Елена

 

 

От няколко дена не спирам да проливам сълзи. Самуил наистина ме беляза и сега съм негова собственост. Според неговите думи,в мафиотските среди ,бързо могат да разберат чия съм. Никой няма право да ме докосне,ако той не позволи,разбира се. Аз съм негова робиня,трябва да мълча,трябва да правя това,което желае и да съм покорна и в сексуален аспект. 

 

Честно да си призная не очаквах да се стигне до тук. Помислих,че ще ме държи в къщата като заложница или да ме измъчва,докато не изплюя камъчето. Играе опасна игра,в която без колебание ми даде фамилията си ,сякаш сме двойка,сякаш сме женени,а дефакто аз съм неговата робиня.Жената,която ще използва при всеки удобен момент като сега.

 

-Облечи тази рокля. - подаде ми  дълга рокля до земята. Черна като душата му. - Голият гръб ще покаже на всички ,че си моя. - докосна татуировката на гърба ми и погледна към голямото огледало за да огледа привлекателното бельо,което "помоли" да облека. - Тези дни си твърде тиха. - подсмихна се и излезе от стаята,оставяйки ме сама с мисли за проклетата татуировка. Не,че не ми харесва. Просто е свързана с личността му и това доказва колко  съм загазила и какъв ще бъде живота ми от тук нататък. 

 

Вдигам ципа на роклята и леко се завъртях за да видя пистолета и червените рози увити около него. Хареса ми,че излъчва власт,за която не си представях,че мога да усетя. Докато не каза на татуиста да изпише над тях прякора му "Arcus"с красив шрифт,който избрах сама. Поне това ми позволи да направя,но всичко се получи по такъв начин,че беше насила. 

 

 

-Взе ли това,което ти казах? - 

 

-Да,Господарю! - вече съм си научила урока и знам как трябва да се обръщам към него. 

 

-Качвай се в колата,сега ще дойда.- послушно вървя към лимузината отвън. Орлин и Стоил стоят пред вратата и чакат шефа им да дойде. Не им обръщам внимание,безразличието е моя начин да се справя със ситуацията. 

 

Качвам се в лимузината и оставам чантата тип плик до мен,докато си наливам шампанско в чашата. В същото време Самуил сяда и постави тежката си ръка на бедрото ми. Отпивам от шампанското и погледнах през прозореца за да не усети колко много ми влияе близостта му. Колкото и да ми се иска да е другояче,да имам надмощие над него и да се справя с всичко,което ми се случва,аз лека полека се превързвам към този мъж. Не сме имали интимни моменти след онази вечер,не ме е докосвал по такъв начин,че да се разтопя в ръцете му,но вътрешно чакам всяка вечер да го направи. Явно съм луда щом да чакам близостта на мъж ,който хладнокръвно уби баща ми и ми се подиграва системно,но ето и това се случва с мен. 

 

-Тази вечер имам среща с един мафиот,който движи незаконния си бизнес на моя територия. 

 

-Защо си го позволил? - Самуил се засмя. Искрен,приятен смях,от който на мига ми стана горещо. Какво ми става? Не трябва така да реагирам,но тялото ми е на друго мнение. 

 

-Не съм. Там е проблема. - 

 

-И как разбра? - може да задавам глупави въпроси,но чак сега се сблъсквам с мафиотските среди. Аз пея,не съм мафиотка. 

 

-Следя всеки един. 

 

-Включително и мен ли? - въпроса ми се изплъзна без да го обмисля. Разбира се ,че ще следи всяка моя крачка. Та,той ме контролира. 

 

-Ти си моя,Елена! Знам какво правиш всеки ден. - кимам с глава,а Самуил ме стисна за брадичката за да го погледна. Толкова е красив ,че топлината слиза все по-надолу. Трябва да го мразя. Трябва да намеря начин да го убия,но една друга моя страна всячески ме спира. - И с тази рокля ми отвя главата. 

 

-Радвам се! - тона ми е напълно безразличен. 

 

-Не ме лъжи,знаеш,че не харесвам това. - Самуил се приближи и леко докосна устните ми със своите. - Много си красива ,Елена! Толкова много ,че чак ме боли. - не трябва да ме интересуват комплиментите му,не трябва дори да трепвам ,но тази близост,тези устни,които бегло докосват моите и този топъл дъх ме докарва до възбуда, която не разбирам. 

 

-Защо? Защо ми го причиняваш?

 

-Какво ти причинявам? - гледаме се в очите за един дълъг момент,докато не ме притисна на седалката и не нападна устните ми. Отново тази груба целувка,отново той ме хапе и дърпа,и аз не му оставам длъжна. Този забранен мъж ме привлича и тялото ми веднага реагира на целувката. Зърната ми набъбнаха,клитора запулсира,а разума ме подтиква да спра и да го избягвам на всяка цена. 

 

-Господарю…- пъшкам пред устните му и плъзгам ръката си по бедрото му.

 

-Желаеш ме ,нали? - поклащам глава ,но продължавам да го докосвам,сякаш всеки момент ще скочи и ще си тръгне. - Кажи го,Елена! - Самуил захапа долната ми устна и изръмжа. 

 

-Не те желая. - той отново се засмя и устните му слязоха по-надолу. Изпъвам врата си от удоволствие,когато дръпна чашките на роклята и нападна гърдите ми. Прави същото,каквото правеше с устните ми. Хапе,дърпа,лизва ги с език и ръмжи от задоволство. 

 

-Лъжеш. Най-безсрамно ме лъжеш. - върна се към устните ми и стисна гърдите. - Така ли е? - сложи ръката си на гърлото за да повдигне главата ми и с другата силно ги плесна. Изпъшках и започнах да му се моля. - За какво ми се молиш? За това ,че не ме желаеш ли? - отново ги плесна като след малко се усмихна на почервенялата ми кожа. - Прекрасни. 

 

-Господарю…- отдръпна ръката си от гърлото ми и седна срещу мен за да сипе от шампанското в чашата си.

 

-Оближи зърното си . - в първия момент се зачудих как по дяволите трябва да го оближа. - Повдигни хубавата си гърда ,искам да видя как пускаш малкото си езиче около зърното. - с малка доза колебание хванах гърдата си и сведох глава за да направя това,което иска. Гледам го в очите и бавно облизвам зърното си. Очите на Самуил заблестяха ,а ъгълчетата на устните му се извиват в усмивка. - По дяволите…Елена…надърви ме за секунди. - стисна пениса си през панталона,а аз пуснах гърдата си и хванах другата за да направя същото. Харесва ми как от едно лизване той се промени. - Ела тук! - станах от мястото си и седнах в скута му,като така гърдите ми се залюляха пред очите му. - Не трябва да те чукам,но мамка му ,едва се сдържам да не го направя. 

 

-Защо не трябва? - загризах устната си при глупавия си въпрос. Трябва да се радвам,че не иска да го прави,а не да се опитам да разбера причината.

 

-Защото това съм Аз и нямам намерение да се променям. - не разбрах какво искаше да ми каже,но и вече няма значение. Колкото по-далеч е ,толкова по-добре за мен.- Прикрий се ,след малко слизаме. - плесна ме по дупето за да стана и след секунди се приведох в нормален вид. Докато ме наблюдава ,аз отпивам от шампанското след това изкарвам ярко червено червило за да го нанеса върху устните си. - Хайде,слизай! - изведнъж тона на Самуил се промени. Ето го същинският мафиот. 

 

Самуил тръгна напред с кучетата си,а аз едва сварвам да ги настигна. Високите обувки не ми позволяват и на няколко пъти се препънах. Изпъшках и влязох в сградата,където ще протече срещата. Толкова е тихо,че само токчетата ми се чуват като едно силно ехо. 

 

Забавям крачка,когато насреща изскачат два добермана с каишки с шипове. Самуил даже не се впечатли. Върви напред с тежката си походка и потупа едното по главата. Как очаква да мина през тях? Стискам чантата си и на бегом минавам през тях като и двете започнаха да ме лаят. 

 

Така се изплаших,че силно запищях и това привлече вниманието на всички. Няколко души излязоха от стаята,към която Самуил и подчинените му се насочиха и като видяха какво се случва ,единия извика на кучетата и те седнаха. Цялата треперя от страх. Като дете имах случка,в която едно улично куче ме нападна. Те усещат страха и предполагам сега се е случило същото. 

 

Самуил ме хвана за ръката и двамата влязохме в една голяма зала с дълги кафяви пердета за да прикрива какво се случва вътре. Има шестима мъже седнали пред кръгла стъклена маса. Единия от тях ни гледа така,сякаш сме му взели последната хапка и предполагам,че този е мафиота,за когото говореше Самуил. Той е най-възрастният от всички.

 

-Вече и курвите си ли водиш? - попита той,докато се настаняваме пред масата. Не обръщам внимание на обръщението си към мен. В известен смисъл аз наистина съм неговата курва,макар да не ме е чукал. Все още.

 

-Не съм дошъл до тук за да обсъждам кого водя. - скастри го Самуил. 

 

-За какво е тази среща? Липсвах ли ти? 

 

-Не бих казал. Искам да знам какво те подтикна да прекрачиш прага на територията ми. - мъжът с прошарената коса отвори лаптопа пред себе си и натисна няколко клавиша.

 

-Чеченеца не е доволен от теб и ме потърси. - обърна лаптопа към нас за да видим въпросната пратка,заради която Самуил уби човек. 

 

-И това ти дава правото да се разхождаш на спокойствие?- усещам гневът на Самуил и това определено няма да доведе до нищо хубаво. За да го успокоя поставям ръката си на бедрото му. 

 

-Ти загуби,аз печеля. - Самуил рязко се изправи и всички ,които бяха седнали сега се изправиха с оръжия насочени към нас. Сърцето ми започна по-бързо да тупти. Чувствам го така,сякаш ще изскочи. 

 

-Не ме предизвикай,чичо! - ахвам от изненада,когато чувам как се обръща към този мъж. 

 

-Палиш от най-малкото ,Самуиле! Седни си на мястото и се кротни.

 

-Майната ти! - в единия момент аз съм седнала,а в следващия се отзовавам под масата за да избегна куршумите,които летят във всички посоки. Силно изпищях,когато единия се сгромоляса на земята с отворени очи към мен. Последва още един и след малко всичко затихна. 

 

Толкова съм уплашена,че не разбрах кога заплаках с глас. 

 

-Елена,излез! - 

 

-Не! Остави ме! - стискам чантата си,където държа флашката за да взема цялата информация от лаптопа на чичо му и продължавам да хленча. 

 

-Веднага,Елена! - когато ми държи такъв тон ,това означава,че не подлежи на възражение и трябва да се подчиня. -

 

-Дресирал си я добре. - изправям се от пода и виждам трупове и локви кръв. Само чичо му е жив,както и Орлин и Стоил. - И е красива. Искаш ли да сключим една сделка? Даваш ми я за една вечер ,а аз ще се обадя на Чеченеца за да му кажа,че отказвам пратката и да се обади на теб. - Самуил се взира в него с насочен пистолет. - Едва ли ти пука за нея. Тя е просто курва като останалите,които чукаш всеки ден. - Самуил не реагира по никакъв начин. Възможно ли е да ме даде толкова лесно? 

 

-Вземай я! - не мога да повярвам ,че ще го направи. 

 

-Чудесно! Още сега ще му се обадя. - чичо му набра номера и притисна телефона към ухото си. Не слушам следващите му думи,твърде заета съм да наблюдавам Самуил. Той не ме поглежда,даже показва пълна незаинтересованост ,че съм тук. 

 

-Ти сериозно ли? 

 

-Млъкни! - каза той и ме погледна със синьо-сивите си очи. - Слушаш и изпълняваш. 

 

-Готово! Сега ми я дай! - Самуил ми направи знак да отида ,но аз не мърдам. - Хайде,курво! Ела при мен! Така хубаво ще се забавляваме. -  неканени сълзи мокрят очите ми. 

 

-Отивай! - изръмжа Самуил. Не откъсвам очи от неговите,когато бавно пристъпвам към чичо му. Той ме грабна,сякаш съм най-голямата плячка и ще пирува с мен. Самуил се взря в ръцете му,които в момента стиснаха гърдите ми и за миг забелязах да преминава нещо различно в очите му. Нещо,което досега е прикривал. -Сигурен ли си,че Чеченеца е доволен за размяната? 

 

 

-Да! - отговори чичо му. 

 

-Ще му се обадя.- Самуил изкара телефона от джоба на панталона и докато го набира,аз плъзнах ръката си под роклята,където оставих ножа ,прикрепен към жартиера. С едно бързо движение го изкарах и непохватно го натиснах към корема на чичо му. Веднага се отдръпнах,когато той се преви и извика. - Мамка му! - Самуил ме погледна и вместо да се ядоса или да отиде при него за да му помогне,хубавите му устни се извиха в самодоволна усмивка. - 

 

-Аз съм твоя,нали така? - завъртях се да види татуировката и да му напомни ,че съм негова и на никой друг.

 

-Това беше изпитание,Елена! - намръщвам се и правя няколко крачки назад,но така се сблъсках със Стоил. - Издържа го. Остава само да направиш още едно нещо. Изкарай флашката и вземи цялата информация.

 

-Ами той? - погледнах към чичо му,който натиска кърпа към мястото,където острието на ножа се заби. 

 

-Нищо му няма. Със сигурност има лекар в сградата.- В следващите няколко минути аз прехвърлям информация,но така и не дойде лекар за да го види. Чичо му е блед и даже не прави нищо по въпроса да ни нападне или да си отмъсти за това,което направих. -Скоро ще умреш. - каза му Самуил. 

 

-Признавам си изненада ме,особено това,че си я обучил и си дал името си. - 

 

-Не съм я обучавал,тя е твърде лоялна. - говорят си за мен сякаш не съм в залата. 

 

-Явно путенцето ѝ е много сладко. - 

 

-Сладко,прекалено сладко. - цялата се изчервявам при мисълта за онази вечер ,в която Самуил скри лицето си между краката ми. Беше разтърсващо. Никой досега не го е правил,само той. 

 

-Готово! - съобщавам аз. 

 

-Отиди в лимузината. - не възразявам ,изкарах флашката и отново я пъхнах в чантата,докато вървя към вратата на залата. 

 

Зад себе си усещам друго присъствие и знам,че Стоил ме следи. Искат да се уверят,че няма да избягам. Засега нямам намерението да го правя. Искам да разбера нещо повече за този шифър. Защо Самуил си мисли,че сама ще му го кажа и защо е толкова важен. Трябва да действам тихомълком и да не ме усети. Ще правя това,което ми се каже за да съм покорната робиня,но вътрешно аз ще съставя план ,по който ще се водя. 

 

-Влизай! - Стоил е отворил вратата на лимузината и чака да се кача. Сядам на седалката и за да успокоя нервите си от всичко,което се случи,наливам чашата си,но този път с уиски. Не пия твърд алкохол,не го понасям,но сега ми се струва най- доброто решение. Отпивам няколко глътки и направих гримаса от натрапчивия вкус,който изгори гърлото ми. 

 

-Уискито не е за теб. - Самуил взе чашата от ръцете ми и я остави на малката масичка отстрани. Хвана ръцете ми и ме настани в скута си. - Какво направи,Елена? 

 

-Това,което трябваше. Аз съм твоя,на никой друг. - Самуил прокара ръцете си през дългата ми коса и направи така,че да не мърдам главата си. 

 

-Кажи ми сега,как трябва да постъпя?

 

-Не знам! Ти си Господаря. - това му хареса и отново се появи онази малка усмивка,от която лесно кара бельото ми да се навлажни. 

 

-Елена…- нападна устните ми и завъртя езика си около моя. Отговарям му без колебание като стиснах косата му на тила и изхленчих в устата му. Кожата ми настръхна,клитора запулсира и едва се сдържам да го помоля да не спира. - …След това,което направи как да те оставя. Как да чукам някоя курва като имам теб? - свали с една ръка презрамките на роклята и гърдите ми изскочиха пред очите му. Продължава да държи главата ми,а устните му грубо се притиснаха към тях. Хапе,смуче и дърпа зърната,толкова настървено,че на моменти изпитвам лека болка,но търпима. -Така хубаво миришеш. - плъзна езика си от зърното до врата ми. Захапа го. Силно,от което аз изскимтях. - Моя си ,Елена! Само моя! 

 

-Твоя съм,Господарю! - Самуил ме хвърли на седалките срещу него и грубо повдигна роклята за да разкрие жартиерите и черната дантелена прашка. 

 

Извиках,когато отмести бельото настрани и езика му направи няколко игриви кръга около клитора. Вдигам ръцете си над главата и силно простенвам от удоволствие. Хубавата му уста и начина,по който смуче и дърпа това малко нервно снопче докарва до желание за нещо повече. Искам го,но не искам да му го признавам. 

 

-Не трябва да си моя. Не трябва. - стисна бедрата ми и вдигна поглед,докато езика му плавно минава през срамните устни

 

-Защо тогава го направи? - дръпнах косата му и го възнаградих със серия от стенания. 

 

-Защото е непосилно да те дам на друг. Толкова невинна. Толкова чиста. - засмука клитора ,а очите му все още ме наблюдават. 

 

-Не е това и ти го знаеш,Господарю! -  той стисна гърдите ми с две ръце,докато продължава да ме докарва до възбуда,за която и не подозирах. 

 

-Какво е? - топлия му дъх само стимулира топлината да се разнесе навсякъде.

 

-Шифърът. Това ни свързва. Нищо друго. - очите му заблестяха и след няколко натиска на езика към клитора, аз запищях и силно се разтресох. 

 

Вместо да се отдръпне той вкара два от пръстите си в мен за секунда и седна на мястото си. Докато конвулсиите утихват,погледнах към него и с какво задоволство засмука пръстите си. Оправям роклята си и бързо се привеждам в ред. 

 

-Права си. Всичко се върти около шифъра. Когато ми го кажеш,ще те убия. Бавно и болезнено. 

 

-Направи го сега. Какво чакаш? - той тихо се засмя. 

 

-Шифърът,скъпа….шифъра. - сега аз се засмях. 

 

-Ще си почакаш…много дълго време. 

 

-Напротив. Ще е съвсем скоро. -изпи уискито на екс и ме погледна с пламтящите си очи. 

 

-Щом казваш.- извърнах поглед за да не гледам мокрите му устни,които преди малко бяха на най-чувствителното ми място. Стискам плата на роклята и с крайчеца на окото забелязах движение. След малко той ме стисна за брадичката и изрече думи, които не очаквах и определено ме шокираха.

 

-Говорих с ректора на университета. Другата седмица започваш лекции.