Михаил
Днес навършвам сто и пет години. Жертви - хиляда двеста и три. Складирана кръв за години напред и съпруга номер три в очакване. Тази вечер на връх рождения ми ден ще избера жена,която да застане до трона. Такива са традициите. Още от времето,когато баща ми е бил начело на фамилията ,се избира жена с ярко сини очи и тъмна коса,каквито сме и ние.
Не харесвам тази традиция. Искам жена,която да ме дари с наследник,а не да ме занимава с проблемите си и да хабя излишни нерви. Дотегне ли ми или не издържа на напрежението,изпивам кръвта им ,докато не се отпуснат и сърцето им не спре да бие.
-Кралю , жените са тук.- верният ми слуга, Стефано с недоволство изрече думата “жени” . И той е на мнение,че нито една не струва времето и усилията за да се променя. Аз съм зъл,кръвожаден и безчувствен. Описание на моята личност от двете ми покойни съпруги.
-Покани ги. - казвам аз,поглеждайки го през рамо. Очите ми се промениха до кърваво червено ,когато усетих женското присъствие зад него. Гладен съм.
-Защо съм тук? Какво е това място? - попита едната. Даже не се обърнах за да я погледна,а дадох знак на Стефано да я изведе и да я предаде на другите вампири. - Пуснете ме! Не!
-Следващата.- поглеждам към тъмната поляна и спомена за убийството на майка ми се завърна в съзнанието ми. Спаси ме от задаващата се глутница вълци и така пожертва себе ,разкъсвайки я на парчета. - Махни я! - изревах аз,усещайки неприятния мирис на втората. - Колко са мама му стара?! Мразя този момент. - обръщам се видимо ядосан ,а в този момент влиза третата,която не е със сини очи. Безполезна ,мръсна и грозна. Тя изписка и се подпря на Стефано,който се отврати от допира ѝ ,а аз затварям вратата с един замах и я блъскам към стената. Другите жени са отвън,но не ме интересува. В момента съм бесен и жаден,а тя е идеална за това.- Коя си ти?! - виждам страха в очите ѝ и така трябва. Искам да изпитва страх ,да трепери и да плаче.
-Нели! - Какво е това име? Отдръпвам се и правя гримаса,показвайки острите си кучешки зъби. Тя се опитва да избяга,но няма къде да отиде. Стефано е отвън и е барикадирал изхода.
-И да избягаш пак ще те хвана.- отегчен изричам аз, приближавайки се към нея. Косата ѝ е пълна бъркотия,но мирише хубаво. Ноздрите ми се разширяват за да определя какъв е мириса. Не мога да разбера. Има нещо странно в тази жена. Оглеждам я отгоре до долу ,а тя така се е залепила за стената,че ми става смешно. - Е..Нели...- с горчивина изрекох името ѝ. Въобще не ми харесва това име. - Коя кръвна група си?
-Моля ви! Пуснете ме! Аз съм бедно момиче ....- вдигам ръка за да спре. И пет пари не давам дали е бедна. Интересува ме кръвта ѝ.
-Знаеш ли за какво си тук? - поклаща глава,а няколко кичура залепнаха по мръсните ѝ бузи. - Търся си съпруга. - очите ѝ се разширяват от чутото. - Нямам представа защо се спрях на теб. - отварям уста,озъбвайки се. - Искам да те вкуся.
-Не! Вие луд ли сте?
-Нямаш представа колко. - стискам я за гърлото,виждайки я да си поема въздух. - Живей ли ти се или искаш да умреш? - всеки път задавам този въпрос и всеки път отговорят с хленчене. - Отговори! - отново хленчене. Засмивам се и приближавам лицето си,променяйки цвета на очите,а тя буквално се отпусна в ръцете ми. Ужасих я и това ми хареса,щом пенисът ми се събуди от дълъг сън. Поставям я на трона и се отдръпвам за да видя дали ще подхожда на интериора. Намествам ръцете и краката както аз искам и потупвам с пръст брадичката си,мислейки дали ще става за съпруга. Какво има в нея? Нищо! Точно така,едно нищо. Даже не е красива. Децата ни ще са грозни и...трябва да я убия. Свидетели не оставам.
Леко я плесвам по бузите за да се свести и след малко тя подскача,изписквайки по начин,който ми се прииска да ѝ прекърша малкият врат. Бутам я за да седне и слагам ръцете си на подлакътниците. Доста по-висок съм от нея и съм сигурен,че в момента тялото ми я прикрива напълно. Черните кичури падат пред очите ми,когато се надвесвам и изкарвам езика си за да го плъзна по бузата ѝ. Тя потръпна и извъртя главата си,а така ми предостави достъп до врата.Толкова подканващ. Горещ. Топтящ. Желая да я вкуся. Искам кръвта ѝ да полепне по езика ми. Кучешките ми зъби се разширяват все повече и повече и преди да я захапя забелязвам интересен амулет на врата ѝ.
-Какво е това?
-От баба ми е. Не ми го взимай. Само това ми остана от нея. - Хм! Дървена плочка с интересна картинка,която ми е позната от някъде.
-Каква си ти? - обръщам плочката ,виждайки един определен знак. Отдръпвам се като попарен и отварям вратата за да извикам Стефано.- Стефано,заключи я до моята стая! Тя не е случайна.
Нели
Поглеждам се в огледалото и виждам една коренно различна жена. Роклята, бижутата и този грим,с който нацапах лицето си са нещо ново за мен. За първи и последен път облякох хубава рокля на абитуриентския си бал. Не съм им привърженичка, предпочитам семпло и удобно,но слугата на онзи зъл мъж нареди ,докато съм тук ще обличам само рокли. Нямам намерение да спазвам правилата им и на секундата решавам,че трябва да я сваля и да взема дънките и тениската от разкрасения стол с диаманти. Този кич ме дразни. Имам чувството,че съм попаднала в средновековен замък.
Всички се обличат старомодно ,а грамадния мъж беше с кралско перило. Чак ми е смешен,но ще запазя тази подробност за себе си. Не искам пак да ми покаже червените очи и дългите си кучешки зъби. Признавам си, той ме плаши. Изпитвам неудържим страх и се радвам,че през тези дни не е идвал в стаята ми.
И докато си мисля за това, изведнъж вратата се отваря и влиза намръщения домакин. Черната му коса е зализана назад,разкривайки грубите му черти,а нечовешко пухкавите устни сега са свити в права линия. Май е ядосан.
-Обличай се! Трябва да си долу след две минути.
-Няма да я облека.- казвам ясно и категорично. Свеждам глава и закопчавам копчето на дънките си. Нещо диша зад врата ми и след малко изписквам,когато го виждам зад мен с ярко червените си очи. Физиономията му се променя и така изглежда страшно зловещ. Рязко се обръщам и гърба ми залепва за огледалото от страх. Цялата започвам да треперя ,а късите крачки,които прави към мен са заплашителни и могъщи.
-Какво каза? - езикът му се заигра с острите кучешки зъби,показвайки ми какво ще се случи,ако не спазя всяко негово искане. Господи! Той е чудовище. Как ще се измъкна от тук?- Нека да ти обясня две неща. Първо- никога не трябва да противоречиш на краля. - Краля?! За какво говори? - Второ.....- хвана с две ръце тениската и рязко я издърпа в двете посоки,късайки я. Изкрещях и инстинктивно започвам да го удрям през ръцете. След секунди осъзнавам какво правя и се опитвам да го заобиколя ,но без успех. Той отново ме притисна към огледалото и по някакъв безумен начин скъса единственият ми сутиен. Гърдите ми изскачат, но за мое учудване не гледа към тях, а към белега,който получих,когато бях дете. - Кой ти го причини?
-Не знам! - един ден в гората близо до селото,в което израснах, някой ме нападна. Изпаднах в безсъзнание ,а когато се събудих, баба беше до мен и и ме успокои,че е било куче и няма да остане белег, но все още е там. От време на време усещам леко придърпване, но бързо отшумява. От тогава изминаха петнадесет години.
-Кой?!- изкрещя той. Какво значение има?
-Куче. -отговарям аз,а очите му на мига възвърнаха естествения си цвят.
-Искам да видя тялото ти.
-Не! Ще облека роклята,но само не искай да се съблека. Не ви познавам.- викам аз,очаквайки отново да избухне.
-О, човешко момиче.... - появи се зловеща усмивка,от която ми се подкосиха краката.- Нямаш представа какво е да си съпруга на вампир. - Вампир?! О,не! Боже! Не! - Не знаеше ли? Баба ти не ти ли е казала? - поклащам глава,усещайки как сълзи се стичат по бузите ми. Намирам се в замък пълен с вампири. Сърцето ми тупти, виждам размазано и всяка клетка в тялото ми реагира на новината до толкова,че след секунди се отпускам и припадам.
.................................
Събуждам се дезориентирана и леко замаяна. Странният мирис на подправки изпълни ноздрите ми,очаквайки да е тук,но за моя радост го няма. Той е вампир. Проклятие! Как се очаква да бъда негова съпруга? Винаги е намръщен,недоволен и виждам,че не ме харесва. Защо тогава иска да се омъжа за него? Главата ме заболя от многото въпроси,които задавам.
Колкото и да го мисля трябва да облека проклетата рокля и да сляза при домакиня. Гърдите ми са на показ,нямам сутиен и ще се чувствам адски некомфортно. Явно нямам избор и се заемам да я облека отново. Сега като се погледнах и вече започвам да се възприемам с нея. Тясна е на гърдите и ханша,но надолу е тип принцеса. Цвета е бордо, а около ханша има малък черен колан. Обръщам се за да видя гърба и очите ми се спират на татуировката в памет на баба. Това са думи,които тя повтаряше през всичките тези години в малката ѝ лаборатория. Смесваше някакви отвари,така и не разбрах за какво става дума,но го нарича “Заклинанието” .
-Краля те чака. - подскачам ,когато чувам гласът на слугата. Този мъж е по-отвратителен от Краля. Само като го видя и тръпки ме побиват. Не възразявам ,а смело излизам от стаята и вървя след него. След малко пред мен се появи един тъмнокос мъж с ярко сини очи. Извръщам поглед ,но той забави крачка и ме притисна към стената,преобразявайки очите си. О,Господи. Треперя от страх,а слугата на онзи лудия вече пое в друга посока и не забеляза какво се случва.
-Миришеш на човек. - носът му се залепи за туптящата вена на врата ми. - Кръвта ви е най-сладка. - замръзвам на място. Той ще пробва кръвта ми. Изпадам в паника и всеки момент чувствам как отново ще припадна. - Вената ти е толкова приканваща. - той отвори уста и показа растящите кучешки зъби. Затварям очи и очаквам да ме захапе и да умра насред коридора, но нищо такова не се случва.
-Велизаре, пусни я! - строгия и заповеднически глас на “Краля” спря вампира.
-Тя е човек. - изтъкна глупака.
-Изчезни от погледа ми. - тежката и властна походка на вампира накара въпросния Велизар да се отдръпне с няколко крачки. Перилото се вее зад него ,а очите му ту се променят ту възвръщат красивото морско синьо.
-Винаги си ни ги давал за вечеря. - О,боже! Колко жени са убили? Отвратена от тази мисъл се плъзвам по стената далеч от вампира.
-Тази няма да я докосваш,даже няма и да я поглеждаш. Ясен ли съм?!-
-Но.... - започна Велизар,но Краля толкова силно изкрещя,че крушките на лампите премигват няколко пъти ,докато не настъпи пълен мрак. Изпищявам и падам на колене,отчаяна,че вампира ще ме нападне. Изминаха няколко секунди,в които не се чува абсолютно нищо. Бавно се изправям и правя няколко крачки,чувайки ужасен шум. Прииска ми се да избягам с всички сили, но тази тъмнина ме побърква. Нещо тупна на пода близо до мен и след малко всички лампи светнаха,карайки ме да примигна.
Треса се и поглеждам през рамо,виждайки прекършения врат и кръвта изтичаща се от Велизар . Едновременно пищя и бягам , скривайки се в една от стаите. Гърба ми залепва за вратата ,а сърцето ми бумти от тревога. Ще умра.Ще умра.
Правя две крачки напред, блъскайки се в нещо твърдо. Мирис на подправки и още нещо,което не мога да определя буквално се залепя за ноздрите ми. Той е близо. Много близо. Вдигам ръка , плъзвайки я за да разбере какво е то. Колкото повече опипвам ,толкова повече се ужасявам. Това е мъжко тяло. Стигам до челюстта му и пръстите ми стават мокри. Отдръпвам я и в следващият момент ни озари светлина,виждайки как от пръстите ми капе кръв. Правя гримаса и вдигам поглед за да се сблъскам с червените очи на Краля.
-Гладен съм! - гласът му е мутирал.
-Не! Моля те! - правя една крачка назад ,а той ме притисна и отвори уста.
Михаил
Исках да я изплаша. Да разбере какъв съм. С мен шега не бива. Ако по-рано не го е осъзнала,вече трябва да е. Такива като нея не доживяват до сутринта. Или аз ще изпия кръвта им,или ще я предам на някого от замъка. Тук живеят около сто вампира и всеки жадува за едно. Кръв.
-Господи! - стиска очи и изпъва гръб, готова да усети болката от захапката ми, но за този момент не искам от кръвта ѝ. Трябва да приключим с церемонията,а това ще е съвсем скоро. Искам да разбера повече за нея. Да останем насаме в една стая и да я наблюдавам. Винаги преценката ми е точна и се надявам инстинктите да не ме заблудят.
-Нели...- тя подскочи и все повече се залепи за вратата. Не успях да задържа смеха си. Тази задача ще бъде по-трудна от очакваното. Покойните ми съпруги бяха вампири и се поддаваха на чара ми, но тя е човек и няма представа какво е да спи с вампир. Определено ще бъде предизвикателство. - Убеди ме да не го правя . - шептя в ухото ѝ,карайки я едновременно да потрепери и бавно да отвори очи.
-Ще се омъжа за теб. - гръмко се засмях,отмятайки глава назад.
-Това ще се случи, независимо дали го искаш,скъпа ми Нели. - опирам нос във врата ѝ ,вдишвайки приятния аромат на ......жасмин. Кожата ѝ е по-тъмна от моята,а топлината,която излъчва кара температурата ми да се покачи с няколко градуса.
-Изрод! - тихо изсъска тя,но я чух. Вампирите имат остър слух и може да чуем всичко,което се случва през няколко врати по коридора. Щом иска така да започнат отношенията ни за мен няма проблем. Вампирите из замъка ще е големият ѝ проблем. Избутвам я и отварям вратата,правейки бързи крачки към голямата зала. Ако смята да стои още дълго време в стаята скоро някой ще я усети и.....- Чакай! Не ме оставяй сама! - усмихвам се. Мисля,че бързо ще схване какъв е живота в Замъка.
На всяка моя крачка чувам съскане от страна на другите вампири. Усещат мириса ѝ и ако не се опитваше да върви редом до мен, досега да съм я видял притисната към стената и някой да изпива кръвта ѝ. Скоро трябва да я бележа за да знае всеки един,че е моя и не могат да я докосват,но тя едва ли ще бъде доволна от този факт. Живей или умри. Това са думите,които изричам преди да ги бележа.
-Какво знаеш за баба ти? - попитах аз,поглеждайки към охраната пред залата. Само с един поглед разбират какво искам да им кажа. Да си стоят кротко.
-Какво значение има? - отварям вратата на залата и веднага усещам мирис на кръв. Предупредих ги,че чакаме гост и трябва да им съобщя една важна новина,но както винаги всеки си прави каквото иска. Очите ми стават кърваво червени ,а кучешките зъби излизат,когато леко разтварям устни.
-Имате точно пет секунди да се въведете в ред и да седнете пред масите. - гласът ми се промени до такава степен,че изплаших повечето от тях,а Нели направи няколко крачки назад от уплаха. Погледнах я през рамо,виждайки я безпомощна и свита в ъгъла.
-Кралю,довели сте ни човек. - изтъкна един от доверените ми подчинени. Всички гледат в моя посока,усещайки как се подготвят за нападение. Повечето се преобразиха и чакат моя знак,а Нели се е залепила за гърба ми и се крие. В този момент се замислям дали е добра идеята да ми стане съпруга. За да остане жива трябва да е постоянно с мен,а това фактически е невъзможно. Аз съм Крал и имам задължения извън замъка. Врагът ни диша зад врата и не мога да бъда до нея.
-Всички да седнат. - удебелявам гласа си за да разберат,че съм напълно сериозен. Повечето сядат,но наскоро превърнатите вампири са в бойна позиция. Още не могат да се контролират и на всеки час жадуват за кръв. Особено за човешка. - Веднага! - хващам ръката на Нели, дърпайки я за да ме следва. Като Крал никога не сядам пред дългата маса, както всички други правят,а на трона в другия край на залата.Така мога да наблюдавам всеки един.
Тежките ми стъпки и кърваво червените очи са предупреждение никой да не я докосва. Сядам на трона,а в същия момент влиза дясната ми ръка като сините му очи се спират на Нели. Бърз е,но не колкото мен. Тя изпищя ,когато рязко я придърпах към себе си и я стиснах с една ръка пред гърдите си. С другата го хващам за блузата,вдигайки го във въздуха.
-Кротко. - изръмжах аз, показвайки му кучешките си зъби.
-Довел си човек сред сто вампира. Как искаш да реагирам? - Нели се е увила около тялото ми като маймуна и неудържимо плаче.
-Някакви новини?! - попитах Алек- дясната ми ръка.
-Имаше нападение. Пробиха стената и са нахлули в замъка. - скърцам със зъби. Малкият замък от другата страна на планината редовно е нападнат от врага ни. Вече трябва да предприема мерки. По-драстични.
-Жертви?!
-Двадесет вампира. - пускам го и директно се насочвам към вратата на залата. - Трябва да отидеш. Чакат те. - и без да ми го казва ,знам,че трябва да отида в другия замък ,но има един проблем. Нели. Трябва да я оставя и то напълно сама. Излизам от залата и за секунда съм вече горе пред стаята ѝ,използвайки силите си.
-Сами сме. - но тя не ме пуска. - Нели,трябва да тръгвам. Искам да стоиш тук и да не пускаш никого. Разбра ли? - най- сетне ме погледна,но въпроса ,който зададе ме шокира.
-Какво трябва да направя за да не бъда жертва? - Учудвам се ,че толкова лесно прие новината за бъдещето си. Всяка друга щеше да се опита да избяга.
-Трябва да те бележа. - отговора ми я накара да ме пусне и бавно да се отдалечи от мен.
-Какво означава това? - тънка усмивка се появи на лицето ми.
-Означава,че твоята кръв трябва да попадне в мен.
-Не! Няма да ме хапеш. Не! - извика тя,отдалечавайки се още повече. Няма къде да отиде. Ако излезе ще бъде убита. Ако остане при мен, ще бъде белязана. Трябва да реши какво да прави.
-Живей или умри,скъпа ми Нели?
Нели
Трябва да избягам. Не мога да позволя да си забие проклетите зъби в мен. По дяволите. Как ще избягам от замъка? Та,тук живеят около стотина вампира. Само като се сетя какво видях в онази огромна зала и отново ми се доплака. Всички искаха да ме изядат. Толкова са кръвожадни и нападателни. Ако не беше Краля досега да съм мъртва,но не мога да бъда негова съпруга. Не съм вампир,а обикновено бедно момиче.
-Стефано ще е наблизо.- съобщи той и излезе от стаята,заключвайки я. С тихи стъпки се приближавам към прозореца. Поглеждам отвън,виждайки единствено и само мрак. Решавам да го отворя и за секунда да подам глава навън. Високо е. Няма да мога да скоча. Тихо го затварям за да не чуе Стефано и на пръсти отивам към вратата. Преди да чукна се замислям какво ще му кажа. Първото ,за което се сещам е тоалетна. Оглеждам стаята и разбирам,че няма друго помещение и това ще е довод да изляза. Почуквам няколко пъти и след малко той я отключва и ме поглежда със светло сините си очи.
-Може ли да отида до тоалетната? - попитах аз,очаквайки да се съгласи.
-Не! - твърд и окончателен отговор. Преди да затвори вратата под носа ми бързо изричам.
-Добре,ще пишкам в стаята,а ако Краля не е доволен от това...
-В дъното на коридора. И бъди бърза. - кимам с глава,а вътрешно възтържествувам. Тичам по коридора и за миг поглеждам през рамо,виждайки ,че го няма. Това е шанса ми. Завивам по друг коридор, довеждайки ме до стълбите,които по-рано слизахме с Краля. На всяко стъпало се оглеждам за кръвожадните вампири,но за моя радост няма никого. Запомних пътя до залата и решавам да мина през друга врата,която се оказа,че е широко отворена. Повдигам леко роклята и се затичах,когато видях ,че е безлюдно. След секунди пред очите ми се появи голяма порта, но преди да стигна до нея ,тя се отвори и няколко вампира влязоха. Бързо се скривам зад едната статуя и клякам за да не ме видят.
-На близо има човек. - казва единия.
-Да! Поредната играчка на Краля. - намръщвам се.
-Интересно ми е как ли ще реагира Катрин,когато разбере за човешкото момиче. Тя ги ненавижда,а и е влюбена в Краля.- Само това ми липсваше. Да се разправям с някаква луда. Ще ѝ го отстъпя. Въобще не го искам.
-Не знам каква е целта на Михаил,но има по-неотложни неща в момента.- значи така се казва Краля - Михаил.
-Да! Много ни притискат. Трябва да реши как да действаме. - насочват се към голямата зала. Изчаквам да влязат вътре и притичвам към изхода на замъка. Струва ми се,че бягството протича сравнително леко. Очаквах да ме нападнат или най- лошото да ме убият. Надявам се да стигна до някакъв път за да извикам за помощ. Още с излизането студеният вятър се сблъска с голите ми рамене и деколтето. Цялата треперя от студ,а Замъка се намира нагоре в планините. Все още ми е неспокойно и притеснено. Не мога да се зарадвам като знам,че още съм на тяхна територия.
След около минута чувам силно съскане и движение зад мен. Господи! Не искам да поглеждам. Ако е вампир ще съм повалена и мъртва за секунди. Сълзи текат по бузите ми,но не спирам да тичам,докато не се спъвам и не падам по лице.
-Какво имаме тук? - дрезгав мъжки глас долетя близо до мен. Рязко се завъртях по гръб и веднага съжалих,че го направих. Два вампира с кърваво червени очи и зъби,които се показват от устата им ме гледат така,сякаш всеки момент са готови да ме нападнат. Започнах да си мисля,че бягството е било глупаво решение. - Какво правиш тук,човешко момиче?
-Аз....аз...- буквално си глътнах езика,а сърцето ми яростно тупти от уплаха. Край! Ще ме убият.
-И си красива. - единия приклекна за да бъдем на едно ниво. - Дали и кръвта ти ще е толкова сладка колкото теб? - плъзвам се по земята,далеч от него. Страх ме е. И то много. - Нека да проверим.
-Не! - извиках аз,но той скочи върху мен и отвори уста,докосвайки кожата на врата ми със зъбите си. Изпищях и започнах да се боря с него. След секунда се чува силен рев и на мига вампира се отдръпна от мен,поглеждайки някъде зад себе си.
-Това е Краля. Анатоли да тръгваме. - предложи другия,изглеждайки притеснен.
-Добре,но ще я вземем. - трескаво поклащам глава,а той ме вдигна,карайки ме да закрещя колкото сили имам. - Млъкни,глупаво момиче! - грубо дръпна косата ми,усещайки силна болка в скалпа. - Ще те убия,ако не си затвориш устата. - Какво направих? Предадох се на вампири,които само ще ми мислят злото,а Михаил ме пазеше от другите в Замъка. Колко съм глупава.
В единия момент бяхме недалеч от замъка,а сега не го виждам. Закривам лицето си и шумно ридая,разбирайки,че няма спасение за мен.
- Вече не го усещам.
-Да и аз! - потвърждава другия. Падам на земята и продължавам да плача,когато виждам въпросния Анатоли да откопчава дънките си.
-Няма нищо по-хубаво от човешка кръв и малко секс.
-Моля ви! - изплаках аз,дърпайки подгъва на роклята за да прикрия голите си бедра. - Недейте!
-Обичам,когато ме молят. - казва другия,сваляйки дънките си до долу. Боже! Опитвам се да се изправя,но краката ми толкова силно треперят,че се озовавам отново на земята. Анатоли е над мен и бавно повдига роклята ми. Колкото и да се боря,той е сто пъти по-силен от мен. Затварям очи и си мисля как си представях първият ми път. Да съм омъжена и да имам деца от този мъж. А сега мечтите ми са на заден план. Ще бъда изнасилена и убита едновременно.
Очаквам да разтвори краката ми и да влезе,но това не се случва. Студ пролази по голите ми бедра,карайки ме да отворя очи и да видя широкоплещест мъж да ги убива като им прекършва вратовете. Те тупват на земята,а аз лежа като препарирана и не смея да помръдна. От тук не виждам лицето му,но знам,че в момента ме наблюдава. Червените му очи светят в моя посока,а тежкото му тяло бавно се приближава към мен.
-Михаил?! - тихо изричам името му. Гърдите му се издуват и спускат ,а от кучешките му зъби капе кръв. Изглежда като всички останали.
-Ще бягаш? - гласът му е променен до неузнаваемост. Той е бесен. Взе ме в ръцете си и след секунди сме пред Замъка. Как го прави?
-Аз....
-Млъкни! Мамка му,просто млъкни! - извика той. Свих се в ръцете му ,докато той се качва по стъпалата и след малко се озовахме в стаята му. Хвърля ме на леглото,сякаш съм някакъв парцал и променя отново очите си.- С какъв акъл излезе от Замъка? Навън е по-опасно от тука. - откопча перелината и я пусна на пода след това изхлузи черния пуловер през глава. Ахвам,когато пред очите ми се разкрива серия от надписи. Те започват от едното рамо до корема и продължават по-надолу като ги има същите и на другото рамо. - Не ми пука за теб, а за това каква си по рождение. Не си обикновен човек. - нямам представа какво говори,но погледа ми се спуска надолу,виждайки татуировките да завършват до прасеца. Може за някои хора да е грозно,но аз мисля,че е красив по един особен начин. - И когато се свържем, ще разбера каква си.
-Как така да се свържем? - остана по бельо и изведнъж гърлото ми пресъхна. Да не би да иска да правим секс?! Не! Не съм готова за това.
-Съвсем скоро ще си моя. - с всяка дума гласът му се превръща в животински,а мускулите на тялото изпъкнаха все повече. Опирам гърба си на таблата на леглото и дишам тежко,сякаш съм избягала разстояние от 600м.
-Моля те! Не съм готова.
-Съблечи се! - замръзвам. - Веднага! - изпищях от ревът,който се изтръгна от гърлото му. Със сълзи на очи,ставам от леглото и издърпвам плата от раменете си. След секунда роклята пада в краката ми. Реакцията му е мигновена. Със скоростта на светлината се появи пред мен,виждайки го още по-огромен от преди малко. Ако знаех какво предстои щях да съм по-подготвена,но той не улеснява притесненията ми. - Не си нищо особено. - инстинктивно вдигам ръка за да го ударя от изречените думи,но той бързо я хваща. - Никога не посягай на Краля!
-Майната ти! - скочи с мен на огромното легло и ме притисна с тежкото си тяло. Кучешките му зъби са на показ и си мисля,че и молитвите няма да ме спасят в този ужасен момент. Той ме провокира ,а аз глупаво му се вързах. Играе си с мен както си иска. Михаил осъзнава,че ще получи това,което си е наумил и е безсмислено да го убеждавам в обратното. Той е Краля и получава всичко. За него съм “поредната”,както се изказа вампира пред Замъка и това няма да се промени. Но дали ще промени мен....едва ли.
Мразя го сега,ще го мразя и след това.
Михаил
-Майната ти! - тя си няма и на представа какво я очаква. Колкото по-лошо се държи ,толкова по - гаден ще бъда с нея. Това съм аз и няма да се променя заради единия секс. Скачам заедно с нея на кралското легло,показвайки кучешките си зъби. Нели е напълно гола ,но повече ми прави впечатление амулета на врата ѝ и неясната захапка. Не е от вампир,кучешките ни зъби остават огромни следи,а тук ,сякаш едва са я докоснали.
-Стига си се борила. - притиснах ръцете ѝ към матрака. Големите ѝ заоблени гърди се издигат,когато гърба ѝ се извива в дъга. Има хубави розови зърна и от студа в стаята те настръхват,привличайки вниманието ми. - Колкото и да не го искаш,винаги съм получавам всичко,което пожелая. - завъртя главата си на една страна,скривайки сълзите си с косата.
-Направи го! - прошепна тя. Оголва врата си пред кърваво червените ми очи и от това действие изсъсквам от жажда. Човешката кръв е коренно различна от нашата. Тя ни подхранва дни наред, докато с вампирската, засилва още повече апетита ни. От години се опитвам да не пия от човешката,както и да убедя другите вампири да правят същото като мен,но новородените не могат да се сдържат и излизат на улицата,търсейки жертва. Те са неконтролируеми и опасни.
-Отпусни се! - гласът ми се промени до неузнаваемост. Това е знак,че съм на предела и трябва да забия зъбите си в кожата ѝ. Свалям боксерките и с коляно разделям краката ѝ. За да се свържем,първо трябва да я захапя за да усетя вкуса ѝ след това ще вляза в нея. - Ще усетиш...- не довършвам,а слагам ръката си на тила ѝ и повдигам главата за да забия кучешките си зъби във врата.Тя ахна и отпусна ръцете си до тялото. Вкуса ѝ е като еликсир за бездушната ми душа и сега нямам търпение да вляза във вагината ѝ за да се получи връзката ни. Главичката е на входа,готов да изпита удоволствието,но изведнъж ми причерня пред очите и рязко се отдръпвам от нея. Силно се закашлям,докато изплювам кръвта ѝ. Гърлото ми пресъхва на мига. Какво става? Нели се изправи,държейки се за врата. Би трябвало аз да спра кръвта ѝ,но сега се боря с неприятното усещане в гърлото ми. Имам чувството,че съм погълнал отрова. - Какво си ти,мамка му? - гласът ми е прегракнал.
-Не знам за какво говориш. - придърпа одеялото и скри голотата си. Все още съм замаян и дезориентиран,но това не ми пречи да я хвана за гърлото,стискайки я.
-Коя си ти?
-Никоя. Едно обикновено селско момиче. - Не ѝ вярвам. Баламосва ме откакто е в Замъка. Прави се на невинна,но очевидно има нещо в нея,което отблъсква вампирите. Затова белега ѝ изглежда така. Вампира,който се опитал да я ухапе го е отблъснало още от лекото забиване на кучешките му зъби и така не е оставил трайна следа. - Кой те е ухапал?
-Куче.
-Лъжеш.- изкрещявам аз,вдигайки я във въздуха ,докато стискам гърлото ѝ. Ако не ми каже сега коя е,ще предприема драстични мерки и няма да ме интересува проклетата церемония,която ще се състои утре. - Ще те убия и повярвай, няма да ми мигне окото,затова започни да говориш. - хвърлям я отново на леглото,чакайки да си поеме въздух и да започне да говори.
-Ще ти го кажа един път и няма да се повтарям. Аз съм обикновено момиче,живеещо на село. Нямам родители,а баба ми почина наскоро.
-Каква е баба ти? - предусещам каква е,но искам да го чуя от нея. Тя отваря уста,но е грубо прекъсната от Стефано. Изревах,карайки го да замръзне на място и да сведе глава. Много мразя ,когато някой влиза в стаята ми без да почука.
Какво? - все още съм гол,възбуден и вбесен.
-Имам информация. - Нели издърпа одеялото и отиде в другия край на стаята.
-Говори! - не откъсвам очи от нея. Ще се окаже,че е същата като баба си.
-Бях до Дел`мор. Медальонът има символа Анх. - продължавам да я наблюдавам,но с нищо не показва,че знае за какво става дума. Символа Анх представлява “ кръст с ръкохватка". В този кръст се обединяват два символа — кръст, като символ на живота, и кръг, като символ на вечността; заедно те символизират безсмъртието.
-Току- що я ухапах и нещо се случи с мен. - споделям аз, обличайки боксерките си. Разговора стана сериозен. Бавно пристъпвам към Нели,виждайки я да трепва от близостта ми. Кръвта ѝ намаля,но не може раната да стои отворена дълго време. Затова плъзвам езика си и след секунди тя спира. - Какво друго разбра?
-Щом има такъв медальон,означава,че е защитена от нас. - Какво ли още криеш,скъпа ми Нели? Чак сега ме погледна и виждам неприязън в очите ѝ. Тя ме мрази и още по-хубаво. Не искам да бъде влюбената глупачка като предните две.
-Има ли още нещо? - попитах Стефано. Помислих си,че е излязъл от стаята,но като чух следващите му думи ,тънка усмивка се появи на лицето ми .Тази човешка жена ,ще бъде голямо предизвикателство,както и най- добрия избор.
-Който и да е дал медальона е бил един от най- могъщите вещери.
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.