Амая

Колкото повече се взирам в отражението си,толкова повече мисля,че нищо не заслужавам от това,което предстои. Нежен грим, изумителна прическа и прекрасна рокля. Днес е ревюто. Днес е и моята изложба. Имах цяла седмица да се подготвя. За всичко. Помагах на Сиси след работа,посещавах редовно Миха, а вечер рисувах. Спах по два,три часа,колкото да издържа до следващия ден. 
Не съм сигурна,че съм готова за това предизвикателство. Не съм сигурна,че трябва се покажа. Има толкова много хора на сцената и това ме плаши до смърт. На предната изложба не беше по-различно, но сега може да присъства човек, който избягвам. Олег. 
Преди два дена дойде до вкъщи. Пуснах го с мисълта,че е време да поговорим. И разговора не протече както очаквах.

-До кога смяташе да се криеш? - сините му очи ме оглеждат не с похот,а като начин на преценяване. Много често го е правил и винаги съм се чувствала некомфортно.

-Не се крия. - отдръпвам се за да влезе и го виждам как преценява дома ми по същия начин,както ме огледа преди секунди.

-Отхвърляш обажданията ми,не отговаряш на съобщенията. Какво става с теб? Такова отношение ли заслужавам след всичко,което направих? - с крайчеца на окото забелязвам леко открехната врата на стаята на Сиси. Тя ни наблюдава и това още повече усложнява положението. Не искам да ме види като жена,която не може да се справи.

-Моля те,не говори така! Искаш ли нещо за пиене?

-Не! Искам да дойдеш с мен. - поклащам глава и заставам до плота на кухнята за да не ме вижда Сиси.

-Не мога да я приема. - откопчавам огърлицата и му я подавам, но той не я взема. Взира се в нея с пълно отвращение.

-Кой е другият? - не трепвам за да не се издам.

-Няма друг.

-Има! - изкрещя той,карайки ме да подскоча. Никога не ми е крещял. Винаги ми говори със спокоен,лежерен тон. -Амая…- притисна ме към плота и тежко издишва пред устните ми. Сиси се размърда, щом се чу лекото изскърцване на вратата ѝ.-...не може да разбереш колко си ми необходима. Отказах годежа,за да се оженя за теб. Това малък довод ли ти се струва за да не помислиш за намеренията ми към теб? -той шепти и мога само аз да го чуя.

-Ти не се интересуваш от мен. Защо поиска да подпиша онзи документ? Защо беше тази среща със семейството ти? Те не ме харесват. Не ме и познават. Какво целиш? За какво не съм готова? -избълвам всеки един въпрос на един дъх. Олег пъхна едната си ръка в джоба на бежовия панталон, с другата пусна косата ми и с палец избърса петното,с което се изцапах преди да дойде. Всяко свободно време го оползотворявам с рисуване.

-За да отговоря на въпросите ти, трябва да дойдеш с мен.

-Не мога! Подготвям се за изложба. - стисна с ръка тила ми за да ме задържи,докато устните му се залепват за моите. Рязко си поемам дъх, когато ми позволява да се отдръпна,но само за кратко. Извади ръката от джоба си и сега стиска от двете страни косата ми и отново ме целува. Този път по-грубо,по-необуздано. Езикът му влезе в устата ми и докосна моя. Познатият вкус ме удари в небцето и колкото да го обожавам,аз го чувствам все по-неправилно. -Моля те! - нещо не е наред с мен, щом харесвам двама мъже и ми е трудно да се боря с чувствата си към тях. -Нека да поговорим след изложбата.

-Не! Сега! -Олег прокара ръката си през пясъчно русата си коса и изсъска.

-Ще направя каквото искаш, но след изложбата. - Олег погледна към вратата на Сиси и леко се намръщи. Ако я е видял,не каза нищо по въпроса.

-Добре! - скованата ми стойка изведнъж се отпуска от облекчение. -Ако разбера,че имаш друг мъж и ме правиш на глупак, няма да ти харесат последствията. Разбра ли ме? - заплахата ме удари като шамар през лицето.

-Да! - опитвам се да му се противопоставя, но властта,която притежава върху мен е жестока. Боря се със себе си и винаги губя.

-След изложбата, ще те взема. - кимам с глава, макар да не искам никъде да отивам с него. Поне докато не разбера какво е решението на Страцимир. Изпращам го и опирам челото си към вратата. Усещам присъствието на Сиси зад мен, но така и двете не проговаряме дълго време.

 

Олег ще е тук. Трябва да спазя уговорката си,а все още се надявам Страцимир да дойде. Последният път бях искрена с него и му казах донякъде цялата истина. С това аз получих едно тегаво мълчание и последващо решение да ме отхвърли. Отвори вратата и ми каза да си тръгна. Заболя ме. И знам,че го загубих. Завинаги. Кой ще се примири да бъде с жена,която се чука с друг за пари? Естествено не му казах, че колкото и да отричам пред себе си,аз все още имам чувства към Олег. Така и не утихнаха,когато разбрах,че има годеница. Може би всичко опира до нуждата да ми помогне и не мога да спра това безумие. И тъй като аз не мисля за себе си,а за сестра си,ще се моля за пари като някоя глупачка за да ѝ осигуря всичко нужно.

-Амая! - Сиси влиза в съблекалнята с радостно изражение,което малко или много стопява намусеното му изражение. -Готова ли си? Момичетата те чакат.

-Да! - изправям се и се насилвам да се усмихна. Моите проблеми ще останат на заден план. Това е нейното събитие. Най-важното в живота ѝ.

-Добре ли си? - кимам с глава и поемам протегната ѝ ръка. Сиси е с прилепнала рокля от черна кожа. Роклята е с цепка на бедрото,стига до средата на токчето на обувката. А деколтето успешно притиска гърдите ѝ за да се издуят. Косата ѝ е пусната като красива грива по гърба ѝ,гримът е вечерен,с черни сенки и тъмно червило. Роклята е нейна и се възхищавам колко добре приляга на тялото ѝ. Няма по-добра визия от нейната на такова събитие.

-Нека този ден бъде ново начало за теб.- Сиси се усмихна,аз правя същото. Аз съм тук заради нея и ще направя всичко възможно да бъде щастлива.

-Прелестна си. -повежда ме извън съблекалнята и само като чувам гласовете на подиума и цялата настръхвам. На изложбата бях с маска и никой не видя лицето ми,но сега ще разкрия себе си. Както на ревюто,така и на изложбата.

-Всички момичета са страхотни. - имах възможността да видя всяка една от тях и бях меко казано смаяна от роклите, които Сиси е създала. Трудно е да се опише таланта ѝ само с няколко думи. Тя е художник, но не с четка в ръка,а с оръжие, което много малко хора притежават. Въображение.

-Лияна е на пост. Тя е в основата. - освен нашата роля с момичетата, Лили също е важен фактор. Още утре ще изпрати снимките по социалните мрежи и на едно списание за мода известно в София.

-Всичко ще е наред! - усмихвам се на момичетата,които чакат да излязат на подиума. Притеснени са и не мога да ги виня. От това ревю зависи бъдещето на Сиси. -Запомнете! - обръщам се към всички. Колкото и да треперя,аз съм най-добрата ѝ приятелка и трябва да се стегна. - Всички хора са дошли заради таланта ѝ. Бъдете усмихнати и гледайте право напред! -Десетте момичета кимат с глави,други се съгласяват с "Да". -Ще те чакаме! - казвам на Сиси и подканвам първото момиче да тръгне. Тя си пое въздух и излезе на подиума. Има малка пролука, откъдето може да я наблюдаваме и тя се справя страхотно. Не върви бързо, държи главата си изправена. Като се спря по средата и наклони глава,зървам усмивката ѝ. Точно така. Стискам ръката на Сиси и тя отвръща със същото. Чернокосото момиче,на което така и не разбрах името, тръгна да се връща. Публиката е тиха. Всички я оглеждат. Преценяват. Роклята е червена,бордо. Горната част е корсет,със сърцевидно деколте. Полата е дълга до земята и е с пера. Има две цепки и с всяко движение, изящните ѝ бедра се показват. 
Момичето се върна и излиза втората. Сиси започна да трепери,а Лияна се движи заедно с модела. Това е професионалист. Хваща всички детайли и даже не се замисля да си почине. Върти обектива,къде по-отблизо,къде по-отдалече,снимките ще станат повече от невероятни.

Момичето с къса черна рокля и дантела от ръкавите до полата се върна и тръгна третата. Тя е с елегантна рокля с едно рамо и декоративни пера в светло синьо, съчетаваща модерен стил и класически чар. И точно така го предава на всички в залата. Светлините я следват и на моменти си променят цвета за по-добър ефект. Публиката става все по-шумна. Вече има и хора,които заснемат всичко. Повечето са на крака и с нетърпение очакват следващия модел. Макар залата да е пълна, виждам непрекъснатото отваряне и затваряне на вратата. 
Още от сега Сиси направи голям успех и за миг очите ми се насълзяват от щастие. Винаги съм вярвала в нея, но сега е различно. Сега го виждам с очите си и емоцията е толкова силна, че ми се наложи да ѝ пусна ръката и да се отдалеча. Тя даже не разбра какво стана. Погълната е да наблюдава всяка една от тях.

Момичетата се изреждат като в регламент. Нито една не се препъна. Усмивките им са на лицата и на подиума изглеждат спокойни и уверени. 
Моето време скоро идва. И като знам,че аз съм завършека на ревюто и началото на изложбата и тръпки ме побиват. Картините са скрити и чакат в удобен момент, Лияна да свали покривалата им и да ги разкрие. Наредили сме ги на стативи от лявата страна на залата,без да пречат на никой.

-Ая! - Сиси се появи пред очите ми. -След Анна,си ти. - кимам с глава и потърквам ръце. Надниквам за момент към публиката,но не мога да видя дали Олег или Страцимир са там. -Готова?

-Да! - Анна се връща и се показвам пред публиката за секунди. Роклята,която нарисувах в стаята на Сиси е по моето тяло. Шивачките я създадоха точно такава,каквато беше. Макар и да нямаше много детайли,те са я усъвършенствали по най-добрия начин. Зелена рокля до земята и зад мен има дълъг шлейф. Презрамките са кръстосани над гърдите,надолу е тип бюстие,позволявайки на бюста да изпъкне. Свободно падащия сатенен плат по краката привлича очите на публиката. Издавам крак напред и оглеждам хората от дясната ми страна,които са седнали. Очите ми се спират на двама мъже със пясъчно руси коси. И двамата ме поглеждат, но Олег буквално ме съблича с поглед. Сините му очи минават от зелената обувка на ток към леката цепка и стига до лицето ми. Цялата се разгорещявам и най-сетне решавам да тръгна за да може Лили да ме снима.

Бавно пристъпвам по подиума и колкото да се чувствам уверена,неговия поглед ме разконцентрира. Прехапвам устна,спирам по средата на сцената и поставям ръцете си на кръста. Отвсякъде ме обграждат светкавици, но аз не спирам да се усмихвам. Едва виждам хората пред себе си, но успявам да видя един чернокос мъж с маска на лицето да се взира в мен. Облечен е с бяла риза без вратовръзка и тъмно сини дънки. Не мога да откъсна очи от него и взех да си задавам въпроса кой е той. Сякаш никой друг не го забелязва,само аз.

Отпускам ръцете си до тялото и отново пристъпвам напред. Към края на подиума,вече и ченето ме заболя от много усмивки. Завъртам се на една страна и повдигам брадичка,виждайки Лили одобрително да кима с глава. Изщрака няколко снимки и отново се завъртам,но на другата страна. Точно към скритите картини. Ахвам,когато виждам още двама мъже с маски. Те не гледат към мен,а към стативите. И все пак някой ги забелязва.

Връщам се и преди да се скрия,Лили се запъти към стативите. Отговорна е и с нея много лесно ще се работи. Сиси ме придърпа към себе си и силно ме прегърна.

-Благодаря ти! Нямаше да се справя без теб. - стискам я в прегръдката си и пускам една сълза да падне по бузата ми.

-Напротив. Ти направи всичко сама. - пускам я и я побутвам да излезе на подиума,защото сега точно това трябва да се случи. Да се покаже кой е дизайнера на тези прекрасни рокли и всички модели да бъдем зад нея. Сиси избърсва лицето си и приглади роклята. Остана няколко секунди така и накрая излезе на подиума. И като по часовник всички момичета една след друга правим същото. Публиката ръкопляска и подсвирква,посрещайки Сиси по възможно най- добрия начин. Тя се поклони от всички страни и така се усмихна,че не знам как успя да го направи. 
През това време Лили снима Сиси и нас. Никой не обръща внимание на разкритите картини,сега всеки ни поглъща с поглед. Олег и Алик също са прави и ръкопляскат, но по изражението на Алик разбирам,че е до болка отегчен,а Олег впива очи в моите. Докато се взира в мен,говори на Алик. Той не реагира,както винаги само слуша.

-Благодаря на всички,че присъствахте на първото модно ревю! Това за мен е чест. Всеки един от вас да уважи моят труд и потенциал. Дълги години чаках този ден и най-накрая се случи. Съжалявам, много съм емоционална…. -Сиси трепери. - …това е моята мечта и тя се сбъдна. -публиката отново ръкопляска и Сиси наддаде високо глас. -Но не всичко приключва. Имаме изненада за вас. -Сиси посочва десетте картини изложени от лявата ни страна и всички погледи се насочват на там. - След всички бурни емоции, може да разгледате тези невероятни картини,създадени от моята приятелка,моята вдъхновителка,Амая Кръстева. - публиката отново ръкопляска и Сиси ме погледна за да дойда при нея. Изчервявам се на мига. Не обичам да съм център на внимание. Но вече толкова неща направих,че в сравнение с тях, това е нищо. Заставам до нея и през целия този шум изказвам благодарности. Вдигам поглед за миг и отново зървам тъмнокосия мъж с черната маска,закриваща цялото му лице. Когато забеляза,че го гледам,той се отласна от стената и тръгна към картините. Другите двама в момента са вперили погледи към различни места. Русокосия гледа към мен и Сиси,може би е само към Сиси,а другия,също тъмнокос,гледа сякаш към Лили,която премества масите с кетъринга.  -  Моля,заповядайте! - Сиси отново извика за да я чуят. Обърна се към мен и взе ръцете ми в своите. - Изживей мига! - кимам с глава със сълзи на очи. -Ще помогна на Лияна. - момичетата се скриват зад подиума,за да се преоблекат,а Сиси с усмивка приветства първите си поздравления,докато си прокрадва път към Лили.
Слизам по стълбицата,по която слезе и Сиси и решавам да им помогна. Олег не ме притиска и съм му благодарна за това. Дава ми пространство.

Подреждам чиниите с кетъринга по масите и вдигам поглед към мъжа с маската. Има същото телосложение като Страцимир и ми е интересно дали не е той. Дали ми връща жеста от първата ми изложба. Да се появи с маска. 
Лили ми кимна,когато приключи и това е нашия знак,че започва със снимките. За секунди хората се трупат пред картините и не мога да не чуя възклицанията им. Стоя настрана и наблюдавам пред коя картина повече се възхищават. Не очаквах “Тъга” да бъде един вид зрелище в очите на хората. Да,това съм аз и може би повечето го осъзнават,но се замислям защо точно тя. И сякаш чули мислите ми една жена на около петдесет години,с руса коса и закръглено телосложение каза.

-Страхотна творба. Емоцията в очите ѝ говорят много. -обърна се към събеседника си,който е мъж на нейната възраст с елегантен костюм в каре.-Искам я!-казах си,че няма никой да я види,защото това показва мен в най-трудните ми моменти, но Сиси ме разубеди. Емоциите в една картина въздействат на хората. Виждат я с други очи и се оказа права. 
Хората продължават да се възхищават,докато оглеждам залата. Олег е на разстояние от мен и говори с двама мъже,които видимо коментират картините. Използвам момента,когато е зает и търся с очи ,онзи тъмнокос мъж. Другите двама вече не разглеждат картините,а са на различни ъгли,с кръстосани ръце пред гърдите и очи впити в Лили и Сиси,които сега са заобиколени от няколко мъже и се смеят с глас. Извръщам поглед от тях и минавам през няколко човека,приемайки поздравленията им. Благодаря учтиво и стигам до подиума. Олег и Алик не ме забелязаха,за това минавам зад сцената и шумно вдишвам, ахвайки от силния мъжки аромат. Но не е на Страцимир. Неговият не е толкова силен,колкото този. Да не би да бъркам с предположението? 
Отварям вратата на съблекалнята и той е там. Момичетата ги няма,сам е. Мъжът е с гръб към мен и върти нещо в ръката си. От това място не мога да разбера какво е. Затварям вратата и осъзнавам,че треперя.

-Страцимир?! - мъжът не се обръща,не показва по никакъв начин,че съм права. Но стойката е същата,а дупето му ми е толкова добре познато,спомняйки си за един интимен момент. Как го стисках,докато той тласкаше в мен и облизваше зърната ми. И в отговор те стават чувствителни и настръхват.

-Оцени ли ме?-плътният му глас накара всяко косъмче да настръхне. Задава същия въпрос,който аз му зададох на първата изложба. Ако не съм толкова притеснена,щях да се засмея.

-Да! - тихо отговарям аз. Тогава неговият отговор беше “Оцених творбата”. Същата творба,която е закачена в спалнята му на стената над леглото. Като я видях и не знаех как да реагирам. Не очаквах да е в спалнята,като цяло не очаквах да е в тях. Мислих,че ще я захвърли някъде или ще я прибере в килера.

-И какво мислиш? -Страцимир се обърна и видях какво държи в ръката си. Диаманта.

-Мисля,че засенчи всички в залата. - Страцимир поклати глава и стисна диаманта в ръката си. -Защо дойде?

-Защото не мога да стоя далеч от теб. - гърлото ме стегна от отчаянието,което долових в гласа му. Страцимир остави диаманта пред огледалото,в което се взирах дълго време, приближи се и обхвана с ръце бузите на лицето ми. Палците му се плъзват нагоре и надолу,нежно милвайки ги. - Като излезе на подиума и ме остави без дъх. - Затварям очи и се наслаждавам на милувката. -Толкова си красива,че чак ме боли. - хленча и с ръце докосвам гърдите му. Сърцето му лудо бие под пръстите ми.

-Недей! - придърпвам го към себе си и дъхът ни се сблъсква. Маската му е плътно прилепнала по лицето му и ,ако бяха други обстоятелствата,щях да му кажа да не я сваля. Тя е създадена за лицето му. И в тон с неговата катранено черна коса, комбинацията е възбуждаща.

-Не ти трябва друг. - търся думи, с които да го отблъсна, но не намирам такива. Искам неговата близост. Искам ръцете му по цялото ми тяло,искам устните му по най-чувствителните ми места.

-И какво смяташ да правиш? - на секундата ни завъртя и ме качи да седна пред огледалото. Цепката на роклята се разтвори и Страцимир се шмугна между разтворените ми крака. Докосвам диаманта с пръсти и за миг се заглеждам в него.

-Погледни ме! - повдигам глава и виждам красивото му лице. Маската е в ръката му и докато осъзная какво следва,той ме целува. Стена в устата му,когато езиците ни се сблъскват и ръката му се плъзва по голото ми бедро. Никак не се бави. Страстта изгаря небцето ми,а пръстите му умело отместват бельото и се потапят във влажната ми вагина. Отдръпвам се от устните му и силно простенам.

-О-о…- Страцимир се възползва и поставя целувки по устните ми,по брадичката ми,по врата и пулсиращата вена. Пръстите му се отдръпват и отново се потапят,подтиквайки ме да се раздвижа. Той се подсмихна и спря да ги тласка. Вместо това,аз се чукам сама и го целувам като подивяла. Дращя го по врата,хапя долната му устна и я дърпам,сякаш искам да я откъсна. През това време Страцимир здраво държи челюстта ми с една ръка и ми позволява да правя каквото искам.

-Кажи ми,че искаш само мен! - едва се откъсна от устните ми за да изрече тези думи.

-Искам, но….- проблема опира до Олег. Той няма толкова лесно да се откаже от мен.

-Без Но. - задъхвам се от движенията си и в момента умирам от желание да влезе в мен. И заради тази лудост, ме прави супер безразсъдна,предвид факта,че отвън има много хора и най-вероятно купуват картините ми. 
Страцимир ме спря и сви пръстите си в мен. Отварям уста в няма “О” и бедрата ми потреперват. Той усети това и дръпна косата ми,за да изпъне врата ми и да го гледам в очите. - Намокри пръстите ми. - все повече я дърпа и така вкара пръстите си,че очите ми се подбелват и топлината стремглаво изпълзя под корема. Както използвах ръцете си за упора,така и се подгъват и част от гърба ми се удря в огледалото. Страцимир продължи да тласка пръстите си,продължи да дърпа косата ми и да диша тежко пред лицето ми. -По дяволите! - бавно ги извади от мен и бавно ги вкара в устата си. Блаженството е изписано по лицето му. -Забрави за другия и ела при мен. - и ето,че реалността се завръща.

-А сестра ми? - Страцимир се отдръпна за да мога да се въведа в ред преди да се върна.

-Вземи и нея. - очите ми са приковани за неговите,докато оправям бельото си и стъпвам на земята.

-Не знаеш в какво се въвличаш. Тя е болна. Трябва да…

-Знам какво трябва. Четох за този синдром. - ахвам от изненада.

-Чел си за синдрома? - Страцимир кимна с глава,прокара ръката си през косата и взе маската от земята. Явно я е хвърлил,преди да ме качи на малката маса. -И си готов да прибереш жена,която има повече проблеми от всяка друга?

-Наистина ли не разбираш?

-Амая! -гласът на Сиси накара Страцимир да сложи маската на лицето си.

-Какво да разбирам? - преди да отговори,Сиси връхлетя в съблекалнята и в първия момент не забеляза Страцимир. Огледа ме от глава до пети и едва доловимо повдигна ъгълчетата на устата си. След това завъртя глава надясно и го огледа така, както направи и с мен.

-Всички картини са изкупени. Искат купувачите да се срещнат с теб. - поглеждам към Страцимир, очаквайки отговор на въпроса ми.  

-Върви! -Сиси повдигна вежда към мен, озадачена от случилото се. Тя знае,че тук,в съблекалнята, сме се натискали. -Знаеш къде да ме намериш. - това бяха последните му думи,преди да излезе от съблекалнята. Тежко въздъхвам и прокарвам ръката си през косата.  

-Олег те търси. Направо е обезумял. - съвсем забравих за него,за уговорката ни.

-Господи. Защо всичко е толкова сложно? - Сиси ме прегърна и ме погали по косата.

-Кой е този?

-Страцимир Трифонов.

-От кога си влюбена в него? -бавно се отдръпвам от ръцете ѝ. Не знам дали не е от светлината,но ми се струва,че е зачервена и…възбудена.

-Защо си мислиш,че съм влюбена в него?

-Лицето ти те издава. Никога не съм те виждала да гледаш мъж по този начин. Дори и Олег. - Сиси поклати глава. - Както казаха в една от творбите ти. Очите никога не лъжат. А твоите очи са изпълнени с любов и очакване. Когато той си тръгна, всичко това изчезна. - пораженчески отпускам рамене и затварям очи.

-Сиси….-вратата се отваря и на прага се появи Олег. До тук с приказките. До тук с предположенията. Трябва да отида с него и да разбера защо аз.

-Хората те чакат….-сините му очи бавно попиват всяка част от тялото ми. - След това си тръгваме.