реши да ми се обади. Изигра картите си перфектно и така всеки един знае,че сте охранители и съм ви наел от фирма. Поддържа ме версията за да не разберат Сърбите. Кланът”Иванович”вече не съществува след като убиха баща ти,но “Шарич” ви търси. След пет години опити не се отказват. Продължавам да прикривам следите ви,така както се разбрахме,но сделката все още е в сила. -изваждам договора,който подготвих малко по-рано. - Продължавате да пазите Елена, уговаряш ми среща в затвора и всички от клана ги настройваш срещу Него. Ще повикаш най-добрите…-натискам с пръст бюрото. -...тук.
-Знаеш,че няма да дойдат,ако не получат нещо в замяна. Все пак те сключиха примирие след смъртта на баща ми.
- Ще им дам бизнеса си с оръжия и свободна пътека през границите. -Орлин погледна договора и се замисли. Продадох всичко,но бизнеса го оставих като коз.
-А шифъра?-попита Стоил,стоейки още в ъгъла на кабинета.
-Шифърът е моя грижа. Аз ще се оправя с Елена. Това тук е моят шифър. Всеки детайл е описан така както Иванович разбираше. Баща ти ми беше длъжник. Рискувах всичко така както правя сега за да ви измъкна от затвора. Вашият клан ме превърна в това,което съм в момента. “Аркуса” е дело на Иванович. Сега разбрахте ли?- посочвам договора.
-Аз ще замина. Нека братовчед ми да остане тук,с Елена. - кимам с глава към Стоил. Няма значение кой ще отиде,важното е да предадат договора на хората,които уважаваха Иванович.
- Тръгвай! Няма време. - каза Орлин. Братовчед му се приближи,взе договора и излезе от кабинета. - Какво ще правиш с другите? Чеченеца?Янко Проданов?Нико Кирязов?Драган Драганов?
-Рано или късно всички отиват там,където им е мястото.
Елена
Събуждам се от усещането да докосват косата ми. В първият момент ми се прииска да скоча от леглото и да се защитавам,но аромата му е толкова въздействащ,колкото е самият той. Не отварям очи,преструвам се на заспала и просто чакам. Пръстите му отместват кичурите от бузата ми след това отдръпна ръката си,издавайки тежкото си дишане. И друг път съм усещала някакво присъствие в стаята,но си мислих,че си въобразявам. Той е бил тук,не само през онази вечер,в която насочи оръжието си към мен. Това донякъде ме успокоява,стои в тъмното и ме наблюдава,но сега за първи път ме докосва.
Самуил седна от другата страна на леглото и закри лицето си с ръце. Само като го гледам по този начин и все повече съжалявам за всичко,което му причиних. Не трябваше така да постъпвам,опитах се да убия бебето. Нашето бебе. За секунда сълзи напълниха очите ми. Той го преживява. Провалих живота му.
-Самуил!
-Недей! - продължава да седи по същия начин. Уязвим и наранен.
-Нека да поговорим! - Самуил съска и клати глава. - Моля те! -изправям се и изпъвам ръка към гърба му,но преди да го докосна я отдръпвам. За секунда ми се прииска да го направя,но се замислих,че допира ми ще го нагнети.
-Легни на една страна и замълчи. - в момента трябва да го попитам защо,но правя това,което иска. След малко се чува шумолене на дрехи и смъкване на цип. Отмести завивката за да не пречи и легна плътно зад мен. Не мърдам,не издавам и звук. Приятно ми е да чувствам топлата му кожа,макар да сме в тази поза.
-Едно единствено нещо искам да чуя в момента.-плъзна ръката си по голото ми бедро и веднага кожата ми настръхна.
-Какво е то? - Самуил свали бельото ми до коленете и с пръсти провери дали съм възбудена. Не съм. След всичко,което ми се случи мислите ми са много далеч от секс.
-Кажи ми за шифъра! -прошепна той в ухото ми,докато плъзва пръстите си през срамните ми устни. С всяка изминала секунда напрежението се засилва между нас. Аз мисля и усещам пръста му да влиза в мен ,а той чака да чуе какво ще му кажа. Колкото и да го мисля ,криенето на този шифър вече изгуби смисъл. Освен, че ще предизвикам гнева му,ще го накарам да ме намрази още повече и така ще го загубя. Завинаги. Чакаме бебе. Искам да оправя нещата.
-Добре! - Самуил извади пръста си,притисна ме към себе си и плъзна главичката на пениса между срамните устни за да я намокри. Затварям очи,когато влезе в мен. Не бърза ,а и знам защо го прави,заради бебето. Прегръщам възглавницата и тихо изскимтях от пълнотата. Пенисът му е на дълбоко и го чувствам перфектно.
-Защо ми го причини? - отдръпна се и тласна в мен. Отново изскимтявам. -Защо,Елена?- отмести косата и издиша в тила ми. В момента се боря със себе си. Искам да му кажа,че е важен за мен. Прибързах и направих грешка. Да ми повярва,но думите няма да помогнат в случая. Самуил има тежък характер,трудно се доверя,а и аз самата влоших нещата. Тогава беше зле,а сега е още по-зле.
-Не трябваше…- Самуил прокара ръката си под главата ми и леко ме стисна за гърлото. По-скоро е интимно,отколкото да ми причини болка. -...обичах баща си и смъртта му беше нещо,с което не можах да се справя. -Самуил се намести и премести крака ми за да има повече достъп. Без да се срамувам,аз стена и се извивам,когато забърза темпо. Тласък след тласък,пениса му влиза надълбоко и се задържа там за секунда. Не бих казала,че е внимателен,може би се опитва да ми покаже колко съм го наранила,как възприема нещата. -Самуил! - изскимтях при следващата серия от тласъци. Той премести ръката си от гърлото и ми запуши устата.
-Тихо! - отново се извивам,а той изсъска в бузата ми и ме стисна за дупето,докато тежко се забива в мен. - Баща ти беше шибан копелдак.- накара ме да го погледна в очите. - Продаде те,а ти ми заби нож в гърба. - скимтя и се опитвам да се измъкна от ръката му за да се защитя. -Същата си като него….- Самуил ме обърна да легна по гръб и се надвеси над мен,задържайки ръката си на устата ми. - …Още в началото те разбрах. Още в началото трябваше да изтръгна сърцето ти…- широко разтвори краката ми и се плъзна между стените. Отмятам глава назад и така се възползва да ме притисне към леглото и да раздвижи таза. -...Оставих те жива заради шифъра. Търсих алтернативи да намеря друг начин и да се отърва от теб,но не успях . Мамка му,а така исках да излезеш от живота ми. Всичко ми беше подредено,но ти…- постави и другата си ръка на челото ми и изръмжа пред лицето ми. - ….ти…направи така да продам всичко.- приглади косата ми над челото след това я стисна за да ми причини болка. -Това беше моят живот. Моят…- след такива думи вече не изпитвам удоволствие. Той иска да ме съсипе. Така както аз го съсипах. Заради този факт аз заплаках. Сълзи мокрят ръката му,но той е толкова безчувствен. Движи се в мен и не му пука. Показва ми какво заслужавам. - Мамка му! - тласна още един път и свърши надълбоко във вагината ми. След малко се отдръпна,изправи се от леглото и започна да се облича. Не мога да спра сълзите си. Лежа както ме остави с широко разтворени крака,даже не съм усетила кога е скъсал бельото ми. Чувствам се ужасно,особено като го видях да излиза от стаята и да се връща след секунди. -Напиши ми шифъра! - хвърли лист и химикал на нощното шкафче и затвори вратата след себе си.
Поглеждам към листа и още повече заридавам,когато осъзнавам,че ме използва по най-отвратителния начин.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.