Мария
Да се събудиш в последния момент, да грабнеш първата дреха, която в
сънено състояние ти се струва подходяща за интервю и да имаш лошо предчувствие е една ужасна комбинация. Кой ще предположи, че ще заспя на бюрото, върху всички мои записки през годините на обучение? Направих нелепата грешка да преговарям, сякаш се явявам на изпит. Все още не ми се вярва, че отличния успех и мотивационното писмо ще привлече бъдещия ми шеф. Че това е достатъчно. Подготовката е вид успех, дори това да е едно интервю. Стремя се към моите принципи и ги спазвам.
До тук добре. Чувствам се уверена в знанията си, но не бих казала, че
същото важи и за прибързания ми избор на облекло. Само докато стигна до сградата, където ще направя всичко възможно за да ме наемат, аз се наругах за нелепия подбор. Не искам да привлека очите на директора на една от най-големите компании в сферата на информационните технологии върху гърдите си. А, ето че всеки втори минаващ покрай моя милост това прави.
Стискам зъби и си предавам спокоен вид. Ако не бях облякла тази
рокля, може би щях да закъснея и тогава ще получа една голяма червена точка. Не трябва да изпускам шанса си. Подбират малък брой кандидати и бях на седмото небе, когато ми се обадиха.
Със затаен дъх спирам пред “П&П Медиа Груп”. Безплатната социална
мрежа “Invite” навлезе преди година и стремглаво се движи по стълбицата на успеха. Активните потребители до този момент са над два милиона и се очаква броя да се покачва. Като всеки един избира каква информация да въведе за себе си, както и какви групи или личности могат да имат достъп. Комуникацията между потребителите в мрежата се осъществява по много начини, включително изпращане на лични съобщения, покани за участия в мероприятия, споделяне на снимки, текст, хипервръзки, клипове, създаване и участие в групи по интереси.
Усещам вълнението в себе си, само докато си мисля в каква фирма
мога да имам щастието да работя. Всичко, което трябва да направя е да
запазя самообладание и смело да действам. Да не се поддавам на провокации и да не обръщам внимание на погледите, които ще предизвикам заради проклета рокля. Трябва да се справя. Знам на какво съм способна. Работата като “помощник” или най-правилно казано “оперативен счетоводител” е това, което исках още като бях на шестнадесет години. Преди година завърших в Софийския университет “ Св. Климент Охридски” със специалност “Счетоводство, финанси и дигитални приложения (на английски език). Два пъти се записах на курсове по “Счетоводство“, не за да имам нужния сертификат, а да покажа на работодателите, че съм сериозна и могат да разчитат на мен. Предварителните курсове са добър старт за хора, които наскоро са завършили. Аз се възползвах. Сега е време да покажа добре форматираното си “CV”, Сертификатите, които търсят във всеки един кандидат и къде съм прекарала стажа.
След дълги и напрегнати мисли, аз се преборвам с тях и отварям
стъклената врата на двуетажната сграда, която дословно разгледах в интернет. Все пак трябва да съм добре подготвена преди да дойда. До колкото разбрах в една от публикациите, тази сграда се води Бизнес център “Клас А”. Това са офис сгради, разположени на топ локации с емблематични фасади и обзавеждане. Само по изисканото фоайе мога да потвърдя написаното в интернет. Тук се грижи сграден мениджър за състоянието на двата етажа. По всичко личи, че всеки един служител е точно там, където трябва да бъде. Професионално обслужване. Поне на това, което съм свидетел. Не се разсейват. Дошли са да работят. Точно в такава среда искам да работя и аз.
Като по поръчка усмивката ми се показва, когато виждам приветлива
блондинка на рецепция с усърдно прибрана коса назад.
-Здравейте! Казвам се Мария Григорова и съм тук за….
-Здравейте! Отидете на втория етаж. Очакват ви! – малко съм
изненадана от отношението ѝ. Не е възпитано да прекъсва хората, но все пак продължавам да се усмихвам.
-Благодаря! – смотолевям аз. Блондинката кимна с глава и отново
разсеяно започна да натиска клавишите на клавиатурата. Извръщам поглед от отнесените ѝ движения и избирам да се кача по стълбите. Докато оглеждам всеки ъгъл, сякаш съм дошла не на интервю, а да критикувам безобразно белите стени, на второто стъпало се препъвам и изпускам чантата си. Боже! Трябва да се стегна. Няма да се срещам с дявола. Това е едно тъпо интервю, нищо повече.
Изкачвам проклетите стъпала и пред погледа ми се появяват още десет
момичета, търпеливо чакащи да ги извикат. Трябваха ми точно три секунди за да осъзная, че съм единствената с рокля. Всички момичета са облечени напълно делово. Риза и пола до коленете. Още не са ме извикали и първия гаф е на лице. Тази червена рокля със сърцевидно деколте ще бъде причината да ме отрежат.
-Елена Йотовска!- извика плътен мъжки глас. Обръщам се в негова
посока и веднага разпознавам главния директор на компанията, Павел Хаджиев. Може да е побеляла косата му над ушите и леко да се виждат бръчките под очите, той изглежда много добре за възрастта си. В сайта на компанията имаше негова снимка, но на финансовия директор само името. Дано сина му да е приветлив мъж, с не толкова изисквания и претенции. – Вие сте? -Господин Хаджиев ме огледа от глава до пети и няма как да не се изчервя. Заради една рокля ще пропилея шанса си. То се е видяло. Изключвам срама и отварям уста да се представя.
-Разкарай ги! – бях прекъсната от мъж с изискан черен костюм. Мина
покрай мен като тайфун, без да погледне нито една от нас.
-Не се дръж така! Всички са дошли на интервю. – троснато
обясни Господин Хаджиев.
-Стой и гледай!– обърна се към групичката момичета и без думи им
посочи стълбите. В допълнение гримасата на лицето потвърждава решението му.
-Пресиян! – О, не! Пресиян Хаджиев, финансовия директор на фирмата. И същия избута баща си и влезе в офиса. Остави момичетата да се
чудят какво се случи току-що. Стоят като препарирани и въпросително се споглеждат. Стана ясно, че Павел Хаджиев ни е подбрал, но ми е интересно защо Пресиян не иска да сме тук. Раздвижвам краката си и шумно сумтя. Майната му. Няма да се дам толкова лесно. Искам я тази позиция. Дяволът няма да ме уплаши.
Със замах отварям вратата и с цялото съществуване пренебрегвам
държанието си, което е грубо и импулсивно. Виждайки Хаджиев да стои до прозореца с ръце в джобовете на скъпия си панталон, аз едва не си глътвам езика. Преди малко бях в шок от думите му и не обърнах внимание на визията. Но сега… стойката му е изправена, сякаш е служил в армията. Косата му е светло кестенява, къса отзад и по-дълга отпред. Костюмът е създаден за това тяло. И изведнъж пулса ми стократно се ускори.
-Господин Хаджиев…- определено прекалих с погледите.- ….казвам се
Мария Григорова и съм тук за интервю. –непохватно отварям чантата си и изваждам папката с документи.
-Не те ли изгоних? – даже не ме погледна, продължи да се взира навън.
-Ако се обърнете, ще разберете, че не сте. – Не говоря по този начин на
хората, особено с работодатели, но този индивид ме предизвика. Пресиян бавно се завъртя и повдигна вежди. Прииска ми се да изсумтя, заради безобразно красивото му лице.
-И мислиш, че като си облякла толкова впита рокля и имаш големи
гърди, ще те одобря за позицията? – очите му пробягват от върха на русата ми коса до дантелените обувки на ток. Повече време отдели на гърдите ми.- Сега ще ти кажа какво мисля. – пристъпи към бюрото и тежко седна на кожения стол, който се плъзна към етажерката зад него. В същият момент влиза баща му и ситуацията взе да става сериозна. – Приличаш на проститутка. Тази рокля не ти отива, а обувките са ужасни.
-Пресиян….- баща му предупредително изрече името му. Като негов син е
хубаво да се усети, но сега е като същински дявол. А по-рано си мислех, че ще бъде едно тъпо интервю.
-Щом си дошла до тук, може да ми покажеш бельото си и да преценя
дали си струваш толкова.
-Прекали!- изсъска Хаджиев-старши. - Госпожице, дайте си документите!
- примигвам няколко пъти и подавам папката. С нищо не съм заслужила такова отношение. Самочувствието ми е сринато до основи. - Завърши ли сте в “Софийския университет “ Св. Климент Охридски” със специалност “Счетоводство, финанси и дигитални приложения( на английски език). – кимам с глава, потвърждавайки написаното. Синът му изсумтя и се взря в екрана на лаптопа. – Мотивационното ви писмо е перфектно. – отново Пресиян сумти. – Може ли да дойдете утре сутрин? Ще ви дадем една, две задачи и……
-Не, не искам проститутки в офиса. – вдигам поглед към тавана, борейки
се със себе си. След всяка негова дума, аз се чувствам все по-ужасно.
-Имаш нужда от помощник. Тя е перфектна. Има два сертификата и е
преминала шест месечно обучение във “Фреш Медиа България”. Знаеш колко е трудно да се внедриш.
-Не ме интересува! Нямам нужда от помощница. Видя какво стана с
предишните. И така добре се справям.– прииска ми се да го фрасна по перфектните черти на лицето му.
-Пресиян! - Павел настоятелно се взира в сина си.
-Не харесвам блондинки. – Павел ми върна папката и помоли за малко
да изляза. Така или иначе нямам намерението да стоя повече тук и да слушам на какво приличам. Може да не съм подбрала правилното облекло, но не съм проститутка. Просто си загубих времето.
Излизам от офиса и директно се насочвам към стълбите. Момичетата
са си тръгнали и очевидно Хаджиев-старши е измел боклука. Какъв отвратителен човек. Баща му да се оправя, а той да проклина всички. Как може да съществуват такива хора? Да отидеш на интервю и да не погледнеш изрядните документи.
Пренебрегвам насмешливите погледи на служителите и смело
пристъпвам към стъклената врата. От един месец си търся работа и всички ме отхвърлят. Не ми дават шанс да се докажа. Няма да плача. Със сълзи нищо няма да постигна. Продължавам напред и се надявам скоро да открия правилното място. Там, където ще ме оценят.
Отварям вратата и преди да изляза от сградата, ясно чувам името си.
Обръщам се и същата блондинка от рецепция ми маха с ръка. Раздразнена от ситуацията, в която попаднах, с нежелание се приближавам към нея.
-Утре в 08:00 часа да сте тук! – огледа ме преценяващо. – С подобаващо
облекло.
Мария
-Добро утро, сънливке! – ободряващият глас на Зори от другата страна
на линията потвърди опасенията ми. За втори пореден ден проклетата аларма не звъни. На секундата ставам от леглото, изтървам телефона и падам на земята, с увито одеяло около краката си. – Мария!- вземам телефона и я пускам на високоговорител, докато разплитам одеялото.
-Ще ме уволнят. – тичешком влизам в банята и слагам повече паста
отколкото е нужно.
-Не си назначена. Няма как да те уволнят. – яростно търкам зъбите си и
след малко изплювам пастата от устата си.
-Много благодаря! – поглеждам се на огледалото и веднага съжалих.
Косата ми изглежда на птиче гнездо. Трябва ми минимум половин час да я въведа в ред, а как ще стане това, като след половин час трябва да съм при Господин Гадняр. – Косата ми е в пълен безпорядък.- за две минути не мога да реша проблема, за това я сресвам и я прибирам на конска опашка.
-Отиваш на работа, не на ревю.
-Не знаеш какво копеле е. Вчера ми заяви, че изглеждам на проститутка.
-възмутено изричам аз.
-Снощи ми го каза.
-И да съм показала бельото си. Безсрамник.
-И това ми каза. – осъзнавам, че съм ѝ го казала, но все още съм
обидена от държанието му. Не му дава никакво право да говори така за хората, като не ги познава.
-Какво да облека? - не е най- красивата прическа на света, но е по-добре
от гнездо. Стискам телефона в ръката си и се връщам в стаята. Още вчера трябваше да отида до магазина за втора употреба. Имам три закачалки с поли и ризи, но ме е срам да ги облека. Захабени са от многото носене и пране.
-Миме, успокой се! Искам да си поемеш дълбоко въздух и да издишаш.-
поемам си дълбоко въздух и издишвам. – Добре! Вдигни ръце, събери пръсти и повтаряй след мен. – това е нашият ритуал за успокоение. В повечето случаи помага, но сега едва ли ще се получи. – Аз съм най- добрата. – повтарям след нея. – Какъвто и да е шефа ми, ще се справя с всичко възложено и няма да падна духом. – въртя очи и повтарям тези глупави думи.– Ако поиска да си покажа бельото, ще го направя и така ще….
-Какво-о?! – Зори се смее, а на мен ми се реве. Ровя из скрина и с
усмивка намирам една червена пола тип молив и бяла риза с червени ивици. Майка ми ги подари преди две години за рождения ден. Бях забравила за тях. Пазих ги за по-важни случаи. Дано ми станат.
-Трябва да затварям. Глупавото ми гадже се прибра. – чудя се защо още
го търпи, при положение, че той е китарист в рок група и през повечето време е или на репетиция или на участия. Прибира се на сутринта и се оправдава, че е много уморен и няма време да се занимава с нея. Това продължава вече две години. Ако моят приятел се държи по този начин, просто ще тегля чертата.
-Добро утро, скъпа! - майка се показа на прага на стаята, тъкмо като
обличам ризата. Слава богу, дрехите са ми по мярка. -Прелестна си. - ахна и
престорено обгърна лицето си с ръце. Подтискам желанието да завъртя очи. Нямам време за разговори.
-Добро утро, мамо! Би ли ми извикала такси? Закъснявам! – прибирам
ризата в полата и вземам чантата си. Докато чувам гласа на майка, за последно се поглеждам. Нямам грим, но пък това е най-малкия ми проблем.
-Една минута. – извика тя. Тичам по коридора и пъхам краката си в
същите обувки от вчера. Пресиян изтъкна, че са ужасни, а аз нямам пари за други. Слабо ме вълнува неговото мнение. – Успех! – целувам майка по бузата и слизам по стълбите, колкото мога по-бързо.
Таксито ме чака пред блока и задъхана се качвам. Компанията не е
далеч от вкъщи. С кола може би на около 7-8 минути, но сега и тези минути ми се струват твърде много, знаейки че часовника показва 07:50. И това закъснение води до голяма доза притеснение. Не знам какво ще видя или чуя, но трябва да бъда смирена. За да постигна целите си се изисква търпение и концентрация. Думи, които доста често татко повтаряше. Гледам да следвам неговите принципи. Той беше начетен и образован човек. Строителен инженер и добър баща. Винаги ме е подкрепял във всичко. Исках същата подкрепа и от майка, но така и не я получих след смъртта му. Измина една година, а все още не търси варианти да излезе от собствената си бездна.
-Госпожице, пристигнахме! – подавам парите, които приготвих още като
се качих и пожелавам на шофьора приятен ден. Слизам от таксито и със забързана крачка вървя към сградата. Имам две минути да се кача до горе и да го впечатля със знания.
Усмихвам се на същата блондинка от вчера и не поглеждам към другите.
Ако остана, ще имаме време да се запознаем. Леко задъхана, изкачвам стъпалата и се опитвам да не се препъна. Стигам до последното стъпало и буквално настъпвам нечия обувка, чак забих токчето си. Вдигам поглед и ахвам, когато виждам Пресиян да стои най-спокойно, с ръце в джобовете. От близо е още по-привлекателен и спиращ дъха. Този факт ме смути и примигвам насреща му.
-Първо…закъсняваш! Второ… настъпила си ме! Трето… закопчай си
копчето на ризата! Виждам гърдите ти, а толкова рано сутрин е прекалено. - свеждам глава и не едно, а цели две от копчетата са се отворили и червения ми сутиен се вижда. Бързо ги закопчавам и слизам на долното стъпало. – В кабинета! – послушно го следвам и всячески се опитвам да не поглеждам към добре оформеното му дупе в този тъмно син панталон. – Така, да сме наясно…. – седна на стола и плъзна една доста дебела папка на бюрото. – Днес си на изпитателен срок. Давам ти задача. Ако до края на деня не чуя това, което искам, изчезваш. Ясно ли е? – тежко преглъщам и правя всичко възможно да не показвам колко съм изненадана от чутото.- Договорът ти е тук. – потупа с ръка листите на бюрото.
-Какво се изисква от мен? – Пресиян се изправи от стола и бавно
заобиколи бюрото, заставайки на около метър от мен.
-Много неща.
-Например? – скръсти ръцете си пред гърдите и така ризата се изду на
правилните места. Привлякоха вниманието ми, а това е лош знак. Не трябва да се захласвам по шефа си. Колкото и да е магнетичен и тежкия му аромат да ме привлича, аз трябва да се дистанцирам.
-Да си точна, организирана и може би една идея по - умна. -Аз съм много
търпелив и спокоен човек. Може би това е взета черта от татко, но той прекрачи границата и изкипявам.
-Разбирам, че не започнахме както трябва и за мое съжаление
направихте прибързани изводи….
-И представа нямаш какви.
-… но не ме познавате, за да говорите така. - инстинктивно правя две
крачки напред. Дървесно-пикантния аромат на одеколона ме докосва като една невидима ласка и за миг трепвам. Пресиян не се отдръпна, а напротив, устните му едва доловимо докосват моите и само силата на волята ме спря да не го целуна. Какво правя? На първият ден повишавам тон и се доближавам опасно близо до шефа си.
-Госпожице Григорова, ще ме целувате ли? – отдръпвам се и цялата
почервенявам от срам. - Така ли правите на работното си място? – присвивам очи и повдигам гърдите си от тежкото поемане на въздух.
-Не! Кажете каква е задачата ми! – за да се измъкна от нелепата
ситуация, най- добре да мина по същество. Нямам намерение да слушам подигравателните му думи.
-В тази папка са всички документи свързани с Дружество “Х”. От теб се
изисква да направиш оценка на пазарния риск, както и анализ на финансовите отчети. – мисли си, че ще ме изплаши с тази задача, но жестоко се лъже. Не един път съм правила оценка на риска и анализ на финансови отчети. С едва доловима усмивка приемам папката от ръцете му и се обръщам. - Къде отиваш? – поглеждам през рамо как плъзва другия стол и го оставя до своя. - Ще го направиш в мое присъствие. Искам да чуя всяка твоя дума. Така ще преценя дали заслужаваш тази позиция.
О, боже мой!
Мария
Цялата треперя, но не защото не знам какво трябва да правя, а от
присъствието му и то толкова близо до мен. Усещам топлия му дъх по врата си и това ме прави още по-нервна. Как да се съсредоточа и да изпълня задачата си? Стегни се, Мария! Докажи му, че можеш. Точно така! Трябва да действам според ситуацията.
Отварям папката и чета с какво се занимава Дружество “Х”.
Предлага инженерингови услуги и извършва комплексно обслужване- проектиране, изработване, доставка, монтаж и пускане в действие на комплектно електрообзавеждане и автоматизация на обекти и съоръжения. Проектира и произвежда осветителна тела, ел.табла ниско напрежение и още други, за които няма смисъл да чета. Вече ми стана ясно към какво да обърна внимание.
Регистрираният основен капитал на Дружество “Х” към 31 декември
2020г. е в размер на 20 000 хил.лв и се разделя на 2 000 000 обикновени акции с номинална стойност 10 лева. Акционери са осем физически лица. Към 31 декември 2020г. Нетните активи на Дружеството са на стойност 41 653 хил.лв.
Оглеждам таблицата за финансовото състояние на Дружеството и
започвам с анализа, който поиска.
-От данните за финансовото състояние в своята дейност Дружество “Х”
е изложено на множествено финансови рискове – пазарен риск (включително валутен, лихвен и ценови риск), кредитен риск и риска на ликвидността. – спирам за момент, мислейки как да продължа. Пресиян се размърда на стола и плахо поглеждам в негова посока. Той ме наблюдава. Втренчил се е в мен и това още повече ме притеснява.
-Продължавай! – гласът му се промени, вече е по- дрезгав. Оглеждам
таблицата за дяловото участие в други Дружества.
-Предвид транзакциите в чуждестранна валута, предимно в евро, а курса
на еврото е фиксиран към лева, фирмата не е изложена на валутен риск за тази валута.
-А за другите валути? – решавам да плъзна стола си малко по- далеч.
Усещам топлия му дъх да се сблъсква с бузата ми.
-Рискът е минимален, поради малките обеми транзакции. –
продължавам да чета все повече за фирмата. Хубаво е да се запозная с всеки детайл и да не пропусна нещо.
-Лихвен риск? – иска да сбъркам, но няма да се дам толкова лесно.
Преминавам на другата страница и отговарям.
-Финансовите инструменти, които потенциално излагат Дружеството на
лихвен риск, са предимно банковите заеми и договорите за финансов лизинг. – зачитам се в договора за заем. – Тъй като при използвания заем договорения лихвен процент е с фиксирана надбавка над EURIBOR, Дружеството потенциално е изложено на риск на паричния поток.
Господин Хаджиев плъзна назад стола и рязко стана. Отново го
поглеждам. Скъпите му обувки тракат по ламината, докато ме заобикаля и застава пред мен. Лицето му е изкривено, сякаш изпитва болка. Инстинктивно погледа ми бавно слиза надолу и това, което виждам меко казано ме шокира. Изчервявам се и свеждам глава към папката.
Той е възбуден. Нямам представа кое точно го възбужда, но това
определено ме обърка. Имам чувството, че чета едно изречение пет пъти.
-Ценови риск? – изръмжа той и пристъпи към прозореца. Леко
подскачам при удара по стъклото. За мой ужас се запъвам с отговора. Той ме разсея и смятам да си дам миг утеха. Оглеждам за няколко секунди добре спретнатия офис. За разлика от скучните бели стени навсякъде, тук преобладават в цвят шампанско. Интересното е, че бюрото, етажерката и шкафа са в същия цвят като стените. Пресиян харесва топлите цветове.
Връщам погледа към папката и се зачитам в последните изречения
преди да отговоря.
-Дружеството не е изложено на ценови риск, тъй като не притежава
активи, чиито цени са обвързани с цените на международните пазари. – чета дали има финансови активи, които излагат Дружеството на кредитен риск, но Пресиян ми зададе въпрос, заради който се наложи малко повече време да помисля.
-Каква е прогнозата за бъдещото развитие на Дружеството? –
разгръщам всяка страница, докато не стигам до последната. – Губиш ми времето. – не можах да се спра и цъкам с език.
-Откриване на нови потенциални клиенти в страната и чужбина, както и
запазване на досегашните. Увеличаване на реализацията през големи строителни и инженерингови фирми и организации. Разширяване на функционалността и употребата на online търговска платформа за улесняване…-
-Спри!
-…….и автоматизиране на процеса по офериране и заявяване на стоки….-
изписквам, когато юмрука му се уви около опашката ми и така заповеднически ме подтикна да го погледна в очите. Енигматичен, хипнотизиращ, зеления цвят на очите наелектризира всяка част от тялото ми. Толкова са ярки. Толкова са истински. Косъмчетата по ръцете ми настръхнаха.
-Казах да спреш!
-Аз…аз….- По принцип съм сладкодумна. Харесвам професията си и
много мога да приказвам по различни казуси, но сега оставам без думи. И всичко е заради влиянието му върху мен. За толкова кратко време, той успя да привлече интереса ми и този малък факт започна да ме тревожи. Никой мъж не ми е действал по този начин.
-Подпиши! – плъзна папката с договора и припряно я отвори. – Не
гледай мен, а тук. – извръщам поглед и с трепереща ръка вземам химикала. – Няма ли да го прочетеш? – в интерес на истината всичко чета, независимо какъв е документа, но сега аз... забравих. Няма да си го призная, естествено. Така ще се изложа още повече.
-Ще…ще го прочета вкъщи. – Глупав отговор. Кой предварително
подписва, след това го прочита? Аз! Мария Григорова. Замаяна от допирът му. Замаяна от мирисът му. Замаяна от магнетичните му зелени очи.
Пресиян пусна косата ми и рязко се отдръпна.
- Няма да излизаш в обедна почивка. – поглеждам часовника и до почивката остава по-малко от час. Не мога да повярвам, че съм правила анализа почти четири часа.
-Гладна съм!
-Ако беше по-бърза с анализа, нямаше да останеш гладна, нали? -
Колкото е впечатляващ, толкова е и дразнещ. – И тъй като няма да излизаш в обедна почивка, ще отидеш до най-близката будка и ще ми купиш вестник 24 часа. – Какво?! – О, и….- отвори вратата в ъгъла на кабинета и извади един черен костюм. При огледа от преди минути, пропуснах тази лека подробност. Има стая. – …дай го на химическо. – подаде ми го със сериозно изражение.
Това някаква шега ли е?
Мария
-Не може да си представиш колко бях ядосана. – за пореден път се
възмущавам. Досега не ми се е случвало да попадна на човек, който всячески се опитва да срине самочувствието ми. Отивам да работя за това, което съм назначена, а не да купувам вестници и да нося костюм на химическо. Това е подигравка. – И най-безцеремонно ми подаде проклетия костюм. Представяш ли си? – отново гласът ми се извиси над останалите и така привличам ненужно внимание, сред тълпата от хора, които чакат да влязат в дискотека ”Максим”.
-Харесваш го! – рязко завъртам глава към Зори, изненадана от
заключението ѝ. Съгласих се на нощно забавление след този ужасен работен ден. Да се разнообразя, да прекарам време с най-добрата ми приятелка, но не и да слушам такива глупости.
-Какво?! – пищя аз, поставяйки престорено ръката си между гърдите.
Може да е красив и за отрицателно време да ускорява пулса ми, но определено не мога да се справя с такъв мъж.
-Каквото чу, скъпа! Нареждаш го, а това означава, че го харесваш.- Зори
е като психолог. Винаги успява да ме хване в лъжа. Сякаш съм една отворена книга. Не искам да призная очевидното. Казвам, че са глупости, а дефакто е справяне с желанието да го награбя и да усетя тези надарени устни върху моите.
-Грешиш! - свеждам глава и се преструвам, че същите ужасни обувки са
по-интересни. Да се правя на разсеяна е следващата ми стъпка. По някакъв начин да избягам от темата. И първото, за което се сещам е да дръпна късата ѝ рокля и да скрия част от голото ѝ бедро. Зори е пълната противоположност. Тя е висока брюнетка, с къса коса до раменете, по-слабо телосложение и с по-малки гърди, докато аз съм ниска блондинка, с дълга коса, пищен бюст и пищни форми. Двете сме безкрайно доверчиви и наивни. Черти, заради които страдаме. След токсичната връзка с Теодор преди две години и неговото натрапливо състояние да контролира всичко, аз избягвам всякакви връзки с мъже. В момента само мога да мисля за кариера, нищо друго.
-И сама не си вярваш. Не се познаваме от скоро, а от цели десет години.-
И двете завършихме СОУ “ А.С. Пушкин” с чужд език – английски. Явихме се на различни изпити, аз по математика, тя по биология. Нея я приеха със специалност “ Медицинска сестра”. Засега само аз изкарах необходимия стаж, докато Зори още си губи времето да угажда на онова мекотело.
-Трябва ми питие. – сменям темата и развълнувана минавам през
охраната. Не един път сме идвали тук. Това е най-добрата дискотека в града.
-Шотове? – кимам с глава и я повеждам към бара. Точно от това имам
нужда. Бейлис с уиски. Те ще ме ободрят.
Стискам ръката на Зори и заобикаляме центъра на помещението. Там е
и самия кръгъл дансинг. Около него има наредени високи маси със столове. Почти всичките са заети и така като гледам на свободните има табелка „reserve“. Минаваме покрай тях и над нас неоновите топки ни осветяват, както и малкото хора, които се възползват макар и тихата музика, да раздвижат телата си на дансинга.
-Как върви с Найден? –попитах аз. Само като спомена името му и
получавам горчив вкус в устата си, но като нейна приятелка искам да разбера до къде граничат взаимоотношенията им. Има ли надежда да приключи тази безсмислена връзка?
-Непрестанно ме лъже.- двете издърпваме столовете пред бар плота и
се настаняваме. Бармана ни посреща с усмивка и блясък в очите. Пренебрегвайки гладния му поглед, поръчвам нашите разпускащи шотове.
-Скъсай с него! - Зори поклаща глава, както винаги недоволна от съвета
ми.
-Обичам го! – едва се спрях да не врътна очи. Каква любов е това?
Найден вечно го няма. И да е с нея не получава нужното внимание за една „влюбена“ двойка. Кой знае какво прави, докато е на участия.
-Заради него отказа стажа. Имаш потенциал. Ти си умна и амбициозна.-
вместо да следва мечтата си, тя се съобразява с него. Толкова ли е сляпа и не вижда очевидното? – Мисли за себе си. – В отговор Зори скри лицето си с косата. Винаги така прави, когато е разстроена. – Обичам те! Искам най-доброто за теб.- смекчавам тона и я прегръщам за успокоение. Дано да се вслуша в думите ми и да го разкара. – За нас! – Зори взема шота и го изпива на екс. Правя същото и леко се завъртам към ВИП зоната. Всеки, който се настани на сепаретата, не плаща вход. Компенсират с бутилки алкохол по масите. Имаш избор при резервация и колкото да е скъпо, винаги сепаретата са заети.
Преглъщам първият шот и вземам още един. Поръчах четири, като за
начало. После ще си вземем нещо друго. Повдигам глава и преди да преглътна разпознавам едно до болка познато лице на червените сепарета. Директно изплювам съдържанието върху плота. Зори реагира на момента. Поиска салфетки от бармана.
-Какво правиш? – почиства плота и ме сръчква в ребрата. Отмествам
поглед и много бавно се приближавам към нея.
-Зори…аз…аз…- цял ден му търпя глупостите, а сега е тук. Случайност ли
е това?
-Какво ти става? Какво има? Притесняваш ме.- Зори опита да се обърне,
но не ѝ позволявам. Стискам ръката ѝ и съскам.
-Тук е! - явно съм мазохист, щом отново поглеждам към сепаретата.
Втренчил се е в мен, с леко наклонена глава настрани и същия коварен поглед, заради който в офиса усещах краката си по-тежки и сковани.
-Кой? – опипвам бар плота в търсене на още един шот. Имам нужда да
изпия още пет и да ми се замая главата. Така поне няма да мисля за него.
-Шефът ми. – червисаните ѝ устни се разтварят в безмълвно смайване.
От всички места, най-малко очаквах да се засечем. Не мога да повярвам, че съдбата ни среща по този начин. Стига ми първия работен ден. Беше тегав и напрегнат. Не знаех какво да очаквам. По едно време си мислих, че ще каже да си покажа бельото, както се закани по-рано.
Правя знак на бармана да налее още три шота и отново надзъртам. На
ВИП зоната е по-тъмно и само лек нюанс от неоновите лампи минават през сепаретата. И все пак виждам как е облечен и колко спокойно отпива от питието си. Днес беше със страхотен тъмно син костюм, сега е с черна тениска и сини дънки. Изражението му е безизразно. Трудно може човек да разбере за какво си мисли.
На момента кожата ми настръхна, а сърцето ми започна да галопира.
Трябва да се успокоя. Този настоятелен поглед взривява всички съществуващи клетки.
Плащам на бармана и вземам трите шота. Все още има свободни маси и
подканвам Зори към една от тях. Нарочно избрах маса пред голяма компания. Празнуват ергенско парти и едва ли скоро ще си тръгнат.
-Не се обръщай! – сядам на стола, напълно равнодушна, че ще ме
послуша, но за мое огромно съжаление не го прави. Настойчивият ѝ поглед към Пресиян ме подразни и веднага я стискам за китката.
-О-о…този е…-изведнъж музиката изгърмя в ушите ми и не я чувам. –
…много красив.
-Какво?! – премествам стола си и навеждам глава към масата на
Пресиян. Толкова бях вглъбена в шефа си, че не улових погледа на русокосия мъж седнал на съседното сепаре. И той неприкрито се взира в нас. Даже е проточил врат за по-добър обхват.
-Какво ще поръчате?- точно на време сервитьорката пристигна на
нашата маса.
Една бутилка бяло вино, моля! – чернокосото момиче кимна с глава и
се изстреля към бара. Толкова съм напрегната, че гърлото ми пресъхна. -Да не им обръщаме внимание. – побутвам я и вземам поредния шот. Ако продължавам така, скоро ще забравя за присъствието му.
-Защо? Те не откъсват очи от нас. – Дошли сме да се забавляваме. Да
облекча напрежението от днес, но тези погледи не предвещават нищо добро. Само неприятности, а такива ги избягвам на всяка цена. – Хайде, да отидем при тях.
-Полудя ли? – толкова бързо скачам от стола, че стъпвам на криво и
едва се задържам на краката си. – Искаш да ме уволнят ли? -хващам я за ръката и шептя в ухото ѝ. Само така ще ме чуе.
-Никой няма да те уволни. Тези алфа мъжкари не са за изпускане.
-Какво стана с любовта ти, Найден? – не получих ясен отговор, само
повдигане на рамене. Както си мислих, тя не е влюбена, просто е привързана към него. Не осъзнава, че ако скъсат, това ще бъде най-доброто решение.
-Този тип те харесва. – правя гримаса на отвращение. Този тип е
същински дявол. Дявол, който те възбужда. - прошепна едно вътрешно гласче. Пренебрегвам тези думи и отново сядам на стола. Тъкмо се каня да вдигна поредния шот и събарям стола си от внезапния скок. Зори отива при тях. Господи! Ще ме уволни. Какви ги върши?
-Здравей! – поздрави приятен мъжки глас. Обръщам се и приветлив
мъж на около двадесет и пет години, с тъмнокестенява коса, сини очи и двадесет и четири каратова усмивка засия по лицето му.
-Здравей! - отвръщам на усмивката. Момчето продължи да се усмихва,
докато вдига стола, който съборих.
-Може ли да те почерпя едно питие? – кимам с глава и приемам
подадената ръка. Красив е, но не толкова колкото…Защо мисля за шефа си в такъв момент?
-Пусни я! - отърсвам се от мислите си и изненадана поглеждам към
Пресиян. Не очаквах да дойде при нас. Не очаквах и да бъде толкова ядосан. Какъв му е проблема?
-Искам питие. - побутвам моя кавалер към бара, но Дявола отново ни
спира.
-Питието ще почака. – момчето не знае как да реагира и Пресиян се
възползва. Откъсна ме от ръцете му и рязко ме придърпа към себе си. За секунда затварям очи и шумно вдишвам. Толкова много ме привлича неговия аромат, че чак краката ми омекват.
Идвам на себе си и го избутвам с ръце между гърдите.
-Какво искаш от мен? Има още един костюм за химическо? Или да купя
друг вестник? Да ти изчистя обувките? О, не си с официални обувки…- не знам какво ме накара да замълча, но добре, че го направих. Толкова глупости избълвах за отрицателно време, че се засрамвам. Прехапвам устна и хуквам към тоалетната. Държах се грубо и непочтено. Съжалявам за думите си. Не съм възпитана така. Ако татко беше жив, щеше да бъде разочарован от мен. Само като си го помисля и на мига сълзи бликат в очите ми.
Преправям си път през тълпата и с гръм и трясък влизам вътре. Слава
богу няма никого. Спирам пред огледалото, измивам ръцете си и оправям косата. Цялата треперя от многото емоции, които ме заливат откакто срещнах Пресиян. Тревожи ме това толкова, колкото и безотговорността си към Зори. Тя е сама. Беше грешно и глупаво да я оставям.
С тиха въздишка и няколко уверени кимания към огледалото, вече съм
по-спокойна. Лека полека връщам самообладанието си. Ще се извиня и ще си тръгна. Вкъщи ще помисля как да подходя относно работата. Прочетох договора и съм меко казано изненадана като видях заплатата и бонусите, които ще получа на края на годината. Фирмата мисли за служителите си. Рядко може да попаднеш на такива работодатели. Объркана съм и не знам как да действам.
За последно се поглеждам и отварям вратата на тоалетната. Не очаквах
да го видя в цялата си прелест и да ме чака. Както и да го опиша, Пресиян Хаджиев е изключително опасен за сетивата ми.
-Какво…..- не ме остави да довърша. Стана всичко за секунди. Затръшна
вратата, повдигна ме на плота и сблъска устните си с моите. Тази вечер алкохола може да не ме замая, но целувката на Пресиян определено ще го направи. Езикът му се завъртя около моя и буквално загубих ума и дума. Вкус на власт и доминантност се смесват в едно и превръща целувката в неконтролируемо желание. Пресиян започна да хапе устната ми и от време на време да я дърпа, доказвайки ми, че не може да се сдържа. За секунди иска да вземе всичко. В допълнение неговото ръмжене и начина, по който ръцете му докосват бедрата ми засилва болката в клитора. Колкото и да е хубаво, толкова е и неправилно.- Чакай! – с нежелание се откъсвам от тези греховни устни. Отварям уста да му кажа да спре, но свали чашките на роклята и натежалите ми гърди се изсипват. За миг се загледа в тях и веднага виждам промяна в очите му. Той е гладен. Гладен за мен. Сведе глава и плъзна езика си около зърното, усещайки едно приятно чувство при допира с обицата. След малко последва и другото. -Спри!- върти езика си и стиска гърдите ми с ръце. – Спри! – извиквам аз. Най-накрая той спря и вдигна поглед към мен. Зелените му очи са потъмнели от възбуда и добре, че го възпрях. Щяхме и двамата да съжаляваме. Така като гледам и той го осъзна. Силно изруга, излезе от тоалетната и ме остави полугола и сама.
Зорница
-Какво стана с любовта ти, Найден? – попита Мими на висок тон.
Повдигам рамене, правейки се на незаинтересована, а вътрешно сърцето ми плаче. Обичам го, но връзката ни е към своя край. Знам, че ме използва и все още не искам да го повярвам. Може би съм глупава или пък твърде наивна, но заради него, аз се отказах от всичко. От колко време Мария ме убеждава да започна стажа. Тя мисли доброто ми, за това не ѝ се сърдя. Аз съм виновна, че си представях бъдеще с Найден. Предпочитах него, вместо да се реализирам в професионален план.
-Този тип те харесва. – споделям очевидното. Откакто го видя, той не
спира да я наблюдава. Като същински лъв е. Кротко си седи и чака подходящия момент да зареве.
Не чакам да ми отговори и без това тя отрича това, което аз усещам. За
другите имам правилна интуиция. За себе си, погрешна. Моята двугодишна връзка е най-голямата ми грешка. Следващата може да е пред очите ми, но не спирам да пристъпвам към ВИП масата. Със сигурност Мария е изненадана от постъпката ми. Не съм толкова смела. Но този русокос мъжкар ме подтиква да действам, както никой друг път. Да поклащам съблазнително бедра и да повдигна уверено брадичка. Русокосият забеляза, че се приближавам и бавно се изправи от сепарето, показвайки високия си ръст и стройното тяло. Той е с черни дънки, протрити на коленете, светла тениска и кожено яке. Русата му коса е непокорна, сякаш през цялото време е прокарвал пръсти през нея, а секундата, в която светлината премина през лицето и част от тялото му, успях да видя какъв цвят са очите. Няма нищо по-красиво от спокойното море. Този нюанс на синьо носи наслада, мир и утеха.
Стигам до масата и вместо да ме поздрави, хвана ръката ми и ме
поведе към тълпата. Успешно си проправя път през тях, докато топлата му ръка нежно обхваща моята. Чувството е приятно и в момента ми се иска да не ме пуска. Колко странни мисли, предвид факта, че преди няколко часа бях с Найден. Човекът, който за пореден път ме излъга. И колкото да ми се иска да продължим с връзката ни, доверието се губи.
Затаявам дъх, когато излизаме навън и прохладния въздух развява
няколко кичура пред лицето ми. Отмествам ги и бързам да извадя телефона от чантата си тип плик. Колко бързо вечерта се промени. Както си говорихме с Мария и в следващия момент аз отивам незнайно къде с непознат мъж, а приятелката ми, ще остане с шефа си. Не ми изглежда на човек, който ще я насили. Според мен ще е в добри ръце. А и тя това желае, неговата компания. Колкото и да отрича, очите на човек никога не лъжат.
Изпращам съобщението и прибирам телефона. Русокосият продължава
да върви и вече става ясно какво ще се случи. Досега не съм правила секс за една вечер. Досега бях в огромна заблуда за човека до себе си. Той не отговаря на чувствата ми. Твърде много момичета му пишат и повече не мога да си затварям очите. Отрича да е правил нещо с тях, но аз не му вярвам.
-Качвай се! – гласът му е приятен, леко пресипнал. Спирам пред вратата
на джипа и за миг се замислям дали да се кача. Може да е убиец, изнасилвач, да е всякакъв.- Нищо лошо няма да ти направя, кукло. – правя гримаса от обръщението си към мен.
-Ще се кача, ако спреш да ме наричаш кукла. – непознатия се подсмихна
и бавно се приближи към мен. Не ме е докоснал, но кожата ми се разгорещи от близостта му.
-Нямаш си и на идея какво ти мисля. – прииска ми се да му кажа, че
нямам търпение да разбера, но не съм толкова дръзка. Бих казала, че съм страшно неопитна.
-Ъ-ъ…Имаш ли някакви сексуални предпочитания? -това беше първият
въпрос, който ми дойде на акъла, когато се качих в джипа. Трябваха ми точно пет секунди да разбера, че освен той, така и колата му изглеждат невероятно. Не съм материалистка. Никога не са ме вълнували парите, но съм оценител.
-Харесва ми да използвам камшици, нагайки, топчета, вибратори,
анални разширители и някоя друга секс играчка. Съобразявам се с вкуса на жената. – непознатия седна до мен, а аз едва не избягах от чутото. Сериозен ли е? – Как се казваш?
-Стефи! - излъгах, но пък защо да си казвам името, като всичко ще е за
една вечер.- Ти?
-Стилиян! – дали ме излъга или не, все тая.
Къде ме водиш? – много бързо шофира и не мога да разбера къде сме.
-В нас!– навих се да прекарам вечерта с него, а непрестанно си мисля
за най-лошото.
-Нали няма….знаеш….
-Да те нараня? – погледна ме, докато се движим по Ботевградско шосе.
Кимам с глава.- Не съм изнасилвач, нито пък убиец.
-Често ли го правиш? -въпросите сами излизат от устата ми.
-Кое?- прехапвам устна, когато остави едната си ръка върху волана,а
другата на скоростния лост. В тази поза, той е божествен.
-Това!- соча с пръст себе си след това и него.
-Не! – кратък отговор, без обяснение. А и коя съм аз, че да ми разясни
какво е положението му. Може да е сгоден. Само докато си го помисля и веднага поглеждам към ръцете му. Няма пръстен. Но пък осъзнах нещо друго. Има хубави и дълги пръсти, които ако влязат в мен, ще пищя. Поклащам глава на абсурдните си мисли и извръщам поглед от този съблазнителен мъж. Ще си помисли, че съм твърде хлътнала по него, а не е така. Да, красив е, но за мен е по-важно уважението и химията помежду ни. С Найден в началото вървеше добре, после и двамата някъде се загубихме. Той ми е първият и заради многото участия, рядко правихме секс. Така и не можах да се отпусна в сексуален аспект. Имам чувството, че съм като едно дърво, а този мъж има опит и ме е страх да не би като ме види колко съм скована, да ме отреже. Неспокойна съм и не мога да си намеря място на тази проклета седалка. И от притеснение и от срам. Боже, какви ги върша? Това е прибързана стъпка, а и голямо предизвикателство.
Вече няма значение какво мисля. Навлязохме в зона, с много нови
кооперации. След минута паркира пред една от тях. На пет етажа, с поддържани дворове. Това е комплекс. Никога не съм стъпвала в скъпите квартали. Нямам възможността, нито познавам хора, които са по-заможни.
Слизам от джипа, с разтреперени крака и почти никаква увереност. Не
съм свикнала да не знам какво ме очаква. Животът ми е твърде скромен, бих казала, че за моите двадесет и четири години, аз съм видяла много повече отколкото ми се иска. Не ми е лесно, но и не се оплаквам. Има и по-зле от мен. Винаги така съм разсъждавала и ще продължа да го правя.
-Искаш ли нещо за пиене? – попита Стилиян, когато стигнахме до третия
етаж и отключи вратата. Уау! Огромна всекидневна, с луксозен черен диван, плазма на стената, красива черна модулна система за съхранение, интересни ниски лампи за таван, черни стенни рафтове, библиотека, продълговата стъклена маса и около нея има два различни килима. Единият е черен с дълг косъм, другият е бял със същия косъм. Интересна е секцията в ъгъла. Има формата на стълбица. Харесва ми. Няма снимки, само няколко сувенира и един орел с разперени криле на най-горната част от секцията.
-Вино? – кимна с глава и плъзна вратата от ляво. Предполагам там е
кухнята. Пристъпвам към вътрешността на апартамента и съзнавам следното. Той е много далеч от моят начин на живот. Разполага с пари, за които колкото и да работя, никога няма да мога да си позволя дори и плазмата на стената. Всичко е подредено, изпипано до последния детайл. Определено има вкус. – Хубав апартамент.
-Благодаря! – определено не е от приказливите, а и по-добре. Не искам
да ме затрупа с различни въпроси. Не съм готова да говоря пред непознат човек. Стилиян подаде винената чаша и нетърпеливо отпивам. Виното е малко силно за вкуса ми, но така ще неутрализира притеснението и ще ме накара да се отпусна. – Така….- седна на дивана и ме огледа от глава до пети, докато отпива от своята чаша. - …искам да се успокоиш. Аз не хапя.
-Дали? – игрива усмивка разтегна устните му. Отпивам още две глътки,
с цел да се разсея от очарователното му излъчване..
-Ако искаш ще хапя. – сега и моите устни се разтягат в лека усмивка.
Трябва ми още време. Липсва нужния кураж. В момента не мога да отвърна както следва.
-Може ли да ми кажеш къде е банята? – посочи с пръст вратата от
дясната страна, в края на помещението. – Няма да се бавя. – още с влизането, отварям чантата и изваждам ярко червеното червило. Мога ли да го направя? По дяволите, да! На такъв мъж не се отказва. Ще го задоволя ли? С моя опит ме съмнява, но защо да не пробвам нещо ново? Да бъда по- дръзка. Поне един път в живота си.
Плъзвам червилото по устните си, след това свалям презрамките на
черната рокля, разкривайки съблазнително боди, изработено от фина и приятна на допир мрежа. Панделката е от сатен и отпред придава кокетен и завършен вид, а голия гръб и прашката, доза сексапил. Обичам да нося боди и се надявам и той да ги харесва.
Оглеждам се за няколко секунди пред огледалото и пъшкам от смелата
си постъпка. Да се появя така, пред един непознат е най-странното нещо, което съм правила. Знам, че много го умувам. Знам, че и мога да си тръгна.
-Действай! – шептя на себе си. Излизам от банята и го виждам гол до
кръста, с гръб към мен. Гърбът му е широк и стегнат. Има интересни татуировки по вътрешността на ръцете и, ако обстоятелствата не бяха такива, бих го попитала какво означават. - Отпусни се! Не бъди пъзла.- продължавам с насърчителните си думи и бавно се приближавам, оглеждайки дългите му крака и добре закръгляното дупе. Колкото и да съм неопитна, ако ми се отдаде възможност, ще го стисна, с две ръце. Изчервявам се и в същия момент, той се завъртя и леко повдигна веждите си от изненада. Сигурна съм, че не е очаквал да се появя по този начин. -Надявам се да изглеждам добре. – направих малък кръг, показвайки голия гръб и прашката. Нямам идея дали харесва това, което вижда. С моето слабо телосложение и малки гърди, едва ли привличам окото, но не се срамувам от себе си. Мъжът на живота ми трябва да ме хареса такава каквато съм. Обаче мълчанието му ме разочарова. -М-м…ще се облека и ще тръгвам. – Стилиян все още мълчи и в момента изглеждам на една голяма глупачка. Какво си мислих? Такъв мъж като него да погледне такава жена като мен.
С трепереща ръка отварям вратата на банята и преди да вляза, той ме
стисна за лакътя.
-Наистина ли си помисли, че толкова лесно ще те пусна? Особено като
се появи в това боди. – затвори вратата и ме притисна към нея. – Усещаш ли го? В момента пулсира от възбуда. – топлият му дъх погали ухото ми, а доказателството от думите му бавно се търка в дупето ми. – До кога може да останеш? – плъзна ръката си по бузите на дупето и стократно температурата се покачи.
-Не бързам за никъде. – никога не съм звучала толкова уверено и това
взе да ми харесва. Отмести настрани бельото и буквално ме накара да свия пръстите на ръцете си от приятното чувство, неговият пръст да си играе с клитора.
-Имам ли граници? – внимателен е, но според мен не е такъв. Просто се
опитва да ме предразположи.
-Без анален секс, както и секс играчки. – Не съм правила анален секс, но
съм чувала, че много боли. А за играчките, нямам представа какво е чувството. Не съм готова за нови предизвикателства. Стига ми това, че съм тук.
-Ако те включа в една игра? -прокара ръката си през късата ми коса и
рязко завъртя главата ми към себе си. Със същата ръка плъзна палеца между устните ми и така размаза червеното червило. – Едва се сдържам. – взира се в устните ми и тихо изстена. Аз правя същото. Клиторът ми набъбна от непрестанното търкане.
-Зависи каква е? – леко се сковавам от мисълта да ме включи в някаква
игра. Аз съм несръчна.
-Ела! – когато спря да го търка, едва не изхленчвам от липсата му. –
-Седни! – мокра съм и ми е малко некомфортно да седна, но изпълнявам. За отрицателно време ме възбуди. Докато с Найден ми трябваше много повече. – Това са секс зарове….-тежко преглъщам. -… Ще хвърлиш и двата, за да разберем в каква поза и къде ще прекараме нощта. – това е твърде много за мен. Не очаквах да правим такива неща, а бърз секс за една вечер. С известно колебание вземам двата зара и леко ги разклащам в ръката си. Хвърлям ги на масата и първия зар показа всекидневната, а втория на задна поза. Прехапвам устна и вдигам поглед към Стилиян. В момента е в гръб и включва плазмата. Превъртя няколко канала и след малко пред очите ми се появи гола жена с вибратор в ръка. Изненадана от видеото, леко свеждам глава.
Преди да прибегнем към същинската част, искам да ти задам един
въпрос.- Стилиян седна на фотьойла срещу мен и с любопитство в очите ме погледна. – Струва ми се, че никога не си използвала вибратор. Мастурбирала ли си? – цялата почервенявам от смущение и отново свеждам глава. – Не се срамувай. – изведнъж пръстите му се озовават на брадичката ми и се наложи да повдигна глава. Тези проклети сини очи. Искам да потъна в тях.
-Не може ли просто да започнем с….- чак ме е срам да го кажа. Наистина
ли съм толкова неуверена? Аз ли съм виновна за това или вината е на Найден?
-Да разбирам, че не си. Няма проблем! Сега ще пробваме нещо друго. –
знам какво ще иска, но не съм сигурна дали аз го искам. – Представи си, че ме няма…- Това е малко трудно. Където и да погледна, той е там. - ….пускам този клип за стимул. – след малко жената се разкрачи и изпъшка, когато вибратора мина покрай клитора. – Няма да има вибратор, но може да се задоволиш по друг начин. Бъди уверена! Направи го!- О, не! Това ще е пълна катастрофа. Въобще не съм тази, за която ме мисли.
Стенанията на жената ме измъкват от мислите и само като виждам
изражението ѝ, тя е в неописуем екстаз, а още не е свършила. Хайде, Зорница! Живей живота си. Облягам се и вдигам краката си на дивана. Реакцията на Стилиян е шумно да издиша, след това да отпие от чашата с уиски, без да откъсва очи от мен. Това ми хареса и бързо отмествам бельото настрани. Първото докосване с пръст върху клитора ме наелектризира. Признавам си, не го очаквах. Вторият натиск ме подтиква да изстена, а през това време жената на телевизора се преви и извика. Това определено ме стимулира. Искам да разбера дали ще изпитам същото.
След третото и четвъртото търкане, пъшканията и стенанията идват
от само себе си. Вдигам крака си на подлакътника и продължавам да се задоволявам, усещайки мокротата между срамните устни. Тялото ми реагира, а Стилиян се наслаждава. Вкарвам пръста си във вагината и буквално прогизна от сокове. Забелвам очи и движа пръста си със същото темпо като неговото от преди малко. Лекият вик се изтръгва от гърлото ми като покана.
Поглеждам към Стилиян и дъхът ми секна. Не съм чула кога се е
съблякъл. И да го видя напълно гол е гледка, която ще запомня до края на живота си. Пръстът ми потъва и спира надълбоко във вагината, докато се взирам в еректиралият му пенис. Възхищавам се на спокойствието му. На сдържаността. На търпението, което показва пред мен. Да кажа, че е невероятен е малко.
-Продължавай! – Стилиян се изправи и колкото да е смешно, вече не
искам да се докосвам. Искам да усетя топлината на кожата му и големите му ръце навсякъде по мен. - Хайде! Свърши заради мен. – изваждам пръста си и правя няколко бързи кръга. Никога не съм си мислила, че едни очи ще ме накарат да правя това. Вече не искам да свършвам, искам да го целувам. Бутам го към фотьойла и сядам в скута му. Твърде прибързано действие, но пък вече се чувствам уверена в негово присъствие.
Докосвам устните си с неговите и на мига езика му се заигра с моя.
Вкус на страст, на желание, на порочност стигна до небцето, подтиквайки ме да прокарам ръцете си по голите му гърди. Инстинктивно пръстите ми не спират да минават по всеки мускул и не мога да не споделя, че съм очарована от мекотата на кожата му.
Не знам колко време съм го целувала и докосвала, но като се изправи с
мен и внимателно ме пусна да стъпя, аз си помислих, че ще иска да му правя свирка. Натисна раменете ми и ме намести така, че да съм срещу телевизора на ръце и колене, а главата ми да е над масата. Отново взе дистанционното и пусна друг клип, но този път присъства и мъж. Държи анален разширител в ръката си, а жената е застанала точно като мен.
-Искам очите ти да следят всяка сцена. – леко кимам с глава и
продължавам да гледам, докато той премества дивана, по-далеч от нас, откопчава бодито и издърпва прашката. Чувам да се отваря опаковка, но не ми позволи да погледна.- Казах нещо! – посочи с пръст телевизора. Мъжът натисна аналния разширител и с лекота се плъзна в нея. Жената стене и се разтвори още повече. Той я заобиколи и започна да го задоволява. Надявам се тази вечер да не поиска същото, защото съм сигурна, че ще се изложа. Един път съм го правила и беше повече от зле.- Отпусни се! – Главичката е на входа и неспокойно се размърдам. Стилиян ме стисна за дупето и лека полека навлиза в мен. Веднага усещам презерватива, но и е по-голям от на Найден. Чувствам се по-пълна, търкането е по-интензивно и, ако започне да се движи със сигурност удоволствието ще е превъзходно. – За последно задавам въпрос. Имам ли граници? – поклащам глава за отрицание и това беше миг затишие. Имах време само да премигна, преди търпението му да се изчерпа. Отдръпна се и влезе рязко до край. Вик на изненада и наслада оглуши апартамента. Още един тласък и опирам ръцете си на стъклената маса. При третия, краката ми потреперват. Както си мислих, той се сдържа. Сега ми показва какъв е всъщност. С лекота се отпускам и приветствам следващото търкане. Стилиян ме стисна за тила и изправи главата ми. Погледът ми е премрежен от възбуда, а това никога не ми се е случвало. Имам чувството, че след малко ще свърша. И при наличието на моите няколко оргазма с Найден и то не са по време на секс, познавам топлината, която ме облива. Тя стремглаво си проправя път и като стигна до заветната точка, мускулите на вагината се свиха, бедрата ми неудържимо треперят и звуците, които се изливат от мен ме довършват. -Погледни ме! - Стилиян излезе от мен и се радвам за това. Дойде ми като шок и трябваше да примигна няколко пъти. Прояснявайки зрението си, хленча при сблъсъка с устните му. Целувката е толкова пъргава и бърза, че не мога да сваря на темпото. – Хвърли този зар. – подаде ми зара и без да се замислям, хвърлям го на масата. Падна се мисионерска поза. И почти в същата секунда, бях изправена и хвърлена на дивана. Вдигна краката ми във въздуха и като мъж с опит се настани. Облегалката е зад мен и все повече ме сгъва, за да го усетя колкото се може по-надълбоко. Срам не срам, аз крещя. С презерватив го усещам перфектно, а ако е без, няма да искам да си тръгна. – Легни! –Стилиян ме притисна с тежкото си потно тяло и тласна до тестисите.
Движа ръцете си по широкия му гръб, качвам петите си върху дупето му
и се опитвам отново да не закрещя. Стилиян се възползва от оголения ми врат и постави няколко целувки, примесени със засмукване на кожата. Мразя смучки, но не искам и за миг да спира. На пътя се задава още един оргазъм.
Продължи надолу, стигна до зърната и лизна едното, твърде бавно и
побъркващо. Извивам се и стрелвам ръка към косата му. Къде я стискам, къде си играя с нея, той разбра и продължи да го прави.
И в допълнение, завъртя дупето си, усети какво следва и се заби
надълбоко. Вече не знам какво правя с ръцете си. Едната е в косата му, а другата върху дупето му. И сега се сетих за шантавите си мисли по-рано. Стискам го, колкото сила имам и Стилиян се засмя.
-Да не би да имаш фетиш към дупета?- ухили се той близо до лицето ми,
виждайки правите му бели зъби.
-Нещо такова. -Какъв тъп отговор. Така става, като не мога да си
призная колко хубаво дупе има.
Стилиян продължи да се усмихва, когато излезе от мен и стана от
дивана. Пренебрегвам трепета, който усетих в себе си и със сетни сили сядам. Той хвърли заровете, но ги грабна почти веднага. Не можах да видя какво се е паднало.
-Ела! – оглеждам голото му тяло и майната му на притеснението. Този
непознат мъж се държи внимателно с мен. Дари ме с два оргазма. По нищо не личи, че му е неприятно. Щом ще прекарам цялата нощ с него, решавам да хвана презрамките и много бавно да сваля бодито. Стилиян попива всяка гола част от тялото ми и това не само ми хареса, а и свивам мускулите на вагината от желание. Завъртам се и издавам дупето си на показ. -Прекрасна си. – настоятелно го стисна и прошепна в ухото ми. – Искам го, но едва ли ще ми позволиш. – не съм готова за анален секс и веднага поклащам глава. – Нищо, другият път. – поглеждам го с леко разширени очи. Би трябвало да го попитам, дали наистина ще има друг път, но следващият въпрос ме свари неподготвена. -Готова ли си за 69 ?
Wir benötigen Ihre Zustimmung zum Laden der Übersetzungen
Wir nutzen einen Drittanbieter-Service, um den Inhalt der Website zu übersetzen, der möglicherweise Daten über Ihre Aktivitäten sammelt. Bitte überprüfen Sie die Details in der Datenschutzerklärung und akzeptieren Sie den Dienst, um die Übersetzungen zu sehen.