Страцимир

Амая не дойде. Три пъти прочетох съобщението за да се уверя,че правилно съм видял часа. В момента е 21:06. Поръчах пица,приготвих вино и седя сам на дивана. Телевизора е пуснат,колкото да има светлина във всекидневната и да слушам предаването,което дават по "Animal Planet". Нито знам за какво се разправя,нито ме интересува. Само мога да мисля за Амая. Моето "Диамантено съвършенство",моята жена. Харесваше ми,когато държах в ръцете си диаманта от роклята, но в съблекалнята го забравих. Сега се чувствам още по-ужасно,като няма какво да ме разсейва. 
Вземам смартфона и влизам в контакти. Олег Базилевски е последното ми повикване. Срещата мина добре. Той поиска реклама на билборд. Вече има и то няколко,но искаше да разшири обсега. Поредният договор се подписа. Доволен съм. Но не останах много доволен,когато реших да го попитам за ревюто. Първоначално не знаеше за кое ревю говоря. После ми се отговори с думите "Получих покана". И за да не заподозре нещо,просто се съгласих и смених темата. 
Остатъка от деня премина още по-тежко. Ася се върна и ме покани на вечеря. Отказах под претекст,че ще стоя до късно в офиса,а после имам среща с момчетата. Разбира се,нищо от това не беше вярно и май се усети,но си примълча. Очаквах да е разбрала намека и да си тръгне. Но не,трябваше да направи най-голямата глупост,като свали ризата и полата си. Взирах се в полуголото ѝ тяло и нищо. Нито очите ми пламтяха,нито тялото ми трепна.

-Нищо ли няма да кажеш? - попита тя с онзи тон,заради който тогава се възбуждах.

-Облечи се! - това я разгневи и се приближи опасно близо до мен. Даже и аромата ѝ не ме възбужда.

-Защо? Онази другата ли чукаш? - бавно се изправям от стола и я приковавам с поглед, от който тя едва доловимо трепна.

-Казах го на семейната среща,ще го кажа и сега. Не те обичам. Няма да има никаква сватба. Ние не сме заедно. Сега се облечи и излез от офиса ми. - Ася силно стисна устни,взе ризата и полата  и излезе от офиса,както е по бельо. Надявам се никой да не е видял,че клюките ще се разпространят и това ще доведе до още проблеми.

Поглеждам към телевизора и леко се стряскам от почукването на вратата. Моля се да не е Ася и пак да е по бельо. Отварям вратата и виждам моето красиво съвършенство,но тъжно.

-Извинявай за закъснението! Може ли да вляза?

-Разбира се! - Амая прекрачи прага и погледна към масата с отворената пица,след това двете чаши и виното до тях и накрая пуснатия телевизор.

-Сега се чувствам още по-ужасно. - тя ме погледна. -Майка ми ме изненада с присъствието си и за това закъснях.

-Всичко наред ли е? - посочвам с ръка да седне на дивана.

-Не! - събу обувките си и бавно седна на мястото,където досега бях. Преди да попитам какво се е случило,тя ме прекъсна. - Не ми се говори за нея. Искам да се насладя на компанията ти.

-Искаш ли да излезем навън? Може би да отидем на кино. -за миг се замисли.

-Да! Добре! - затварям кутията на пицата и я прибирам във фурната. През това време Амая се обу и нетърпеливо ме изчака. Няма за какво да се преобличам,а и не ми пука дали съм спортно облечен или не. С нея се чувствам себе си. -Благодаря ти за разбирането и за парите! - заключвам вратата и я придърпвам към себе си. Ето този аромат ме възбужда. На свежест,на пролет.

-Знам,че ти е трудно...- прошепвам пред устните ѝ. - ...и съм готов да ти помогна. Като имаш нужда от пари,ще ми кажеш.  - Амая известно време ме гледаше в очите,докато не ме целуна. Бутна ме към стената и захапа устната ми. Отвръщам със същото и плъзгам езика си в устата ѝ. Взех да се възбуждам и едва не отключих вратата за вкъщи. - Амая! -отдръпна се от мен напълно смутена. Повдигам с пръсти главата ѝ и се усмихвам. -Недей! - разбра за какво говоря и кимна с глава. -Хайде! - повеждам я към колата и още като се качихме оставам ръката си върху бедрото ѝ. Амая се сепна,но после ми се усмихна и преплете пръстите си с моите. -Как е сестра ти? - потеглям и завивам към главната улица за киното. Не е далеч,на не повече от пет минути.

-Добре! Направиха ѝ операция на гръбнака и още се възстановява. Утре сутрин имам среща с физиотерапевта. - усещам напрежение в гласа ѝ,когато заговори за сестра си. -Ако можеш,ела с мен. - замислих се за утрешния ми работен ден. От няколко дена не бягам със Симо и Баян. Не са ме попитали и защо. Всички отиваме на работа,правим това,което се изисква от нас и всеки по пътя си. Днес като слязох при Симо,ми се стори разсеян и замислен. Не е нещо необичайно за него,но сега беше твърде видно. Особено като ме попита за адреса на Сияна.  За разлика от него,Баян е съсредоточен в проектите. Остава до по-късно и работи на компютъра. Не говорим за ревюто. Като цяло разговорите ни са стигнали до минимум,което е странно. Утре нямам важни срещи,така че мога да закъснея. Ще пиша на Симо да поеме непредвидими клиенти.

-Ще дойда. - Амая отново ми се усмихна и се запитах дали някой друг преди мен се е интересувал от сестра ѝ.

-Благодаря ти! Това значи много за мен. - стискам ръката ѝ и намалям скоростта,когато виждам киното. Паркирам близо до входа и бързам да сляза за да ѝ отворя вратата. -Колко мило. - пое ръката ми и веднага я обръщам за да целуна кокалчетата ѝ. Амая буквално се изчерви. -Чувствам се голяма късметлийка. -заключвам колата и се засмивам.

-И с право. - намигам ѝ и сега тя се засмива. Нежен и искрен смях.

-Винаги ли е толкова просто и лесно?

-Какво имаш на предвид? - питам аз и се спирам пред киното за да разгледам какви филми прожектират.

-Разговаря се твърде лесно с теб. Влизаш в положение. Разбираш хората. Помагаш им. Какво друго си ти?

-Преди да ти отговоря,искам да ми кажеш кой филм ти се гледа. Има романтичен,екшън,трилър и комедия. - Амая извърна поглед от мен и погледна към таблото.

-Ще е банално ли,ако кажа,че искам да гледам романтичен филм?- грам не харесвам романтичните филми, но ще направя компромис. Искам да си прекараме добре,а не да се караме за такава глупост.

-Не! Купувам билети. - изваждам парите,които бях прибрал,когато платих пицата и с крайчеца на окото забелязвам как ги оглежда. Да не би да има нужда от още пари? Дали онези 500 лв. са недостатъчни за нуждите ѝ?- Два билета за "Любовта е за слабите" - жената на гишето кимна с глава,посочи празните места и реших да избера най-горните. В залата има едва петима души. До мен Амая е твърде мълчалива. Дължа го на притеснение. За първи път излизаме. 
Влизаме в залата и както видях и на екрана,има едва петима души и те са на по долните редове. Ще имаме спокойствие на най-горния ред. -Не те попитах дали искаш пуканки и нещо за пиене. - Амая не отговори. - Седалка седем и осем. - Амая се настани на седем ,аз сядам до нея. -Искаш ли? Набързо влязохме в залата. -поклати глава и се взря в тъмния екран. -Има ли някакъв проблем?

-Не! Всичко е наред!

-Знам,че няма да ми го кажеш директно.Имаш ли нужда от пари? - всичко друго очаквах,но не и да се обиди. Всичко се изписа на лицето ѝ,нищо,че тук е почти мрак.

-Не! Защо си помисли,че имам нужда от пари?- не мога да ѝ кажа как се взираше в навитите банкноти.

-Загрижен съм. - само като чу това и през нея премина облекчение. Отпусна се на седалката и хвана ръката ми.

-Така и не ми отговори на въпроса. - рекламите започнаха и трудно ще се чуваме,но все пак ще ѝ отговоря.

-Това съм аз. Добротата е нещо,с което съм си патил, и то много пъти,но не мога да се променя. -приближавам се за да ме чуе по-добре. - Сама се бориш в живота и ти се възхищавам. Много малко хора биха го направили. Повечето ще паднат от най-малкото препятствие,докато ти може да падаш,но и бързо се изправяш. Не се отклоняваш от пътеката,по която си тръгнала. А твоята пътека е сестра ти. Ти си едно съвършенство,което малко мъже биха оценили. Те виждат една обвивка, една малка част от теб,но не и скъпоценият камък,който се крие тук. - докосвам я там,където е сърцето ѝ. Амая се задъха и потърка очите си,сякаш избърсва избили сълзи. -Добре ли си?

-Да! - не я чух,но го прочетох по движението на устните ѝ. Оглеждам я още няколко дълги мига,докато не започна филма. Амая се облегна на седалката и прибра ръцете си в скута. Нещо я притеснява. Но не искам да я притискам. Ще говорим по-късно. Когато сме си вкъщи. 
Завъртам глава към филма и съм леко изненадан от първата сцена. Мислих,че е сладка романтика,но се оказа яростна еротика. Жената е на не повече от тридесет години,с черна коса,малки гърди и с дълги и слаби крака. Двамата мъже,които я гледат отдалеч са в сенките. Жената погледна през рамо и предизвикателно изви бедра,сякаш така ги привиква. Поглеждам към Амая и едва долавям какво прави с устните си. Тя ги хапе. Връщам вниманието си към филма и сега един от мъжете излиза от сенките,издърпва колана от панталона и обгръща гърлото ѝ с него. Притисна я към себе си и жената изстена. Амая помръдна и хвърлям бърз поглед към нея. Ръцете ѝ са неприлично притиснати към центъра. Амая се възбужда от тази сцена. 
И да я видя толкова копнееща, аз също се възбуждам. Особено като другия мъж застана пред жената и високо повдигна главата ѝ,действие от доминант. Погледна я с отегчен поглед преди да сведе глава и да дръпне със зъби зърната ѝ. Амая отново се раздвижи,но аз все така продължавам да гледам тази безумна сцена. Разбирам колко е часа,разбирам,че имаше предупреждение за еротични сцени,но не предполагах,че ще е толкова открито. Толкова разголено и истинско.
Дали ми се причу или не, стенанието което се откъсна от Амая ме подлуди. Хващам ръката ѝ,когато двамата се притиснаха плътно към тялото ѝ за да усети твърдите им пениси. И за да се увери напълно,тя прокара ръце през панталоните им и ги стисна. Мъжете се раздвижиха,а аз приближавам лицето си и тихо нареждам. -Свали си дънките. - от тъмнината не мога добре да видя изражението ѝ,но със сигурност не е очаквала да кажа това. Не ми пука. Залата е почти празна. Долу една двойка се целува от няколко минути, тя е възбудена,аз също. Трябва да разбера колко е мокра. -Сега,Амая! - много ми харесва покорството ѝ. И едва ли го прави за мое удовлетворение. Тя желае да слуша и изпълнява.

-Страцимир,не мога! Има хора. Ще ни видят. - завъртам се към нея и леко накланям глава. Амая трепери от възбуда,а се опитва да ме убеди,че ѝ е неудобно. Добре! Ще ѝ покажа на мен колко ми е неудобно. Стрелвам ръката си към гърлото ѝ и рязко я приближавам. Силният звук от филма,не заблуди слуха ми. Тя простена. Задържам устните си близо до нейните и процеждам през зъби,сякаш съм ядосан.

-Ако ти не свалиш дънките си,ще го направя аз. -през пръстите си усещам как преглъща. Стреснах я или може би я възбудих. -Чакам! - от филма се чуват стенания и двамата поглеждаме към екрана. Мъжете са я качили на плота и без камерата да улавя какво прави по-слабия мъж,става ясно,че я лиже като гладник. Другият я целува по устните и щипе зърната ѝ. -Ставам нетърпелив. - пускам я и пръстите ѝ откопчават копчето и свалят ципа. Леко се повдигна,колкото да оголи дупето си. -Качи краката си на подлакътниците. -пробва се,но дънките ѝ не го позволява. Дръпна ги по-надолу и успя да ги качи. Поглеждам към хората на долните седалки,но никой не го интересува какво правим. Грубо отмествам бельото ѝ настрани и я докосвам. Издувам ноздри като разярен бик,а уж бях Къмчо Вълчо. -Амая....-пъшкам аз.- ...толкова си мокра. - доближавам пръстите си към устата си и жадно ги облизвам. Нейният вкус ме кара да се пристрастя и да имам нужда за да захраня дните си. Звуча изключително жалко и смешно. Но нека бъда такъв,щом е разтворена заради мен. Единственото,за което ме е яд,че не мога да видя лицето ѝ. Колко петънца са избили, как клепачите ѝ ще натежат и какъв блясък ще видя в очите ѝ. -Чукай се с пръсти. - все така с ръка на подлакътника и обърнат към нея,аз се взирам в пръстите,които потъват във вагината ѝ. Амая простена и леко удари главата си на седалката. -Пъхни единият си пръст в ануса. - изважда мокрия пръст от вагината и много бавно този пръст потъва в ануса. Господи. Вече не ме интересува нито филма,нито къде сме. Сега съществуваме само аз и тя. -Хубаво ли е?

-По-хубаво ще бъде ,ако ти го правиш. - Ах,какъв отговор само. Знае как да ме привлече към себе си.

-Ела! - хващам я за ръцете за да се изправи и дърпам впитите ѝ дънки. Събувам я и напълно я събличам.

-Не! Ще ме видят.

-Никой няма да те види. Не се притеснявай! - все още не сме стигнали до този етап,но аз съм страшно ревнив. Ще ръмжа и ще хапя,ако трябва,но нейното тяло е само за моите очи. И като знам,че друг мъж я иска за своя съпруга и вътрешно това ме разяжда. Като един мъж с чувства,би трябвало да предявя претенции към нея,но не всичко зависи от мен. Тя ,ако има чувства към този мъж,аз нищо не мога да направя. И да водя борба,само ще загубя. Амая е твърде наблюдателна,за да разбере,че аз не търся секс за една вечер,а нещо много повече. Предвид обстоятелствата между нашето запознанство и настойчивостта да прекарам време с нея, е един безспорен факт,който е трудно да пренебрегнеш. 
Намествам я да седне в скута ми,с гръб към мен и с широко отворени крака. Отново се връщаме към филма. Вече сцената не е с двамата мъже. Може би те са били една фантазия за героинята, или може би това е част от живота ѝ. Все още не може да се разбере. Сега е с две приятелки на кафе. Обсъждат прекараните вечери по партита. Говори се за секс,наркотици и алкохол. Тези три комбинации са взривоопасни.

-Страцимир! - така задъхано изрече името ми,че вместо да си играя с онази изпъкнала пъпка,вкарвам двата си пръста между стените ѝ. Амая облегна главата си на рамото ми и изпъшка. Гризвам ухото ѝ и тласкам все по-бързо. -Да! - завъртя глава към мен и жадно ме целуна. Усмихвам се в целувката и добавям трети пръст. -Мили Боже! - шепти тя и се извива. Повдигам тениската ѝ и шмугвам ръката си под сутиена. Тези красиви и набъбнали зърна. Така искам да ги вкуся. И сякаш разбра какво искам,Амая повдигна тениската и доближи зърното си към устата ми. Смуча и го дърпам,аз съм свръх възбуден. Не знам как се държа и досега не съм го извадил,но нека първо тя да изпита екстаз.

-Усещаш ли? - пръстите ми потъват до край и за по-добър ефект леко ги присвивам. Амая кимна с глава в абсолютен екстаз. Сега лицето ѝ е близо и мога да видя какво се изписва. -Толкова си тясна,а вече три пръста са в теб. - доближавам устните си към ухото ѝ. -Ако вкарам юмрука си,дали ще скимтиш по същия начин? - В отговор тя се изви,сякаш да ми даде повече достъп към малката ,розова и сладка путка. -Кажи,Амая! 
-Аз...не мога да мисля по този въпрос. - засмивам се и добавям четвърти пръст. Тя се стегна,но не възрази. Мамка му,така искам да вкарам езика си вътре и да не го извадя,докато не спра да усещам нектара ѝ.

-А за какво може да мислиш? - макар това съвършенство да е в скута ми и да дава всичко,което искам,сцените във филма продължават да се менят. Звукът също е силен и добре дошъл. Сега героинята сънува същата сцена с мъжете,но вече я обладават. Камерата е далечна и почти нищо не се вижда,но всеки знае какво се случва. Мъжът зад нея тласка твърде необуздано. И то го прави,защото усеща как ѝ действа и то под определен ъгъл. Отново го прави и героинята пищи. Силно,възбуждащо и прекалено истинско. Направо те побърква. Амая се задъхва,а в същото време камерата се раздвижи и съвсем бегло се вижда как мъжа под жената я притиска,дърпа косата ѝ,шепти нещо в ухото и от време на време и удря шамар. Тя е толкова погълната от удоволствието,че тази грубост е приета ,даже стенанията ѝ се засилват.

-Мисля за теб. - стискам тила ѝ и целувам пресъхналите ѝ устни. Изваждам пръстите си и с мокротата по тях търкам клитора. Амая се отдръпна и застена в ухото ми. По дяволите. На ръба съм да скоча от този стол,да я обърна с гръб и да я обладая,но не нежно,а грубо,много грубо. Да блъскам бедрата си в дупето ѝ. -Мисля как устата ти ще...ще....-  не издържах. Не мога да се свия,заради тясното пространство и заради височината си,за това удрям коленете си на предната седалка за да се смъкна от моята,повдигам я като кукла и започвам да пирувам. Писъкът на Амая е нещо,което не предвидих. Дано да не са я чули. А ако са го чули,ще е още по-интересно,защото съм сигурен,че онази двойка вече се пипат,а жената малко над тях е възбудена. Твърде много шаваше на седалката.

-Ще какво? - Амая здраво се държи за облегалката и пъшка.

-Точно това исках. Да се омажат тези твои прекрасни устни. - разтърсвам глава и буквално се омазвам в соковете ѝ. Чак брадичката ми е мокра.

-Ще преглътна всичко от теб. - разтварям срамните ѝ устни и бързо раздвижвам езика около клитора. Амая се изви,отметнала глава назад и след няколко секунди,тя стегна бедрата си до лицето ми и веднага разбрах какво ще се случи. Запушвам устата ѝ и тя свършва. Толкова дълго се тресеше,че едва не падна. Държах я през цялото време,смуках пъпката ѝ непрестанно и накрая обрах всяка капка излязла от входа. 
Не ме интересува дали се е успокоила. Оставям я на седалката ,намирам бельото и дънките ѝ и със скоростта на светлината я обличам. Не можах от първия път да пъхна краката ѝ,но в крайна сметка успях. -Шибан филм. Другият път,ще гледаме екшън. - хванах я за ръката и тръгнахме да слизаме по стъпалата.

-Съгласна съм! - пренебрегвам двойката,която едва не се чукат пред другите. Както и жената,която е пъхнала ръката си под панталона. Моят пенис е на път да пробие дупка и тези стълби ми се струват цяла вечност. Минаваме през вратата и едва ли не на бегом излизаме от киното. Добре,че няма хора,иначе щяха да видят палатка издута между краката ми.
Кой дявол ме накара да купя билети за такъв филм. Съобразих се с нейния избор,а съм убеден,че тя не погледна плакатите. Видях само "любовта" и направих извода,че е романтичен,от онези сълзливите и нереалните. -Много бързаш. - така се киска,че ми идва да я разцелувам.

-Сега ще ти покажа колко бързам. - отключвам колата и изтървам ключа. Смехът на Амая ме подтикна да издърпам назад седалката и да я кача в скута си. -Не мога да чакам и секунда повече. Този долу е нетърпелив като собственика му. - Амая пак се изкиска и се върна на седалката. Тъкмо да я грабна,тя ме изпревари като  отвърза връзките на долницата и пъхна ръката си вътре. Идваше ми да излея всички ругатни на света. Най-вече,когато сведе глава и го пое до гърло. Удрям с юмрук тавана на колата и пъшкам. И колкото да обичам тази нейна уста, да го лигави по този начин и да скимти,защото ѝ харесва,аз искам нещо друго. Избутвам я и отново свалям тези проклети дънки. Тя не ми помага,само се забавлява със сладко кискане. Вече гола от кръста надолу,качвам я в скута си и я нанизвам върху пениса си. -Остави тениската. Не искам някой да види гърдите ти. - трябва да се лиша от моя фетиш за сега.

-О-о...- надигна се и се спусна толкова бързо,че не разбрах кога успя да подхване ритъм,от който зъбите ми затракаха. Мисля,че не ме чу като казах да не пипа тениската. Бързо я изхлузи през глава и я захвърли на задните седалки. Само като ги видях, така заоблени,с настръхнали зърна и рязко дръпнах косата ѝ за да изпъна врата ѝ. Грабвам едното зърно в устата си и все повече оголвам врата ѝ. Амая стене и продължава да ме язди като подивяла.

-Кого яздиш,Амая? - стискам с една ръка дупето ѝ и помагам да се движи по-бързо.

-Теб.

-Как се казвам? - извивам гърба ѝ и дърпам зърното ѝ с устни.

-Страцимир Трифонов. - изпъшка името ми,почти го извика. Отпускам до край седалката и намествам дългите си крака. Мамка му,неудобно е.

-Повтори! - залепям гърдите ѝ с моите и колкото да ми е трудно и некомфортно в собствената си кола,аз тласкам в прогизналата ѝ путка. И по дяволите. Няма нищо по-хубаво от това. От стенанията ѝ. От писъците ѝ. От топлия ѝ дъх пред устните ми. От блясъка в очите ѝ. И от езика,който прави линии между устните ми. Тя е много повече от съвършенство и се радвам,че тя е моя.

-Страцимир Трифонов. - от години не харесвам фамилията си,но сега,изтръгнато от устата на тази красавица,аз взех да я обожавам.

-Точно така! Само аз съм. Никой друг. Разбра ли? - при поредния тласък,аз виждам приближаващи се светлини. По дяволите. Грабвам тениската ѝ и за секунда я обличам. Събличам и моята за да скрия дупето ѝ. Много хубаво,няма що. Полиция. Вдигам седалката,но здраво държа треперещата Амая,докато свалям прозореца.

-Какво правите? - прозорците са запотени и сме привлякли внимание.

-Бяхме на кино,тъкмо ще тръгваме. - Полицая се приближи с фенера и светна към слятите ни тела. Стана ясно какво правим, но и нищо не каза. Отмести фенера и тръгна към другите коли на паркинга. -Да се омитаме от тук. -със съскане я отместих от мен и ѝ помогнах да се облече.

Каква катастрофална вечер.